24 ноември 2015

вместо седмичен коментар: РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА?

Турски изтребители свалиха руски боен самолет - турските власти твърдят, че в турско въздушно пространство; руските - че било над сирийска територия.
Какво е това?

Хипотеза: отговор на турското правителство срещу евентуално съдействие на Путин за създаване на (марионетна на Кремъл) кюрдска държава. Демек НАМЕК към Москва да не се пробва, няма да мине.
Путинова Русия издиша, режимът изчерпва потенциала си в икономиката, в политиката, а сега вече и във военно отношение. Путин отчаяно се втурва в авантюри, за да покаже, че е мощен колкото СССР.

Ще има ли последици?
Не. Никое правителство от "великите" на Запада не желае да рискува хаос в Русия, какъвто би настъпил при падане на Путин от власт. Дори новата олигархична банда (сменила тази на Янукович) в Киев не го желае. Русия им трябва относително мирна, без значение колко авторитарна, само да не е суровинен придатък на Китай.
Последиците ще са за редовите руснаци - ще ги насочват за почивка към Крим (фактически вече опростен, че е бил анексиран), реално ще им забранят летуване по турските курорти.
Путин ще бълва заплахи - за пред своите поданици, да не изгуби "популярност", защото само тя го пази от олигархията зад гърба му. И вероятно ще се откаже от мераците да изнудва турския си колега (с когото доста си приличат) с "кюрдската карта".
И на Ердоган ще му се размине това усложняване на отношенията в "антитерористичната коалиция" - формално е прав, спазил е процедурите. И други вироглавщини са му простили вече, вкл гаврата със собствения народ (в очите на който Ердоган може даже да спечели точки като бранител на свещения държавния суверенитет - пак прилика с Путин).
Ще пострадат турските хотелчета, капанчета и дребни бизнесмени, завъртели алъш-вериш с Русия.
Но най-вероятно "ситуацията" ще се уталожи, никой не иска да губи, а "посланията" (стрували човешки животи) навярно вече са правилно разбрани. Нищо чудно до лятото инцидентът да бъде забравен.

И така...
...мръсната война в Сирия ще продължи - дълго. Пак никой няма интерес от бързо смазване на ИДИЛ, но държавниците са напълно удовлетворени от възможността да плашат населението си, да ползват по-свободно инструмента на полицейщината и оправданията за липса на решения в социалната сфера - тях ще отложат за "след победата".
Междувременно печалбите от всичко свързано с войната (и петрола) текат пълнопарично.

За бежанците направо да не говоря - прецакани са вече наистина отвсякъде.

15 ноември 2015

Пиесата "Гео" от Иван Добчев в Народния театър



Вече изразих накратко мнението си в седмичния коментар.
Казаха ми, че темата заслужава повече "позитивизъм", че светът, особено светът на изкуството, не е черно-бял.
Признавам правотата на тази забележка.


Самочувствието ми да пиша за театър, и то толкова зъбато, не се дължи на голям стаж като зрител. Двайсетина години минаха, откакто не съм стъпвал в театрална зала, при все че изгледах доста на брой стари филмирани постановки. Имал съм късмета и удоволствието да работя в театър - сценичен работник. Да строя декорите, да наблюдавам репетициите, да виждам как се създава една пиеса "в плът и кръв". Някои режисьори дръзваха не само да дърпат конците на актьорите, но и да се съветват с тях, та дори и включват в процеса "помощния персонал" - в такъв колектив чрез спорове и подхвърляни хрумки се раждаше нещо наистина изумително - достоверно, без видима граница между сцена и зрителска зала, възнаграждавано с ръкопляскане до болка в дланите, с усещането на целия състав, от режисьора до чистачката, че сме сътворили нещо значимо заедно.
Не знам как е градена пиесата "Гео". Оценявам добрите и сложни декори, които изискват доста труд както за измисляне, така и за направа, а сетне и за обиграване от артистите. Личи колко старание е вложено.
Започва впечатляващо, отвъдно. Изпипана, с физическа дълбочина и емоционално въздействие е нямата сцена: камион в мрака, войници стоварват чували с трупове и ги хвърлят в кладенец. Силни са епизодите с балконите, от които палачи си прехвърлят отговорността или се гордеят с извършените безчинства. От самото начало действието е интензивно, грабва. И не губи темпо. Но...
Темпото би трябвало да е обвързано със съдържанието. Сериозните послания би трябвало също да вървят по възходяща, от всяка следваща сцена зрителят да научава нещо ново - не като информация, не като списък имена на поети и политически дейци, а като усет за онази епоха, за която да не се лъжем, че е останала изцяло в миналото.
Уви. Посланията не само че не следват интензивността на формата на играта, но и олекват. И по-лошо: изопачават факти.
Да, творецът е свободен да прави интерпретации, стига тези интерпретации да не обръщат истината наопаки. Или, ако държи да даде алтернативно обяснение на някой исторически факт, да се потруди с доказателство: всички си мислите, че е било еди-как-си, но в действителност се е случило еди-какво-си - кой го казва? - ето кой го казва! - и аз, авторът, заставам зад тази гледна точка! Или нека никой не го е казал, но логиката ме е убедила, че се е случило така, а не иначе!
Тц. Няма такова нещо.
Пиеса по книга, и то книга като "В една и съща нощ" (от Христо Карастоянов), не е фасулска леснина. Налага се безпощадно кълцане на първоизточника, така че да остане най-същественото, без което не може. И тук вариантите не са един или два - защото не авторът на книгата адаптира творбата си за сцена, а авторът на пиесата представя своя прочит на книгата. Показателното тук е какво именно е избрал от книгата, върху какво е обърнал своето внимание - и какво държи да фокусира в очите на зрителя.
И така, постановчикът е предпочел да ни разкаже и покаже че:
-- Гео Милев бил неврастеник. Нито думица, освен репликата за сълзящата гной изпод стъкленото око на поета, че вследствие на раната (която как е получена? Пак едно изречение, вместо одата за Вийон или сцената с Худини, би свършило работа) Гео е изпитвал ПОСТОЯННО, изтощително главоболие.
-- изпил цяла газена тенекия вино;
-- вдигнал скандал, че щели да го удавят в Тунджа;
-- написал поемата "Септември" (да, също силен момент с груповото рецитиране);
-- твърде много и откровено приказвал пред английски емисари.
Последните две обстоятелства му коствали живота.
Спомена се приятелството на Гео Милев с Георги Шейтанов. Но къде бе поне кратичък епизод, който да ПОКАЖЕ това приятелство? Само това, че накрая двамата сякаш се варят в един и същ казан в ада?
И ако за причините за убийството на Гео зрителят получи обяснението "писал поема, раздрънкал се пред чужденци", то заради какво властта изтребвала анархисти?
Ами, защото "само стреляли". Толкова безразборно, че самият Шейтанов изпаднал в съмнение относно каузата си (за същността на която - пак нищо не прозвуча от сцената). Проплъзна и внушението, че Шейтанов бил привърженик на "общ фронт" срещу... какво? с кого? с каква цел, по дяволите!
Не, не упреквам пиесата в това, че не е пропаганда на анархизма. С голямо разочарование на фона на положения труд и старание на изпълнителите констатирам, че бе заобиколена истината. Зрителите разбраха за анархистите само едно: луди безстрашни глави, които геройски загиват незнайно за какви идеали, сеейки самоцелен терор.
Нещо като джихадистите, за жертвите на които след края на пиесата залата изтрая минута мълчание.
Не исках хвалебствия към анархическите каузи. Държах само да няма лъжи - и то подлички лъжи иззад ъгъла, под маската на "уважение към романтиката и храбростта".
Но постановката даде трибуна на лъжата.
Това показва докъде се простира смелостта на пиесата. Казва "А", но смутолевя "Б", пропуска останалата азбука и кара актьорите патетично да изкрещят "Я".
Не, патетиката не ме задави. Театърът има условности, а и все пак става дума за модернизма от началото на ХХ век, арт-деко и тралала. Подчертаното рецитиране не би дошло като пресолена манджа, ако бе съдържателно, ако не пробутваше лъжи и не бе изпъстрено с недомлъвки.
Показването на капитулиралия Шейтанов бе лъжа. Изчезващата от сцената Мариола бе недомлъвка. Бяха изредени думи за множество зверства в гражданската война 1923-1925-а, но защо спестихте, пак едно изречение би било достатъчно, какви гаври е изтърпяла Мариола преди да умре!
Пък и - а как е загинал Шейтанов? Разбра ли зрителят, че и гробът му се не знае?
Да, пиесата се осмели да заклейми отделни исторически персонажи и "незнайни неотговорни фактори", да осъди безлично кланетата (ей така, изобщо, декларация "ние сме против насилието"), да пророни сълза и да надене траур за жертвите. Не посмя да каже за какво съзнателно са отивали на смърт тези жертви. Проехтя фразата, че когато държавата убива, било налагане на ред, но когато й отвръщат - наричало се терор. И? Нататък? Само още две-три думички, за да не увисне изреченото?
Няма.

