15 ноември 2013

АПОСТРОФИ

Съдържание:
1. Поводът
2. Цитатите
3. Какво да се прави? ("кратко описание" по молба на читателите, страдащи от синдрома на неконцентрирано внимание)


1. ПОВОДЪТ е поредната дискусионна драма в пластмасова чаша изветряла газирана вода, а именно - запис от блога на Григор Гачев. В него е цитирано послание на Анелия Стойкова, което по технически причини не смогвам да коментирам на страницата на източника. НАКРАТКО, момичето с право се ядосва защо "старото поколение" ги дърпа назад с думите "Тихо стой". Чудесно. ОБАЧЕ следва съвсем нелогично продължение - под мотото за "смяна на системата", се повтарят исканията от актуалната тези месеци протестна мода (есенна колекция): повече морал в политиката, оставка на правителството, нови парламентарни избори. Все действия, които в никакъв случай не са антисистемни, а твърдо просистемни, в помощ на режима, който поражда недоволство. В помощ, защото му се дават поводи да си мени кожата, да отлюспва омразни персонажи от държавния етаж на обществото, но нравът на чудовището остава същият. На всичко отгоре протестиращите млади се кълнат във вярност към гадината - пеят химна, размахват символиката, приемат свободата ЕДИНСТВЕНО като право да си изберат нов "добър цар". Извинявайте, дечица, но от "Тихо стой" бягате към позицията "Шумно стой, без да правиш нищо по същество"!
Не биваше да остана безучастен към тази проява на късогледство, просто понеже преди 20 и кусур години вече съм бил в същата роля на полезен за системата идиот. Не се сдържах, не съжалявам за което, да констатирам какво поколение породи "пазарът и демокрацията", при това без да отричам, че моето поколение е наистина "похабено". Защото форматираното от "прехода" младо поколение показва симптоми на още по-голяма похабеност. То не умее дори да се бунтува, не смее да е крайно даже в отрицанието, пък конструктивизмът му се държи досущ шаранче, което кълве всяка пусната му от Системата "държава-капитализъм" примамка.
Нямах намерение да поучавам - възрастни хора! на годините на повечето апостоли на Априлското и други въстания! - но да изръмжа срещу самодоволството, с което активната част от младото поколение се самозаслепява - това наистина поисках. И го сторих.
Реакцията се оказа предсказуема.

2. Цитати
темата; ако в нея настъпят някакви модерации, ще се самоцитирам в автокоментари тук.
(още реплики, длъжки, за мое собствено неудовлетворение, ще намерите пак при Гачев в темите "Няма дим без огън" и "Престъпност и пострадали")
В блога на Калин Ненов също бях писал (темата "Студентска окупация – пресни впечатления"), но там ме изтриха (какво пък, блогът си е негов), затова нямам линк, само извадки от личния ми архив:
----
Григор on 2013/11/14 at 20:37 said:
Браво на Анелия!

Шаркан on 2013/11/14 at 22:15 said:
“браво”, да
толкова плам, толкова хъс – за да не се променя нищо, само да е по-лъскавко…
много тъжно
----
Ана Хелс on 2013/11/13 at 14:28 said:
И аз това питам … Хубаво е, че протестират и ще протестират младите, но има ли някаква организация от тези млади радетели за нов морал, която да подкрепя на следващите избори?Никой не казва по новините каква е алтернативата, всички искат да рушат прогнилото – което е супер, ама никой не дава ясна идея какво и как да съградим след това. ... ... ...

Шаркан on 2013/11/14 at 22:48 said:
каква е алтернативата ли?
с три тезиса:
- самоорганизация за съпротива/самозащита и самоуправление, т.е. ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ (вж. уикипедия, особено източниците от статията)
- социализиране на собствеността, която произвежда блага
(обратното както на национализация/одържавяване, така и на приватизацията);
- социализиране на системите за разпределение на произведените блага.
! всичко друго НЕ Е алтернатива, а търсене на “добър началник”, “добър политик” и други преследвания на собствената сянка. Практикува се много отдавна и вече би трябвало да е ясно, че резултатът е нулев. Което би трябвало да НАМЕКНЕ, че вариантът на “държава/капитализъм с човешко лице” обитава реалностите на споменатите тук Дядо Мраз и Гандалф.
! повече подробности – на сайта на вестник “Свободна мисъл” (издание на Федерацията на анархистите в България), пак там има и библиотека с още по-подробни материали.
Който се интересува – да заповяда. Който не припознава “своя борба” в това – да не губи моето и своето време в празни препирни.
----
avasilev on 2013/11/12 at 20:25 said:
Как промяна? Зад кого да застанем? В какво да вярваме, когато няма кого да изберем?

