24 ноември 2011

СТАЧКАТА

Подробно развих тази тема в "Форумът", искам само да добавя няколко думи:
1) стачката в БДЖ започна и, надявам се, ще се разраства;
2) уви, държавата + работодателите имат право, че на синдикатите им липсва ясна представа за какво стачкуват;
3) уви, забелязва се (и това се поощрява от легалните синдикалисти) упование във вълшебната и всесилна воля на цар Бойко. Колкото по-скоро работниците проумеят, че нещата са в техни ръце и колкото по-рано теглят майната и на профсъюзните централи, и на "отговорните държавници", толкова по-бързо ще разберат какво трябва да се прави.

Натискът от страна на управниците на БДЖ обаче е силен... но забелязвам и паника, тиха истерия. Поради която си поволяват приказки, с които само ще ядосат железничарите.
Е, това не е толкова зле.

Впрочем, радикалните ПРЕКИ действия могат да отпушат решенията не само по въпроса с железниците, но и с проблема пенсионна възраст, и с произвола на лекарите-касапи (а те не са само в болницата "Шейново").

17 октомври 2011

ГЛАСОПОДАВАНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ


Купуването и продаването на гласове било престъпление? А бирата и кебапчетта на срещите на кандидатите с избирателите какво е? Героизъм, достоен за награда? На Кандидата – орден, на почерпващите се Избиратели – по медал „Сачи“!
Купуването и продаването на гласове е повече от естествено за капитализма, в рамките на който ВСИЧКО се купува и продава – от баничките до съвестта. Друг е въпросът, че като позволяваме да ни въвличат в тази далавера, какво печелим? Нищо не печелим, само още повече свикваме на дребни хитринки, а всъщност укрепваме системата на политическа и икономическа далаверщина. А тя ни се отплаща с кризи и ни обира до шушка.
Купуването и продаването на гласове съвсем гладко си пасва в правилата (позволено е всичко, целта оправдава средствата) на политическата конкуренция на партиите кой ще се добере до мястото, откъде ще дои пари. Досещаме ли се кой е дойната крава? Субсидираните от държавата и бизнеса партии вадят пари и си плащат на нас да им дадем правото да ни вземат „инвестицията“ си обратно с тлъста лихва.

Който участва в изборите, той дава легитимност на система, която погазва свободата.
Който участва в изборите, сам си е враг.

Който не е участвал в изборите поради споделяне на горните мотиви, той спокойно може да тегли майна на властта.
Който е постъпил така може да каже: нека на властта се подчиняват онези, които са я избрали – и тъкмо законопослушните нека не мрънкат против нея, защото няма никакво значение кой е на власт, „лица“ и задници се сменят зад държавното кормило, а животът на огромното мнозинство е все тъй шибан.

Добрият кмет е мъртвият (несъществуващият) кмет.
Добрият президент е мъртвият президент.
Добрата държава е мъртвата държава.

„Добрият“ капитализъм е добър само в буркан с формалин в природонаучния музей, отдел „Паразити“ (до чучелата на кмета, министъра, премиера и държавата).

Гласувайте със шпрей и шаблон върху предизборните плакати.
Свободата не ще Екзархия, иска Караджа.

28 септември 2011

Катуница - опит за анализ

Не мога да проумея по силата на каква логика деянията на един богаташ и потисник “от ромски произход” станаха повод за желание да бъдат нападнати бедняшките цигански квартали.
Не проумявам защо един социално-криминален конфликт между обикновени жители на едно село и процъфтяващ 22 години цигански барон повдигна въпроса за “ромската интеграция”. Та тъкмо бароните много добре са интегрирани в капиталистическата система и от гледна точка на държавата единственият им “грях” е неплащане на данъци, но по редица причини държавата не е предприела нищо срещу тях. Етнически “чистите” български бизнес-групировки също нарушават законите, също заграбват имоти, също подкупват политици и чиновници, също упражняват насилие спрямо неимущите. И те са блъскали хора с коли, пребивали са ги с бухалки, изхвърляли са ги от жилищата им, заробвали са ги с дългове.
Не кой знае колко различно от това върши и самата държава.
Не проумявам също така защо се говори за безсилието на държавата. Тя изобщо не е безсилна, тя прави само това, което й е изгодно. Не й е изгодно на тъпче дейци като Кирил Рашков, самото му съществуване върви като позитивен пример за успяващ бизнесмен. Ама забогатял незаконно? Че кой е забогатял законно, освен спечелилите от тото или малцина късметлии в други сфери? Не за безсилие на институциите става дума, а за СИСТЕМНО действие в защита на едни определени “ценности” (печалба, конкуренция, йерархия) и потискане на други (свобода, солидарност, социална справедливост).