Затова стигнах до този извод: жалко за старанията, жалко за труда, щом в тях, като в хубава наглед ябълка, ни поднесоха червива вътрешност. И зрителите я преглътнаха. И станаха на крака да благодарят. Не че нямаше за какво, както вече посочих. Всички актьори се справиха - според зададените им рамки, а неколцина главни изпълнители демонстрираха висш сценичен пилотаж.
Само че в името на нещо, което не е за благодарност, а за спешно повръщане с цел предпазване от отравяне.

* * *
Добре, ами какво направихме ние, сегашните анархисти?
Скромно - раздавахме на влизащите зрители извънредния брой на вестник "Свободна мисъл", с поемата на Гео Милев и изложение на идеите на Шейтанов в негови цитати. Плах опит да попълним празнините и да изправим кривините на "художествената интерпретация", в която най-сполучливите превъплъщения на българските млади актриси са ролите на курви.
А може би трябваше, рискувайки да обидим старанията на създатели и изпълнители, да напуснем демонстративно залата - заради червеите и изпражненията на червеите в сърцевината на ябълката.
За съжаление, съвременните анархисти сме далеч от Шейтанов и другарите му, които не отстъпвали от тезиса "има властници и анархисти, по средата няма място за идеи и партии". Капитулантската нотка в пиесата се отнася за нас, "анархистите" от 2015-а, но не и за АНАРХИСТИТЕ от 1925-а.
Ние се радваме на "поне ни споменаха". На "по-малкото зло" се радваме, точно като цялото българско общество. Грешка. Допуснато по-малко зло бързо става голямо, огромно. По-добре да продължава мълчанието за анархизма, отколкото да има говорене с полуистини, по-вредни от откровената лъжа.
Усещам, как някой ще ме апострофира: щом не сте на ниво, значи нямате нравствено право на възмущение от пиесата, първо поправете себе си!
Нека. С право или не, ако не забием пръст в гнилото, за да го покажем, с какви очи се мъчим да продължим делото на Шейтанов?

14 ноември 2015

Седмицата: Париж, Алексей Петров, пиесата "Гео"



***
Атентатите в Париж - за тях в момента се говорят много глупости, а предстои да бъдат казани още по-големи.
За мен няма съмнение, че:
- нападенията са нескопосно извършени. При все че взеха немалко жертви, личи нерационалното планиране и нехладнокръвното изпълнение - атаки в една линия, а не разпръснати, както и минимален постигнат ефект спрямо възможното, например ако просто биха предизвикали паническа тъпканица в концертната зала и на стадиона;
- прехвалената френска полиция, уж подготвена след "Шарли Ебдо", уж разузнаваща предварително, е безполезна - но пък се справя чудесно с гасенето в зародиш на прояви на социално гражданско недоволство;
- психопатите терористи (забележете: говорели перфектен френски помежду си) с деянието в Париж, уж "отмъщение за Сирия", повече навредиха на "каузата" си, отколкото да я доближат до победа. Та нали според западните медии стратегията на ислямистите била "превземане на Европа от привидно мирна бежанска вълна"! Но накрая от атентатите ще пострадат именно бежанците, които уж е трябвало да проникнат, да се установят, да наложат своя начин на живот на местните. Как ли ще го сторят сега, когато границите хлопнат кепенците, а европейските държави ужесточат всякакъв вид контрол? Как ще сполучат с плановете си, след като все повече европейци гледат с наливащи се с омраза очи всеки имигрант?
Кому направиха безценна услуга тези убийства?

Накрая ще цитирам Меги Зафирова от Гърция, която написа сутринта на страницата си във фейсбук:
Терор във Франция! Е, каквото посееш, това жънеш! За съжаление, обикновените хора плащат с живота си мръсната политика на държавата.
... ... Всичко е, за да ви заблудят! Главният виновник е политиката на правителствата - те са терористите! Правителствата на големите държави, които са коленичили в обслужване на капитала. Правителствата на малките страни, които са коленичили пред големите си началници! Това са терористите! Терорът във Франция е следствие, не причина.
... Броите ли жертвите на света, създаден от капитализма? Бройте! На никое правителство не му пука за тях, Оланд заяви, че бил очаквал подобна акция. И, естествено, съжалява, ама много съжалява.
... Убийците чий продукт са? - нека не се заблуждаваме. Крайно време е да стане ясно, че всичко, което се случва, е продукт на озверялата капиталистическа система. Не се чудете, ако всичко това е поредният метод за налагане на още по-голям контрол над свободата ни. Докато не смажат и последните остатъци на човешката личност, няма да се спрат пред нищо. Жертвите за тях не означават нищо. Съобщиха, че ИДИЛ поела отговорността. А чий продукт е Ислямска държава? Кой има интерес от всичко това? Капиталистическият звяр - никой друг.



***
Мила родна картинка: предстои "знаково" съдебно дело срещу мафиот, който е в сложни взаимоотношения с властта - и в рамките на няколко часа ключовите свидетели на обвинението, сами по себе си не цветенца за мирисане, са извадени от строя (случайна катастрофа, случаен удар с брадва "в областта на главата"). МВР, обичайно тромаво, светкавично излиза с категорични обяснения какво било станало. Министърката изрича дълбокомислено заплетени фрази в отговор на идиотски журналистически въпроси (предаването "Панорама" по БНТ), сякаш е завършила с платинен медал курсове по енигматично празнодумие.
За мен няма съмнение, че смърт или тежко нараняване на свидетели доказва вината на обвиняемия, особено когато той публично обявява тлъста награда за информация за враговете си, особено когато има такава биография и се домъква в съдебната зала с орда гардове.
Но наказателната система на държавата е конструирана така, че за едрите безскрупулни бандити винаги да зее широко отворена вратичка за измъкване - няма ли вече свидетели, делото се прекратява "поради липса на доказателства".
Да вметна: по-знаково за мен е делото срещу "стрелеца от Лясковец" - той трябва да бъде оправдан. Но делото срещу Алексей Петров даде съвсем ясен знак - и затова съдът просто ще компенсира унижението си, като размаже демонстративно по-лесната мишена.