Шаркан on 2013/11/14 at 22:40 said:
ми застанете зад себе си!
----
Григор on 2013/11/14 at 20:37 said:
Чия работа е издигне тези, които да избереш, Але?
Кой взима заплата, за да ги убеди да се кандидатират, а не си върши работата? Чие задължение е да им организира кампания, да им събере пари, да им тича тичането, да събира гласове в тяхна подкрепа…?
Кой е този, дето не се е погрижил да ти ги осигури? Дядо Мраз ли е пропуснал да ги донесе в чувала си, или Гандалф да ни ги намагьоса отнякъде? Кажи кой е, че да му се накараме здраво, та друг път да си гледа работата и да не оставаме без избор!

Шаркан on 2013/11/14 at 22:39 said:
окончателната еволюция на свободата я сведохте до избор на това кой ИЗБРАННИК да заповядва.
Така въпреки големите приказки “свобода или сигурност” се оказа, че е предпочетена сигурността.
крайният резултат е предсказуем – и много печален.
----

____________________________________________
Забележка: Калин спокойно може да пише в моя блог, без опасения да бъде трит; не смятам критиката за "обида", когато наистина е критика, а не мерене на пишки, както например с един унгвент от форума на клуба "Иван Ефремов" (уви, клубът се е превърнал в скучна махленска кръчмичка с лакърдии за идеално сферична фантастика в абсолютен вакуум, фукане с дипломи, награди, публикации, чат-пат бизнес-съвети... и гордо рекламиране на фашизъм в прав текст).

3. Понеже непрекъснато ми искат "кратко описание какво да направим", при все че в същите теми съм казвал какво според мен трябва да се прави, хайде отново да го напиша. Белким го прочетат тия, които питат. Щото често питат ЕДИНСТВЕНО в името на спорта, не за да получат отговор. Или вирят нос, че "няма да ме слушат, докато не им покажа резултати". Май ме смятат за магьосник. В същото време какви резултати демонстрират доктрините, зад които опонентите ми застават? Ами същите резултати, които определят облика на нашето съвремие. Тъкмо съвремието, което непрекъснато генерира недоволство. Та? Не се ли изчерпаха възможностите за "ремонт" на системата? Или опитите трябва да продължат заради самото действие? Целта е нищо, пътят към нея е всичко, тъй ли? Ходенето, тичането и пълзенето по затворена крива откога се смята за прогресивно движение?
Риторични въпроси. Та по точката:

а) вместо студентите и други "активисти" да се друсат с естествено синтезиращ се в организма им адреналин и ендорфини по площадите, да се огледат там, където живеят и работят (които работят, разбира се, не тия, дето ги издържат мама и тате). В спокойната извънмитингова обстановка със съседи и колеги да се събират редовно и да умуват КОЕ ИМЕННО би било алтернатива на съществуващите обществени отношения, както "глобално", така и съвсем локално, в собствения им двор, вход, блок, улица, квартал, а кое е вариация на изтърканите налични практики, които очевидно са ЧАСТ от проблема и НЕ СЪДЪРЖАТ в себе си никакви ключета или щперцове за решаването на същия проблем;
(повярвайте, това е скучна рутинна дейност, троши много лично време и по принцип нейното КПД се описва с поетичния (руски) израз "грам метал от тонове руда"; къде-къде по-вълнуващи са перформансите на площада! вълнуващи и кухи, онанизъм в почти буквалното му библейско значение, т.е. пилеене на материал и енергия - чисто за лично удоволствие)

