22 декември 2008
Лъжливото овчарче
Например, министерството на обещанията и съчувствията. Шефката му редовно нещо обещава, след което изразява своето съчувствие към повярвалите й хора, задето не е в състояние да си изпълни обещанията.
По находчивото определение на журналиста Иво Инджев, имаме си и министерство на оптимистичните работи (МОР). От главата на това ведомство току излизат оптимистични изказвания - за кризата, за електрокарите, за защитените национални интереси в областта на енергетиката и икономиката... След което парното и токът поскъпват. Изненада!...
Сещате ли се за приказката за лъжливото овчарче?
Е, на МОС и на МОР не е фатално да се довериш. Ако останеш излъган, в повечето случаи няма нищо страшно, не си излагаш живота на пряк риск, проявявайки доверчивост.
Не е същото положение с МПП - министерството на паниката и предупрежденията.
Наглед, то е на поста си и бди. Ето, одеве предупреди народа, че ни чакат бури и бедствия - точно преди празниците. Но къде ще се вихрят бурите и бедствията - мълчи. Не знае. Защо тогава тръби да внимаваме? Защо не отиде там, където е ВЪЗМОЖНО да се случи беля и да отстрани предпоставките за белята? Даже да сбърка, ще има после основание да рече с чиста съвест: постарахме се, но сбъркахме мястото. Съжаляваме.
Какво ти място, твърде често и за самото събитие не познават, ама ХИЧ.
Ами - да вземат да млъкнат тогава! Или да си траят и да си вършат работата, да оправдаят излапаните народни парички!...
Тц. Предупрежденията се правят и паниката се вдига с една цел - да се осигури алиби: ето, ние казвахме, ама кой да ни слуша...
Че кой ли ще ви слуша! Кой ви взема насериозно, след като дори след бедствие и авария не пристигате, а се обяснявате, че ДРУГ е трябвало да реагира, ДРУГ е бил длъжен да взема мерки и теглилки - само не и вие, милите, служителите на славното МПП... И затуй не слуша народът гласа Касандрин.
Хмък.
Представете си обаче, че един ден щатните паникьори от МПП ще познаят. Наистина ще се зададе нещо голямо и страшно. Но... кой ще им повярва? Те самите надали наистина ще хукнат да укрепват и обезопасяват, да евакуират, да координират... че защо са хукнат, след като не са го правели преди? Защото дори да го сторят - хората ще рекат, че се играе някаква постановка, оправдават се бюджетни разходи.
Но да допуснем, че един ден познаят - и времето, и мястото.
Леле...
И ето, ще се случи най-лошото. Рано или късно - не може да не се случи. Вече се случиха всякакви непоправими случки: на моста над река Бяла, в София с рухналата сграда, наводненията две лета подред, та чак тогава се взеха и мерките, и теглилките, после и влак изгоря... Така че, ще се случи. Ще връхлети. Ще се разрази. Ще избухне като ограбен оръжеен склад. И?
Кого насетне ще обвиним, че не сме били предпазени, че не сме били предупредени?
МПП ли ще обвиним?
Не, те ще кажат: ама ние ви предупредихме... Всеки път ви предупреждавахме! Най-редовно! Трябваше да сте готови!
Е, какво може да се възрази, а?
Лъжливото овчарче само си изпатило от лъжите си. Защото е на приказка. А в реалността най-често лъжат едни, ала патят други.
Дано не се случи... но няма как да не се случи. Всичко се случва.
Та така, българино. Как да разчиташ на някого, за когото не си сигурен кога те предупреждава, а кога отбива номера?
Интересни министерства си имаме. И шефовете им интересни, и шефът на шефовете - и той... интересен.
.
19 декември 2008
Публикуване на моите книги
- Да пробудиш драконче, Първо издание Светра, 1998 г.; Второ издание ИК Квазар, 2001 г.
- Царска заръка, ИК Квазар, 2001 г.
- Пълноземие, ИК Квазар, 2002 г.
- Десет на минус девета (10-9), Издателство Весела Люцканова, 2007 г.
- Ангели пазители, Издателство Аргус, 2007 г.
- Гривната
- Всичко коз!
- Щастливият шанс
- Контакт
- Войната на боговете
- Страшен съд за всеки
- Последен ден в неведение
В различни сборници съм публикувал следните разкази:
- Змейкиня (влиза като епизод в "Слънце недосегаемо")
- Легенда за жестоките дракони (пак там)
- Среща (целият разказ)
- Слънце за зимнина (целият разказ)
- Талисман на борда (целият разказ)
- Животинчето (целият разказ)
- Истината за Златната ябълка (целият разказ)
- Монетата на Идун (целият разказ)
- Кукувиче (целият разказ)
- Небесни рудници (целият разказ)
- Черно небе (целият разказ)
- Короната на мравките (целият разказ)
- Европолис: БИТАКЪТ (целият разказ)
- Твърди криле (целият разказ)
Участие в съвместни издания:
- 2002 г. - Точка на пристигане (сборник), ИК Квазар
- разказите "Змейкиня" и "Среща"
- 2002 г. - Вирт (антология), ИК Квазар
- повестта "Короната на мравките"
- 2002 г. - Таласъмия 2002 (сборник), ИК Квазар
- разказът "Слънце за зимнина"
- 2003 г. - Звяр незнаен (антология), Издателство Елф
- разказа "Легенда за жестоките дракони"
- 2005 г. - Списание Усури
- поощрителна награда за разказа "Щастливият шанс" (целият разказ)
- 2006 г. - Знойни хоризонти (антология), Издателство Аргус
- разказ "Истината за Златната ябълка"
Предстоеше издаване на романа "Слънце недосегаемо" - продължение на "Драконче", "Заръка" и "Пълноземие".
