14 ноември 2010

ХУДОЖНИЦИ

. Вчера ние с Лора се запознахме с една забележителна двойка - Лидия Глускина и Юрий Зеленый.
. Художници, пътешественици, светло и стилно сдържани хора.
. Понеже рисуват и с думи, бих могъл да ги нарека поети, но предпочитам думата "художници", защото рисуването можело, за моя изненада, да се осъществява и със слова.
. Те носят, излъчват нещо от най-добрите герои на Чехов и Булгаков. Призна го и котешкият народ, който обитава двора. Даже нашите най-дивите котаранки и котараци се примъкнаха, настаниха се, позволиха да ги погалят и замъркаха кротко.
. Лидия обясни как рисуват заедно: Аз съм нисичка, той е висок, затова делим платното по диагонал, аз рисувам долната част, той - горната.
;-)
. Е, рисуването им със слова става малко по-сложно, не толкова геометрично. Имах удоволствието (бледа дума в случая!) да присъствам на раждането на един стих. Лора много по-тънко и дълбоко се наслади на това събитие, аз съм много повече на "ВИЕ" с поезията. Надявам се скоро това стихотворение да бъде публикувано.

. Юрий казва: Пиша "от натура", не измислям, само фиксирам видяното и усетеното.

. Засега си позволявам да сложа тук нещо негово/тяхно, взето почти наслука:
.
.
___ Оно увидело меня, заволновалось.
______ Блеснуло брызгами и пеной чистой.
_________ Под ноги бросилось, ласкаясь.
____________ Изгибом волн заулыбалось.
_______________ Святыми водами смеялось искренне
__________________ И в глубину игриво звало,
_____________________ И расцветало искрами,
________________________ И о любви шептало,
___________________________ И о счастье
______________________________ Близком...
____________________________
______________________________ А я пришел прощаться.


22.09.2010. Населённый пункт Бяла (България).

.
.
Благодаря на Лида и Юра, че ми гостуваха!
Благодаря на Христина и Федята (Тодор Ялъмов), че ги докараха в мрачната пещера на шарканите!


П.П. Виждам, че и Григор е писал за тях.
.

1 коментар:

  1. Лора Бранева17 декември 2010 г., 6:51

    Стихотворението, родено тогава:

    ***
    Уже вижу лицо отца я
    В зазеркальных автопортретах.
    Уже можно не всматриваться
    В генетические приметы.

    Это Я - современный старец,
    Проживая шестую метку
    Многоличием своих предков
    Проявляюсь в морщинистом мареве.

    Помолодевший отец,
    Или я постаревший,
    Смотрим друг другу в глаза.
    Это начало, или конец?
    Это теперешний я
    Что-то пытаюсь сказать…,
    Но ещё не сказал:

    - Что же там, где то, за...
    - Как же там, будет, за...
    Я поощрён, долголетием,
    Или стареньем наказан? А?

    Отец не ответил…


    Зелёный Юрий Константинович

    ОтговорИзтриване