28 декември 2012

Психопат

Люлин, метро. Млад мъж блъсва непозната му жена пред мотрисата. Без видима причина. Психопат.
Ню-Йорк, метро. Жена блъсна непознат й мъж пред мотрисата, той загина.
И още, и още подобни или по-брутални случки - масовите разстрели отпреди десетина дни в САЩ.
Откъде толкова психопати?
Люлинският луд е освидетелстван преди 10 години - шизофренична параноя. Дори лекарите не могат да си представят в пълна мяра субективния ад, в който живеят хора с такава диагноза. И какво се прави?
Комерсиалната медицина не лекува безплатно. Социалната, когато има финансиране, не отива много по-далеч от здравеопазването в условията на диктаторските режими с бюрократично командвано стопанство - просто изолира болните в заведение, не по-различно от затвор.
Ако болестта е наследствена, обществото би трябвало, ако не от съчувствие към нещастника, то за собствената си безопасност, да му помогне. И то отрано. Не с изолиране. И без оглед дали има кой да плати тази помощ.
Ако болестта е предизвикана от външни фактори, би следвало, пак по същите съображения, да се вземат мерки да бъде променена самата среда, която тласка хората в трапа на лудостта.
Само че характерът на съвременното общество изключва реакцията "помощ", изключва промяната на психопатогенната среда. И да се случи, то е рядко, ужасяващо рядко. Не е рутина. А рутината е, че обществото предпочита да вземе мерки за "засилване на сигурността" - тоест потискане на симптомите, като запазва причините: озлобяващата конкуренция за облаги и власт. Такъв тип общество е обречено. Колкото по-рано бъде разрушено, толкова по-малко страдания и смърт ще причинява.

26 декември 2012

Идващият референдум

Започва кампанията за насрочения на 27 януари 2013-а "ядрен" референдум.

Моето мнение е:
* референдумът е измама; в условия на представителна демокрация и социално-икономическо неравенство той не демонстрира "пряка демокрация", а е средство за бягане от отговорност. Смисъл би имал в модел, подобен на швейцарския - но и там пряката демокрация (която с представителната има ЕДИНСТВЕНО словесно сходство) е окастрена и далеч от възможното си КПД.
* гласуването "ЗА" означава подкрепа за икономическа групировка с мафиотски характер, която има своето политическо представителство в държавните структури.
* гласуването "ПРОТИВ" означава подкрепа за друга икономическа групировка с мафиотски характер, също с политическо лоби в държавната машина.
* вредността на една технология зависи от средата на нейна употреба, от целите на прилагането й, от съответните форми на реализиране. При пазарната икономика технологиите служат за получаване на печалба (от малцинство), за контрол над гражданите. Добруването, задоволяването на човешките потребности, безопасността и сигурността на населението остава на далечен заден план.
* специално технологията за получаване на енергия от разпадане на атомното ядро съществува в сегашния си масов вид като следствие от разработката на ядрено оръжие, като продуктите на "ядреното гориво", освен стопанска ценност, представляват и политически интерес (а политиката е техника за властване, не за "служене на народа"). Освен това, конкурентната среда оказва натиск да се пести при изграждането на електроцентрали. Но не е доказано, че само този вид инженерни решения е възможен (има много други схеми, някои от тях въплътени в експериментални установки) и никакъв друг. Както и цялата поддържаща инфраструктура към тях.
* за да даде адекватен отговор на въпроса за развитието на този тип енергетика, всеки човек трябва да има представа не само от емоционалните си щения, не само да има понятие от икономика и финанси, но и да притежава един минимум научно-техническа грамотност. Тъкмо последната все повече липсва у нас благодарение на "образователните реформи", насочени да създават от хората стока за "пазара на труда", консуматори на реално ненужни им "блага" и лоялни към държавната власт поданици.
* за да се подкрепи т.нар. алтернативна енергетика, пак са нужни знания, както и готовност за една много дълбока и цялостна промяна на цялата индустрия и битова техника, преобразуване на материалната основа на човешката цивилизация. Поради огромната инерция на вече съществуващата техносфера, както и заради риска от загуба на привилегии, съвременните бизнес и политически елити не са в състояние да извършат такава промяна - защото освен технологична, тя ще е и социална.