***
Няколко реда за култура:
в Народния театър "Иван Вазов" се играе пиеса, брънка от верига планирани мероприятия, чиято цел е омаловажаване и изкривяване на образите и делата на Гео Милев и най-вече Георги Шейтанов.
Извод: културната интелигентщина у нас не си е променила ни нрава, ни даже козината - парадиране с "алтернативност" на повърхността, но под нея - ясно проследима автоцензура и откровен слугинаж пред силните на деня. Този "цвят на нацията" не е способен нито да е честен с историческите факти, нито да вдъхнови народа за нещо, нито да го поведе нанякъде. Причината не е само в страха му да загуби "престижа" и общественото си положение с мизерни привилегийки, трохи от мутренското изобилие, но и в нравствената увреденост на това съсловие.
Жалко за пародията "ГЕО", уж базирана върху романа на Христо Карастоянов "В една и съща нощ". Много жалко за публиката, която ще преглътне още една "творческа гледна точка", която не служи на правдата, колкото и горчива да е тя, а на блудкавото шоу и на измамата с нишки към бивши и настоящи властници.

.

10 ноември 2015

Последната реч на правешкия крал

(по случай “съдбовната” дата 10 ноември)



В книгата “Революция менте” писателят Илия Троянов отделя една глава за изявлението на Тодор Живков пред специално поканени в резиденция Бояна журналисти на 1 ноември 1989-а.
Повечето хора, запознати с последната реч на правешкия “крал”, поставят ударение върху цитата за недоносения социализъм. И пропускат далеч по-важното, а именно: председателят на Държавния съвет и генерален секретар на Българската Комунистическа Партия, Тодор Христов Живков разкри какво планира партийната върхушка за идните поне трийсетина години.
Днес ние живеем в планирано на няколко пленума на ЦК на БКП бъдеще. Скачахме по площади, правихме се на будали с избори и митинги “против комунизъма”, ядохме бой от жандармеристи насред жълтите столични павета, заминавахме в “нормални държави”, зарязвайки всичко зад гърба си – и какво от това? Вече е било предопределено какво и как ще ни дърпа конците, предвидено било как ще реагираме. Можем с гняв да отричаме самата мисъл, че сме марионетки, да се присмиваме на “тая конспиративна глупост”... но кой се оказа глупавият?
Да, още в началото на речта си Живков изтърсва известното “социализъма е едно недоносче”. Вярно е. 130 години преди това Бакунин е убеждавал Маркс, че държавният “социализъм” е опасен мутант, а по-късно други анархисти доказаха, че правилният термин за марксовото чудовище е “държавен капитализъм”. Такъв не само е неспособен да износи социализма, но даже и да го зачене.
Партийните “комунисти”, помазани за власт от Кремъл, прекрасно разбираха що за “социализъм” са забъркали. И в речта си Живков го признава:
“Стигнахме до извода, че няма деление на знанията, на технологиите, на формите на управление на социалистически и капиталистически”.
Чистосърдечно откровение: строили сме и получихме държавен капитализъм, но поради некои пропагандни съображения му викахме социализъм... защото при какво друго положение “не би имало деление”, тоест не би имало разлика между строй с класов антагонизъм и експлоатация и строй по определение с “изчезващи” класи и уж без експлоатация?
Вицът “капитализъм е, когато има експлоатация от човека на човека, а при социализма е обратното” бе хванал лъжливата същност на болшевишките идеологеми. За съжаление, не бе разбран докрай. Или не е съдържал нарочно посланието, че СОЦИАЛИЗЪМ КАТО ПРАКТИКА не е съществувал.
Защото социализъма е и може да бъде само посткапитализъм, той не може да бъде преди капитализъм, ето това е генезисът на марксизъма ленинизма – пуска Живков оправданието за “големите трудности”. Да не обръщаме внимание на това лукавство. Главното вече го е казал: не е имало социализъм, а тромава, свърхбюрократизирана форма на капитализма.
Това обяснява лекотата, с която “комунистите” станаха капиталисти. И тук “грешката” не е в изграждането на “неправилен капитализъм”. Капитализмът никога не е “правилен”, не е благосклонен към обикновените бачкатори, които преди четвърт век притежаваха градски панелен апартамент, селска къща от дядо и лека кола, било сглобена в завод в СССР, било взета на старо западна марка. Спрямо колегите си на Запад това бе доста скромно.
Днес се “радват” на оглозки от предишното си “притежание”. И са още по-назад от западните работници, макар че и там нещата не отиват на добре.
Но да се върнем към “кралското слово”.
Нататък речта на Живков очертавала това, което се случи и продължава да ни сполита сякаш изневиделица:

... Извършихме вече работата по създаването на фирмите в областта и на промишлеността и на селското стопанство. Сега предстои фирмите да се изпълнят със съдържание. Какво може да бъде това съдържание? Само онова ... което се намира в западните фирми ... – нас напълно ни удовлетворява ...
Предстои цялото здравеопазване да мине на акционерен принцип ... Ако желае, всеки гражданин или фирма може да се включи, давайки нещо ... Ако не го задоволява лекаря или менюто в болницата – ще си доплати. Свободно частната практика. Така ще постъпим и с пенсионния фонд ...
Акционерната фирма ще обхване като ракови образования цялото общество.
... Нови промени предстоят в данъчната система. Ще въведем данък, какъвто не е имало в България. Просто е взето от западната система. Равенство в облагане във всички сфери.
... Един другар ... ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане ...
През 70-те години ние направихме голяма грешка като не довидяхме НТР ... и сега трябва да наваксваме ...
Трябва да превърнем Народното събрание в работеща корпорация. Народните представители ще работят повече, ще имат власт ...
Сега навсякъде има матриал за митингова демокрация. Ужас. Жалко че не съм млад, да развея байряка на митинговата демокрация. ...
... Най-фаталната грешка е по националния въпрос. ...
Никъде в социалистическите страни положението не е добро ... Преустройство, което няма да става под ръководството на партията, ние не можем да приемем ...
Демократизмът и гласността след пленума ще получат силно развитие. ...
Искам да Ви уверя, че ще вървим заедно напред. Имаме грешки, но избраният курс е правилен.

И ето че вървим (водят ни, влачат ни като добиче към кланица) по “правилния курс” оттогава та до сега – при управление на различни партии, различни правителства, уж категорично опозиционни едно на друго. Изпълниха фирмите със съдържание. Болниците станаха търговски дружества. Въведоха плоския данък. Ракът на далавераджийството наистина обхвана цялото общество. Вълците дояждат нарочените за мърша обикновени работяги. Парламентът е главен орган на олигархията. Митинговата “демокрация” пълни главите с въздуха на илюзиите под налягане. Гласността проглушава ушите, не чуваме от нея гласа на собствения си разум. Е, с НТР стана малко гаф, производство в съвременна България практически няма, но пък има богат внос на високотехнологични дрънкулки, чрез които жилото на НТР се забива в народа все по-навътре. Говоря не само за консуматорската мания, а и за оборудването, което замества човешки труд и оставя орди безработни. И докато жилото ни трови, медът почти изцяло се лее в гърлата (не напълно буквално де) на останалите на ръководна, но вече прикрита роля кадри – бившите партийци, настоящи капиталисти и техните протежета, ортаци и близки измекяри.
Къде сме ние, народът, в цялата схема? Като какво сме в нея, освен консуматив?
Журналистите, свидетели на “пророчеството” на 1 ноември 89-а, на следващия ден не публикували нито дума. Бе нужно да си траят, докато се пече новата порция митове за фураж на стадото, в чиято кошара пуснаха вълци.
По-рано, през януари 1989-а Живков се “пошегувал” пред френски журналист, че има намерение да управлява страната до 2007-а. А на съратниците си заръчвал:
“Другари, да се снишим, докато вълните на промяната отминат, и ние отново ще се изправим невредими.”
Изправиха се. Даже не забелязахме кога, даже не усетихме, че са си седели през цялото време на гърба ни. И сега сме снишени от тежестта им.
Колко още да се снишаваме, до счупване на гръбнака ли?

