24 ноември 2015

вместо седмичен коментар: РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА?

Турски изтребители свалиха руски боен самолет - турските власти твърдят, че в турско въздушно пространство; руските - че било над сирийска територия.
Какво е това?

Хипотеза: отговор на турското правителство срещу евентуално съдействие на Путин за създаване на (марионетна на Кремъл) кюрдска държава. Демек НАМЕК към Москва да не се пробва, няма да мине.
Путинова Русия издиша, режимът изчерпва потенциала си в икономиката, в политиката, а сега вече и във военно отношение. Путин отчаяно се втурва в авантюри, за да покаже, че е мощен колкото СССР.

Ще има ли последици?
Не. Никое правителство от "великите" на Запада не желае да рискува хаос в Русия, какъвто би настъпил при падане на Путин от власт. Дори новата олигархична банда (сменила тази на Янукович) в Киев не го желае. Русия им трябва относително мирна, без значение колко авторитарна, само да не е суровинен придатък на Китай.
Последиците ще са за редовите руснаци - ще ги насочват за почивка към Крим (фактически вече опростен, че е бил анексиран), реално ще им забранят летуване по турските курорти.
Путин ще бълва заплахи - за пред своите поданици, да не изгуби "популярност", защото само тя го пази от олигархията зад гърба му. И вероятно ще се откаже от мераците да изнудва турския си колега (с когото доста си приличат) с "кюрдската карта".
И на Ердоган ще му се размине това усложняване на отношенията в "антитерористичната коалиция" - формално е прав, спазил е процедурите. И други вироглавщини са му простили вече, вкл гаврата със собствения народ (в очите на който Ердоган може даже да спечели точки като бранител на свещения държавния суверенитет - пак прилика с Путин).
Ще пострадат турските хотелчета, капанчета и дребни бизнесмени, завъртели алъш-вериш с Русия.
Но най-вероятно "ситуацията" ще се уталожи, никой не иска да губи, а "посланията" (стрували човешки животи) навярно вече са правилно разбрани. Нищо чудно до лятото инцидентът да бъде забравен.

И така...
...мръсната война в Сирия ще продължи - дълго. Пак никой няма интерес от бързо смазване на ИДИЛ, но държавниците са напълно удовлетворени от възможността да плашат населението си, да ползват по-свободно инструмента на полицейщината и оправданията за липса на решения в социалната сфера - тях ще отложат за "след победата".
Междувременно печалбите от всичко свързано с войната (и петрола) текат пълнопарично.

За бежанците направо да не говоря - прецакани са вече наистина отвсякъде.

15 ноември 2015

Пиесата "Гео" от Иван Добчев в Народния театър



Вече изразих накратко мнението си в седмичния коментар.
Казаха ми, че темата заслужава повече "позитивизъм", че светът, особено светът на изкуството, не е черно-бял.
Признавам правотата на тази забележка.