б) от дискусионни клубове да се образуват, без майтап, революционни комитети, като онези на Левски. И то със същата цел - "чиста и свята". Днес поне не бесят за това и не пращат в Диарбекир, но като нищо могат да те нападнат "хулигани", да те викат "за справки" в полицията, да те уволнят от работа и да не те вземат на друга, да те скъсат на уж перфектно издържан изпит, да те притиснат с неплатени сметки... в краен случай ще те набедят, че сестра ти е курва (на което гордо може да отвърнете: "нали не е политик!", даже и да нямате сестра).
По разбираеми причини комитетите трудно ще се задържат в трудови колективи, в работата ви бди и началникът и ревнивите към конкуренти синдикални бюрократи. Но е хубаво да спретнете поне кръжок с хора от вашето работно място, с колеги от други предприятия със сходна дейност - стига да осъзнаете, че конкуренти са работодателите ви, а не вие помежду си.
Целта на тези комитети е:
- да катализират структури на гражданско самоуправление и съпротива, които отначало внимателно и "по ръба на закона" да игнорират нарежданията на властта, претенциите на монополистите, както и да контрират наглостта на мутрите, а в перспектива все по-смело и решително да действат както намерят за добре, без оглед на антисоциални закони и интереси на потисниците;
- да контактуват помежду си, така че и катализираните инициативи за самоуправление да могат да споделят опит и да си оказват помощ в решаването на насъщните задачи и преодоляването на общите проблеми;
- да се самоограмотяват - идейно, технически, комунално, комуникативно; да постъпват според наученото; да избистрят идеите си относно "как ще живеем утре" - и да експериментират с реализацията на тези идеи.
(според мен тези идеи следва да са следствие на няколко простички принципа, не толкова социални и стопански, колкото етични: лична свобода, социални равенство, справедливост, солидарност)
- да се структурират във федеративна мрежа за координация и взаимодействие (пояснявам: така както в комитета, гръбнакът на структурата за локално гражданско самоуправление, всеки участник е равен с другите и се стреми към постигане на съгласие относно мерките, които засягат всички, така и федерацията е колектив на колективи; и обратното - комитетът е федерация на личности).

в) постигане на гражданско самоуправление в областта на комуналното взаимодействие е необходимо, но недостатъчно условие, следователно е нужно да се появят, пак имайки за гръб Комитетите, граждански съвети по въпросите на производството на блага и тяхното разпределение - със стремеж към потребление според реалните нужди на хората, а не изключително според тяхната платежоспособност и капризи, мотивирани от "престиж". Това предполага, че тези Съвети ще формират работнически ядра в предприятията и обслужващата сфера. Съветите ще изучават възможностите да поемат пълен контрол над производството, т.е. да социализират собствеността над средства за производство, инфаструктура, запаси и ресурси, информация и средства за нейното съхраняване и разпространение. Пояснение: социализацията е точно обратното както на одържавяването (национализация), така и на приватизацията. Задачите по разпределение се поемат пък от потребителски кооперации. Известно време всички тези съвети и кооперации ще съществуват като проекти, тоест клубове за проучване "как това да стане и после как да го използваме и опазваме". Макар че има мегдан отделни инициативи да се реализират, без да се иска позволение "свише" - само чрез пряк конкретен натиск върху съответните работодатели и договаряне с началните производители (но не корпоративните!), при заобикаляне на търговци, банкери и други посредници-паразити;
(малко по-специфично е положението с образованието, но схемата е приницпно същата - свободен конструктивен проект на учащи се и преводаватели + родители и/или заинтересовани от "отглеждане на кадри" кооперации, задруги, социализирани предприятия; като практически сектор на образователната мрежа следва да се разглеждат медицинските услуги - и обратно: неформалните училища-техникуми-вузове са поддържащата база на медицинските звена; тук е приложима осъвременената схема на народните школа от Възраждането - именно тя благоприятства появата на комитети за освобождение)
- Комитетите трябва да се противопоставят на партийни и други идеологии, да запазват независимостта си, да служат на интересите на всички хора, които ги съставляват, а не на външни и вътрешни малцинствени групировки.

