ВЕРОУЧЕНИЕ

първо, малко линкове:
вероучение;
пак за него;
теистична еволюция;
обърнете внимание на името "Ричард Докинз". Горещо препоръчвам книгата му "The God Delusion". Още по-горещо - "Егоистичният ген"

И така...
Нямам нищо против хората да вярват в свръхестественото. Очевидно това е духовна потребност на определен тип умствена нагласа.
При все това, вярването под формата на теизъм го смятам за вредно и реакционно явление, което не допринася с нищо за мирно и конструктивно съжителство на хората. Точно обратното.
Приемам практически без забележки и опасенията вярванията във формата деизъм ("вселената има създател, но той се е ограничил само със стратирането й, като не се намесва в процесите след акта на сътворение") и пантеизъм (на практика - метафоричен атеизъм, поетично разбиране на естествените процеси)
Уважавам позицията на агностиците, макар да не я смятам за адекватна форма на мироглед, прилича ми на стратегия на въздържане от мнение по принцип, а не конкретно отношение към даден въпрос, за изводи по който няма достатъчно данни.
Да добавя, че не съм привърженик и на атеизма като богоборчество - това е излишна патетика. Защо да воюваш с нещо, което не съществува?
Убеден съм обаче, че разумната позиция на един човек би трябвало да бъде скептично отношение към религията като обществен фактор.
Религията е институционализирана вяра, организирана в йерархична структура вяра. И това е ВРЕДНО. За доказателство на вредата няма защо да привеждам пространни примери, нека посоча само общественият строй в Иран, пълната зависимост на реда там от написаното в едно конкретно свещено писание.
Знаете, че съм против закони, които не са получили пряка обществена подкрепа. Но даже гласуваните по механизма на либералната представителна демокрация закони са ПО-ДОБРИ от едни нередактируеми и неприкосновенни писани ДОГМИ, на които дадено общество робува, а нарушилите тези до голяма степен обезсмислени от времето предписания индивиди понасят сурови наказания.

Затова смятам, че религията НЕ БИВА да бъде значим обществен фактор (а в перспектива - да изчезне съвсем). Религията не бива да се намесва в обществения живот, не бива да налага свои норми дори на вярващите (огромна част от които са доста антиклерикално настроени според моите лични впечатления, сиреч те не приемат нито йерархията на БПЦ, нито са съгласни да ги водят пастори, на които те вече нямат или никога не са имали доверие), камо ли на всички граждани.
Въпреки това, религиозни общности правят опити да се налагат и обезпокоително често постигат успех. Например, религиозен натиск е причината Народното събрание да не приеме изравняване на правата на официалния брак и фактическото съжителство. Което си е една дискриминация на двойките, живеещи без подпис от съответната институция.

И ето че сега се провежда нов агресивен акт - пробутване на вероучение в училищата. За атеистите било предвидено "благонравие".
Хмък.
Вместо повече часове по естествени науки, математика, дори икономика (която не е наука) - вероучение.
Андрей Райчев миналия петък рече, че образованието има за цел да произвежда квалифицирана работна сила.
Хм...
За мен не е учудващо схващането на марксисти (както и неолиберали), че човекът е само консуматив за "пазара на труда". Аз мисля, че образованието е нещо САМОЦЕННО. То преди всичко трябва да обогатява духовно и умствено личността. И чак на втори план е практическият ефект - успешното представяне на "пазара на труда".
Впрочем, и за труда съм на мнние, че той трябва да бъде свободен, не подневолен, не стока на пазара, досущ като проститутките (нищо против вас нямам, момичета, само против сутеньорите ви. Тях бих ги бесил на вашите жартиери; ако ви харесва да се продавате - ваша си работа. Въпросът е да НЕ СТЕ ПРИНУДЕНИ да го правите).
Та (отплеснах се, прощавайте) даже разглеждайки образованието като процес на произвеждане на квалифицирана работна ръка, вероучението каква квалификация дава? Никаква. То налага един морален модел, който е антинаучен (а трудовата квалификация е свързана с техника, която техника е продукт на науката) и архаичен (от времената, когато в Европа и у нас са изгаряли еретици на клада).

това е моето мнение.
Накрая имам само няколко въпроса към поддръжниците на вероучението като задължителен предмет за изучаване от децата ни:

1) защо църквата се опитва да се намъкне в бюджетната сфера, след като е отделена от държавата?
(за учителите ще плащат всички с данъците си)
Нима са й малко имотите (на обща стойност над 4 МИЛИАРДА лева)?
2) защо църквата сама не отвори училища, щом толкова напира да "просвещава", за своя сметка?
защо не подпомага болните, сираците? В момента в страната се строят над 300 (ТРИСТА!) църкви, докато хлапета в "институциите" умират от глад.
3) какво ВСЪЩНОСТ цели въвеждане на такъв предмет в училище? Повече образованост? Повече "успех на пазара на труда"?
Лафовете, че децата щели да научат що е добро и що е зло - дрън-дрън. Нима няма съвестни атеисти? Нима човек трябва да се въздържа от вършене на зло само поради "страх от бога", а не по вътрешна убеденост?
4) защо църквата смята, че само вярващите имат права? Атеистите нямат ли права?
5) с църквата е ясно, сега да питаме държавата - защо образованието е институционализирано до такава степен, че хората нямат глас за облика му? Стиска ли ви да поставите на референдум поредните си планове за "реформи"? Стиска ли ви да признаете за легитимно свободното домашно образование? Имате ли разбирането, че образованието е САМОЦЕННО, а не средство за дресиране на "работна ръка за пазара на труда"? Защо изобщо църквата събра нахалство да претендира за право да зомбира децата? Нима държавата не й е дала повод? Какво цели държавата, като изобщо допуска абсурдната дискусия за вероучението? Не е ли България светска страна според собствените ви закони?

и освен въпросите бих дал едно градивно предложение от три точки:
І. Да се разпусне министерството на образованието, училищата да се стопанисват от избрани от родителите настоятелства.
ІІ. Да се конфискува половината от имотите на БПЦ в полза на тези настоятелства - за развитие на образователната база.
ІІІ. Да се разпусне Народното събрание и министерския съвет, да се отмени Конституцията и всички други закони, като остане само един обществен принцип: "Не прави на другите това, което не искаш да сторят на теб; постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб".
В рамките на тази точка също така оръжието на полицията и армията да се даде на гражданите.

Ефектът от тези мерки ще бъде далеч по-градивен от въвеждане на вероучение.



.