Блог на Шаркан

СТАЧКАТА

2011-11-24T21:11:00.005+02:00

Подробно развих тази тема в "Форумът", искам само да добавя няколко думи:
1) стачката в БДЖ започна и, надявам се, ще се разраства;
2) уви, държавата + работодателите имат право, че на синдикатите им липсва ясна представа за какво стачкуват;
3) уви, забелязва се (и това се поощрява от легалните синдикалисти) упование във вълшебната и всесилна воля на цар Бойко. Колкото по-скоро работниците проумеят, че нещата са в техни ръце и колкото по-рано теглят майната и на профсъюзните централи, и на "отговорните държавници", толкова по-бързо ще разберат какво трябва да се прави.

Натискът от страна на управниците на БДЖ обаче е силен... но забелязвам и паника, тиха истерия. Поради която си поволяват приказки, с които само ще ядосат железничарите.
Е, това не е толкова зле.

Впрочем, радикалните ПРЕКИ действия могат да отпушат решенията не само по въпроса с железниците, но и с проблема пенсионна възраст, и с произвола на лекарите-касапи (а те не са само в болницата "Шейново").

ГЛАСОПОДАВАНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

2011-10-17T10:11:00.002+03:00

Купуването и продаването на гласове било престъпление? А бирата и кебапчетта на срещите на кандидатите с избирателите какво е? Героизъм, достоен за награда? На Кандидата – орден, на почерпващите се Избиратели – по медал „Сачи“!
Купуването и продаването на гласове е повече от естествено за капитализма, в рамките на който ВСИЧКО се купува и продава – от баничките до съвестта. Друг е въпросът, че като позволяваме да ни въвличат в тази далавера, какво печелим? Нищо не печелим, само още повече свикваме на дребни хитринки, а всъщност укрепваме системата на политическа и икономическа далаверщина. А тя ни се отплаща с кризи и ни обира до шушка.
Купуването и продаването на гласове съвсем гладко си пасва в правилата (позволено е всичко, целта оправдава средствата) на политическата конкуренция на партиите кой ще се добере до мястото, откъде ще дои пари. Досещаме ли се кой е дойната крава? Субсидираните от държавата и бизнеса партии вадят пари и си плащат на нас да им дадем правото да ни вземат „инвестицията“ си обратно с тлъста лихва.

Който участва в изборите, той дава легитимност на система, която погазва свободата.
Който участва в изборите, сам си е враг.

Който не е участвал в изборите поради споделяне на горните мотиви, той спокойно може да тегли майна на властта.
Който е постъпил така може да каже: нека на властта се подчиняват онези, които са я избрали – и тъкмо законопослушните нека не мрънкат против нея, защото няма никакво значение кой е на власт, „лица“ и задници се сменят зад държавното кормило, а животът на огромното мнозинство е все тъй шибан.

Добрият кмет е мъртвият (несъществуващият) кмет.
Добрият президент е мъртвият президент.
Добрата държава е мъртвата държава.
„Добрият“ капитализъм е добър само в буркан с формалин в природонаучния музей, отдел „Паразити“ (до чучелата на кмета, министъра, премиера и държавата).

Гласувайте със шпрей и шаблон върху предизборните плакати.
Свободата не ще Екзархия, иска Караджа.

Катуница - опит за анализ

2011-09-28T12:01:00.003+03:00

Не мога да проумея по силата на каква логика деянията на един богаташ и потисник “от ромски произход” станаха повод за желание да бъдат нападнати бедняшките цигански квартали.
Не проумявам защо един социално-криминален конфликт между обикновени жители на едно село и процъфтяващ 22 години цигански барон повдигна въпроса за “ромската интеграция”. Та тъкмо бароните много добре са интегрирани в капиталистическата система и от гледна точка на държавата единственият им “грях” е неплащане на данъци, но по редица причини държавата не е предприела нищо срещу тях. Етнически “чистите” български бизнес-групировки също нарушават законите, също заграбват имоти, също подкупват политици и чиновници, също упражняват насилие спрямо неимущите. И те са блъскали хора с коли, пребивали са ги с бухалки, изхвърляли са ги от жилищата им, заробвали са ги с дългове.
Не кой знае колко различно от това върши и самата държава.
Не проумявам също така защо се говори за безсилието на държавата. Тя изобщо не е безсилна, тя прави само това, което й е изгодно. Не й е изгодно на тъпче дейци като Кирил Рашков, самото му съществуване върви като позитивен пример за успяващ бизнесмен. Ама забогатял незаконно? Че кой е забогатял законно, освен спечелилите от тото или малцина късметлии в други сфери? Не за безсилие на институциите става дума, а за СИСТЕМНО действие в защита на едни определени “ценности” (печалба, конкуренция, йерархия) и потискане на други (свобода, солидарност, социална справедливост).

Нека още веднъж погледнем какво стана в село Катуница.
Убийство. Изблик на възмущение. Палеж. Апели към държавата за помощ и упреци към нея, че не си върши работа.
Възмущението на хората е справедливо, но начинът им на реагиране е неадекватен.
Първо – палежите. Разбирам да се подпали нещо ненужно и вредно. Но една читава къща с размерите и облика на малко НДК? Толкова ли няма нуждаещи се от покрив над главата си в тази страна!
Естествено и адекватно решение би било формиране на селски Съвет, който да поеме стопанисването на отнетия от разбойника имот. Радикално ли ви се струва? Да, така е. Но само радикалните решения успяват. Широк трап се прескача с (радикален) дълъг скок, не с пълзене по дъното на ямата.
Второ – искането за съдействие от държавата да изсели и осъди клана на цар Киро. Сякаш хората се уплашиха от себе си, след като вече го бяха изселили, излизайки на улицата. Нима не са те стопаните на своето село? Нима тяхната воля не важи? Изпъждат изедника, хвърлят му един хубав бой на изпроводяк и му обещават да увисне на бесило насред мегдана, ако посмее да се върне. Заедно със съучастниците си.
Последното неизбежно ще накара държавата да настръхне (и тя настръхна). От една страна, единствена тя има (присвоила си е) монопола върху упражняване на репресии; от друга, след като справедливата закана засяга и съучастниците, не един или двама държавници съвсем правилно ще възприемат по свой адрес обещанието да намажат въжето, за заслуги, така за се каже, те добре си знаят.
Затова държавата се юрна (след като убийството получи широк отзвук) тя да накаже цар Киро (но 22 години преди това не го правеше, защото НЕ БЕШЕ В КОНФЛИКТ с такива цар-кировци, а в пълна хармония с тях). Да речем, ще го накаже. Ще му отнеме имотите. И? Те ще преминат в държавна собственост, изгодата остава за държавата. За пострадалото население – морално удовлетворение. Потупване по рамото. Почетна грамота. Усмивка пред строя, както имаше един казармен лаф. А на мястото на цар Киро ще довтаса друг изедник – може би българин, може би малко по-умен, по-приветлив, но – изедник. Чорбаджия. Бей. С по-здрави и тънки връзки с официалната власт.
И след време пак ще направи някоя дивотия, отново ще избухне безформен бунт, може би злосторникът ще си получи възмездие, но ГЛАВНОТО зло отново ще е на далавера.

Понеже стана дума за “ромската интеграция”, няколко изречения по въпроса.
Преди това нека да подчертая, че “държава”, “страна”, “народ” не са синоними
Циганските общности представляват системи с твърда йерархия и сурови традиции. Повече или по-малко всички цигани са въвлечени в схеми, квалифицирани и от официалния закон, и от здравия смисъл като “престъпни”. На върха на пирамидата са бароните като цар Киро, а почти всички останали хора са техни роби. Затова решението лежи в освобождаването на робите от техните господари, разбиването на властовите пирамиди. Нещо, което държавата не може (не иска) да прави, защото самата тя е йерархична пирамида. Нещо повече, държавата поощрява запазване на това положение. Следователно, интеграцията може да се осъществи единствено чрез освобождаването на ЦЯЛОТО общество, освобождение от властта (власт политическа, власт административна, власт икономическа, власт духовна/идеологическа).
Стабилността на робството в циганската общност се държи не само на страха на сиромасите от бароните – враждебността на етническите българи (и турци) към циганите е най-добрата спойка на порочната система. Започнах статията с това – деянието на богаташа предизвиква агресия не към другите богаташи, а към подчинените му бедняци. По този начин бароните винаги имат силен коз: ако не сме ние, българите ще ви изколят. Същият “аргумент” използват и партии (част от държавната система) от рода на ДПС, а с обратен знак – Атака, ВМРО, БНС.

Накрая, няколко апела.
Към бароните: БЯГАЙТЕ, щото въжета има МНОГО!
Към бъдещите социални бунтове: стига сте се занимавали с глупости, удряйте корените на проблема. Щом отначало сте ревнали като ранени лъвове, не блейте веднага след това като овце!
Към циганите: тия сатъри, тояги и пушки, които размахвате като уплашени сополанковци пред телевизионните камери, ги насочете срещу собствените си тартори!
Към националистите: докато крещите за “силна държава”, спомнете си за социализЪма – вече сме го гледали този филм...
Към полицаите: помислете хубаво на чия страна сте. Жокер – не човекът е за законите, законите са за човека.
Към политиците: сутрин, на гладно, чаша чай с цианкалий. И почивайте в мир.
Към бизнесмените: същото, но може с малко уиски. Като тор ще сте по-полезни.
Към свестните българи, турци и цигани: само ЗАЕДНО и СОЛИДАРНО можем да смачкаме всички мафии! Човек се оценява по неговите лични дела, не по дивотиите на други хора, дето говорят един и същ език с него.

За капак:
Между другото, наближават избори. Всяка пусната бюлетина е глас за държавата, която поражда уроди като цар Киро. Всяка пусната бюлетина е доказателство за гражданско безсилие, за капитулация пред властта, за отказ от лична свобода и воля.

за норвежския касапин

2011-07-27T09:53:00.005+03:00

в отговор на Блога на Григор

Брайвик не е луд. С идиотски представи - да (навред бродят "нормални" хора с идиотски, демек противоречиви до шизофрения представи).
Той е маша.
И действията му вече предизвикват търсения от кукловодите му ефект: Европейската комисия ще взема мерки по засилване на полицейщината.

луд по признака "планирал и избил хора" тогава трябва да е всеки вожд, цар, диктатор, президент - те редовно "планират и избиват хора". И стават национални герои.
луд трябва да е всеки предприемач, който планира и реализира бизнес, без да му пука, че могат да загинат хора. И това не се отнася САМО за търговец или производител на оръжие. Строителните предприемачи, когато пестят от материали и правят компромиси с конструкцията на сградите, стават масови убийци, когато удари земетресение (жертвите в Истанбул през 90-те).

Обяснението "луд" е половинчато (но много удобно и успокояващо). То търси чисто психологически и физиологически обяснения. Обаче лудостта у социалните същества, каквито са хората, има най-вече социални корени. Всеки тип общество си има своите специфични лудости.
Хората "лудват" когато се сблъскват с краен дискомфорт на условията (социалните), в които (са принудени) да живеят.
Брайвик е имал своите основания да е недоволен от страната си. Норвегия, също като Либия, забогатява от наличните запаси от нефт и газ. Но за разлика от Либия, Норвегия се управлява от социалдемократи - вече близо 70 години. Което ще рече - едрият бизнес там е ограничаван с големи данъци в полза на общонародното благосъстояние. Няма, както в Джамахирията, диктатор, подкрепен от племенния си клан, който формално да не заема никакви длъжности, но на практика да контролира приходите от петрола и да властва безразделно. Не, в Норвегия има друг начин за разпределение на богатството. По-човечен... но плод на безперспективен компромис.
(критика на социалдемокрацията и реформирания капитализъм - във вестник "Свободна мисъл")

Брайвик е бизнесмен. Среден. От заможно семейство на дипломат. Социалната държава му е трън в очите, защото в нея не може да стане голям играч. Но пък нацизмът и фашизмът също постулират на думи тип социална държава (изключително на своята нация), макар че на дело стават диктатура на едрия капитал (но само на ПАРТИЙНИЯ едър капитал, защото най-едрият капиталист, че и с изключителни властови пълномощия е фашистката партия), затова Брейвик е объркан на каква идеологическа платформа да стъпи. Би му прилягало нещо от практиките на режима на Франко в Испания, но "лудият" добре разбира, че и това е бита карта. И от немй-къде изгражда своя идеология, която представлява пълна терминологична каша (не по-голяма от коя да е религия).
Реално Брайвик мечтае за диктатура на биснеса. И с държава, чиито чиновници се подчиняват на бизнеса, а не обратното, както е във фашистките и нацистките модели.
Това е блян на мнозина заможни господа.
Фашизмът не отговаря на интересите им. Болшевизмът (идеологизиран монополен държавен капитализъм) - още по-малко. Либералната демокрация отдавна отесня за амбициите им. Те търсят "своя" модел. Модел диктаторски, но безопасен за самите тях.
Така че - предстои появата на нова доктрина, на нова безчовечна идеология. Вероятно сглобена от парчета на стари. Буржоазията не блести с особен творчески талант в идейната сфера. Техният господ е печалбата, а светиите им - всичко онова, което е полезно за печалбата.

Накрая искам да отбележа, че касапинът си е избрал лесна жертва, за да направи впечатление и да катализира желаните от него обществени процеси и реакции. Не е отишъл с автомат в централата на доста буйните норвежки анархо-синдикалисти. Не е отишъл в някой емигрантски квартал. Нито е тръгнал да преследва мафиоти. Избил е затворени на един остров младежи - евентуално бъдещите кадри на Норвежката работническа партия (другаде я наричат "Партия на труда").
Лесно е да бъдеш "смел" (защото има хора, които вече му се възхищават), когато наказанието е максимум 21 години, които ще лежиш в затвор, подобен на български курорт.

.

Ток, централи, сметки...

2011-06-10T01:35:00.010+03:00

* Атомната електроцентрала “Белене” ще струва минимум 10 милиарда евро (колко точно - никой не може да каже). Проектна мощност – 2000 мегавата.
* Ядрен миниреактор “Тошиба”-4S, мощност 10 мегавата, срок на използване 30 години (в автоматичен режим на работа), безплатна доставка и монтаж.

€ 10 млрд = 500 мини-АЕЦ от типа на "Тошиба".

Изгодно? Зависи за кого...

------------------------------------
Какво плащаме сега, преди увеличението?

* на всеки 10,00 лв. консумация по електромер (при дневна тарифа от 0,08003 лв./кВтч и 0,03602 лв./кВтч нощна) ни начисляват отгоре:
0,48 лв. — добавка за зелена енергия
1,52 лв. — пренос по електропреносната мрежа
1,40 лв. — достъп до електропреносната мрежа
0,35 лв. — високоефективно комбинирано производство (?)
0,88 лв. — достъп до разпределителната мрежа
5,52 лв. — пренос по разпределителната мрежа
2,00 лв. — ДДС

разходите за зелена енергия са сред мотивите за вдигането на цените, освен дежурното "ами толкова струва токът в Европа".
Но излиза, че ние вече си ги плащаме тези "зелени" разходи...

Друго:
* у нас има 264 общини;
* Произведената електроенергия през 2008 година – 44,83 млрд квч, от нея е консумирана 29,9 млрд.
Износ на електроенергия през 2008 - 5,407 млрд квч, внос 3,097 млрд квч.
* през 2009-а е произведено 43 ТВтч, търговският износ на електрическа енергия е 5,1 ТВтч.
* данни за 2010-а не намерих.
* производството у нас е свито драстично, по-ниска консумация има и от транспорта.

------------------------------------

-------------------------------------

Изводи?
Направете си ги сами.

.