г) всичко това е дълго, трудно и не почесва суетата, но пък е единственият останал път за промяна (щом се стряскате от по-точния термин "революция"), понеже всички други са изчерпани (а и поначало са били ялови, ако седнете да помислите логично). Участието в избори, преговори, съглашения и сделки с властта, било държавна, било партийно-идеологическа, било икономическа не е давало и няма да дава резултати, но подлъгването да се играе по правилата на Системата е първата и единствена фатална грешка - също като грешката на някой нахакан новак да сяда да играе покер с изпечени мошеници.
(и, внимание! търсете социални контакти с малцинства, както "традиционни", така и "придошли". Човек е свестен или не без никаква зависимост от етническия си произход. Не стъпвайте на наклонената плоскост на национализма, който, колкото и "правилен" да е в горната точка, все се хлъзга към примитивна ксенофобия - защото наистина е хлъзгав, защото изопачава идеята за солидарност, превръща я в оксиморон, а в крайна сметка отдолу, в корена, непременно "става дума за пари" - за контрол над ресурси, на територия. Никакви национал-патриотични лозунги не прикриват простата истина, че "своята" мутра се прокламира като "добро", а като зло ни сочат не само "чуждата" мутра, но и нейните жертви.)

Това е, което ТРЯБВА да се прави, само това заслужава наливане на социална енергия и време, които от четвърт век поощрявано (от властимащите) се попиляват без никакви изгледи за подобряване на условията на живот.
Разбира се, можете да продължавате "в рамките на закона" и "запазвайки социалния мир" (който нанася повече поражения от гражданска война; пък и тя е налице такава война - просто едната страна не се съпротивлява), но после се сърдете на себе си, че животът е минал, а системата е останала същата, освен може би малко по-различно нашарена отвън, преминала от класическа чалга към нелеп рап, от политкоректност към ПОВЕЧЕ политкоректност (ескалация на лицемерието), от едни стари демагогеми към други, по-"пресни", ама пак мухлясали отвътре, пак гаранции днешните мутробогаташи (вчерашни партийно-комсолоски функционери плюс широка кална палитра сътрудници на ДС) да останат в рахатлък до уши и утре.
Или промяна - радикална, или имитация на промени с частни уреждания на топло местенце в системата, от което тя НИКАК не се променя, но преформатира уреждачите по своя си калъп.

толкоз. Ако има нещо неясно - вижте други записи в блога (или сайта на вестника, или същото място за баталии при Григор Гачев), за да не питате неща, на които вече съм отговарял с нарастващо раздразнение и досада.
Тук ще реагирам само на реално съдържателни въпроси и наистина състоятелни критики. Останалите коментари говорят за своите автори, не за тезисите от тази публикация.

благодаря за вниманието.

12 коментара:

  1. Аз все пак ще се пробвам в коментарите, защото някои идеи наистина ми допадат. Извинявам се предварително ако вече е отговяряно някъде на моите въпроси.

    Първо, лично към теб - опитвал ли си да живееш в "анархистка комуна" (поради липса на по-добър термин) в България или извън нея? Ако не - защо? Така ще придобиеш впечатления от първа ръка, които винаги са по-полезни от теорията, която очевидно познаваш много добре.

    Революцията която предлагаш, поне за мен изглежда като да води към състояние в което ще има по-малко свобода, а не повече. "Граждански съвети по въпросите на производството на блага и тяхното разпределение" ??? Предпочитам сам да разпределям благата, които получавам срещу труда си.

    "Комитетите трябва да се противопоставят на партийни и други идеологии, да запазват независимостта си" - за да оцелеят като структури тези комитети, те ще трябва да изповядват идеологията въз основа на която са построени, и да "задушават" идеологии, които водят към тяхното омаловажаване и унищожаване. Което означава, че полезние хора за тези комитети ще са тези, които изповядват въпросната идеология. Оттам стъпката до партия и политическа върхушка е само една.

    Накратко, алтернативата на текущата система която си описал звучи като "нека всички хора да бъдат добри, да живеят в съгласие с всички други и да се самоорганизират".

    Определено ми харесва идеята за пряка демокрация, за повече локалност - сигурност, училища, детски градини организирани от хората, а не от държавата.

    Според мен, обаче, тръгваш от грешната страна на проблема - предлагаш идеология, която е трудна за реализация, в правилността на която много малко хора вярват, и която и води до там докъдето много хора (поне аз) не искат да стигат. Не виждам какъв катаклизъм би хвърлил обществото в такава посока - може би 3та световна война?

