Коледно

Мярнах по телевизията стар, вече гледан филм, в който арестуваха дядо Коледа. Тръгнаха да го съдят като измамник и невменяем. Но хората показаха вярата си в него, а съдията видя надписа върху доларова банкнота "Уповаваме на Бога" и разсъди, че щом правителството приема на доверие нещо невидимо, но основано върху вярата на народа, то и съдът не може да тръгне срещу убеждението на гражданите.
Мило. Като на филм.
Кое куца? Много неща. Обърнах внимание обаче само на един момент. Обвиненият дядо Коледа каза: аз съм символ на това, че човекът е способен да преодолее своята себичност и да бъде добър с околните.
Ето това, също по форма мило изказване, ми приседна с основата, върху която лежи. Всичко друго криво-ляво се преглъща с малко повече ирония вместо чаша вода.
Само не и неявното твърдение, че човек трябва волево да потиска "природата" си, за да бъде добър. От което следва, че май е лош. По "природа".
Не, човек нито е лош, нито добър. Само че "доброто" мъъъъъничко преобладава - както някога частиците вещество се оказали повече (на всеки милиард една отгоре) от античастиците, та затова новородената Вселена не анихилирала напълно.
Тъкмо незначителният излишък "добро" е причината човешкото общество да съществува, да се развие, да изгради от инстинктите на стадно животно сложни етични конструкции. Инстинкти за помощ на себеподобни, потребност да общува с тях, не винаги с определена цел и изгода, готовност да се жертва и да страда за чуждо добруване - без да го мисли като жертва и без да проклина причината за страданието. Инстинкти като софтуер. Той най-добре работи на подходящ хардуер - човешкия мозък. А това вече е наследственост, гени. Зрънцето добро е имало еволюционното предимство, затова се е оказало в повече.
Защо тогава толкова е нужно да се набива този "символ" на усилието да бъдем поносими за околните и да се погаждаме с тях? Именно солидарността е естествена, не другото, не споменатата "себичност" (един щрих от комплекта антиподи на еволюционно закрепените у нас инстинкти). Изградената за 6000 години социална система на насилие, окончателно победила едва преди 100-200 години, но така и не успяла да смаже съпротивата срещу себе си, е причина натрапените в съзнанието клишета да потискат естествените импулси. И колкото и мил и трогателен да е начинът, по който се отрича този съвсем лек превес на доброто у човека, пак си остава поощряване на една заблуда, да не кажем подкрепа на мракобесието - догмата за лошотата на човека.
Та честита ви Коледа, от която всъщност не се нуждаем ние, но се нуждаят те - апологетите на изгодната за тях измама, че властта и неравенството са направили от звяра човек. Уви, в повечето случаи се е получил по-голям "звяр", при все че зверовете не постъпват толкова "зверски", колкото са ни свикнали да мислим.
Честито ви празнуване на липсата на вяра в човешкото добро - неспособно да оцелее без външна (божествена) намеса.
Хмък.

.