КРАТКА РАВНОСМЕТКА НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО 2001 – 2010(съкратен вариант е публикуван във в.
"Свободна мисъл" - бр.І 2011)
За да направим един дори кратък преглед на изминалото десетилетие, е необходимо да си припомним неговата предистория. Така
ХХ век приключи с разпадането на съветския блок и самия СССР. Възникна “еднополюсният” модел, който позволи на оцелялата суперсила САЩ да си присвои правото да установява нов световен ред според своите разбирания.
През 90-те на мястото на тоталитарната съветска империя възникна ОНД, в част от бившите съветски републики се наложиха авторитарни режими. Русия се разкъсваше между демокрацията и диктатурата, между кървавия пример на Югославия и мирния развод на Чехословакия, докато в самия край на 1999-а Борис Елцин изненадващо не предаде президентския пост на почти неизвестния Владимир Путин, възпитаник на репресивните съветски органи, което предопредели развитието на Руската посттоталитарна държава през следващите 10 години. И днес там имаме една завършена олигархична система, реабилитирала всички свои великодържавни идеали – от самодържавието на руските царе до тиранията на сталинизма. На населението са предложени зрелищата на военните паради на Червения площад и “гордост за отечеството”, която върви заедно с внушението, че за всички беди на руския народ са виновни чужденците – близки и далечни.
През 1997-а се подписа протоколът в Киото, според който, заради запазването на климата от нежелани техногенни промени, се предписваше на най-развитите и развиващи се икономики да намалят емисиите на парникови газове, което означаваше намаляване на темповете на развитие. Днес, след като продължава да няма единно мнение сред учените дали промените на климата се дължат на човешко въздействие или на естествени причини, както и дали наистина предстои затопляне на планетата, а не захлаждане, след като през ноември 2009 хакери стигнаха до документи за фалшификации на данни в полза на концепцията за “глобално затопляне”, е редно да се запитаме: беше ли този протокол продиктуван от истинска загриженост за съдбата на околната среда, а значи и за човечеството, или е бил оръжие в конкурентната икономическа борба? Въпреки това, проблемите на екологията не са измислени и те ще продължат да бъдат фактор и в бъдеще, поне докато не потръгне реалната смяна на доминиращите технологии.
Въпросът е дали капиталистическата система е в състояние да предложи такова решение.През 1992-а започна серията братоубийствени кланета в съседна Югославия, което доведе до дезинтеграция на тази страна. Процесът приключи с обявяване на независимост на Черна гора и Сърбия от техния собствен държавен съюз (юни 2006), а през февруари 2008-а от Сърбия се отцепи Косово и Метохия. Международният съд на ООН в Хага потвърди законността на този акт през юли 2010 г.
Преди края на ХХ век продължи разширяването на НАТО за сметка на бивши членки на Варшавския договор. От 1 януари 1999-а Европейската общност въведе за некешови плащания валутната единица евро. От този момент Евросъюзът е в триумфален възход чак до 2008-а, когато омаловажаваните преди проблеми и противоречия изпъкват поради настъпилата световна финансово-икономическа криза. Не би било пресилено да прогнозираме задълбочаване на кризата на самата идея за обединена Европа, доколкото тази идея почива върху либерално-демократични буржоазни ценности, комбинирани с принципите на държавния социализъм (което води до нарастване на бюрокрацията). Вероятно тази криза ще стане един от ключовите фактори през следващото десетилетие.
Пак през 90-те започна ясно забележимият възход на азиатските икономики, най-вече на Китай, Индия и Иран. С което през периода 2001–2010 еднополюсният модел на света бе практически разрушен, макар че процесът още е далеч от завършване.
2001 година започна с встъпване в длъжност като президент на САЩ на републиканеца Джордж Буш-младши, чиято победа в изборите не се дължеше на спечелено мнозинство от гласове, а според решение на Върховния съд.
