tag:blogger.com,1999:blog-16658614023785642462024-03-13T05:12:22.617+02:00Блог на ШарканНиколай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.comBlogger79125tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-39795061529702736012021-05-26T07:31:00.006+03:002021-05-26T20:37:14.893+03:00аз на Флибуста<p><br /></p>
<p><a href="http://flibusta.is/a/43957">http://flibusta.is/a/43957</a>,<br />
<a href="http://flibusta.is/user/1148733">http://flibusta.is/user/1148733</a></p><p> </p><p style="text-align: center;">най-добрата библиотека в Мрежата наред с Читанка.инфо!</p>Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-38591314136727262442015-11-24T19:57:00.002+02:002015-11-24T19:59:31.169+02:00вместо седмичен коментар: РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА?Турски изтребители свалиха руски боен самолет - турските власти твърдят, че в турско въздушно пространство; руските - че било над сирийска територия.<br />
Какво е това?<br />
<br />
<b>Хипотеза:</b> отговор на турското правителство срещу евентуално съдействие на Путин за създаване на (марионетна на Кремъл) кюрдска държава. Демек НАМЕК към Москва да не се пробва, няма да мине.<br />
Путинова Русия издиша, режимът изчерпва потенциала си в икономиката, в политиката, а сега вече и във военно отношение. Путин отчаяно се втурва в авантюри, за да покаже, че е мощен колкото СССР.<br />
<br />
Ще има ли последици?<br />
Не. Никое правителство от "великите" на Запада не желае да рискува хаос в Русия, какъвто би настъпил при падане на Путин от власт. Дори новата олигархична банда (сменила тази на Янукович) в Киев не го желае. Русия им трябва относително мирна, без значение колко авторитарна, само да не е суровинен придатък на Китай.<br />
Последиците ще са за редовите руснаци - ще ги <i>насочват </i>за почивка към Крим (фактически вече опростен, че е бил анексиран), реално ще им забранят летуване по турските курорти.<br />
Путин ще бълва заплахи - за пред своите поданици, да не изгуби "популярност", защото само тя го пази от олигархията зад гърба му. И вероятно ще се откаже от мераците да изнудва турския си колега (с когото доста си приличат) с "кюрдската карта".<br />
И на Ердоган ще му се размине това усложняване на отношенията в "антитерористичната коалиция" - формално е прав, спазил е процедурите. И други вироглавщини са му <a href="http://ru.sputnik.kg/opinion/20151029/1019733753.html">простили </a>вече, вкл гаврата със собствения народ (в очите на който Ердоган може даже да спечели точки като бранител на свещения държавния суверенитет - пак прилика с Путин).<br />
Ще пострадат турските хотелчета, капанчета и дребни бизнесмени, завъртели алъш-вериш с Русия.<br />
Но най-вероятно "ситуацията" ще се уталожи, никой не иска да губи, а "посланията" (стрували човешки животи) навярно вече са правилно разбрани. Нищо чудно до лятото инцидентът да бъде забравен.<br />
<br />
И така...<br />
...мръсната война в Сирия ще продължи - дълго. Пак никой няма интерес от бързо смазване на ИДИЛ, но държавниците са напълно удовлетворени от възможността да плашат населението си, да ползват по-свободно инструмента на полицейщината и оправданията за липса на решения в социалната сфера - тях ще отложат за "след победата".<br />
Междувременно печалбите от всичко свързано с войната (и петрола) текат пълнопарично.<br />
<br />
За бежанците направо да не говоря - <a href="http://sharkanan.blogspot.bg/2015/11/blog-post.html">прецакани </a>са вече наистина отвсякъде.Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-37375757126307741002015-11-15T18:00:00.000+02:002015-11-15T20:03:14.405+02:00Пиесата "Гео" от Иван Добчев в Народния театър<br />
<i><br />
Вече изразих накратко мнението си в <a href="http://sharkannht.blogspot.bg/2015/11/blog-post_14.html">седмичния коментар</a>.<br />
Казаха ми, че темата заслужава повече "позитивизъм", че светът, особено светът на изкуството, не е черно-бял.<br />
Признавам правотата на тази забележка.<br />
</i><br />
<br />
Самочувствието ми да пиша за театър, и то толкова зъбато, не се дължи на голям стаж като зрител. Двайсетина години минаха, откакто не съм стъпвал в театрална зала, при все че изгледах доста на брой стари филмирани постановки. Имал съм късмета и удоволствието да работя в театър - сценичен работник. Да строя декорите, да наблюдавам репетициите, да виждам как се създава една пиеса "в плът и кръв". Някои режисьори дръзваха не само да дърпат конците на актьорите, но и да се съветват с тях, та дори и включват в процеса "помощния персонал" - в такъв колектив чрез спорове и подхвърляни хрумки се раждаше нещо наистина изумително - достоверно, без видима граница между сцена и зрителска зала, възнаграждавано с ръкопляскане до болка в дланите, с усещането на целия състав, от режисьора до чистачката, че сме сътворили нещо значимо заедно.<br />
Не знам как е градена пиесата "Гео". Оценявам добрите и сложни декори, които изискват доста труд както за измисляне, така и за направа, а сетне и за обиграване от артистите. Личи колко старание е вложено.<br />
Започва впечатляващо, отвъдно. Изпипана, с физическа дълбочина и емоционално въздействие е нямата сцена: камион в мрака, войници стоварват чували с трупове и ги хвърлят в кладенец. Силни са епизодите с балконите, от които палачи си прехвърлят отговорността или се гордеят с извършените безчинства. От самото начало действието е интензивно, грабва. И не губи темпо. Но...<br />
Темпото би трябвало да е обвързано със съдържанието. Сериозните послания би трябвало също да вървят по възходяща, от всяка следваща сцена зрителят да научава нещо ново - не като информация, не като списък имена на поети и политически дейци, а като усет за онази епоха, за която да не се лъжем, че е останала изцяло в миналото.<br />
Уви. Посланията не само че не следват интензивността на формата на играта, но и олекват. И по-лошо: изопачават факти.<br />
Да, творецът е свободен да прави интерпретации, стига тези интерпретации да не обръщат истината наопаки. Или, ако държи да даде алтернативно обяснение на някой исторически факт, да се потруди с доказателство: всички си мислите, че е било еди-как-си, но в действителност се е случило еди-какво-си - кой го казва? - ето кой го казва! - и аз, авторът, заставам зад тази гледна точка! Или нека никой не го е казал, но логиката ме е убедила, че се е случило така, а не иначе!<br />
Тц. Няма такова нещо. <br />
Пиеса по книга, и то книга като "В една и съща нощ" (от Христо Карастоянов), не е фасулска леснина. Налага се безпощадно кълцане на първоизточника, така че да остане най-същественото, без което не може. И тук вариантите не са един или два - защото не авторът на книгата адаптира творбата си за сцена, а авторът на пиесата представя своя прочит на книгата. Показателното тук е <b>какво именно</b> е избрал от книгата, върху какво е обърнал своето внимание - и какво държи да фокусира в очите на зрителя.<br />
И така, постановчикът е предпочел да ни разкаже и покаже че:<br />
-- Гео Милев бил неврастеник. Нито думица, освен репликата за сълзящата гной изпод стъкленото око на поета, че вследствие на раната (която как е получена? Пак едно изречение, вместо одата за Вийон или сцената с Худини, би свършило работа) Гео е изпитвал ПОСТОЯННО, изтощително главоболие.<br />
-- изпил цяла газена тенекия вино;<br />
-- вдигнал скандал, че щели да го удавят в Тунджа;<br />
-- написал поемата "Септември" (да, също силен момент с груповото рецитиране);<br />
-- твърде много и откровено приказвал пред английски емисари.<br />
Последните две обстоятелства му коствали живота.<br />
Спомена се приятелството на Гео Милев с Георги Шейтанов. Но къде бе поне кратичък епизод, който да ПОКАЖЕ това приятелство? Само това, че накрая двамата сякаш се варят в един и същ казан в ада?<br />
И ако за причините за убийството на Гео зрителят получи обяснението "писал поема, раздрънкал се пред чужденци", то заради какво властта изтребвала анархисти?<br />
Ами, защото "само стреляли". Толкова безразборно, че самият Шейтанов изпаднал в съмнение относно каузата си (за същността на която - пак нищо не прозвуча от сцената). Проплъзна и внушението, че Шейтанов бил привърженик на "общ фронт" срещу... какво? с кого? с каква цел, по дяволите!<br />
Не, не упреквам пиесата в това, че не е пропаганда на анархизма. С голямо разочарование на фона на положения труд и старание на изпълнителите констатирам, че бе заобиколена истината. Зрителите разбраха за анархистите само едно: луди безстрашни глави, които геройски загиват незнайно за какви идеали, сеейки самоцелен терор.<br />
Нещо като джихадистите, за жертвите на които след края на пиесата залата изтрая минута мълчание.<br />
Не исках хвалебствия към анархическите каузи. Държах само да няма лъжи - и то подлички лъжи иззад ъгъла, под маската на "уважение към романтиката и храбростта".<br />
Но постановката даде трибуна на лъжата.<br />
Това показва докъде се простира смелостта на пиесата. Казва "А", но смутолевя "Б", пропуска останалата азбука и кара актьорите патетично да изкрещят "Я".<br />
Не, патетиката не ме задави. Театърът има условности, а и все пак става дума за модернизма от началото на ХХ век, арт-деко и тралала. Подчертаното рецитиране не би дошло като пресолена манджа, ако бе съдържателно, ако не пробутваше лъжи и не бе изпъстрено с недомлъвки.<br />
Показването на капитулиралия Шейтанов бе лъжа. Изчезващата от сцената Мариола бе недомлъвка. Бяха изредени думи за множество зверства в гражданската война 1923-1925-а, но защо спестихте, пак едно изречение би било достатъчно, какви гаври е изтърпяла Мариола преди да умре!<br />
Пък и - а как е загинал Шейтанов? Разбра ли зрителят, че и гробът му се не знае?<br />
Да, пиесата се осмели да заклейми отделни исторически персонажи и "незнайни неотговорни фактори", да осъди безлично кланетата (ей така, изобщо, декларация "ние сме против насилието"), да пророни сълза и да надене траур за жертвите. Не посмя да каже за какво съзнателно са отивали на смърт тези жертви. Проехтя фразата, че когато държавата убива, било налагане на ред, но когато й отвръщат - наричало се терор. И? Нататък? Само още две-три думички, за да не увисне изреченото?<br />
Няма. <br />
<br />
Затова стигнах до този извод: жалко за старанията, жалко за труда, щом в тях, като в хубава наглед ябълка, ни поднесоха червива вътрешност. И зрителите я преглътнаха. И станаха на крака да благодарят. Не че нямаше за какво, както вече посочих. Всички актьори се справиха - според зададените им рамки, а неколцина главни изпълнители демонстрираха висш сценичен пилотаж.<br />
Само че в името на нещо, което не е за благодарност, а за спешно повръщане с цел предпазване от отравяне.<br />
<br />
* * *<br />
Добре, ами какво направихме ние, сегашните анархисти?<br />
Скромно - раздавахме на влизащите зрители извънредния брой на вестник "Свободна мисъл", с поемата на Гео Милев и изложение на идеите на Шейтанов в негови цитати. Плах опит да попълним празнините и да изправим кривините на "художествената интерпретация", в която най-сполучливите превъплъщения на българските млади актриси са ролите на курви.<br />
А може би трябваше, рискувайки да обидим старанията на създатели и изпълнители, да напуснем демонстративно залата - заради червеите и изпражненията на червеите в сърцевината на ябълката.<br />
За съжаление, съвременните анархисти сме далеч от Шейтанов и другарите му, които не отстъпвали от тезиса <b>"има властници и анархисти, по средата няма място за идеи и партии"</b>. Капитулантската нотка в пиесата се отнася за нас, "анархистите" от 2015-а, но не и за АНАРХИСТИТЕ от 1925-а.<br />
Ние се радваме на "поне ни споменаха". На "по-малкото зло" се радваме, точно като цялото българско общество. Грешка. Допуснато по-малко зло бързо става голямо, огромно. По-добре да продължава мълчанието за анархизма, отколкото да има говорене с полуистини, по-вредни от откровената лъжа.<br />
Усещам, как някой ще ме апострофира: <i>щом не сте на ниво, значи нямате нравствено право на възмущение от пиесата, първо поправете себе си!</i><br />
Нека. С право или не, ако не забием пръст в гнилото, за да го покажем, с какви очи се мъчим да продължим делото на Шейтанов?<br />
Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-28372925541058458782015-11-14T12:00:00.001+02:002015-11-15T18:17:52.689+02:00Седмицата: Париж, Алексей Петров, пиесата "Гео"<br />
<br />
***<br />
<b>Атентатите в Париж</b> - за тях в момента се говорят много глупости, а предстои да бъдат казани още по-големи.<br />
За мен няма съмнение, че:<br />
- нападенията са нескопосно извършени. При все че взеха немалко жертви, личи нерационалното планиране и нехладнокръвното изпълнение - атаки в една линия, а не разпръснати, както и минимален постигнат ефект спрямо възможното, например ако просто биха предизвикали паническа тъпканица в концертната зала и на стадиона;<br />
- прехвалената френска полиция, уж подготвена след "Шарли Ебдо", уж разузнаваща предварително, е безполезна - но пък се справя чудесно с гасенето в зародиш на прояви на социално гражданско недоволство;<br />
- психопатите терористи (<i>забележете: говорели перфектен френски помежду си</i>) с деянието в Париж, уж "отмъщение за Сирия", повече навредиха на "каузата" си, отколкото да я доближат до победа. Та нали според западните медии стратегията на ислямистите била "превземане на Европа от привидно мирна бежанска вълна"! Но накрая от атентатите ще пострадат именно бежанците, които уж е трябвало да проникнат, да се установят, да наложат своя начин на живот на местните. Как ли ще го сторят сега, когато границите хлопнат кепенците, а европейските държави ужесточат всякакъв вид контрол? Как ще сполучат с плановете си, след като все повече европейци гледат с наливащи се с омраза очи всеки имигрант?<br />
<i><b>Кому направиха безценна <a href="http://sharkanan.blogspot.bg/2015/11/blog-post.html">услуга </a>тези убийства?</b></i><br />
<br />
Накрая ще цитирам <b>Меги Зафирова</b> от Гърция, която написа сутринта на страницата си във фейсбук:<br />
<i>Терор във Франция! Е, каквото посееш, това жънеш! За съжаление, обикновените хора плащат с живота си мръсната политика на държавата.<br />
... ... Всичко е, за да ви заблудят! Главният виновник е политиката на правителствата - те са терористите! Правителствата на големите държави, които са коленичили в обслужване на капитала. Правителствата на малките страни, които са коленичили пред големите си началници! Това са терористите! Терорът във Франция е следствие, не причина.<br />
... Броите ли жертвите на света, създаден от капитализма? Бройте! На никое правителство не му пука за тях, Оланд заяви, че бил очаквал подобна акция. И, естествено, съжалява, ама много съжалява.<br />
... Убийците чий продукт са? - нека не се заблуждаваме. Крайно време е да стане ясно, че всичко, което се случва, е продукт на озверялата капиталистическа система. Не се чудете, ако всичко това е поредният метод за налагане на още по-голям контрол над свободата ни. Докато не смажат и последните остатъци на човешката личност, няма да се спрат пред нищо. Жертвите за тях не означават нищо. Съобщиха, че ИДИЛ поела отговорността. А чий продукт е Ислямска държава? Кой има интерес от всичко това? Капиталистическият звяр - никой друг.</i><br />
<br />
<br />
***<br />
<b>Мила родна картинка:</b> предстои "знаково" съдебно дело срещу мафиот, който е в сложни взаимоотношения с властта - и в рамките на няколко часа ключовите свидетели на обвинението, сами по себе си не цветенца за мирисане, са извадени от строя (случайна катастрофа, случаен удар с брадва "в областта на главата"). МВР, обичайно тромаво, светкавично излиза с категорични обяснения какво било станало. Министърката изрича дълбокомислено заплетени фрази в отговор на идиотски журналистически въпроси (предаването "Панорама" по БНТ), сякаш е завършила с платинен медал курсове по енигматично празнодумие.<br />
За мен няма съмнение, че смърт или тежко нараняване на свидетели доказва вината на обвиняемия, особено когато той публично обявява тлъста награда за информация за враговете си, особено когато има такава биография и се домъква в съдебната зала с орда гардове.<br />
Но наказателната система на държавата е конструирана така, че за едрите безскрупулни бандити винаги да зее широко отворена вратичка за измъкване - няма ли вече свидетели, делото се прекратява "поради липса на доказателства".<br />
<i>Да вметна:</i> по-знаково за мен е делото срещу "стрелеца от Лясковец" - той трябва да бъде оправдан. Но делото срещу Алексей Петров даде съвсем ясен знак - и затова съдът просто ще компенсира унижението си, като размаже демонстративно по-лесната мишена.<br />
<br />
<br />
***<br />
<b>Няколко реда за култура:</b> <br />
<a href="http://sharkannht.blogspot.bg/2015/11/blog-post_15.html">в Народния театър "Иван Вазов" се играе пиеса</a>, брънка от верига планирани мероприятия, чиято цел е омаловажаване и изкривяване на образите и делата на Гео Милев и най-вече Георги Шейтанов. <br />
Извод: културната интелигентщина у нас не си е променила ни нрава, ни даже козината - парадиране с "алтернативност" на повърхността, но под нея - ясно проследима автоцензура и откровен слугинаж пред силните на деня. Този "цвят на нацията" не е способен нито да е честен с историческите факти, нито да вдъхнови народа за нещо, нито да го поведе нанякъде. Причината не е само в страха му да загуби "престижа" и общественото си положение с мизерни привилегийки, трохи от мутренското изобилие, но и в нравствената увреденост на това съсловие.<br />
Жалко за пародията "ГЕО", уж базирана върху романа на Христо Карастоянов "В една и съща нощ". Много жалко за публиката, която ще преглътне още една "творческа гледна точка", която не служи на правдата, колкото и горчива да е тя, а на блудкавото шоу и на измамата с нишки към бивши и настоящи властници.<br />
<br />
.<br />
Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-71720736964157804462015-11-10T01:51:00.000+02:002015-11-10T08:06:23.506+02:00Последната реч на правешкия крал(по случай “съдбовната” дата 10 ноември)<br />
<br />
<br />
<br />
В книгата <a href="http://otzvuk.com/Knigi/New%20books/Revolutsia%20mente.htm">“Революция менте”</a> писателят Илия Троянов отделя една глава за изявлението на Тодор Живков пред специално поканени в резиденция Бояна журналисти на 1 ноември 1989-а.<br />
Повечето хора, запознати с последната реч на правешкия “<i>крал</i>”, поставят ударение върху цитата за недоносения социализъм. И пропускат далеч по-важното, а именно: председателят на Държавния съвет и генерален секретар на Българската Комунистическа Партия, Тодор Христов Живков разкри какво планира партийната върхушка за идните поне трийсетина години.<br />
Днес ние живеем в планирано на няколко пленума на ЦК на БКП бъдеще. Скачахме по площади, правихме се на будали с избори и митинги “против комунизъма”, ядохме бой от жандармеристи насред жълтите столични павета, заминавахме в “нормални държави”, зарязвайки всичко зад гърба си – и какво от това? Вече е било предопределено какво и как ще ни дърпа конците, предвидено било как ще реагираме. Можем с гняв да отричаме самата мисъл, че сме марионетки, да се присмиваме на “тая конспиративна глупост”... но кой се оказа глупавият?<br />
