14 ноември 2010

ХУДОЖНИЦИ

. Вчера ние с Лора се запознахме с една забележителна двойка - Лидия Глускина и Юрий Зеленый.
. Художници, пътешественици, светло и стилно сдържани хора.
. Понеже рисуват и с думи, бих могъл да ги нарека поети, но предпочитам думата "художници", защото рисуването можело, за моя изненада, да се осъществява и със слова.
. Те носят, излъчват нещо от най-добрите герои на Чехов и Булгаков. Призна го и котешкият народ, който обитава двора. Даже нашите най-дивите котаранки и котараци се примъкнаха, настаниха се, позволиха да ги погалят и замъркаха кротко.
. Лидия обясни как рисуват заедно: Аз съм нисичка, той е висок, затова делим платното по диагонал, аз рисувам долната част, той - горната.
;-)
. Е, рисуването им със слова става малко по-сложно, не толкова геометрично. Имах удоволствието (бледа дума в случая!) да присъствам на раждането на един стих. Лора много по-тънко и дълбоко се наслади на това събитие, аз съм много повече на "ВИЕ" с поезията. Надявам се скоро това стихотворение да бъде публикувано.

. Юрий казва: Пиша "от натура", не измислям, само фиксирам видяното и усетеното.

. Засега си позволявам да сложа тук нещо негово/тяхно, взето почти наслука:
.
.
___ Оно увидело меня, заволновалось.
______ Блеснуло брызгами и пеной чистой.
_________ Под ноги бросилось, ласкаясь.
____________ Изгибом волн заулыбалось.
_______________ Святыми водами смеялось искренне
__________________ И в глубину игриво звало,
_____________________ И расцветало искрами,
________________________ И о любви шептало,
___________________________ И о счастье
______________________________ Близком...
____________________________
______________________________ А я пришел прощаться.


22.09.2010. Населённый пункт Бяла (България).

.
.
Благодаря на Лида и Юра, че ми гостуваха!
Благодаря на Христина и Федята (Тодор Ялъмов), че ги докараха в мрачната пещера на шарканите!


П.П. Виждам, че и Григор е писал за тях.
.

11 ноември 2010

КОНЦЕНТРАЦИЯ

След закриването на училища и медицински заведения в малки населени пунктове дойде редът и на пощите. Там, където има под 800 души жители, няма вече да има пощенска станция.
Честито!
Учил съм в паралелки от по 45 хлапета. Учил съм и в клас, който наброяваше едва 7 (СЕДЕМ) ученика. От голямата паралелка нямам спомени за нещо интересно, което и е било преподавано. В малкия клас имах най-висок успех и реални знания. Защото в часовете имаше време за препитване, за излагане на нов материал, а после – за ВЪПРОСИ по него, за допълнителни данни. Не бих казал, че имахме тогава перфектните учители, но те нямаха друг изход, освен да се подготвят добре, за да могат да захранват любопитството ни. Помня, че в час по химия ни четяха (или разказваха) интересни случки с известни учени, историята на едно или друго откритие, практическата употреба на различни вещества. Същото ставаше и в час по математика – именно тогава за първи път чух за философските възгледи на Питагор и Рене Декарт, за това как се е появило интегралното смятане, за начините да се избегнат безплодни експерименти, като се направят “изпитания на хартиен полигон”. Да не говорим пък колко богати и завладяващи бяха уроците по география, история, физика. Почти всеки час по руски език (учех в бившия СССР) завършваше с разходки из Тълковния речник на Владимир Даль, бивш флотски офицер, който на смъртно легло чува от прислугата непозната му дума и става да я запише. Тъкмо тогава минавахме “Как закалялась сталь” на Николай Островски – получилият се спор за образа на Рита Устинович (нарекох я “революционна дама с леко поведение”) ми даде повече, отколкото всички часове в следващия клас.
Имал съм вземане-даване с болници и здравни пунктове (в България). Опитът с големите болници е предимно негативен. Разбира се, далеч съм от халби по адрес на един селски здравен пункт. Но тъкмо в здравния пункт пациентите получаваха ЦЯЛОТО внимание на лекаря, още повече, че той познаваше някои от тях едва ли не от пеленачета, а други познаваха него по същия начин. Наред с официалните здравни картони държеше едни тетрадки с анамнези ЗА ВСЕКИ човек, писани лично от него. Помня, че отбягваше да предписва веднага лекарства, беше страстен почитател на народната медицина. Обаче при най-малко съмнение, че няма да се справи, този човек пишеше направление до една или друга софийска болница, като при това СЕ ОБАЖДАШЕ по телефона: “Здрасти, Петров, как си? Ами к’во правя, остарявам... (следваше някаква шега или спомен за студентски подвизи) Виж какво, ще ти пратя една баба, има ... ... ... Утре по обяд ли да дойде? Чудесно! И, нали знаеш, след месец у наше село варим ракията!... До чуване” След това даваше бележка на бабата (или на придружаващия я внук/внучка, син/дъщеря): “Ето с това отиваш при професор Петров в “Пирогов”, ще те оправи, ще живееш до 101 години”.
Да, селски здравен пункт трудно се сдобива с томограф или със система за роботизирани операции, няма пълен набор специалисти, не винаги притежава дори оборудвана като линейка кола за спешно транспортиране на болни и пострадали при злополука. Обаче там има ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАЦИЕНТА.
А и томографът, роботите, специалистите НАВСЯКЪДЕ не са лукс, а развитие на цивилизацията, бъдещето.