През същата година се случиха събития в областта на науката и техниката, задали тон на цялото десетилетие. Осъществено бе кацане на автоматична сонда върху астероида Ерос (и това сякаш предопредели предпочитанието към роботизираните мисии в космоса). В орбита полетя първият турист (и насетне станахме свидетели на развитието на частната космонавтика – полетите на СпейсШипУан и наследника му, както и успешното изстрелване на капсулата Дракон с ракета Фалкън-9). Но потъна в Тихия океан съветската орбитална станция “Мир” (и 40-та годишнина от кацането на човек на Луната се отбеляза без скорошни перспективи за пилотирани космически мисии, освен към с мъка завършената МКС).
В същото време КНР прати свой космонавт (2003), Иран осъществи изстрелване на спътник (2009), а Северна Корея заяви, че притежава ядрено оръжие, разработено със собствени сили (януари 2005). Впрочем, Иран също продължава, въпреки натиска, своята ядрена програма.
Докато през 2001-а в съседен Афганистан талибаните предпочетоха да разрушат с артилерия гигантски древни статуи на Буда.
Към края на първата година на ХХІ век настъпи също и едното от най-значителните събития на десетилетието и неговите последици белязаха света не само до 2010, но със сигурност ще оказват влияние още доста време.
Без да претендирам за изчерпателност, позволявам си да смятам за най-важни моменти от първата календарна десетилетка на ХХІ век следните събития:
* Терористичните атаки на 11 септември 2001 година;
* Разширяването на ЕС и началото на кризата на този формат на Евросъюза;
* Разцветът на информационните технологии и изострянето на борбата за свободно разпространение на информация;* Световната финансово-икономическа криза.С един кратък преглед на всяко едно от тях и неговите последици ще се опитам да докажа извода, че десетилетието 2001–2010 е десетилетие на глобална контрареволюционна реакция спрямо рухването на тоталитарния социализъм под натиска на нежеланието на народите от бившия СССР и Източна Европа да живеят без свобода. Тази реакция се изразява в следното:
— общо настъпление срещу гражданските права, оправдавано с “наложителни мерки против тероризма”;
— общо настъпление срещу социалните завоевания на трудещите се, оправдавано с необходими “антикризисни мерки”;
— опити за ограничаване на достъпа и правото на разпространение на информация, мотивирано от “защита на авторски права”;
— общо настъпление срещу науката, образованието и технологичния напредък, който е в състояние да осигури материалната база за появата и утвърждаването на нов тип общество.Всички тези аспекти на контрареволюционната реакция се съпровождат от разширяване на пълномощията на властта (в полза на политически и бизнес групировки), като широко използват метода на подмяната на понятията. Биват възраждани и реабилитирани исторически отхвърлени идеологеми чрез директни фалшификации, а където лъжите не постигат нужния ефект, се прибягва до удавяне на истината в потоци от маловажна и странична информация.
* * *
Рухналите небостъргачи на Световния търговски център в Ню-Йорк на
11 септември 2001 година доведоха до:
* военната операция на правителството на САЩ в Афганистан (2001), 12 години след изтеглянето оттам на съветските войски;
* подновяване на войната срещу Ирак (2003), в резултат бе свален режимът на Садам Хюсеин, който бе осъден и обесен (декември 2006), а в страната и до днес продължава гражданска война. Първият тъмнокож президент на САЩ Барак Обама (избран през 2008) обяви края на окупацията през август 2010 (след като предишната година получи Нобелова награда за мир);
* серия атентати в страните членки на НАТО (например в Мадрид през март 2004 и в Лондон през юли 2006);
* Терористичната вълна даде повод за въвеждане на множество ограничения на гражданските права в Европа и Америка (свободата на придвижване, както и повече пълномощия на репресивните органи за задържане на заподозрени).
* Световните медии заговориха за “сблъсък на цивилизации” между християнския Запад и ислямския Изток. Сякаш за да потвърди този “сблъсък”, избухна скандалът с карикатурите на пророк Мохамед (2005 – 2006), довели до масови протести в мюсюлманските страни, а Дания се принуди да евакуира своите посолства от Афганистан и Алжир през април 2008.
В същото време Западът продължава да поддържа изключително добри отношения с държави като Саудитска Арабия (известна с авторитарния си монархически режим и “тайното” финансиране на екстремистки ислямски групировки по целия свят), Пакистан и Турция.