Да, още в началото на речта си Живков изтърсва известното “социализъма е едно недоносче”. Вярно е. 130 години преди това Бакунин е убеждавал Маркс, че държавният “социализъм” е опасен мутант, а по-късно други анархисти доказаха, че правилният термин за марксовото чудовище е “държавен капитализъм”. Такъв не само е неспособен да износи социализма, но даже и да го зачене.<br />
Партийните “комунисти”, помазани за власт от Кремъл, прекрасно разбираха що за “социализъм” са забъркали. И в речта си Живков го признава: <br />
<i>“Стигнахме до извода, че няма деление на знанията, на технологиите, на формите на управление на социалистически и капиталистически”. </i><br />
Чистосърдечно откровение: строили сме и получихме държавен капитализъм, но поради <i>некои </i>пропагандни съображения му викахме социализъм... защото при какво друго положение “не би имало деление”, тоест не би имало разлика между строй с класов антагонизъм и експлоатация и строй по определение с “изчезващи” класи и уж без експлоатация?<br />
Вицът “капитализъм е, когато има експлоатация от човека на човека, а при социализма е обратното” бе хванал лъжливата същност на болшевишките идеологеми. За съжаление, не бе разбран докрай. Или не е съдържал нарочно посланието, че СОЦИАЛИЗЪМ КАТО ПРАКТИКА не е съществувал.<br />
<i>Защото социализъма е и може да бъде само посткапитализъм, той не може да бъде преди капитализъм, ето това е генезисът на марксизъма ленинизма</i> – пуска Живков оправданието за “големите трудности”. Да не обръщаме внимание на това лукавство. Главното вече го е казал: не е имало социализъм, а тромава, свърхбюрократизирана форма на капитализма.<br />
Това обяснява лекотата, с която “комунистите” станаха капиталисти. И тук “грешката” не е в изграждането на “неправилен капитализъм”. Капитализмът никога не е “правилен”, не е благосклонен към обикновените бачкатори, които преди четвърт век притежаваха градски панелен апартамент, селска къща от дядо и лека кола, било сглобена в завод в СССР, било взета на старо западна марка. Спрямо колегите си на Запад това бе доста скромно.<br />
Днес се “радват” на оглозки от предишното си “притежание”. И са още по-назад от западните работници, макар че и там нещата не отиват на добре.<br />
Но да се върнем към “кралското слово”.<br />
Нататък речта на Живков очертавала това, което се случи и продължава да ни сполита сякаш изневиделица:<br />
<br />
<i>... Извършихме вече работата по създаването на фирмите в областта и на промишлеността и на селското стопанство. Сега предстои фирмите да се изпълнят със съдържание. Какво може да бъде това съдържание? Само онова ... <b>което се намира в западните фирми</b> ... – нас напълно ни удовлетворява ...<br />
Предстои <b>цялото здравеопазване да мине на акционерен принцип</b> ... Ако желае, всеки гражданин или фирма може да се включи, давайки нещо ... Ако не го задоволява лекаря или менюто в болницата – <b>ще си доплати</b>. Свободно частната практика. <b>Така ще постъпим и с пенсионния фонд</b> ...<br />
Акционерната фирма ще обхване като ракови образования цялото общество.<br />
... Нови промени предстоят в данъчната система. <b>Ще въведем данък, какъвто не е имало в България</b>. Просто е взето от западната система. Равенство в облагане във всички сфери.<br />
... Един другар ... ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане ...<br />
През 70-те години ние направихме голяма грешка като не довидяхме НТР ... и сега трябва да наваксваме ...<br />
Трябва <b>да превърнем Народното събрание в работеща корпорация</b>. Народните представители ще работят повече, <b>ще имат власт</b> ...<br />
Сега навсякъде има <b>матриал за митингова демокрация</b>. Ужас. Жалко че не съм млад, да развея байряка на митинговата демокрация. ...<br />
... Най-фаталната грешка е по националния въпрос. ...<br />
Никъде в социалистическите страни положението не е добро ... <b>Преустройство, което няма да става под ръководството на партията, ние не можем да приемем</b> ...<br />
Демократизмът и гласността след пленума ще получат силно развитие. ...<br />
Искам да Ви уверя, че ще вървим заедно напред. Имаме грешки, но <b>избраният курс е правилен</b>.<br />
</i><br />
И ето че вървим (водят ни, влачат ни като добиче към кланица) по “правилния курс” оттогава та до сега – при управление на различни партии, различни правителства, уж категорично опозиционни едно на друго. Изпълниха фирмите със съдържание. Болниците станаха търговски дружества. Въведоха плоския данък. Ракът на далавераджийството наистина обхвана цялото общество. Вълците дояждат нарочените за мърша обикновени работяги. Парламентът е главен орган на олигархията. Митинговата “демокрация” пълни главите с въздуха на илюзиите под налягане. Гласността проглушава ушите, не чуваме от нея гласа на собствения си разум. Е, с НТР стана малко гаф, производство в съвременна България практически няма, но пък има богат внос на високотехнологични дрънкулки, чрез които жилото на НТР се забива в народа все по-навътре. Говоря не само за консуматорската мания, а и за оборудването, което замества човешки труд и оставя орди безработни. И докато жилото ни трови, медът почти изцяло се лее в гърлата (не напълно буквално де) на останалите на ръководна, но вече прикрита роля кадри – бившите партийци, настоящи капиталисти и техните протежета, ортаци и близки измекяри.<br />
<b>Къде сме ние, народът, в цялата схема? Като какво сме в нея, освен консуматив?</b><br />
Журналистите, свидетели на “пророчеството” на 1 ноември 89-а, на следващия ден не публикували нито дума. Бе нужно да си траят, докато се пече новата порция митове за фураж на стадото, в чиято кошара пуснаха вълци.<br />
По-рано, през януари 1989-а Живков се “пошегувал” пред френски журналист, че има намерение да управлява страната до 2007-а. А на съратниците си заръчвал:<br />
<i>“Другари, да се снишим, докато вълните на промяната отминат, и ние отново ще се изправим невредими.”</i><br />
Изправиха се. Даже не забелязахме кога, даже не усетихме, че са си седели през цялото време на гърба ни. И сега сме снишени от тежестта им.<br />
Колко още да се снишаваме, до счупване на гръбнака ли?<br />
<br />
Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-69596759407905331932015-11-08T20:48:00.000+02:002015-11-14T12:02:01.166+02:00Впечатления от изминалата седмица*** <br />
<b>Полицейският "бунт"</b><br />
<br />
<b><i>Разглезена от привилегии и от снизходително отношение към калпавата й работа, полицията се озъби на правителството</i></b>, обявило намерение да затегне каишката й. Съвсем очаквано правителството отстъпи. В крайна сметка полицията достатъчно успешно защитава олигархията от недоволството на гражданите, а това е главното й предназначение. Ефективна или не, полицията е опора на властта, инструмент на държавата срещу народа - факт, независимо какво твърди официалната пропаганда.<br />
Била е опора на царщината, била е и опора на държавния капитализъм на БКП, при все че тогава се е наричала "милиция", а самият режим - "социализъм". Тоест винаги е била част от проблема със социалната справедливост, никога част от решението му.<br />
Следователно, ако искаме друго общество, в което да живеем достойно и човешки, не ни е нужна полиция, а милиция, но милиция в първоначалното значение на този термин, а именно - структури на поголовно въоръженото гражданство, чиято цел е реагиране при бедствия, аварии и агресия. <br />
<i>Милиция означава задължението</i> всички пълнолетни и вменяеми членове на дадена общност да дават дежурства по график, изпълнявайки ролята на милиционери според индивидуалните си възможности и желания; дейността на дежурните ще се ръководи от пряко избрани местни щабове на милицията; щабовете са подчинени на местните граждански събрания и съвети; за координация и взаимодействие при задачи над локалното ниво (махала, село, градски блокови сдружения и квартали), щабовете образуват мрежа за сътрудничество (федералистичен подход).<br />
Накратко - <i>пряка демокрация</i>.<br />
За която още не са съзрели умовете, но няма и да узреят, преди да се престрашат да я приложат. Тоест чакаме не узряване, а изтръгване от лапите на насадения страх, който си служи с хитроумно изплетени лъжливи дилеми от сорта на "какво предпочитате - свобода или сигурност?".<br />
<br />
<b>П.П.</b> Полицията "победи", пазете се от нарасналото й самочувствие! Само че победата й е временна - властта тихомълком пак ще й стегне каишката, включително чрез частните охранителни фирми, които дори формално не дължат на обществото "прозрачност" и са вън от всякакъв, даже илюзорен "контрол" от страна на гражданите.<br />
За населението пак няма разлика кой кого е надмогнал - участта му е да плаща и да търпи.<br />
Какъв е капацитетът на търпението - това е въпрос, на който всеки нека сам си отговори.<br />
<br />
<br />
*** <br />
<b>Имунитет</b><br />
<br />
<i><b>Не споделям радостта на мнозина по повод отнемането на имунитета на Волен Сидеров. Не намирам повод за възторг от това, че държавата дава или си взема една или друга привилегия</b>.</i> Неуравновесени персонажи следва да се натъкват на народното противодействие, вместо на репресивния валяк на държавата. Този валяк днес минава през одиозен персонаж, изгорял бушон, но иначе рутинно размазва всекиго, озовал се на пътя на олигархичните интереси. Злорадството, че сега гази някого от "висините", е краткотрайна утеха без съществени последици. А и не е сигурно доколко действително ще засегне Сидеров - опазването на авторитета на политиците е важно за държавността.<br />
Може някой да рече, че "това е добро начало", че проблемите следва да се разгребват последователно, но реално олигархичната система подхожда избирателно - всякога.<br />
И ако има за какво да бъде съден Сидеров, то е за лицемерието да зове към "въоръжено въстание за налагане на истинско народовластие". Първо, представите му за "народовластие" са подигравка със смисъла на понятието. Второ, бидейки човек от законотворческата секта, е съучаствал оръжието да не попада у народа, а да се концентрира у мутрите - чие ще е въстанието тогава?<br />
Естествено, днешните съдилища надали ще го обвинят за това. Просто ще отбият номера за разтуха на електората.<br />
<br />
<br />
*** <br />
<b>СБЖ</b><br />
<br />
<b><i>На 4 ноември в сградата на Граф Игнатиев №4 се състоя пресконференция по повод 90-годишнината от убийството на анархиста Георги Шейтанов.</i></b><br />
Обратно на декларациите си, че Съюзът на българските журналисти е "свободна трибуна на словото", публикуваните материали на пресконференцията показаха, че нищо от старите "традиции" не е забравено - цензорските рефлекси са живи и бодри.<br />
В сговор с редица организации и лица, СБЖ "чества" гибелта на човек, нарочен за присвояване в "пантеона светци" на своите идейни врагове. СБЖ публикува без съкращения речи на сътрудници на болшевишката Държавна сигурност, но премълча възраженията на присъствалите анархисти от Редколегията на вестник "Свободна мисъл".<br />
Кампанията по превръщането със задна дата на Шейтанов в "съюзник" на "социалистите" бе предшествана от солидна скрита подготовка и тепърва започва публично. Предстои продължение на 23 ноември.<br />
Което ще бъде коментирано безпощадно и поименно.<br />
<br />
<br />
***<br />
<i>Съжалявам, че ми се налага да коментирам именно тези "казуси", вместо надълго и нашироко да поразсъждавам над последните открития и хипотези за Марс и Плутон. Уви, мерзости определят облика на живота ни, а не мислите за космоса, за прогреса на човешкия дух и любознателност. Докато упражняваме сизифови усилия да "поправим системата", вместо да я пометем до основи, ще е така.</i><br />
<br />
Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-66543323161803320762015-11-04T19:54:00.000+02:002015-11-04T19:54:14.775+02:00Нощта на Гай Фокс<br />
Тази вечер в Лондон святкат фойерверки - в чест на Гай Фокс, в памет на неуспелия му опит от 1605 година да изпрати британския парламент в орбита върху облак пламтящи барутни газове.<br />
Тоест и англичаните са малце като нас в Деня на народните будители - честват символично нещо, което би трябвало да е повод за сериозни прояви на недоволство, понеже БУДИТЕЛИТЕ са призовавали към непокорство спрямо несправедливостите на своето време. Хайде, британците може би нямат толкова поводи да са ядосани на парламента си, затова не го бомбят, но поне предупреждават - с фойерверки. Ама българите - и те ли нямат?<br />
Ами, нямат. Защото притежават търпение в излишък. И, чествайки Будителите, всъщност целуват иконите на будителите, старателно забравяйки духа и смисъла на будителството. Така е безопасно - иконата не ще зашлеви шамар, не ще извади сабя или револвер, не ще халоса глупака с книга по тиквата. Българите празнуват Будителите в просъница. Наблягайки при това на православната пропаганда - тоест мракобесие вместо революционни идеи.<br />
Тази пропаганда е особено енергична, понеже от предната вечер е загряла в попържни срещу Хелуин - един достатъчно безобиден и инфантилен празник, нито за анатема, нито за възторг. За разлика от нарастващата през годините агресивност на православието, Хелуин не се натиска за "основа на българщината", нито гледа да се намърда в училищата. Хелуин е простодушно честен: "Лакомство или пакост".<br />
Обратно, православната вълна дудне за "мир и любов", пък само злоба и жлъч излива върху всеки несъгласен с това светът (в отделно взетата страна) да се върти около попското чувство за собствена важност - издуто като шкембе на владика и лъскаво като лимузина пред Синода. Накратко: властта, вкл "духовната", грубо обира лакомствата и продължава да върши пакости.<br />
Но, стига за БЕЗБОЖНОТО смесване на тиквени фенери, кукери и сурвакари в "чуждия, развратен, антибългарски и сатанински" келтски празник (какво като келтите са обитавали три века Балканите, съвременните българи не помним три дни назад, камо ли за културните следи на келтското присъствие!). Темата е Гай Фокс.<br />
Бил е млад човек, придуман от заговорници католици да запали фитила срещу "протестантската диктатура" (няма майтап, диктатура си е била). Не е кой знае колко революционен контекст, но с времето станал символ на СЪПРОТИВАТА срещу всяка тирания - най-вече благодарение на една друга "аморална мерзост", комиксите ("V като вендета"). Не е успял заради предателство (уж ТИПИЧНА само за българите, хмък), заловен е и изтезаван, а през януари екзекутиран.<br />
Само че самият акт интригува, щом не е забравен през вековете. Акт на възставане срещу потисничеството, изправяне на преклонената главица - обратно на поговорката (която никак не говори добре за българския манталитет), твърде удобна за сечене позиция. Акт на разчистване на ТУМОР, така че да има мегдан за градене НА ЧИСТО.<br />
Уви. Нощта на Гай Фокс няма популярност в България. Както липсва бунтовен дух в Деня на будителите. Най-много някой да е изрязал маската на несполучилия атентатор от ХVІІ век върху тиква (вместо лика на премиера ни "слънце"). И - точещи се във форумите урагани в напръстник вода заради горкия Хелуин.<br />
Вместо това обаче имаме безобразие на капризните (разглезените винаги са капризни) полицаи. СЛУЖИТЕЛИТЕ на "реда" (реално - произвола на олигархичните ни институции) изнудват обществото с аргумента "дайте ни каквото искаме, щото ще се фръцнем, а без нас ще стане ПО-ЗЛЕ". Демек пак номерът "лакомство или пакост", обаче - виж горе: прибират лакомствата и си карат нататък пак пакостливо.<br />
Следователно, НАКЪДЕ ПО-ЗЛЕ?<br />
Протестът на ченгетата е доста мръснишко деяние. Те не рискуват нищо. ВСЯКА власт се опира върху тях, те съществуват, за да я пазят от "любовта народна". Никой не ще тръгне да ги млати с палки, обгазява, рита паднали, унижава и сплашва. ТЕ са тези, които правят всичко изброено.<br />
Срещам мнения, че това били "милиционери", а не "полицаи". Глупости. И живковата милиция беше фактически полиция - обикновена подмяна на понятията, щрих от по-общата подмяна на термина "социализъм" с реално замислената и построена система на държавен капитализъм от 1944-а до обратната й трансформация след края на 1989-а (като подготовката за реставрацията на частния капитализъм бе започнала още от началото на 1980-те). МИЛИЦИЯ, вижте всезнаещата уикипедия, означава НАРОДНО ОПЪЛЧЕНИЕ. И точно от такова имаме нужда, но не като отделно пискюлче, а в контекста на системата на ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ.<br />
А за пряка демокрация има нужда от включване на Гай Фокс в списъка актуални български Будители. <br />
<br />
Така че, както в момента си казват лондончани, да си спомним за добрия момък Гай Фокс! Да драснем един кибрит - за свят без граници, без ченгета, без потисници, без сиромаси, без неоспорими догми!<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgM1MCl_ma2F2QhM27dN7BbiniCmm2CsU-SjnmGcAb_m8eMhXYnkdkeA1H1_tZ0F_ZF_Ep0QqeCrf8bOh9Rs0AEIz8jgUU79X5awO-HW0-kMu-FaDvWLrnl4alneBnK1zRhklNgMHUOESe-/s1600/photo.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgM1MCl_ma2F2QhM27dN7BbiniCmm2CsU-SjnmGcAb_m8eMhXYnkdkeA1H1_tZ0F_ZF_Ep0QqeCrf8bOh9Rs0AEIz8jgUU79X5awO-HW0-kMu-FaDvWLrnl4alneBnK1zRhklNgMHUOESe-/s400/photo.jpg" /></a></div>Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-14346062882480528392015-10-31T07:32:00.002+02:002015-10-31T09:17:01.804+02:00(за технологиите)*Живеем в свят, изтъкан от множество проблеми, превърнали се отдавна в гордиеви възли. И, също както ОНЗИ Гордиев възел, те са невъзможни за разплитане – единствено разсичане оправя нещата. Въпросът е как да сечем възможно най-безболезнено.<br />
Възможно ли?<br />
Обитаваният от нас свят преживява Атомната си епоха. Същата, която изгря заплашително на 16 юли 1945-а със силата на десет хиляди слънца и хвърли сянка върху цялата планета. Тя стана небосводът на съвремието, по който заблестяха умножаващите се светила на все по-новите технологии.<br />
Технология – “начин за правене на неща”. Приложно знание на природните факти. Плод на човешкия разум, но и ваятел на същия. Технологиите са отклик на насъщните ни нужди. Коя от днешните технологии можем да наречем знакова?<br />
Вижте ярката звезда <b>ИНТЕРНЕТ</b>. Тя е цяла система технически открития и практики. Но само една от “звездите”. Погледнете как по Млечния път се спуска фигура с неудържимо засилващо се сияние – заченатата в края на ХІХ век и формално родена през 1970-те <b>РОБОТРОННА РЕВОЛЮЦИЯ</b>. Като образ от картина на Йожен Дьолакроа, но нарисувана от Хаджиме Сораяма. Съпровождат я терминатори, които скоро ще разстрелят половината от съществуващите днес човешки професии.<br />
Сравнително доскоро въображението ни населяваше небесата единствено с персонажи от античните митове. Уви, там не намери място най-достойният за уважение герой – титанът Прометей... но поне брат му Атлас крепи небето. Все някакво признание, макар и неявно.<br />