Самочувствието ми да пиша за театър, и то толкова зъбато, не се дължи на голям стаж като зрител. Двайсетина години минаха, откакто не съм стъпвал в театрална зала, при все че изгледах доста на брой стари филмирани постановки. Имал съм късмета и удоволствието да работя в театър - сценичен работник. Да строя декорите, да наблюдавам репетициите, да виждам как се създава една пиеса "в плът и кръв". Някои режисьори дръзваха не само да дърпат конците на актьорите, но и да се съветват с тях, та дори и включват в процеса "помощния персонал" - в такъв колектив чрез спорове и подхвърляни хрумки се раждаше нещо наистина изумително - достоверно, без видима граница между сцена и зрителска зала, възнаграждавано с ръкопляскане до болка в дланите, с усещането на целия състав, от режисьора до чистачката, че сме сътворили нещо значимо заедно.
Не знам как е градена пиесата "Гео". Оценявам добрите и сложни декори, които изискват доста труд както за измисляне, така и за направа, а сетне и за обиграване от артистите. Личи колко старание е вложено.
Започва впечатляващо, отвъдно. Изпипана, с физическа дълбочина и емоционално въздействие е нямата сцена: камион в мрака, войници стоварват чували с трупове и ги хвърлят в кладенец. Силни са епизодите с балконите, от които палачи си прехвърлят отговорността или се гордеят с извършените безчинства. От самото начало действието е интензивно, грабва. И не губи темпо. Но...
Темпото би трябвало да е обвързано със съдържанието. Сериозните послания би трябвало също да вървят по възходяща, от всяка следваща сцена зрителят да научава нещо ново - не като информация, не като списък имена на поети и политически дейци, а като усет за онази епоха, за която да не се лъжем, че е останала изцяло в миналото.
Уви. Посланията не само че не следват интензивността на формата на играта, но и олекват. И по-лошо: изопачават факти.
Да, творецът е свободен да прави интерпретации, стига тези интерпретации да не обръщат истината наопаки. Или, ако държи да даде алтернативно обяснение на някой исторически факт, да се потруди с доказателство: всички си мислите, че е било еди-как-си, но в действителност се е случило еди-какво-си - кой го казва? - ето кой го казва! - и аз, авторът, заставам зад тази гледна точка! Или нека никой не го е казал, но логиката ме е убедила, че се е случило така, а не иначе!
Тц. Няма такова нещо.
Пиеса по книга, и то книга като "В една и съща нощ" (от Христо Карастоянов), не е фасулска леснина. Налага се безпощадно кълцане на първоизточника, така че да остане най-същественото, без което не може. И тук вариантите не са един или два - защото не авторът на книгата адаптира творбата си за сцена, а авторът на пиесата представя своя прочит на книгата. Показателното тук е какво именно е избрал от книгата, върху какво е обърнал своето внимание - и какво държи да фокусира в очите на зрителя.
И така, постановчикът е предпочел да ни разкаже и покаже че:
-- Гео Милев бил неврастеник. Нито думица, освен репликата за сълзящата гной изпод стъкленото око на поета, че вследствие на раната (която как е получена? Пак едно изречение, вместо одата за Вийон или сцената с Худини, би свършило работа) Гео е изпитвал ПОСТОЯННО, изтощително главоболие.
-- изпил цяла газена тенекия вино;
-- вдигнал скандал, че щели да го удавят в Тунджа;
-- написал поемата "Септември" (да, също силен момент с груповото рецитиране);
-- твърде много и откровено приказвал пред английски емисари.
Последните две обстоятелства му коствали живота.
Спомена се приятелството на Гео Милев с Георги Шейтанов. Но къде бе поне кратичък епизод, който да ПОКАЖЕ това приятелство? Само това, че накрая двамата сякаш се варят в един и същ казан в ада?
И ако за причините за убийството на Гео зрителят получи обяснението "писал поема, раздрънкал се пред чужденци", то заради какво властта изтребвала анархисти?
Ами, защото "само стреляли". Толкова безразборно, че самият Шейтанов изпаднал в съмнение относно каузата си (за същността на която - пак нищо не прозвуча от сцената). Проплъзна и внушението, че Шейтанов бил привърженик на "общ фронт" срещу... какво? с кого? с каква цел, по дяволите!
Не, не упреквам пиесата в това, че не е пропаганда на анархизма. С голямо разочарование на фона на положения труд и старание на изпълнителите констатирам, че бе заобиколена истината. Зрителите разбраха за анархистите само едно: луди безстрашни глави, които геройски загиват незнайно за какви идеали, сеейки самоцелен терор.
Нещо като джихадистите, за жертвите на които след края на пиесата залата изтрая минута мълчание.
Не исках хвалебствия към анархическите каузи. Държах само да няма лъжи - и то подлички лъжи иззад ъгъла, под маската на "уважение към романтиката и храбростта".
Но постановката даде трибуна на лъжата.
Това показва докъде се простира смелостта на пиесата. Казва "А", но смутолевя "Б", пропуска останалата азбука и кара актьорите патетично да изкрещят "Я".
Не, патетиката не ме задави. Театърът има условности, а и все пак става дума за модернизма от началото на ХХ век, арт-деко и тралала. Подчертаното рецитиране не би дошло като пресолена манджа, ако бе съдържателно, ако не пробутваше лъжи и не бе изпъстрено с недомлъвки.
Показването на капитулиралия Шейтанов бе лъжа. Изчезващата от сцената Мариола бе недомлъвка. Бяха изредени думи за множество зверства в гражданската война 1923-1925-а, но защо спестихте, пак едно изречение би било достатъчно, какви гаври е изтърпяла Мариола преди да умре!
Пък и - а как е загинал Шейтанов? Разбра ли зрителят, че и гробът му се не знае?
Да, пиесата се осмели да заклейми отделни исторически персонажи и "незнайни неотговорни фактори", да осъди безлично кланетата (ей така, изобщо, декларация "ние сме против насилието"), да пророни сълза и да надене траур за жертвите. Не посмя да каже за какво съзнателно са отивали на смърт тези жертви. Проехтя фразата, че когато държавата убива, било налагане на ред, но когато й отвръщат - наричало се терор. И? Нататък? Само още две-три думички, за да не увисне изреченото?
Няма.