В Пакистан през декември 2007 бе убита лидерката на реформаторите Беназир Бхуто. Турция, членка на НАТО, пък отдавна е критикувана за нарушаване на човешките права, преследване на социалистически опозиционери и кюрди. Показателно е последното събитие от декември 2010 – полицията жестоко преби участници в студентски протест. Освен това, през първото десетилетие на ХХІ век, в Турция се забелязва отстъпление от светския характер на Кемалистката република в насока на ислямизация на обществения живот.
Затова е редно да смятаме, че линията на противопоставянето не минава през културните различия, тя се дължи на противоречието между богатите и бедните региони и от нарастващото социално разслояване в самите западни страни.
Зад “сблъсъка на цивилизации” се забелязва още един мотив – съперничеството за контрол над суровинните източници, особено петрола. За изтощаването (или поне затруднения добив) на световните запаси от нефт се знае отдавна. Първата сериозна петролна криза е от 70-те. Но въпреки апологетиката на творческия потенциал на капитализма, върху технологичните алтернативи на основаната върху консумация на петрол икономика започна да се обръща сериозно внимание едва през последните 15 години.
* * *
Евросъюзът започва своята история като корпорация – Европейският тръст на въглищата и стоманата от 1951, шест години по-късно е сключен Римският договор за икономическа общност, учреден е и тръстът Евратом. Тези три съглашения получават единни ръководни органи (Съвет и Комисия) през 1965. Оттогава насам ЕС усилено се бюрократизира – за 2011 за административните нужди на европейските агенции и комисии, които дублират дейности и произвеждат лавина от директиви, са предвидени 2,4 милиарда евро от бюджета (само за пет години от 2005 тази сума е нараснала ТРИ ПЪТИ). Неправителствената организация Open Europe смята, че съкращаването на щата чиновници с 30% би донесло повече от 700 милиона евро преки икономии. А като се вземе предвид усложнената процедура за усвояване на фондове за развитие, таксите и задължителните консултации, откриваме, че до една трета от тези средства пак се връщат в Брюкселската администрация или се прибират от националните бюджети, както и от местната бюрокрация.
2002 – въвеждането на общоевропейската валута.
2004 – приемане на Прибалтика, Полша, Словакия, Чехия, Унгария, Словения, Кипър и Малта.
2007 – приемане на Румъния и България.
Новоприетите членки разбраха, че вместо обещаното равноправно сътрудничество и взаимопомощ получават наредби и указания как точно да живеят.
1 декември 2009 встъпи в сила Лисабонският договор, според който ЕС стана субект на международното право.
Евросъюзът има население половин милиард души, дава повече от една пета от световното производство, ЕС е най-големият вносител и износител на стоки и услуги.
Но в началото на 2010 безработицата на континента и скочила до около 10%. Разликите в годишните доходи в различните части на ЕС варират от 5000 до 60 000 евро.
ЕС най-силно е разтърсван от «сблъсъка на цивилизации». Проблемите с неинтегриращите се емигранстки диаспори обаче отново са породени не от религиозни или етнически причини, а от растящата пропаст между бедни и богати. Практически в цяла Европа, особено след признаването на кризата през 2008, се води настъпление срещу социалните завоевания на трудещите се. Съкращаването на социалните програми, промени в трудовите кодекси, повишаване на цената на образованието (наред със спад на разходите за наука, констатиран от ЮНЕСКО) стоят в основата на вълнения и бунтове в Гърция (тема за по-пространен анализ), Франция (2006 – протести против правото на работодателите да уволняват млади работници без обезщетение и мотивация), Великобритания и Италия (в тези две страни през ноември 2010 студенти и ученици протестират срещу поскъпването на образованието).