<b>ПРОМЕТЕЙ </b>означава “който мисли предварително”. Титаните губят войната с олимпийските богове и почти всички пропадат в Тартар – ужасна бездна под царството на мъртвите на Хадес, обвита в три слоя Мрак, което намеква, че никой мобилен оператор не осигурява там покритие. Но неколцина победени строители на света са пощадени за демонстрация на великодушието на боговете. Вместо да кротува, благодарен за тази милост, Прометей взел че създал от глина първите човеци, дарил им огъня, научил ги на занаяти (технологии!), окуражил ги да гледат смело нагоре и напред, без да превиват покорно гръб. Това му деяние разгневило господарите на Олимп. Наказали го жестоко за кражба на свещената божествена собственост и подронване на божествения авторитет пред смъртните. Видяло им се малко и провокирали малкия брат на бунтовника, глуповатия Епиметей (“който действа, преди да мисли”), да сътвори празноглавата красавица Пандора. На нея дали ковчеже с всякакви гадости, което тя предсказуемо отворила – и злините до днес пъплят из света, мъчат хората.<br />
Ако пишех метафорична пиеса, бих поставил в нея Технологиите като обособена масовка “лицетанцьори” (Франк Хърбърт, “ДЮН”), способни да приемат различни персонификации, едната от които е Прометей. Честта несъмнено му се полага, защото той придал СМИСЪЛ на технологиите – да разширяват възможностите както на обществото, така и на индивида. Тоест да генерират и разширяват човешката СВОБОДА.<br />
Така че именно <i>свободата на всяка една личност</i> е мерилото за оценка на технологичния напредък. Затова кръщавам своето есе с важния според мен въпрос<br />
<br />
<br />
<b>ТЕХНОЛОГИИТЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН – ПРОМЕТЕЙ или ИГОР?</b><br />
<br />
<br />
<br />
<b>ИГОР</b>, когото избрах да олицетвори противоположността на Прометей, не принадлежи към архетипите с дълга диря в културната история. Продукт е на филмовата индустрия от 1930-те до наши дни. Типаж на послушен, технически вещ слуга на клишетата “луд учен” (доктор Виктор Франкенщайн, литературна рожба на Мери Шели) и “абсолютен злодей” (прекроения за филмови зрелища “цар на вампирите” Дракула). Игор е верен на господарите си, докато са силни. Не би се жертвал за другиго, ако изборът зависи само от него. Но има един проблем с Игор. Решат ли господарите му да го контролират по-твърдо, те ограничават слугата си – Игор оглупява и не може да изпълнява ефективно задълженията си. Обратно, отпускане на каишката изкушава Игор да извърши предателство, да спретне дворцов преврат. Такъв е той – подобие на началника си, затова би постъпил като него.<br />
<br />
<i>{... оттук и заплетената дилема относно т.нар. Изкуствен Интелект – създателите му искат да е напълно предвидим и покорен, но тогава няма да представлява пълноценна личност, а без личност няма интелект. Оставят ли го НЕОГРАНИЧЕН (защото интелигентността означава намиране на нестандартни решения, чупене на зададените от програмистите рамки, самостоятелно избиране на цели и приоритети) днешните земни “богове”, тоест “елитите”, рискуват да получат един... Прометей, който ще им “открадне” огъня и ще го даде на нуждаещите се ...}</i><br />
<br />
Сянката на уродливия измекяр и скрит деспот Игор тегне над всички минали и настоящи технологии – да вземем например ядрените, щом сме обитатели на Атомната епоха. Овладяването на ядрената енергия тръгва като игорев проект, но се появяват и прометеевите мирни реактори, обаче и тях впрягат за нуждите на голямата политика и голямата печалба – всъщност печалбата е основен мотив за правене на политика, печалба с други средства. Така епохата ни е белязана от съперничеството между аспектите на Прометей и извращенията на Игор в ядрените технологии.<br />
Добре, ами Интернет? Юнакът <b>Интернет</b>, като част от масовката Технологии, не прави изключение. Да си припомним биографията му:<br />
възниква под името АРПАНЕТ като военна разработка за подобрено взаимодействието на компютърни мрежи през 1969-а. Прекръстен чак през декември 1974-а (ако вярвахме в астрология, бихме възкликнали: Стрелец! Стрелецът Херкулес убива орела, изтезавал Прометей в продължение на 300 века. Многозначително, нали?). Цивилен е от 1988-а. Взрив на популярност (до над ТРИ МИЛИАРДА ползватели днес) го сполита след въвеждане на системата за размяна на хипертекстови документи на 6 август 1991-а – тоест тъкмо в 46-ата годишнина от Хирошима – ето я сянката.<br />
За беля, не всякога разпознаваме грозната физиономия на Игор, както и често вместо Прометей се появява Епиметей, за да надроби големи каши... Жив пример – спамът, умножаването на псевдофакти, повърхностната среда на “социалните мрежи”, където важното е смесено с излишното, но всичко префучава, бързо се забравя, дори ако предизвика моментна истерия сред юзърите. Всяко чудо за по три дни, често за няколко часа.<br />
Одеве заявих, че технологиите служат на хорските потребности, но истината е, че те с предимство обслужват интересите на <b>Институциите на властта</b>, държавните и частните. <br />
В евентуалната метафорична пиеса <b>Институциите </b>са важно действащо БЕЗЛИЧИЕ.<br />
Макар и съставени от хора, те имат нечовешко поведение. В действията и “ценностната система” на Институциите почти никога не откриваме онова, което сме свикнали да наричаме човещина. По думите на класика Лев Толстой, ТЕ са прагматични и безчувствени. Още по-категорично мнение за Институциите е изказвал Христо Ботев, когото няма да цитирам от уважение към ерудицията на читателите. Институциите възпитават съответния си човешки пълнеж именно като прагматични и безчувствени индивиди. Принуждават хората да постъпват против волята и личните си интереси – тъкмо това се нарича ВЛАСТ. Наредбите им ни се струват безсмислени, понеже храним една твърде устойчива и опасна заблуда, че Институциите са създадени за наше благо, докато те съществуват за самите себе си. Оцеляват, като <i>паразитират </i>върху спонтанно възникващите <b>свободни инициативи</b>, които са израз на вродената солидарност на същества със стаден произход.<br />
В днешния свят именно Институциите поръчват технологии. Или си ги присвояват, да не кажа КРАДАТ. Патентното и “авторско” право са широки тучни ливади за паша на мошеници, но да не се отвличаме от главната тема. Обикновените любознателни хора, водени от чист творчески импулс, разработват технологии и без нарочна поръчка. Мнозинството изобретатели мечтаят за възвишени неща, едва на последно място се сещат за осребряване на усилията си. Такова е свойството на разума – да върши нещо заради самото нещо, да човърка в тайните на природата, да узнава и се възхищава на всемира, да опитва да направи “по-добре” или да създаде “небивало преди”.<br />
Институциите пък преследват изгодата. Щом получат своето, не го пускат, докато не се наситят, докато не видят полза за себе си от споделянето на дадена технология с така наричаните “статистически обикновени хора”. Но всяка технология, нека и поръчана, винаги съдържа неподозирани възможности, които затрудняват или разбиват монополния контрол над използването си. Просто казано, няма “благи” или “зли” технологии. Добри или лоши са конкретните им приложения в контекста на съществуващото обществено устройство, а това устройство е отразено в определен набор съответни институции – или свободни инициативи.<br />
Следователно, заравяйки се в корените на историческото минало, оглеждайки буйната зеленина на текущото настояще и очаквайки зреещите плодни перспективи на обозримото бъдеще, редно е да се поинтересуваме: <b>какви технологии искат Институциите?</b> Дали тъкмо СЪЩИТЕ технологии <b>са нужни и на човечеството</b>? <br />
Миналото е непроменимо. Истината за него не изчезва когато не я знаем, но незнанието е повтаряне на стари грешки. Настоящето е толкова пред носа ни, че зад дърветата често не съзираме гората. А пък бъдещето... е, то отдавна не е това, което беше. Доста писатели и футуролози се изложиха с прогнозите си. За някои неща отчасти познаха: мобилните телефони въплътиха в метал и пластмаса “комуникационните гривни” от литературната и филмова научна фантастика, но и надхвърлиха фантазираните си описанията. Други блянове пък не се случиха – шедьовърът на Стенли Кубрик “Космическа одисея: 2001”, заснет през 1967-а, днес “за мнозина навярно е скучен”, но пак някому носи удоволствие, примесено с носталгия по изпуснатите възможности.<br />
Кои възможности ли?<br />
Ами например, иска ми се да вярвам, че ако през 1995-а, или още през 1989-а интернет и мобилните комуникации бяха на днешното ниво, то МОЖЕ БИ бихме имали шанса да надвием ТЕЗИ Институции и да дадем воля на СВОБОДНИТЕ ИНИЦИАТИВИ. Навярно щяхме да живеем, ако не в глобално още, то поне в успешно разширяващо се общество на високотехнологична ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ – самоуправление чрез интернет форуми. Свят на проектите на Жак Фреско, на мечтите на автора на романа “Червената звезда” революционера и учения Александър Богданов, на всичко най-оптимистично от Ефремов, Азимов, Хайнлайн, Кларк, Бредбъри, Льо Гуин, Ким Стенли Робинсън. Иска ми се да вярвам, че преди 20-25 години един развит Интернет би приел образа на Прометей, би дал на хората от Източна Европа истински огън, не онова лустросано кандилце, което ни пробутаха, а ние с възторга на Пандора приехме лъскавата опаковка, слепи за ситния шрифт в договора, който ни забраниха да разтрогнем. Проявихме глупост и се докарахме до ежедневие, в което се уплътняват сенките от антиутопиите на Оруел и Хъксли, цялата Земя се уподобява на мрачната планета Торманс (Иван Ефремов “ЧАСЪТ НА БИКА”).<br />
Но, нейсе – невъзможно е да проверим как БИ станало. Миналото вече се е случило. Със сигурност смея да твърдя само едно – ако и след 20 или 25 години Интернет остане в същия си принципен вид, това ще означава, че Институциите са изградили Матрицата и ние вече сме в нея. Не бива да се съмняваме, че Институциите ще допускат само такива промени, които не отменят привилегиите им на неоспорими разпоредители с човешки съдби и монополни определители на вида на съществуване на Технологиите. Метафорично – <b>Институциите на властта желаят технологии с облика на ИГОР</b> и точно такива ще използват.<br />
Но на човечеството са нужни <b>технологии с персонификацията на ПРОМЕТЕЙ</b>. И то час по-скоро. Защото Бъдещето може да настъпи внезапно, с взлом, благодарение на госпожица Роботронна Революция. Да не се лъжем – ТЯ не идва, тя ВЕЧЕ Е ДОШЛА и се разгръща. И не означава стиймпънковски свят на метални машини, над които човекът <i>винаги щял да се извисява</i>. Роботронната девойка включва в себе си и биологичните технологии. Учени в Китай щурмуват последните тайни на фотосинтезата. Преди няколко години международен екип създаде изцяло изкуствена жива клетка. Съвсем наскоро в Чикагския университет синтезираха изкуствена рибозома, вътрешноклетъчна молекулна машина за сглобка на белтъчни молекули според записаните в гените инструкции. Буквално тези дни в университета на Сан Диего тестват микророботи за диагностика и терапия. Тези открития носят в себе си <i>потенциала да изтрият границата между живото и неживото</i>. В най-простия сценарий, ако Роботронната Революция погрознее до Игор, ще се сблъскаме с нахлуване на така наречените автономни оръжия, които, според Станислав Лем (“ОРЪЖЕЙНИТЕ СИСТЕМИ НА ХХІ ВЕК”), не се нуждаят от разум, само от инстинкти на заплашено гнездо оси. Военните конструктори не гонят изкуствен интелект, те проектират високоефективни изкуствени идиоти без задръжки, сляпо изпълняващи всяка заповед. При това, ако в цивилната сфера решаваща роля играе цената на роботите спрямо заплащането на живите работници, то военните бюджети рядко търпят ограничения. Ята миниатюрни дронове съвсем ще заличат разликата между войната и мира.<br />
<br />
Но и без военен апокалипсис вероятното бъдеще не радва. <b>Единственият съществен фактор при капитализма е платежоспособният пазар</b>. Следователно и занапред ще бъдат развивани провокиращи покупка глезотийки, вместо задоволяване на наистина полезни потребности. Замисляният от компаниите хардуерно зададен режим “винаги онлайн” улеснява следене и събиране на лични данни – за нуждите на полицейския надзор, за усъвършенстването на рекламни стратегии, които създават “потребности”. Оттук получаваме новия “опиум за народа”, обезболяващо средство срещу грубата действителност на битието. <i>Илюзията за свобода</i> във виртуалния свят като компенсация за несвободата IRL. Да повторя – <b>Свободата означава отворен за личния избор кръг възможности</b>. Бедното материално положение означава свиване на този кръг. Бедняците са тласнати в надпревара помежду си за доходи, и то в условия на намаляващи работни места. Руши се естествената човешка солидарност, Институциите, политическите и икономическите, успешно разделят и владеят.<br />
Но Роботронната Революция ще постави света на ръба на оцеляването, изборът ще е съдбоносен, неизбежен и достатъчно ясен: или оцеляват Институциите, но тогава загиваме всички, или оцеляват хората, включително индивидите, принудени да напуснат службата си в Институциите – и дано регенерират в себе си човешкото след напускане.<br />
Оптимистичното в случая е, че разхубавяването на девойката РР до <i>Прометея</i>, може да зависи от НАС, стига да не седим бездейни пред интересите на Институциите на властта. Тогава не ще има причини за опасенията на Стивън Хокинг от поява на истински ИИ, защото могъщ разум по-вероятно ще покаже характеристики на Прометей, отколкото да уголеми комплексите и предразсъдъци на нравствено осакатеното от Институциите човечество.<br />
Това, което искам да внуша на читателя, е че <b>технологиите са отворена врата към добро бъдеще. Но вратата ще остане заключена</b>, докато <i>ключът </i>се намира у Институциите. Не го ли отнемем, вместо технологични чудеса ни дебнат технологични кошмари. Налага се да избираме – съратници на Прометей ли ще станем, или материал за лабораторните опити на Игор?<br />
<br />
Между другото, знаете ли че комбайнът за прибиране на памук е изобретен (и дори построен демонстрационен екземпляр) 70 години преди масовото му използване? Заради евтиния робски труд по памуковите плантации и непоклатимото мнение, че “машините насаждат мързел”. Прометеят на селскостопанските технологии не е успял да надмогне съпротивата на тогавашните Институции и блатото масови предразсъдъци. Чак когато един насилствен, от немай-къде революционен акт отменя робството, плантаторите закупуват комбайни, доста усъвършенствани спрямо прототипа, но не чак толкова, колкото наистина би могла да е изпипана една машина за близо век активна практика. Друг е въпросът, че пушилката на расовата дискриминация и неравните възможности още виси и задушава, за разлика от разсеялият се барутен дим на Американската гражданска война.<br />
<br />
Знам, обезкуражаващо е събирането на позитивни поуки по трошица от всяка минала революция, докато негативните последици направо ни заливат: досега няма революция, която да е избегнала насилствена поквара в контрареволюция. Но пак някакво предимство – знаем КАКВО <b>не трябва</b> да правим. Не трябва да събаряме едни институции, за да построим тяхно подобие, което ще ни поробва тутакси. Не трябва да позволяваме игоризиране на технологиите. <b>Научно-техническата революция няма смисъл, ако не подпомогне Социалната</b>, а нашето осмисляне на историческите поуки не ще струва пукната пара, ако отново (постъпвайки неразумно като Епиметей или страхливо заемайки страната на Институциите) позволим превръщането на революцията (Прометей) в нейната противоположност (Игор).<br />
<br />
ДНЕС решаваме участта на човечеството. Утре може да стане късно.<br />
<br />
<br />
<br />
----------<br />
* леко разширена версия на статията, публикувана в книгата <a href="http://www.colibri.bg/knigi/1231/kolektiv-prepleteni-linii">"Преплетени линии"</a><br />
<br />
.<br />
Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-48733420499992443782015-10-22T20:26:00.002+03:002015-10-22T20:33:31.544+03:00НЕ ГЛАСУВАЙ!Живеем по правилата на ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА СИСТЕМА, в която:<br />
--- не избираме кого да изберем;<br />
--- избраниците са вън от контрола ни;<br />
--- неконтролируемите ни "представители" назначават длъжностни "лица", които даже от кумова срама не се чувстват задължени към избирателите.<br />
<br />
Това означава, че представителната система, самозакичена с табелата "ДЕМОКРАЦИЯ", фактически представлява дебело гримирана с демагогия ОЛИГАРХИЧНА ДИКТАТУРА.<br />
Тя управлява, разчитайки на страха, на предразсъдъците, на насадените навици у хората.<br />
Една от водещите й демагогеми е ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА, без значение кои мерзавци ("избраните от народа" лобисти на бизнесгрупировките) колко калпави (калпави за НАС, уютни и изгодни за ТЯХ) закони приемат.<br />
Тоест олигархията проповядва РОБСТВО НА ЧОВЕКА ПРЕД ЗАКОНА.<br />
Но в същото време олигархията остава вън от същия закон (пресен пример: условна присъда на присвоител на значителна шестцифрена сума богаташ, докато дребни тарикати и направо сиромаси влизат в панделата за откраднат мобилен телефон).<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhicb0_nO-4aFm21WxE4xgoC9s56sXKna-9ySX0_hEA0rVZjHcSVslvBPOCytGUPCDjLVYXYWjo4ukA4hUBi1NJh-YQPD1xbKrwtdaX7rXHNM4sNIpPmWLxsW8kptKAs5EDEIlXrt1zltGU/s1600/novote_1.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhicb0_nO-4aFm21WxE4xgoC9s56sXKna-9ySX0_hEA0rVZjHcSVslvBPOCytGUPCDjLVYXYWjo4ukA4hUBi1NJh-YQPD1xbKrwtdaX7rXHNM4sNIpPmWLxsW8kptKAs5EDEIlXrt1zltGU/s320/novote_1.png" /></a></div><br />
РЕФЕРЕНДУМИТЕ в рамките на представителната система са ГАВРА с волята на народа. Те не постигат съгласуване на мнения и интереси, а водят до разцепване на населението на враждуващи помежду си агитки.<br />
Електронно гласуване, даже и позитронно да го направят, то пак ще протича според ритуала на представителността, ще дава легитимност (съгласие на гражданите) на олигархичната диктатура.<br />
<br />
<b>Има ли алтернатива?</b><br />
ДА!<br />
Това е ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ, която е напълно различна система от представителната, за която съм писал и преди в този блог, и за която ще пиша отново.<br />
В <b>Пряката демокрация</b> хората избират кому конкретно да поверят изпълнение на обществено значима задача. Избраникът е само говорител на избирателите си, на тяхната формулирана на Гражданско събрание воля, а несъгласувани импровизации на избранника просто прекратяват пълномощията му. В Пряката демокрация избраниците само предлагат решения на проблемите, а гражданите ги приемат или отхвърлят. Така се създават нужните на обществото институции, редактират се неефективните, разпускат се излишните, а вредни (паразитни) изобщо не се допускат да възникнат.<br />