Нека още веднъж погледнем какво стана в село Катуница.
Убийство. Изблик на възмущение. Палеж. Апели към държавата за помощ и упреци към нея, че не си върши работа.
Възмущението на хората е справедливо, но начинът им на реагиране е неадекватен.
Първо – палежите. Разбирам да се подпали нещо ненужно и вредно. Но една читава къща с размерите и облика на малко НДК? Толкова ли няма нуждаещи се от покрив над главата си в тази страна!
Естествено и адекватно решение би било формиране на селски Съвет, който да поеме стопанисването на отнетия от разбойника имот. Радикално ли ви се струва? Да, така е. Но само радикалните решения успяват. Широк трап се прескача с (радикален) дълъг скок, не с пълзене по дъното на ямата.
Второ – искането за съдействие от държавата да изсели и осъди клана на цар Киро. Сякаш хората се уплашиха от себе си, след като вече го бяха изселили, излизайки на улицата. Нима не са те стопаните на своето село? Нима тяхната воля не важи? Изпъждат изедника, хвърлят му един хубав бой на изпроводяк и му обещават да увисне на бесило насред мегдана, ако посмее да се върне. Заедно със съучастниците си.
Последното неизбежно ще накара държавата да настръхне (и тя настръхна). От една страна, единствена тя има (присвоила си е) монопола върху упражняване на репресии; от друга, след като справедливата закана засяга и съучастниците, не един или двама държавници съвсем правилно ще възприемат по свой адрес обещанието да намажат въжето, за заслуги, така за се каже, те добре си знаят.
Затова държавата се юрна (след като убийството получи широк отзвук) тя да накаже цар Киро (но 22 години преди това не го правеше, защото НЕ БЕШЕ В КОНФЛИКТ с такива цар-кировци, а в пълна хармония с тях). Да речем, ще го накаже. Ще му отнеме имотите. И? Те ще преминат в държавна собственост, изгодата остава за държавата. За пострадалото население – морално удовлетворение. Потупване по рамото. Почетна грамота. Усмивка пред строя, както имаше един казармен лаф. А на мястото на цар Киро ще довтаса друг изедник – може би българин, може би малко по-умен, по-приветлив, но – изедник. Чорбаджия. Бей. С по-здрави и тънки връзки с официалната власт.
И след време пак ще направи някоя дивотия, отново ще избухне безформен бунт, може би злосторникът ще си получи възмездие, но ГЛАВНОТО зло отново ще е на далавера.

Понеже стана дума за “ромската интеграция”, няколко изречения по въпроса.
Преди това нека да подчертая, че “държава”, “страна”, “народ” не са синоними
Циганските общности представляват системи с твърда йерархия и сурови традиции. Повече или по-малко всички цигани са въвлечени в схеми, квалифицирани и от официалния закон, и от здравия смисъл като “престъпни”. На върха на пирамидата са бароните като цар Киро, а почти всички останали хора са техни роби. Затова решението лежи в освобождаването на робите от техните господари, разбиването на властовите пирамиди. Нещо, което държавата не може (не иска) да прави, защото самата тя е йерархична пирамида. Нещо повече, държавата поощрява запазване на това положение. Следователно, интеграцията може да се осъществи единствено чрез освобождаването на ЦЯЛОТО общество, освобождение от властта (власт политическа, власт административна, власт икономическа, власт духовна/идеологическа).
Стабилността на робството в циганската общност се държи не само на страха на сиромасите от бароните – враждебността на етническите българи (и турци) към циганите е най-добрата спойка на порочната система. Започнах статията с това – деянието на богаташа предизвиква агресия не към другите богаташи, а към подчинените му бедняци. По този начин бароните винаги имат силен коз: ако не сме ние, българите ще ви изколят. Същият “аргумент” използват и партии (част от държавната система) от рода на ДПС, а с обратен знак – Атака, ВМРО, БНС.

Накрая, няколко апела.
Към бароните: БЯГАЙТЕ, щото въжета има МНОГО!
Към бъдещите социални бунтове: стига сте се занимавали с глупости, удряйте корените на проблема. Щом отначало сте ревнали като ранени лъвове, не блейте веднага след това като овце!
Към циганите: тия сатъри, тояги и пушки, които размахвате като уплашени сополанковци пред телевизионните камери, ги насочете срещу собствените си тартори!
Към националистите: докато крещите за “силна държава”, спомнете си за социализЪма – вече сме го гледали този филм...
Към полицаите: помислете хубаво на чия страна сте. Жокер – не човекът е за законите, законите са за човека.
Към политиците: сутрин, на гладно, чаша чай с цианкалий. И почивайте в мир.
Към бизнесмените: същото, но може с малко уиски. Като тор ще сте по-полезни.
Към свестните българи, турци и цигани: само ЗАЕДНО и СОЛИДАРНО можем да смачкаме всички мафии! Човек се оценява по неговите лични дела, не по дивотиите на други хора, дето говорят един и същ език с него.