* * *
Разцветът на информационните технологии като че ли отвори безпрецедентни възможности за достъп и свободно разпространение на интелектуални продукти. Тръгна проектът Уикипедия, една от най-посещаваните база данни. Възникна и се разрасна мрежата за контакти “Фейсбук” (за която се появиха изказвания, че улеснява събирането на лична информация за нечисти цели). В същото време се засили “борбата с пиратството”, зад която стоят интересите на праводържателите. Авторските права съзнателно се смесват и подменят от т.нар. “копирайт”, който гарантира доходите на посредниците от чужд интелектуален труд, при което интересите на творците и крайните потребители се погазени, макар да се внушава обратното. Показателен е случаят у нас с Читанка.инфо, която през 2010 (а могат да се посочат и фрапиращи случаи преди това) стана обект на държавна агресия по поръчка на стараещи се да запазят своите монополни привилегии посредници. Атаката се провали благодарение на същите технологии за копиране. Но настъплението продължава, като при това се жертва техническият прогрес.
Целта очевидно е превръщане на достъпа и разпространението на информация в привилегия на платежоспособни, което пак ни връща към проблема с поскъпващото образование, разглеждано от държавно-капталистическата система изключително като средство за “дисциплиниране” на населението и като обслужване на нуждите на “пазара на труда”, докато здравият смисъл подсказва, че знанията трябва да бъдат средство на лично самоусъвършенстване: умни хора = свободно общество.
Пак информационните технологии са в състояние да наложат една прозрачност на действията на властите, които с насилствено иззети средства (данъци) си позволяват да предприемат действия срещу собствените си граждани. Като примери – разкритията на Уикилийкс през 2010 (които надали ни учудиха с нещо принципно ново; освен в подробности, всичко публикувано е било обществена тайна) и добитите от хакери през ноември 2009 сведения за меко казано манипулирани данни, потвърждаващи концепцията за “глобално затопляне”.
И досега не е ясно доколко тази концепция (оформена като протокол в Киото през 1997 и встъпила в сила през 2005) е издържана строго научно, дали затопляне има и дали то се дължи на човешки фактор, дали наистина е продиктувана от загриженост за околната среда, или е инструмент за конкурентна икономическа борба, понеже намаляване на емисиите на “парникови газове” води до намаляване на темповете на развитие.
Почти същото положение е и с ГМО. Не се разбра самите генни манипулации ли са заплаха, или тяхното използване от корпорациите за монополизация на пазара.
Във всеки случай, в рамките на капиталистическия модел този комплекс от проблеми няма решение.
Като елементи от борбата на световната реакция с правото на информираност можем да посочим новия кръг на подмяна на научния мироглед с псевдо и антинаучен. През октомври 2005 в США започна остра полемика заради планираното “нововъведение” в учебниците – наред с излагането на еволюционната теория на Дарвин да се поставя и религиозната гледна точка.
В редица страни се направиха опити (и на места те успяха) за въвеждане на вероучение в училищната програма – Русия, България, Румъния, – което отбелязва изкуственото възраждане на влиянието на църквата там, където преди това, пак изкуствено, с държавна принуда, то е било принизено.
Отново като последица от поощряваното невежество през 2007 избухна паника заради птичия грип, а през 2009 се заговори за пандемия от свински грип. Съмнението, че този проблем цели увеличаване на печалбите на фармацевтичните компании, се потвърди, след като през юни 2010 Парламентарната асамблея на Съвета на Европа разкритикува Световната здравна организация заради “внушаване на необоснован страх и пилеене на средства за ненужни ваксини”. В същото време в България през 2010 е отбелязан връх на заболявания от туберкулоза, известна като “болест на бедните”.
* * *
Световната финансово-икономическа криза бе официално призната като факт през януари 2008 в Давос, на състояла се среща на Световния икономически форум. Следователно, кризата е започнала по-рано и е била обявена чак когато е станало невъзможно да се крие повече.
Обратно на мненията, че кризите са предсмъртна агония на капитализма, практиката показа, че кризите са начин на обновяване на системата, при което основната тежест на “пречистването” се поема не от онези обществени слоеве и властови институции, които са я предизвикали.
