16 януари 2013

Защо сегашната позиция на екозащитниците е губеща

Защото разчита на държавата. Ограничава се в рамките на законите. Уповава на някакво миражно "участие на гражданите в управлението". Разчита на съдебната система и на интересите на т.нар. "неправителствени организации" (НПО). Мечтае за обединение на гражданите без разлика на социално положение и партийност.
Докато реалността е, че капиталистическата система, чийто страж е държавата, нито я интересува защитата на природата, нито може да си позволи да опазва околната среда. Защото околната среда е ресурс, от който черпи, за да участва в конкурентната игра на бизнеса, а от тази игра държавата стриже данъци, за да захранва политико-чиновническата класа. Същите ловци на пари са и повечето НПО.
Но не само държавата и пазарната икономика са врагове на екологията. Неволен враг на природата стават и самите граждани - пак под натиска на стопанския и политически модел в страната - отражение на световния модел. В условията на пазара гражданите имат пряк интерес да грабят от околната среда. Например, населението в Банско желае изграждане на курортни съоръжения, това ще е сравнително лесен поминък, доходи, възможност да се плащат сметки и да се купува насъщния. Алтернативата е да се мре от глад - или да се емигрира някъде, където предлагат работа.
Екотуризъм? Първо, екотуризмът е доста съмнителна концепция. На дело е заместител на обикновеното село с дядовата къща или бунгалото на бащата в някоя вилна зона. Петимните за екологичен туризъм защо не отидат там? Ако нямат семейни имоти, някой техен познат ще има, ако нямат такива познати - обезлюдените села-призраци и разпадащите се вилни зони у нас са предостатъчно. Хем ще изчистят планините боклуци в деретата, към които излизат задните части на дворовете.
Второ, екотуризмът затова е "еко", защото не може да съществува под формата на спално-развлекателни концентратори на човешката маса на туристите. Колко екохотела могат да се съберат на единица площ? За да има поминък за всички хотелиери, ще трябва да се застрои всичко, цялото землище. Или на малка площ да се вдигнат многоетажни кошери с изглед към "девствена природа" през прозореца - нещо очевидно не-екотуристично. Ама и застроена с малки "екокъщи" планина също не е еко, а имитация на екологичност. А и ще иска допълнителни площи за заведения, развлекателни съоръжения, градини, паркинги, инфраструктури ток, вода, канализация, пътища.
Така концентрираният многоетажен туризъм се оказва по-изгоден и лесен за построяване и стопанисване (извличане на печалба) от гледна точка на местното население. При това предимство получават собствениците на използваните за строежи терени. Хейде, нека предположим, че чувството за местна солидарност ще доведе до някаква система от частни споразумения, така че всички да получат пай от туристическата торта - кой като сигурна работа, кой като компенсация за разположен на непечелившо място имот, кой като съдружие в хотела или механата на съседа.
При това положение природата се оказва експлоатирана и "обезправена".
Активистът Андрей Ковачев заяви в едно радиоинтервю, че "държавата да дойде и да спре безобразието". Хубаво, ама защо да го спира? Пустеещата и неприкосновена територия на природния парк не й носи никакви постъпления в бюджета, нито дава на чиновници и политици мегдан за корупционно задоволяване на вродената им лакомия - вродена, защото ако не бяха алчни, не биха станали политици и бюрократи, не биха се натискали за тези постове и топли бюрца. Зона на екотуризъм, заради скромния си капацитет да обслужва туристи, е източник пак на минимални приходи за политическата класа. Обаче концентрираните многоетажни туристически обекти, веднъж че ще нахранят фирмите-изпълнители и технически поддръжки, след което съществено ще напълнят хазната с най-различни данъци, особено ДДС и акцизи, които са основните приходни пера в бюджета.
Затова, когато анархистите казваме, че премахването на държавната власт трябва да се случи, добавяме, че следва да се откажем и от парично-стоковите отношения, защото преследването на богатство в условията на липса на репресивна и организираща машина ще доведе до още повече произвол и насилие в социално отношение, както и повече ограбване на природата.