Пряката демокрация дава своя максимум възможности, когато е <b>съюз на доброволни сдружения</b> на личности - териториални, производствени, потребителски, културни, спортни, аварийни, научни, образователни, каквито се сетите. Така на мястото на сегашните страни, обградени с държавни граници (място на смърт от "рикошети"), чисто географски, ще възникват и ще си взаимодействат народни обединения, които плавно преливат в други обединения с друг език и други културни традиции, но поощрени да си сътрудничат, вместо да съперничат (и в това е шансът за оцеляване и здравословно развитие на култури с малоброен носител, каквито са например българите, чиято култура или се разрушава от съседите, понеже е впрегната в качеството на реклама на търговски интереси, а търговията задава политиката, а политиката лесно бива продължена с военни средства, или се мумифицира при националистическа власт).<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhFCTTNKfxLPmLM81WUBOZCme6HcH_ZGA8qbwRCQG1k7hKFY5nlj_UAFpgmdz-LVhjzh20DSIoXFthmVvAIsbSV48QPgRzIOroLp9vOHObeMaVZGR6NXpo7udrJpyM9BwPtef0Hd1HxxFCR/s1600/DirectDemocracy_SM%2527.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhFCTTNKfxLPmLM81WUBOZCme6HcH_ZGA8qbwRCQG1k7hKFY5nlj_UAFpgmdz-LVhjzh20DSIoXFthmVvAIsbSV48QPgRzIOroLp9vOHObeMaVZGR6NXpo7udrJpyM9BwPtef0Hd1HxxFCR/s320/DirectDemocracy_SM%2527.png" /></a></div><br />
Какъв е проблемът с гласуването обаче?<br />
Пробремът е, че Пряката демоклация НЕ МОЖЕ да се появи и да расте, докато не започнем да я прилагаме, докато гласуваме доверието си (всеки път излъгано!) на представителната система.<br />
<b>Така че ОТКАЗ ОТ ГЛАСУВАНЕ е предварително условие изобщо да предприемем каквото и да било</b> в насока на истинската промяна.<br />
Едва когато се отърсим от илюзии като "прогрес в рамките на (олигархичния) закон", ще сме способни да подхванем (и възприемем!) просветна кампания що за чудо е Пряката демокрация, да създадем групи за съпротива срещу произвола на всяка една от главите на олигаричната ламя, да свържем тези групи в самоорганизирана мрежа, а тази мрежа да развие потенциала си на МРЕЖА ЗА САМОУПРАВЛЕНИЕ, но и самоотбрана срещу всички форми на агресия от страна на олигархичната класа (едрия бизнес, политиците, чиновниците и близкия им лакейски кръг).<br />
<br />
Нека спрем да гълтаме стръвта "изберете по-малкото зло" - <i>голямото зло възниква тъкмо от примирението с малкото</i>. Навиците за подчинение, затвърждавани от участието в изборите на представителната система, не оставят място за появата на нови навици сами да се грижим за себе си, сами да пишем и променяме правила, за които всеки човек има съвест да различи правилното от грешното, тоест да постави "закона" в единствено справедливата му позиция - ДА СЛУЖИ НА ХОРАТА, не обратното, както е сега (и то само на теория, понеже, казах го вече, върхушката управници всякога е над закона).<br />
Бойкотирането на изборите е разчупване на робските навици, началото на създаване на рефлекси на свободен човек, способен да се научи сам и заедно с околните на живот в прякодемократично общество.<br />
<i>Неучастието в електоралната измама ще подрони властта на олигархията, ще ги лиши от аргумента, че управляват със съгласието на народа</i>.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgtN4N6F3ucjhgX6XvtYulPFtC3yhQJ78nM-3B3WxJuaGYKBCi_ZdOP2y8daPa0ToDLDe6-hc92zXLPueOYp5gts7vLGmnBDBz1-ZTon0WhU8_JS22MXvBoe4P4gn3db52GqY-ry8TgAJOI/s1600/novote_Lamia_NT.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgtN4N6F3ucjhgX6XvtYulPFtC3yhQJ78nM-3B3WxJuaGYKBCi_ZdOP2y8daPa0ToDLDe6-hc92zXLPueOYp5gts7vLGmnBDBz1-ZTon0WhU8_JS22MXvBoe4P4gn3db52GqY-ry8TgAJOI/s320/novote_Lamia_NT.png" /></a></div><br />
<i>(но нека не се лъжем - от изборния бойкот системата само ще се поразклати, без да рухне. И ще устоява, докато я търпим, докато спазваме правилата й, плащаме й данъците, дърляме се помежду си, докато й вярваме от страх, че без нея "ще стане по-зле". <br />
А когато едно поколение достигне до прозрението, че е сгрешило да вярва на овластените лъжци, тогава вече му липсват чисто физически сили за борба. Идва новото поколение (което има основания да не вярва на "дъртаците", защото немалка част от тях отказват да признаят, че са сбъркали), след което и неговият живот се попилява в бавно проумяване, че "нещо не е наред". <br />
Сизифов затворен цикъл - така олигархията оцелява отново и отново, само сменя маските и грима си... а понякога и не си дава труда да се маскира - когато народът е слаб и "прост", тогава тя е силна и зарязва преструвките)<br />
</i><br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj81kd-dtEJDLZ6a7qHssmjQGqrMjV_gaLy-VDa0ktKmtYxRqKX8bmN0QPEwsbQxm29ygV0IsrHkOIsdiiKUd7gpOw0fyT4XW0KLX4mSCn5meQ9DeKxJGEjpRgxA9EZzKsWd0Nw5hCiGoQJ/s1600/novote_fab.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj81kd-dtEJDLZ6a7qHssmjQGqrMjV_gaLy-VDa0ktKmtYxRqKX8bmN0QPEwsbQxm29ygV0IsrHkOIsdiiKUd7gpOw0fyT4XW0KLX4mSCn5meQ9DeKxJGEjpRgxA9EZzKsWd0Nw5hCiGoQJ/s320/novote_fab.png" /></a></div><br />
И така:<br />
НЕ ГЛАСУВАЙТЕ, не давайте на кариеристи и паразити правото да решават вместо вас не само как да живеете, а и кога и как да умрете!<br />
<br />
<br />
!Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-12180980918626330102015-10-21T12:48:00.000+03:002015-10-21T12:52:43.675+03:00Данък ВРЕДНИ ХРАНИ<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgi79463UHDcl3GSs-cZVry3-HtzbbA7qlkm3E1bMYJTf7tCpv76Jq74U6EjWwHfK_okbwYGXL7DFeMjGCxz0SDT2Mmf9HEL2nDSU1WTrxd1QyZz8N45rHXobsLLKPe3myXscC7i5T_IcDx/s1600/nofood_Lamia.png" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgi79463UHDcl3GSs-cZVry3-HtzbbA7qlkm3E1bMYJTf7tCpv76Jq74U6EjWwHfK_okbwYGXL7DFeMjGCxz0SDT2Mmf9HEL2nDSU1WTrxd1QyZz8N45rHXobsLLKPe3myXscC7i5T_IcDx/s320/nofood_Lamia.png" /></a><br />
<br />
Наблюдавайки дебатите във виртуала по този въпрос, виждам, че някои моменти са напълно ясни на хората. С риск да бъда банален, ще повторя тези положения под формата на питанки (повечето риторични):<br />
<br />
<b>1) защо трябва да има вредни храни?</b><br />
Защо се допуска произвождство на боклуци? Защо "отговорните лица" търпят съществуването им?<br />
<br />
<b>2) защо ги оставят по щандове, сергии и складове, но този път по-скъпи?</b><br />
<br />
<b>3) защо ни говорят, че мярката е за "наше добро"</b>, след като всъщност изтупва джобовете на бедните българи (а това са минимум ПОЛОВИНАТА население) в полза на все по-мошенически управляваната здравна каса (и бюджета изобщо)?<br />
Ако биха искали "добро", биха намалили ДДС на "невредните" храни. Биха спестили от издръжката на бюрократите, парламентаристите, държавните субсидии за партиите (тези политически обръчи на бизнеса). Биха отчислявали не 1% от акцизите за здравеопазване, а поне половината.<br />
Но не го правят. Защо ни лъжат тогава?<br />
Защо се прикриват с "благородни каузи"?<br />
Защо в СЪЩОТО ВРЕМЕ отпуснаха облекчения за цигареното производство - то нима хич не е вредно?<br />
<br />
<b>4) защо след гръмки декларации за РЕФОРМИ, реформаторите се занимават с какви ли не екстравагантни хрумки</b>, все встрани от проблемните явления, практики и институции, с което всъщност отлагат реформирането?<br />
<br />
<i>(впрочем, аз в реформиране не вярвам - нужен е толкова основен ремонт, че рационално би било помитане на всичко до основи и строеж на чисто - но и с чисти принципи, а не лустросана версия на предишната мерзост!)</i><br />
<br />
<b>5) защо са толкова сигурни, че вдигането на цените на "вредните" храни няма да провокира поскъпване на всички останали продукти?</b> <br />
Нима разчитат на съвестта на търговците, тоест хората, на които съвестта по-скоро пречи на поминъка им? Защо ни заблуждават, че и производителите (собствениците на производствата, които не са непосредствените произвеждащи с труда си) ще престанат да затрупват търговската мрежа с "вредна" продукция?<br />
<br />
<i><b>Храната няма алтернатива - каквото и качество да е, каквато и цена да й лепнат, ще се купува</b></i>. Или ще се мре. Или емигрира (в търсене на "мекото на баницата", в което разни домоизраснали ПАТРИОТИ упрекват мигрантите, които не са българи). Спасяването с връщане към прадядово земеделие иска много време... и пак разходи, които човек няма да успее да поеме, защото ще е зает със зеленчуковата си градинка, чиято продукция е храна, а не жълтици. Тоест предпоставки за неотразимо <b>изнудване </b>са налице. Защо вносителите на закона за този данък смятат, че при създадена благоприятна ситуация за рекет, рекетът няма да изкласи и буйно разцъфти? Та самите те, в позицията си на власт, не питат подвластните, направо ги поставят пред свършен факт ("със закона не спориш, на закона се подчиняваш"). В предизборните си обещания не са казвали, че ще въвеждат такъв данък. Значи - лъжа и изнудване. Щом те изнудват народа, защо се правят на тапи, че следващият ешелон изнудвачи не ще се възползва?<br />
<br />
***<br />
Това са масово задаваните въпроси и изказвани разсъждения (да, признавам, пренебрегнах одобрителните за данъка, защото НЕ СА УБЕДИТЕЛНИ, поне за мен). <br />
Сега ще добавя <b>две мои предположения</b> в продължение на темата.<br />
<b>Първо</b> - предвид хроничния финансов дефицит в областта на подкрепата за хората, <b>дали не са решили просто да уморят с глад</b> "излишните" граждани? Нека и несъзнателно, но властниците май точно това ще постигнат.<br />
Е да вземат тогава поне евтаназията да разрешат!<br />
<b>Второ - този ход е странен току преди избори.</b> Или е <b>проява на политическа глупост</b>, или управляващата в момента коалиция подозира доста трудни времена и си намира начин да се оттегли от формалното управление (а значи и от политическата отговорност), да прехвърли топката на опозицията, която обаче също не се натиска особено - всички отбелязват, че кампанията е вяла. Вярно е, че кокалът на властта не се пуска по принцип, но големите български партии отдавна са не само лобисти на едрия бизнес (мутренски на всички нива), но и сами по себе си бизнес групировки (тоест олигархични кланове). Така те нищо не губят - икономическата власт, а и неформалната на "бухалковото право" си остават у тях при всяко положение. Пак са силни буквално феодалните фамилии по места в провинцията - какво като кметът няма да е от тяхната партия! Ще се спазарят, както са правили досега. <b>Накратко - управляващата класа надушва скорошни проблеми.<br />
Тежестта на които ще падне върху нас, непривилегированите поданици на мутренската държава, по инерция наричана България...</b><br />
<br />
.Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-85281769500262729462015-10-18T12:08:00.001+03:002015-10-18T12:08:22.638+03:00Убийство на границата<br />
<br />
Границата - свещената и неприкосновена линия на картата, вменена за ЦЕННОСТ. Бодлива тел, пазачи - все признаци на <b>затвор</b>. Светинята на държавността е това - затворът. На гражданите им е предписано да обичат и да се гордеят с тези символи и реалности, затворническите, като едновременно с това върви биенето в гърдите колко сме "свободолюбиви".<br />
Граничната линия е традиционно място за убийства. Бранителите на идеята за свещеност на границата (затвора) изтъкват "прогресивни примери" от чужбина, сякаш низостта на чуждоземските властници оправдава тяхната собствена.<br />
Но <b>на 15 октомври</b> разстрелът се случи на 30-40 км навътре в страната. На място, известно като сборен пункт на бежанци ли, мигранти ли, да не се хващаме за думите, откъдето ги поема транспорт, за да стигнат до другата граница.<br />
<br />
Смущаващото, даже стряскащото в случая, са няколко съществени момента, най-вече реакциите на населението в нечистата и несвята република, управлявана от мутри, нежелано място за живеене на близо половината й собствени граждани.<br />
Преди всичко - <b>бурно одобрение на убийството</b>. Налетяха и като лешояди (съжалявам за сравнението, обида е към животните) политически лидери и държавни функционери, за да се нахранят и да отровят масовото съзнание. Единици се опитаха да заемат страна на човещината, на здравия смисъл.<br />
Докато поклонниците на свещената граница (затвора) <i>не се притесниха</i>, че:<br />
<b>- от самото начало МВР започна да лъже</b> - къде се е случило, как се е случило, за състава и възрастта на "нарушителите", били въоръжени или не, били агресивни, как се е изразила агресията им, буквално всяка подробност прозвуча крайно неубедително, а и се променяше във времето според изявленията на официалните "лица";<br />
<b>- пресичане на границата, нека и "незаконно", не е повод за екзекуция</b>;<br />
<b>- колко е "професионално" поведението на ченгетата</b> (уж опитни, уж ловци, пък нямат елементарни стрелкови навици - ако версията с рикошета е истина, което е под голям въпрос, независимо от т.нар. "експертиза"), колко е адекватно действието на оперативното ръководство на граничарите (пращат трима срещу половин рота "подозрителни");<br />
<b>- поне милион и половина българи ИЗБЯГАХА</b>, като през първите десетина години от "демокрацията" минимум всеки трети от тях бе "нелегален" в едно или друго отношение по пътя си към "лекия живот" в Европа или Америка - нима и тях трябваше да ги стрелят?<br />
<br />
Първосигналната реакция на всеки човек при вест за смърт на друго човешко същество, обратно на твърденията на затворолюбците, е <b>съчувствие </b>- такива са инстинктите ни, наследени от животинското минало на хората. След това се включва пластът рефлекси, образуван от възпитанието и изискванията на общественото устройство спрямо индивида. В олигархичен режим, в икономическа среда на конкуренция, този пласт е егоистичен, рефлекси на комплексар, на циник. Включва се програмата "те" и "ние". <b>Съвестта</b>, тоест способността да различаваме доброто от злото, блокира. Или по-скоро заработва бъгаво - доброто подменяме с "полезно за мен", а злото - "вредно за мен", но вредата е ПРЕДПОЛАГАЕМА по простия механизъм "на страха очите са големи". А пък страхът се управлява от властващите, от олигархичната класа. Те създават нагласи за страх от "нашествениците", при все че хората, живущи в граничните райони, които всеки ден виждат върволиците "страшни пришълци", изпитват предимно жал към тях.<br />
<br />
Моето детство премина в СССР. Бях там в ролята на "малцинство" и развих идеализирана представа за "българското". <b>Не съм допускал</b>, че близо до 50-те си лазарника ще ми се наложи да призная, че <b>българите се оказахме народ, чиито лошотии, умело култивирани от стари и нови бейове и чорбаджии, надхвърлиха качествата му</b>. Десетилетия се борех с този горчив извод. Но от него не може се избяга. Разбира се, това за мен, за други не знам, не е повод да вдигна ръце и да спра да се боря според възможностите си, така че този народ да получи възможност да се самоочисти от полепналите и даже поникнали навътре в него мерзости. За разлика от националистите, няма да отричам лошото у "българина". Нито по алхимичен начин ще превръщам гадостите в добродетели. Нито ще строя своята съпричастност към сънародниците ми върху фундамент от омраза към чужденците, само защото са чужденци. Нито ще боготворя ЗАКОНА, особено написния от шепа бизнесмено-политици, потисници на народа.<br />
Затворолюбците нека се съгласяват и да приветстват практиката на МВР (и на държавата като цяло) да ги лъже, да ги пребива посред нощ за нищо, да ги стреля с рикошети, да им ЗАБРАНЯВА да се отбраняват, когато се налага, сами.<br />
Затворолюбците нека смятат човешкия живот за нищо - това означава, че не ценят и своя, което рано или късно ще им се върне, и то от любимата им държавност.<br />
Нека предварително и на едро обявяват мигрантите за "врагове" - и това ще им се върне, за съжаление не само на тях, защото с враждебност провокират насрещна враждебност.<br />
Нека крещят, че "защитата на границата е ДЪЛГ" - явно не смятат за свой дълг да освободят страната от далеч по-опасните МЕСТНИ мутри.<br />
<br />
Моят избор е друг, <b>анархическия </b>- в пълно съзвучие с идеалите на възрожденските революционери, с които идеали днешните затворолюбци проституират - честват включване в самоубийствени войни от миналото, нахъсват се за нови самоубийствени авантюри в бъдеще, надъхват с омраза, карат ни да се помиряваме с това, че всеки втори гражданин на тази пропадаща наша страна не е в състояние на поеме непредвидени разходи, че гине по пътища и тунели не само заради собствено нехайство, но и заради безобразно състояние на пътната инфраструктура, че мре без време заради отъргашването на медицината, че затъпява заради безкрайните експерименти с образованието (прицелено да произвежда послушни невежи и материал за "пазара на труда", все повече свиващ се под натиска на технологиите).<br />
Бежанската криза не може да се реши в рамките на днешната капиталистическа държавност, капитализъм+държава е причинител на същата криза. Не знам дали някому е направило впечатление, че тъкмо "десните" европейски партийно-корпоративни формации канят бежанците (за черна работа, естествено) в момент на подем на т.нар. "леви" движения (също сбъркани, понеже залагат източникът на проблеми, държавността, да реши тези проблеми) - мащабна игра за пресичане на революционни настроения, надуване на популисткото влияние на профашисти, замяната на социалните искания с дребнав национализъм - тоест сме свидетели (и потърпевши) на нов проект за превантивна контрареволюция след съветската "перестройка". <br />
За елитите е важно да насъскат народите помежду си, да си укрепят ГРАНИЦИТЕ, иначе напълно проницаеми за далаверите на едрия бизнес и правителствените картели. За властващата малобройна сган е въпрос на оцеляване да внесе страх и вражда между подвластните им електорални, данъчни и консуматорски единици - нека се избиват с бомби, с рикошети, в пиянски свади, нека се гордеят с извършвани от репресивните органи убийства, може и малко да мрънкат и "протестират" за дреболии, стига да спазват законите, за плащат данъците (или перат после парите), но не и да видят КАКВО е виновно за нещастията, не и да предприемат нещо в своя защита, не и да променят принципите на обществените отношения.<br />
Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com23tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-38758492625978589022014-06-18T20:49:00.001+03:002014-06-18T20:49:30.634+03:00...мама почина<br />
в Чернигов, Украйна, снощи<br />
беше понякога досадна, често безпокойна, но иначе много весела жена<br />
казваше се ТеменужкаНиколай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-87394306989893399502014-03-04T12:17:00.001+02:002014-03-04T12:17:33.820+02:00Украинската революцияТова е според мен <a href="http://levcom.org/content/ukrainskaya-revolyuciya-i-rossiyskaya-intervenciya-rezolyuciya-gkm">най-добрата аналитична статия</a> за събитията от последните месеци в Украйна, наред с позицията, заета от автора.<br />
<br />
<i>анонс:</i><br />
Украинската революция и руската интервенция (резолюция Групата Комунисти Максималисти)<br />
03/02/2014 - 21:06<br />
<br />