КРАТКА РАВНОСМЕТКА НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО 2001 – 2010

2011-01-08T10:49:00.005+02:00

КРАТКА РАВНОСМЕТКА НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО 2001 – 2010
(съкратен вариант е публикуван във в. "Свободна мисъл" - бр.І 2011)

За да направим един дори кратък преглед на изминалото десетилетие, е необходимо да си припомним неговата предистория. Така ХХ век приключи с разпадането на съветския блок и самия СССР. Възникна “еднополюсният” модел, който позволи на оцелялата суперсила САЩ да си присвои правото да установява нов световен ред според своите разбирания.
През 90-те на мястото на тоталитарната съветска империя възникна ОНД, в част от бившите съветски републики се наложиха авторитарни режими. Русия се разкъсваше между демокрацията и диктатурата, между кървавия пример на Югославия и мирния развод на Чехословакия, докато в самия край на 1999-а Борис Елцин изненадващо не предаде президентския пост на почти неизвестния Владимир Путин, възпитаник на репресивните съветски органи, което предопредели развитието на Руската посттоталитарна държава през следващите 10 години. И днес там имаме една завършена олигархична система, реабилитирала всички свои великодържавни идеали – от самодържавието на руските царе до тиранията на сталинизма. На населението са предложени зрелищата на военните паради на Червения площад и “гордост за отечеството”, която върви заедно с внушението, че за всички беди на руския народ са виновни чужденците – близки и далечни.
През 1997-а се подписа протоколът в Киото, според който, заради запазването на климата от нежелани техногенни промени, се предписваше на най-развитите и развиващи се икономики да намалят емисиите на парникови газове, което означаваше намаляване на темповете на развитие. Днес, след като продължава да няма единно мнение сред учените дали промените на климата се дължат на човешко въздействие или на естествени причини, както и дали наистина предстои затопляне на планетата, а не захлаждане, след като през ноември 2009 хакери стигнаха до документи за фалшификации на данни в полза на концепцията за “глобално затопляне”, е редно да се запитаме: беше ли този протокол продиктуван от истинска загриженост за съдбата на околната среда, а значи и за човечеството, или е бил оръжие в конкурентната икономическа борба? Въпреки това, проблемите на екологията не са измислени и те ще продължат да бъдат фактор и в бъдеще, поне докато не потръгне реалната смяна на доминиращите технологии.
Въпросът е дали капиталистическата система е в състояние да предложи такова решение.
През 1992-а започна серията братоубийствени кланета в съседна Югославия, което доведе до дезинтеграция на тази страна. Процесът приключи с обявяване на независимост на Черна гора и Сърбия от техния собствен държавен съюз (юни 2006), а през февруари 2008-а от Сърбия се отцепи Косово и Метохия. Международният съд на ООН в Хага потвърди законността на този акт през юли 2010 г.
Преди края на ХХ век продължи разширяването на НАТО за сметка на бивши членки на Варшавския договор. От 1 януари 1999-а Европейската общност въведе за некешови плащания валутната единица евро. От този момент Евросъюзът е в триумфален възход чак до 2008-а, когато омаловажаваните преди проблеми и противоречия изпъкват поради настъпилата световна финансово-икономическа криза. Не би било пресилено да прогнозираме задълбочаване на кризата на самата идея за обединена Европа, доколкото тази идея почива върху либерално-демократични буржоазни ценности, комбинирани с принципите на държавния социализъм (което води до нарастване на бюрокрацията). Вероятно тази криза ще стане един от ключовите фактори през следващото десетилетие.
Пак през 90-те започна ясно забележимият възход на азиатските икономики, най-вече на Китай, Индия и Иран. С което през периода 2001–2010 еднополюсният модел на света бе практически разрушен, макар че процесът още е далеч от завършване.

2001 година започна с встъпване в длъжност като президент на САЩ на републиканеца Джордж Буш-младши, чиято победа в изборите не се дължеше на спечелено мнозинство от гласове, а според решение на Върховния съд.
През същата година се случиха събития в областта на науката и техниката, задали тон на цялото десетилетие. Осъществено бе кацане на автоматична сонда върху астероида Ерос (и това сякаш предопредели предпочитанието към роботизираните мисии в космоса). В орбита полетя първият турист (и насетне станахме свидетели на развитието на частната космонавтика – полетите на СпейсШипУан и наследника му, както и успешното изстрелване на капсулата Дракон с ракета Фалкън-9). Но потъна в Тихия океан съветската орбитална станция “Мир” (и 40-та годишнина от кацането на човек на Луната се отбеляза без скорошни перспективи за пилотирани космически мисии, освен към с мъка завършената МКС).
В същото време КНР прати свой космонавт (2003), Иран осъществи изстрелване на спътник (2009), а Северна Корея заяви, че притежава ядрено оръжие, разработено със собствени сили (януари 2005). Впрочем, Иран също продължава, въпреки натиска, своята ядрена програма.
Докато през 2001-а в съседен Афганистан талибаните предпочетоха да разрушат с артилерия гигантски древни статуи на Буда.
Към края на първата година на ХХІ век настъпи също и едното от най-значителните събития на десетилетието и неговите последици белязаха света не само до 2010, но със сигурност ще оказват влияние още доста време.
Без да претендирам за изчерпателност, позволявам си да смятам за най-важни моменти от първата календарна десетилетка на ХХІ век следните събития:
* Терористичните атаки на 11 септември 2001 година;
* Разширяването на ЕС и началото на кризата на този формат на Евросъюза;
* Разцветът на информационните технологии и изострянето на борбата за свободно разпространение на информация;
* Световната финансово-икономическа криза.
С един кратък преглед на всяко едно от тях и неговите последици ще се опитам да докажа извода, че десетилетието 2001–2010 е десетилетие на глобална контрареволюционна реакция спрямо рухването на тоталитарния социализъм под натиска на нежеланието на народите от бившия СССР и Източна Европа да живеят без свобода. Тази реакция се изразява в следното:
— общо настъпление срещу гражданските права, оправдавано с “наложителни мерки против тероризма”;
— общо настъпление срещу социалните завоевания на трудещите се, оправдавано с необходими “антикризисни мерки”;
— опити за ограничаване на достъпа и правото на разпространение на информация, мотивирано от “защита на авторски права”;
— общо настъпление срещу науката, образованието и технологичния напредък, който е в състояние да осигури материалната база за появата и утвърждаването на нов тип общество.
Всички тези аспекти на контрареволюционната реакция се съпровождат от разширяване на пълномощията на властта (в полза на политически и бизнес групировки), като широко използват метода на подмяната на понятията. Биват възраждани и реабилитирани исторически отхвърлени идеологеми чрез директни фалшификации, а където лъжите не постигат нужния ефект, се прибягва до удавяне на истината в потоци от маловажна и странична информация.

* * *
Рухналите небостъргачи на Световния търговски център в Ню-Йорк на 11 септември 2001 година доведоха до:
* военната операция на правителството на САЩ в Афганистан (2001), 12 години след изтеглянето оттам на съветските войски;
* подновяване на войната срещу Ирак (2003), в резултат бе свален режимът на Садам Хюсеин, който бе осъден и обесен (декември 2006), а в страната и до днес продължава гражданска война. Първият тъмнокож президент на САЩ Барак Обама (избран през 2008) обяви края на окупацията през август 2010 (след като предишната година получи Нобелова награда за мир);
* серия атентати в страните членки на НАТО (например в Мадрид през март 2004 и в Лондон през юли 2006);
* Терористичната вълна даде повод за въвеждане на множество ограничения на гражданските права в Европа и Америка (свободата на придвижване, както и повече пълномощия на репресивните органи за задържане на заподозрени).
* Световните медии заговориха за “сблъсък на цивилизации” между християнския Запад и ислямския Изток. Сякаш за да потвърди този “сблъсък”, избухна скандалът с карикатурите на пророк Мохамед (2005 – 2006), довели до масови протести в мюсюлманските страни, а Дания се принуди да евакуира своите посолства от Афганистан и Алжир през април 2008.
В същото време Западът продължава да поддържа изключително добри отношения с държави като Саудитска Арабия (известна с авторитарния си монархически режим и “тайното” финансиране на екстремистки ислямски групировки по целия свят), Пакистан и Турция.
В Пакистан през декември 2007 бе убита лидерката на реформаторите Беназир Бхуто. Турция, членка на НАТО, пък отдавна е критикувана за нарушаване на човешките права, преследване на социалистически опозиционери и кюрди. Показателно е последното събитие от декември 2010 – полицията жестоко преби участници в студентски протест. Освен това, през първото десетилетие на ХХІ век, в Турция се забелязва отстъпление от светския характер на Кемалистката република в насока на ислямизация на обществения живот.
Затова е редно да смятаме, че линията на противопоставянето не минава през културните различия, тя се дължи на противоречието между богатите и бедните региони и от нарастващото социално разслояване в самите западни страни.
Зад “сблъсъка на цивилизации” се забелязва още един мотив – съперничеството за контрол над суровинните източници, особено петрола. За изтощаването (или поне затруднения добив) на световните запаси от нефт се знае отдавна. Първата сериозна петролна криза е от 70-те. Но въпреки апологетиката на творческия потенциал на капитализма, върху технологичните алтернативи на основаната върху консумация на петрол икономика започна да се обръща сериозно внимание едва през последните 15 години.

* * *
Евросъюзът започва своята история като корпорация – Европейският тръст на въглищата и стоманата от 1951, шест години по-късно е сключен Римският договор за икономическа общност, учреден е и тръстът Евратом. Тези три съглашения получават единни ръководни органи (Съвет и Комисия) през 1965. Оттогава насам ЕС усилено се бюрократизира – за 2011 за административните нужди на европейските агенции и комисии, които дублират дейности и произвеждат лавина от директиви, са предвидени 2,4 милиарда евро от бюджета (само за пет години от 2005 тази сума е нараснала ТРИ ПЪТИ). Неправителствената организация Open Europe смята, че съкращаването на щата чиновници с 30% би донесло повече от 700 милиона евро преки икономии. А като се вземе предвид усложнената процедура за усвояване на фондове за развитие, таксите и задължителните консултации, откриваме, че до една трета от тези средства пак се връщат в Брюкселската администрация или се прибират от националните бюджети, както и от местната бюрокрация.
2002 – въвеждането на общоевропейската валута.
2004 – приемане на Прибалтика, Полша, Словакия, Чехия, Унгария, Словения, Кипър и Малта.
2007 – приемане на Румъния и България.
Новоприетите членки разбраха, че вместо обещаното равноправно сътрудничество и взаимопомощ получават наредби и указания как точно да живеят.
1 декември 2009 встъпи в сила Лисабонският договор, според който ЕС стана субект на международното право.
Евросъюзът има население половин милиард души, дава повече от една пета от световното производство, ЕС е най-големият вносител и износител на стоки и услуги.
Но в началото на 2010 безработицата на континента и скочила до около 10%. Разликите в годишните доходи в различните части на ЕС варират от 5000 до 60 000 евро.
ЕС най-силно е разтърсван от «сблъсъка на цивилизации». Проблемите с неинтегриращите се емигранстки диаспори обаче отново са породени не от религиозни или етнически причини, а от растящата пропаст между бедни и богати. Практически в цяла Европа, особено след признаването на кризата през 2008, се води настъпление срещу социалните завоевания на трудещите се. Съкращаването на социалните програми, промени в трудовите кодекси, повишаване на цената на образованието (наред със спад на разходите за наука, констатиран от ЮНЕСКО) стоят в основата на вълнения и бунтове в Гърция (тема за по-пространен анализ), Франция (2006 – протести против правото на работодателите да уволняват млади работници без обезщетение и мотивация), Великобритания и Италия (в тези две страни през ноември 2010 студенти и ученици протестират срещу поскъпването на образованието).

* * *
Разцветът на информационните технологии като че ли отвори безпрецедентни възможности за достъп и свободно разпространение на интелектуални продукти. Тръгна проектът Уикипедия, една от най-посещаваните база данни. Възникна и се разрасна мрежата за контакти “Фейсбук” (за която се появиха изказвания, че улеснява събирането на лична информация за нечисти цели). В същото време се засили “борбата с пиратството”, зад която стоят интересите на праводържателите. Авторските права съзнателно се смесват и подменят от т.нар. “копирайт”, който гарантира доходите на посредниците от чужд интелектуален труд, при което интересите на творците и крайните потребители се погазени, макар да се внушава обратното. Показателен е случаят у нас с Читанка.инфо, която през 2010 (а могат да се посочат и фрапиращи случаи преди това) стана обект на държавна агресия по поръчка на стараещи се да запазят своите монополни привилегии посредници. Атаката се провали благодарение на същите технологии за копиране. Но настъплението продължава, като при това се жертва техническият прогрес.
Целта очевидно е превръщане на достъпа и разпространението на информация в привилегия на платежоспособни, което пак ни връща към проблема с поскъпващото образование, разглеждано от държавно-капталистическата система изключително като средство за “дисциплиниране” на населението и като обслужване на нуждите на “пазара на труда”, докато здравият смисъл подсказва, че знанията трябва да бъдат средство на лично самоусъвършенстване: умни хора = свободно общество.
Пак информационните технологии са в състояние да наложат една прозрачност на действията на властите, които с насилствено иззети средства (данъци) си позволяват да предприемат действия срещу собствените си граждани. Като примери – разкритията на Уикилийкс през 2010 (които надали ни учудиха с нещо принципно ново; освен в подробности, всичко публикувано е било обществена тайна) и добитите от хакери през ноември 2009 сведения за меко казано манипулирани данни, потвърждаващи концепцията за “глобално затопляне”.
И досега не е ясно доколко тази концепция (оформена като протокол в Киото през 1997 и встъпила в сила през 2005) е издържана строго научно, дали затопляне има и дали то се дължи на човешки фактор, дали наистина е продиктувана от загриженост за околната среда, или е инструмент за конкурентна икономическа борба, понеже намаляване на емисиите на “парникови газове” води до намаляване на темповете на развитие.
Почти същото положение е и с ГМО. Не се разбра самите генни манипулации ли са заплаха, или тяхното използване от корпорациите за монополизация на пазара.
Във всеки случай, в рамките на капиталистическия модел този комплекс от проблеми няма решение.
Като елементи от борбата на световната реакция с правото на информираност можем да посочим новия кръг на подмяна на научния мироглед с псевдо и антинаучен. През октомври 2005 в США започна остра полемика заради планираното “нововъведение” в учебниците – наред с излагането на еволюционната теория на Дарвин да се поставя и религиозната гледна точка.
В редица страни се направиха опити (и на места те успяха) за въвеждане на вероучение в училищната програма – Русия, България, Румъния, – което отбелязва изкуственото възраждане на влиянието на църквата там, където преди това, пак изкуствено, с държавна принуда, то е било принизено.
Отново като последица от поощряваното невежество през 2007 избухна паника заради птичия грип, а през 2009 се заговори за пандемия от свински грип. Съмнението, че този проблем цели увеличаване на печалбите на фармацевтичните компании, се потвърди, след като през юни 2010 Парламентарната асамблея на Съвета на Европа разкритикува Световната здравна организация заради “внушаване на необоснован страх и пилеене на средства за ненужни ваксини”. В същото време в България през 2010 е отбелязан връх на заболявания от туберкулоза, известна като “болест на бедните”.

* * *
Световната финансово-икономическа криза бе официално призната като факт през януари 2008 в Давос, на състояла се среща на Световния икономически форум. Следователно, кризата е започнала по-рано и е била обявена чак когато е станало невъзможно да се крие повече.
Обратно на мненията, че кризите са предсмъртна агония на капитализма, практиката показа, че кризите са начин на обновяване на системата, при което основната тежест на “пречистването” се поема не от онези обществени слоеве и властови институции, които са я предизвикали.
Кризата тръгва от САЩ и бързо се разпространява по света, зависим от американските долари и свързан с американската икономика. Причините за кризата, според мен, са три:

- виртуалните пари десетократно надвишават реално напечатаните, а самите реално напечатани са гарантирани най-вече от дългове, а не произведени стоки и предлагани услуги;
- масовото кредитиране, потребление за сметка на бъдещи доходи, което е довело до ръст на цените (и особено на цените на петрола, от който зависи почти всичко – те растат стремително до 2008, след което започват да спадат, предизвиквайки фалити);
- огромна маса ипотекирано имущество, което представлява реално, а не виртуално богатство, и към което банките посягат да го присвоят, когато се срива финансовата пирамида на дадените потребителски кредити.

