Президентско

От позицията на анархизма длъжността президент е излишна, както и всяка друга властническа длъжност. Личността на персонажа, заемащ този пост, няма никакво значение. Като личност този човек има пълната свобода да върши каквото му се струва правилно и справедливо. Но не и да натрапва своята воля на другите хора без тяхното съгласие. И така се връщаме към отричането на пълномощията му в контекста на държавния апарат, отричаме неговия авторитет на властник, връщаме се към отричане на необходимостта този апарат да съществува и да изисква от нас подчинение.
Чисто човешки, лицето Росен Плевнелиев ми е безразлично. Въпреки че имам основания за неприязън заради изказването му за разказа на Елин Пелин “Андрешко” – господинът или не е чел творбата, но осъжда главния й герой, или е чел, но съзнателно заема страната на отрицателния персонаж. В първия случай е глупак, при все формалната му образованост. Във втория – мръсник. Дали обаче президентът е умен мръсник или свестен глупак – с какво се променят нещата?
През последните дни широко се коментират "гафовете" в Новогодишното обръщение на Плевнелиев. Оставам с впечатление, че нарочно се обръща внимание на несъществени неща, за да не се коментира самата реч, която сама по себе си е гаф. В предаване на Дарик радио нарекоха политиката в страната “имитиращ продукт”, казаха, че “това трябва да се промени”, че “трябва да настояваме за промени”.
Не, политиката си е такава. Политика значи завземане, удържане и упражняване на власт. Това винаги става с насилие, включително с лъжи и преструвки – насилие над истината. Образи като министърът на земеделието, който е зает да замазва скандала с една очевидно антисоциална сделка, не са отклонения от нормата. Те са нормата. Няма накъде да се промени, без да престане да бъде това, което е. Чакането на промени, както и настояването (пред кого?!) да станат факт – моля ви се, стига глупости. Политиците няма да променят нищо. Заблудата “да изберем истински слуги на народа” не издържа на критика нито теоретично, нито на практика - откакто съществува представителната демокрация, как така досега никъде не са били избрани “правилните” държавници? Не, промяната е наше пряко дело. Иначе ще има да чакаме до свършека на света, който пропусна да настъпи миналата година.
Затова обсъждането на “гафове” е безплодно занимание. Клюкарско развлечение. Разумното е да се види самата реч.
Водещите в Дарик радио също смятат така. Искат да се коментира самото обръщение. Уви, останаха си с пожеланието. И с патетичната реплика, че “когато президентът говори, слушателите трябва да замръзнем”.
Аз не искам да замръзвам, нито буквално, нито в преносен смисъл. Не страдам от робско почитане на авторитети, при това авторитети поради заеманата от тях длъжност. И не съветвам никого да култивира в себе си нагласа за такова почитание.
Сега да видим какво е рекъл президентът.
Ами... нищо.
Съобщи ни, че “изтичат последните минути на настоящата година”. После направи преглед на отминалите събития – това по-добре го свършиха новинарите и медийните коментатори. Прегледът бе наситен със заклинания от рода на “...трудностите ни направиха по-силни и по-сплотени като народ. На това ни учеше и патриарх Максим, с когото се простихме!”
Дрън-дрън.
“Не трябва да чакаме да свърши кризата или на поредните избори да ни обещаят всичко, а да запретнем ръкави и да си подредим държавата и собствения живот. Ден по ден, заедно и в правилната посока! Защото всички ние искаме да живеем достойно в една уютна и модерна България. Това може да се постигне само със съвместните усилия на милиони българи, които гледат в една посока и споделят общи ценности.”
Колко повече да запретваме тия ръкави (и затягаме колани)? Държавата си я подреждат държавните служители – и тя им осигурява уютен живот. Какви общи ценности можем да имаме с мутри, с лъжци, с крадци на едро? В каква посока имаме да гледаме заедно с тях?!
Президентът не излезе от рамките на баналностите и демагогемите.
“Нека през 2013 г. бъдем по-активни и отстояваме своето право на справедливост и солидарност”.
Ами да го отстояваме я. Ама не “правото”, записано в закони, приети от мерзавци, а свободата си.
Президентът почеса и “националното самочувствие”:
“България е една от най-старите държави в Европа, страна с древна култура, богата история, неповторима природа.”
Олеле. Кой познава дори тази, украсена с митове, история? Къде отива тази култура, къде я има в градския транспорт например, къде личи в опашките и край боклукчийските кофи? На какво заприличва природата? Мъка, мъка, мъка...
“Общества, основани на доверие между хората, в които се помага на тези в нужда, но и се създават възможности за всеки да успее. Нека бъдем трудолюбиви и честни в ежедневието си, да загърбим лошото и самосъжалението, да търсим смисъла и позитивното ... Да обясним на нашите деца, че парите не са цел, а средство за човешко развитие и достоен живот.”
Този човек (милионер, да не забравяме) вярва ли си?
И накрая, когато поздрави избягалите от прелестите на “Родината” сънародници, както и военнослужещите на мисии в чужбина – не му ли хрумна, че и той е съучаствал в създаването на същата обстановка, която породи емигранти и пушечно месо за износ?