(за технологиите)*

Живеем в свят, изтъкан от множество проблеми, превърнали се отдавна в гордиеви възли. И, също както ОНЗИ Гордиев възел, те са невъзможни за разплитане – единствено разсичане оправя нещата. Въпросът е как да сечем възможно най-безболезнено.
Възможно ли?
Обитаваният от нас свят преживява Атомната си епоха. Същата, която изгря заплашително на 16 юли 1945-а със силата на десет хиляди слънца и хвърли сянка върху цялата планета. Тя стана небосводът на съвремието, по който заблестяха умножаващите се светила на все по-новите технологии.
Технология – “начин за правене на неща”. Приложно знание на природните факти. Плод на човешкия разум, но и ваятел на същия. Технологиите са отклик на насъщните ни нужди. Коя от днешните технологии можем да наречем знакова?
Вижте ярката звезда ИНТЕРНЕТ. Тя е цяла система технически открития и практики. Но само една от “звездите”. Погледнете как по Млечния път се спуска фигура с неудържимо засилващо се сияние – заченатата в края на ХІХ век и формално родена през 1970-те РОБОТРОННА РЕВОЛЮЦИЯ. Като образ от картина на Йожен Дьолакроа, но нарисувана от Хаджиме Сораяма. Съпровождат я терминатори, които скоро ще разстрелят половината от съществуващите днес човешки професии.
Сравнително доскоро въображението ни населяваше небесата единствено с персонажи от античните митове. Уви, там не намери място най-достойният за уважение герой – титанът Прометей... но поне брат му Атлас крепи небето. Все някакво признание, макар и неявно.
ПРОМЕТЕЙ означава “който мисли предварително”. Титаните губят войната с олимпийските богове и почти всички пропадат в Тартар – ужасна бездна под царството на мъртвите на Хадес, обвита в три слоя Мрак, което намеква, че никой мобилен оператор не осигурява там покритие. Но неколцина победени строители на света са пощадени за демонстрация на великодушието на боговете. Вместо да кротува, благодарен за тази милост, Прометей взел че създал от глина първите човеци, дарил им огъня, научил ги на занаяти (технологии!), окуражил ги да гледат смело нагоре и напред, без да превиват покорно гръб. Това му деяние разгневило господарите на Олимп. Наказали го жестоко за кражба на свещената божествена собственост и подронване на божествения авторитет пред смъртните. Видяло им се малко и провокирали малкия брат на бунтовника, глуповатия Епиметей (“който действа, преди да мисли”), да сътвори празноглавата красавица Пандора. На нея дали ковчеже с всякакви гадости, което тя предсказуемо отворила – и злините до днес пъплят из света, мъчат хората.
Ако пишех метафорична пиеса, бих поставил в нея Технологиите като обособена масовка “лицетанцьори” (Франк Хърбърт, “ДЮН”), способни да приемат различни персонификации, едната от които е Прометей. Честта несъмнено му се полага, защото той придал СМИСЪЛ на технологиите – да разширяват възможностите както на обществото, така и на индивида. Тоест да генерират и разширяват човешката СВОБОДА.
Така че именно свободата на всяка една личност е мерилото за оценка на технологичния напредък. Затова кръщавам своето есе с важния според мен въпрос


ТЕХНОЛОГИИТЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН – ПРОМЕТЕЙ или ИГОР?



ИГОР, когото избрах да олицетвори противоположността на Прометей, не принадлежи към архетипите с дълга диря в културната история. Продукт е на филмовата индустрия от 1930-те до наши дни. Типаж на послушен, технически вещ слуга на клишетата “луд учен” (доктор Виктор Франкенщайн, литературна рожба на Мери Шели) и “абсолютен злодей” (прекроения за филмови зрелища “цар на вампирите” Дракула). Игор е верен на господарите си, докато са силни. Не би се жертвал за другиго, ако изборът зависи само от него. Но има един проблем с Игор. Решат ли господарите му да го контролират по-твърдо, те ограничават слугата си – Игор оглупява и не може да изпълнява ефективно задълженията си. Обратно, отпускане на каишката изкушава Игор да извърши предателство, да спретне дворцов преврат. Такъв е той – подобие на началника си, затова би постъпил като него.

{... оттук и заплетената дилема относно т.нар. Изкуствен Интелект – създателите му искат да е напълно предвидим и покорен, но тогава няма да представлява пълноценна личност, а без личност няма интелект. Оставят ли го НЕОГРАНИЧЕН (защото интелигентността означава намиране на нестандартни решения, чупене на зададените от програмистите рамки, самостоятелно избиране на цели и приоритети) днешните земни “богове”, тоест “елитите”, рискуват да получат един... Прометей, който ще им “открадне” огъня и ще го даде на нуждаещите се ...}