А за еколозите, които разчитат на държавната принуда, за да съхранят природата, остава сериозното съмнение, че тласкат обществото към диктатура, но закичена със "зелена" идеология, граничеща с религиозен фанатизъм, култ към "Майката Природа", който заслужава човешки жертвоприношения. По преценка на привилегированите жреци на тази идеология, разбира се.

.

7 коментара:

  1. Защо сегашната позиция на анархистите е губеща?

    Защото се стремят да се разграничат от активистите – останалите.......

    (И то – в лош, за всички, период.)

    ОтговорИзтриване
  2. добър въпрос.
    Ще развия и него.
    Но, съгласи се, разграничаване е необходимо, когато "останалите активисти" вървят в съвсем различна от анархическата посока.
    Призивите на "останалите активисти" за делегиране на повече пълномощия на държавата (или пълна дерегулация = развързване ръцете на бизнеса) само задълбочава проблема, не го решава. Съюзяване с тях би било хем безпринципно, хем действие в собствена (на анархистите) и обща вреда.
    По простата причина, че произволът ще стане тотален.
    Очевидно двата вида "останали активисти" си въобразяват, че съществуват "идеални хора" (т.нар. национално отговорни бизнесмени и "истински народни политици"). И на теория, и на практика няма такива.
    (писал съм за това в отговорите ми към един почитател на генерал Франко и тук, и във форума на клуб "Ефремов")
    В същото време опонентите на анархизма подхвърлят, че за анархическо общество са нужни "идеални хора".
    И това ще коментирам, когато остане свободно време.

    ОтговорИзтриване
  3. Отговорът ще ми е наистина интересен. Най-вече защото ще мога да преценя по него доколко познаваш позициите на „другите активисти“ – и доколко атакуваш „чучела“.

    „Чучелото“ е понятие, което ползвам за определена представа в главата ни, която може донякъде да съвпада с реалния си първообраз – човек, явление, движение и т.н. – но по-често е повече проекция на някакви лични наши възприятия. Най-сериозният ѝ проблем е, че е статична: няма склонност да се променя, за разлика от живите хора и процеси. Пример: „Очевидно двата вида "останали активисти" си въобразяват, че съществуват "идеални хора" (т.нар. национално отговорни бизнесмени и "истински народни политици")“ е типичен случай на „чучело“. Аз не познавам нито един зрял активист (още по-малко пък – еколог), който да вярва в такива неща. И си признавам, че понякога, като чета твои постове в мрежата, съм се питал дали самият ти не възлагаш твърде големи надежди на настоящите хора – дали не ги идеализираш прекалено... Но на това ще чакам отговора ти, както вече казах.

    Впрочем: Андрей Ковачев е еколог (по-точно – биолог). Активист съм аз (по образование съм филолог, с наченки на информатик). Това е една от честите грешки, когато се говори на тая тема – представката „еко“ да се използва за щяло и нещяло. Нещо като „анархия“ = „хаос“. Много досадно за всеки, който е по-навътре. :(

    ОтговорИзтриване
  4. Калине, не правя чучела, а обобщавам двете крайни гледни точки (едната е за държавна регулация в "интерес на опазването на околната среда" - като това става за сметка на жизненото равнище на населението; другата - "да оставим всичко на невидимата ръка на пазара").
    В блога на Григор пишат ярки представители на тези гледни точки и в дъното на убежденията им стои тъкмо уповаването в "идеали".
    Само че при тях то върви с шизофреничното убеждение, че хората са идиоти и сами не могат да се оправят - трябва или политик, или работодател да им сменя памперсите.
    Как съвместяват тези гледни точки - не знам, но е факт. Просто прегледай най-коментираните записи там, ако имаш нерви.
    По-"либералните" коментатори пък изнамират в опеката от страна на бизнеса ("успелите"!) и държавата ("знаещите"!) някакъв ПОЗИТИВ, моля ти се... уж че ПОСТЕПЕННО щял да "научи стадото на свобода и отговорност".
    Хмък. Свободата (тя включва отговорността, няма нужда от тавтологии) не се учи "на теория", а от неволята, от практиката.
    Тъкмо практика апологетите от описаните "активисти" я отказват на населението.