Либералните мислители смятат, че причината за кризата е сривът на системите за наблюдение и контрол над пазарите и икономическата сфера. Ние, анархистите, твърдим, че кризите са заложени в самата конструкция както на изцяло свободния пазар (който е един напълно теоретичен модел), така и в концепциите за централизирано регулирано стопанство.
Изумителното е, че антикризисните мерки, предприети от почти всички правителства, се състоят в подпомагане на същите корпоративни спекуланти, които по думите на един икономист “бръкнаха в нашето бъдеще, за да го изядат”.
Показателно, че кризата засяга избирателно, е фактът, че търговията с оръжие не е пострадала. Вземайки само легалния оборот, и то на две държави (САЩ и Русия), откриваме, че в периода 2000–2007 световния военен пазар постоянно е нараствал и към началото на кризата е възлизал на $48,488 млрд. След това само намаляват темповете, без да има някакъв спад (!): 2008 – $49,103 млрд., 2009 – $50,204 млрд. Според прогнозите на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие, 2010 година ще бъде рекордна за цялата история на този бизнес – $75,026 млрд.
Кой знае защо в този момент си спомням, че в разгара на Гражданската война в Испания анархистите в Барселона строят жилища за трудовите хора, вместо да произвеждат танкове...

НАКРАТКО ЗА БЪЛГАРИЯ

Десетилетието затвърди политическата мода у нас на избори да побеждават не социално-икономически програми, а партии, и то вече даже не “цветни”, а лидерски, при това подчертано популистки. Българите последователно се разочароваха от аристократично спретнатия “цар” Симеон, от младежки изглеждащия апаратчик Станишев, сега си патят от месианските амбиции на “човека от народа” Бойко Борисов, но като че ли още не са готови да проумеят, че не е важно кой управлява, проблемът е управлението като такова.
“Свободата на словото” се превърна в свобода на жълтата преса, свобода на рекламите по медиите и свобода на оклеветяване на спорадичните инициативи на така и неутвърденото у нас гражданско общество.
Включването ни в ЕС не донесе повече благоденствие, но повече средства отвън, които да захранват корупционната машина на държавата, като получаването на тези средства е безкомпромисно обвързано с изпълнение на директиви, продукти на бюрократичния гений в Брюксел.
За 10 години харчовете на самата държава са скочили над 2,5 пъти. През 2001 общите разходи са били 12 милиарда лева, а сега - 27,8 млрд. лв.
Въпреки свиването на приходите, някои разходни пера остават почти на нивото от “охолната” според макроикономически показатели (слабо влияещи върху бита на конкретния масов гражданин) 2008 г. Разходите за образование са 2,452 млрд. лева при 2,768 млрд. лв. тогава. Спрямо 2001 парите за тази сфера са се удвоили. Подобно е положението със здравеопазването. Намалението на бюджета в тази област спрямо 2008 е пренебрежимо, а в сравнение с 2001 сега финансирането е повече от двойно. И макар количествено спрямо началото на десетилетката положението да изглежда уж добре, ефективността на харченето е под всякаква критика.
Допълнително правителствата си позволяват разход на народни пари ИЗВЪН бюджета. За периода 2000 – 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лв. или 1 на всеки 20 лв. от парите на данъкоплатците е похарчен без одобрението и контрола на депутатите, избрани от същите тези данъкоплатци и гласували законите за бюджета. Правителствата са харчели допълнителни средства постоянно, като най-много през 2007 – над 1,4 млрд. лв., а най-малко през 2009 – почти 400 млн. лв.
Реалното обедняване на народа пък не може да се пресметне, а и няма воля да се пресмята, нито да се търсят истинските причини за това.

(A)

ЧРД!

2011-01-03T15:36:00.003+02:00

ужас...

малкото ми братче стана на 40.
Все такива магарии ги върши.

да му е честито!

Статия

2010-12-01T16:57:00.003+02:00

"Безвластна алтернатива на държавата"
пускам линк, вместо да я публикувам тук, защото там е много хубаво оформена (за което благодаря на човека, който поддържа сайта).
Тук можете да пишете отзиви (хвалби и хули) за нея.

благодаря

.

ХУДОЖНИЦИ

2010-11-14T13:53:00.001+02:00

. Вчера ние с Лора се запознахме с една забележителна двойка - Лидия Глускина и Юрий Зеленый.
. Художници, пътешественици, светло и стилно сдържани хора.
. Понеже рисуват и с думи, бих могъл да ги нарека поети, но предпочитам думата "художници", защото рисуването можело, за моя изненада, да се осъществява и със слова.
. Те носят, излъчват нещо от най-добрите герои на Чехов и Булгаков. Призна го и котешкият народ, който обитава двора. Даже нашите най-дивите котаранки и котараци се примъкнаха, настаниха се, позволиха да ги погалят и замъркаха кротко.
. Лидия обясни как рисуват заедно: Аз съм нисичка, той е висок, затова делим платното по диагонал, аз рисувам долната част, той - горната.
;-)
. Е, рисуването им със слова става малко по-сложно, не толкова геометрично. Имах удоволствието (бледа дума в случая!) да присъствам на раждането на един стих. Лора много по-тънко и дълбоко се наслади на това събитие, аз съм много повече на "ВИЕ" с поезията. Надявам се скоро това стихотворение да бъде публикувано.

. Юрий казва: Пиша "от натура", не измислям, само фиксирам видяното и усетеното.

. Засега си позволявам да сложа тук нещо негово/тяхно, взето почти наслука:
.
.
___ Оно увидело меня, заволновалось.
______ Блеснуло брызгами и пеной чистой.
_________ Под ноги бросилось, ласкаясь.
____________ Изгибом волн заулыбалось.
_______________ Святыми водами смеялось искренне
__________________ И в глубину игриво звало,
_____________________ И расцветало искрами,
________________________ И о любви шептало,
___________________________ И о счастье
______________________________ Близком...
____________________________
______________________________ А я пришел прощаться.

22.09.2010. Населённый пункт Бяла (България).
.
.
Благодаря на Лида и Юра, че ми гостуваха!
Благодаря на Христина и Федята (Тодор Ялъмов), че ги докараха в мрачната пещера на шарканите!

П.П. Виждам, че и Григор е писал за тях.
.

КОНЦЕНТРАЦИЯ

2010-11-11T18:16:00.003+02:00

След закриването на училища и медицински заведения в малки населени пунктове дойде редът и на пощите. Там, където има под 800 души жители, няма вече да има пощенска станция.
Честито!
Учил съм в паралелки от по 45 хлапета. Учил съм и в клас, който наброяваше едва 7 (СЕДЕМ) ученика. От голямата паралелка нямам спомени за нещо интересно, което и е било преподавано. В малкия клас имах най-висок успех и реални знания. Защото в часовете имаше време за препитване, за излагане на нов материал, а после – за ВЪПРОСИ по него, за допълнителни данни. Не бих казал, че имахме тогава перфектните учители, но те нямаха друг изход, освен да се подготвят добре, за да могат да захранват любопитството ни. Помня, че в час по химия ни четяха (или разказваха) интересни случки с известни учени, историята на едно или друго откритие, практическата употреба на различни вещества. Същото ставаше и в час по математика – именно тогава за първи път чух за философските възгледи на Питагор и Рене Декарт, за това как се е появило интегралното смятане, за начините да се избегнат безплодни експерименти, като се направят “изпитания на хартиен полигон”. Да не говорим пък колко богати и завладяващи бяха уроците по география, история, физика. Почти всеки час по руски език (учех в бившия СССР) завършваше с разходки из Тълковния речник на Владимир Даль, бивш флотски офицер, който на смъртно легло чува от прислугата непозната му дума и става да я запише. Тъкмо тогава минавахме “Как закалялась сталь” на Николай Островски – получилият се спор за образа на Рита Устинович (нарекох я “революционна дама с леко поведение”) ми даде повече, отколкото всички часове в следващия клас.
Имал съм вземане-даване с болници и здравни пунктове (в България). Опитът с големите болници е предимно негативен. Разбира се, далеч съм от халби по адрес на един селски здравен пункт. Но тъкмо в здравния пункт пациентите получаваха ЦЯЛОТО внимание на лекаря, още повече, че той познаваше някои от тях едва ли не от пеленачета, а други познаваха него по същия начин. Наред с официалните здравни картони държеше едни тетрадки с анамнези ЗА ВСЕКИ човек, писани лично от него. Помня, че отбягваше да предписва веднага лекарства, беше страстен почитател на народната медицина. Обаче при най-малко съмнение, че няма да се справи, този човек пишеше направление до една или друга софийска болница, като при това СЕ ОБАЖДАШЕ по телефона: “Здрасти, Петров, как си? Ами к’во правя, остарявам... (следваше някаква шега или спомен за студентски подвизи) Виж какво, ще ти пратя една баба, има ... ... ... Утре по обяд ли да дойде? Чудесно! И, нали знаеш, след месец у наше село варим ракията!... До чуване” След това даваше бележка на бабата (или на придружаващия я внук/внучка, син/дъщеря): “Ето с това отиваш при професор Петров в “Пирогов”, ще те оправи, ще живееш до 101 години”.
Да, селски здравен пункт трудно се сдобива с томограф или със система за роботизирани операции, няма пълен набор специалисти, не винаги притежава дори оборудвана като линейка кола за спешно транспортиране на болни и пострадали при злополука. Обаче там има ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАЦИЕНТА.
А и томографът, роботите, специалистите НАВСЯКЪДЕ не са лукс, а развитие на цивилизацията, бъдещето.

(сега, с новата “рейтингова система” на висшето образование, при която ще се закриват специалности, ако те не показват някакво ниво на трудова заетост и добро заплащане, НАДАЛИ ще възпитават отношение на професионалистите към хората и към работата изобщо!)

Сега премахват пощите... Може да се спори за тяхната ефективност във века на съвременните комуникации. Ток и вода се плащат чрез интернет. Пенсиите се получават от банкомат. Обаче остават колетите, препоръчаните писма с документи, паричните записи извън банковата система. Остават и малцината любители, които държат на хартиените писма. И, вместо модернизиране на тази мрежа, се пристъпва към нейното кастриране, към концентрирането й в гарантирано бездушна машина БЕЗ ОТНОШЕНИЕ към хората, които я ползват.
С каква цел? Икономии? Хайде холан! Преследват се интереси. На банките. На държавата. На работодателите. Когато от едно градче изтръгнат без упойка училището (с практически традиционното читалище към него), поликлиниката, пощата (преди време някои пощи направиха опит да отворят интернет-клубчета; тая инициатива беше посечена от законодателите) – какво ще държи човек в такъв градец или в такова село? Той продава имота си и се премества в големия град.
Право в лапите на работодатели, които не желаят да му признават социалните права. В лапите на монополисти, които предоставят жизненоважни услуги при условия, които изнасят само на тях. В лапите на политици, които му налагат правила, изгодни пак преди всичко на тях. В големия град човек по-лесно бива манипулиран, потискан, принуждаван. Управляващата класа си получава своето, а т.нар. “обикновен човек” – малко повече от нищо, ако не броим илюзиите му за “просперитет”.
Какво се получава?
Концентрация на несправедливост се получава.

Настъплението на държавата срещу малките градчета е логична. Ако те имат повече самостоятелност и възможности за достойно живеене, по-трудно ще им се натрапват партии, бизнеси, идеологии (църквите не ги закриват, нали?). Предполагам, че скоро ще уедрят и администрирането – ще бъдат премахнати и малките кметства. Инфраструктурната зависимост от “центрове” отдава е факт, защото е правена преднамерено.
Концентрация на власт.

Честито, българино.
Свободата – това е възможност за избор, избор измежду много алтернативи. Какъв избор имаш след всички тези уедрявания и закривания?
В навечерието на 135 години от Априлското въстание късат от теб свободата – парче по парче.
Не се ли усещаш?

.

Путин, Бойко, Гоце

2010-11-11T18:11:00.000+02:00

Първанов учредява “политически проект” АБВ. Срамежливо не го нарича “партия”, за да се заблудят избирателите, че това не е поредната лидерска формация, която да се изстреля нагоре, към пулта за управление на страната, та като се настанят пред копчетата и лостовете, да си преследват тесните групови интереси – за чия сметка?
Досетете се от три пъти.
Любопитното тук иде от факта, че навремето Владимир Путин създаде свой политически проект, чрез който да пусне корени във властта, която му беше подарена от Борис Елцин. Как използва тази власт Путин? Проведе победоносна (втора) война в Чечения. Отмени изборността на губернаторите, дисциплинира богаташите да работят само за неговата мелница, инак ще гният в затвора или ще станат емигранти, въведе понятия като “вертикал на властта” и “суверенна демокрация”. Закла неколцина известни правозащитници (и мнозина не толкова знакови). Спретна една газова търговска война с Украйна. Залости още по-здраво съветските архиви. Обяви Сталин за “ефективен мениджър”. Върна съветския химн. И много други мероприятия, достойни за един Мусолини, например, но само изброяването на всички му подвизи ще отнеме МНОГО място.
Първанов, известен още като авджията Гоце, честичко ходеше на гости при Путин. Това е нормално – работил е за Държавна сигурност, дори го смята за правилно, защо да не се съветва с човек, възпитан в недрата на съветското КГБ?
Обаче против инициативата АБВ на Първанов надигна глас Бойко Борисов. Сигурно защото се притеснява за популярността на своя ПП – ГЕРБ, за щуротиите на който просто място няма да стигне да говорим. И понеже Путин е нещо като неявен ментор на Гоце, бате Бойко излезе с един бляскав според него ход: покани ментора да му дойде на крак...
Та след два дни Путин идва в София на работно посещение. Уж ще става дума за проектите като Южен поток и АЕЦ “Белене”. Вероятно за това наистина ще говорят. Газопроводът е в интерес на Путиновата клика – хем ще печели, за да може да се задържа на власт, хем ЕС остава зависим от доставките, та ще се въздържа остро да критикува всичко онова, което е за критикуване в Русия. Атомната централа – също е изгоден обект.
Отделен е въпросът защо страната ни трябва да става посредник в едното и “собственик” на другото. Новата АЕЦ ще е още един монополист. Токът му няма да намали нашите сметки. Ще пълни държавната хазна, към която достъп има политическата класа и едрия бизнес (тези две неща, тясно сплетени, се наричат с общото наименование “олигархия”). Изгарянето на изкопаеми горива пък е дивотия, технологично варварство.
Но за бате ни Бойко и за авджията Гоце по-важно е кого от тях ще благослови Путин. Това е ключовото. Сигурно трябва да гадаем кой ще се сложи по-атрактивно на Кремълския диктатор.
(да, президент сега е Медведев... някой прави ли си илюзията обаче КОЙ всъщност управлява?)
СТОП.
Наистина ли ТОВА Е ВЪПРОСЪТ? Наистина ли има значение кой ще ни яхне за следващия мандат? И Първанов, и Борисов са привърженици на тезата, че народът не е дорасъл до пряка демокрация. Същото е и становището на Путин, който даже избирането на регионални управници го е сметнал за непосилно усилие за своите граждани, та им го е “спестил”.
Така че – какво ни дреме? Султанът на една империя идва при бившия си васал, за да разреши един спор между местните князчета. Едното князче е било сътрудник на тайната полиция, другото е възпитаник на явната. Единият говори за положителните страни на социализма, другият само дето не се покланя, споменавайки Тодор Живков. Султанът пък е в кръв до ушите – кръв на чеченци, грузинци, кръв на собствените му сънародници...

Някога Левски е писал, че който иска да натрапи на народа деспотизъм, заслужава да се накаже със смърт. Уви, Святата и Чиста република на Апостола не се състоя в нито един момент от следосвобожденската ни история. Свободата и справедливостта също така подминаха и Русия – след царя дойдоха болшевиките, сега на власт е олигархията (бившата съветска номенклатура + по-късметлиите от тамошните мутри... абе, като у нас, същото). Путин, Бойко, Гоце – все деспоти, различни по калибър и темперамент, все чорбаджии и изедници. Народни душмани.
Та истинският въпрос е:
какво се прави с ДУШМАНИ?

.