Изводи:
* според мен правилната позиция е игнориране на референдума;
* решаването на подобни проблеми трябва да стане чрез граждански инициативи без и против държавата и бизнеса;
* благоприятната среда за такива инициативи е федерална структура, социализирана собственост, безвластническо самоуправление.

.

25 декември 2012

Събитие на годината, човек на годината

Съвсем кратко: събитието пак е кризата.
Това е положението - харесва ни, не ни харесва. Общочовешко дело е. Едни я предизвикват, други я ползват (броят милионери у нас стабилно продължава да расте от 2008-а насам), а мнозинството пати от нея... ама не й се опълчва сериозно.

За човек на годината наградата си разделят безработният с престижна диплома в джоба и работникът с празен джоб заради забавена от работодателя заплата.

В дъното на всички останали събития стои или кризита, или безработният, или заробеният от работа.
И така, както беше през 2012, ще продължи и през 2013.
Освен ако на сцената не излезе, след дълго отсъствие, Бунтовникът.
Засега него здраво го държи липсата. Съжалявам, но досегашните протести пукната пара (глава, пушка) не струват.

.

Коледно

Мярнах по телевизията стар, вече гледан филм, в който арестуваха дядо Коледа. Тръгнаха да го съдят като измамник и невменяем. Но хората показаха вярата си в него, а съдията видя надписа върху доларова банкнота "Уповаваме на Бога" и разсъди, че щом правителството приема на доверие нещо невидимо, но основано върху вярата на народа, то и съдът не може да тръгне срещу убеждението на гражданите.
Мило. Като на филм.
Кое куца? Много неща. Обърнах внимание обаче само на един момент. Обвиненият дядо Коледа каза: аз съм символ на това, че човекът е способен да преодолее своята себичност и да бъде добър с околните.
Ето това, също по форма мило изказване, ми приседна с основата, върху която лежи. Всичко друго криво-ляво се преглъща с малко повече ирония вместо чаша вода.
Само не и неявното твърдение, че човек трябва волево да потиска "природата" си, за да бъде добър. От което следва, че май е лош. По "природа".
Не, човек нито е лош, нито добър. Само че "доброто" мъъъъъничко преобладава - както някога частиците вещество се оказали повече (на всеки милиард една отгоре) от античастиците, та затова новородената Вселена не анихилирала напълно.
Тъкмо незначителният излишък "добро" е причината човешкото общество да съществува, да се развие, да изгради от инстинктите на стадно животно сложни етични конструкции. Инстинкти за помощ на себеподобни, потребност да общува с тях, не винаги с определена цел и изгода, готовност да се жертва и да страда за чуждо добруване - без да го мисли като жертва и без да проклина причината за страданието. Инстинкти като софтуер. Той най-добре работи на подходящ хардуер - човешкия мозък. А това вече е наследственост, гени. Зрънцето добро е имало еволюционното предимство, затова се е оказало в повече.
Защо тогава толкова е нужно да се набива този "символ" на усилието да бъдем поносими за околните и да се погаждаме с тях? Именно солидарността е естествена, не другото, не споменатата "себичност" (един щрих от комплекта антиподи на еволюционно закрепените у нас инстинкти). Изградената за 6000 години социална система на насилие, окончателно победила едва преди 100-200 години, но така и не успяла да смаже съпротивата срещу себе си, е причина натрапените в съзнанието клишета да потискат естествените импулси. И колкото и мил и трогателен да е начинът, по който се отрича този съвсем лек превес на доброто у човека, пак си остава поощряване на една заблуда, да не кажем подкрепа на мракобесието - догмата за лошотата на човека.
Та честита ви Коледа, от която всъщност не се нуждаем ние, но се нуждаят те - апологетите на изгодната за тях измама, че властта и неравенството са направили от звяра човек. Уви, в повечето случаи се е получил по-голям "звяр", при все че зверовете не постъпват толкова "зверски", колкото са ни свикнали да мислим.
Честито ви празнуване на липсата на вяра в човешкото добро - неспособно да оцелее без външна (божествена) намеса.
Хмък.

.