08 ноември 2015

Впечатления от изминалата седмица

***
Полицейският "бунт"

Разглезена от привилегии и от снизходително отношение към калпавата й работа, полицията се озъби на правителството, обявило намерение да затегне каишката й. Съвсем очаквано правителството отстъпи. В крайна сметка полицията достатъчно успешно защитава олигархията от недоволството на гражданите, а това е главното й предназначение. Ефективна или не, полицията е опора на властта, инструмент на държавата срещу народа - факт, независимо какво твърди официалната пропаганда.
Била е опора на царщината, била е и опора на държавния капитализъм на БКП, при все че тогава се е наричала "милиция", а самият режим - "социализъм". Тоест винаги е била част от проблема със социалната справедливост, никога част от решението му.
Следователно, ако искаме друго общество, в което да живеем достойно и човешки, не ни е нужна полиция, а милиция, но милиция в първоначалното значение на този термин, а именно - структури на поголовно въоръженото гражданство, чиято цел е реагиране при бедствия, аварии и агресия.
Милиция означава задължението всички пълнолетни и вменяеми членове на дадена общност да дават дежурства по график, изпълнявайки ролята на милиционери според индивидуалните си възможности и желания; дейността на дежурните ще се ръководи от пряко избрани местни щабове на милицията; щабовете са подчинени на местните граждански събрания и съвети; за координация и взаимодействие при задачи над локалното ниво (махала, село, градски блокови сдружения и квартали), щабовете образуват мрежа за сътрудничество (федералистичен подход).
Накратко - пряка демокрация.
За която още не са съзрели умовете, но няма и да узреят, преди да се престрашат да я приложат. Тоест чакаме не узряване, а изтръгване от лапите на насадения страх, който си служи с хитроумно изплетени лъжливи дилеми от сорта на "какво предпочитате - свобода или сигурност?".

П.П. Полицията "победи", пазете се от нарасналото й самочувствие! Само че победата й е временна - властта тихомълком пак ще й стегне каишката, включително чрез частните охранителни фирми, които дори формално не дължат на обществото "прозрачност" и са вън от всякакъв, даже илюзорен "контрол" от страна на гражданите.
За населението пак няма разлика кой кого е надмогнал - участта му е да плаща и да търпи.
Какъв е капацитетът на търпението - това е въпрос, на който всеки нека сам си отговори.


***
Имунитет

Не споделям радостта на мнозина по повод отнемането на имунитета на Волен Сидеров. Не намирам повод за възторг от това, че държавата дава или си взема една или друга привилегия. Неуравновесени персонажи следва да се натъкват на народното противодействие, вместо на репресивния валяк на държавата. Този валяк днес минава през одиозен персонаж, изгорял бушон, но иначе рутинно размазва всекиго, озовал се на пътя на олигархичните интереси. Злорадството, че сега гази някого от "висините", е краткотрайна утеха без съществени последици. А и не е сигурно доколко действително ще засегне Сидеров - опазването на авторитета на политиците е важно за държавността.
Може някой да рече, че "това е добро начало", че проблемите следва да се разгребват последователно, но реално олигархичната система подхожда избирателно - всякога.
И ако има за какво да бъде съден Сидеров, то е за лицемерието да зове към "въоръжено въстание за налагане на истинско народовластие". Първо, представите му за "народовластие" са подигравка със смисъла на понятието. Второ, бидейки човек от законотворческата секта, е съучаствал оръжието да не попада у народа, а да се концентрира у мутрите - чие ще е въстанието тогава?
Естествено, днешните съдилища надали ще го обвинят за това. Просто ще отбият номера за разтуха на електората.


***
СБЖ

На 4 ноември в сградата на Граф Игнатиев №4 се състоя пресконференция по повод 90-годишнината от убийството на анархиста Георги Шейтанов.
Обратно на декларациите си, че Съюзът на българските журналисти е "свободна трибуна на словото", публикуваните материали на пресконференцията показаха, че нищо от старите "традиции" не е забравено - цензорските рефлекси са живи и бодри.
В сговор с редица организации и лица, СБЖ "чества" гибелта на човек, нарочен за присвояване в "пантеона светци" на своите идейни врагове. СБЖ публикува без съкращения речи на сътрудници на болшевишката Държавна сигурност, но премълча възраженията на присъствалите анархисти от Редколегията на вестник "Свободна мисъл".
Кампанията по превръщането със задна дата на Шейтанов в "съюзник" на "социалистите" бе предшествана от солидна скрита подготовка и тепърва започва публично. Предстои продължение на 23 ноември.
Което ще бъде коментирано безпощадно и поименно.


***
Съжалявам, че ми се налага да коментирам именно тези "казуси", вместо надълго и нашироко да поразсъждавам над последните открития и хипотези за Марс и Плутон. Уви, мерзости определят облика на живота ни, а не мислите за космоса, за прогреса на човешкия дух и любознателност. Докато упражняваме сизифови усилия да "поправим системата", вместо да я пометем до основи, ще е така.