ВЕРОУЧЕНИЕ

2010-09-24T08:18:00.003+03:00

първо, малко линкове:
вероучение;
пак за него;
теистична еволюция;
обърнете внимание на името "Ричард Докинз". Горещо препоръчвам книгата му "The God Delusion". Още по-горещо - "Егоистичният ген"

И така...
Нямам нищо против хората да вярват в свръхестественото. Очевидно това е духовна потребност на определен тип умствена нагласа.
При все това, вярването под формата на теизъм го смятам за вредно и реакционно явление, което не допринася с нищо за мирно и конструктивно съжителство на хората. Точно обратното.
Приемам практически без забележки и опасенията вярванията във формата деизъм ("вселената има създател, но той се е ограничил само със стратирането й, като не се намесва в процесите след акта на сътворение") и пантеизъм (на практика - метафоричен атеизъм, поетично разбиране на естествените процеси)
Уважавам позицията на агностиците, макар да не я смятам за адекватна форма на мироглед, прилича ми на стратегия на въздържане от мнение по принцип, а не конкретно отношение към даден въпрос, за изводи по който няма достатъчно данни.
Да добавя, че не съм привърженик и на атеизма като богоборчество - това е излишна патетика. Защо да воюваш с нещо, което не съществува?
Убеден съм обаче, че разумната позиция на един човек би трябвало да бъде скептично отношение към религията като обществен фактор.
Религията е институционализирана вяра, организирана в йерархична структура вяра. И това е ВРЕДНО. За доказателство на вредата няма защо да привеждам пространни примери, нека посоча само общественият строй в Иран, пълната зависимост на реда там от написаното в едно конкретно свещено писание.
Знаете, че съм против закони, които не са получили пряка обществена подкрепа. Но даже гласуваните по механизма на либералната представителна демокрация закони са ПО-ДОБРИ от едни нередактируеми и неприкосновенни писани ДОГМИ, на които дадено общество робува, а нарушилите тези до голяма степен обезсмислени от времето предписания индивиди понасят сурови наказания.

Затова смятам, че религията НЕ БИВА да бъде значим обществен фактор (а в перспектива - да изчезне съвсем). Религията не бива да се намесва в обществения живот, не бива да налага свои норми дори на вярващите (огромна част от които са доста антиклерикално настроени според моите лични впечатления, сиреч те не приемат нито йерархията на БПЦ, нито са съгласни да ги водят пастори, на които те вече нямат или никога не са имали доверие), камо ли на всички граждани.
Въпреки това, религиозни общности правят опити да се налагат и обезпокоително често постигат успех. Например, религиозен натиск е причината Народното събрание да не приеме изравняване на правата на официалния брак и фактическото съжителство. Което си е една дискриминация на двойките, живеещи без подпис от съответната институция.

И ето че сега се провежда нов агресивен акт - пробутване на вероучение в училищата. За атеистите било предвидено "благонравие".
Хмък.
Вместо повече часове по естествени науки, математика, дори икономика (която не е наука) - вероучение.
Андрей Райчев миналия петък рече, че образованието има за цел да произвежда квалифицирана работна сила.
Хм...
За мен не е учудващо схващането на марксисти (както и неолиберали), че човекът е само консуматив за "пазара на труда". Аз мисля, че образованието е нещо САМОЦЕННО. То преди всичко трябва да обогатява духовно и умствено личността. И чак на втори план е практическият ефект - успешното представяне на "пазара на труда".
Впрочем, и за труда съм на мнние, че той трябва да бъде свободен, не подневолен, не стока на пазара, досущ като проститутките (нищо против вас нямам, момичета, само против сутеньорите ви. Тях бих ги бесил на вашите жартиери; ако ви харесва да се продавате - ваша си работа. Въпросът е да НЕ СТЕ ПРИНУДЕНИ да го правите).
Та (отплеснах се, прощавайте) даже разглеждайки образованието като процес на произвеждане на квалифицирана работна ръка, вероучението каква квалификация дава? Никаква. То налага един морален модел, който е антинаучен (а трудовата квалификация е свързана с техника, която техника е продукт на науката) и архаичен (от времената, когато в Европа и у нас са изгаряли еретици на клада).

това е моето мнение.
Накрая имам само няколко въпроса към поддръжниците на вероучението като задължителен предмет за изучаване от децата ни:

1) защо църквата се опитва да се намъкне в бюджетната сфера, след като е отделена от държавата?
(за учителите ще плащат всички с данъците си)
Нима са й малко имотите (на обща стойност над 4 МИЛИАРДА лева)?
2) защо църквата сама не отвори училища, щом толкова напира да "просвещава", за своя сметка?
защо не подпомага болните, сираците? В момента в страната се строят над 300 (ТРИСТА!) църкви, докато хлапета в "институциите" умират от глад.
3) какво ВСЪЩНОСТ цели въвеждане на такъв предмет в училище? Повече образованост? Повече "успех на пазара на труда"?
Лафовете, че децата щели да научат що е добро и що е зло - дрън-дрън. Нима няма съвестни атеисти? Нима човек трябва да се въздържа от вършене на зло само поради "страх от бога", а не по вътрешна убеденост?
4) защо църквата смята, че само вярващите имат права? Атеистите нямат ли права?
5) с църквата е ясно, сега да питаме държавата - защо образованието е институционализирано до такава степен, че хората нямат глас за облика му? Стиска ли ви да поставите на референдум поредните си планове за "реформи"? Стиска ли ви да признаете за легитимно свободното домашно образование? Имате ли разбирането, че образованието е САМОЦЕННО, а не средство за дресиране на "работна ръка за пазара на труда"? Защо изобщо църквата събра нахалство да претендира за право да зомбира децата? Нима държавата не й е дала повод? Какво цели държавата, като изобщо допуска абсурдната дискусия за вероучението? Не е ли България светска страна според собствените ви закони?

и освен въпросите бих дал едно градивно предложение от три точки:
І. Да се разпусне министерството на образованието, училищата да се стопанисват от избрани от родителите настоятелства.
ІІ. Да се конфискува половината от имотите на БПЦ в полза на тези настоятелства - за развитие на образователната база.
ІІІ. Да се разпусне Народното събрание и министерския съвет, да се отмени Конституцията и всички други закони, като остане само един обществен принцип: "Не прави на другите това, което не искаш да сторят на теб; постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб".
В рамките на тази точка също така оръжието на полицията и армията да се даде на гражданите.

Ефектът от тези мерки ще бъде далеч по-градивен от въвеждане на вероучение.

.

Ф.П.Ф. - размразяване на проекта

2010-07-06T03:52:00.004+03:00

Започна се така.
Междувременно Григор Гачев направи един стряскащ анализ на тенденциите в праводържателството.
В тема от форума на клуб "Ефремов" се изказаха следните мисли:

от vstoykov » 27 Юни 2010, 01:51
Чел съм Николай Теллалов и Калин Ненов какво са писали, но мисля, че може да се напише в няколко реда по-просто.

1) Авторът пише книгата.
2) Намира си редактор, който да я редактира - това може да стане и на бартер - двама автора да си редактират взаимно книгите.
3) Книгата се оформя като за четене с подходящ софтуер. Може да се ползва даже и OpenOffice.org + Gimp за кориците.
4) Авторът публикува книгата на сайта си като посочва начин за плащане (PayPal, ePay.bg, банкова сметка, MoneyBookers - не е сложно отварянето на такива сметки).
5) За да задоволи потребностите на всички читатели може да поръча на някоя печатница да напечата някакво количество книги. Това може да стане и след като спечели нещо от разпространението на цифровите книги (ако няма пари да го направи заедно с пускането на електронното издание)

Обърнете внимание, че не се ползва DRM. И няма изискване за плащане преди теглене на книгата. Книгите са примерно във формат PDF или ODT (без пароли и други "защити"; а най-добре да са в няколко формата - вкл. HTML, FB2 и други формати, подходящи за четене от електронни четци). И въпреки това читателите ще плащат за тях. И даже някои читатели ще си поръчват хартиени копия на книгите.

Защо читателите ще плащат след като могат и да не плащат няма да обяснявам - това е работа на психолозите. Факт е обаче, че те го правят!

Разбира се това ще работи само, ако книгите са качествени. Ако се харесват от читателите.

Това, което написах вероятно ще хвърли в ужас много издатели. Със сигурност има такива в този форум.

А това, че българите били авантаджии и този метод не работи в България не е вярно.

Шаркан » 27 Юни 2010, 09:09
една мааааалка редакцийка в изложението:

1) Авторът пише книгата.
2) Намира си редактор, който да я редактира - това може да стане и на бартер - двама автора да си редактират взаимно книгите.
3) Книгата се оформя като за четене с подходящ софтуер. Може да се ползва даже и OpenOffice.org + Gimp за кориците.
4) Авторът публикува книгата на сайта си като посочва начин за плащане (PayPal, ePay.bg, банкова сметка, MoneyBookers - не е сложно отварянето на такива сметки).
5) За да задоволи потребностите на всички читатели може да поръча на някоя печатница да напечата някакво количество книги. Това може да стане:
. а) след като спечели нещо от разпространението на цифровите книги;
. б) ако разполага с пари за печатница (или е намерил/отвлякъл срещу откуп спонсор) и така пуска електронно и хартиено издание наведнъж;
. в) като пусне подписка за набиране на средства за хартиени екземпляри от страна на желаещи да имат произведението в такъв формат.

остава това да се комбинира със следните идеи (1, 2) и получаваме НОВ СВЯТ. НЕ идеален, но далеч по-уютен за живеене от сегашния.

както и това...

та ето в този дух бих искал да подновя призива си към събратята по перо за създаване на писателски клуб, защото ако сами не защитим интересите си, а най-вече ПОТРЕБНОСТТА да творим, никой друг няма да го направи.
Дори нещо повече - ще ни притиснат ДА НЕ ГО ПРАВИМ.

.

26 и 28 юни 2010

2010-06-30T13:08:00.001+03:00

26 и 28 юни 2010
според марсианския календар датите са сол 44 и сол 46, сезон Бета, орбитал 21.

.

ПОСЛЕДНО за ЧИТАНКА

2010-06-26T11:45:00.000+03:00

ПОСЛЕДНО за ЧИТАНКА
(оттук нататък само ще раздухвам жарта на скандала, докато въпросът не се реши!)
((има и неща, които мислещите, неретроградни издатели могат да вземат на въоръжение - за авторско право на идеята не претендирам, пък и вече със сигурност е измислено преди мен))

мои мнения от блога на Гигор Гачев:

***
. ало, авторското право защитава от ПЛАГИАТ.
. Това, за което някои ронят сълзи, че е нарушено, се нарича КОПИРАЙТ - право на възпроизвеждане. Това “право” е изгодно ЕДИНСТВЕНО на посредниците, които търгуват с ЧУЖД ТРУД. Точно за тях е измислена народната дума “изедници”.
. Не всеки издател е изедник. Но рипналите срещу Читанка са точно такива.
. Един автор НЕ МОЖЕ да загуби от това, че творбите му се разпространяват. Просто НЯМА НАЧИН да загуби. Може само да спечели.

***

Добре де, ето го опитът на “Човешката”. Мой роман стои там, читател си го поръчва като файл, пращат му го. А той плаща АКО ИСКА.
(Човешката са направили това с поръчката поради желанието на Калин да се установява по-човешка връзка с читателите, кото не е задължителен формат според мен). Някои читатели си поръчват + файла и книжно тяло.
Процентът платили от общия брой изтеглили е НАД 30%.
(асимилирахте ли цифрата?)
Лично аз съм смаян. Не очаквах повече от 10-15. Поне горе-долу толкова беше % на взели и после върнали се да платят, когато аз на сергията на Орлов мост предлагах по този начин “Драконче” (издадено с мои пари). Между другото, поне половината от тези, на които предлагах тази схема (вземате книгата, четете, ако ви хареса - идвате и плащате, ако не ви хареса - върнете ми я), веднага отхвърляха всякакви съмнения и я КУПУВАХА.
Имам само три върнати книжки (от около 200). Впрочем, ДЪЛГО СЛЕД като престанах да работя като сергиен книжар (намериха ми място по чл.64 отново в БАН, шефът на лабораторията се отби да ми го каже), съм срещал хора, които ми се извиняваха, че не са платили на следващия ден или след седмица. И ми даваха парите - по заведения, на улицата… веднъж дадох една книжка на таксиметров шофьор - така му платих за услугата. Той буквално след два дни цъфна в Герман, за да вземе още четири книжки - за майка си, за брат си, за сина си, който учел в чужбина, и за един свой приятел.
И за мен такава стратегия е ПЕЧЕЛИВША.
Вярно, с хартиени книги печалбата е малка. Обаче с ФАЙЛОВЕ - ами дори при ПЕТ % платили едно подобно модерно издателство ще е на сметка. Освен това, издателството може да взема поръчки ЗА ПЕЧАТ. Питайте Човешката как става. Просто един тираж от 300-500 бройки нагоре излиза ВИНАГИ по-евтино от самиздат с принтер (е, ЗАСЕГА; техниката не стои на едно място). Нещо повече - с МЪНИЧКО повече врътня читателят може да се радва на нарисувана ОТ НЕГО корица, или да си избере от няколко предложени, или да приеме “стандартната”, но със своя снимка на задната корица, с надпис “екземпляр на Христо Христов” и дори специално посвещение от автора - НАПЕЧАТАНО.
Ей, това Е БЪДЕЩЕТО, което става СЕГА.
Утре вече ще има обемни принтери, способни да копират все повече и повече ПРЕДМЕТИ от най-различни материали, с различна резолюция, вкл ХРАНА, органи за трансплантация! Включително и САМИТЕ СЕБЕ СИ. Вече има прототипи на машини, които принтират пълен комплект свои резервни части - И ГИ СГЛОБЯВАТ автоматично.
(биопринтерите още не са напечатали годно да функционира сърце или черен дроб, обаче производството на мускулна тъкан и кожа е станало почти РУТИНА)
Ами тогава какво ще правим с копирайта, а? (подчертавам - с КОПИРАЙТА. Авторското право се състои единствено в това да посочиш автора, даже ако внесеш промени - и тях трябва да ги отбележиш. Толкоз.)
Ще трябва да забраним или ограничим научно-техническия прогрес, мама му стара! Само и само някой тъп и алчен да може да печели от нещо, което за него е ПРОСТО СТОКА.
Хора, вземете се у ръце, както казват шопите. Ако някому се живее в средновековие, това не му дава право да кара и останалите да съществуват в свят, изграден от плиткото му въображение.

и последно: когато законите започват да пречат на развитието на обществото, те трябва да се игнорират, отхвърлят, променят. От начина им на приемане и редактиране всъщност зависи що за общество се получава - диктатура, демокрация или безвластие.
Сегашният формат е порочна смесица от диктатура с елементи на демокрация (непосредствено настъпваща по времето на избори).
Този модел може би е имал смисъл във времената на ограничената комуникация и примитивните начини за производство.
Но сега - КАТЕГОРИЧНО НЕ.

***

. да уточня - Драконче излезе през СВЕТРА на Николай Светлев. Наложи се аз да търся пари, защото Светлев в този момент беше изпаднал в голямо затруднение. И просто аз преди него намерих сумата (от колеги в БАН и от сестра ми, която тъкмо се върна от Германия). Предпечат ми направи Вихра - чисто като приятелска услуга. Корицата - Илонка Славкова - отново като приятелски жест.
. Сега всичките тези неща мога да ги направя и сам - на своя компютър. И ако имах стабилна връзка, пък нека дори и с максимум 30-50 кбпс, изобщо не бих търсел услуги на издателства. Бих помолил този или онзи да прочете черновата и да я покритикува. С някой друг колега писател можем да си направим услуга - аз да редактирам нещо негово, а той - мое. Или да се съберем в писателска работилница и да се дооворим с професионален редактор. Да поканим и преводач, който при реализация в чужбина има % от приходите (знам, малцина ще се навият… но има такива; ако не се съгласи на тези условия - групата все ще съберем пари за хонорар).
. После се публикува “продуктът” и му се лепва линк към банкова, да речем, сметка. Плащане - по желание.
. И НЯМА НУЖДА ОТ ТРАДИЦИОННО ИЗДАТЕЛСТВО.
. Всъщност, описаната група функционира като издателство. Издателство от нов, модерен тип. Директно свързано с читатели и автори.
. (то тогава не се нуждае и от специална нормативна база, не се нужда и от държавно регулиране)
. (интересно, защо и държавните институции не опитат схеми в тоди дух? Ами няма как, защото направят ли го, превръщат се в структури на самоуправляващо се анархистко общество - “утопията”, над която мнозина снизходително се хилят. Ало, към това се върви - “обективно”, дет се вика, защото е максимално гъвкава и пределно ефективна система при която колектив не мачка личност, малцинство не доминира над мнозинство, малцинство не тормози мнозинство, мнозинство не се налага над малцинство - и всичко това изисква единствено да се разбира какъв е личният интерес в стратегически план; щото животинските популации реагират на външни дразнители, а разумните общности би трябвало да ПЛАНИРАТ И ДА ДЕЙСТВАТ по-независимо от моментните фактори)

. единственото слабо място на новия тип издателство е, че не може да претендира за монопол в някаква сфера, не може да реализира свръхпечалби, надали ще може да праща въоръжени копои да громят конкурента (освен ако самите членове на групата не се окичат с пушкала и саби… е, за да избегнат рискове, по-разумно би било да предизвикат конкурентите на групов пейнтбол-дуел… хихик… ако скадалът е избухнал между две известни издателства, може и билетчета за зрители да се пуснат…).
. Въх, ужасен недостатък!…

.