(сега, с новата “рейтингова система” на висшето образование, при която ще се закриват специалности, ако те не показват някакво ниво на трудова заетост и добро заплащане, НАДАЛИ ще възпитават отношение на професионалистите към хората и към работата изобщо!)

Сега премахват пощите... Може да се спори за тяхната ефективност във века на съвременните комуникации. Ток и вода се плащат чрез интернет. Пенсиите се получават от банкомат. Обаче остават колетите, препоръчаните писма с документи, паричните записи извън банковата система. Остават и малцината любители, които държат на хартиените писма. И, вместо модернизиране на тази мрежа, се пристъпва към нейното кастриране, към концентрирането й в гарантирано бездушна машина БЕЗ ОТНОШЕНИЕ към хората, които я ползват.
С каква цел? Икономии? Хайде холан! Преследват се интереси. На банките. На държавата. На работодателите. Когато от едно градче изтръгнат без упойка училището (с практически традиционното читалище към него), поликлиниката, пощата (преди време някои пощи направиха опит да отворят интернет-клубчета; тая инициатива беше посечена от законодателите) – какво ще държи човек в такъв градец или в такова село? Той продава имота си и се премества в големия град.
Право в лапите на работодатели, които не желаят да му признават социалните права. В лапите на монополисти, които предоставят жизненоважни услуги при условия, които изнасят само на тях. В лапите на политици, които му налагат правила, изгодни пак преди всичко на тях. В големия град човек по-лесно бива манипулиран, потискан, принуждаван. Управляващата класа си получава своето, а т.нар. “обикновен човек” – малко повече от нищо, ако не броим илюзиите му за “просперитет”.
Какво се получава?
Концентрация на несправедливост се получава.

Настъплението на държавата срещу малките градчета е логична. Ако те имат повече самостоятелност и възможности за достойно живеене, по-трудно ще им се натрапват партии, бизнеси, идеологии (църквите не ги закриват, нали?). Предполагам, че скоро ще уедрят и администрирането – ще бъдат премахнати и малките кметства. Инфраструктурната зависимост от “центрове” отдава е факт, защото е правена преднамерено.
Концентрация на власт.

Честито, българино.
Свободата – това е възможност за избор, избор измежду много алтернативи. Какъв избор имаш след всички тези уедрявания и закривания?
В навечерието на 135 години от Априлското въстание късат от теб свободата – парче по парче.
Не се ли усещаш?




.