За капак:
Между другото, наближават избори. Всяка пусната бюлетина е глас за държавата, която поражда уроди като цар Киро. Всяка пусната бюлетина е доказателство за гражданско безсилие, за капитулация пред властта, за отказ от лична свобода и воля.

27 юли 2011

за норвежския касапин



в отговор на Блога на Григор

Брайвик не е луд. С идиотски представи - да (навред бродят "нормални" хора с идиотски, демек противоречиви до шизофрения представи).
Той е маша.
И действията му вече предизвикват търсения от кукловодите му ефект: Европейската комисия ще взема мерки по засилване на полицейщината.

луд по признака "планирал и избил хора" тогава трябва да е всеки вожд, цар, диктатор, президент - те редовно "планират и избиват хора". И стават национални герои.
луд трябва да е всеки предприемач, който планира и реализира бизнес, без да му пука, че могат да загинат хора. И това не се отнася САМО за търговец или производител на оръжие. Строителните предприемачи, когато пестят от материали и правят компромиси с конструкцията на сградите, стават масови убийци, когато удари земетресение (жертвите в Истанбул през 90-те).

Обяснението "луд" е половинчато (но много удобно и успокояващо). То търси чисто психологически и физиологически обяснения. Обаче лудостта у социалните същества, каквито са хората, има най-вече социални корени. Всеки тип общество си има своите специфични лудости.
Хората "лудват" когато се сблъскват с краен дискомфорт на условията (социалните), в които (са принудени) да живеят.
Брайвик е имал своите основания да е недоволен от страната си. Норвегия, също като Либия, забогатява от наличните запаси от нефт и газ. Но за разлика от Либия, Норвегия се управлява от социалдемократи - вече близо 70 години. Което ще рече - едрият бизнес там е ограничаван с големи данъци в полза на общонародното благосъстояние. Няма, както в Джамахирията, диктатор, подкрепен от племенния си клан, който формално да не заема никакви длъжности, но на практика да контролира приходите от петрола и да властва безразделно. Не, в Норвегия има друг начин за разпределение на богатството. По-човечен... но плод на безперспективен компромис.
(критика на социалдемокрацията и реформирания капитализъм - във вестник "Свободна мисъл")

Брайвик е бизнесмен. Среден. От заможно семейство на дипломат. Социалната държава му е трън в очите, защото в нея не може да стане голям играч. Но пък нацизмът и фашизмът също постулират на думи тип социална държава (изключително на своята нация), макар че на дело стават диктатура на едрия капитал (но само на ПАРТИЙНИЯ едър капитал, защото най-едрият капиталист, че и с изключителни властови пълномощия е фашистката партия), затова Брейвик е объркан на каква идеологическа платформа да стъпи. Би му прилягало нещо от практиките на режима на Франко в Испания, но "лудият" добре разбира, че и това е бита карта. И от немй-къде изгражда своя идеология, която представлява пълна терминологична каша (не по-голяма от коя да е религия).
Реално Брайвик мечтае за диктатура на биснеса. И с държава, чиито чиновници се подчиняват на бизнеса, а не обратното, както е във фашистките и нацистките модели.
Това е блян на мнозина заможни господа.
Фашизмът не отговаря на интересите им. Болшевизмът (идеологизиран монополен държавен капитализъм) - още по-малко. Либералната демокрация отдавна отесня за амбициите им. Те търсят "своя" модел. Модел диктаторски, но безопасен за самите тях.
Така че - предстои появата на нова доктрина, на нова безчовечна идеология. Вероятно сглобена от парчета на стари. Буржоазията не блести с особен творчески талант в идейната сфера. Техният господ е печалбата, а светиите им - всичко онова, което е полезно за печалбата.

Накрая искам да отбележа, че касапинът си е избрал лесна жертва, за да направи впечатление и да катализира желаните от него обществени процеси и реакции. Не е отишъл с автомат в централата на доста буйните норвежки анархо-синдикалисти. Не е отишъл в някой емигрантски квартал. Нито е тръгнал да преследва мафиоти. Избил е затворени на един остров младежи - евентуално бъдещите кадри на Норвежката работническа партия (другаде я наричат "Партия на труда").
Лесно е да бъдеш "смел" (защото има хора, които вече му се възхищават), когато наказанието е максимум 21 години, които ще лежиш в затвор, подобен на български курорт.