    За да сработи тази схема трябва да се демонстрира, че такива "джобове" на самооуправление са по-добри от държавните такива. Донякъде това се случва в родителските колективи. Би могло да се случи във фирми, собственост на работниците, ако такива бъдат "популяризирани" досатъчно, и покажат че могат да се конкурират с останалите.

    ОтговорИзтриване
  2. За да не остават неясноти помежду ни (или „лоша кръв“, както казват англичаните):

    Ти също си добре дошъл да пишеш в блога ми, Ники.

    А. На тема „гражданско (само)управление“ – когато към думите добавиш и резултати.

    Б. На всякакви теми – когато пишеш по темата, а не по събеседниците; въздържаш се от квалификации на хората.

    (Критиката ми тук е, че покрай форумното общуване си развил грубиянски навици. А с грубиянски навици не се правят общности и общо бъдеще.)

    За всичко друго съм с тебе.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен,
    не съм живял в комуна. Комуните (както предполагам, че си ги представяш, да не би кибуци да ти се привиждат?) изобщо не са задължителен елемент от анархичното общество - в него друг вид връзки между хората, а те може да живеят както сега - в собствени къщи на село или в апартаменти в града.
    Но пък съм бил всред много подобни на анархически отношения на взаимопомощ и съпричастност между съседски семейства. Също така (уви, само) два пъти съм работил в бригади, постигнали много добър естествен синхрон, никакви дрязги, разпределение на парите независимо кой колко е работил, заделяне на малка сума за закъсали.
    (какво стана с тия бригади? ами работодателите, въпреки че имаха пряка изгода, след като не успяха да всеят раздор, просто преместиха хората в други бригади и смени.)

    Не знам какво ти изглежда, съставил си си мнение за революциите от ненадежни източници.

    Щом предпочиташ нещо да правиш сам, прави го, нито в Испания, нито в Украина са имали проблеми с едноличните стопани. Колко обаче ще можеш да направиш САМ, то е отделен въпрос.
    (на сайта на ФАБ има библиотека, в библиотеката има качени текстове, там са подробностите)
    Но когато един колектив работи заедно, то е редно да се договаря за разпределението на плодовете на труда помежду си. Както и една потребителска кооперация (именно тях в България са наричали КОМУНИ чак до средата на 1930-те), се споразумява вътре, преди да поръча продукти, вещи и друго на някой завод или сдружение от работилници или на едноличен занаятчия (с което се връщаме към началото на този блок: нищо не ти пречи изработеното ЛИЧНО И САМО ОТ ТЕБ да го правиш каквото си поискаш)

    Не излизаш извън представите си, че всичко има партиен облик.

    Накратко, благодаря за мнението, но ако беше подходил системно и самокритично, щеше да стигнеш до по-различни изводи, сред които и следният: въз основа на едни и същи базови принципи можеш да построиш огромен брой разнообразни конструкции, на всеки вкус.

    (за "демострационните версии" съм писал, че ги смачкват в зародиш, ако не ги смачкват, то ги пречупват и нагаждат към системата; пробвай сам някой път, за да видиш какво се получава.
    Например, договорете се една група техничари да пипнете малко двигателите на автомобили от рода на "Вартбург", след което да събирате разни растителни отпадъци, джанки и какво ли не, да ги ферментирате и да си направите запаси от гориво (метанол-етанолова смес). И ще видиш какво ще стане. Един ден ще се наложи да закарате колата (превърната в пикап) на технически преглед, където ще установят, че моторът е пипан (и то НЕ МАЛКО, в гаражната работилница бяха отляти доста неща, така че ДВУТАКТОВАТА машината да работи без проблеми), че гори спирт, а това е акцизна стока... сещаш ли се какво става нататък? Настъпва голямо тюкане, че не дадохте бакшиш на ченгето да си затвори очите, но пак не е сигурно, че няма някой доброжелател да ви натопи, че варите "незаконна ракия". Ако речете да е "законна", ще ви излезе по-скъпо от бензин.
    Персонажите от този епизод няма да ги светвам кои са, защото още (!), 16 години след издънката си, ОЩЕ влачат последиците от нея (сред последиците е и споменаването в свидетелството за съдимост за "кражбата" на отпадъци от производството на олио, които играеха роята на машинно масло в спиртовото гориво. Същите отпадъци иначе ВСЕ ОЩЕ се изливат в един от безименните притоци на Искъра; е, нямаше особен проблем да се вадят нехранителни масла пак от селскостопански растителни отпадъци, но това производство искаше РЕГИСТРАЦИЯ, лиценз, данъци... и преставаше да е изгодно)
    (описаният пример може да се нарече "комуна" - инициатива на групи хора (без тези хора да са "идеални" и "добри"), изгодни за тези хора и неощетяващи околните. Но реализацията им опря до непреодолими пречки)