пак за Читанка.info

2010-06-24T23:01:00.003+03:00

в отговор на:

24 юни 2010 14:41
Анонимен каза...

Не съм редовна посетителка на сайта читанка, защото всичките книги ги чета на хартия, какво да се прави старомодна съм. И все пак ако там е имало материали обект на авторско право това нормално ли е? Не казвам, че трябва да спират сайта по толкова скандален начин, нека просто премахнат тези неща, които са обект на copy right. Убедена съм също тала, че 50% от хората, които скачат в битка на живот и смърт да защитават въпросната читанка не са отваряли повече от 2 книги в живота си, било то и онлайн. Все пак помислете малко, че ако всички спрем да купуваме книги, накрая просто няма да има кой да ги издава за да може след това някой да ги сканира и да ги качи в читанка. Капиш? Трябва да се научим, че безплатен обяд няма. Защото ако трудовете на гневния автор на този гневен пост бяха в читанка се съмнявам, че щеше да е на фронтовата й линия. И тъй като много от вас ще ми скочат, че нямат пари за книги има едни места наречени библиотеки. Да и на мен ми е чудно, но още ги има. Отивате, правите си читателска карта и взимате всички книги, които ги има в читанка. Те се финансират(спорно, но все пак) точно от сържавата, която плюете, че е затворила читанка за да си давате парите за книги и те да си купят нов мерцедес от данъците. Тъкмо ще се поразходите до там, вярно книгата няма да изглежда толкова хай-тек на хартия и едвали ще можете да си изберете дали да я четете на times new roman или arial, но пак ще е по-полезно за очите ви от монитора. Приятен ден, пожелявам ви да четете повече книги и по-малко блогове и фейсбук. :)

(коментар от http://sharkannht.blogspot.com/2010/06/blog-post.html)

Вижте, акцията против Читанка беше мотивирана от:
а) щети, причинени на българската култура;
б) щети за книгоиздателите.
Нужно ли е да доказвам, че КУЛТУРАТА е тъкмо достъпността на произведенията?
Значи, става дума за щети, причинени на книгоиздатели (а това за културата е демагогия).
Да оставим настрана състоятелността на второто твърдение. Да го приемем за вярно. Но какво излиза тогава? Ами излиза, че законите, които защитават правата на издателите, всъщност вредят на културата, защото ограничават достъпа на хората до произведенията на същата тази култура.
Помислете над това.
Помислете също и си отговорете: колко плащате за въздуха, който дишате? Ето това е "безплатният ви обяд".
Друг безплатен обяд - самото ваше раждане.
Трети - слънцето, благодарение на което съществува животът на Земята.
Хубаво помислете.

Освен това, в Читанка бяха практически ВСИЧКИ мои неща. Нещо повече - последният ми роман се разпространява и в електронен вид, при поискване от "Човешката библиотека" (http://choveshkata.net/blog/). Към файла има покана: КОЙТО ПОЖЕЛАЕ, да заплати за файла. Напълно доброволно.
Близо 30% от получилите файла са го платили.
(сам съм изненадан от тази цифра)
Романът се праща даже на хора, които директно декларират, че го искат в електронен вид, но отказват да го плащат. КОето не ме притеснява - файлът иска само мъничко ток, не килограми хартия и литри мастило + работа на печатари. Не съм ощетен.
(разбира се, ако сте свикнала да мислите в рамките на меркантилното, трудно ще ми повярвате. Ваша си работа)
(когато продавах първата си книга на сергия, аз често ПРОСТО я ДАВАХ. Казвах: "Ако ви хареса, елате утре и платете. Ако не ви хареса - върнете ми я"
Всеки пети или шести след ден или два идваше и плащаше, дори ми искаще автограф; от стотина души само трима ми върнаха книгата, защото не им е харесала. Вероятно не са я харесали доста повече люде, но ги е домързяло да бият път до Орлов мост, за да го сторят)

а да, нямам проблем с очите (освен че не понасям от малък ярка светлина). Използвам разумна цветова схема, ниска яркост и умерен контраст на монитора. Често поглеждам и през прозореца, докато работя. И все още различавам в съзвездие Голяма мечка звездата Мицар.

така че, боя се, Анонимна, налага се да окачествя мнението ви като симптом на мирогледна заблуда... или като съзнателна инсинуация.

Приятна вечер.

да добавя само, че днес в сутрешния блок на Нова Телевизия представителката на асоциация "Българска книга" изтърси дълбоката мисъл, че частни лица НЯМАЛИ ПРАВО да се правят на библиотекари и да разпространяват литературни произведения. Според госпожата гражданите не бивало да проявяват друга инициатива, освен да поискат от държавата създаване на виртуални библиотечни институции...
Под тази мисъл биха се подписали видни културни и държавни дейци, каквито са били Йосиф Сталин, Бенито Мусолини и Адолф Хитлер.

впрочем, госпожата не можа да отговори на въпроса за колко от произведенията в Читанка издателите претендират, че държат авторските права.

Издателите МОЖЕХА да преговарят с Читанка. Да се разберат. Вместо това те предпочетоха да НАПАДНАТ една гражданска инициатива, да решат въпросите на конкуренцията с извънпазарни средства.
Така постъпват мафиите, така постъпват тоталитарните институции.
А че държавата е откликнала да защити корпоративни интереси - ами не се учудвайте. Държавата за това съществува - за да обслужва малцинствени интереси, които да й осигурят ПРИХОД под формата на данъци. Държавата се храни от данъци. Почти целият бюджет се формира от ДДС, социални осигуровки, акцизи и корпоративен данък.

.

"престъпната" Читанка

2010-06-22T14:35:00.009+03:00

Антимафиоти затвориха виртуална библиотека
...
Операцията на сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБО е проведена под ръководството на прокуратурата. Тя е реализирана след разследване по сигнали на ощетени - Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. В хода му е установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България.
...
Всеки месец престъпната група добавяла над 600 нови заглавия на книги от български и чуждестранни автори, речници, учебници и др. По данни на спецполицаите чрез нелегалния сайт, който е действал повече от 2 години, са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове.
Това е поредната успешна операция на ГДБОП в изпълнение на Стратегията на МВР и плана за действие, приет от Съвета за защита на интелектуалната собственост към министъра на културата, за ограничаване на интелектуалното пиратство, се казва още в съобщението.

Източник: http://dnes.dir.bg/news/knigi-internet-gdbop-sit%D0%B5-antimafioti-6608637&fp=1

така... дойдоха ми на ум купища шопски попържни и проклетии по адрес на "антимафиотите" (голеееми герои) и доносниците (асоциацията “Българска книга”, Съюза на преводачите и особено редицата издателски къщи), но ще се въздържа. Гневът ми вече избликна тук.
и само ще добавя с печатни букви:
ЕДНА КУЛТУРА Е ОЩЕТЕНА САМО КОГАТО ПРОИЗВЕДЕНИЯТА Й НЕ СА СВОБОДНО И НЕОГРАНИЧЕНО ДОСТЪПНИ ЗА ВСЕКИ ЖЕЛАЕЩ.
Ако някой е ощетил културата, то това е държавата (министерството на Рашидов) и въоръжените й измекяри (МВР) - тъкмо ТЕЗИ отрепки ЗАТВАРЯТ достъпа на хората до литературните творби.
Истинският писък тук е по повод на "милионите левове", от които ламята-държава няма да си вземе данък. Дреме й на тая ламя за културата като такава.

Много показателно. Иво Инджев буквално вчера писа за намеренията на правителството да обяви блогосферата и социалните мрежи за медии, за да ги РЕГУЛИРА и САНКЦИОНИРА когато на властта й скимне да го стори.
Колко гладко и приятно милата ни демокрация се хлъзва към фашистки тип държавност.
Да ни е честито.

ето тук БЕШЕ прекрасната виртуална библиотека "Читанка": http://chitanka.info
запомнете я.
Запомнете и кой ви лиши от нея.
.

Мисли от една книга

2010-04-01T13:57:00.002+03:00

В своята “В защита на поезията” английският поет романтик Пърси Биши Шели твърди, че е една от свещените задачи на човека на изкуството е да “поглъща новите знания от науките и да ги усвоява за нуждите на човека, да ги оцветява с човешки страсти, да ги превръща в плътта и кръвта на човешката природа”.
Не са много поетите романтици, които са се втурнали да приемат предизвикателството на Шели и това може би донякъде обяснява сегашното печално състояние на нашата нация и нашата планета. Ако ние разполагахме с Байрон, Кийтс, Шели и техните френски, италиански и урду еквиваленти, които да тълкуват науката, научната грамотност на широката публика би била далеч по-висока от днешната. ...
Хората, които измерват научната грамотност, ни уверяват, че само един от трима души може да дефинира какво е молекула или да назове името на някой жив учен. ...
...
Но сериозно казано, тревогата за научната неграмотност е оправдана между другото и заради все по-засилващата се връзка между науката, техниката и общественото благоденствие. Освен това е много жалко да се изтърве този възглед за света, който се опитах да представя в тази книга. Макар и да е все още непълен, той се отличава с величественост, красота и очертаваща се простота. Както се изрази Яков Броновски:
“...Красотата, по думите на Коулридж, е единство в многообразието. Науката не е нищо друго освен търсене на единството в потресаващото разнообразие на природата – или по-точно в многообразието на нашия опит”.

цитат от девета глава на книгата “Частицата Бог” на физика и нобелов лауреат Леон Ледерман, издадена през 1993 (българското издание е от 1997 г. с преводач Кънчо Кожухаров)

.

Такса електромер?!

2010-03-09T19:23:00.010+02:00

Имаш електромер, плащаш такса
Дарина Черкезова

09.03.2010 16:50

Предложението на EVN е за 15 лв. годишна цена за мощност, като тя следва да се заплаща за потребление до 15 киловата.

Дори и да не сте потребявали ток през последния месец, да плащате специална такса за поддръжката на електроразпределителната мрежа или т.нар. цена за мощност на доставчика на електричество. Това предложение на енергийното дружество EVN се обсъжда в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и в петък ще бъде дискутирано с представителите и на трите електроразпределителни компании у нас. Към момента предложението на EVN е за 15 лв. годишна цена за мощност, като тя следва да се заплаща за потребление до 15 киловата.
Собствениците на вили например не винаги имат месечни сметки за ток, но все пак са свързани към мрежата, а за поддръжката й енергийната компания прави разходи. Затова те трябва да платят поне цена мощност, е доводът на EVN. В момента с нулева консумация на енергия са около 20% от всички потребители, отчитат от ДКЕВР. Ако те започнат да плащат цена мощност, може да се намали размера на таксата, която ще се дължи от потребителите със средна консумация на електроенергия, т.е. сметката им за ток да стане по-малка. Няма да бъдат ощетени хората с ниска консумация или които пестят енергия, тъй като ще бъде въведена скала за плащането на таксата според консумацията, казват от ДКЕВР.

Току-що по Нова ТВ от ДКЕВР потвърдиха, че ще подкрепят искането на електроразпределителните дружества.

ето и от "Дарик Ньюз"

Постоянна такса „Мощност" да плащат всички абонати на ток още от 1 юли. Това обсъждат в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съобщи председателят й Агнел Семерджиев. Въвеждането на таксата засега е по предложение само на едно от електроразпределителните дружества - EVN, което доставя ток за Пловдив и Югоизточна България. До няколко дни идеята ще се обсъди и с другите две енергийни компании - ЧЕЗ и Е.ОN. Междувременно Ангел Семерджиев потвърди прогнозите си за скок в цената на топлоенергията от април. По думите му обаче повишението няма да е драстично.

Идеята за постоянна такса за абонатите на ток досега беше позната като „такса електромер". Ангел Семерджиев и колегите му от енергийния регулатор обаче настояват тя да се нарича „цена за мощност". Семерджиев обясни, че ако бъде въведено, изискването ще важи за всички абонати в страната. „Не е такса „електромер". Въведена е цена за достъп вече и тя работи, но тази цена за достъп ще я разпределим като цена за мощност и останалата за достъп", обясни шефът на регулатора.

Предложението на ЕVN е за месечна такса от 1,80 лв., а според Семерджиев - обсъжданият размер е около 15 лева на година. Мотивите на енергото да поиска такава постоянна такса са свързани с разходите за поддържане на мрежата, включително и за абонатите с нулево потребление през цялата година. „Разходите ти да бъдеш в мрежата и да можеш да си включиш лампата един път в годината вече са направени, жилища, които в момента не се обитаеми например, но са присъединени към мрежата, а такива в България има. Не само вили, има и апартаменти, които не се обитават, но те са с партиди и всички разходи за тях вече са направени", обясни Семерджиев.

Около 20 процента към момента са електромерите с нулево потребление, съобщиха от комисията. Обсъжда се потребителите с инсталирана мощност до 15 киловата да плащат фиксирана такса мощност, например по 1,80 лв. месечно, а за останалите сумата да бъде по-висока.

(запомнете хубаво името, което съм подчертал в текста. Да знаете кого да псувате. Впрочем - избирали ли сте този господин за чорбаджия на вашите разходи за ток? НЕ? Бре, че нали имало демокрация, ъ?)

Ха честито.
За да бъдем последователни, трябва да приемем и такса "пазаруване" - нали и магазините поддържат някаква инфраструктура, независимо дали пазаруваме там или не (но евентуално бихме могли).
Или такса "ДДС" - да ни вземат този данък независимо дали сме купили нещо, та нали и държавата поддържа цяла армия чиновници, към които ЕВЕНТУАЛНО може да се обърнем за някой документ (дето звучи гордо).
Ще се изразя възпитано, понеже ме е срам да пиша вулгарни думички: АБЕ, ХОРА! Опитват се да ви наебат в гъза, без да ви свалят гащите даже!
Е, това беше МАКСИМАЛНО възпитаното в случая.

Я да видим дали някой ще се сети да протестира или тихичко и кротичко ще го поемем до сливиците...

И само една последна вметка: нали се сещате, че И ДЪРЖАВАТА има келепир от това? Повече приходи за доставчиците - повече приходи в държавната хазна.
Само не се поддавайте на неизбежното изпускане на парата, като ви накарат да мразите циганите, че не си плащали тока. По-добре вземайте пример от тях.

.

Изберете своята позиция!

2010-02-10T01:12:00.005+02:00

допълнителни въпроси:

1. Кой трябва да контролира корпорациите:
а) никой;
б) държавата;
в) защо трябва да има корпорации?

2. Има ли еволюцията смисъл?
а) всичко в природата има смисъл;
б) еволюцията просто се случва, без план и цел;
в) да, да породи човека!

3. Прогресът на обществото преди всичко е:
а) развитие на техниката;
б) развитие на "духовното";
в) нито първото, нито второто;
г) и първото, и второто;
д) социална самоорганизация;
е) що е "прогрес"?
(тук може да изберете повече от един варианта)

4. Важното в икономиката е:
а) печалбата;
б) конкуренцията;
в) задоволяването на потребностите от стоки и услуги;
г) първото и третото;
д) първото и второто;
е) второто и третото.

5. Науката търси отговор на въпроса:
а) "защо, с каква цел?"
б) "как, по каква причина?"
в) каквото и да търси, не науката е тази, която дава верните отговори!
г) първото всъщност е религия...

и за капак:
А. ГМО имат алтернатива - естественото традиционно земеделие (да / не)
Б. ГМО и цялата парадигма на агродейностите има алтернатива (убеден съм / не вярвам)
В. ГМО ще реши повече проблеми, отколкото ще породи (я стига! / точно така!)