.

10 юни 2011

Ток, централи, сметки...

* Атомната електроцентрала “Белене” ще струва минимум 10 милиарда евро (колко точно - никой не може да каже). Проектна мощност – 2000 мегавата.
* Ядрен миниреактор “Тошиба”-4S, мощност 10 мегавата, срок на използване 30 години (в автоматичен режим на работа), безплатна доставка и монтаж.

€ 10 млрд = 500 мини-АЕЦ от типа на "Тошиба".

Изгодно? Зависи за кого...

------------------------------------
Какво плащаме сега, преди увеличението?

* на всеки 10,00 лв. консумация по електромер (при дневна тарифа от 0,08003 лв./кВтч и 0,03602 лв./кВтч нощна) ни начисляват отгоре:
0,48 лв. — добавка за зелена енергия
1,52 лв. — пренос по електропреносната мрежа
1,40 лв. — достъп до електропреносната мрежа
0,35 лв.високоефективно комбинирано производство (?)
0,88 лв. — достъп до разпределителната мрежа
5,52 лв. — пренос по разпределителната мрежа
2,00 лв. — ДДС

разходите за зелена енергия са сред мотивите за вдигането на цените, освен дежурното "ами толкова струва токът в Европа".
Но излиза, че ние вече си ги плащаме тези "зелени" разходи...

Друго:
* у нас има 264 общини;
* Произведената електроенергия през 2008 година – 44,83 млрд квч, от нея е консумирана 29,9 млрд.
Износ на електроенергия през 2008 - 5,407 млрд квч, внос 3,097 млрд квч.
* през 2009-а е произведено 43 ТВтч, търговският износ на електрическа енергия е 5,1 ТВтч.
* данни за 2010-а не намерих.
* производството у нас е свито драстично, по-ниска консумация има и от транспорта.

------------------------------------


-------------------------------------

Изводи?
Направете си ги сами.


.

08 януари 2011

КРАТКА РАВНОСМЕТКА НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО 2001 – 2010



КРАТКА РАВНОСМЕТКА НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО 2001 – 2010
(съкратен вариант е публикуван във в. "Свободна мисъл" - бр.І 2011)

За да направим един дори кратък преглед на изминалото десетилетие, е необходимо да си припомним неговата предистория. Така ХХ век приключи с разпадането на съветския блок и самия СССР. Възникна “еднополюсният” модел, който позволи на оцелялата суперсила САЩ да си присвои правото да установява нов световен ред според своите разбирания.
През 90-те на мястото на тоталитарната съветска империя възникна ОНД, в част от бившите съветски републики се наложиха авторитарни режими. Русия се разкъсваше между демокрацията и диктатурата, между кървавия пример на Югославия и мирния развод на Чехословакия, докато в самия край на 1999-а Борис Елцин изненадващо не предаде президентския пост на почти неизвестния Владимир Путин, възпитаник на репресивните съветски органи, което предопредели развитието на Руската посттоталитарна държава през следващите 10 години. И днес там имаме една завършена олигархична система, реабилитирала всички свои великодържавни идеали – от самодържавието на руските царе до тиранията на сталинизма. На населението са предложени зрелищата на военните паради на Червения площад и “гордост за отечеството”, която върви заедно с внушението, че за всички беди на руския народ са виновни чужденците – близки и далечни.
През 1997-а се подписа протоколът в Киото, според който, заради запазването на климата от нежелани техногенни промени, се предписваше на най-развитите и развиващи се икономики да намалят емисиите на парникови газове, което означаваше намаляване на темповете на развитие. Днес, след като продължава да няма единно мнение сред учените дали промените на климата се дължат на човешко въздействие или на естествени причини, както и дали наистина предстои затопляне на планетата, а не захлаждане, след като през ноември 2009 хакери стигнаха до документи за фалшификации на данни в полза на концепцията за “глобално затопляне”, е редно да се запитаме: беше ли този протокол продиктуван от истинска загриженост за съдбата на околната среда, а значи и за човечеството, или е бил оръжие в конкурентната икономическа борба? Въпреки това, проблемите на екологията не са измислени и те ще продължат да бъдат фактор и в бъдеще, поне докато не потръгне реалната смяна на доминиращите технологии.
Въпросът е дали капиталистическата система е в състояние да предложи такова решение.
През 1992-а започна серията братоубийствени кланета в съседна Югославия, което доведе до дезинтеграция на тази страна. Процесът приключи с обявяване на независимост на Черна гора и Сърбия от техния собствен държавен съюз (юни 2006), а през февруари 2008-а от Сърбия се отцепи Косово и Метохия. Международният съд на ООН в Хага потвърди законността на този акт през юли 2010 г.
Преди края на ХХ век продължи разширяването на НАТО за сметка на бивши членки на Варшавския договор. От 1 януари 1999-а Европейската общност въведе за некешови плащания валутната единица евро. От този момент Евросъюзът е в триумфален възход чак до 2008-а, когато омаловажаваните преди проблеми и противоречия изпъкват поради настъпилата световна финансово-икономическа криза. Не би било пресилено да прогнозираме задълбочаване на кризата на самата идея за обединена Европа, доколкото тази идея почива върху либерално-демократични буржоазни ценности, комбинирани с принципите на държавния социализъм (което води до нарастване на бюрокрацията). Вероятно тази криза ще стане един от ключовите фактори през следващото десетилетие.
Пак през 90-те започна ясно забележимият възход на азиатските икономики, най-вече на Китай, Индия и Иран. С което през периода 2001–2010 еднополюсният модел на света бе практически разрушен, макар че процесът още е далеч от завършване.