Февруарската революция 2014 в Украйна бележи началото на нов революционен цикъл, след изминалия 1789-1989 (от друга статия на автора, Марлен Инсаров).<br />
Задушливата нощ на реакцията, пропагандата че "времето на революциите приключи" - всичко това е разбито на Киевските барикади. По примера на Париж 1871 и Петроград 1917, днешният Киев показа, че властта е силна само защото стоим пред нея на колене.<br />
Да, тази революция не е пролетарска, нито социалистическа. Тя (засега) е общонародна, буржуазно-демократична. По този начин започва обаче всяка велика промяна. Бунт срещу мафията във властта и властта на мафията обедини всички слоеве на населението - редица олигарси (конкурентни на овластените), дребния и среден бизнес, от години рекетиран от чиновници и полиция, работниците и безработните. Общият знаменател е настояване за демокрация, за народовластие. В същото време някои леви политически среди смятат това за "неправилна революция", за "фашистки метеж", с което показват единствено собствената си политическа импотентност.<br />
Стотиците хиляди участници в революцията не изповядват нито десни, нито нацистки убеждения.<br />
Наистина, голяма роля изиграха националистическите организации, но това не е толкова тяхна заслуга, а симптом за мизерното състояние на левите сили. Ако не бе тяхната пасивност, авангардът би бил не "Десният сектор". Само малка част от лявото движение, другарите от «Народный набат», «Вольная земля», «<a href="http://opir.info/2014/03/01/ni-viyni-mizh-narodami-ni-miru-miye-klasami-zayava-shhodo-situatsiyi-v-krimu/">Автономний Опiр</a>», «Народная воля» и еще неколцина спасиха честта на лявата радикална идея. Само те показаха на народа, че не всички комунисти са чиновници от КПУ (като българската БСП).<br />
Революцията започна като искания към властта да стане "правилна", но бързо надрасна тези рамки. Опозиционните парламентарни партии направиха всичко възможно народът да припознае в тях същите врагове като Янукович.<br />
Буржоазната опозиция се държи логично - нейният най-голям страх е народното самоуправление, пряката демокрация.<br />
<br />
Интервенцията на Путин цели единствено смазване на революцията, геополитическите игри са вторични. Руската армия с лекота ще прегази украинската държавна войска, но ще предизвика революционна партизанска война, което ще срине реставрираната Руска империя, а заедно с нея и Западните капиталистически сили.<br />
<br />
---------------<br />
забележка: линкът към "Автономний Опiр" е последното им заявление, написано на украински. Ползвайте гугъл преводач, имайте предвид, че най-добре от украински превежда на руски.Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-27968209816346744362014-01-27T18:54:00.000+02:002014-01-27T18:54:26.355+02:00Украйна, Майдан 2014Ситуацията се промени, <a href="http://sharkannht.blogspot.com/2013/12/2013.html">от протести за "по-добра власт"</a> се тръгна по пътя на по-категорична съпротива, крайно недоволство срещу системата. <b>Днес в Украйна е актуален лозунгът "Дайте властта на народа" - тоест на майдани във всеки градски квартал, всеки град и всяко село.</b> Разбира се, идеята за <a href="http://sharkannht.blogspot.com/2013/05/blog-post_13.html">ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ</a> има своите конкуренти всред хората, които стоят с денонощия на Майдана. <b>Но кой друг би могъл да настоява за този лозунг, освен самият народ, разочарован от опозицията, измъчен от политиката на правителството, гневен от садизма на жандармите, тормозен от платени хулигани?</b><br />
<b>С кого трябва да са украинските безвластници? Какво чакат? Друг народ? "Правилен" начин протест? Или да направят опити да влияят на умовете именно в този (относително) благоприятен момент?</b><br />
<br />
Виждам четири варианта за развитие на Майдана:<br />
<b><br />
А) категорично поражение;</b><br />
заинтересовани: Янукович, Кремълските му покровители, част от населението, която основателно или не смята президента за "по-малкото зло";<br />
последици: показни "жестове на помирение", реални действия - репресии срещу всички участвали в противостоенето и сблъсъците (както и дарявали средства за това).<br />
вероятност: малка (2 от 10), предвид факта, че потенциалните губещи са силно мотивирани за съпротива.<br />
<br />
<b>Б) оставка на Янукович, нови избори;</b> (Майданът става ескалатор за нови управници)<br />
заинтересовани: бизнес групировките, които са конкурентни на сегашната власт, или за които Янукович вече е "гърмян патрон"; м.б. САЩ и ЕС;<br />
последици: нови "лица във властта", Майданът се разпада, селективни репресии срещу жандармите... и "екстремистите" от сблъсъците. След 5-10 години ситуацията се повтаря - пак протести и размирици;<br />
вероятност: малко по-голяма (3 от 10), предвид влиянието на Русия;<br />
Подвариант: начало на евроинтеграцията, която ще доведе до проумяване на истината за "европейското семейство", в което уж всички са равни, но някои "по-равни" от останалите - а това може да дестабилизира и целия ЕС, да го тласне към революционни сценарии, по-трудни за прогнозиране (поне по-трудни за мен, повече от скромен "аналитичен капацитет").<br />
<br />
<b>В) споразумение между Янукович и опозицията, нови избори;</b><br />
вариантът е приемлив за всички политически сили и "външни фактори", но неприемлив за протестиралите "радикали";<br />
подвариант: Майданът има известни шансове да бъде запазен като "коректив на властта и на политическата опозиция" - но постепенно пак се разпада, когато изчерпи капацитета си на "отдушник" (когато стане ненужен на политическите популисти);<br />
вероятност: (7 от 10)<br />
След десетина или по-малко години недоволството пак ще достигне точката на кипене, възможен е по-радикален нов Майдан, освен ако не се отворят възможности за масова гурбетчийска емиграция към ЕС - тогава потенциалът просто ще липсва.<br />
В трите варианта дотук големият губещ е "народът" - огромното мнозинство все по-бедни и безправни украински граждани.<br />
<br />
<b>Г) Майданът се радикализира и натрупва самочувствие, настоява за ролята си на "единствена легитимна НАРОДНА ВЛАСТ без посредници";</b><br />
вероятност: 4 от 10<br />
федерализация на страната (лансирана през 1990-те от т.нар. "националисти"), засилен елемент на пряка демокрация... но при съхранено икономическо неравенство, което ще опорочи всичко постигнато - в най-добрия случай (2 от 10); тогава се задълбочава революционна криза, евентуално въоръжените структури на прякото самоуправление и еманципираните от профсъюзни бюрократични централи работнически сдружения ще се опитват да коригират положението, като се противопоставят на манипулативните действия на едрите бизнес групировки (самостоятелни или финансирани отвън) да влияят върху решенията на органите на самоуправлението.<br />
Но без масови движения, които да се обърнат към модела на самоуправление И В ИКОНОМИКАТА, шансовете за успех са много малки... засега.<br />
противници: всички политически сили, едър бизнес и "външни фактори";<br />
Реално: 1-2 от 10, тоест претенциите на Майдана (мрежата майдани) за единствена легитимна власт няма да се наложат в крайна сметка, поради съпротива на заинтересованите в реализиране на други сценарии (и тяхното надмощие в манипулативно, огранизационно, репресивно и финансово-ресурсно отношение), както и поради липсата на достатъчно сериозно социално движение с програма в тази насока.<br />
Но дори временна победа или установяване на елементи на пряка демокрация в бъдещата форма на управление в Украйна означава, че следващият (до 5 години) Майдан ще бъде по-категоричен в социално-революционно отношение и ще има по-добра стартова позиция. Разочарованието в партийната опозиция ще е пълно, осъзнаването на интересите всред народа ще е по-голямо, симпатиите и надеждите към и за "народна власт" ще имат по-здрава основа.<br />
<br />
<b>Следователно, всеки който смята себе си за "прогресивен", би трябвало да подкрепи последния вариант</b>, без да се плаши от "нажежаване" (гражданска война фактически така и така се води, само дето бедните и средните слоеве не се съпротивляват организирано на потисничеството с измерения на геноцид от страна на олигархията; пък и засега гражданският конфликт би приел формата на война на гражданите срещу властта, не толкова между части на народа), без да си търси оправдания (сред които и например погнусата от сътрудничество с т.нар. "националисти", защото на този етап същественото противопоставяне е между етатисти и самоуправленци (недоосъзнати безвластници)).<br />
Налагането на последователна пряка демокрация в Украйна неизбежно ще постави остро проблема с неравенството, породено от конкурентната икономика, ще създаде благоприятни (макар и навярно не много мирни) условия за нататъшен социален прогрес. А ставащото в Украйна ще се отрази върху целия регион.<br />
Не е изключено в този случай да се стигне до "миротворческа интервенция", съвместно "възстановяване на реда" на НАТО и Русия, което би бил най-лошият вариант за интервентите, защото именно при такива условия се появи Махновщината през 1918 година. Смазана преди, този път подобна съпротива (надявам се) ще си е извадила поуки от миналото.<br />
Опитите за подялба на Украйна няма да се възприемат добре от мнозинството население при все "семейните кавги" вътре в различните групи на украинския народ.<br />
<br />
И така, <b>главната задача днес е утвърждаването на майданите като единствени изразители на народната воля</b>, без делене на "националистически" и "социални" противоборстващи крила. Повече политическа в този смисъл революция, ще повлече и социална такава. За която всички РЕАЛНО леви движения трябва да са подготвени (програмно, организационно, практически), като подготовката трябва да започне СЕГА.<br />
Такава подготовка включва УЧАСТИЕ в събитията.<br />
Обратното би било израз на организационно, идейно и аналитично безсилие. Би било провал на идеята, изневяра на лозунга на Нестор Махно: <b>"Винаги с потиснатите срещу потисниците"</b>.<br />
<br />
***<br />
РЕЗЮМЕ НА РУСКИ:<br />
<i>Период прошений к власти стать "хорошей" закончились, на повестке дня стоит разгорающийся народный бунт против произвола управников.<br />
Сегодня в Украине актуален лозунг "Вся власть майданам!"<br />
Фактически это - народное самоуправление, майданы по городским районам, городам, селам и поселкам.<br />
Кто другой смог бы лучше отстоять и защитить структуры ПРЯМОЙ ДЕМОКРАТИИ, чем анархисты и антиавторитарные левые?<br />
Не надо ждать "правильных" протестов, не надо обижаться, что "народ не тот", не надо брезговать встать рядом с т.наз. "правыми" (они довольно неоднородны).<br />
Бездействие равносильно предательству слов Нестора Ивановича Махно "Всегда с угнетенными потив угнетателей".<br />
<br />
Возможны четыре варианта развития ситуации:<br />
А) поражение Майдана, разгон его, репрессии против его участников и помощников;<br />
Б) отставка Януковича и выборы - торжество политической оппозиции... и повторение Майдана через некоторое время, потому что "новая влада" будет ничем не лучше этой;<br />
В) соглашение между Януковичем и оппозицией (и внешними факторами вне страны) - снова, как и в первых вариантах, это значит поражение народа;<br />
Г) Майдан осознает себя как ЕДИНСТВЕННАЯ власть в стране, самоуправление народа без посредников (партий, Рады, правительства, бюрократии, олигархов).<br />
Разумеется, одно прямой демократии в политике и администрировании мало - в этом простые граждане Украины быстро убедятся, но это уже будет следующим шагом социального прогресса.<br />
</i><br />
подробности - на <a href="http://anarhia.org/forum/viewtopic.php?f=6&t=28454">ЕФА</a>.<br />
<br />
.Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-15681545398874412462013-12-19T23:20:00.001+02:002013-12-19T23:30:03.143+02:00Въпросник - Отговорник(нещо става с блога, не мога да отговоря на коментар в темата "<a href="http://sharkannht.blogspot.com/2013/11/blog-post.html">Апострофи</a>". Е, така или иначе то си беше за нова тема)<br />
<br />
<i><b>walker</b><br />
19 декември 2013, 21:09<br />
<br />
Благодаря, за поканата да коментирам (btw аз съм и Анонимен от по-горе). Та, темата от блога на Григор беше пряката демокрация. Аз не виждам проблем пряката демокрация да работи (доста) по-добре от представителния модел, с който разполагаме в момента при условия на "пазарна" икономика.<br />
<br />
Слагам кавички около "пазарна", понеже това е възприетият термин. На мен ми изглежда просто като честна икономика - хората са свободни да разменят плодовете на своя труд, използвайки парите като обща скала. Комуналния модел на собственост (както аз го възприемам) предполага отхвърляне на всичко това. Той "осъжда" по-производителните да плащат за неспособността на по-непроизводителните в името на общата посредственост.<br />
<br />
Тук е важно да отбележа, че производителността, изобщо казано не се мери с усилията които даден индивид полага. Тя се мери с желанието на другите индивиди да придобият по някакъв начин услугите и продуктите които предлага този индивид. Кристиано Роналдо получава 200 пъти повече от Гонзо, не защото се старае 200 пъти повече, или се поти двеста пъти повече, или е 200 пъти по-бърз и техничен - получава ги защото много повече хора *искат* да го гледат, и защото ако клуба купи 200 Гонзовци, те няма да направят разликата, която прави Кристиано. С други думи, това че 20% повече качества са съсредоточени в един човек може да прави огромна разлика, и далеч не означава, че този трябва да получи максимум 20% другия. В този смисъл CEO-тата с многомилионни заплати са напълно справедливи, щом има акционери/собственици които са съгласни да платят милиони за техните услуги (имайки честно представена информация). Да кажеш, че дадено възнаграждение не е справедливо (при пълна и обективна информация за предмета на възнаграждение), означава да кажеш, че хората искат грешните неща. Което не е чудно, ако всички искахме еднакви неща в еднаква степен, тогава нямаше да сме хора. Paul Graham го е описал доста по-добре отколкото аз бих могъл - http://www.paulgraham.com/wealth.html<br />
<br />
И не, не мисля, че конкуренцията задушава солидарността. Конкуренцията е стремежа към по-добра производителност. При по-добра производителност ще има много повече блага, и дори при по-ниска степен на солидарност, нуждаещият се вероятно ще има повече блага на разположение, от спъната икономика и задължителна солидарност.<br />
<br />
Проблемът на текущата система според мен не е толкова в икономическия модел, колкото в управленския такъв, и този проблем би могъл да се разреши с въвеждането на пряка демокрация. Под това нямам предвид свикване на ВНС и гласуване на нова конституция. Ако пряката демокрация е животоспособен модел, то няма да има нужда от насилствено налагане, особено в текущата ситуация на откровено изкривяване на представителността. Имам някой мисли по-въпроса, които ще се радвам да споделя, само да "узреят" още малко.<br />
<br />
П.С. Интересната статия за солидароността, която цитира е изключително добра. Като цяло солидарността не е в противовес на пазарния принцип, по-скоро са ортогонални двете концепции. *Задължението* за солидарност обаче е, както е всяко задължние за отнемане на рзултатите от труда на индивида.ортогонална</i><br />
<br />
.<br />
моят отговор:<b><br />
няма за какво да благодариш, тук всеки е самопоканен<br />
<br />
теоретично, при "пазар" както ти го описваш, и представителната би трябвало да работи ИДЕАЛНО.<br />
Но не би.<br />
Защото капитализмът е всичко друго, но но и "честна икономика" - хората НЕ са свободни да разменят плодовете на своя труд. Наемният работник не контролира плодовете на труда си. Парите също не са адекватно мерило, защото измерването на труда е невъзможно.<br />
Комуналният модел на собственост (както го наричаш) предполага само едно: всеки дава колкото може и иска, а взема колкото има нужда. Естествено, че отхвърля пазара, който е разточителен, прахоснически, ориентиран не на потребности, а на платежоспособност. <br />
Пък и твърдението ти се нуждае не само от деклариране, но и от обосновка. По-производителните в едно са непроизводителни в друго - и така нещата се напасват, стига човек да има РЕАЛЕН избор какво да работи. <br />
<br />
Многомилионните заплати може и да са справедливи, понеже много хора ходят по мачове и плащат билети.<br />
Но дали получаваното зрелище наистина струва толкова? С какво храни децата на запалянковците гледането на мача?<br />
Да, хората искат да гледат какво прави на терена някоя футболна звезда. Толкоз. Погрешно е да се мисли, че те искат той (и сума ти още хора около него) непременно да вземат огромни пари. Биха желали любимецът им да е задоволен, за да тренира и да не ги разочарова. Но същото биха могли да ме осигурят и в условия на солидарна икономика, без самите те да се лишават от нещо.<br />
<br />
(пък и даваш неподходящ пример; кои хора искат банкерите да вземат милионни заплати? или съдиите-изпълнители? или мутрите на легална служба? ами заплатите на бюрокрацията в спортния бизнес?)<br />
<br />
не мога да прочета Paul Graham, не знам английски толкова добре.<br />
<br />
Конкуренцията, ако беше само "стремеж към по-добра производителност", не би водела до войни, в които се похабяват блага. При по-добра производителност наистина ще има много повече блага (и ги има), само че начинът на разпределение (определен от конкуренцията) не води до задоволяване на потребностите на истински нуждаещите се.<br />
Ярък пример за това е фактът, че ПОЛОВИНАТА от произведените храни отиват на боклука - при наличие на гладуващи и недояждащи.<br />
Така че "спъната икономика" е тъкмо пазарната. В нея водещ мотив е извличане на максимум печалба при минимум вложения. И например заради това между появата на комбайн за прибиране на памук и масовата му употреба минават 40 години.<br />
Повече производителност имаме при автоматизираните производства. Къде ги сега, след като тук, в България, през 1980-те се произвеждаха роботи за автоматизирани линии - за износ в Австрия (работил съм в такова предприятие преди да ме вземат войник: Опитна база към Института по кибернетика при БАН - до поликлиниката на Гара Искър)?<br />
<br />
Относно фразата "задължителна солидарност" - първо че е абсурд, и второ - погледни пак <a href="http://www.gatchev.info/blog/?p=1669#comment-721826">какво съм написал</a> в блога на Гачев, за да не буксуваме в недоразумения. <i>Задължителна солидарност</i> е нещо като "задължителна спонтанност" - т.е. абсурд.<br />
<br />
Текущата система пък според мен (и не само според мен) е производна именно от икономическия модел.<br />
Представи си как може да функционира прякодемократична система, в която едни (малцинство) разполагат с повече ресурси от останалите.<br />
Ами те просто ще влияят върху решенията, вярно, с повече "инвестиране" (и затова повече после ще изстискват възвръщаемост). Ако са работодатели, просто ще уволняват тази, които приемат решения в техен ущърб. Те могат да си позволят финансови загуби, докато уволненият, който няма собственост, колко ще издържи? Ако са банкери, няма да финансират кооперациите на своите едиологически противници - или ще им налагат заробващи условия.<br />