04 ноември 2015

Нощта на Гай Фокс


Тази вечер в Лондон святкат фойерверки - в чест на Гай Фокс, в памет на неуспелия му опит от 1605 година да изпрати британския парламент в орбита върху облак пламтящи барутни газове.
Тоест и англичаните са малце като нас в Деня на народните будители - честват символично нещо, което би трябвало да е повод за сериозни прояви на недоволство, понеже БУДИТЕЛИТЕ са призовавали към непокорство спрямо несправедливостите на своето време. Хайде, британците може би нямат толкова поводи да са ядосани на парламента си, затова не го бомбят, но поне предупреждават - с фойерверки. Ама българите - и те ли нямат?
Ами, нямат. Защото притежават търпение в излишък. И, чествайки Будителите, всъщност целуват иконите на будителите, старателно забравяйки духа и смисъла на будителството. Така е безопасно - иконата не ще зашлеви шамар, не ще извади сабя или револвер, не ще халоса глупака с книга по тиквата. Българите празнуват Будителите в просъница. Наблягайки при това на православната пропаганда - тоест мракобесие вместо революционни идеи.
Тази пропаганда е особено енергична, понеже от предната вечер е загряла в попържни срещу Хелуин - един достатъчно безобиден и инфантилен празник, нито за анатема, нито за възторг. За разлика от нарастващата през годините агресивност на православието, Хелуин не се натиска за "основа на българщината", нито гледа да се намърда в училищата. Хелуин е простодушно честен: "Лакомство или пакост".
Обратно, православната вълна дудне за "мир и любов", пък само злоба и жлъч излива върху всеки несъгласен с това светът (в отделно взетата страна) да се върти около попското чувство за собствена важност - издуто като шкембе на владика и лъскаво като лимузина пред Синода. Накратко: властта, вкл "духовната", грубо обира лакомствата и продължава да върши пакости.
Но, стига за БЕЗБОЖНОТО смесване на тиквени фенери, кукери и сурвакари в "чуждия, развратен, антибългарски и сатанински" келтски празник (какво като келтите са обитавали три века Балканите, съвременните българи не помним три дни назад, камо ли за културните следи на келтското присъствие!). Темата е Гай Фокс.
Бил е млад човек, придуман от заговорници католици да запали фитила срещу "протестантската диктатура" (няма майтап, диктатура си е била). Не е кой знае колко революционен контекст, но с времето станал символ на СЪПРОТИВАТА срещу всяка тирания - най-вече благодарение на една друга "аморална мерзост", комиксите ("V като вендета"). Не е успял заради предателство (уж ТИПИЧНА само за българите, хмък), заловен е и изтезаван, а през януари екзекутиран.
Само че самият акт интригува, щом не е забравен през вековете. Акт на възставане срещу потисничеството, изправяне на преклонената главица - обратно на поговорката (която никак не говори добре за българския манталитет), твърде удобна за сечене позиция. Акт на разчистване на ТУМОР, така че да има мегдан за градене НА ЧИСТО.
Уви. Нощта на Гай Фокс няма популярност в България. Както липсва бунтовен дух в Деня на будителите. Най-много някой да е изрязал маската на несполучилия атентатор от ХVІІ век върху тиква (вместо лика на премиера ни "слънце"). И - точещи се във форумите урагани в напръстник вода заради горкия Хелуин.
Вместо това обаче имаме безобразие на капризните (разглезените винаги са капризни) полицаи. СЛУЖИТЕЛИТЕ на "реда" (реално - произвола на олигархичните ни институции) изнудват обществото с аргумента "дайте ни каквото искаме, щото ще се фръцнем, а без нас ще стане ПО-ЗЛЕ". Демек пак номерът "лакомство или пакост", обаче - виж горе: прибират лакомствата и си карат нататък пак пакостливо.
Следователно, НАКЪДЕ ПО-ЗЛЕ?
Протестът на ченгетата е доста мръснишко деяние. Те не рискуват нищо. ВСЯКА власт се опира върху тях, те съществуват, за да я пазят от "любовта народна". Никой не ще тръгне да ги млати с палки, обгазява, рита паднали, унижава и сплашва. ТЕ са тези, които правят всичко изброено.
Срещам мнения, че това били "милиционери", а не "полицаи". Глупости. И живковата милиция беше фактически полиция - обикновена подмяна на понятията, щрих от по-общата подмяна на термина "социализъм" с реално замислената и построена система на държавен капитализъм от 1944-а до обратната й трансформация след края на 1989-а (като подготовката за реставрацията на частния капитализъм бе започнала още от началото на 1980-те). МИЛИЦИЯ, вижте всезнаещата уикипедия, означава НАРОДНО ОПЪЛЧЕНИЕ. И точно от такова имаме нужда, но не като отделно пискюлче, а в контекста на системата на ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ.
А за пряка демокрация има нужда от включване на Гай Фокс в списъка актуални български Будители.

Така че, както в момента си казват лондончани, да си спомним за добрия момък Гай Фокс! Да драснем един кибрит - за свят без граници, без ченгета, без потисници, без сиромаси, без неоспорими догми!

31 октомври 2015

(за технологиите)*

Живеем в свят, изтъкан от множество проблеми, превърнали се отдавна в гордиеви възли. И, също както ОНЗИ Гордиев възел, те са невъзможни за разплитане – единствено разсичане оправя нещата. Въпросът е как да сечем възможно най-безболезнено.
Възможно ли?
Обитаваният от нас свят преживява Атомната си епоха. Същата, която изгря заплашително на 16 юли 1945-а със силата на десет хиляди слънца и хвърли сянка върху цялата планета. Тя стана небосводът на съвремието, по който заблестяха умножаващите се светила на все по-новите технологии.
Технология – “начин за правене на неща”. Приложно знание на природните факти. Плод на човешкия разум, но и ваятел на същия. Технологиите са отклик на насъщните ни нужди. Коя от днешните технологии можем да наречем знакова?
Вижте ярката звезда ИНТЕРНЕТ. Тя е цяла система технически открития и практики. Но само една от “звездите”. Погледнете как по Млечния път се спуска фигура с неудържимо засилващо се сияние – заченатата в края на ХІХ век и формално родена през 1970-те РОБОТРОННА РЕВОЛЮЦИЯ. Като образ от картина на Йожен Дьолакроа, но нарисувана от Хаджиме Сораяма. Съпровождат я терминатори, които скоро ще разстрелят половината от съществуващите днес човешки професии.
Сравнително доскоро въображението ни населяваше небесата единствено с персонажи от античните митове. Уви, там не намери място най-достойният за уважение герой – титанът Прометей... но поне брат му Атлас крепи небето. Все някакво признание, макар и неявно.
ПРОМЕТЕЙ означава “който мисли предварително”. Титаните губят войната с олимпийските богове и почти всички пропадат в Тартар – ужасна бездна под царството на мъртвите на Хадес, обвита в три слоя Мрак, което намеква, че никой мобилен оператор не осигурява там покритие. Но неколцина победени строители на света са пощадени за демонстрация на великодушието на боговете. Вместо да кротува, благодарен за тази милост, Прометей взел че създал от глина първите човеци, дарил им огъня, научил ги на занаяти (технологии!), окуражил ги да гледат смело нагоре и напред, без да превиват покорно гръб. Това му деяние разгневило господарите на Олимп. Наказали го жестоко за кражба на свещената божествена собственост и подронване на божествения авторитет пред смъртните. Видяло им се малко и провокирали малкия брат на бунтовника, глуповатия Епиметей (“който действа, преди да мисли”), да сътвори празноглавата красавица Пандора. На нея дали ковчеже с всякакви гадости, което тя предсказуемо отворила – и злините до днес пъплят из света, мъчат хората.
Ако пишех метафорична пиеса, бих поставил в нея Технологиите като обособена масовка “лицетанцьори” (Франк Хърбърт, “ДЮН”), способни да приемат различни персонификации, едната от които е Прометей. Честта несъмнено му се полага, защото той придал СМИСЪЛ на технологиите – да разширяват възможностите както на обществото, така и на индивида. Тоест да генерират и разширяват човешката СВОБОДА.
Така че именно свободата на всяка една личност е мерилото за оценка на технологичния напредък. Затова кръщавам своето есе с важния според мен въпрос


ТЕХНОЛОГИИТЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН – ПРОМЕТЕЙ или ИГОР?



ИГОР, когото избрах да олицетвори противоположността на Прометей, не принадлежи към архетипите с дълга диря в културната история. Продукт е на филмовата индустрия от 1930-те до наши дни. Типаж на послушен, технически вещ слуга на клишетата “луд учен” (доктор Виктор Франкенщайн, литературна рожба на Мери Шели) и “абсолютен злодей” (прекроения за филмови зрелища “цар на вампирите” Дракула). Игор е верен на господарите си, докато са силни. Не би се жертвал за другиго, ако изборът зависи само от него. Но има един проблем с Игор. Решат ли господарите му да го контролират по-твърдо, те ограничават слугата си – Игор оглупява и не може да изпълнява ефективно задълженията си. Обратно, отпускане на каишката изкушава Игор да извърши предателство, да спретне дворцов преврат. Такъв е той – подобие на началника си, затова би постъпил като него.