2001 година започна с встъпване в длъжност като президент на САЩ на републиканеца Джордж Буш-младши, чиято победа в изборите не се дължеше на спечелено мнозинство от гласове, а според решение на Върховния съд.
През същата година се случиха събития в областта на науката и техниката, задали тон на цялото десетилетие. Осъществено бе кацане на автоматична сонда върху астероида Ерос (и това сякаш предопредели предпочитанието към роботизираните мисии в космоса). В орбита полетя първият турист (и насетне станахме свидетели на развитието на частната космонавтика – полетите на СпейсШипУан и наследника му, както и успешното изстрелване на капсулата Дракон с ракета Фалкън-9). Но потъна в Тихия океан съветската орбитална станция “Мир” (и 40-та годишнина от кацането на човек на Луната се отбеляза без скорошни перспективи за пилотирани космически мисии, освен към с мъка завършената МКС).
В същото време КНР прати свой космонавт (2003), Иран осъществи изстрелване на спътник (2009), а Северна Корея заяви, че притежава ядрено оръжие, разработено със собствени сили (януари 2005). Впрочем, Иран също продължава, въпреки натиска, своята ядрена програма.
Докато през 2001-а в съседен Афганистан талибаните предпочетоха да разрушат с артилерия гигантски древни статуи на Буда.
Към края на първата година на ХХІ век настъпи също и едното от най-значителните събития на десетилетието и неговите последици белязаха света не само до 2010, но със сигурност ще оказват влияние още доста време.
Без да претендирам за изчерпателност, позволявам си да смятам за най-важни моменти от първата календарна десетилетка на ХХІ век следните събития:
* Терористичните атаки на 11 септември 2001 година;
* Разширяването на ЕС и началото на кризата на този формат на Евросъюза;
* Разцветът на информационните технологии и изострянето на борбата за свободно разпространение на информация;

* Световната финансово-икономическа криза.
С един кратък преглед на всяко едно от тях и неговите последици ще се опитам да докажа извода, че десетилетието 2001–2010 е десетилетие на глобална контрареволюционна реакция спрямо рухването на тоталитарния социализъм под натиска на нежеланието на народите от бившия СССР и Източна Европа да живеят без свобода. Тази реакция се изразява в следното:
— общо настъпление срещу гражданските права, оправдавано с “наложителни мерки против тероризма”;
— общо настъпление срещу социалните завоевания на трудещите се, оправдавано с необходими “антикризисни мерки”;
— опити за ограничаване на достъпа и правото на разпространение на информация, мотивирано от “защита на авторски права”;
— общо настъпление срещу науката, образованието и технологичния напредък, който е в състояние да осигури материалната база за появата и утвърждаването на нов тип общество
.

Всички тези аспекти на контрареволюционната реакция се съпровождат от разширяване на пълномощията на властта (в полза на политически и бизнес групировки), като широко използват метода на подмяната на понятията. Биват възраждани и реабилитирани исторически отхвърлени идеологеми чрез директни фалшификации, а където лъжите не постигат нужния ефект, се прибягва до удавяне на истината в потоци от маловажна и странична информация.