24 декември 2012

Такива бяха времената

често срещана фраза, нали? Универсално оправдание за постъпки, които вече не са повод за гордост, облаги, какво ли не друго.
Само че времената всякога са НЯКАКВИ. Такива. Онакива. Според координатната система. Според гледната точка.
Ами принципите? Ами убежденията? Така наречените "непреходни ценности"? Те се променят. Вчерашното верую се отчита като днешна грешка. Или обратното.
Само че какво общо тук имат "времената"! Човешката личност ветропоказател ли е, та се върти според движението на въздуха? Барометър ли е, та реагира на колебанията на атмосферното налягане? Кое "прави" прословутите времена? Ей така си възникват от само себе си, или все пак е някаква сума от човешката воля!?
И щом човешката воля е създателят на онова, което подразбираме под "времето", нареждат ли се в списъка на творците хората, които се държат като ветропоказатели? А и ветропоказателят има ос, около нея се върти - пак някакъв "принцип", метафорично казано. Нали?
Но огъването според натиска на чужда воля, примирението с ролята на изпълнител, не и създател - ами не върви тук оправданието "такива бяха времената". По-добре да се каже: "сбърках". Още повече, че в "онези" или "тези" времена е имало кой, пак неизбежно повлияван от "натиска на времето", да му се опъне, да отстоява своята ос, своите принципи. И да плати за това. Включително и с осъзнаването, че може да е бил на грешната страна.
Ето така се променят убежденията - с осъзнаване на грешките. С понасяне на последиците, нека и чисто емоционални, нека и без публика.
Другото, оправданието с "времето", е признание за пълна липса на собствена воля. Ветропоказателят направо печели награда за принципност на такъв фон. Той не се подмята като хартийка от бонбон, или, по-грубо, парче употребена тоалетна хартия. Не и преди да го прекършат.
Вярно е казано, че времето е в нас и ние сме във времето. Значи: ние сме гръбнакът на времето, ние сме и неговите рожби, но не и негови захвърляни играчки, не и негови отпадъци. Може да сме развяващи се от ветровете на времето коси... но не и пърхот, разпръскван от тези ветрове накъдето падне.

.

21 декември 2012

Я виж как си знаеш

Рекламите и изобщо маркетинговите продукти, като например фирмено лого, без да искат казват истината, макар по принцип ролята на рекламата е да прикрива и разкрасява.
Ето рекламата с Жорж Ганчев, който навлечен като дядо Коледа дрънчи на китара и представя една стока, послушно изреждайки името, модела, а гласът зад кадъра го потупва снизходително по рамото: “Я виж как си знаеш!”
Толкова снизходително, толкова господарски, толкова в стил “добро куче Шаро, добро”, че чак унизително.
Жорж обаче не се чувства унизен, а дори и джафка радостно на похвалата, че си е научил репликите.
Нявгашният лидер на партията “Бизнес блок”, кандидат за президент и автор на гафолафове е отдавна бита карта, изгърмян патрон от пълнителя на политическата класа. Но така, както се държи той в телевизионната реклама, така се държат и действащите политици в живота, а гласът на икономическите групировки зад кадъра благосклонно ги поощрява да се правят на палячовци. Ще се правят я, нари пари за това вземат. Нали това им е ролята – да лаят според командите на техния господар – едрия бизнес.
Уж гаф, път то – откровение. Не гледай тъпо, българино! А запомняй какво виждаш. Ето това е то политиката – няма морал, няма принципи, няма програми. Има обслужване, наистина добре платено обслужване на интересите на онези с най-дебелите кемери. Ефикасна техника за масово онождане, а за да не прилича на грубо е*ане, ползва лъскавия презерватив на рекламите (разновидност на идеоло(демаго)гемите).
Добре, изяснихме що е политика. А бизнесът какво е? Непълен, но красноречив отговор на това намираме в два простодушно откровени “гафа”: названието на руско издателство, специализирано да публикува “делова” литература, и българска верига аптеки.
Издателството се казва (в оригинално изписване) “Эрида Бизнес”. Аптеките – “Медея”.
Древногръцката Ерида е богиня на раздора. Медея пък, от същите древногръцки митове, се е прославила като отровителка. Което ще рече – бизнесът е раздор между хората, бизнесът трови живота.
Ето, уважаеми читатели, вече си знаете – и две, и двеста, и две хиляди – най-малко.
Само да не го забравите. Освен ако не ви харесва да ви лъжат и онождат.

-----------------------------
за справка: кемер – кесия
-----------------------------
публикувано още в Седмичника на вестник "Свободна мисъл"

.