{... оттук и заплетената дилема относно т.нар. Изкуствен Интелект – създателите му искат да е напълно предвидим и покорен, но тогава няма да представлява пълноценна личност, а без личност няма интелект. Оставят ли го НЕОГРАНИЧЕН (защото интелигентността означава намиране на нестандартни решения, чупене на зададените от програмистите рамки, самостоятелно избиране на цели и приоритети) днешните земни “богове”, тоест “елитите”, рискуват да получат един... Прометей, който ще им “открадне” огъня и ще го даде на нуждаещите се ...}

Сянката на уродливия измекяр и скрит деспот Игор тегне над всички минали и настоящи технологии – да вземем например ядрените, щом сме обитатели на Атомната епоха. Овладяването на ядрената енергия тръгва като игорев проект, но се появяват и прометеевите мирни реактори, обаче и тях впрягат за нуждите на голямата политика и голямата печалба – всъщност печалбата е основен мотив за правене на политика, печалба с други средства. Така епохата ни е белязана от съперничеството между аспектите на Прометей и извращенията на Игор в ядрените технологии.
Добре, ами Интернет? Юнакът Интернет, като част от масовката Технологии, не прави изключение. Да си припомним биографията му:
възниква под името АРПАНЕТ като военна разработка за подобрено взаимодействието на компютърни мрежи през 1969-а. Прекръстен чак през декември 1974-а (ако вярвахме в астрология, бихме възкликнали: Стрелец! Стрелецът Херкулес убива орела, изтезавал Прометей в продължение на 300 века. Многозначително, нали?). Цивилен е от 1988-а. Взрив на популярност (до над ТРИ МИЛИАРДА ползватели днес) го сполита след въвеждане на системата за размяна на хипертекстови документи на 6 август 1991-а – тоест тъкмо в 46-ата годишнина от Хирошима – ето я сянката.
За беля, не всякога разпознаваме грозната физиономия на Игор, както и често вместо Прометей се появява Епиметей, за да надроби големи каши... Жив пример – спамът, умножаването на псевдофакти, повърхностната среда на “социалните мрежи”, където важното е смесено с излишното, но всичко префучава, бързо се забравя, дори ако предизвика моментна истерия сред юзърите. Всяко чудо за по три дни, често за няколко часа.
Одеве заявих, че технологиите служат на хорските потребности, но истината е, че те с предимство обслужват интересите на Институциите на властта, държавните и частните.
В евентуалната метафорична пиеса Институциите са важно действащо БЕЗЛИЧИЕ.
Макар и съставени от хора, те имат нечовешко поведение. В действията и “ценностната система” на Институциите почти никога не откриваме онова, което сме свикнали да наричаме човещина. По думите на класика Лев Толстой, ТЕ са прагматични и безчувствени. Още по-категорично мнение за Институциите е изказвал Христо Ботев, когото няма да цитирам от уважение към ерудицията на читателите. Институциите възпитават съответния си човешки пълнеж именно като прагматични и безчувствени индивиди. Принуждават хората да постъпват против волята и личните си интереси – тъкмо това се нарича ВЛАСТ. Наредбите им ни се струват безсмислени, понеже храним една твърде устойчива и опасна заблуда, че Институциите са създадени за наше благо, докато те съществуват за самите себе си. Оцеляват, като паразитират върху спонтанно възникващите свободни инициативи, които са израз на вродената солидарност на същества със стаден произход.
В днешния свят именно Институциите поръчват технологии. Или си ги присвояват, да не кажа КРАДАТ. Патентното и “авторско” право са широки тучни ливади за паша на мошеници, но да не се отвличаме от главната тема. Обикновените любознателни хора, водени от чист творчески импулс, разработват технологии и без нарочна поръчка. Мнозинството изобретатели мечтаят за възвишени неща, едва на последно място се сещат за осребряване на усилията си. Такова е свойството на разума – да върши нещо заради самото нещо, да човърка в тайните на природата, да узнава и се възхищава на всемира, да опитва да направи “по-добре” или да създаде “небивало преди”.
Институциите пък преследват изгодата. Щом получат своето, не го пускат, докато не се наситят, докато не видят полза за себе си от споделянето на дадена технология с така наричаните “статистически обикновени хора”. Но всяка технология, нека и поръчана, винаги съдържа неподозирани възможности, които затрудняват или разбиват монополния контрол над използването си. Просто казано, няма “благи” или “зли” технологии. Добри или лоши са конкретните им приложения в контекста на съществуващото обществено устройство, а това устройство е отразено в определен набор съответни институции – или свободни инициативи.
Следователно, заравяйки се в корените на историческото минало, оглеждайки буйната зеленина на текущото настояще и очаквайки зреещите плодни перспективи на обозримото бъдеще, редно е да се поинтересуваме: какви технологии искат Институциите? Дали тъкмо СЪЩИТЕ технологии са нужни и на човечеството?
Миналото е непроменимо. Истината за него не изчезва когато не я знаем, но незнанието е повтаряне на стари грешки. Настоящето е толкова пред носа ни, че зад дърветата често не съзираме гората. А пък бъдещето... е, то отдавна не е това, което беше. Доста писатели и футуролози се изложиха с прогнозите си. За някои неща отчасти познаха: мобилните телефони въплътиха в метал и пластмаса “комуникационните гривни” от литературната и филмова научна фантастика, но и надхвърлиха фантазираните си описанията. Други блянове пък не се случиха – шедьовърът на Стенли Кубрик “Космическа одисея: 2001”, заснет през 1967-а, днес “за мнозина навярно е скучен”, но пак някому носи удоволствие, примесено с носталгия по изпуснатите възможности.
Кои възможности ли?
Ами например, иска ми се да вярвам, че ако през 1995-а, или още през 1989-а интернет и мобилните комуникации бяха на днешното ниво, то МОЖЕ БИ бихме имали шанса да надвием ТЕЗИ Институции и да дадем воля на СВОБОДНИТЕ ИНИЦИАТИВИ. Навярно щяхме да живеем, ако не в глобално още, то поне в успешно разширяващо се общество на високотехнологична ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ – самоуправление чрез интернет форуми. Свят на проектите на Жак Фреско, на мечтите на автора на романа “Червената звезда” революционера и учения Александър Богданов, на всичко най-оптимистично от Ефремов, Азимов, Хайнлайн, Кларк, Бредбъри, Льо Гуин, Ким Стенли Робинсън. Иска ми се да вярвам, че преди 20-25 години един развит Интернет би приел образа на Прометей, би дал на хората от Източна Европа истински огън, не онова лустросано кандилце, което ни пробутаха, а ние с възторга на Пандора приехме лъскавата опаковка, слепи за ситния шрифт в договора, който ни забраниха да разтрогнем. Проявихме глупост и се докарахме до ежедневие, в което се уплътняват сенките от антиутопиите на Оруел и Хъксли, цялата Земя се уподобява на мрачната планета Торманс (Иван Ефремов “ЧАСЪТ НА БИКА”).
Но, нейсе – невъзможно е да проверим как БИ станало. Миналото вече се е случило. Със сигурност смея да твърдя само едно – ако и след 20 или 25 години Интернет остане в същия си принципен вид, това ще означава, че Институциите са изградили Матрицата и ние вече сме в нея. Не бива да се съмняваме, че Институциите ще допускат само такива промени, които не отменят привилегиите им на неоспорими разпоредители с човешки съдби и монополни определители на вида на съществуване на Технологиите. Метафорично – Институциите на властта желаят технологии с облика на ИГОР и точно такива ще използват.
Но на човечеството са нужни технологии с персонификацията на ПРОМЕТЕЙ. И то час по-скоро. Защото Бъдещето може да настъпи внезапно, с взлом, благодарение на госпожица Роботронна Революция. Да не се лъжем – ТЯ не идва, тя ВЕЧЕ Е ДОШЛА и се разгръща. И не означава стиймпънковски свят на метални машини, над които човекът винаги щял да се извисява. Роботронната девойка включва в себе си и биологичните технологии. Учени в Китай щурмуват последните тайни на фотосинтезата. Преди няколко години международен екип създаде изцяло изкуствена жива клетка. Съвсем наскоро в Чикагския университет синтезираха изкуствена рибозома, вътрешноклетъчна молекулна машина за сглобка на белтъчни молекули според записаните в гените инструкции. Буквално тези дни в университета на Сан Диего тестват микророботи за диагностика и терапия. Тези открития носят в себе си потенциала да изтрият границата между живото и неживото. В най-простия сценарий, ако Роботронната Революция погрознее до Игор, ще се сблъскаме с нахлуване на така наречените автономни оръжия, които, според Станислав Лем (“ОРЪЖЕЙНИТЕ СИСТЕМИ НА ХХІ ВЕК”), не се нуждаят от разум, само от инстинкти на заплашено гнездо оси. Военните конструктори не гонят изкуствен интелект, те проектират високоефективни изкуствени идиоти без задръжки, сляпо изпълняващи всяка заповед. При това, ако в цивилната сфера решаваща роля играе цената на роботите спрямо заплащането на живите работници, то военните бюджети рядко търпят ограничения. Ята миниатюрни дронове съвсем ще заличат разликата между войната и мира.