* * *
Рухналите небостъргачи на Световния търговски център в Ню-Йорк на 11 септември 2001 година доведоха до:
* военната операция на правителството на САЩ в Афганистан (2001), 12 години след изтеглянето оттам на съветските войски;
* подновяване на войната срещу Ирак (2003), в резултат бе свален режимът на Садам Хюсеин, който бе осъден и обесен (декември 2006), а в страната и до днес продължава гражданска война. Първият тъмнокож президент на САЩ Барак Обама (избран през 2008) обяви края на окупацията през август 2010 (след като предишната година получи Нобелова награда за мир);
* серия атентати в страните членки на НАТО (например в Мадрид през март 2004 и в Лондон през юли 2006);
* Терористичната вълна даде повод за въвеждане на множество ограничения на гражданските права в Европа и Америка (свободата на придвижване, както и повече пълномощия на репресивните органи за задържане на заподозрени).
* Световните медии заговориха за “сблъсък на цивилизации” между християнския Запад и ислямския Изток. Сякаш за да потвърди този “сблъсък”, избухна скандалът с карикатурите на пророк Мохамед (2005 – 2006), довели до масови протести в мюсюлманските страни, а Дания се принуди да евакуира своите посолства от Афганистан и Алжир през април 2008.
В същото време Западът продължава да поддържа изключително добри отношения с държави като Саудитска Арабия (известна с авторитарния си монархически режим и “тайното” финансиране на екстремистки ислямски групировки по целия свят), Пакистан и Турция.
В Пакистан през декември 2007 бе убита лидерката на реформаторите Беназир Бхуто. Турция, членка на НАТО, пък отдавна е критикувана за нарушаване на човешките права, преследване на социалистически опозиционери и кюрди. Показателно е последното събитие от декември 2010 – полицията жестоко преби участници в студентски протест. Освен това, през първото десетилетие на ХХІ век, в Турция се забелязва отстъпление от светския характер на Кемалистката република в насока на ислямизация на обществения живот.
Затова е редно да смятаме, че линията на противопоставянето не минава през културните различия, тя се дължи на противоречието между богатите и бедните региони и от нарастващото социално разслояване в самите западни страни.
Зад “сблъсъка на цивилизации” се забелязва още един мотив – съперничеството за контрол над суровинните източници, особено петрола. За изтощаването (или поне затруднения добив) на световните запаси от нефт се знае отдавна. Първата сериозна петролна криза е от 70-те. Но въпреки апологетиката на творческия потенциал на капитализма, върху технологичните алтернативи на основаната върху консумация на петрол икономика започна да се обръща сериозно внимание едва през последните 15 години.

* * *
Евросъюзът започва своята история като корпорация – Европейският тръст на въглищата и стоманата от 1951, шест години по-късно е сключен Римският договор за икономическа общност, учреден е и тръстът Евратом. Тези три съглашения получават единни ръководни органи (Съвет и Комисия) през 1965. Оттогава насам ЕС усилено се бюрократизира – за 2011 за административните нужди на европейските агенции и комисии, които дублират дейности и произвеждат лавина от директиви, са предвидени 2,4 милиарда евро от бюджета (само за пет години от 2005 тази сума е нараснала ТРИ ПЪТИ). Неправителствената организация Open Europe смята, че съкращаването на щата чиновници с 30% би донесло повече от 700 милиона евро преки икономии. А като се вземе предвид усложнената процедура за усвояване на фондове за развитие, таксите и задължителните консултации, откриваме, че до една трета от тези средства пак се връщат в Брюкселската администрация или се прибират от националните бюджети, както и от местната бюрокрация.
2002 – въвеждането на общоевропейската валута.
2004 – приемане на Прибалтика, Полша, Словакия, Чехия, Унгария, Словения, Кипър и Малта.
2007 – приемане на Румъния и България.
Новоприетите членки разбраха, че вместо обещаното равноправно сътрудничество и взаимопомощ получават наредби и указания как точно да живеят.
1 декември 2009 встъпи в сила Лисабонският договор, според който ЕС стана субект на международното право.
Евросъюзът има население половин милиард души, дава повече от една пета от световното производство, ЕС е най-големият вносител и износител на стоки и услуги.
Но в началото на 2010 безработицата на континента и скочила до около 10%. Разликите в годишните доходи в различните части на ЕС варират от 5000 до 60 000 евро.
ЕС най-силно е разтърсван от «сблъсъка на цивилизации». Проблемите с неинтегриращите се емигранстки диаспори обаче отново са породени не от религиозни или етнически причини, а от растящата пропаст между бедни и богати. Практически в цяла Европа, особено след признаването на кризата през 2008, се води настъпление срещу социалните завоевания на трудещите се. Съкращаването на социалните програми, промени в трудовите кодекси, повишаване на цената на образованието (наред със спад на разходите за наука, констатиран от ЮНЕСКО) стоят в основата на вълнения и бунтове в Гърция (тема за по-пространен анализ), Франция (2006 – протести против правото на работодателите да уволняват млади работници без обезщетение и мотивация), Великобритания и Италия (в тези две страни през ноември 2010 студенти и ученици протестират срещу поскъпването на образованието).

