ПЕСИМИСТИЧНА ПРОГНОЗА ЗА ХХІ ВЕК

Хронологично ХХ век е траел от 1901 до 2000 година, но исторично започва с Балканската война – предговор към Първата световна. Титрите на този епизод от човешката история тръгват от момента на разпадането на СССР (окончателният провал на диктаторската версия на държавния монополистичен капитализъм), а надписът “КРАЙ” се появи под формата на кризата от 2008 – пукването на финансовите балони отбеляза достигането на предела на възможностите и на частния капитализъм (колкото до либералната представителна демокрация – този модел е в криза откакто започна свръхбюрократизацията на ЕС, тоест още в средата на филма, а днес проектът “социална държава” неотклонимо се свива като неизгоден за глобалните корпорации).
Двайсети век обаче в някои места още се проточва – например в Китай.
През целия този епизод (1912 – 2008) два основни лагера водеха жестока битка помежду си – силите на Рационализма и Ирационализма, но и в техните редици бушуваха вътрешните борби между прикритата с рационални одежди ирационалност и рационалността, посегнала към практиките на ирационалното. Преди това хората от ХІХ век бяха очаровани от перспективите на науката, но несбъднатите свръхочакванията повлякоха вълна на разочарование, без основната вина за излъганите надежди да лежи изцяло върху науката и техниката. Технологичните постижения, застой и провали по-скоро се дължат на социалната среда, която модулира насоките на работата на учени и инженери, задава рамките на масовизирането на успехите, а последиците от несполуките прехвърля от болната глава върху здравата. И така, в текущото столетие вярата (ирационалното) като че ли взема солиден реванш.

Три научно-технически сюжета ще доминират през ХХІ век:
* бактериалните биотехнологии и нанотехниката;
(радикални промени в начините на добив на енергия и минерални суровини, в рециклирането на отпадъците и съхранението на продуктите, неузнаваеми ще станат медицината и селското стопанство)
* автоматизация и персонализация на производството;
(още по-голямо намаление на заетостта в производствената сфера, още повече безработица и обедняване)
* комуникации и информационни технологии;
(твърдо обособяване на два паралелни свята – “реален” и “витруален”, всеки от които ще притежава както реални, т.е. действени възможности, така и виртуални, т.е. формални, изпразнени от съдържание характеристики; появата на нов тип човешка идентичност – “граждани на информационните мрежи”).

Пак три ще са и социално-културните предизвикателства:
* търсене на алтернативи на капитализма и политико-административното управление; повечето предложения ще носят “екологична” окраска – дори и най-вече новите версии на тоталитаризма;
* изборът “глобално или национално” – с вътрешен избор във всяко от тях: глобалното на корпорациите (и новия тип войни със силите на частни армии) или глобалното на народите (и пълен отказ от силово решаване на споровете), националното като инструмент на доминиране или националното като чист художествен колорит;
* конфликтът “знание или вяра” – с компромисни (нулеви) решения, с ирационализиране на науките, с опит за рационализиране на религиите.

Та песимистичното в прогнозата ми е, че търсенето на алтернативи на капитализма ще протича предимно по пътя на сляпата вяра в желаното вместо действителното; собствено науката и техниката ще се окажат в ролята на слугини на новоустановени и модернизирани стари религии; с една дума – ирационалното и псевдорационалното ще станат най-мощни фактори на влияние. Затова очаквам възход на режими, загрижени повече за екозащитата, отколкото за оцеляването на населението; корпорациите окончателно ще доминират над държавите в сферата на външната политика; стереотипите на национализма ще блокират противодействието срещу корпоративния произвол.

Остава упованието, че исторически ХХІ век няма да продължи дълго.


.