Но и без военен апокалипсис вероятното бъдеще не радва. Единственият съществен фактор при капитализма е платежоспособният пазар. Следователно и занапред ще бъдат развивани провокиращи покупка глезотийки, вместо задоволяване на наистина полезни потребности. Замисляният от компаниите хардуерно зададен режим “винаги онлайн” улеснява следене и събиране на лични данни – за нуждите на полицейския надзор, за усъвършенстването на рекламни стратегии, които създават “потребности”. Оттук получаваме новия “опиум за народа”, обезболяващо средство срещу грубата действителност на битието. Илюзията за свобода във виртуалния свят като компенсация за несвободата IRL. Да повторя – Свободата означава отворен за личния избор кръг възможности. Бедното материално положение означава свиване на този кръг. Бедняците са тласнати в надпревара помежду си за доходи, и то в условия на намаляващи работни места. Руши се естествената човешка солидарност, Институциите, политическите и икономическите, успешно разделят и владеят.
Но Роботронната Революция ще постави света на ръба на оцеляването, изборът ще е съдбоносен, неизбежен и достатъчно ясен: или оцеляват Институциите, но тогава загиваме всички, или оцеляват хората, включително индивидите, принудени да напуснат службата си в Институциите – и дано регенерират в себе си човешкото след напускане.
Оптимистичното в случая е, че разхубавяването на девойката РР до Прометея, може да зависи от НАС, стига да не седим бездейни пред интересите на Институциите на властта. Тогава не ще има причини за опасенията на Стивън Хокинг от поява на истински ИИ, защото могъщ разум по-вероятно ще покаже характеристики на Прометей, отколкото да уголеми комплексите и предразсъдъци на нравствено осакатеното от Институциите човечество.
Това, което искам да внуша на читателя, е че технологиите са отворена врата към добро бъдеще. Но вратата ще остане заключена, докато ключът се намира у Институциите. Не го ли отнемем, вместо технологични чудеса ни дебнат технологични кошмари. Налага се да избираме – съратници на Прометей ли ще станем, или материал за лабораторните опити на Игор?

Между другото, знаете ли че комбайнът за прибиране на памук е изобретен (и дори построен демонстрационен екземпляр) 70 години преди масовото му използване? Заради евтиния робски труд по памуковите плантации и непоклатимото мнение, че “машините насаждат мързел”. Прометеят на селскостопанските технологии не е успял да надмогне съпротивата на тогавашните Институции и блатото масови предразсъдъци. Чак когато един насилствен, от немай-къде революционен акт отменя робството, плантаторите закупуват комбайни, доста усъвършенствани спрямо прототипа, но не чак толкова, колкото наистина би могла да е изпипана една машина за близо век активна практика. Друг е въпросът, че пушилката на расовата дискриминация и неравните възможности още виси и задушава, за разлика от разсеялият се барутен дим на Американската гражданска война.

Знам, обезкуражаващо е събирането на позитивни поуки по трошица от всяка минала революция, докато негативните последици направо ни заливат: досега няма революция, която да е избегнала насилствена поквара в контрареволюция. Но пак някакво предимство – знаем КАКВО не трябва да правим. Не трябва да събаряме едни институции, за да построим тяхно подобие, което ще ни поробва тутакси. Не трябва да позволяваме игоризиране на технологиите. Научно-техническата революция няма смисъл, ако не подпомогне Социалната, а нашето осмисляне на историческите поуки не ще струва пукната пара, ако отново (постъпвайки неразумно като Епиметей или страхливо заемайки страната на Институциите) позволим превръщането на революцията (Прометей) в нейната противоположност (Игор).

ДНЕС решаваме участта на човечеството. Утре може да стане късно.



----------
* леко разширена версия на статията, публикувана в книгата "Преплетени линии"

.

22 октомври 2015

НЕ ГЛАСУВАЙ!

Живеем по правилата на ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА СИСТЕМА, в която:
--- не избираме кого да изберем;
--- избраниците са вън от контрола ни;
--- неконтролируемите ни "представители" назначават длъжностни "лица", които даже от кумова срама не се чувстват задължени към избирателите.

Това означава, че представителната система, самозакичена с табелата "ДЕМОКРАЦИЯ", фактически представлява дебело гримирана с демагогия ОЛИГАРХИЧНА ДИКТАТУРА.
Тя управлява, разчитайки на страха, на предразсъдъците, на насадените навици у хората.
Една от водещите й демагогеми е ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА, без значение кои мерзавци ("избраните от народа" лобисти на бизнесгрупировките) колко калпави (калпави за НАС, уютни и изгодни за ТЯХ) закони приемат.
Тоест олигархията проповядва РОБСТВО НА ЧОВЕКА ПРЕД ЗАКОНА.
Но в същото време олигархията остава вън от същия закон (пресен пример: условна присъда на присвоител на значителна шестцифрена сума богаташ, докато дребни тарикати и направо сиромаси влизат в панделата за откраднат мобилен телефон).


РЕФЕРЕНДУМИТЕ в рамките на представителната система са ГАВРА с волята на народа. Те не постигат съгласуване на мнения и интереси, а водят до разцепване на населението на враждуващи помежду си агитки.
Електронно гласуване, даже и позитронно да го направят, то пак ще протича според ритуала на представителността, ще дава легитимност (съгласие на гражданите) на олигархичната диктатура.

Има ли алтернатива?
ДА!
Това е ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ, която е напълно различна система от представителната, за която съм писал и преди в този блог, и за която ще пиша отново.
В Пряката демокрация хората избират кому конкретно да поверят изпълнение на обществено значима задача. Избраникът е само говорител на избирателите си, на тяхната формулирана на Гражданско събрание воля, а несъгласувани импровизации на избранника просто прекратяват пълномощията му. В Пряката демокрация избраниците само предлагат решения на проблемите, а гражданите ги приемат или отхвърлят. Така се създават нужните на обществото институции, редактират се неефективните, разпускат се излишните, а вредни (паразитни) изобщо не се допускат да възникнат.
Пряката демокрация дава своя максимум възможности, когато е съюз на доброволни сдружения на личности - териториални, производствени, потребителски, културни, спортни, аварийни, научни, образователни, каквито се сетите. Така на мястото на сегашните страни, обградени с държавни граници (място на смърт от "рикошети"), чисто географски, ще възникват и ще си взаимодействат народни обединения, които плавно преливат в други обединения с друг език и други културни традиции, но поощрени да си сътрудничат, вместо да съперничат (и в това е шансът за оцеляване и здравословно развитие на култури с малоброен носител, каквито са например българите, чиято култура или се разрушава от съседите, понеже е впрегната в качеството на реклама на търговски интереси, а търговията задава политиката, а политиката лесно бива продължена с военни средства, или се мумифицира при националистическа власт).


