Лъжливото овчарче

Имаме си интересни министерства.
Например, министерството на обещанията и съчувствията. Шефката му редовно нещо обещава, след което изразява своето съчувствие към повярвалите й хора, задето не е в състояние да си изпълни обещанията.
По находчивото определение на журналиста Иво Инджев, имаме си и министерство на оптимистичните работи (МОР). От главата на това ведомство току излизат оптимистични изказвания - за кризата, за електрокарите, за защитените национални интереси в областта на енергетиката и икономиката... След което парното и токът поскъпват. Изненада!...
Сещате ли се за приказката за лъжливото овчарче?
Е, на МОС и на МОР не е фатално да се довериш. Ако останеш излъган, в повечето случаи няма нищо страшно, не си излагаш живота на пряк риск, проявявайки доверчивост.
Не е същото положение с МПП - министерството на паниката и предупрежденията.
Наглед, то е на поста си и бди. Ето, одеве предупреди народа, че ни чакат бури и бедствия - точно преди празниците. Но къде ще се вихрят бурите и бедствията - мълчи. Не знае. Защо тогава тръби да внимаваме? Защо не отиде там, където е ВЪЗМОЖНО да се случи беля и да отстрани предпоставките за белята? Даже да сбърка, ще има после основание да рече с чиста съвест: постарахме се, но сбъркахме мястото. Съжаляваме.

Какво ти място, твърде често и за самото събитие не познават, ама ХИЧ.
Ами - да вземат да млъкнат тогава! Или да си траят и да си вършат работата, да оправдаят излапаните народни парички!...
Тц. Предупрежденията се правят и паниката се вдига с една цел - да се осигури алиби: ето, ние казвахме, ама кой да ни слуша...

Че кой ли ще ви слуша! Кой ви взема насериозно, след като дори след бедствие и авария не пристигате, а се обяснявате, че ДРУГ е трябвало да реагира, ДРУГ е бил длъжен да взема мерки и теглилки - само не и вие, милите, служителите на славното МПП... И затуй не слуша народът гласа Касандрин.
Хмък.

Представете си обаче, че един ден щатните паникьори от МПП ще познаят. Наистина ще се зададе нещо голямо и страшно. Но... кой ще им повярва? Те самите надали наистина ще хукнат да укрепват и обезопасяват, да евакуират, да координират... че защо са хукнат, след като не са го правели преди? Защото дори да го сторят - хората ще рекат, че се играе някаква постановка, оправдават се бюджетни разходи.
Но да допуснем, че един ден познаят - и времето, и мястото.
Леле...
И ето, ще се случи най-лошото. Рано или късно - не може да не се случи. Вече се случиха всякакви непоправими случки: на моста над река Бяла, в София с рухналата сграда, наводненията две лета подред, та чак тогава се взеха и мерките, и теглилките, после и влак изгоря... Така че, ще се случи. Ще връхлети. Ще се разрази. Ще избухне като ограбен оръжеен склад. И?
Кого насетне ще обвиним, че не сме били предпазени, че не сме били предупредени?
МПП ли ще обвиним?
Не, те ще кажат: ама ние ви предупредихме... Всеки път ви предупреждавахме! Най-редовно! Трябваше да сте готови!
Е, какво може да се възрази, а?

Лъжливото овчарче само си изпатило от лъжите си. Защото е на приказка. А в реалността най-често лъжат едни, ала патят други.
Дано не се случи... но няма как да не се случи. Всичко се случва.
Та така, българино. Как да разчиташ на някого, за когото не си сигурен кога те предупреждава, а кога отбива номера?
Интересни министерства си имаме. И шефовете им интересни, и шефът на шефовете - и той... интересен.

.