Но отказах предложението да бъде напечатан като книга. Основният ми мотив е, че издателствата като цяло са приели диктата на книготърговците, които им искат 40% отстъпка, тоест печелят от продукция, към създаването на която нямат никакво отношение. Едно произведение в първият си етап се пише от автора, следва редактиране, оформление и реклама, които се поемат от издателствата, накрая книгата влиза в печатница - край на производството.
За да стигне произведеното до читателя обаче, трябва да се мине през търговците, които осъществяват истински шантаж и на практика определят кое ще се продава и кое ще се чете.
Смятам това за ненормално.
Вярно, възникнаха и разногласия между мен и издателството относно формата на книгата, но не те са най-съществени като мотивация да откажа издаване.
В цялата ни икономика се наблюдава едно порочно явление, цял синдром - най-неизгодно е да произвеждаш, най-ощетен си и като потребител. Печелившите в тази игра са търговците, прекупвачите. Те постигат висока норма на печалба, без да полагат същия труд, който полагат производителите.
Едно време това се е наричало "спекула".
Не мисля, че нещата трябва да продължават така. Не е реално, а дори и не е редно да се изсква от държавата да "взема мерки". Не е реално, защото търговията е стопанска активност, най-изгодна за държавата в ролята й на заинтересован бирник. А не е редно, защото това противоречи на принципите на свободния (тоест изчистен от монополи и картели) пазар, обезсмисля конкуренцията и убива частната инициатива - в това число и творческата дейност като източник на някакви доходи.
Именно на разпространителите дължим шантавата практика авторът ДА СИ ПЛАЩА за публикуване... за да спечелят насетне най-вече търговците.
При мен въпросът не стоеше така, издателството беше готово да ми плати и хонорар... но аз не искам да храня кърлежи, съжалявам, гнуслив съм в това отношение.
По мои груби сметки, аз бих взел 10%, издателството - 20-25%, печатницата 25-30%, а прекупвачите - 40% от коричната цена на книгата.
Има ли нужда от коментари?
Затова имам намерението да пусна всички свои вече публикувани неща (с няколко ВРЕМЕННИ изключения) за свободно сваляне в интернет според условията на лиценза, известен като CC-BY-SA.
Както и да пускам написаните романи и разкази под същия лиценз.
Специално за "Слънце недосегаемо" една добавка - ако се съберат 500 души, желаещи да имат книгата на хартия, мисля, че може да се осъществи печатането на съответните бройки. В печатницата за тях ще поискат около 6000 лева.
Надали издателите ще се трогнат от тази моя постъпка, те и без това в масата си не тачат особено българските автори. Но рано или късно и на тях ще им дотегне да им смучат кръвчицата.
(Дано не им хрумне сами да се превърнат в монополисти-кръвопийци. В крайна сметка, един известен бизнесмен, свързан с издателска дейност, беше заявил, че вестниците не се печатат, за да се четат, а за да се продават. Това даже не е цинизъм, а самодоволна наглост. С подобно верую нека не се учудваме на разцвета на чалгата във всички сфери на нашия живот.)
Ако след издателствата се разбунтуват и други производители, може би тогава ще секнат чудатостите на българската икономика, при която крайните цени се вдигат даже когато пада цената на ценообразуващи суровини, или пък намалява търсенето на пазара. Но докато се примиряват с диктата на търговците, положението ще остава същото, абсурдите ще се множат и вече никой няма да различава нормалното от извратеното.
13 декември 2008
МАРСИАНСКИ КАЛЕНДАР
Независимо от причината, рано или късно на Марс ще има човешки селища. Защото само по себе си колонизирането на Червената планета има далечен стратегически, дори екзистенциален смисъл за човечеството. Но извън Земята ще се наложи да се разделим с доста земни навици, в това число да се откажем и от познатите ни мерни единици. Защото ако в открития космос, в условия на орбитални станции-градове, все още може да се използват условните деления на времето като ЧАС, ДЕНОНОЩИЕ, ГОДИНА, та даже и КИЛОМЕТЪР, заедно с производните им, то в една колония на повърхността на ЧУЖДА планета, струва ми се, е наложително да се съобразим с времеви цикли и пространствени разстояния, характерни за колонизирания свят. Не е нужно да носим със себе си багаж от предразсъдъци. В проекта използвам вече утвърдените, доколкото ми е известно, понятия “сол” и “орбитал”, които означават марсианско денонощие и марсианска година.