Какъв е проблемът с гласуването обаче?
Пробремът е, че Пряката демоклация НЕ МОЖЕ да се появи и да расте, докато не започнем да я прилагаме, докато гласуваме доверието си (всеки път излъгано!) на представителната система.
Така че ОТКАЗ ОТ ГЛАСУВАНЕ е предварително условие изобщо да предприемем каквото и да било в насока на истинската промяна.
Едва когато се отърсим от илюзии като "прогрес в рамките на (олигархичния) закон", ще сме способни да подхванем (и възприемем!) просветна кампания що за чудо е Пряката демокрация, да създадем групи за съпротива срещу произвола на всяка една от главите на олигаричната ламя, да свържем тези групи в самоорганизирана мрежа, а тази мрежа да развие потенциала си на МРЕЖА ЗА САМОУПРАВЛЕНИЕ, но и самоотбрана срещу всички форми на агресия от страна на олигархичната класа (едрия бизнес, политиците, чиновниците и близкия им лакейски кръг).

Нека спрем да гълтаме стръвта "изберете по-малкото зло" - голямото зло възниква тъкмо от примирението с малкото. Навиците за подчинение, затвърждавани от участието в изборите на представителната система, не оставят място за появата на нови навици сами да се грижим за себе си, сами да пишем и променяме правила, за които всеки човек има съвест да различи правилното от грешното, тоест да постави "закона" в единствено справедливата му позиция - ДА СЛУЖИ НА ХОРАТА, не обратното, както е сега (и то само на теория, понеже, казах го вече, върхушката управници всякога е над закона).
Бойкотирането на изборите е разчупване на робските навици, началото на създаване на рефлекси на свободен човек, способен да се научи сам и заедно с околните на живот в прякодемократично общество.
Неучастието в електоралната измама ще подрони властта на олигархията, ще ги лиши от аргумента, че управляват със съгласието на народа.


(но нека не се лъжем - от изборния бойкот системата само ще се поразклати, без да рухне. И ще устоява, докато я търпим, докато спазваме правилата й, плащаме й данъците, дърляме се помежду си, докато й вярваме от страх, че без нея "ще стане по-зле".
А когато едно поколение достигне до прозрението, че е сгрешило да вярва на овластените лъжци, тогава вече му липсват чисто физически сили за борба. Идва новото поколение (което има основания да не вярва на "дъртаците", защото немалка част от тях отказват да признаят, че са сбъркали), след което и неговият живот се попилява в бавно проумяване, че "нещо не е наред".
Сизифов затворен цикъл - така олигархията оцелява отново и отново, само сменя маските и грима си... а понякога и не си дава труда да се маскира - когато народът е слаб и "прост", тогава тя е силна и зарязва преструвките)



И така:
НЕ ГЛАСУВАЙТЕ, не давайте на кариеристи и паразити правото да решават вместо вас не само как да живеете, а и кога и как да умрете!


!

21 октомври 2015

Данък ВРЕДНИ ХРАНИ



Наблюдавайки дебатите във виртуала по този въпрос, виждам, че някои моменти са напълно ясни на хората. С риск да бъда банален, ще повторя тези положения под формата на питанки (повечето риторични):

1) защо трябва да има вредни храни?
Защо се допуска произвождство на боклуци? Защо "отговорните лица" търпят съществуването им?

2) защо ги оставят по щандове, сергии и складове, но този път по-скъпи?

3) защо ни говорят, че мярката е за "наше добро", след като всъщност изтупва джобовете на бедните българи (а това са минимум ПОЛОВИНАТА население) в полза на все по-мошенически управляваната здравна каса (и бюджета изобщо)?
Ако биха искали "добро", биха намалили ДДС на "невредните" храни. Биха спестили от издръжката на бюрократите, парламентаристите, държавните субсидии за партиите (тези политически обръчи на бизнеса). Биха отчислявали не 1% от акцизите за здравеопазване, а поне половината.
Но не го правят. Защо ни лъжат тогава?
Защо се прикриват с "благородни каузи"?
Защо в СЪЩОТО ВРЕМЕ отпуснаха облекчения за цигареното производство - то нима хич не е вредно?

4) защо след гръмки декларации за РЕФОРМИ, реформаторите се занимават с какви ли не екстравагантни хрумки, все встрани от проблемните явления, практики и институции, с което всъщност отлагат реформирането?

(впрочем, аз в реформиране не вярвам - нужен е толкова основен ремонт, че рационално би било помитане на всичко до основи и строеж на чисто - но и с чисти принципи, а не лустросана версия на предишната мерзост!)

5) защо са толкова сигурни, че вдигането на цените на "вредните" храни няма да провокира поскъпване на всички останали продукти?
Нима разчитат на съвестта на търговците, тоест хората, на които съвестта по-скоро пречи на поминъка им? Защо ни заблуждават, че и производителите (собствениците на производствата, които не са непосредствените произвеждащи с труда си) ще престанат да затрупват търговската мрежа с "вредна" продукция?

Храната няма алтернатива - каквото и качество да е, каквато и цена да й лепнат, ще се купува. Или ще се мре. Или емигрира (в търсене на "мекото на баницата", в което разни домоизраснали ПАТРИОТИ упрекват мигрантите, които не са българи). Спасяването с връщане към прадядово земеделие иска много време... и пак разходи, които човек няма да успее да поеме, защото ще е зает със зеленчуковата си градинка, чиято продукция е храна, а не жълтици. Тоест предпоставки за неотразимо изнудване са налице. Защо вносителите на закона за този данък смятат, че при създадена благоприятна ситуация за рекет, рекетът няма да изкласи и буйно разцъфти? Та самите те, в позицията си на власт, не питат подвластните, направо ги поставят пред свършен факт ("със закона не спориш, на закона се подчиняваш"). В предизборните си обещания не са казвали, че ще въвеждат такъв данък. Значи - лъжа и изнудване. Щом те изнудват народа, защо се правят на тапи, че следващият ешелон изнудвачи не ще се възползва?

***
Това са масово задаваните въпроси и изказвани разсъждения (да, признавам, пренебрегнах одобрителните за данъка, защото НЕ СА УБЕДИТЕЛНИ, поне за мен).
Сега ще добавя две мои предположения в продължение на темата.
Първо - предвид хроничния финансов дефицит в областта на подкрепата за хората, дали не са решили просто да уморят с глад "излишните" граждани? Нека и несъзнателно, но властниците май точно това ще постигнат.
Е да вземат тогава поне евтаназията да разрешат!
Второ - този ход е странен току преди избори. Или е проява на политическа глупост, или управляващата в момента коалиция подозира доста трудни времена и си намира начин да се оттегли от формалното управление (а значи и от политическата отговорност), да прехвърли топката на опозицията, която обаче също не се натиска особено - всички отбелязват, че кампанията е вяла. Вярно е, че кокалът на властта не се пуска по принцип, но големите български партии отдавна са не само лобисти на едрия бизнес (мутренски на всички нива), но и сами по себе си бизнес групировки (тоест олигархични кланове). Така те нищо не губят - икономическата власт, а и неформалната на "бухалковото право" си остават у тях при всяко положение. Пак са силни буквално феодалните фамилии по места в провинцията - какво като кметът няма да е от тяхната партия! Ще се спазарят, както са правили досега. Накратко - управляващата класа надушва скорошни проблеми.
Тежестта на които ще падне върху нас, непривилегированите поданици на мутренската държава, по инерция наричана България...


.