* * *
Разцветът на информационните технологии като че ли отвори безпрецедентни възможности за достъп и свободно разпространение на интелектуални продукти. Тръгна проектът Уикипедия, една от най-посещаваните база данни. Възникна и се разрасна мрежата за контакти “Фейсбук” (за която се появиха изказвания, че улеснява събирането на лична информация за нечисти цели). В същото време се засили “борбата с пиратството”, зад която стоят интересите на праводържателите. Авторските права съзнателно се смесват и подменят от т.нар. “копирайт”, който гарантира доходите на посредниците от чужд интелектуален труд, при което интересите на творците и крайните потребители се погазени, макар да се внушава обратното. Показателен е случаят у нас с Читанка.инфо, която през 2010 (а могат да се посочат и фрапиращи случаи преди това) стана обект на държавна агресия по поръчка на стараещи се да запазят своите монополни привилегии посредници. Атаката се провали благодарение на същите технологии за копиране. Но настъплението продължава, като при това се жертва техническият прогрес.
Целта очевидно е превръщане на достъпа и разпространението на информация в привилегия на платежоспособни, което пак ни връща към проблема с поскъпващото образование, разглеждано от държавно-капталистическата система изключително като средство за “дисциплиниране” на населението и като обслужване на нуждите на “пазара на труда”, докато здравият смисъл подсказва, че знанията трябва да бъдат средство на лично самоусъвършенстване: умни хора = свободно общество.
Пак информационните технологии са в състояние да наложат една прозрачност на действията на властите, които с насилствено иззети средства (данъци) си позволяват да предприемат действия срещу собствените си граждани. Като примери – разкритията на Уикилийкс през 2010 (които надали ни учудиха с нещо принципно ново; освен в подробности, всичко публикувано е било обществена тайна) и добитите от хакери през ноември 2009 сведения за меко казано манипулирани данни, потвърждаващи концепцията за “глобално затопляне”.
И досега не е ясно доколко тази концепция (оформена като протокол в Киото през 1997 и встъпила в сила през 2005) е издържана строго научно, дали затопляне има и дали то се дължи на човешки фактор, дали наистина е продиктувана от загриженост за околната среда, или е инструмент за конкурентна икономическа борба, понеже намаляване на емисиите на “парникови газове” води до намаляване на темповете на развитие.
Почти същото положение е и с ГМО. Не се разбра самите генни манипулации ли са заплаха, или тяхното използване от корпорациите за монополизация на пазара.
Във всеки случай, в рамките на капиталистическия модел този комплекс от проблеми няма решение.
Като елементи от борбата на световната реакция с правото на информираност можем да посочим новия кръг на подмяна на научния мироглед с псевдо и антинаучен. През октомври 2005 в США започна остра полемика заради планираното “нововъведение” в учебниците – наред с излагането на еволюционната теория на Дарвин да се поставя и религиозната гледна точка.
В редица страни се направиха опити (и на места те успяха) за въвеждане на вероучение в училищната програма – Русия, България, Румъния, – което отбелязва изкуственото възраждане на влиянието на църквата там, където преди това, пак изкуствено, с държавна принуда, то е било принизено.
Отново като последица от поощряваното невежество през 2007 избухна паника заради птичия грип, а през 2009 се заговори за пандемия от свински грип. Съмнението, че този проблем цели увеличаване на печалбите на фармацевтичните компании, се потвърди, след като през юни 2010 Парламентарната асамблея на Съвета на Европа разкритикува Световната здравна организация заради “внушаване на необоснован страх и пилеене на средства за ненужни ваксини”. В същото време в България през 2010 е отбелязан връх на заболявания от туберкулоза, известна като “болест на бедните”.