Марсианската слънчева година (ОРБИТАЛ) трае 668,5921 собствени денонощия (СОЛА). Което прави 1,8808 земни години. Марсианското слънчево денонощие продължава 24 часа 39 минути 35,244 секунди (24,66 часа) или 88775,244 секунди. Което е 1,0275 земни денонощия. На Марс не съществуват обективни причини за въвеждане на понятие като “месец”. Важни за бъдещите колонисти ще бъдат сезоните, тъй като с тях е свързана общата температурна промяна, моментите на възникване на прашни бури, нивата на инсолация на терена. Последното е от голямо значение за произвеждането на електроенергия с помощта на фотоклетки и за отглеждането на растения в оранжерии без изкуствено осветление. Също така 24-часовият земен часовник не може механично да се приложи на Марс. Запазването му чрез дефиниране на екзотични по размер часове, състоящи се от минути с нестандартен брой секунди, ми се струва непродуктивно.
И така, календарът се състои от четири сезона, всеки от които съдържа различен брой сола. Названията на сезоните са абстрактни: АЛФА (193 сола = 198 земни денонощия), БЕТА (178 или 179 сола – за “нисокосен” и нормален орбитал), ГАМА (143 сола) и ДЕЛТА (154 сола) Началото на марсианското летоброене все още е открит въпрос, но според мен е оправдано да се съобразим с първото меко кацане на повърхността на Червената планета, осъществено от земен космически апарат. И това е автоматичната междупланетна станция Марс-3 (СССР), а датата – 2 декември 1971. Отбележете, че този ден не се превръща автоматично в първи сол от орбитал първи, тъй като естествено е марсианската година да започва от Първо Равноденствие или Сол 1 Алфа. Затова става дума за съобразяване на марсианския календар с датата на човешкия успех в изследването на Марс, но не и твърдото му привързване към земния. Водейки се по схемата на Опростената версия на Календара, дефинираме същия ден 2.12.1971 като Сол 54 Делта, Орбитал минус Първи (54Δ–1).
повече - тук
.
продължаване на един спор
Гриша, прощавай.
Моля Зелен бетон и всички, които имат реплики към мен, нека продължим дискусията тук.
Преповтарям своите аргументи:
1) държавата е съвкупност от институции, на които гражданите делегират за изпълнение определени свои права (говорим за демократична държава);
2) държавната машина се състои от хора (бюрократи), които имат интереси, различни от това само да оказват административни услуги на гражданите. В този смисъл държавата не играе ролята на "рефер" на футболното поле, а е "трети играч на терена" (сравнението с футболния съдия принадлежи на Зелен бетон);
3) колкото и да е демократична една държава, тя не осигурява пълната свобода и справедливост на гражданите си, именно защото има собствени интереси;
4) самоорганизирането на гражданското общество в групи, които се създават за решаване на конкретни проблеми и за задоволяване на конкретни потребности прави тези групи автономни от държавата в сферата на тяхната дейност;
5) свързването на групите в равноправни хоризонтални мрежи (през интернет) пък иззема от държавата определени функции (социални, например);
6) развитието на тези мрежи и тяхното взаимодействие свива базата на държавата за намеса и контрол над гражданите, тоест държавата търпи редукция както институционално, така и функционално. По думите на математика Иван Попов, получава се Вторично опростяване на системата - изчезват структури, но функциите им се запазват на едно по-гъвкаво и разпределено (децентрализирано) ниво.
7) свиването на държавата води до нейното отмиране, получава се безвластническо общество, в което липсва държавна принуда, няма апарат за репресии, няма закони. Такова общество се базира върху свободния договор, доброволното участие в структури и мероприятия, спазва като водещ принцип опростените версии на Кантовия категоричен императив.
забележка: (цитат от Зелен бетон) структурите на гражданското общество са свободни и неокончателни; те могат да се създават “в движение”, да прекратяват съществуването си при постигане на целите или изчерпване на възможностите за действие, и да действат както самостоятелно, така и паралелно, без твърд регламент. Ако им се вменят или делегират управленски функции (пък било то и само локални или временни), вече става дума за нещо коренно различно: за промяна на принципите на обществено устройство. А това според мен в настоящия момент е недопустимо, по този въпрос съм категоричен.
именно тази особеност, много стегнато формулирана от опонента ми, дава основание да се смята, че структурите на гражданското общество не се превръщат в институции, които да се домогват до власт и да потъпкват индивидуалната свобода. От цитата също така се разбира къде се разминаваме със Зеления бетон и за какво се води спорът всъщност, а именно:
нужна ли е държавата и състоятелно ли е да се смята, че функциите на гражданското общество следва да са регламентирани до "наблюдателни" спрямо това как държавата си върши работата?