05 юни 2012

ВТОРОЮНСКО

(със закъснение заради любезно некачествения трафик на “Глобул”)


Приключи и тазгодишната гавра с паметта на Христо Ботев. Като изключим изнервения Перник, в страната пак, “по традиция”, виха сирени. Доволно от себе си, гражданството се върна от походи по баири, разходки в паркове и посещения на музеи, ухаейки на бира и кебапчета, с чувството за изпълнен патриотичен дълг.
Средствата за масова дезинформация специално подчертаха участието в “честването” на политици, представители на армията и църквата. Официалните мероприятия приключиха преди обяд, като след пладне новинарските емисии почти напълно забравиха за “събитието”.
Като че ли от година на година официалните лица на Втората република се стремят да надхвърлят предишните си постижения по слово- и ръкоблудие – кухи речи за “значението” на Поета, заупокойни молитви да си остане завинаги на оня свят, махане на кандила, отдаване на жандармерийска чест и поднасяне на отчетени с фактура цветя. Ритуали и обреди, зад които личи височайшето щастие, че един жив Ботев не може да отвърне подобаващо – с куршум в тесните им чела.
Самата кауза, за която той загина, остана без коментари. А където бе бегло спомената, тя се използва като презерватив за онождане на масовото, подмито и подготвено за акта, съзнание.

Сергей Станишев, лидерът на най-буржоазната партия у нас днес, е разтревожен, че “в държавата цари страх, хората са под натиск. Това силно контрастира с мечтата и идеала на Христо Ботев за свобода”, пропущайки въпроса какви точно са били мечтите и идеалите на революционера, и дали политическото сборище БСП някак се вписва в тях. Дреме му на Станишев за мечти и идеали. Той хленчи за това как “държавата на практика не се управлявала, правителството се занимава единствено с това как да събере пари, за да излъже хората за втори път”. Здрасти. Че с какво друго се занимава кое да е правителство? Когато вие бяхте на власт – да не би да сте вършели нещо по-различно, сладури татови?
Но тази изява бледнее пред същинския рекорд по идиотизъм – не са перли средношколски туй, а цели накити:
“Ботев направи най-важната крачка за възстановяването на българската държавност ... 136 години след гибелта на Христо Ботев и неговите четници ние сме отново във Враца, за да почетем техния подвиг. В огъня на тези събития гениалният поет и революционер Христо Ботев беляза със знака на безсмъртието пътя на своята бунтовническа чета от козлодуйския бряг до Околчица. Надраснал своето време, Ботев разчете най-вярно политическите знаци и ориентири на тогавашна Европа и от висотата на своята мисия посочи точната диагноза за участта на поробените български земи”, това каза президентът на България Росен Плевнелиев. Президентът припомни думите на поета, че за свободата са достойни само тези, които са достойно да умрат в неговото име.
Същата с 2 юни седмица персонажът Плевнелиев поднесе на римския папа 200-килограмово позлатено яйце. Любителите на математиката нека сами сметнат колко пенсии чини такъв армаган, колко животоспасяващи операции, колко социални помощи или детски надбавки. Или колко чиновнически бонуси.
Някой още да се чуди поради що “първата дама” се крие от широката общественост?

Цялата измет от страната ни се нареди да бълва глупости. Мъртвият Ботев не може да им отговори.
Нима не може? Изречените на глас думи отлитат, но написаното остава. Тежко като куршум.
Надникнете в електронната библиотека Читанка.инфо и вижте какво е казвал Ботев.
После се опитайте да осмислите казаното.


Христо Ботев (1848 –1876):

Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си.

Народът ... видя, че вместо гръцкото духовенство иде друго, кое иска същите права и власт, същите привилегии ... И наистина, какво ново и полезно ще внесе в живота народен туй ново духовенство? С какво ще улесни то напредъка на тези неразвити още сили? С какво ще облекчи съдбата на поробения народ? ...
Въпросът се реши само за духовенството, а за народа ще се реши само кога остане той без духовенство. Но до тогава колко ли още време ще се мине?! Колко ли още жертви ще трябват?!

А нашето духовенство, което се счита за защитник на народът и в което между наследниците на фанариотите, т.е. между доволно калните личности се намират няколко млади и образовани хора, какво е направило за своят народ? Нашите слепорождени оптимисти искат да ни уверят, че екзархията е начало на нашето освобождение ... но ние, които имаме твърде малко вяра в калимавката, т.е. които се не надеем за мляко от козлите и които нямаме особена любов към всемирните паразити на човечеството, не можеме да видиме онова, което не съществува, и не можеме да предположиме това, което и самата история опровергава.

Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството ...
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! ...
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! ...
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат — училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона — и училището житейско.

Българинът ..., каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.

Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. ... Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за сякога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси се би убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас паразити, които, за да могат да прекарват своят празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на „законите“ упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на сяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. ...
Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.

Ще да повториме: идеята за твърде близко въстание против европейските диваци е проникнала вече в сърцето както на нашето младо поколение, така и на оная маса от народът, която при днешньото свое положение не очаква друго нищо, освен глад, мор или крайна сиромашия. А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си; а у българинът сичкото това е вече отнемено, погазено, продадено и осквернено. Още една безплодна година, и той ще да издигне косата против причините на своята смърт, пък — или загинал, или оживял — той ще да турне край на своите воловски теглила.

От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията.

.

26 май 2012

ПЕСИМИСТИЧНА ПРОГНОЗА ЗА ХХІ ВЕК

Хронологично ХХ век е траел от 1901 до 2000 година, но исторично започва с Балканската война – предговор към Първата световна. Титрите на този епизод от човешката история тръгват от момента на разпадането на СССР (окончателният провал на диктаторската версия на държавния монополистичен капитализъм), а надписът “КРАЙ” се появи под формата на кризата от 2008 – пукването на финансовите балони отбеляза достигането на предела на възможностите и на частния капитализъм (колкото до либералната представителна демокрация – този модел е в криза откакто започна свръхбюрократизацията на ЕС, тоест още в средата на филма, а днес проектът “социална държава” неотклонимо се свива като неизгоден за глобалните корпорации).
Двайсети век обаче в някои места още се проточва – например в Китай.
През целия този епизод (1912 – 2008) два основни лагера водеха жестока битка помежду си – силите на Рационализма и Ирационализма, но и в техните редици бушуваха вътрешните борби между прикритата с рационални одежди ирационалност и рационалността, посегнала към практиките на ирационалното. Преди това хората от ХІХ век бяха очаровани от перспективите на науката, но несбъднатите свръхочакванията повлякоха вълна на разочарование, без основната вина за излъганите надежди да лежи изцяло върху науката и техниката. Технологичните постижения, застой и провали по-скоро се дължат на социалната среда, която модулира насоките на работата на учени и инженери, задава рамките на масовизирането на успехите, а последиците от несполуките прехвърля от болната глава върху здравата. И така, в текущото столетие вярата (ирационалното) като че ли взема солиден реванш.

Три научно-технически сюжета ще доминират през ХХІ век:
* бактериалните биотехнологии и нанотехниката;
(радикални промени в начините на добив на енергия и минерални суровини, в рециклирането на отпадъците и съхранението на продуктите, неузнаваеми ще станат медицината и селското стопанство)
* автоматизация и персонализация на производството;
(още по-голямо намаление на заетостта в производствената сфера, още повече безработица и обедняване)
* комуникации и информационни технологии;
(твърдо обособяване на два паралелни свята – “реален” и “витруален”, всеки от които ще притежава както реални, т.е. действени възможности, така и виртуални, т.е. формални, изпразнени от съдържание характеристики; появата на нов тип човешка идентичност – “граждани на информационните мрежи”).

Пак три ще са и социално-културните предизвикателства:
* търсене на алтернативи на капитализма и политико-административното управление; повечето предложения ще носят “екологична” окраска – дори и най-вече новите версии на тоталитаризма;
* изборът “глобално или национално” – с вътрешен избор във всяко от тях: глобалното на корпорациите (и новия тип войни със силите на частни армии) или глобалното на народите (и пълен отказ от силово решаване на споровете), националното като инструмент на доминиране или националното като чист художествен колорит;
* конфликтът “знание или вяра” – с компромисни (нулеви) решения, с ирационализиране на науките, с опит за рационализиране на религиите.

Та песимистичното в прогнозата ми е, че търсенето на алтернативи на капитализма ще протича предимно по пътя на сляпата вяра в желаното вместо действителното; собствено науката и техниката ще се окажат в ролята на слугини на новоустановени и модернизирани стари религии; с една дума – ирационалното и псевдорационалното ще станат най-мощни фактори на влияние. Затова очаквам възход на режими, загрижени повече за екозащитата, отколкото за оцеляването на населението; корпорациите окончателно ще доминират над държавите в сферата на външната политика; стереотипите на национализма ще блокират противодействието срещу корпоративния произвол.