Затова стигнах до този извод: жалко за старанията, жалко за труда, щом в тях, като в хубава наглед ябълка, ни поднесоха червива вътрешност. И зрителите я преглътнаха. И станаха на крака да благодарят. Не че нямаше за какво, както вече посочих. Всички актьори се справиха - според зададените им рамки, а неколцина главни изпълнители демонстрираха висш сценичен пилотаж.
Само че в името на нещо, което не е за благодарност, а за спешно повръщане с цел предпазване от отравяне.

* * *
Добре, ами какво направихме ние, сегашните анархисти?
Скромно - раздавахме на влизащите зрители извънредния брой на вестник "Свободна мисъл", с поемата на Гео Милев и изложение на идеите на Шейтанов в негови цитати. Плах опит да попълним празнините и да изправим кривините на "художествената интерпретация", в която най-сполучливите превъплъщения на българските млади актриси са ролите на курви.
А може би трябваше, рискувайки да обидим старанията на създатели и изпълнители, да напуснем демонстративно залата - заради червеите и изпражненията на червеите в сърцевината на ябълката.
За съжаление, съвременните анархисти сме далеч от Шейтанов и другарите му, които не отстъпвали от тезиса "има властници и анархисти, по средата няма място за идеи и партии". Капитулантската нотка в пиесата се отнася за нас, "анархистите" от 2015-а, но не и за АНАРХИСТИТЕ от 1925-а.
Ние се радваме на "поне ни споменаха". На "по-малкото зло" се радваме, точно като цялото българско общество. Грешка. Допуснато по-малко зло бързо става голямо, огромно. По-добре да продължава мълчанието за анархизма, отколкото да има говорене с полуистини, по-вредни от откровената лъжа.
Усещам, как някой ще ме апострофира: щом не сте на ниво, значи нямате нравствено право на възмущение от пиесата, първо поправете себе си!
Нека. С право или не, ако не забием пръст в гнилото, за да го покажем, с какви очи се мъчим да продължим делото на Шейтанов?

14 ноември 2015

Седмицата: Париж, Алексей Петров, пиесата "Гео"



***
Атентатите в Париж - за тях в момента се говорят много глупости, а предстои да бъдат казани още по-големи.
За мен няма съмнение, че:
- нападенията са нескопосно извършени. При все че взеха немалко жертви, личи нерационалното планиране и нехладнокръвното изпълнение - атаки в една линия, а не разпръснати, както и минимален постигнат ефект спрямо възможното, например ако просто биха предизвикали паническа тъпканица в концертната зала и на стадиона;
- прехвалената френска полиция, уж подготвена след "Шарли Ебдо", уж разузнаваща предварително, е безполезна - но пък се справя чудесно с гасенето в зародиш на прояви на социално гражданско недоволство;
- психопатите терористи (забележете: говорели перфектен френски помежду си) с деянието в Париж, уж "отмъщение за Сирия", повече навредиха на "каузата" си, отколкото да я доближат до победа. Та нали според западните медии стратегията на ислямистите била "превземане на Европа от привидно мирна бежанска вълна"! Но накрая от атентатите ще пострадат именно бежанците, които уж е трябвало да проникнат, да се установят, да наложат своя начин на живот на местните. Как ли ще го сторят сега, когато границите хлопнат кепенците, а европейските държави ужесточат всякакъв вид контрол? Как ще сполучат с плановете си, след като все повече европейци гледат с наливащи се с омраза очи всеки имигрант?
Кому направиха безценна услуга тези убийства?