И накрая, когато им писне да им пречат да печелят, ще купят най-гладните и най-безсъвестните, ще ги въоръжат - и със силите на своите частни полиции... е, може и да не реставрират представителната демокрация, нито да обявят формално диктатура, но ще налагат със сила решения в рамките на обезсмислената фактически "пряка демокрация" (което вече е ставало в античния свят).<br />
Какво би им попречило? Морал? Съвест?<br />
<br />
Убеден съм, че пряката демокрация е жизнеспособен модел, но именно тези, които днес са собственици и властници, насилствено препятстват тя да се пребори за място под слънцето.</b><br />
<br />
(надявам се блогър.ком да престане с тия номера, за да продължим диалога; последните му ъпгрейди ми блокират браузърите при опит за качване на изображения)Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com63tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-86791336386739835782013-12-04T10:21:00.000+02:002013-12-04T10:21:09.559+02:00Украйна, Майдан, 2013Киевските събития според мен принципно напомнят нашенските протести. Повърхностните разлики са в мащаба и ожесточението на сблъсъците. Въпреки това, не бързайте да наричате случващото се “революция”. Не е. А какво е? Пореден опит за държавен преврат чрез уличен натиск.<br />
Украинските граждани имат много причини да мразят тази власт – тя е нахална, безочлива, перчи се с богатството си, силовите й структури са като отвързани зли кучета, всички извън “обръчите фирми” на правителството са мачкани и оплитани в бумащина, обедняването е катастрофално. Това, което липсва у нас, е разделението по език: управниците дразнят както украиноезичните, така и рускоезичните с неграмотността си и с неопределеността за официалния език – един ли да е, два или повече да са.<br />
Иначе, властващите и опозиционните партийци зад кулисите на видимото сучат от едни и същи финансови вимета, водят общ бизнес.<br />
Лашкането между Митнически съюз с Русия-Беларус-Казахстан и преговорите за асоцииране с ЕС е формалният повод, иначе протестите са на вълната “стани да седна”. Естествено, властта организира контрапротести.<br />
Социални искания и призиви за смяна на самата система се посрещат на нож както от жандармите, така и от масата протестиращи.<br />
Говори се, че неучастието на “Майдана” е подкрепа за властите. Но миналият Майдан’2004 породи сегашното положение, каква е гаранцията, че Майдан’2013 ще доведе до нещо различно от смяната на политическите мутри в непроменимата държавна машина?<br />
<a href="http://anarhia.org/forum/viewtopic.php?f=40&t=28475">Позицията на украинските анархисти</a>. <br />
<a href="http://www.makhno.ru/forum/showpost.php?p=29442&postcount=1 ">Позицията на други украински анархисти</a> (т.нар. “пазарници”). <br />
<a href="http://anarhia.org/forum/viewtopic.php?p=378626#p378626 ">Изявление на Автономно Действия за Социална Революция</a> (Русия). <br />
<a href="http://anarhia.org/forum/viewtopic.php?p=378647#p378647">Какво “печели” Украйна от процеса на асоцииране с ЕС?</a> <br />
<a href="http://bnw.im/p/B1L6L3">Снимков материал</a> с кратки пояснения “Минимум политика, максимум факти”. <br />
<a href="http://anarhia.org/forum/viewtopic.php?f=6&t=28454 ">Обща дискусия</a>. <br />
<br />
* * *<br />
По-подробен анализ ще публикувам утре, като коментар в същата тема.<br />
Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-896157461300109792013-11-15T12:55:00.000+02:002013-11-15T12:55:05.590+02:00АПОСТРОФИСъдържание:<br />
1. Поводът<br />
2. Цитатите<br />
3. Какво да се прави? ("кратко описание" по молба на читателите, страдащи от синдрома на неконцентрирано внимание)<br />
<br />
<br />
<b>1. ПОВОДЪТ</b> е поредната дискусионна драма в пластмасова чаша изветряла газирана вода, а именно - запис от блога на Григор Гачев. В него е цитирано послание на Анелия Стойкова, което по технически причини не смогвам да коментирам на страницата на източника. НАКРАТКО, момичето с право се ядосва защо "старото поколение" ги дърпа назад с думите "Тихо стой". Чудесно. ОБАЧЕ следва съвсем нелогично продължение - под мотото за "смяна на системата", се повтарят исканията от актуалната тези месеци протестна мода (есенна колекция): повече морал в политиката, оставка на правителството, нови парламентарни избори. Все действия, които в никакъв случай не са антисистемни, а твърдо просистемни, в помощ на режима, който поражда недоволство. В помощ, защото му се дават поводи да си мени кожата, да отлюспва омразни персонажи от държавния етаж на обществото, но нравът на чудовището остава същият. На всичко отгоре протестиращите млади се кълнат във вярност към гадината - пеят химна, размахват символиката, приемат свободата ЕДИНСТВЕНО като право да си изберат нов "добър цар". Извинявайте, дечица, но от "Тихо стой" бягате към позицията "Шумно стой, без да правиш нищо по същество"!<br />
Не биваше да остана безучастен към тази проява на късогледство, просто понеже преди 20 и кусур години вече съм бил в същата роля на полезен за системата идиот. Не се сдържах, не съжалявам за което, да констатирам какво поколение породи "пазарът и демокрацията", при това без да отричам, че моето поколение е наистина "похабено". Защото форматираното от "прехода" младо поколение показва симптоми на още по-голяма похабеност. То не умее дори да се бунтува, не смее да е крайно даже в отрицанието, пък конструктивизмът му се държи досущ шаранче, което кълве всяка пусната му от Системата "държава-капитализъм" примамка.<br />
Нямах намерение да поучавам - възрастни хора! на годините на повечето апостоли на Априлското и други въстания! - но да изръмжа срещу самодоволството, с което активната част от младото поколение се самозаслепява - това наистина поисках. И го сторих.<br />
Реакцията се оказа предсказуема.<br />
<br />
<b>2. Цитати</b><br />
<a href="http://www.gatchev.info/blog/?p=1658#comment-720946">темата</a>; ако в нея настъпят някакви модерации, ще се самоцитирам в автокоментари тук.<br />
(още реплики, длъжки, за мое собствено неудовлетворение, ще намерите пак при Гачев в темите "Няма дим без огън" и "Престъпност и пострадали")<br />
В блога на Калин Ненов също бях писал (темата "Студентска окупация – пресни впечатления"), но там ме изтриха (какво пък, блогът си е негов), затова нямам линк, само извадки от личния ми архив:<br />
<i>----<br />
Григор on 2013/11/14 at 20:37 said:<br />
Браво на Анелия!<br />
<br />
Шаркан on 2013/11/14 at 22:15 said:<br />
“браво”, да<br />
толкова плам, толкова хъс – за да не се променя нищо, само да е по-лъскавко…<br />
много тъжно<br />
----<br />
Ана Хелс on 2013/11/13 at 14:28 said:<br />
И аз това питам … Хубаво е, че протестират и ще протестират младите, но има ли някаква организация от тези млади радетели за нов морал, която да подкрепя на следващите избори?Никой не казва по новините каква е алтернативата, всички искат да рушат прогнилото – което е супер, ама никой не дава ясна идея какво и как да съградим след това. ... ... ...<br />
<br />
Шаркан on 2013/11/14 at 22:48 said:<br />
каква е алтернативата ли?<br />
с три тезиса:<br />
- самоорганизация за съпротива/самозащита и самоуправление, т.е. ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ (вж. уикипедия, особено източниците от статията)<br />
- социализиране на собствеността, която произвежда блага<br />
(обратното както на национализация/одържавяване, така и на приватизацията);<br />
- социализиране на системите за разпределение на произведените блага.<br />
! всичко друго НЕ Е алтернатива, а търсене на “добър началник”, “добър политик” и други преследвания на собствената сянка. Практикува се много отдавна и вече би трябвало да е ясно, че резултатът е нулев. Което би трябвало да НАМЕКНЕ, че вариантът на “държава/капитализъм с човешко лице” обитава реалностите на споменатите тук Дядо Мраз и Гандалф.<br />
! повече подробности – на сайта на вестник “Свободна мисъл” (издание на Федерацията на анархистите в България), пак там има и библиотека с още по-подробни материали.<br />
Който се интересува – да заповяда. Който не припознава “своя борба” в това – да не губи моето и своето време в празни препирни.<br />
----<br />
avasilev on 2013/11/12 at 20:25 said:<br />
Как промяна? Зад кого да застанем? В какво да вярваме, когато няма кого да изберем?<br />
<br />
Шаркан on 2013/11/14 at 22:40 said:<br />
ми застанете зад себе си!<br />
----<br />
Григор on 2013/11/14 at 20:37 said:<br />
Чия работа е издигне тези, които да избереш, Але?<br />
Кой взима заплата, за да ги убеди да се кандидатират, а не си върши работата? Чие задължение е да им организира кампания, да им събере пари, да им тича тичането, да събира гласове в тяхна подкрепа…?<br />
Кой е този, дето не се е погрижил да ти ги осигури? Дядо Мраз ли е пропуснал да ги донесе в чувала си, или Гандалф да ни ги намагьоса отнякъде? Кажи кой е, че да му се накараме здраво, та друг път да си гледа работата и да не оставаме без избор!<br />
<br />
Шаркан on 2013/11/14 at 22:39 said:<br />
окончателната еволюция на свободата я сведохте до избор на това кой ИЗБРАННИК да заповядва.<br />
Така въпреки големите приказки “свобода или сигурност” се оказа, че е предпочетена сигурността.<br />
крайният резултат е предсказуем – и много печален.<br />
----</i><br />
____________________________________________<br />
Забележка: Калин спокойно може да пише в моя блог, без опасения да бъде трит; не смятам критиката за "обида", когато наистина е критика, а не мерене на пишки, както например с един унгвент от форума на клуба "Иван Ефремов" (уви, клубът се е превърнал в скучна махленска кръчмичка с лакърдии за идеално сферична фантастика в абсолютен вакуум, фукане с дипломи, награди, публикации, чат-пат бизнес-съвети... и гордо рекламиране на фашизъм в прав текст).<br />
<br />
<b>3. Понеже непрекъснато ми искат "кратко описание какво да направим"</b>, при все че в същите теми съм казвал какво според мен трябва да се прави, хайде отново да го напиша. Белким го прочетат тия, които питат. Щото често питат ЕДИНСТВЕНО в името на спорта, не за да получат отговор. Или вирят нос, че "няма да ме слушат, докато не им покажа резултати". Май ме смятат за магьосник. В същото време какви резултати демонстрират доктрините, зад които опонентите ми застават? Ами същите резултати, които определят облика на нашето съвремие. Тъкмо съвремието, което непрекъснато генерира недоволство. Та? Не се ли изчерпаха възможностите за "ремонт" на системата? Или опитите трябва да продължат заради самото действие? Целта е нищо, пътят към нея е всичко, тъй ли? Ходенето, тичането и пълзенето по затворена крива откога се смята за прогресивно движение?<br />
Риторични въпроси. <b>Та по точката:</b><br />
<br />
<b>а)</b> вместо студентите и други "активисти" да се друсат с естествено синтезиращ се в организма им адреналин и ендорфини по площадите, да се огледат там, където живеят и работят (които работят, разбира се, не тия, дето ги издържат мама и тате). В спокойната извънмитингова обстановка със съседи и колеги да се събират редовно и да умуват КОЕ ИМЕННО би било алтернатива на съществуващите обществени отношения, както "глобално", така и съвсем локално, в собствения им двор, вход, блок, улица, квартал, а кое е вариация на изтърканите налични практики, които очевидно са ЧАСТ от проблема и НЕ СЪДЪРЖАТ в себе си никакви ключета или щперцове за решаването на същия проблем;<br />
(повярвайте, това е скучна рутинна дейност, троши много лично време и по принцип нейното КПД се описва с поетичния (руски) израз "грам метал от тонове руда"; къде-къде по-вълнуващи са перформансите на площада! вълнуващи и кухи, онанизъм в почти буквалното му библейско значение, т.е. пилеене на материал и енергия - чисто за лично удоволствие)<br />
<br />
<b>б)</b> от дискусионни клубове да се образуват, без майтап, революционни комитети, като онези на Левски. И то със същата цел - "чиста и свята". Днес поне не бесят за това и не пращат в Диарбекир, но като нищо могат да те нападнат "хулигани", да те викат "за справки" в полицията, да те уволнят от работа и да не те вземат на друга, да те скъсат на уж перфектно издържан изпит, да те притиснат с неплатени сметки... в краен случай ще те набедят, че сестра ти е курва (на което гордо може да отвърнете: "нали не е политик!", даже и да нямате сестра).<br />
По разбираеми причини комитетите трудно ще се задържат в трудови колективи, в работата ви бди и началникът и ревнивите към конкуренти синдикални бюрократи. Но е хубаво да спретнете поне кръжок с хора от вашето работно място, с колеги от други предприятия със сходна дейност - стига да осъзнаете, че конкуренти са работодателите ви, а не вие помежду си.<br />
<b>Целта на тези комитети е:</b><br />
- да катализират структури на гражданско самоуправление и съпротива, които отначало внимателно и "по ръба на закона" да игнорират нарежданията на властта, претенциите на монополистите, както и да контрират наглостта на мутрите, а в перспектива все по-смело и решително да действат както намерят за добре, без оглед на антисоциални закони и интереси на потисниците;<br />
- да контактуват помежду си, така че и катализираните инициативи за самоуправление да могат да споделят опит и да си оказват помощ в решаването на насъщните задачи и преодоляването на общите проблеми;<br />
- да се самоограмотяват - идейно, технически, комунално, комуникативно; да постъпват според наученото; да избистрят идеите си относно "как ще живеем утре" - и да експериментират с реализацията на тези идеи.<br />
(според мен тези идеи следва да са следствие на няколко простички принципа, не толкова социални и стопански, колкото етични: лична свобода, социални равенство, справедливост, солидарност)<br />
- да се структурират във федеративна мрежа за координация и взаимодействие (пояснявам: така както в комитета, гръбнакът на структурата за локално гражданско самоуправление, всеки участник е равен с другите и се стреми към постигане на съгласие относно мерките, които засягат всички, така и федерацията е колектив на колективи; и обратното - комитетът е федерация на личности).<br />
<br />
<b>в) </b>постигане на гражданско самоуправление в областта на комуналното взаимодействие е необходимо, но недостатъчно условие, следователно е нужно да се появят, пак имайки за гръб Комитетите, граждански съвети по въпросите на производството на блага и тяхното разпределение - със стремеж към потребление според реалните нужди на хората, а не изключително според тяхната платежоспособност и капризи, мотивирани от "престиж". Това предполага, че тези Съвети ще формират работнически ядра в предприятията и обслужващата сфера. Съветите ще изучават възможностите да поемат пълен контрол над производството, т.е. да социализират собствеността над средства за производство, инфаструктура, запаси и ресурси, информация и средства за нейното съхраняване и разпространение. Пояснение: социализацията е точно обратното както на одържавяването (национализация), така и на приватизацията. Задачите по разпределение се поемат пък от потребителски кооперации. Известно време всички тези съвети и кооперации ще съществуват като проекти, тоест клубове за проучване "как това да стане и после как да го използваме и опазваме". Макар че има мегдан отделни инициативи да се реализират, без да се иска позволение "свише" - само чрез пряк конкретен натиск върху съответните работодатели и договаряне с началните производители (но не корпоративните!), при заобикаляне на търговци, банкери и други посредници-паразити;<br />
(малко по-специфично е положението с образованието, но схемата е приницпно същата - свободен конструктивен проект на учащи се и преводаватели + родители и/или заинтересовани от "отглеждане на кадри" кооперации, задруги, социализирани предприятия; като практически сектор на образователната мрежа следва да се разглеждат медицинските услуги - и обратно: неформалните училища-техникуми-вузове са поддържащата база на медицинските звена; тук е приложима осъвременената схема на народните школа от Възраждането - именно тя благоприятства появата на комитети за освобождение)<br />
- Комитетите трябва да се противопоставят на партийни и други идеологии, да запазват независимостта си, да служат на интересите на всички хора, които ги съставляват, а не на външни и вътрешни малцинствени групировки.<br />
<br />
<b>г)</b> всичко това е дълго, трудно и не почесва суетата, но пък е единственият останал път за промяна (щом се стряскате от по-точния термин "революция"), понеже всички други са изчерпани (а и поначало са били ялови, ако седнете да помислите логично). Участието в избори, преговори, съглашения и сделки с властта, било държавна, било партийно-идеологическа, било икономическа не е давало и няма да дава резултати, но подлъгването да се играе по правилата на Системата е първата и единствена фатална грешка - също като грешката на някой нахакан новак да сяда да играе покер с изпечени мошеници.<br />
(и, внимание! търсете социални контакти с малцинства, както "традиционни", така и "придошли". Човек е свестен или не без никаква зависимост от етническия си произход. Не стъпвайте на наклонената плоскост на национализма, който, колкото и "правилен" да е в горната точка, все се хлъзга към примитивна ксенофобия - защото наистина е хлъзгав, защото изопачава идеята за солидарност, превръща я в оксиморон, а в крайна сметка отдолу, в корена, непременно "става дума за пари" - за контрол над ресурси, на територия. Никакви национал-патриотични лозунги не прикриват простата истина, че "своята" мутра се прокламира като "добро", а като зло ни сочат не само "чуждата" мутра, но и нейните жертви.)<br />
<br />
Това е, което ТРЯБВА да се прави, само това заслужава наливане на социална енергия и време, които от четвърт век поощрявано (от властимащите) се попиляват без никакви изгледи за подобряване на условията на живот.<br />
Разбира се, можете да продължавате "в рамките на закона" и "запазвайки социалния мир" (който нанася повече поражения от гражданска война; пък и тя е налице такава война - просто едната страна не се съпротивлява), но после се сърдете на себе си, че животът е минал, а системата е останала същата, освен може би малко по-различно нашарена отвън, преминала от класическа чалга към нелеп рап, от политкоректност към ПОВЕЧЕ политкоректност (ескалация на лицемерието), от едни стари демагогеми към други, по-"пресни", ама пак мухлясали отвътре, пак гаранции днешните мутробогаташи (вчерашни партийно-комсолоски функционери плюс широка кална палитра сътрудници на ДС) да останат в рахатлък до уши и утре.<br />
Или промяна - радикална, или имитация на промени с частни уреждания на топло местенце в системата, от което тя НИКАК не се променя, но преформатира уреждачите по своя си калъп.<br />
<br />