    ОтговорИзтриване
  4. Първо, благодаря за отговора, въпреки липсата ми на системни знания по въпроса. Нещата които разказваш са ми интересни.

    Второ, думата комуна е има кофти конотация, но просто не се сещам за по-добра. Това което имах предвид е някакъв вид затворено общество, в което се спазват базовите принципи, които проповядваш (пак кофти конотация, но на пракитка това правиш). Идеята ми беше, че ако такова общество наистина предлага страхотно по-добри услоовия за живот и развитие (влак срещу космически кораб), много хора ще искат да живеят в него и да го поддържат живо. В който случай смазването на всеки такъв феномен би изисквал страшно много средства, а създаването на нов - страшно малко. Разлика между потенциалните енергии, ентропия или каквато друга аналогия се сетиш.

    Демонстрационните версии които описваш на мен ми звучат като създаване на стартъп компании, предполагам всеки гледа от неговата си камбанария. За мен лично са изключително интересни както заради успехите, така и заради поуките от провалите. (А това с изливането на боклуци в реките е за прокуратурата... ако бяхме съвсем малко по-нормална държава.) Подозирам, че е така и за други хора. Ако можеш да синтерзираш подобни случки преживяни от теб в сборник/блог/каквото се сетиш, вероятно ще има доста голям интерес и далеч по-голяма полза от теоретизирането върху Бакунин/Маркс/Троцки и който се сетиш.

    Въпреки, че не съм "привърженик" на идеологията, която описваш, виждам в нея много идеи които ми допадат; моля не гледай на писанията ми като на опит за заяждане. Осен това много мразя когато на някого бъде наложен цензура заради стигма - а в случая с анархистите и техните идеи е точно така. Както се казва, може да не съм съгласен с това което казват, но ще се отстоявам правото им да го казват.

    ОтговорИзтриване
  5. 1) няма защо
    2) затвореността е за сектите; и обикновено е първият фактор за умиране на комуни от този тип.
    много хора НАИСТИНА искат да живеят в утопията (кофти дума, но тя изначално не означава "нещо неосъществимо", понеже ВСИЧКО съзнателно създадено около нас едно време е било утопия - от отношения до техника). Проблемът е, че не са готови да се преборят за нейното осъществяване - а основания за страх да се борят, даже да помислят за борба, ИМА и още как!
    (например самото членуване в организация като ФАБ вече е повод да ти друснат от 3 до 6 години по един член от НК, в момента не мога да го намеря из многото папки в този раздел от архива - и то без да правят НИЩО, само да пропагандират "промяна на обществения строй по ред, непредвиден в закона". Демокрация, а?)
    И смазването всъщност винаги е по-евтино, отколкото "честното конкуриране" (една от демагогемите на капитализма) - факт не само социален, но и ако щеш термодинамичен.
    Инструментът за смазмане е държавата, накратко казано. Същият инструмент в конструктивния си аспект благоприятства начинанията на хората с богатство. Именно те се чувстват застрашени, често чисто инстинктивно, наблюдавал съм го отблизо и направо ме е втрещило видяното, от независими отношения между подчинените си (оттам е расформирането на бригада, която обективно носеше печалба; представи си какво би станало, ако бяхме се запънали и рекли че не искаме да се подчиним на заповедта - ето тогава вече идва прокуратурата, вкл в "нормалните държави", защото "нарушаваме трудовия си договор").
    Има доста литература за възхода и падението на такива начинания. Гугъл в помощ, за да не заподозреш, че те насочвам исключително към благоприятни за идеологията ми (идеология е я, само че без догми, а и реално е етична система) примери.
    Маркс? Троцки?? бъркаш ме с някой, и то много силно бъркаш. Тия двамцата са точно убийци и вдъхновители на убийството на свободните инициативи.
    Освен това, ако започнеш да се взираш ОКОЛО СЕБЕ СИ, сам ще забележиш, как навред ври и кипи от инициативи за самоорганизация - постоянни проекти, временни, периодични, всякакви. Тръгват не от подтик свише, а от самите заинтересовани. Избери си една такава и наблюдавай, как тя се блъска в невидими стени, как й бива налагано да се съобразява прако или косвено с чужда воля, с наредби-разпоредби. Ще ти е интересно и по-убедително от прочетено.