Накрая ще цитирам Меги Зафирова от Гърция, която написа сутринта на страницата си във фейсбук:
Терор във Франция! Е, каквото посееш, това жънеш! За съжаление, обикновените хора плащат с живота си мръсната политика на държавата.
... ... Всичко е, за да ви заблудят! Главният виновник е политиката на правителствата - те са терористите! Правителствата на големите държави, които са коленичили в обслужване на капитала. Правителствата на малките страни, които са коленичили пред големите си началници! Това са терористите! Терорът във Франция е следствие, не причина.
... Броите ли жертвите на света, създаден от капитализма? Бройте! На никое правителство не му пука за тях, Оланд заяви, че бил очаквал подобна акция. И, естествено, съжалява, ама много съжалява.
... Убийците чий продукт са? - нека не се заблуждаваме. Крайно време е да стане ясно, че всичко, което се случва, е продукт на озверялата капиталистическа система. Не се чудете, ако всичко това е поредният метод за налагане на още по-голям контрол над свободата ни. Докато не смажат и последните остатъци на човешката личност, няма да се спрат пред нищо. Жертвите за тях не означават нищо. Съобщиха, че ИДИЛ поела отговорността. А чий продукт е Ислямска държава? Кой има интерес от всичко това? Капиталистическият звяр - никой друг.



***
Мила родна картинка: предстои "знаково" съдебно дело срещу мафиот, който е в сложни взаимоотношения с властта - и в рамките на няколко часа ключовите свидетели на обвинението, сами по себе си не цветенца за мирисане, са извадени от строя (случайна катастрофа, случаен удар с брадва "в областта на главата"). МВР, обичайно тромаво, светкавично излиза с категорични обяснения какво било станало. Министърката изрича дълбокомислено заплетени фрази в отговор на идиотски журналистически въпроси (предаването "Панорама" по БНТ), сякаш е завършила с платинен медал курсове по енигматично празнодумие.
За мен няма съмнение, че смърт или тежко нараняване на свидетели доказва вината на обвиняемия, особено когато той публично обявява тлъста награда за информация за враговете си, особено когато има такава биография и се домъква в съдебната зала с орда гардове.
Но наказателната система на държавата е конструирана така, че за едрите безскрупулни бандити винаги да зее широко отворена вратичка за измъкване - няма ли вече свидетели, делото се прекратява "поради липса на доказателства".
Да вметна: по-знаково за мен е делото срещу "стрелеца от Лясковец" - той трябва да бъде оправдан. Но делото срещу Алексей Петров даде съвсем ясен знак - и затова съдът просто ще компенсира унижението си, като размаже демонстративно по-лесната мишена.


***
Няколко реда за култура:
в Народния театър "Иван Вазов" се играе пиеса, брънка от верига планирани мероприятия, чиято цел е омаловажаване и изкривяване на образите и делата на Гео Милев и най-вече Георги Шейтанов.
Извод: културната интелигентщина у нас не си е променила ни нрава, ни даже козината - парадиране с "алтернативност" на повърхността, но под нея - ясно проследима автоцензура и откровен слугинаж пред силните на деня. Този "цвят на нацията" не е способен нито да е честен с историческите факти, нито да вдъхнови народа за нещо, нито да го поведе нанякъде. Причината не е само в страха му да загуби "престижа" и общественото си положение с мизерни привилегийки, трохи от мутренското изобилие, но и в нравствената увреденост на това съсловие.
Жалко за пародията "ГЕО", уж базирана върху романа на Христо Карастоянов "В една и съща нощ". Много жалко за публиката, която ще преглътне още една "творческа гледна точка", която не служи на правдата, колкото и горчива да е тя, а на блудкавото шоу и на измамата с нишки към бивши и настоящи властници.

.