ОТГОВОРИ на ТЕСТА:
вижте си отговорите и намерете противоречия в тях.
*Ако няма такива (тоест ако не намирате противоречия, въпреки мнението на другите) - трудно можете да бъдете разубеден, има ли смисъл да дискутираме по тази тема?
*Ако има такива - оправете кашата в главата си.
*Ако подозирате, че може и да има - това е добър резултат. Самокритичността рано или късно ще ви изведе от лабиринта на Минотавъра (и той ГМО, горкият...), пардон, от лабиринта на заблудите.
Но ще попаднете в нов.
Такива са рисковете на живота, уви.

!

приложение "Самоотбрана" към модела "Гражданска Алтернатива на държавата"

2010-02-06T01:29:00.004+02:00

пояснения:
един от ситуационните лидери във всяка община е командир на териториалното опълчение. Практически всички граждани на общината участват в Опълчението според способностите си. Ядрото е "боен отряд" (чета), който се обучава за водене на партизанска война срещу евентуален външен агресор.
Общинските синдикални звена съдействат за изграждане на партизанска отбранителна инфраструктура и произвеждат необходимото въоръжение и екипировка.
Отделните чети провеждат учения в съседни и по-отдалечени общини, имитирайки нападатели, при което се създават лични връзки и се осъществява опознаване на терена, за да може да се помага при нужда.
Общото ръководство е мрежово, на база общински щабове. При нужда от бърза реакция върховното командване се поема от един от щабовете, избран предварително за "челен" от местите командири с одобрението на редовите четници (по същия начин всички щабове се подреждат в "рангов списък", което периодично се актуализира). Ако "челният" щаб не е в състояние да функционира, координацията и командването се поема от следващия в списъка щаб.
Действията на щабовете са в съответствие с приетата всенародно Национална отбранителна доктрина.

мобилизационното стрелково оръжие се съхранява у дома (или в общински трезор; тежкото въоръжение като оръдия, танкове, самолети, ракети - в синдикален трезор, при производителя, който също така осигурява екипи и екипажи за тежкото въоръжение), запечатано с алармен чип, така че всяко вадене на пушките да става известно на командирите на бойния отряд от териториалното опълчение.
Личното оръжие: препоръчва се обявяването му в личния блог (отначало приложение, а после и заместител на личните документи; информацията в него се публикува от собственика и в обем, който той сметне за необходим с малки изключения, уговорени в общинското съглашение (Правилника на общината));
оръжието има вградени микрочипове:
-- за позициониране (при война може да се изключват),
-- за регистър ("черна кутия", кога е употребявано, разглобявано, кой го е пипал + сигнализация за стрелба),
-- за идентификация;
също така върху оръжието са гравирани:
* номер и идентификатор на производителя (при злополука по технически причини да е ясно кой е отговорен);
* идентификатор на вносителя (ако има такъв);
* идентификатор на продавача (при престъпление да се знае кой е дал оръжието на извършителя);
* идентификатор на собственика (чиповете са настроени към биоелектрическите данни на титуляра; сигнализират при употреба от друг човек)

оръжие без чипове и идентификатори се признава за незаконно и води до наказание;
оръжие с умишлено повредени чипове и заличени номера и идентификатори се смята за оръжие на престъпление и е основание докосвалият го човек да бъде наказан;
кражба на оръжие се смята за подготовка за извършване на предумишлено убийство.

не се препоръчва да се предоставя оръжие на:
--- малолетни; (необходимо е уточнение на понятието "малолетен", "непълнолетен", желателно да не е привързано към общо определена възраст, а към индивидуалните душевни качества и ниво на умствено развитие)
--- осъждани за насилие;
--- психически болни;
--- избухливи, безотговорни, склонни към насилие хора;
--- анонимни лица.

При извършване на престъпление от посочените категории, този, който е предоставил оръжието, се смята за съучастник.

Препоръчва се стрелбата да става на определени места (засича се с позициониращия чип), при самоотбрана, при мобилизационни и други извънредни мероприятия според Правилника на дадена община.

Когато подобен режим на притежание, носене и употреба на оръжие породи съответната културна традиция в обществото, твърдите правила и повечето ограничения ще отпадат.

разширена схема "Енергетика" към статията "Гражданска Алтернатива на държавата"

2010-02-04T00:31:00.004+02:00

показан е начинът на акумулиране на електроенергията, произведена от атомните миниреактори и "домашните електроцентрали":
--- захранване на компресори за сгъстен въздух, който:
а) задвижва въздушен турбогенератор;
б) задвижва бутален двигател на превозно средство (за повишаване на пробега и мощността има инжектор на метанол-етанолова смес, която се получава при ферментация на растителни отпадъци).
--- електролиза на вода, при което се отделя кислород и водород, като последният отива:
а) в термогенератор за получаване на ток;
б) в резервоар на превозно средство (в резервоара се съхранява под формата на метален хидрид, ако е електромобил с термогенератор (горивна клетка)).

пояснителни схеми към "ГРАЖДАНСКА АЛТЕРНАТИВА на държавата"

2010-01-29T10:02:00.006+02:00

представям илюстрация на разпределената енергийна мрежа, базирана върху атомни миниреактори и "домашни електроцентрали" (основно ветрогенератори и фотоволтаични слънчеви батерии; именно тях, съчетани с термоелектрични панели и слънчеви бойлери, съм маркирал със звездообразния символ).

схематично пояснение към структурата на Федерацията, която би могла да замести държавата според логиката на реформистите.
Пълното отхвърляне на държавността не се различава силно от тази схема. Един от вариантите за безвластно общество много прилича на представеното, само че вместо длъжностни лица общините и гражданските организации (ГО) излъчват по места ситуационни лидери, а съдебната институция изцяло е заместена от свободен арбитраж. Освен това, в анархообществото по-важна роля играят професионални и потребителски сдружения (синдикати, кооперации).
Картинката иска да покаже, че между либертарните модели и анархизма няма ясна граница, що се отнася до визията за бъдещото устройство на обществото.
Привидно проста, тази структура поражда голямо разнообразие от преки връзки и взаимодействия, форми и начини на асоцииране на гражданите, както и простор за индивидуална дейност.
Не е отразена подробно Мрежата за противодействие (самоотбрана).
Това ще стане в следващи публикации и/или в отговор на конкретни въпроси по този проект.

помощна илюстрация към статията за БЧП.

здравеопазване и образование.
Подробности - тук.

илюстрация към скицираното в отговора относно модела на земеползване.

отделно ще публикувам резюме-концепция за реда на Земеползването, както и за инженерно-научната дисциплина БИОНИКА (строго погледнато, позволявам си да разширявам този термин, така че той да означава копиране на природни системи не само на макро, но и на микро (клетъчо), и на нано (молекулна биохимия и биофизика) нива.

Моля, задавайте въпроси с конкретни примерни ситуации, така че да тестваме проекта поне на теория.

.

отговор на въпрос по предишната публикация

2010-01-28T12:16:00.005+02:00

Първо, благодаря за добрите отзиви.

по зададения въпрос:
всъщност, естествено е хората (тъкмо поради навика, сам по себе си консервативно явление) да не избират първия срещнат, а да търсят специалист. Обаче - доказал се с дела специалист, без значение дали има диплома или не.
Всъщност, и сега в интернет-пространството съществуват форуми и клубове на специалисти (дипломирани и самоуки, ентузиасти и критици). Нивото на редица от тях никак не е за подценяване.
И всеки лаик в дадена област се обръща към тези виртуални общности за съвет. Практика, която трябва да се поощрява.

ВПРОЧЕМ, не съм отразил два важни момента, които ще напиша в продължение към публикацията. Те са:
1) финанси (предлагам модела Безпроцентни Частни Пари, който се намира в другия ми блог, посветен на анархообществото - линк в края на самата публикация; този начин на размяна ще е удобен за типа автономно производство и ще отмира с напредването и подобряването на технологията за обемно принтиране. На практика БЧП е именно програма за плавна ликвидация на парично-стоковите отношения. Схемата БЧП не предполага съществуването на банки и централен бюджет, с което подрива най-важния монопол и смисъла на държавни институции, давайки предимство на граждански инициативи, при това не само в стопанската сфера);
2) земеползване (и миграция).
Тук имам предвид, че всяка община има фонд от селскостопанска земя и жилищни терени. Те са разделени на парцели, които сам човек с подходяща техника може да обработи (респективно, да построи къща и да живее в нея със семейството си; или да се засели във вече построена, която не се ползва). Всеки пожелал да се засели, автоматично получава жилищен терен или къща с двор, както и земя за обработване. Условията са три:
а) да води агротехнически дневник на земята си;
б) да не използва наемен труд (има си коопериране за това), но земята му да не пустее (освен при агротехнологични експерименти за прибиране на реколта без традиционното третиране);
в) да няма възражения от страна на гражданите на общината, че се е заселил. Възражения може да възникнат относно спазването на правилника за използването на земята, както и заради личните качества на новопристигналия (например, че е скандалджия, че е прогонен заради криминални прояви от друга община). Разглеждането на спора става в местния съд, но предвиждам и съвсем неформален арбитраж, при който спорещите страни избират съвместно трети човек (или група) да ги разсъди. Арбитражът не подлежи на обжалване, изпълнението на решенията му е задължително (защото е част от свободния договор за свикване на арбитража). А пък "официалният" съд има три инстанции - община, област, федерален координатор.
По принцип аргументи, базирани върху етнос, вяра, сексуална ориентация и други лични обстоятелства, не се приемат за основателни.
По същия начин не е защитена онази частна собственост, която използва наемен труд. Един единоличник винаги може да се кооперира или да сключва договор за извършване на услуга със сезонен работник или група работници, но не според формата "работодател - служител", а като "клиент - изпълнител".
Впрочем, тези отношения също ще отмират при подобряването на технологията за обемно принтиране.
По отношение на синдикатите (екстериториалните формации) положението е подобно: общината решава дали да допусне даден синдикат да построи на нейна територия предприятие или инфраструктурен обект, според офертата на синдиката.
Предполагам, че ще възникнат и синдикати-общини (особено в градовете).
Подчертавам - общините се занимават само с въпросите на съвместното съжителство и ползването на земи и терени.
Икономиката се ръководи от федерации на синдикати, производствени и потребителски кооперации, както и от пазар на единоличници и синдикални/кооперативни звена. Търканията се изглаждат в съда или чрез арбитраж въз основа на сключените преки свободни договори.
По този начин по-консервативните и саможиви общности сами ще си патят от отказа да се включат в регионални проекти, а по-раздвижените общини ще си правят сметка за рисковете, които поемат.
Принципите на заявяване на мнение (възражение, предложение, проект, изменение на местния Правилник и Общофедералния договор) са лесни:
- даден въпрос се решава от онези, които са заинтересовани или непосредствено засегнати;
- няма пострадали - няма нарушение (и всеки прави каквото намери за добре, стига да не нарушава свободата на другите или не създава непосредствени предпоставки за щети);
- чупи - купи (или поправи);
- на действието се отвръща с противодействие.
(уместно е да добавя, че притежаването, носенето и употреба на оръжие от гражданите е важен елемент от цялата схема. Тук очаквам въпроси)
Отговорността е строго лична, груповата принадлежност нито е плюс, нито минус.
Препирните между различни групи пак могат да се решават под формата на арбитраж, като арбитрите могат да бъдат синдикати на специалисти или научни звена.
Това ще е по-особен арбитраж, който има за задача да УСТАНОВИ ФАКТИ, да очертае точно и ясно точките на съгласие и точките на несъгласие.
В повечето случаи това е достатъчно, за да се набележи път за компромис или да се отхвърли единият (че и двата) проекта.
Ако пък се установи, че и двата проекта са адекватни и перспективни, инициаторите им само трябва да се договорят как да не си пречат, реализирайки своите идеи. Нека се конкурират на практика. Може да се окаже, че не си противоречат, а се допълват и предоставят на хората възможност за избор към коя практика да се присъединят.
Отвореният код на всякакви технически и социални разработки пък ще осигурява сътрудничество в конкуренцията, конкуренция в сътрудничеството и най-важното - разнообразие, т.е. - свобода.

схемата в развитие е насочена към изчистване на социалните взаимодействия от принуда, от привилегии, залага се на свободния избор и доброволното асоцииране.

в публикацията-продължение ще има и пояснителни схеми.

Засега трупайте въпроси, ще ги имам предвид.

(причината за публикацията е един спор в форума на клуб "Ефремов" относно моделите на развитие на страната. Опонентът ми предлага фашистка държава като цяр за проблемите, аз пък предлагам анархообщество. Гореописаното не е точно анархообщество, това е пределът за реформиране на една държава. Реформаторите ги разглеждам като "втори фронт". Основното направление е ПАО (виж другия блог), но социалният прогрес трябва да става доброволно и според нивото на себеосъзнаване на населението. Сама по себе си гражданската инициатива е школа-практикум за упражняване на личната свобода (с присъщите й отговорности към околните), а именно в това упражняване се състои същината на анархизма. Човек става безвластник когато дозрее. Но без практика узряването не може да се случи. Само тиквите, доматите и други зарзавати зреят, без да правят нищо.

ГРАЖДАНСКА АЛТЕРНАТИВА на държавата

2010-01-27T13:20:00.006+02:00

предварително пояснявам: тук ще изложа модел, който лично за мен има смисъл само в качеството му на преходна форма към по-нататъшно развитие.

* ЕНЕРГЕТИКА
--- ядрени миниреактори от типа на "Тошиба 4S" или "Хиперион" могат да осигурят на всяка община достатъчно енергия за осветление, отопление, производство и рециклиране на отпадъци.
Общинските атомни миниреактори следва да се съединяват в обща равноправна енергийна мрежа с възможност за самоизключване от нея, ако така решат жителите на общината.
Радиактивните отпадъци могат да се рециклират до безопасни изотопи в уредби от типа на "хибриден (синтез-делене) реактор" - но това е само перспектива, понеже за срок от 25-30 години миниреакторите не произвеждат "шлака", пък и компаниите-производители, според условията на офертите им, сами поемат грижата по въпроса.
Миниреакторите не са предназначени да се ползват "до века". Те само ще дадат енергийната база за създаване на ефективни уредби (апарати) за изкуствена фотосинтеза (АИФ). След появата и масовизирането на АИФ атомните миниреактори остават за ползване там, където е нужна повече концентрирана енергия (определени производства, космонавтика), или където АИФ нямат достатъчно слънчева светлина за нормално функциониране (в Антарктида например).
--- вертикални ветрогенератори с хеликоидни перки, слънчеви, водни, вълнови, геотермални, газогенераторни и други установки, както и различни комбинации на конгрегати от тях; това е "домашната енергетика" на отделен блок, кооперация, къща, хижа, ферма, малко предприятие. Тези конгрегати също се свързват в мрежа с възможност за самоизключване от нея според моментната консумация - на преки договорни начала между участниците в такива мрежи за енергосподеляне.
Конструирането на все по-икономични битови и домакински прибори и уреди, осветителни тела (на база светодиоди, а по-късно - биолуминесценция), отоплителни батерии и производствени апарати ще позволи отделните домакинства и производители да се задоволяват все повече от собствените си енергийни ПРИРОДНО ВЪЗОБНОВЯЕМИ източници.
--- (перспектива) вече писах за нея - АИФ. Изкуствената фотосинтеза може да дава:
- ток;
- кислород;
- синтезирани полимери със зададени качества (в това число и хранителна биомаса).
Последното може да се използва като основен консуматив за 3D-принтерите.
АИФ са в състояние да бъдат захранващи модули на най-различни машини и уреди - от лампи и компютри, до обемни принтери.