    за съжаление и ти залиташ в илюзите за "добрата държава" (или поне такава, която може да се манипулира; ама не може, не и отдолу) и за "по-малкото зло".
    Е, явно много са тези, които приличат на мен и губят години, преди да стигнат до очевидните истини (които са им хрумнали още като ученици - ама на, пусто ниско самочувствие).
    Лошото е, че някои ще проумеят истината, чак когато тя ги размаже (без майтап, казвал го е Мусолини - и той утопист, та чак ултра, с неговата доктрина за "класовия мир" и "безпристрастният пазител на този мир" - държавата...)

    няма значение какъв е Ковачев по образование. Афинитетът му към "силна държава" е неприкрит. И обезпокоителен.
    Всъщност, навит съм той да спечели. Не само кмет, премиер нека стане.
    Пък ще видим колко вярно го е казвал чичко Бенито...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тъкмо крайните гледни точки никога не са ме вълнували (даже и като ученик, да :D). Те издават неспособност да се поставяш на мястото на другия/другите – оная емпатия, която в крайна сметка ще промени света повече от всичко друго. Защото преди да стигне до там, до крайната сметка, се е постарала да разбере другия/другите. Удивително е колко малко хора осъзнават нуждата да разберат другия, преди да тръгват да го променят. (Удивително е и колко често се отказваме да променяме другия – след като наистина го разберем. Идеята, че имаме нещо да НАУЧИМ останалите, е подозрителна – веднага пали алената лампичка в главата ми. Още повече че и аз съм склонен да ѝ се поддавам...)

      Сега ще ти цитирам нещо, които ми подсказва, че – доколкото познавам Ендрю (Ковачев) – не го разбираш (казано с другото понятие, „нападаш чучело, а не човек“):

      „Афинитетът му към "силна държава" е неприкрит. И обезпокоителен.“

      Въз основа на какво си стигнал до този извод? Може ли да цитираш думи/ситуация точно?

      Аз ще дам насреща му следното ми наблюдение:

      Ендрю е първият български общественик, от когото чух идеята за въвеждане на пряка и индивидуална наказателна отговорност за служителите в държавната администрация. (А не – „колективна“, или каквато там се води. За „имунитетите“ въобще да не отварям приказка, че днес уж трябваше да съм миролюбив...) Включително – с възможността за директно отзоваване на въпросния служител, ако местното население така поиска. Без значение дали мандатът му е изтекъл и прочие. Със значение доколко си е вършил работата.

      Не че той го е измислил. Не че някой друг (примерно – ти) няма ОЩЕ по-добри, още по-„системни“ предложения за промяна. Просто тъй се случи, че Ендрю беше първият, който ми наведе погледа на нещо, останало като сляпо петно дотогава.

      (Всички си имаме „ученическите“ преживявания, да? ;)

      И ако допуснеш, че евентуалният политик* Андрей Ковачев е тръгнал от самото начало с такава идея – няма ли нещо да се пропука? В твоята идея какъв е Андрей? И защо хора като мен го подкрепят?

      П.П. А какъв е по образование Ковачев, ИМА значение – за да не използваме представката „еко-“ и думичката „еколог“ за щяло и нещяло. Да сме по-точни в словото си... другарю писател. ;) Нали разбра сравнението ми с „анархия“ и „хаос“?

      ---
      * Ники... а замислял ли си се, че ти и аз също сме политици? В смисъла на „хора, милеещи за полиса“?

      Няма да пояснявам за страничните читатели, че „полис“ не е транслитерация на police, понеже вярвам в читателите, навестяващи блога ти... :D

      Изтриване
    2. Ами неспособността за социална емпатия показват тъкмо сегашните природозащитници.
      Хората ТРЯБВА да имат поминък, при това системата (на бизнеса и държавното администриране) им налага определен формат на този поминък (например ползване на ресурси по определен начин). Оттук и съвсем основателната им негативна реакция.
      Исканията на екодащитниците ще ги остави без препитание. Така те стават съюзници на бизнеса, който е истинският грабител в тандем с държавата.