10 ноември 2015

Последната реч на правешкия крал

(по случай “съдбовната” дата 10 ноември)



В книгата “Революция менте” писателят Илия Троянов отделя една глава за изявлението на Тодор Живков пред специално поканени в резиденция Бояна журналисти на 1 ноември 1989-а.
Повечето хора, запознати с последната реч на правешкия “крал”, поставят ударение върху цитата за недоносения социализъм. И пропускат далеч по-важното, а именно: председателят на Държавния съвет и генерален секретар на Българската Комунистическа Партия, Тодор Христов Живков разкри какво планира партийната върхушка за идните поне трийсетина години.
Днес ние живеем в планирано на няколко пленума на ЦК на БКП бъдеще. Скачахме по площади, правихме се на будали с избори и митинги “против комунизъма”, ядохме бой от жандармеристи насред жълтите столични павета, заминавахме в “нормални държави”, зарязвайки всичко зад гърба си – и какво от това? Вече е било предопределено какво и как ще ни дърпа конците, предвидено било как ще реагираме. Можем с гняв да отричаме самата мисъл, че сме марионетки, да се присмиваме на “тая конспиративна глупост”... но кой се оказа глупавият?
Да, още в началото на речта си Живков изтърсва известното “социализъма е едно недоносче”. Вярно е. 130 години преди това Бакунин е убеждавал Маркс, че държавният “социализъм” е опасен мутант, а по-късно други анархисти доказаха, че правилният термин за марксовото чудовище е “държавен капитализъм”. Такъв не само е неспособен да износи социализма, но даже и да го зачене.
Партийните “комунисти”, помазани за власт от Кремъл, прекрасно разбираха що за “социализъм” са забъркали. И в речта си Живков го признава:
“Стигнахме до извода, че няма деление на знанията, на технологиите, на формите на управление на социалистически и капиталистически”.
Чистосърдечно откровение: строили сме и получихме държавен капитализъм, но поради некои пропагандни съображения му викахме социализъм... защото при какво друго положение “не би имало деление”, тоест не би имало разлика между строй с класов антагонизъм и експлоатация и строй по определение с “изчезващи” класи и уж без експлоатация?
Вицът “капитализъм е, когато има експлоатация от човека на човека, а при социализма е обратното” бе хванал лъжливата същност на болшевишките идеологеми. За съжаление, не бе разбран докрай. Или не е съдържал нарочно посланието, че СОЦИАЛИЗЪМ КАТО ПРАКТИКА не е съществувал.
Защото социализъма е и може да бъде само посткапитализъм, той не може да бъде преди капитализъм, ето това е генезисът на марксизъма ленинизма – пуска Живков оправданието за “големите трудности”. Да не обръщаме внимание на това лукавство. Главното вече го е казал: не е имало социализъм, а тромава, свърхбюрократизирана форма на капитализма.
Това обяснява лекотата, с която “комунистите” станаха капиталисти. И тук “грешката” не е в изграждането на “неправилен капитализъм”. Капитализмът никога не е “правилен”, не е благосклонен към обикновените бачкатори, които преди четвърт век притежаваха градски панелен апартамент, селска къща от дядо и лека кола, било сглобена в завод в СССР, било взета на старо западна марка. Спрямо колегите си на Запад това бе доста скромно.
Днес се “радват” на оглозки от предишното си “притежание”. И са още по-назад от западните работници, макар че и там нещата не отиват на добре.
Но да се върнем към “кралското слово”.
Нататък речта на Живков очертавала това, което се случи и продължава да ни сполита сякаш изневиделица:

... Извършихме вече работата по създаването на фирмите в областта и на промишлеността и на селското стопанство. Сега предстои фирмите да се изпълнят със съдържание. Какво може да бъде това съдържание? Само онова ... което се намира в западните фирми ... – нас напълно ни удовлетворява ...
Предстои цялото здравеопазване да мине на акционерен принцип ... Ако желае, всеки гражданин или фирма може да се включи, давайки нещо ... Ако не го задоволява лекаря или менюто в болницата – ще си доплати. Свободно частната практика. Така ще постъпим и с пенсионния фонд ...
Акционерната фирма ще обхване като ракови образования цялото общество.
... Нови промени предстоят в данъчната система. Ще въведем данък, какъвто не е имало в България. Просто е взето от западната система. Равенство в облагане във всички сфери.
... Един другар ... ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане ...
През 70-те години ние направихме голяма грешка като не довидяхме НТР ... и сега трябва да наваксваме ...
Трябва да превърнем Народното събрание в работеща корпорация. Народните представители ще работят повече, ще имат власт ...
Сега навсякъде има матриал за митингова демокрация. Ужас. Жалко че не съм млад, да развея байряка на митинговата демокрация. ...
... Най-фаталната грешка е по националния въпрос. ...
Никъде в социалистическите страни положението не е добро ... Преустройство, което няма да става под ръководството на партията, ние не можем да приемем ...
Демократизмът и гласността след пленума ще получат силно развитие. ...
Искам да Ви уверя, че ще вървим заедно напред. Имаме грешки, но избраният курс е правилен.