    (впрочем, в нормалните държави прокуратурите не винаги се намесват. А и защо изобщо възникват поводи за намеса? Представи си едно предприятие, което е подотчетно на терирориален граждански съвет, защото се намира на земата му. Логично е повечето работници в него пак да са местни. На свой ред предприятието се ръководи от назначени от събрание на работниците специалисти. Е, би ли допуснало това предприятие и териториалната община да се случи замърсяване? Не и ако не ги притискат обстоятелствата на конкурентната икономика (същите обстоятелства ще карат работническия съвет да прави по-калпава, но по-лъскава продукция, която ловки търговци ще пласират; другояче е при солидарна икономика)

    ("както се казва" - в действителност не го е казал онзи, комуто се приписва)

    та така...

    ОтговорИзтриване
  6. Любопитен съм, ти докъде си стигнал в прилагането на точките от горния списък? Успял ли си да намериш съмишленици измежду съседите ти? А на работа?

    ОтговорИзтриване
  7. нееднозначни постижения. Сама лястовица пролет не прави.
    Пък и не работя в колектив вече, но други пробват. И при тях бавно става. Страхът е голямо шубе.

    имам сведения за една кооперация в блок в краен софийски квартал: закупуват жито, ръж и царевица от производители (обикновено свои роднини), мелят го в големи кафемелачки, от тия за кухни на заведения, после в мазето са си направили минифурна (събрали са кухненски роботи за печене на хляб всъщност, купили са бракувани от технополис на ниска цена - един от хората бачка в склада на технополиса, после са ги ремонтирали), където по график се редуват да пекат хляб за целия вход. Пазят се от афиширане (затова и не казвам кой жк е това). Периодично избухвали караници кой колко е внесъл пари и изял хляб, кой се стиснал да докара материала с колата си, такива едни, но бързо затихвали, пък и са на основа стара лична неприязън между някои съседи. И въпреки нея стискат зъби и действат заедно.
    Питах дали от това сътрудничество все пак враждата е понамаляла, не можаха да кажат (не са от кавгаджиите тия, с които общувам), предположиха, че съвсем мъничко може би.
    Но пък наоколо хлебарниците ги гледали накриво и подпитвали откъде си пазаруват хляб...
    Скоро ще навърши година тази тяхна "нелегална кооперация".
    Между другото, в същия вход имало лекар, който е нещо като "бързата помощ" на блока - нему давали хляб без да внася пари или става рано за "наряд по фурна", но човекът все пак давал и слизал.

    отчитам, че това начинание е имало добър начален старт - инициаторите се познават от казармата още, макар там да не са били приятели, служели са в различни роти и са били различни набори, но са се засякли.

    потайността не е добра за рекламиране на инициативата, но и без това едва ги придумах да ми разрешат с много общи приказки да споделя. И то само в блога, но не и във вестника, макар да нямали нищо против него. Самоопределят се като аполитични, да добавя.

    ОтговорИзтриване
  8. http://aitrus.info/node/467 - Экономические взгляды Петра Кропоткина и вызовы XXI века
    http://aitrus.info/node/1079 - Общество без капитализма и государства
    http://aitrus.info/node/204 - Экономика свободы
    http://aitrus.info/node/384 - Экология и революционная мысль

    ОтговорИзтриване
  9. едно доста спорно мнение за имплантиране на пряката демокрация в сегашната структура на държавната машина, но пък досега най-адекватното описание на т.нар. “граждански контрол”, което съм срещал:
    http://www.point-of-view.org/?p=113
    (слабостите накратко: пряката демокрация изисква друга, федеративна структура; остават твърде много възможности за групировки с финансови ресурси да влияят подмолно; за да изискваме някакъв образователен ценз, следва да има ако не социално равенство, то поне компенсация на учащите се от по-бедните слоеве, ако не и безплатно образование за тях за сметка на по-имотните, иначе материално осигурените имат априорно предимство при равни лични качества; дефиницията “що е свобода” силно куца; но така или иначе размисъл върху мнението на автора си заслужава да има. Според мен неговият проект е “преходна форма” към същинска пряка демокрация и съответния й модел за стопански отношения)

