Такива бяха времената

често срещана фраза, нали? Универсално оправдание за постъпки, които вече не са повод за гордост, облаги, какво ли не друго.
Само че времената всякога са НЯКАКВИ. Такива. Онакива. Според координатната система. Според гледната точка.
Ами принципите? Ами убежденията? Така наречените "непреходни ценности"? Те се променят. Вчерашното верую се отчита като днешна грешка. Или обратното.
Само че какво общо тук имат "времената"! Човешката личност ветропоказател ли е, та се върти според движението на въздуха? Барометър ли е, та реагира на колебанията на атмосферното налягане? Кое "прави" прословутите времена? Ей така си възникват от само себе си, или все пак е някаква сума от човешката воля!?
И щом човешката воля е създателят на онова, което подразбираме под "времето", нареждат ли се в списъка на творците хората, които се държат като ветропоказатели? А и ветропоказателят има ос, около нея се върти - пак някакъв "принцип", метафорично казано. Нали?
Но огъването според натиска на чужда воля, примирението с ролята на изпълнител, не и създател - ами не върви тук оправданието "такива бяха времената". По-добре да се каже: "сбърках". Още повече, че в "онези" или "тези" времена е имало кой, пак неизбежно повлияван от "натиска на времето", да му се опъне, да отстоява своята ос, своите принципи. И да плати за това. Включително и с осъзнаването, че може да е бил на грешната страна.
Ето така се променят убежденията - с осъзнаване на грешките. С понасяне на последиците, нека и чисто емоционални, нека и без публика.
Другото, оправданието с "времето", е признание за пълна липса на собствена воля. Ветропоказателят направо печели награда за принципност на такъв фон. Той не се подмята като хартийка от бонбон, или, по-грубо, парче употребена тоалетна хартия. Не и преди да го прекършат.
Вярно е казано, че времето е в нас и ние сме във времето. Значи: ние сме гръбнакът на времето, ние сме и неговите рожби, но не и негови захвърляни играчки, не и негови отпадъци. Може да сме развяващи се от ветровете на времето коси... но не и пърхот, разпръскван от тези ветрове накъдето падне.

.