      следя изявленията на Ковачев - по сайтове, по радио, по телевизия. И човек, който е готов да използва държавната власт за осъществяне на своите идеи, няма как да го смятам за "свой". Конкретни негови изказвания не мога да ти цитирам по памет. Правил съм интервю с него, с твое съдействие беше, ако не бъркам, отговорите му ме разочароваха (май ги цитирах в онази дискусия във форума на "Ефремов"). И досега с нищо не е показал, че си е променил възгледите.
      Та меракът му да използва ПРИНУДА (това е в основата на политическата власт, нищо друго) ме поставя спрямо него на противникова позиция.
      Пряка и индивидуална наказателна отговорност за служителите в държавната администрация - и какво от това? Теоретично такава има и днес. Но самата държавна машина остава.
      За да отзовеш служител, той трябва да е изборна длъжност, а за да са изборни ВСИЧКИ длъжности, нужен е качествено различен модел на управление (като начало - тотално и безкомпромисно федеративен; друго - тотална и безкомпромисна пряка демокрация). И това вече няма да е държава. В нея не се налага принуждаване, а само координиране на решенията, вземани от доброволните асоциации на хората (в качеството им на производители, потребители, съседи на обща територия, съмишленици по интереси извън стопанското)
      Обаче ако оставим такъв модел на (само)управление в условията на пазарна конкуренция и частна собственост, нещата се деформират и изопачават, защото възможностите за налагане на по-богатите са повече, а за защита на собствеността възниква необходимост от репресивен апарат. Но щом социализираме собствеността, щом се откажем от парично-стокови пазарни отношения в производството и разпределението на блага и ресурси, плюс моделът на самоуправление, който описах - ето това е анархично общество.
      В него липсват мотиви за грабеж от природата, дори напротив - има мотиви за нейното опазване.
      Ковачев в опита ми за интервю категорично отвхърли всички елементи на описания модел. За него капитализмът не е враг, само се нуждае от "модифициране" (същото направиха и марксистите впрочем). Аз твърдя (въз основа на рационални аргументи), че капитализмът и опазването на околната среда са несъвместими без неприемлива социална цена.
      Така че политическото у Ковачев вече се е "пропукало", и то необратимо.
      Не знам защо хора като теб го подкрепят. Сигурно заради неизживените илюзии и вяра (нерационална), че системата може да има "човешко лице", че е способна да "еволюира".
      Ама няма. И на теория е доказано, и на практика се наблюдава НАВСЯКЪДЕ. Там, където уж се вижда "екополитика", тя ползва ресурси и енергия от места, където цари варварски екоцид - и така косвено поощрява онова, срещу което официално протестира.
      (за Австрия ми беше мисълта тук, с тяхното получаване на газ от Русия. Не ги вълнува как става добивът и транспортирането. Само че природната среда е свързана и "самоглобализирана", един ден ще ги удари и тях, а за нравствената отговорност за съучастието да не говорим)

      не, няма значение образованието (формалните му атрибути). Човек винаги може да се самообразова. Но с мирогледа си трудно се разделя.

      Приемам забележката, ще внимавам с думичките.

      Ама хайде и ти не си играй с тях. Съвременното значение на "политика" е оперирането с властта. Аз съм идеолог - уви, ама засега толкоз ми е нивото.

      Изтриване
  5. новинка:
    съдът бил заел позиция "против рекета на екозащитниците" в Банско.

    Наистина, от гледна точка на закона, от гледна точка на икономическите интереси на тамошното население, бизнеса и държавата - рекет е.
    Толкоз по въпроса може ли да има опазване на околната среда при наличие на държава и капиталистически отношения.
    Природозащитната кауза може да се реализира само в контекста на съпротивата, самоорганизацията и самоуправлението (три свъзрани стъпки) срещу господстващата днес система, в контекста на борба за социален прогрес.

    ОтговорИзтриване