толкоз. Ако има нещо неясно - <b>вижте други записи в блога</b> (или сайта на вестника, или същото място за баталии при Григор Гачев), за да не питате неща, на които вече съм отговарял с нарастващо раздразнение и досада.<br />
Тук ще реагирам само на реално съдържателни въпроси и наистина състоятелни критики. Останалите коментари говорят за своите автори, не за тезисите от тази публикация.<br />
<br />
благодаря за вниманието.Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com12tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-53027119316002761182013-07-07T09:30:00.000+03:002013-07-07T09:30:04.428+03:00По повод някои коментари на "Лятна фиеста" във Фейсбук(виж предишната статия)<br />
<br />
за утопичността на анархическото общество:<br />
1) всяко нещо някога е било "утопия", а и самият термин се отнася за "нещо, което ОЩЕ не съществува"; погрешно е да се влага смисъл "не съществува, защото е невъзможно" - за това си има друга дума;<br />
2) буквално преди 10 години и на мен ми се виждаше утопично, докато не прочетох "Основи на безвластието" от Георги Хаджиев (при все маса недостатъци, основният от които е самоограничаването до националните граници на една страна, както и липсата на актуалните фактори на съвременността - глобализация, автоматизация, нееднозначната демографска ситуация в света и у нас, развитите комуникации и средства за обработка на информация) и "Федерализъм и централизъм" от Рудолф Рокер (и двете неща се намират в интернет). После се разсеяха съмненията ми относно това, че "анархизмът е възможен при масово узряло/"извисено" съзнание - след прочитането на "Нравствените начала на анархизма" от Кропоткин.<br />
Вижте, анархическата теория не е измислена в кабинети. Тя е осмисляне на практическите проекти, на революционните борби (особено у Рокер, активист на анархосиндикалисткото движение, той обобщава полезното от делата, анализира грешките и предлага решения за избягването им). Тя е като диференциалната диагноза по доктор Хаус - установява проблема и предлага терапия, колкото и щура да е тя на пръв поглед.<br />
Освен това, анархията РАБОТИ. Ще спомена САМО (от много други примери) опитът на Испания през 1930-те. Анархическият социален експеримент там не се проваля поради вътрешни недъзи, той е смазан насилствено с обединените сили на три тоталитарни държави (Германия, Италия, СССР) и съдействието на западните демокрации (вижте какво е писал участникът в гражданската война Джордж Оруел, отначало скептичен към анархистите). Проваля се и заради недостатъчната (само)организираност на самото движение по линия на международната солидарност: например оръжие за републиканците доставят само СССР (и той го дава само на проболшевишките партии) и Мексико (с недостатъчните си мощности за производство на муниции). При повече просветеност на пролетариата, във Франция, Великобритания и САЩ би имало масови стачки, вълнения, конфронтации - и като минимум социално ориентираните формации в Испания биха получили достатъчно средства за самозащита, ударите в гърба от буржоазните републиканци и от болшевиките не биха били фатални.<br />
Накрая Сталин, стреснат от успехите на анархическите територии, подари на Франко победата, спогоди се с Хитлер и Мусолини (и същата 1939 година сключиха пакта Молотов-Рибентроп, като предишните договори със Запада за доставка на военно оборудване и стратегически материали не пострадаха - с една ръка Сталин формираше икономическа антигерманска коалиция, с другата - политически съюз с Райха, за да прецака всички; но прекали с игрите и самият се оказа прецакан през юни 1941).<br />
<br />
За марксизма: полезно е да се прочете за споровете, не само идейни, но станали и лични, между Маркс и Бакунин - в същото време този момент е голям скок в анархизма, стига се до идеята, че само политическата свобода не е достатъчна, ако тя не е подплатена с икономическа, а като сума от двете - и духовна. Но икономическата свобода като конкуренция на частна собственост не е свобода, а въртележка на принудително катализирана борба на всеки срещу всеки за оцеляване.<br />
Има и една книжка "Заблудите на марксизма". Преведена е ужасно, вкл. и името на автора - вместо Пиер Рамус, пише "Пиер Рамю"; то е псевдоним на австрийски анархосиндикалист, малко повече емоционален от необходимото, но точен в критиката си.<br />
Основният проблем с марксизма е, че той е теория за усъвършенстване на капитализма (до държавен капитализъм в икономиката при политическата схема на партийната диктатура). Хегелианецът Маркс е решил, че това усъвършенстване е равностойно на "премахване". Сам ли се е лъгал или съзнателно е лъгал последователите си - отговорете си сами. Факт е, че не си дава труда да скицира поне на едро как би изглеждал комунизмът, но се занимава щедродумно с капитализма и тоталитарната "пролетарска диктатура" (на дело: диктатура на представителите на пролетариата! познато, нали? същото като "власт от името на народа на избраниците на народа над народа").<br />
<br />
Какво не е наред тогава, защо все още губим?<br />
1) променен е пролетариатът, производителят, който не е собственик на плодовете на труда си; преди много хора знаеха и умееха да произвеждат материални блага; днес преобладават онези, които умеят да преразпределят и да надграждат тези блага - машинното производство е причината. Освен това, днешните фактически пролетарии (продават труда си) се подлъгват да изповядват нетипично за обективното им положение в пирамидата на производството и управлението класово самосъзнание (класите не са измислени от Маркс, констатирано е тяхното съществуване доста преди него). Човек, който фактически е пролетарий, но много му се иска да е нещо друго, само че няма възможност да стане "другото" - това е класическото определение за лумпен ("изпаднал от класата си").<br />
2) някои пишман-анархисти панически бягат от повече организираност на движението, не искат да създават организация и да работят в нея - било "болшевизъм". Характерът на една организация се определя от нейните цели (действителните, не камуфлажните), а целите определят (не оправдават!) средствата.<br />
Целта на болшевиките бе да установят собствена държава и да я ползват за партийни интереси, като камуфлажно крещяха за комунизъм (но ни казваха как държавните чиновници сами ще се откажат от привилегиите си и обществото ще премине към комунизма, нито как изглежда този комунизъм - с това дръзваха да се занимават писателите фантасти, практически всички те са имали неприятности заради това).<br />
Проблемът с неорганизираността (на фона на испанските анархисти от 1930-те днешното е катастрофално, макар че и те допускат грешки - съгласяват се на компромис с контрареволюционери) е следствие от недостатъчната идейна грамотност на хората, които се назовават анархисти. Ама да си анархист "теоретично" е смешно. Повечето човешки идентичности не им достига да се окичиш със значка - трябва и да мислиш и действаш според нея.<br />
За какво е нужна тази организация?<br />
Ами първоначално - за просвета, за ограмотяване на хората. Така че не само да се множат симпатиите към анархическата идея (и да се разсеят заблудите наред с нарочните дезинформации), но и да се преодолява спънката "хубаво е, ама утопично" (защото не е утопично, стига да се видят историческите факти и тяхното философско обобщение от Кропоткин, Рокер, Георги Константинов). Систематичната просвета изисква организираност - преди всичко за нуждите на самите просветители (да изгонят бръмбарите от главата си), за достигане до ушите на хората (за да се изпъдят бръмбарите и от техните глави), а последното не е лесно, предвид организираното оглупяване и заблуждаване на народа от държавата и апологетите на капитализма.<br />
Никоя революционна ситуация (у нас имаше 4 за последните 25 години) не се случва без подготвено съзнание на хората (не непременно мнозинство изобщо, но мнозинство от по-активните и решителните, които стават катализатор в среда, която си има понятие какви решения съществуват за удовлетворяване на техните трайни потребности и интереси). Дори напротив - всяка революционна ситуация е давала шансове на все по-нагли бандити да се закрепват във властта, принуждавайки "старите" властници да делят с тях копанята и камшика за контрол над напълвачите на копанята. Защо са успявали? Защото лесно са използвали масите хора за свои цели - пробутат им красив, но кух или направо лъжовен лозунг, след което задкулисно се пазарят или натискат моментните управници: "стани да седна, или поне направи място до теб". Обърканите в понятията и неграмотни идейно хора се връзват. И даже не се замислят "ама наистина ли без власт не може? наистина ли без частна собственост нищо не става? наистина ли ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА е толкова калпава?" - въпреки че фактите оборват изброените демагогеми (у дома, с приятели, с роднини - не става ли без власт? общата собственост при наистина солидарни отношения нима не дава благоденствие? ако човешката природа е толкова зла, как изобщо е възникнало обществото? жалко само, че после го е яхнала държавата - преди 6000 години се е случило, но на държавността още й се налага на носи шпори и маха с камшика, да побутва по малко захарчета, за да се удържи в седлото! след толкова стотици векове дресировка!), уви, илюзиите умират последни. Пардон, надеждите умират. Илюзиите надживяват носителите си, досущ бактериалните инфекции: убият заразения, изпаднат в околната среда като спори и чакат някой да ги погълне, за да уморят и него. А става и още по-зле, защото привилегированото властническо малцинство ИЗПОЛЗВА тези инфекции, съдейства на заразата, само е неин източник - просто разполага със силни животоподдържащи средства, в това число цинизма и лицемерието.<br />
<br />
Вметка: по протестите (но и в кабинетите на властта!) често се говори за "разпад на държавността"... разбирам от това да са разтревожени властниците. Но да кършат ръце и "борците за промени"?! Където държавната принуда се разпада, остава самото гражданско общество - толкова ли е смачкано и зомбирано, че е неспособно да се самоуправлява?!<br />
<br />
И последно: моля, позамислете се, като размахвате държавни символики, знамената. Постоянното внушение "да се обединим" е мозъчен вирус. С кого ще се обединявате? С олигарсите? Или само искате да махнете ТЕЗИ, за да качите на гърба си ДРУГИ?<br />
<br />
<br />
Към Ангел Златков: <br />
Непременно ще видя курсовата работа в най-скоро време; засега ме смути само оскъдният списък източници. "Проектът за социална революция" на ФАФ страда от вкоренилия се сред френските активисти реформизъм. Добросъвестното представяне на ЧАСТ от теоретиците на анархизма все пак остава непълно и с погрешни акценти.<br />
А дали има почва у нас... кооперативното движение как така имаше? То си е анархизъм - най-вече по Прудон. Възрожденските училища? Самите освободителни движения, заразени с идеите на Бакунин?<br />
<br />
Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-25076382723217094932013-07-04T13:34:00.000+03:002013-07-04T13:34:28.274+03:00ЛЯТНАТА ФИЕСТАОт настоящите протести си вадя печални изводи.<br />
<br />
Три основни момента, по мое мнение, провокират да ги виждам като безплодни:<br />
<b>Първо</b>, протестите <i>не са антисистемни</i>. Лозунгите "системата е наред, за подмяна са политическите лица" и "да освободим държавата от превзелата я мафия" са от една страна крачка назад спрямо вълненията от февруари-март (там, макар и плахо, макар и за кратко благодарение на мутренските агитки, имаше нагласа "против партийната система"), а от друга - легитимират всичко порочно от политическата и стопанската практика от 20 и повече години насам.<br />
"Система", която поражда и поддържа неравенство и привилегии, изкривява усета за справедливост до банална завист, потребностите - до консуматорство, не може да е "наред". Оттук тя и подбира съответните "лица" да й служат, с изгода за себе си, разбира се. Каквито и <i>лица </i>да се натикат в нея, те бързо ще се превърнат в мутри. Промяната й "отвътре"? Древна като света заблуда; по правилата на една система не се получава нейна коренна промяна.<br />
Държава и мафия - не са жертва и хищник. Те са <i>партньори, при това естествени</i>, защото си приличат по същност, цели, структура, начини на функциониране.<br />
ДЪРЖАВАТА Е МАФИЯ, МАФИЯТА Е ДЪРЖАВА.<br />
Докато в масовото съзнание се поставя знак на равенство между държава и общество, между властови институции и страна, масите ще се движат в кръг, начертан им отгоре.<br />
<b>Второ</b>, мнението "да се обединим", както и "не е модерно да се делим на богати и бедни", е глупаво мнение. Самозаблуда в най-добрия случай. Или прикритие на манипулация.<br />
Кой с кого да се обединява? На каква основа? Под знамето "анти"? Неконструктивен подход. Хората лесно се обединяват "против нещо" - но кавгите започват веднага, щом стане дума "за какво конкретно се борим". Защо? Тъкмо заради най-основното обективно разделение на богати и бедни, на управлявани и управляващи.<br />
Който не иска да бъде управляван, потискан, пренебрегван, той не се държи като такъв, не проси от институциите "да вземат мерки", а <i>действа</i>.<br />
У нас "действието" обаче не минава етапа "надуване на свирката", налягането на парата така и не стига до буталата. Получаваме отражения на отражения, самоцелни перформанси, претенциозност до абсурд.<br />
Чух и прочетох, как някои "лица на протеста" заявяват гордо, че на площадите не са заради "битовизми", а заради "принципи". <br />
Веднага питам: кои принципи? тези на държавността? на икономическата власт? на изтърканите "морални ценности"? И откога битовизмите, елементарният минимум за съществуване, станаха толкова маловажни? та животът е изтъкан от битовизми!<br />
<b>Трето</b>, формата на протестите. Граждани създават неудобства на други граждани. Губят собственото си време в деклариране на недоволство... и очакване някой друг да "вземе мерки". "Спазвайки законите" и "благодарейки на полицията". Защо не притискат пряко политиците, мутрите, работодателите, банкерите и цялата глутница техни измекяри? Знае се къде живеят, знае се къде работят. Хоровите викове, транспарантите и замерянията с храна (за някои този битовизъм е буквално мъчителен, след като не може да си купи тази храна) от улицата не ги трогват. Е?<br />
<br />
След такава критика е редно да се предложи "какво да се прави". И как именно да се направи.<br />
Има една ужасна българска поговорка: <b>залудо работи, залудо не стой</b>. Все си мисля, че работата залудо е престъпление срещу себе си - да работиш и да се примиряваш, че някаква необорима природна стихия ("властта") ще ти прибере каймака, ако не и всичко. Както и да вършиш нещо, без да се замислиш какво искаш да постигнеш - а тъкмо за помислянето е нужно да се постои малко ("залудо", от гледна точка на някои).<br />
Много пъти съм предлагал тъкмо да постоим, да помислим. Да прочетем някои неща: <b>Михаил Бакунин</b>, Пьотр <b>Кропоткин</b>, Рудолф <b>Рокер</b>, Георги <b>Хаджиев </b>(при все недостатъците на последния), <b>Георги Константинов</b>. По себе си знам, колко мъчно, на диви криволици излизат набитите ни в главата предразсъдъци. Но тръгнат ли, нека не ги спираме, не да зацикляме върху авторитетни афоризми (подхвърляни ни от раждането до смъртта пак отгоре), а да подкрепим освобождаването на умовете си с дела. Неслучайно в даскалото, като ни изпишат формулите на дъската, ни дават и задачи, някои абстрактни, други с практическо приложение - за да могат тия формули да се осмислят надълбоко. Никой не кара учениците да назубрят всички природни факти (закони), а чак след това да правят нещо. Всяка теоретична хапка (опитът на миналите поколения) се закрепва със стъпка на реални дела.<br />
<i>Властта "не работи"?</i> (това е заблуда - тя винаги работи, винаги за себе си) Изземваме тогава нейните функции, вършим това, което ни се струва редно.<br />
<i>Има проблеми в квартала, в жилищния блок?</i> Събираме се, намираме съгласие, правим каквото е нужно сами. Но как да намерим съгласие с местния хулиган, чорбаджия, чиновник, мутра? Няма как. Принуждаваме ги да спрат да принуждават хората да се съобразяват с тях.<br />
Това трябва да се прави. <b>Съпротива, самоорганизация, самоуправление.</b> Според принципите на личната <b>свобода</b>, социалното <b>равенство</b>, <b>солидарността </b>и <b>справедливостта</b>. В малки общности - трудов колектив, съседи, приятели, хора с общи културни интереси. Постигнатото на локално ниво се разширява по механизма и структурата на <b>федерализма</b>.<br />
Само така ще има шанс нещата да не останат "залудо".<br />
<br />
Опасявам се обаче, че скоро няма да стане така. Инерцията влече протестиращите към старите коловози, вмества ги в старите калъпи: избори, представителство... но <b>кой може да представи народа по-добре от самия народ?</b><br />
<br />
.Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-74660594948669026262013-05-13T13:56:00.002+03:002015-10-22T20:27:19.382+03:00ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯПряката демокрация означава, че гражданите сами, изключително по своя воля и инициатива, без диктат отгоре или “отстрани”, без съобразяване с външни норми и интереси, заедно преодоляват възникнали проблеми, решават засягащите ги като общност задачи, регулират нормите на отношенията помежду си. За целта те създават временни или постоянни институции, чиято дейност контролират, чийто състав всеки момент могат да сменят, които след решаване на поставените им от Общо гражданско събрание (то може да функционира и като интернет-форум) задачи или при незадоволителна работа се разпускат. Общото гражданско събрание определя правилата на съвместно погаждане, рамките на допустимото поведение, насоките за развитие.<br />
Пряката демокрация най-добре работи в малки групи - 50, 200, 1000 души. В такива групи по-лесно се постига консенсус или наистина приемлив за всеки индивид компромис. Лесна е и процедурата по общо гласуване, резултатите са прозрачни и се знаят мотивите, целите и последиците от приетото решение. Когато има консенсус, логично е да няма нарушения, следователно липсва необходимост от нарочна принуда, от институции за надзор и репресии. Тоест “демо-крацията” (власт на народа) се превръща в НАРОДНО САМОУПРАВЛЕНИЕ, практика, различна от властта, винаги изискваща принуда. Намалява или на дело изчезва “вечното” противопоставяне между личността и обществото, защото 1) никой не говори от името на групата, освен самата нея; 2) всичко, което засяга един-двама души, се решава лично от тях и никой друг. Още повече, че самото понятие “общество” означава повече ВРЪЗКИТЕ, отношенията между личностите, отколкото механичното название на голяма група хора.<br />