И ето че вървим (водят ни, влачат ни като добиче към кланица) по “правилния курс” оттогава та до сега – при управление на различни партии, различни правителства, уж категорично опозиционни едно на друго. Изпълниха фирмите със съдържание. Болниците станаха търговски дружества. Въведоха плоския данък. Ракът на далавераджийството наистина обхвана цялото общество. Вълците дояждат нарочените за мърша обикновени работяги. Парламентът е главен орган на олигархията. Митинговата “демокрация” пълни главите с въздуха на илюзиите под налягане. Гласността проглушава ушите, не чуваме от нея гласа на собствения си разум. Е, с НТР стана малко гаф, производство в съвременна България практически няма, но пък има богат внос на високотехнологични дрънкулки, чрез които жилото на НТР се забива в народа все по-навътре. Говоря не само за консуматорската мания, а и за оборудването, което замества човешки труд и оставя орди безработни. И докато жилото ни трови, медът почти изцяло се лее в гърлата (не напълно буквално де) на останалите на ръководна, но вече прикрита роля кадри – бившите партийци, настоящи капиталисти и техните протежета, ортаци и близки измекяри.
Къде сме ние, народът, в цялата схема? Като какво сме в нея, освен консуматив?
Журналистите, свидетели на “пророчеството” на 1 ноември 89-а, на следващия ден не публикували нито дума. Бе нужно да си траят, докато се пече новата порция митове за фураж на стадото, в чиято кошара пуснаха вълци.
По-рано, през януари 1989-а Живков се “пошегувал” пред френски журналист, че има намерение да управлява страната до 2007-а. А на съратниците си заръчвал:
“Другари, да се снишим, докато вълните на промяната отминат, и ние отново ще се изправим невредими.”
Изправиха се. Даже не забелязахме кога, даже не усетихме, че са си седели през цялото време на гърба ни. И сега сме снишени от тежестта им.
Колко още да се снишаваме, до счупване на гръбнака ли?

08 ноември 2015

Впечатления от изминалата седмица

***
Полицейският "бунт"

Разглезена от привилегии и от снизходително отношение към калпавата й работа, полицията се озъби на правителството, обявило намерение да затегне каишката й. Съвсем очаквано правителството отстъпи. В крайна сметка полицията достатъчно успешно защитава олигархията от недоволството на гражданите, а това е главното й предназначение. Ефективна или не, полицията е опора на властта, инструмент на държавата срещу народа - факт, независимо какво твърди официалната пропаганда.
Била е опора на царщината, била е и опора на държавния капитализъм на БКП, при все че тогава се е наричала "милиция", а самият режим - "социализъм". Тоест винаги е била част от проблема със социалната справедливост, никога част от решението му.
Следователно, ако искаме друго общество, в което да живеем достойно и човешки, не ни е нужна полиция, а милиция, но милиция в първоначалното значение на този термин, а именно - структури на поголовно въоръженото гражданство, чиято цел е реагиране при бедствия, аварии и агресия.
Милиция означава задължението всички пълнолетни и вменяеми членове на дадена общност да дават дежурства по график, изпълнявайки ролята на милиционери според индивидуалните си възможности и желания; дейността на дежурните ще се ръководи от пряко избрани местни щабове на милицията; щабовете са подчинени на местните граждански събрания и съвети; за координация и взаимодействие при задачи над локалното ниво (махала, село, градски блокови сдружения и квартали), щабовете образуват мрежа за сътрудничество (федералистичен подход).
Накратко - пряка демокрация.
За която още не са съзрели умовете, но няма и да узреят, преди да се престрашат да я приложат. Тоест чакаме не узряване, а изтръгване от лапите на насадения страх, който си служи с хитроумно изплетени лъжливи дилеми от сорта на "какво предпочитате - свобода или сигурност?".