Кризата тръгва от САЩ и бързо се разпространява по света, зависим от американските долари и свързан с американската икономика. Причините за кризата, според мен, са три:
- виртуалните пари десетократно надвишават реално напечатаните, а самите реално напечатани са гарантирани най-вече от дългове, а не произведени стоки и предлагани услуги;
- масовото кредитиране, потребление за сметка на бъдещи доходи, което е довело до ръст на цените (и особено на цените на петрола, от който зависи почти всичко – те растат стремително до 2008, след което започват да спадат, предизвиквайки фалити);
- огромна маса ипотекирано имущество, което представлява реално, а не виртуално богатство, и към което банките посягат да го присвоят, когато се срива финансовата пирамида на дадените потребителски кредити.
Либералните мислители смятат, че причината за кризата е сривът на системите за наблюдение и контрол над пазарите и икономическата сфера. Ние, анархистите, твърдим, че кризите са заложени в самата конструкция както на изцяло свободния пазар (който е един напълно теоретичен модел), така и в концепциите за централизирано регулирано стопанство.
Изумителното е, че антикризисните мерки, предприети от почти всички правителства, се състоят в подпомагане на същите корпоративни спекуланти, които по думите на един икономист “бръкнаха в нашето бъдеще, за да го изядат”.
Показателно, че кризата засяга избирателно, е фактът, че търговията с оръжие не е пострадала. Вземайки само легалния оборот, и то на две държави (САЩ и Русия), откриваме, че в периода 2000–2007 световния военен пазар постоянно е нараствал и към началото на кризата е възлизал на $48,488 млрд. След това само намаляват темповете, без да има някакъв спад (!): 2008 – $49,103 млрд., 2009 – $50,204 млрд. Според прогнозите на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие, 2010 година ще бъде рекордна за цялата история на този бизнес – $75,026 млрд.
Кой знае защо в този момент си спомням, че в разгара на Гражданската война в Испания анархистите в Барселона строят жилища за трудовите хора, вместо да произвеждат танкове...НАКРАТКО ЗА БЪЛГАРИЯДесетилетието затвърди политическата мода у нас на избори да побеждават не социално-икономически програми, а партии, и то вече даже не “цветни”, а лидерски, при това подчертано популистки. Българите последователно се разочароваха от аристократично спретнатия “цар” Симеон, от младежки изглеждащия апаратчик Станишев, сега си патят от месианските амбиции на “човека от народа” Бойко Борисов, но като че ли още не са готови да проумеят, че не е важно кой управлява, проблемът е управлението като такова.
“Свободата на словото” се превърна в свобода на жълтата преса, свобода на рекламите по медиите и свобода на оклеветяване на спорадичните инициативи на така и неутвърденото у нас гражданско общество.
Включването ни в ЕС не донесе повече благоденствие, но повече средства отвън, които да захранват корупционната машина на държавата, като получаването на тези средства е безкомпромисно обвързано с изпълнение на директиви, продукти на бюрократичния гений в Брюксел.
За 10 години харчовете на самата държава са скочили над 2,5 пъти. През 2001 общите разходи са били 12 милиарда лева, а сега - 27,8 млрд. лв.
Въпреки свиването на приходите, някои разходни пера остават почти на нивото от “охолната” според макроикономически показатели (слабо влияещи върху бита на конкретния масов гражданин) 2008 г. Разходите за образование са 2,452 млрд. лева при 2,768 млрд. лв. тогава. Спрямо 2001 парите за тази сфера са се удвоили. Подобно е положението със здравеопазването. Намалението на бюджета в тази област спрямо 2008 е пренебрежимо, а в сравнение с 2001 сега финансирането е повече от двойно. И макар количествено спрямо началото на десетилетката положението да изглежда уж добре, ефективността на харченето е под всякаква критика.
Допълнително правителствата си позволяват разход на народни пари ИЗВЪН бюджета. За периода 2000 – 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лв. или 1 на всеки 20 лв. от парите на данъкоплатците е похарчен без одобрението и контрола на депутатите, избрани от същите тези данъкоплатци и гласували законите за бюджета. Правителствата са харчели допълнителни средства постоянно, като най-много през 2007 – над 1,4 млрд. лв., а най-малко през 2009 – почти 400 млн. лв.
Реалното обедняване на народа пък не може да се пресметне, а и няма воля да се пресмята, нито да се търсят истинските причини за това.
(A)