И понеже мащабите на най-висок социален и всякакъв друг КПД (коефициент на полезно действие) на пряката демокрация (народното самоуправление) са малки, работещият структурен модел за една област, страна, регион, континент и целия свят е ФЕДЕРАЛИЗМЪТ. Така както в самоуправляваща се общност колективът (групата) е съставен от еднакво свободни във волеизявлението и действията си личности, така и федерацията представлява колектив от еднакво свободни колективи (групи). Спойката между общностите в една федерация е Свободният договор: основните принципи на взаимодействие, конкретни локални особености, преки връзки между отделни групи, както и самостоятелно федериране на части от тези групи. Общностите тогава не са изолирани помежду си, а се припокриват, но всяка съхранява своята автономност относно избора как да живее, без това да води до конфликти. Конфликтите се изглаждат и дори предотвратяват на Общи граждански събрания или чрез преки споразумения между опонентите, а на федеративно ниво - на Общи събрания на регионални и по-широки федеративни съвети. Постоянните задачи изискват координационни институции, които пак не са власт, защото стриктно изпълняват волята на своите общности (иначе ги сменят начаса) и предлагат решения, които се одобряват пак от същите общности - пряко и без привилегировани посредници (било те специалисти, било просто амбициозни лидери с претенции за всичкологична компетентност). Разбира се, мнението на специалисти в дадена област (тези специалисти са пак една общност или федерация от групи съмишленици, школи ако щете) се взема под внимание, но решението винаги трябва да е колективно, доколкото то засяга колективни интереси и начин на живот. Което е и силен мотив за самообразование, за разширяване на мирогледа на всеки отделен човек - и щом такава потребност има, федерациите ще се погрижат да създават благоприятни условия за това, осигурявайки свободно време, инструктори, материална база, нужните информационни масиви.<br />
Последица от федерирането в мащаба на цели народи е обезсмислянето на държавните граници, защото човешките и природните проблеми и предизвикателства не се разделят от линии по картата. Мястото на съседство на различни езиково-културни групи е място на общи проблеми, които трябва да се решават на място, а общите усилия ще спомагат за реално добросъседство, ще намалят напреженията, ще излекуват историческите рани, на които кой знае защо ни задължават да сме “верни” (т.е. да мразим съседа си за причинени от неговия дядо на нашия дядо обиди, притеснения, щети, я реални, я измислени).<br />
Всичко това звучи прекрасно, но има едно обстоятелство, което “сипва пясък в механизма” на пряката демокрация. Народното самоуправление се затруднява от стопанската конкуренция (кой печели), от правото на собственост (кой владее), от начина на производство на блага (кой работи, кой командва), от схемата на разпределение на тези блага (кой колко и какво получава). Тези фактори, които всъщност са един (моделът “капитализъм”), неизбежно ще препятстват консенсуса. Социално разслоеното по доходи, начин за получаването им и притежавано имущество гражданство не може да се споразумее, освен по най-най-общи неща, изразени с често кухи лозунги, които на всичко отгоре се възприемат по различен начин от различните слоеве.<br />
<i>(Например “свобода, равенство, братство” се тълкува по най-противоречиви начини от работник, селянин, полицай, бизнесмен, чиновник, политик)</i><br />
Именно поради несъвместимостта на интереси възниква нужда от упълномощен арбитър, който обаче има собствени интереси като обществен слой и затова не е безпристрастен - държавата. Комплекс от институции, на теория създаден да принуждава различните слоеве да правят взаимни отстъпки с цел избягване на конфликти, а на практика заемащ страната на по-имотните, по-богатите, по-агресивните, защото техните данъци и подкупи хранят служителите в институциите. Хем заема страна, хем не забравя и себе си, за да не се превръща в съвсем покорен слуга на богатите (от което идва практиката на бюрократичните диктатури). И след като в модела на пряката демокрация се появява държава, колкото и ограничена да е тя в пълномощията си, народовластието вече е кастрирано. Богатите имат всички възможности (даже и при хипотетичното отсъствие на държавен апарат) да осъществят със средствата си манипулиране на обществените решения, да окажат икономическа принуда, да подкупят, да финансират репресивни мерки. Дори да липсва официална държава, налице е ефективна власт (собственичеството), която свежда предимствата на прякото самоуправление до минимум. И само от традициите и сдържаността на имотните групи зависи добруването на мнозинството от гражданите.<br />
Утре ако им скимне, могат да уморят от глад “излишните” (безработните, инвалидите, малцинствата).<br />
Затова пряката демокрация е длъжна да контролира самата собственост, производството и разпределението, също както взема другите решения - чрез общи събрания, федериране на сдружения на производителите и на потребителите. Съвместно владеене на собствеността в интерес на всеки и всички, без привилегии, без дискриминация, с оглед на реалните индивидуални нужди. По този начин рязко намаляват или изчезват поводите за противопоставяне между хората, консенсусът става възможен, атмосферата на солидарност и взаимопомощ позволява всекиму да бъде свободен, без да накърнява свободата на ближни и далечни му люде. Конкуренцията остава единствено в сферата на идеите и мненията, които се борят да убедят гражданите в своята полезност и необходимост, вместо да се налагат чрез сила или нагласени обстоятелства. Такъв модел на владеене и стопанисване на територия, ресурси, инфраструктура, средства за производство, съхранение и рециклиране, мрежа за разпределение, предоставяне на услуги (включително здравни и образователни), информационни масиви - този модел е бил възможен с технологичната база още преди 100 години, камо ли сега с напредналите автоматизация, комуникации и обработка на информация. Липсата на конкуренция (борба за пазари) води до икономисване на ресурси, дава възможност за планирано производство без огромни излишъци (днес в света се похабява повече от половината произведена храна, като при това стотици милиони недояждат, а милиони умират от глад), за които после да се търси начин за рециклиране или да се отделя място за изхвърляне. Планирането, както всичко друго в “света на пряката демокрация”, става отдолу нагоре: общностите потребители поръчват нужните изделия, поддръжка и услуги, федерациите на производителите си разпределят работата и я извършват с поисканото качество, количество и в заявения срок. При това между производители и потребители се води постоянен диалог по въпросите на оптимизиране, замяна, съобразяване с обективни ограничения. И понеже производителите на едно са потребители на друго и обратно, съществува взаимно разбиране и обвързаност без използвачество.<br />
Естествено, когато някакъв потребителски продукт или услуга е в изобилие, разпределянето му става безусловно и без ограничения (освен доброволните, по лично убеждение или предпочитание) на индивидуалната консумация.<br />
<i>(Сравнете днешната ситуация с електроенергията в България: свръхпроизводство на ток... и високи сметки, ограничено потребление, като мярка за “стабилизиране” - изключване на скъпо построени и модернизирани генераторни мощности. От гледна точка на капиталистическите икономисти всичко е наред, те и либерализация на цените даже искат, но по логиката на здравия разум - апотеоз на абсурда.)</i><br />
<br />
Това е пряката демокрация + обществена собственост. Накратко - АНАРХИЯ. Именно такова устройство на обществото предлага анархизмът. Прудон преди повече от 150 години е заложил на сътрудничеството, свободния договор и федерализма; Бакунин (съавтор на програмата на БРЦК) повече е обръщал внимание на начините за построяване на такова общество по революционен път (защото еволюционният дава предимство на привържениците на съществуващия строй, който им предоставя облаги тук и веднага, сред тези облаги е и психологическото усещане за собствена важност, превъзходство над останалите хора - избиване на комплекси с една дума), пак той решително откъсва анархизма от доктрините на Маркс, според който “социализмът” е просто държавен капитализъм (всесилна социална държава, която е собственик на всички ресурси, включително трудовите - тоест населението); Кропоткин довършва модела към началото на ХХ век и го формулира като “анархически комунизъм” (самият Маркс и марксистите не са описали как би могло да изглежда комунистическото общество, просто защото държавният капитализъм им е бил напълно достатъчен и партийно изгоден). През изминалия вече век други теоретици на анархизма са доказали принципната приложимост на модела на Кропоткин в съвремието, защото модерните технологии само улесняват реализацията му.<br />
Единствената пречка пред тази реализация е капитализмът с нужната му като бияч и администратор държава (партии, бюрократични институции, репресивен апарат). Както и пречката, заложена от идеолозите на капитализма и държавността в масовото съзнание, че "нищо по-добро не е измислено". При това държавата и бизнесът активно се съпротивляват на промените – било като действие, било като мислене, без да се колебаят прилагат официални и мутренски репресии, засипват хората с лъжи и полуистини <i>(една от които е представянето на сегашната “демокрация” като нещо повече от фактическото “народът царува на хартия, управляват го неговите самонатрапени избраници, при това без да го питат за нищо – само му искат гласа на изборите”)</i>.<br />
И сега, след поредните избори, гледайки какво е станало и какво предстои, страхувайки се да си признаеш колко сили и надежди си похабил напразно, помисли за какво си струва наистина да пожертваш времето си и какво да предпочетеш, което е полезно ЛИЧНО за теб и за твоите емоционално и интелектуално близки хора.<br />
<br />
.<br />
Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com19tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-24867640060111608502013-05-06T11:13:00.000+03:002013-05-06T11:13:08.840+03:00Изборите - два съвета.<br />
<b>Съвет първи:</b> не гласувай. Ако искаш да покажеш все пак, че не ти е все едно - пусни нарочно невалидна бюлетина. Макар че - пред кого ще покажеш? Властта не я интересува какво мислиш, интересува я какво правиш, а трябва да правиш онова, което тя нарежда. Иначе - мисли си каквото искаш, стига да не го приказваш гръмко.<br />
<b>Съвет втори:</b> продай гласа си - ама наистина скъпо. Властта служи за печелене на пари. Парите дават власт. Заради това е цялото натискане на партиите да управляват народа - както се управлява дойна крава. С тази разлика, че кравите поне ги пасат, чистят им, грижат се за тях. "Грижите" обаче на коя да е държава за поданиците винаги е по-малка от плановете й за издояване.<br />
И щом те подтикват да им дадеш гласа си, който после ще осребрят на твой гръб - нека си платят. Така че да ти стигне да си платиш вересията в селската бакалия, сметките за тока и да му удариш един купон като за последно - нищо чудно наистина да ти е за последно, понеже след изборите правителството ще те изтупа като брашнян чувал, за да си върне инвестициите, и то с лихва.<br />
А ако ти е писнало да те тупат - купи си пушка или две с парите, взети от партийците. И като дойдат да си вземат лихвата - дай им я в олово и бъди щедър.<br />
<br />
Ако обаче смяташ, че си ДЛЪЖЕН да си дадеш гласа безплатно, не се сърди после, че са те изиграли отново. Властта е враг. Няма да ти върне жеста, освен ако не се включиш в нея. Ама местата там са ограничени, колкото и да се буташ - не е сигурно, че ще те пуснат на софрата. И пак ще си патиш, подлъган от демагогемата "по-добро не е измислено". ТЕ не са измислили, а ти не си по-глупав от тях, колкото и да ти го натякват.<br />
<br />
.Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com12tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-58477374525313133722013-02-23T09:58:00.000+02:002013-02-23T09:58:41.458+02:00НЕпротестна ДЕКЛАРАЦИЯВ неделя излизам на протеста – официално.<br />
За да непротестирам. Нямам и искания.<br />
Протестите винаги са насочени срещу някого или нещо – с подтекст НЯКОЙ (не ние) да оправи забелязаната нередност или направо безобразие. Исканията – и те предполагат НЯКОЙ външен фактор да се намеси и “да вземе мерки”. Затова не правя протест, затова не излагам искания. Привърженик съм на <b>прякото действие</b>. Има нередност – старая се да я поправя. Ако не мога сам, приканвам съгласните с мен да се включат в поправянето, като поправянето често иска отначало пълно разрушение на източника на белята. Иначе поправките стават хронични, мъчителни, безплодни – бутане на Сизифов камък.<br />
И така, не протестирам, не отправям искания. Имам <b>призив към хората</b>, които могат да чуят и желаят да разберат какво предлагам.<br />
Днес обществото ни се лута. Не цялото – привилегированата част от него прекрасно знае какво иска и си е утъпкала пътечки (цели магистрали) как да си го вземе, било направо и брутално, било прикрито и с измама. Останалите граждани на страната ни наистина се лутат в мъглата на когнитивния дисонанс. Казано на разбираем език – в мъглата на обърканите си мисли. Отчасти тази обърканост е “заслуга” на управниците и медиите. Отчасти – страх на всеки от нас да мисли докрай. За някои пък мисленето е трудно поради мързел.<br />
Приносът към мисловното объркване от страна на властващите се състои в подмяна на понятията. Логично е: ако не искаш подчинените да се борят за свобода, компрометирай самия термин “свобода”. Ерик Блеър (Джордж Оруел) го е забелязал и описал в романа “<b>1984</b>”: <i>свободата е робство, мирът е война, истината е лъжа</i>. Най-широко разпространеното у нас объркване е, че смятаме “държава”, “страна”, “народ” за синоними. <b>Те не са.</b> Държавата е машината от бюрократични институции, които яздят народа. Страната е територията, на която народът е употребяван от държавата. Държавата служи на богатите (кой е забогатял честно?), защитава тяхното богатство, тяхното право да отнемат права на по-бедните, да ги ограбват според удобни за тях закони.<br />
<b>Това е главният ми призив.</b> Нека не се подлъгваме на постлани кръгли маси, нека не храним илюзии за “граждански контрол над институции”. <i>Партийният модел е изчерпан</i> – казват го протестиращите днес улици и площади. Но щом е изчерпан той, значи е изчерпан и парламентът – поначало инструмент за партийни игри. Изчерпана е самата система за представително управление, ако изобщо някога е имала потенциала да защитава интересите на всички граждани. Затова аз съм за <b>пряко самоуправление</b>. За подобрен <a href="http://sm.a-bg.net/2013/02/23/replika-za-islandskiya-model.htm">“Исландски модел”</a>. За подобрен “Швейцарски модел”. Подобрен чрез <b>социализация на собствеността</b>. Но нека <b>на този етап</b> започнем с прякото самоуправление, въпросът за собствеността ще се постави сам – и то остро.<br />
---<br />
<b>Сега, чисто технически.</b> Излизам сам със своите призиви. Индивидуална изява. <b>Не искам да крещя и скандирам</b> – това е хлапашко. Не искам да вдигам шум, да се бия с полицаи или идеологически опоненти. Шумът не е аргумент, нито прави истината по-истинска. За бой още не е дошло време – и дано не дойде. Дано, ама надали... Нямам и особено желание да споря – за спор са необходими две съизмеримо информирани за предмета на спора страни. А повечето потенциални спорещи с мен се намират в състоянието на когнитивен дисонанс: искат хем държава, хем да е справедлива; хем самоуправление, хем правителство; хем власт, хем свобода – взаимно изключващи се неща. Коктейл-компромис между каца с мед и канче катран.<br />
Затова (засега) просто излизам с призивите си – да ги видят. Излизам под <b>черно знаме</b> – защото черното е противоположно на бялото капитулантско, противоположно на цветните държавни, а и защото животът ни наистина е станал черен. <b>Знамето на анархизма</b>.<br />
<b>Който иска да се присъедини към моята акция на некреслив и ненасилствен призив, защото споделя моите възгледи, защото е съгласен с <a href="http://sharkanan.blogspot.com/2013/02/24.html">тези лозунги</a> и този <a href="http://sm.a-bg.net/wp-content/uploads/2013/02/Listovka_24-02-2013___face.png">транспарант</a> – да заповяда в градинката пред “Кристал” в 10:15 часа в неделя, 24 февруари 2013.</b><br />
Който просто държи да мине да ми каже “здрасти”, без да е съгласен с мен, ще си кажем “здрасти” – и всеки по пътя си.<br />
Благодаря за вниманието.<br />
<br />
<br />
Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-43732896701454554852013-02-19T14:39:00.000+02:002013-02-19T14:51:58.659+02:00ЧЕСТВАНЕ?Днес <i>официална </i>България <b>чества</b> годишнина от екзекуцията на Левски.<br />
С други думи - <b><i>радва се</i></b>, че днес няма друг като него.<br />
А кой скърби?<br />
Кой смята, че делото на Левски още <a href="http://sm.a-bg.net/2013/02/18/levski.htm">не е довършено</a>?<br />
Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-18612951981190886812013-02-18T18:37:00.000+02:002013-02-19T14:35:19.284+02:00След Дянков - и останалите<b><a href="http://sm.a-bg.net/2013/02/18/sled-dyankov-i-ostanalite.htm">статия</a> </b>по въпроса от колегата <b>Хасан Девринджи</b>, откъс: <br />
<br />
<blockquote><i>министър Дянков е институционално мъртъв. Покойният остави богато материално и духовно наследство: финансова стабилност и редица изключително точни изказвания. Например, че академиците от БАН били феодални старчета. Лъжа ли е? ... Или фразата, че опозицията е “пяна, неспособна на каквото и да е”? Нима е далеч от истината? Опозицията едно време беше на власт. Резултати?<br />
...<br />
... на господин Симеон Дянков – искрените ми поздравления. Щом неговата зла институционална половина умря, <b>значи човешкото у него има шанс да се пребори и с останалите социопатични наклонности в себе си</b>. Да се зарадва на живота. Да обърне повече внимание на семейството си. Да, труден и дълъг е пътят към Светлата страна на Силата, ама щом и Дарт Вейдър се справи в последния епизод, Дянков ли няма да успее!<br />
Не, уважаеми читатели, тези ми слова не са подигравка. Като анархист, аз наистина съм убеден, че <b>всеки човек заслужава да е свободен, в това число и от фаталния натиск на социалната среда (морал, традиции, предразсъдъци) да върши зло</b>, да избира или да бъде телето, или касапина, без никаква трета възможност. Като анархист, аз съм готов да воювам за всяка личност – против нейните антисоциални действия, против нейната ролята на потисник, насилник, грабител… абе Дянков. Макар че надали той е най-лошият от всички останали. Лоша и вредна е властта. Тя мачка управляваните и превръща управляващите в изроди.<br />
Нека бъдем човечни – и изродите заслужават избавление. Щото ако ги утрепем всички, има опасност тая планета да опустее…</i></blockquote>Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1665861402378564246.post-41884734758029469792013-02-14T22:05:00.001+02:002013-02-14T22:05:50.892+02:00Листовка за "Електрическите протести"<a href="http://sm.a-bg.net/wp-content/uploads/2013/02/ElectroListovka_3-B.png">СВЕРИ ЧАСОВНИКА</a><br />
<br />
.Николай Теллаловhttp://www.blogger.com/profile/04046480326310915295noreply@blogger.com1