Путин, Бойко, Гоце

Първанов учредява “политически проект” АБВ. Срамежливо не го нарича “партия”, за да се заблудят избирателите, че това не е поредната лидерска формация, която да се изстреля нагоре, към пулта за управление на страната, та като се настанят пред копчетата и лостовете, да си преследват тесните групови интереси – за чия сметка?
Досетете се от три пъти.
Любопитното тук иде от факта, че навремето Владимир Путин създаде свой политически проект, чрез който да пусне корени във властта, която му беше подарена от Борис Елцин. Как използва тази власт Путин? Проведе победоносна (втора) война в Чечения. Отмени изборността на губернаторите, дисциплинира богаташите да работят само за неговата мелница, инак ще гният в затвора или ще станат емигранти, въведе понятия като “вертикал на властта” и “суверенна демокрация”. Закла неколцина известни правозащитници (и мнозина не толкова знакови). Спретна една газова търговска война с Украйна. Залости още по-здраво съветските архиви. Обяви Сталин за “ефективен мениджър”. Върна съветския химн. И много други мероприятия, достойни за един Мусолини, например, но само изброяването на всички му подвизи ще отнеме МНОГО място.
Първанов, известен още като авджията Гоце, честичко ходеше на гости при Путин. Това е нормално – работил е за Държавна сигурност, дори го смята за правилно, защо да не се съветва с човек, възпитан в недрата на съветското КГБ?
Обаче против инициативата АБВ на Първанов надигна глас Бойко Борисов. Сигурно защото се притеснява за популярността на своя ПП – ГЕРБ, за щуротиите на който просто място няма да стигне да говорим. И понеже Путин е нещо като неявен ментор на Гоце, бате Бойко излезе с един бляскав според него ход: покани ментора да му дойде на крак...
Та след два дни Путин идва в София на работно посещение. Уж ще става дума за проектите като Южен поток и АЕЦ “Белене”. Вероятно за това наистина ще говорят. Газопроводът е в интерес на Путиновата клика – хем ще печели, за да може да се задържа на власт, хем ЕС остава зависим от доставките, та ще се въздържа остро да критикува всичко онова, което е за критикуване в Русия. Атомната централа – също е изгоден обект.
Отделен е въпросът защо страната ни трябва да става посредник в едното и “собственик” на другото. Новата АЕЦ ще е още един монополист. Токът му няма да намали нашите сметки. Ще пълни държавната хазна, към която достъп има политическата класа и едрия бизнес (тези две неща, тясно сплетени, се наричат с общото наименование “олигархия”). Изгарянето на изкопаеми горива пък е дивотия, технологично варварство.
Но за бате ни Бойко и за авджията Гоце по-важно е кого от тях ще благослови Путин. Това е ключовото. Сигурно трябва да гадаем кой ще се сложи по-атрактивно на Кремълския диктатор.
(да, президент сега е Медведев... някой прави ли си илюзията обаче КОЙ всъщност управлява?)
СТОП.
Наистина ли ТОВА Е ВЪПРОСЪТ? Наистина ли има значение кой ще ни яхне за следващия мандат? И Първанов, и Борисов са привърженици на тезата, че народът не е дорасъл до пряка демокрация. Същото е и становището на Путин, който даже избирането на регионални управници го е сметнал за непосилно усилие за своите граждани, та им го е “спестил”.
Така че – какво ни дреме? Султанът на една империя идва при бившия си васал, за да разреши един спор между местните князчета. Едното князче е било сътрудник на тайната полиция, другото е възпитаник на явната. Единият говори за положителните страни на социализма, другият само дето не се покланя, споменавайки Тодор Живков. Султанът пък е в кръв до ушите – кръв на чеченци, грузинци, кръв на собствените му сънародници...

Някога Левски е писал, че който иска да натрапи на народа деспотизъм, заслужава да се накаже със смърт. Уви, Святата и Чиста република на Апостола не се състоя в нито един момент от следосвобожденската ни история. Свободата и справедливостта също така подминаха и Русия – след царя дойдоха болшевиките, сега на власт е олигархията (бившата съветска номенклатура + по-късметлиите от тамошните мутри... абе, като у нас, същото). Путин, Бойко, Гоце – все деспоти, различни по калибър и темперамент, все чорбаджии и изедници. Народни душмани.
Та истинският въпрос е:
какво се прави с ДУШМАНИ?


.