ВТОРОЮНСКО

(със закъснение заради любезно некачествения трафик на “Глобул”)


Приключи и тазгодишната гавра с паметта на Христо Ботев. Като изключим изнервения Перник, в страната пак, “по традиция”, виха сирени. Доволно от себе си, гражданството се върна от походи по баири, разходки в паркове и посещения на музеи, ухаейки на бира и кебапчета, с чувството за изпълнен патриотичен дълг.
Средствата за масова дезинформация специално подчертаха участието в “честването” на политици, представители на армията и църквата. Официалните мероприятия приключиха преди обяд, като след пладне новинарските емисии почти напълно забравиха за “събитието”.
Като че ли от година на година официалните лица на Втората република се стремят да надхвърлят предишните си постижения по слово- и ръкоблудие – кухи речи за “значението” на Поета, заупокойни молитви да си остане завинаги на оня свят, махане на кандила, отдаване на жандармерийска чест и поднасяне на отчетени с фактура цветя. Ритуали и обреди, зад които личи височайшето щастие, че един жив Ботев не може да отвърне подобаващо – с куршум в тесните им чела.
Самата кауза, за която той загина, остана без коментари. А където бе бегло спомената, тя се използва като презерватив за онождане на масовото, подмито и подготвено за акта, съзнание.

Сергей Станишев, лидерът на най-буржоазната партия у нас днес, е разтревожен, че “в държавата цари страх, хората са под натиск. Това силно контрастира с мечтата и идеала на Христо Ботев за свобода”, пропущайки въпроса какви точно са били мечтите и идеалите на революционера, и дали политическото сборище БСП някак се вписва в тях. Дреме му на Станишев за мечти и идеали. Той хленчи за това как “държавата на практика не се управлявала, правителството се занимава единствено с това как да събере пари, за да излъже хората за втори път”. Здрасти. Че с какво друго се занимава кое да е правителство? Когато вие бяхте на власт – да не би да сте вършели нещо по-различно, сладури татови?
Но тази изява бледнее пред същинския рекорд по идиотизъм – не са перли средношколски туй, а цели накити:
“Ботев направи най-важната крачка за възстановяването на българската държавност ... 136 години след гибелта на Христо Ботев и неговите четници ние сме отново във Враца, за да почетем техния подвиг. В огъня на тези събития гениалният поет и революционер Христо Ботев беляза със знака на безсмъртието пътя на своята бунтовническа чета от козлодуйския бряг до Околчица. Надраснал своето време, Ботев разчете най-вярно политическите знаци и ориентири на тогавашна Европа и от висотата на своята мисия посочи точната диагноза за участта на поробените български земи”, това каза президентът на България Росен Плевнелиев. Президентът припомни думите на поета, че за свободата са достойни само тези, които са достойно да умрат в неговото име.
Същата с 2 юни седмица персонажът Плевнелиев поднесе на римския папа 200-килограмово позлатено яйце. Любителите на математиката нека сами сметнат колко пенсии чини такъв армаган, колко животоспасяващи операции, колко социални помощи или детски надбавки. Или колко чиновнически бонуси.
Някой още да се чуди поради що “първата дама” се крие от широката общественост?

Цялата измет от страната ни се нареди да бълва глупости. Мъртвият Ботев не може да им отговори.
Нима не може? Изречените на глас думи отлитат, но написаното остава. Тежко като куршум.
Надникнете в електронната библиотека Читанка.инфо и вижте какво е казвал Ботев.
После се опитайте да осмислите казаното.


Христо Ботев (1848 –1876):

Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си.

Народът ... видя, че вместо гръцкото духовенство иде друго, кое иска същите права и власт, същите привилегии ... И наистина, какво ново и полезно ще внесе в живота народен туй ново духовенство? С какво ще улесни то напредъка на тези неразвити още сили? С какво ще облекчи съдбата на поробения народ? ...
Въпросът се реши само за духовенството, а за народа ще се реши само кога остане той без духовенство. Но до тогава колко ли още време ще се мине?! Колко ли още жертви ще трябват?!

А нашето духовенство, което се счита за защитник на народът и в което между наследниците на фанариотите, т.е. между доволно калните личности се намират няколко млади и образовани хора, какво е направило за своят народ? Нашите слепорождени оптимисти искат да ни уверят, че екзархията е начало на нашето освобождение ... но ние, които имаме твърде малко вяра в калимавката, т.е. които се не надеем за мляко от козлите и които нямаме особена любов към всемирните паразити на човечеството, не можеме да видиме онова, което не съществува, и не можеме да предположиме това, което и самата история опровергава.

Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството ...
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! ...
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! ...
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат — училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона — и училището житейско.

Българинът ..., каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.

Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. ... Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за сякога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси се би убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас паразити, които, за да могат да прекарват своят празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на „законите“ упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на сяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. ...
Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.

Ще да повториме: идеята за твърде близко въстание против европейските диваци е проникнала вече в сърцето както на нашето младо поколение, така и на оная маса от народът, която при днешньото свое положение не очаква друго нищо, освен глад, мор или крайна сиромашия. А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си; а у българинът сичкото това е вече отнемено, погазено, продадено и осквернено. Още една безплодна година, и той ще да издигне косата против причините на своята смърт, пък — или загинал, или оживял — той ще да турне край на своите воловски теглила.

От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията.

.