П.П. Полицията "победи", пазете се от нарасналото й самочувствие! Само че победата й е временна - властта тихомълком пак ще й стегне каишката, включително чрез частните охранителни фирми, които дори формално не дължат на обществото "прозрачност" и са вън от всякакъв, даже илюзорен "контрол" от страна на гражданите.
За населението пак няма разлика кой кого е надмогнал - участта му е да плаща и да търпи.
Какъв е капацитетът на търпението - това е въпрос, на който всеки нека сам си отговори.


***
Имунитет

Не споделям радостта на мнозина по повод отнемането на имунитета на Волен Сидеров. Не намирам повод за възторг от това, че държавата дава или си взема една или друга привилегия. Неуравновесени персонажи следва да се натъкват на народното противодействие, вместо на репресивния валяк на държавата. Този валяк днес минава през одиозен персонаж, изгорял бушон, но иначе рутинно размазва всекиго, озовал се на пътя на олигархичните интереси. Злорадството, че сега гази някого от "висините", е краткотрайна утеха без съществени последици. А и не е сигурно доколко действително ще засегне Сидеров - опазването на авторитета на политиците е важно за държавността.
Може някой да рече, че "това е добро начало", че проблемите следва да се разгребват последователно, но реално олигархичната система подхожда избирателно - всякога.
И ако има за какво да бъде съден Сидеров, то е за лицемерието да зове към "въоръжено въстание за налагане на истинско народовластие". Първо, представите му за "народовластие" са подигравка със смисъла на понятието. Второ, бидейки човек от законотворческата секта, е съучаствал оръжието да не попада у народа, а да се концентрира у мутрите - чие ще е въстанието тогава?
Естествено, днешните съдилища надали ще го обвинят за това. Просто ще отбият номера за разтуха на електората.


***
СБЖ

На 4 ноември в сградата на Граф Игнатиев №4 се състоя пресконференция по повод 90-годишнината от убийството на анархиста Георги Шейтанов.
Обратно на декларациите си, че Съюзът на българските журналисти е "свободна трибуна на словото", публикуваните материали на пресконференцията показаха, че нищо от старите "традиции" не е забравено - цензорските рефлекси са живи и бодри.
В сговор с редица организации и лица, СБЖ "чества" гибелта на човек, нарочен за присвояване в "пантеона светци" на своите идейни врагове. СБЖ публикува без съкращения речи на сътрудници на болшевишката Държавна сигурност, но премълча възраженията на присъствалите анархисти от Редколегията на вестник "Свободна мисъл".
Кампанията по превръщането със задна дата на Шейтанов в "съюзник" на "социалистите" бе предшествана от солидна скрита подготовка и тепърва започва публично. Предстои продължение на 23 ноември.
Което ще бъде коментирано безпощадно и поименно.


***
Съжалявам, че ми се налага да коментирам именно тези "казуси", вместо надълго и нашироко да поразсъждавам над последните открития и хипотези за Марс и Плутон. Уви, мерзости определят облика на живота ни, а не мислите за космоса, за прогреса на човешкия дух и любознателност. Докато упражняваме сизифови усилия да "поправим системата", вместо да я пометем до основи, ще е така.