* * *
Световната финансово-икономическа криза бе официално призната като факт през януари 2008 в Давос, на състояла се среща на Световния икономически форум. Следователно, кризата е започнала по-рано и е била обявена чак когато е станало невъзможно да се крие повече.
Обратно на мненията, че кризите са предсмъртна агония на капитализма, практиката показа, че кризите са начин на обновяване на системата, при което основната тежест на “пречистването” се поема не от онези обществени слоеве и властови институции, които са я предизвикали.
Кризата тръгва от САЩ и бързо се разпространява по света, зависим от американските долари и свързан с американската икономика. Причините за кризата, според мен, са три:

- виртуалните пари десетократно надвишават реално напечатаните, а самите реално напечатани са гарантирани най-вече от дългове, а не произведени стоки и предлагани услуги;
- масовото кредитиране, потребление за сметка на бъдещи доходи, което е довело до ръст на цените (и особено на цените на петрола, от който зависи почти всичко – те растат стремително до 2008, след което започват да спадат, предизвиквайки фалити);
- огромна маса ипотекирано имущество, което представлява реално, а не виртуално богатство, и към което банките посягат да го присвоят, когато се срива финансовата пирамида на дадените потребителски кредити.

Либералните мислители смятат, че причината за кризата е сривът на системите за наблюдение и контрол над пазарите и икономическата сфера. Ние, анархистите, твърдим, че кризите са заложени в самата конструкция както на изцяло свободния пазар (който е един напълно теоретичен модел), така и в концепциите за централизирано регулирано стопанство.
Изумителното е, че антикризисните мерки, предприети от почти всички правителства, се състоят в подпомагане на същите корпоративни спекуланти, които по думите на един икономист “бръкнаха в нашето бъдеще, за да го изядат”.
Показателно, че кризата засяга избирателно, е фактът, че търговията с оръжие не е пострадала. Вземайки само легалния оборот, и то на две държави (САЩ и Русия), откриваме, че в периода 2000–2007 световния военен пазар постоянно е нараствал и към началото на кризата е възлизал на $48,488 млрд. След това само намаляват темповете, без да има някакъв спад (!): 2008 – $49,103 млрд., 2009 – $50,204 млрд. Според прогнозите на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие, 2010 година ще бъде рекордна за цялата история на този бизнес – $75,026 млрд.
Кой знае защо в този момент си спомням, че в разгара на Гражданската война в Испания анархистите в Барселона строят жилища за трудовите хора, вместо да произвеждат танкове...


НАКРАТКО ЗА БЪЛГАРИЯ

Десетилетието затвърди политическата мода у нас на избори да побеждават не социално-икономически програми, а партии, и то вече даже не “цветни”, а лидерски, при това подчертано популистки. Българите последователно се разочароваха от аристократично спретнатия “цар” Симеон, от младежки изглеждащия апаратчик Станишев, сега си патят от месианските амбиции на “човека от народа” Бойко Борисов, но като че ли още не са готови да проумеят, че не е важно кой управлява, проблемът е управлението като такова.
“Свободата на словото” се превърна в свобода на жълтата преса, свобода на рекламите по медиите и свобода на оклеветяване на спорадичните инициативи на така и неутвърденото у нас гражданско общество.
Включването ни в ЕС не донесе повече благоденствие, но повече средства отвън, които да захранват корупционната машина на държавата, като получаването на тези средства е безкомпромисно обвързано с изпълнение на директиви, продукти на бюрократичния гений в Брюксел.
За 10 години харчовете на самата държава са скочили над 2,5 пъти. През 2001 общите разходи са били 12 милиарда лева, а сега - 27,8 млрд. лв.
Въпреки свиването на приходите, някои разходни пера остават почти на нивото от “охолната” според макроикономически показатели (слабо влияещи върху бита на конкретния масов гражданин) 2008 г. Разходите за образование са 2,452 млрд. лева при 2,768 млрд. лв. тогава. Спрямо 2001 парите за тази сфера са се удвоили. Подобно е положението със здравеопазването. Намалението на бюджета в тази област спрямо 2008 е пренебрежимо, а в сравнение с 2001 сега финансирането е повече от двойно. И макар количествено спрямо началото на десетилетката положението да изглежда уж добре, ефективността на харченето е под всякаква критика.
Допълнително правителствата си позволяват разход на народни пари ИЗВЪН бюджета. За периода 2000 – 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лв. или 1 на всеки 20 лв. от парите на данъкоплатците е похарчен без одобрението и контрола на депутатите, избрани от същите тези данъкоплатци и гласували законите за бюджета. Правителствата са харчели допълнителни средства постоянно, като най-много през 2007 – над 1,4 млрд. лв., а най-малко през 2009 – почти 400 млн. лв.
Реалното обедняване на народа пък не може да се пресметне, а и няма воля да се пресмята, нито да се търсят истинските причини за това.


(A)

03 януари 2011

ЧРД!

ужас...

малкото ми братче стана на 40.
Все такива магарии ги върши.

да му е честито!