* СУРОВИНИ
Растителният свят използва общодостъпни суровини: въглероден двуокис, азот (чрез азотфиксиращите почвени бактерии), вода и накои микроелементи (магнезий, фосфор, сяра и др.) - няма причина и човешката техника да положи усилия за използването на същите, и то поначин, по който го правят живите организми - при меки условия (налягане, температура) и на молекулно или поне микро ниво.
Този подход се нарича БИОНИКА.
Естествено, това води до смяна на масово използваните досега материали, намаляване на значението на металите. Но има организми, които изграждат извънредно яки силикатни черупки, има бактерии, които извличат и натрупват метали от околната среда.
Освен това, алумосиликтните и силициево-въглеродните полимери притежават всички необходими заместващи качества и характеристики, така че металите няма силно да липсват на човечеството. Още повече, че не става дума за пълен отказ от употребата им.
Тъй като бионичните машини главно синтезират, значи на тяхната база може да се реализира по-простия процес - разграждане на вредни отпадни съединения, т.е. едно ефективно РЕЦИКЛИРАНЕ, а следователно и възпроизводство на ресурсите.

* ТРАНСПОРТ
Излишното електричество може да се "складира" - в оловни или други (в това число и органични) акумулаторни батерии с определен КПД. Но, с известна загуба и при по-малко КПД, е възможна реализацията на запасяване с енергия под формата на сгъстен въздух. Към всеки енергиен конгрегат, генератор, реактор ще има възможност (по избор) за включване на общи и частни компресори, които пълнят бутилки под налягане. При безветрие (плътна облачност) и други затруднения, сгъстенят въздух върти турбини и дава ток (напомням, КПД тук е ниско, но приемливо).
Вече е разработен пневмомобил, дори е започнато неговото производство.
Селскостопански отпадъци, поставяни в ферментационни апарати, ще дават алкохол, който, инжектиран в двигателя на пневмомобила, увеличава мощността и пробега на превозното средство.
Голяма част от въздушните превози могат да се осъществят с цепелини, а предвид променената парадигма на производството, обемът от превози на материали и стоки рязко ще намалее.

* ПРОИЗВОДСТВО
То може (и трябва) да се индивидуализира и автономизира на базата на обемните принтери, способни да се самовъзпроизвеждат, да работят с пясък и метал освен полимери (а значи ще създават керамични и метални изделия), както и да печатат с висока резолюция биологични обекти - персонални медикаменти, трансплантанти, храна (т.нар. "биопринтери").
Възпроизвеждането на принтера става като той печата пълен комплект резервни части за себе си, включително и електрониката. Този процес може да е автоматичен - точно копиране, а може и да е под контрол на оператора (потребителя), който ще внася промени в дизайна и отделните възли, сиреч ще усъвършенства наличната машина.
Естествено, това изисква технологиите и конструкторските разработки да бъдат с отворен код.
Обемните принтери са сравнително компактни машини, няма особен смисъл от създаването на гиганти, след като една кооперация между достатъчен брой собственици (потребители) на такива принтери може да произведе практически всякакво сложно изделие с неограничени габарити и най-разнообразно предназначение.

Такава схема позволява, дори инициира, грижа за околната среда.

ОБЩЕСТВО:

А. Териториални формации.
Това са общините, които вземат всички важни решения, участвайки в общински интернет-форум непосредствено, или възлагайки пълномощия на свои групови представители.
Населението на общините пряко избира с безсрочен мандат кмет (обществен координатор), шериф и съдия. Безсрочен мандат означава, че всеки момент избирателите могат да прекратят пълномощията на избранника си, ако преценят, че той не се справя или злоупотребява с пълномощията си.
Длъжностните лица работят прозрачно, заявявайки свои проекти и нужните за реализацията им средства, привличат доброволци за помощници, подчиняват се на избаботените от Форума правила (които играят ролята на закони).
На областно ниво кметовете, шерифите и съдиите си избират областни координатори, понеже те по-добре знаят с какъв началник биха работили. И също така могат да прекратят пълномощията му, ако той не ги ръководи ефективно, и ако гражданите на областта ги подкрепят.
На национално ниво общините избират нужните национални координатори, също с безсрочен мандат.
Общините се договарят помежду си за правила за погаждане и взаимодействие, които оформят ОБЩ Федерален договор (той замества конституцията на страната).
Правилникът на общината и Федералният договор подлежат на перманентно обсъждане и променяне според волята на гражданите, като промените се ратифицират на референдуми по места.

Б. Екстериториални формации
Това са виртуални форуми, клубове, настоятелства (образователни и здравни) и други, които не се ограничават в рамките на една община и играят ролята на свързващо звено на Федерацията.
Екстериториални са и синдикати, кооперации, инфраструктурни проекти и мрежи.
Тъй като общините са собственици на своята територия (а гражданите ползват земи и терени без ограничения и според вътрешните договорни правила в общината), синдикати и надобщински кооперации се споразумават за статута на своите обекти на общинска територия с населението на дадена община.
Всички формации се градят на равноправни мрежови начала, без ръкводни центрове, с автономия на отделните звена. Гражданите са свободни да формират дублиращи мрежи на вече съществуващите, ако практиките на вече наличните не ги задовояват.

Научната мрежа също е екстериториална формация с обекти (НИИ, лаборатории, опитни бази) в отделни общини. Задачата на учените е да публикуват научни статии (и да поемат обучението на свои бъдещи кадри). Задачата на инженери-конструктори и проектанти е да търсят в тези статии възможности за практическа употреба, след което да обличат идеите и знанията в плътта на машини и съоръжения. Тези машини и съоръжения се стопанисват и поддържат от инженери-технолози.
В перспектива практически всеки гражданин трябва да има някакво ниво на инженер-технолог, за да не изпада от обществения живот.
Което е доброволно дело, разбира се. Принудата на институциите като механизъм трябва да намалява с времето.

В. Отбранителна мрежа
Шерифите разчитат за съдействие от страна на въоръжените граждани. Но при опасност от външна агресия, при бедствия и аварии, при вътрешни обществени проблеми те не могат да реагират адекватно в рамките на пълномощията си. Затова се формират всеобхватни бойни дружини с изборни ситуационни командири. Командирите избират областни щабове, а на национално ниво гражданите утвърждават национален координационен щаб на страната. Мрежата щабове и командири обаче е устроена така, че всяко едно звено при нужда да може да функционира като ръкводно.
Отбранителната доктрина на Федерацията е насочена към унищожаване на агресора с партизански средства и методи.
По този начин цялото население при определени обстоятелства се превръща в милиция, в армия, в спасителни подразделения и пожарни команди. И така никаква въоръжена формация не може да бъде използвана срещу народа от страна на малцинство, или от една част на народа срещу друга.

(повече за мрежите - тук)

.

2010-01-26T17:34:00.002+02:00

по повод забрана на протестите около сградите на някои държавни институции

2010-01-22T19:39:00.005+02:00

ето тук (Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента? - статия в Е-ВЕСТНИК.бг) публикувах следния коментар, понеже някои изявяваха желание да се "борят против анархията за държавата":
***
..., ти като си "против анархията" барем случайно да знаеш що е "анархия"? Питай хора от БЗНС, ама по-стари, те ще ти обяснят популярно кой заедно с тях се вдигна против преврата срещу Стамболийски през 1923 година.
А докато сколасаш да питаш умни хора, ето ти едно определение на либерално-демократичен език: анархия е такова състояние на самоорганизирано ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, при което от държавни институции НЯМА НУЖДА, а вместо закони съществува система от преки свободни споразумения между свободни граждански асоциации и отделни личности.

Примери за анархистки практики:
1. СИНДИКАЛИЗЪМ;
2. ЗЕМЕДЕЛСКИ КООПЕРАЦИИ (не болшевишките ТКЗС-та);
3. народните училища и читалищата по време на Възраждането са били АНАРХИСТКИ практики (безвластни, антидържавни - нали се сещата коя е била тогава държавата?); и неслучайно възпитават цяло поколение революционери;
4. самата мрежа комитети на БРЦК е било АНАРХИСТКА самоорганизация (още повече, че Уставът на БРЦК е писан по чернова от Михаил Бакунин, в което няма нищо чудно - ХРИСТО БОТЕВ е бил анархист);
5. пряката демокрация (със съвсем малко особености, отличаващи я от референдумите; анархисткото вишегласие е федеративно действие и със стремеж съм консенсус) - също е един от анархистките методи за вземане на общественозначими решения.

накрая - отношенията в едно дружно и уважаващо се помежду си семейство, в приятелски кръг, самият интернет до голяма степен - това също е АНАРХИЯ, където няма началници, които да ти нареждат какво да правиш и как да мислиш, където хората се договарят и зачитат свободата на ближния. Позамисли се над това.

думата "анархия" е гръцка. Гръцка е и думата "хаос". И те не са синоними. Това, че ги бъркаш, не те извинява, понеже явно претендираш за някаква обща култура. Язък за нея.

Държавата е НАВИК. Втълпили са ви, че инак не може, държавата ви е създала зависимост и неверие в себе си. Държавата има СОБСТВЕНИ интереси и те в крайна сметка никак не се припокриват с интересите на гражданите. Държавата иска едно - данъчни приходи и привилегии за чиновници и политици. А вие послушно им ги делегирате. И те харчат вашите пари както им скимне и за каквото им текне.
Стиска ли им да утвърдят бюджета на референдум? Ами данъчното облагане? Ами всички други жезненоважни въпроси, от които после си патите вие, законопокорното население българско?
Ядец.

та за Бате Бойко - е, от микро-Мусолини той вече скочи на санти-дуче. И ще расте нагоре.
А послушните гласоподаватели и данъкоплатци ще му аплодират.

за медиите, които страхливо премълчаха: не съм учуден. Журналистиката ни отдавна е пожълтяла, отдавна е купена. Навремето нали ви казаха нагло и самодоволно самите те: "вестник не се печата, за да се чете, а за да се продава"
Сърбайте.

и хайде да не пишете простотии "народа си го е заслужил". Народът не е някакъв единен свръхорганизъм. Има бая несъгласни, но техните гласове се разпиляха по партийни листи. По възпроизвеждане на държавата, която с нищо не прилича на "святата и чиста република" на Левски, който е гледал към Швейцария за модел.
Естествено, Швейцария не е анархия. Но в сравнение с практически почти всички държави по света е ГОЛЯМА крачка към гражданско безвластно самоуправление. Швейцарският модел е застинал, защото няма конкурентен нему. Защо да го подобряват и развиват?

А тук - тук си имате НОРМАЛНА държава. По-нормална е само тоталитарната - логическият завършек на самата идея за държавност. Та, пишете занапред "заслужих си го", защото можете да отговаряте само за себе си, не за "целия народ". Щом сте гласували и щом имате илюзии, че държавата е "ваша" - заслужили сте я. Ама само вие, а не ВСИЧКИ. Вие, послушните гласоподаватели и изрядни данъкоплатци. Не вие притежавате държавата, ТЯ ви притежава. Започвайки от собствените ви мисли.

Въпроси?

.......................................
(няколко коментара по-долу някакъв персонаж се изцепи, че ето докъде се е стигнало, анархия и свободия да искаме...
НАРОДЕ???!!!

.
и да добавя нещо встрани от основната тема. На този ден през 1873 година султанът е утвърдил смъртната присъда на Васил ЛЕВСКИ.
Защо ли не помним това?

2010-01-22T16:57:00.002+02:00

нов сайт за клуба "Иван Ефремов", ето така си го представям

2010-01-21T19:28:00.010+02:00

.
Отделните блокове:

.

.

.

.
примерен изглед на облика на постингите:

.
ПОЯСНЕНИЯ:
(!) - протест против съобщението, уведомяване на модератора;
(+) - одобрявам казаното в постинга;
(?) - недоумявам какво е искал да каже авторът на постинга;
(-) - не съм съгласен с мнението на автора на постинга;
(цитиране на пасаж) - цитира се само избрана с мишката част от текста на постинга;
(личен маркер) - всеки сам си дава характеристика с една-две думи;
(статус) - клубар, модератор, редактор, админ.

Блоговете са нужни за изразяване на принципно становище, за да не се повтаря едно и също в темите, за публикуване на материали напук на редакторите и други такива. На блоговете се прикачват публични коментари и лични съобщения. Всеки, който има блог, е пълен модератор на коментарите, без да дава обяснения.
Също така в блога се слагат статии за раздели (което изрично се споменава от автора), преди редакторите да ги одобрят и да ги преместят в съответния раздел на сайта.

Общоклубните модератори изнасят предупреждения на нарушителите на правилата, пренасят неуместни теми и съобщения в Кошчето, като предварително уведомяват нарушителите в подфорума "Технически". Пак там преместените могат да възразяват на модерирането.

Часовнико-датникът, където има "събитие" показва събития свързани с фантастиката (например 112 години от издаването на "Войната на световете") или вътрешноклубни юбилеи (ЧРД еди-кой-си)

sysadmin е връзка с администратора при възникнали проблеми.

"НОВО НА САЙТА" според мен трябва да "тече", съобщавайки за последни (от посещението на даден регистриран участник) публикации във всички раздели на сайта. За нерегистрирани просто тече списък с обновленията от последните 24 часа.

форумът е хубаво да има опция "преход към първото непрочетено мнение" в дадена тема, както и "покажи обновените теми"

ПОНЕ ЕДИН от блоговете на редакторите трябва да представлява каталог на раздела, за който редакторът отговаря.

Кошчето се архивира през определен срок.
Някакви въпроси?

(картинките само илюстрират концепцията)

.

ПРЕДСТОЯЩО

2009-11-24T19:53:00.002+02:00

фото

2009-09-04T19:20:00.004+03:00

42

2009-06-28T12:35:00.002+03:00

доживях

ФПФ - лого

2009-03-08T14:04:00.004+02:00

или

направено е в КорелДроу; чакам отзиви от готовите да се включат в проекта.
Надявам се скоро да го има и самият Форум, където да започнем работа.

Ф.П.Ф. (Б)

2009-02-23T18:24:00.000+02:00

Колеги, посестрими и събратя по перо (и клавиатура),

. Разбирам, че всеки е сам в творчеството си, освен ако понякога няма редактор.
. Разбирам, че ни е много по-лесно да пишем, отколкото после да търсим кой ще ни издаде, или да се издаваме сами за едната слава (което все пак е нещо, дори може би основното, което ни мотивира, без да броим вътрешната потребност от творчество), да продаваме книгите си – тоест да се правим на универсални разбирачи и майстори на услугата “пиша-печатам-продавам”.
. Разбирам също, че всеки има базовото изискване към себе си да пише по-оригинално, по-интересно, по-качествено.
. Има обаче и нещо, което искаме от “външния свят”, което не зависи от волята и способностите ни. То е общо за нас и сигурно отдавна му е времето да направим ПОНЕ ОПИТ да обединим усилията си в тази насока.
. За какво става дума?

. Форум на Писателите Фантасти (България), в който:
--- да общуваме пряко без читатели, издатели, почитатели, недоброжелатели, критици (каквито сериозни всъщност няма);
(всички изброени дотук категории също би трябвало да помислят за подобни клубове, особено издателите и критиците; издателите или ще се решат да се преборят с диктата на разпространителите, или ще продължат странното си и унизително съществуване; критиците или ще се научат как се прави критика, или ще продължат да не отделят автора от книгата, нито своя личен вкус, предпочитания и невежество от анализа на една творба)
--- да си изясним какво искаме от издателите (без които сами ще се четем или ще се публикуваме в интернет) и критиците (без които повечето от нас ще си останат надарени аматьори);
(какво искаме от самите себе си – то е ясно за всеки един от нас без обсъждане, но е възможно СПОДЕЛЯНЕ – пак в същия ЗАТВОРЕН за не-писатели форум)
--- да осъществим проекти от рода на “издаване на зелено” (печатаме книга според заявили и платили я предварително читатели). Това не е алтернатива на “нормалното” публикуване чрез издателства, но е СИГНАЛ, че ние без тях можем, но те без нас – хич (разбира се, освен ако не питаят широко разпространеното от много години насам пренебрежение към български автори). Това е възможно чрез сътрудничество с не съвсем (и не само) издателски организации и редколегии;
--- да осъществим проекти от рода на сборници на участниците във ФПФ – сборник разкази, романи с обща тематика;
--- да помислим за начини за проникване на чуждоезични пазари (например: превод и печатане на сборник наши разкази на чужд език в България и предлагането на “стоката” по местата, където се въдят чужди туристи); също така – доставка на книги на български общности в чужбина;
--- всичко друго каквото ни хрумне като полезно и конструктивно.