04 ноември 2015

Нощта на Гай Фокс


Тази вечер в Лондон святкат фойерверки - в чест на Гай Фокс, в памет на неуспелия му опит от 1605 година да изпрати британския парламент в орбита върху облак пламтящи барутни газове.
Тоест и англичаните са малце като нас в Деня на народните будители - честват символично нещо, което би трябвало да е повод за сериозни прояви на недоволство, понеже БУДИТЕЛИТЕ са призовавали към непокорство спрямо несправедливостите на своето време. Хайде, британците може би нямат толкова поводи да са ядосани на парламента си, затова не го бомбят, но поне предупреждават - с фойерверки. Ама българите - и те ли нямат?
Ами, нямат. Защото притежават търпение в излишък. И, чествайки Будителите, всъщност целуват иконите на будителите, старателно забравяйки духа и смисъла на будителството. Така е безопасно - иконата не ще зашлеви шамар, не ще извади сабя или револвер, не ще халоса глупака с книга по тиквата. Българите празнуват Будителите в просъница. Наблягайки при това на православната пропаганда - тоест мракобесие вместо революционни идеи.
Тази пропаганда е особено енергична, понеже от предната вечер е загряла в попържни срещу Хелуин - един достатъчно безобиден и инфантилен празник, нито за анатема, нито за възторг. За разлика от нарастващата през годините агресивност на православието, Хелуин не се натиска за "основа на българщината", нито гледа да се намърда в училищата. Хелуин е простодушно честен: "Лакомство или пакост".
Обратно, православната вълна дудне за "мир и любов", пък само злоба и жлъч излива върху всеки несъгласен с това светът (в отделно взетата страна) да се върти около попското чувство за собствена важност - издуто като шкембе на владика и лъскаво като лимузина пред Синода. Накратко: властта, вкл "духовната", грубо обира лакомствата и продължава да върши пакости.
Но, стига за БЕЗБОЖНОТО смесване на тиквени фенери, кукери и сурвакари в "чуждия, развратен, антибългарски и сатанински" келтски празник (какво като келтите са обитавали три века Балканите, съвременните българи не помним три дни назад, камо ли за културните следи на келтското присъствие!). Темата е Гай Фокс.
Бил е млад човек, придуман от заговорници католици да запали фитила срещу "протестантската диктатура" (няма майтап, диктатура си е била). Не е кой знае колко революционен контекст, но с времето станал символ на СЪПРОТИВАТА срещу всяка тирания - най-вече благодарение на една друга "аморална мерзост", комиксите ("V като вендета"). Не е успял заради предателство (уж ТИПИЧНА само за българите, хмък), заловен е и изтезаван, а през януари екзекутиран.
Само че самият акт интригува, щом не е забравен през вековете. Акт на възставане срещу потисничеството, изправяне на преклонената главица - обратно на поговорката (която никак не говори добре за българския манталитет), твърде удобна за сечене позиция. Акт на разчистване на ТУМОР, така че да има мегдан за градене НА ЧИСТО.
Уви. Нощта на Гай Фокс няма популярност в България. Както липсва бунтовен дух в Деня на будителите. Най-много някой да е изрязал маската на несполучилия атентатор от ХVІІ век върху тиква (вместо лика на премиера ни "слънце"). И - точещи се във форумите урагани в напръстник вода заради горкия Хелуин.
Вместо това обаче имаме безобразие на капризните (разглезените винаги са капризни) полицаи. СЛУЖИТЕЛИТЕ на "реда" (реално - произвола на олигархичните ни институции) изнудват обществото с аргумента "дайте ни каквото искаме, щото ще се фръцнем, а без нас ще стане ПО-ЗЛЕ". Демек пак номерът "лакомство или пакост", обаче - виж горе: прибират лакомствата и си карат нататък пак пакостливо.
Следователно, НАКЪДЕ ПО-ЗЛЕ?
Протестът на ченгетата е доста мръснишко деяние. Те не рискуват нищо. ВСЯКА власт се опира върху тях, те съществуват, за да я пазят от "любовта народна". Никой не ще тръгне да ги млати с палки, обгазява, рита паднали, унижава и сплашва. ТЕ са тези, които правят всичко изброено.
Срещам мнения, че това били "милиционери", а не "полицаи". Глупости. И живковата милиция беше фактически полиция - обикновена подмяна на понятията, щрих от по-общата подмяна на термина "социализъм" с реално замислената и построена система на държавен капитализъм от 1944-а до обратната й трансформация след края на 1989-а (като подготовката за реставрацията на частния капитализъм бе започнала още от началото на 1980-те). МИЛИЦИЯ, вижте всезнаещата уикипедия, означава НАРОДНО ОПЪЛЧЕНИЕ. И точно от такова имаме нужда, но не като отделно пискюлче, а в контекста на системата на ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ.
А за пряка демокрация има нужда от включване на Гай Фокс в списъка актуални български Будители.

Така че, както в момента си казват лондончани, да си спомним за добрия момък Гай Фокс! Да драснем един кибрит - за свят без граници, без ченгета, без потисници, без сиромаси, без неоспорими догми!