    за съжаление, МАЛЦИНА възприемат дори тази идея като цел на “бурбъта”, масата “активни” и “ранобудни” продължават да бълнуват за “повече морал”, за партии, “нови лица” и други пътища за никъде.

    ОтговорИзтриване
  10. Благодаря, за поканата да коментирам (btw аз съм и Анонимен от по-горе). Та, темата от блога на Григор беше пряката демокрация. Аз не виждам проблем пряката демокрация да работи (доста) по-добре от представителния модел, с който разполагаме в момента при условия на "пазарна" икономика.

    Слагам кавички около "пазарна", понеже това е възприетият термин. На мен ми изглежда просто като честна икономика - хората са свободни да разменят плодовете на своя труд, използвайки парите като обща скала. Комуналния модел на собственост (както аз го възприемам) предполага отхвърляне на всичко това. Той "осъжда" по-производителните да плащат за неспособността на по-непроизводителните в името на общата посредственост.

    Тук е важно да отбележа, че производителността, изобщо казано не се мери с усилията които даден индивид полага. Тя се мери с желанието на другите индивиди да придобият по някакъв начин услугите и продуктите които предлага този индивид. Кристиано Роналдо получава 200 пъти повече от Гонзо, не защото се старае 200 пъти повече, или се поти двеста пъти повече, или е 200 пъти по-бърз и техничен - получава ги защото много повече хора *искат* да го гледат, и защото ако клуба купи 200 Гонзовци, те няма да направят разликата, която прави Кристиано. С други думи, това че 20% повече качества са съсредоточени в един човек може да прави огромна разлика, и далеч не означава, че този трябва да получи максимум 20% другия. В този смисъл CEO-тата с многомилионни заплати са напълно справедливи, щом има акционери/собственици които са съгласни да платят милиони за техните услуги (имайки честно представена информация). Да кажеш, че дадено възнаграждение не е справедливо (при пълна и обективна информация за предмета на възнаграждение), означава да кажеш, че хората искат грешните неща. Което не е чудно, ако всички искахме еднакви неща в еднаква степен, тогава нямаше да сме хора. Paul Graham го е описал доста по-добре отколкото аз бих могъл - http://www.paulgraham.com/wealth.html

    И не, не мисля, че конкуренцията задушава солидарността. Конкуренцията е стремежа към по-добра производителност. При по-добра производителност ще има много повече блага, и дори при по-ниска степен на солидарност, нуждаещият се вероятно ще има повече блага на разположение, от спъната икономика и задължителна солидарност.

    Проблемът на текущата система според мен не е толкова в икономическия модел, колкото в управленския такъв, и този проблем би могъл да се разреши с въвеждането на пряка демокрация. Под това нямам предвид свикване на ВНС и гласуване на нова конституция. Ако пряката демокрация е животоспособен модел, то няма да има нужда от насилствено налагане, особено в текущата ситуация на откровено изкривяване на представителността. Имам някой мисли по-въпроса, които ще се радвам да споделя, само да "узреят" още малко.

    П.С. Интересната статия за солидароността, която цитира е изключително добра. Като цяло солидарността не е в противовес на пазарния принцип, по-скоро са ортогонални двете концепции. *Задължението* за солидарност обаче е, както е всяко задължние за отнемане на рзултатите от труда на индивида.ортогонална

    ОтговорИзтриване
  11. виж новата тема: http://sharkannht.blogspot.com/2013/12/blog-post.html

    ОтговорИзтриване
  12. не разбрах какво значи "ортогонален" в този контекст;

    солидарен ли е работодателят с работниците си? а те с него?
    (всъщност, ПРИНУЖДАВАТ ги да са "солидарни" - т.е. да уважават неговите интереси... и да пренебрегват собствените)

    нека го продължим обаче в новата тема

    ОтговорИзтриване