Остава упованието, че исторически ХХІ век няма да продължи дълго.


.

19 май 2012

Новите дрешки на ACTA и старите търсения на "златна среда"

Накратко моето мнение по авторското право: всеки има свободата на достъп до всички материални и информационни блага на цивилизацията - без привилегии, без заслуги.
И веднага уточнявам - "златна среда" го пиша в най-жлъчния и презрителен смисъл, на който съм способен. Става дума за патологичното желание за компромис с неща, с които компромисът е подобен на лекуване на гангрена с аналгетици.

Прави ми впечатление, че дори най-върлите противници на копирайта и ограничителните режими, дори най-умните и уж свободолюбиви блогъри зациклят върху дилемата "как да опазим овцете (свободата) цели и вълците (корпорациите) сити".

Григор Гачев предлага ограничаване на корпоративната алчност чрез "закони, написани от бедните". Все едно сетни сиромаси пишат и приемат закони. Все едно думите на Христо Ботев относно законите са изгубили актуалността си. При все това, Григор е категоричен, че корпорациите са асоциално, социопатично явление, а държавата често е свързана с "корупционната машина" (според мен държавата и машината са едно и също).

Вени Гюрова, въпреки оптимизма си, също твърди, че изповядва "десни ценности" и рекламира "творческата сила на предприемачите и свободния пазар". Все едно пазарът може да бъде свободен, а капитализмът все някъде (дълбоко в себе си) крие "човешко лице". При все, че тя много добре вижда фактите. Кое я кара да вади неверни изводи и да се застъпва за половинчати мерки?
Проблясъци забелязах единствено у Юлий - но и той се спъва, защото не се осмелява да прекрачи границите на стереотипа "покупко-продажба", като и той негласно е убеден, че "живеем в най-добрия от всички възможни светове", че на "по-малкото сегашно зло" просто не съществува алтернатива.

Това е общото на всички борци срещу АСТА и други подобни мераци за потъпкване на човешката свобода (със съвсем очевидна печалба от това потъпкване). Всички противници на монополизма по рефрекс приемат схемите "пито-плането" и "няма безплатен обяд" за меродавни, а алтернативините идеи смятат за "утопия". Нищо, че във всекидневния си живот, особено в семейството и с приятели, постъпват точно според утопиите.

За справка: терминът "утопия" не означава "нещо невъзможно". Означава "място, което го няма". Няма го сега. Винаги обаче има първи път.

Колкото до засегнатия проблем с АСТА и други от сорта... ами 1001 пъти да режете отровното стръкче, то пак ще пониква, защото отровният корен остава. Към него не посяга ръката на противника на стръкчето. Защо? От страх? От консерватизъм? От дозата идиотизъм, полагаща се на всеки мъдрец?

Ако например Григор без колебание посяга към скалпела, когато регистрира възпален апандесит, защо веднага отдръпва ръката си от ножа, когато види още по-опасно явление в организма на обществото? Защо тутакси препоръчва терапия с илюзии? Вярно, в случая не се борим с чревен израстък, а с цяла мрежа мирогледни и институционални метастази. Отписахме ли пациента, човечеството? Сложно е да се оперира? Нека се опитаме да преговаряме с тумора? Смешно и жалко.

Според мен АСТА и всичко останало не е корен, а симптом. Истинската болест се нарича "капитализъм" - и дори защитниците му виждат неефективността на този модел взаимоотношения, стряска ги разточителството и безчовечността им. Обаче и реформаторите се въртят в порочния кръг на безалтернативността.

Съпътстващият проблем, тясно свързан с основното заболяване, е "държава" - апарат за насилствено гарантиране на привилегиите на корпоративното малцинство, което се тупа в гърдите, че създава всички блага, а когато нещо не е наред, плюе по мързеливите си подчинени.

Между другото: капитализмът е започнал своя живот като държавен корпоративизъм - Ост-Индийските компании, английската и холандската - в началото на ХVІІ век. Какво се е променило оттогава досега? Нравът на хищника е същият, ако не и по-опасен.

Е, преговаряйте с него. Който оцелее, може би ще проумее, че тук е нужна не кръгла маса, а хайка. С пушки.




.