. Давам си сметка, че занаятът ни е предимно занаят на единаци. Има и една поговорка за дебелия врат на Кумчо Вълчо. Само че при неблагоприятни условия вълците се събират в глутници. През зимата, за да оцелеят. От много време у нас, въпреки спорадични щастливи изключения, цари литературна зима. Да не говорим за рекламата.

Форумът НЯМА да има водачи на глутницата, няма да има модератори, надявам се на един много семпъл и функционален дизайн и хостинг при Гриша Гачев. ПОВЕЧЕТО теми в него няма да бъдат достъпни за четене, регистрацията в тях е редно да зависи от наше общо решение, след като научим кой именно се стреми да влезе при нас. Ако не е писател (нека и неиздаден) – моля да пише и чете ОТВОРЕНИТЕ за гости теми. Именно в отворените теми ще излагаме общи наши становища и ще приемаме съвети (здравомислието е стока, която никога не е в оскъдица, понеже всеки смята, че е пребогат на нея), критики, предложения.
В откритите теми могат да се регистрират (подчертавам – без достъп до строго вътрешните въпроси на писателите) редактори, издатели и критици, могат да образуват свои клубчета за конструктивно сътрудничество с авторите... а дори и разпространители, готови да нарушат картелното споразумение, чрез което сега ограбват с 40%-отстъпки онези, които произвеждат стоката, наречена “книга”.
На ФПФ всеки от нас, независимо дали има собствени сайтове и блогове, може по своя добра воля да оставя които пожелае свои произведения за сваляне и четене, при посочени условия на свободен лиценз (Григор Гачев ще обясни съвсем точно този въпрос, стига да има желание да се включи в инициативата).
Категорично съм ПРОТИВ предложеният Форум да се превърне в йерархична организация с председатели и секретари. Моето виждане е решенията да вземаме с консенсус, без НИКАКВИ налагания на каквото и да е мнозинство над каквото и да е малцинство. В краен случай – консенсус с особено мнение.
Надявам се да се включите ПОНЕ В ОБСЪЖДАНЕТО на тази моя идея.

. ПОСЛЕДНО: не държа форумът да се нарича ФПФ. Това СЪЩО, както и всичко изписано дотук, подлежи на прецизиране, обсъждане, променяне, докато не задоволи всички ни.

Благодаря за вниманието.

!

Лъжливото овчарче

2008-12-22T21:41:00.001+02:00

Имаме си интересни министерства.
Например, министерството на обещанията и съчувствията. Шефката му редовно нещо обещава, след което изразява своето съчувствие към повярвалите й хора, задето не е в състояние да си изпълни обещанията.
По находчивото определение на журналиста Иво Инджев, имаме си и министерство на оптимистичните работи (МОР). От главата на това ведомство току излизат оптимистични изказвания - за кризата, за електрокарите, за защитените национални интереси в областта на енергетиката и икономиката... След което парното и токът поскъпват. Изненада!...
Сещате ли се за приказката за лъжливото овчарче?
Е, на МОС и на МОР не е фатално да се довериш. Ако останеш излъган, в повечето случаи няма нищо страшно, не си излагаш живота на пряк риск, проявявайки доверчивост.
Не е същото положение с МПП - министерството на паниката и предупрежденията.
Наглед, то е на поста си и бди. Ето, одеве предупреди народа, че ни чакат бури и бедствия - точно преди празниците. Но къде ще се вихрят бурите и бедствията - мълчи. Не знае. Защо тогава тръби да внимаваме? Защо не отиде там, където е ВЪЗМОЖНО да се случи беля и да отстрани предпоставките за белята? Даже да сбърка, ще има после основание да рече с чиста съвест: постарахме се, но сбъркахме мястото. Съжаляваме.

Какво ти място, твърде често и за самото събитие не познават, ама ХИЧ.
Ами - да вземат да млъкнат тогава! Или да си траят и да си вършат работата, да оправдаят излапаните народни парички!...
Тц. Предупрежденията се правят и паниката се вдига с една цел - да се осигури алиби: ето, ние казвахме, ама кой да ни слуша...

Че кой ли ще ви слуша! Кой ви взема насериозно, след като дори след бедствие и авария не пристигате, а се обяснявате, че ДРУГ е трябвало да реагира, ДРУГ е бил длъжен да взема мерки и теглилки - само не и вие, милите, служителите на славното МПП... И затуй не слуша народът гласа Касандрин.
Хмък.

Представете си обаче, че един ден щатните паникьори от МПП ще познаят. Наистина ще се зададе нещо голямо и страшно. Но... кой ще им повярва? Те самите надали наистина ще хукнат да укрепват и обезопасяват, да евакуират, да координират... че защо са хукнат, след като не са го правели преди? Защото дори да го сторят - хората ще рекат, че се играе някаква постановка, оправдават се бюджетни разходи.
Но да допуснем, че един ден познаят - и времето, и мястото.
Леле...
И ето, ще се случи най-лошото. Рано или късно - не може да не се случи. Вече се случиха всякакви непоправими случки: на моста над река Бяла, в София с рухналата сграда, наводненията две лета подред, та чак тогава се взеха и мерките, и теглилките, после и влак изгоря... Така че, ще се случи. Ще връхлети. Ще се разрази. Ще избухне като ограбен оръжеен склад. И?
Кого насетне ще обвиним, че не сме били предпазени, че не сме били предупредени?
МПП ли ще обвиним?
Не, те ще кажат: ама ние ви предупредихме... Всеки път ви предупреждавахме! Най-редовно! Трябваше да сте готови!
Е, какво може да се възрази, а?

Лъжливото овчарче само си изпатило от лъжите си. Защото е на приказка. А в реалността най-често лъжат едни, ала патят други.
Дано не се случи... но няма как да не се случи. Всичко се случва.
Та така, българино. Как да разчиташ на някого, за когото не си сигурен кога те предупреждава, а кога отбива номера?
Интересни министерства си имаме. И шефовете им интересни, и шефът на шефовете - и той... интересен.

.

Публикуване на моите книги

2008-12-19T19:24:00.006+02:00

До този момент имам пет издадени книги:

Да пробудиш драконче, Първо издание Светра, 1998 г.; Второ издание ИК Квазар, 2001 г.
Царска заръка, ИК Квазар, 2001 г.
Пълноземие, ИК Квазар, 2002 г.
Десет на минус девета (10^-9), Издателство Весела Люцканова, 2007 г.
Ангели пазители, Издателство Аргус, 2007 г.

книгата "Ангели-пазители" съдържа следните разкази освен едноименния роман:

В различни сборници съм публикувал следните разкази:

Участие в съвместни издания:

2002 г. - Точка на пристигане (сборник), ИК Квазар
- разказите "Змейкиня" и "Среща"
2002 г. - Вирт (антология), ИК Квазар
- повестта "Короната на мравките"
2002 г. - Таласъмия 2002 (сборник), ИК Квазар
- разказът "Слънце за зимнина"
2003 г. - Звяр незнаен (антология), Издателство Елф
- разказа "Легенда за жестоките дракони"
2005 г. - Списание Усури
- поощрителна награда за разказа "Щастливият шанс" (целият разказ)
2006 г. - Знойни хоризонти (антология), Издателство Аргус
- разказ "Истината за Златната ябълка"

Предстоеше издаване на романа "Слънце недосегаемо" - продължение на "Драконче", "Заръка" и "Пълноземие".
Но отказах предложението да бъде напечатан като книга. Основният ми мотив е, че издателствата като цяло са приели диктата на книготърговците, които им искат 40% отстъпка, тоест печелят от продукция, към създаването на която нямат никакво отношение. Едно произведение в първият си етап се пише от автора, следва редактиране, оформление и реклама, които се поемат от издателствата, накрая книгата влиза в печатница - край на производството.
За да стигне произведеното до читателя обаче, трябва да се мине през търговците, които осъществяват истински шантаж и на практика определят кое ще се продава и кое ще се чете.
Смятам това за ненормално.
Вярно, възникнаха и разногласия между мен и издателството относно формата на книгата, но не те са най-съществени като мотивация да откажа издаване.
В цялата ни икономика се наблюдава едно порочно явление, цял синдром - най-неизгодно е да произвеждаш, най-ощетен си и като потребител. Печелившите в тази игра са търговците, прекупвачите. Те постигат висока норма на печалба, без да полагат същия труд, който полагат производителите.
Едно време това се е наричало "спекула".

Не мисля, че нещата трябва да продължават така. Не е реално, а дори и не е редно да се изсква от държавата да "взема мерки". Не е реално, защото търговията е стопанска активност, най-изгодна за държавата в ролята й на заинтересован бирник. А не е редно, защото това противоречи на принципите на свободния (тоест изчистен от монополи и картели) пазар, обезсмисля конкуренцията и убива частната инициатива - в това число и творческата дейност като източник на някакви доходи.
Именно на разпространителите дължим шантавата практика авторът ДА СИ ПЛАЩА за публикуване... за да спечелят насетне най-вече търговците.
При мен въпросът не стоеше така, издателството беше готово да ми плати и хонорар... но аз не искам да храня кърлежи, съжалявам, гнуслив съм в това отношение.
По мои груби сметки, аз бих взел 10%, издателството - 20-25%, печатницата 25-30%, а прекупвачите - 40% от коричната цена на книгата.
Има ли нужда от коментари?

Затова имам намерението да пусна всички свои вече публикувани неща (с няколко ВРЕМЕННИ изключения) за свободно сваляне в интернет според условията на лиценза, известен като CC-BY-SA.
Както и да пускам написаните романи и разкази под същия лиценз.

Специално за "Слънце недосегаемо" една добавка - ако се съберат 500 души, желаещи да имат книгата на хартия, мисля, че може да се осъществи печатането на съответните бройки. В печатницата за тях ще поискат около 6000 лева.

Надали издателите ще се трогнат от тази моя постъпка, те и без това в масата си не тачат особено българските автори. Но рано или късно и на тях ще им дотегне да им смучат кръвчицата.

(Дано не им хрумне сами да се превърнат в монополисти-кръвопийци. В крайна сметка, един известен бизнесмен, свързан с издателска дейност, беше заявил, че вестниците не се печатат, за да се четат, а за да се продават. Това даже не е цинизъм, а самодоволна наглост. С подобно верую нека не се учудваме на разцвета на чалгата във всички сфери на нашия живот.)

Ако след издателствата се разбунтуват и други производители, може би тогава ще секнат чудатостите на българската икономика, при която крайните цени се вдигат даже когато пада цената на ценообразуващи суровини, или пък намалява търсенето на пазара. Но докато се примиряват с диктата на търговците, положението ще остава същото, абсурдите ще се множат и вече никой няма да различава нормалното от извратеното.

МАРСИАНСКИ КАЛЕНДАР

2008-12-13T18:06:00.006+02:00

Независимо от причината, рано или късно на Марс ще има човешки селища. Защото само по себе си колонизирането на Червената планета има далечен стратегически, дори екзистенциален смисъл за човечеството. Но извън Земята ще се наложи да се разделим с доста земни навици, в това число да се откажем и от познатите ни мерни единици. Защото ако в открития космос, в условия на орбитални станции-градове, все още може да се използват условните деления на времето като ЧАС, ДЕНОНОЩИЕ, ГОДИНА, та даже и КИЛОМЕТЪР, заедно с производните им, то в една колония на повърхността на ЧУЖДА планета, струва ми се, е наложително да се съобразим с времеви цикли и пространствени разстояния, характерни за колонизирания свят. Не е нужно да носим със себе си багаж от предразсъдъци. В проекта използвам вече утвърдените, доколкото ми е известно, понятия “сол” и “орбитал”, които означават марсианско денонощие и марсианска година.

Марсианската слънчева година (ОРБИТАЛ) трае 668,5921 собствени денонощия (СОЛА). Което прави 1,8808 земни години. Марсианското слънчево денонощие продължава 24 часа 39 минути 35,244 секунди (24,66 часа) или 88775,244 секунди. Което е 1,0275 земни денонощия. На Марс не съществуват обективни причини за въвеждане на понятие като “месец”. Важни за бъдещите колонисти ще бъдат сезоните, тъй като с тях е свързана общата температурна промяна, моментите на възникване на прашни бури, нивата на инсолация на терена. Последното е от голямо значение за произвеждането на електроенергия с помощта на фотоклетки и за отглеждането на растения в оранжерии без изкуствено осветление. Също така 24-часовият земен часовник не може механично да се приложи на Марс. Запазването му чрез дефиниране на екзотични по размер часове, състоящи се от минути с нестандартен брой секунди, ми се струва непродуктивно.

И така, календарът се състои от четири сезона, всеки от които съдържа различен брой сола. Названията на сезоните са абстрактни: АЛФА (193 сола = 198 земни денонощия), БЕТА (178 или 179 сола – за “нисокосен” и нормален орбитал), ГАМА (143 сола) и ДЕЛТА (154 сола) Началото на марсианското летоброене все още е открит въпрос, но според мен е оправдано да се съобразим с първото меко кацане на повърхността на Червената планета, осъществено от земен космически апарат. И това е автоматичната междупланетна станция Марс-3 (СССР), а датата – 2 декември 1971. Отбележете, че този ден не се превръща автоматично в първи сол от орбитал първи, тъй като естествено е марсианската година да започва от Първо Равноденствие или Сол 1 Алфа. Затова става дума за съобразяване на марсианския календар с датата на човешкия успех в изследването на Марс, но не и твърдото му привързване към земния. Водейки се по схемата на Опростената версия на Календара, дефинираме същия ден 2.12.1971 като Сол 54 Делта, Орбитал минус Първи (54Δ–1).

повече - тук

продължаване на един спор

2008-12-13T15:59:00.003+02:00

Съжалявам, че заспамих блога на Григор Гачев в коментарите към неговата публикация "Държавата - нужна или не?", превърна се във форум... ето така

Гриша, прощавай.
Моля Зелен бетон и всички, които имат реплики към мен, нека продължим дискусията тук.

Преповтарям своите аргументи:
1) държавата е съвкупност от институции, на които гражданите делегират за изпълнение определени свои права (говорим за демократична държава);
2) държавната машина се състои от хора (бюрократи), които имат интереси, различни от това само да оказват административни услуги на гражданите. В този смисъл държавата не играе ролята на "рефер" на футболното поле, а е "трети играч на терена" (сравнението с футболния съдия принадлежи на Зелен бетон);
3) колкото и да е демократична една държава, тя не осигурява пълната свобода и справедливост на гражданите си, именно защото има собствени интереси;
4) самоорганизирането на гражданското общество в групи, които се създават за решаване на конкретни проблеми и за задоволяване на конкретни потребности прави тези групи автономни от държавата в сферата на тяхната дейност;
5) свързването на групите в равноправни хоризонтални мрежи (през интернет) пък иззема от държавата определени функции (социални, например);
6) развитието на тези мрежи и тяхното взаимодействие свива базата на държавата за намеса и контрол над гражданите, тоест държавата търпи редукция както институционално, така и функционално. По думите на математика Иван Попов, получава се Вторично опростяване на системата - изчезват структури, но функциите им се запазват на едно по-гъвкаво и разпределено (децентрализирано) ниво.
7) свиването на държавата води до нейното отмиране, получава се безвластническо общество, в което липсва държавна принуда, няма апарат за репресии, няма закони. Такова общество се базира върху свободния договор, доброволното участие в структури и мероприятия, спазва като водещ принцип опростените версии на Кантовия категоричен императив.

забележка: (цитат от Зелен бетон) структурите на гражданското общество са свободни и неокончателни; те могат да се създават “в движение”, да прекратяват съществуването си при постигане на целите или изчерпване на възможностите за действие, и да действат както самостоятелно, така и паралелно, без твърд регламент. Ако им се вменят или делегират управленски функции (пък било то и само локални или временни), вече става дума за нещо коренно различно: за промяна на принципите на обществено устройство. А това според мен в настоящия момент е недопустимо, по този въпрос съм категоричен.

именно тази особеност, много стегнато формулирана от опонента ми, дава основание да се смята, че структурите на гражданското общество не се превръщат в институции, които да се домогват до власт и да потъпкват индивидуалната свобода. От цитата също така се разбира къде се разминаваме със Зеления бетон и за какво се води спорът всъщност, а именно:
нужна ли е държавата и състоятелно ли е да се смята, че функциите на гражданското общество следва да са регламентирани до "наблюдателни" спрямо това как държавата си върши работата?