28 декември 2012

Психопат

Люлин, метро. Млад мъж блъсва непозната му жена пред мотрисата. Без видима причина. Психопат.
Ню-Йорк, метро. Жена блъсна непознат й мъж пред мотрисата, той загина.
И още, и още подобни или по-брутални случки - масовите разстрели отпреди десетина дни в САЩ.
Откъде толкова психопати?
Люлинският луд е освидетелстван преди 10 години - шизофренична параноя. Дори лекарите не могат да си представят в пълна мяра субективния ад, в който живеят хора с такава диагноза. И какво се прави?
Комерсиалната медицина не лекува безплатно. Социалната, когато има финансиране, не отива много по-далеч от здравеопазването в условията на диктаторските режими с бюрократично командвано стопанство - просто изолира болните в заведение, не по-различно от затвор.
Ако болестта е наследствена, обществото би трябвало, ако не от съчувствие към нещастника, то за собствената си безопасност, да му помогне. И то отрано. Не с изолиране. И без оглед дали има кой да плати тази помощ.
Ако болестта е предизвикана от външни фактори, би следвало, пак по същите съображения, да се вземат мерки да бъде променена самата среда, която тласка хората в трапа на лудостта.
Само че характерът на съвременното общество изключва реакцията "помощ", изключва промяната на психопатогенната среда. И да се случи, то е рядко, ужасяващо рядко. Не е рутина. А рутината е, че обществото предпочита да вземе мерки за "засилване на сигурността" - тоест потискане на симптомите, като запазва причините: озлобяващата конкуренция за облаги и власт. Такъв тип общество е обречено. Колкото по-рано бъде разрушено, толкова по-малко страдания и смърт ще причинява.

Няма коментари:

Публикуване на коментар