Сянката на уродливия измекяр и скрит деспот Игор тегне над всички минали и настоящи технологии – да вземем например ядрените, щом сме обитатели на Атомната епоха. Овладяването на ядрената енергия тръгва като игорев проект, но се появяват и прометеевите мирни реактори, обаче и тях впрягат за нуждите на голямата политика и голямата печалба – всъщност печалбата е основен мотив за правене на политика, печалба с други средства. Така епохата ни е белязана от съперничеството между аспектите на Прометей и извращенията на Игор в ядрените технологии.
Добре, ами Интернет? Юнакът Интернет, като част от масовката Технологии, не прави изключение. Да си припомним биографията му:
възниква под името АРПАНЕТ като военна разработка за подобрено взаимодействието на компютърни мрежи през 1969-а. Прекръстен чак през декември 1974-а (ако вярвахме в астрология, бихме възкликнали: Стрелец! Стрелецът Херкулес убива орела, изтезавал Прометей в продължение на 300 века. Многозначително, нали?). Цивилен е от 1988-а. Взрив на популярност (до над ТРИ МИЛИАРДА ползватели днес) го сполита след въвеждане на системата за размяна на хипертекстови документи на 6 август 1991-а – тоест тъкмо в 46-ата годишнина от Хирошима – ето я сянката.
За беля, не всякога разпознаваме грозната физиономия на Игор, както и често вместо Прометей се появява Епиметей, за да надроби големи каши... Жив пример – спамът, умножаването на псевдофакти, повърхностната среда на “социалните мрежи”, където важното е смесено с излишното, но всичко префучава, бързо се забравя, дори ако предизвика моментна истерия сред юзърите. Всяко чудо за по три дни, често за няколко часа.
Одеве заявих, че технологиите служат на хорските потребности, но истината е, че те с предимство обслужват интересите на Институциите на властта, държавните и частните.
В евентуалната метафорична пиеса Институциите са важно действащо БЕЗЛИЧИЕ.
Макар и съставени от хора, те имат нечовешко поведение. В действията и “ценностната система” на Институциите почти никога не откриваме онова, което сме свикнали да наричаме човещина. По думите на класика Лев Толстой, ТЕ са прагматични и безчувствени. Още по-категорично мнение за Институциите е изказвал Христо Ботев, когото няма да цитирам от уважение към ерудицията на читателите. Институциите възпитават съответния си човешки пълнеж именно като прагматични и безчувствени индивиди. Принуждават хората да постъпват против волята и личните си интереси – тъкмо това се нарича ВЛАСТ. Наредбите им ни се струват безсмислени, понеже храним една твърде устойчива и опасна заблуда, че Институциите са създадени за наше благо, докато те съществуват за самите себе си. Оцеляват, като паразитират върху спонтанно възникващите свободни инициативи, които са израз на вродената солидарност на същества със стаден произход.
В днешния свят именно Институциите поръчват технологии. Или си ги присвояват, да не кажа КРАДАТ. Патентното и “авторско” право са широки тучни ливади за паша на мошеници, но да не се отвличаме от главната тема. Обикновените любознателни хора, водени от чист творчески импулс, разработват технологии и без нарочна поръчка. Мнозинството изобретатели мечтаят за възвишени неща, едва на последно място се сещат за осребряване на усилията си. Такова е свойството на разума – да върши нещо заради самото нещо, да човърка в тайните на природата, да узнава и се възхищава на всемира, да опитва да направи “по-добре” или да създаде “небивало преди”.
Институциите пък преследват изгодата. Щом получат своето, не го пускат, докато не се наситят, докато не видят полза за себе си от споделянето на дадена технология с така наричаните “статистически обикновени хора”. Но всяка технология, нека и поръчана, винаги съдържа неподозирани възможности, които затрудняват или разбиват монополния контрол над използването си. Просто казано, няма “благи” или “зли” технологии. Добри или лоши са конкретните им приложения в контекста на съществуващото обществено устройство, а това устройство е отразено в определен набор съответни институции – или свободни инициативи.
Следователно, заравяйки се в корените на историческото минало, оглеждайки буйната зеленина на текущото настояще и очаквайки зреещите плодни перспективи на обозримото бъдеще, редно е да се поинтересуваме: какви технологии искат Институциите? Дали тъкмо СЪЩИТЕ технологии са нужни и на човечеството?
Миналото е непроменимо. Истината за него не изчезва когато не я знаем, но незнанието е повтаряне на стари грешки. Настоящето е толкова пред носа ни, че зад дърветата често не съзираме гората. А пък бъдещето... е, то отдавна не е това, което беше. Доста писатели и футуролози се изложиха с прогнозите си. За някои неща отчасти познаха: мобилните телефони въплътиха в метал и пластмаса “комуникационните гривни” от литературната и филмова научна фантастика, но и надхвърлиха фантазираните си описанията. Други блянове пък не се случиха – шедьовърът на Стенли Кубрик “Космическа одисея: 2001”, заснет през 1967-а, днес “за мнозина навярно е скучен”, но пак някому носи удоволствие, примесено с носталгия по изпуснатите възможности.
Кои възможности ли?
Ами например, иска ми се да вярвам, че ако през 1995-а, или още през 1989-а интернет и мобилните комуникации бяха на днешното ниво, то МОЖЕ БИ бихме имали шанса да надвием ТЕЗИ Институции и да дадем воля на СВОБОДНИТЕ ИНИЦИАТИВИ. Навярно щяхме да живеем, ако не в глобално още, то поне в успешно разширяващо се общество на високотехнологична ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ – самоуправление чрез интернет форуми. Свят на проектите на Жак Фреско, на мечтите на автора на романа “Червената звезда” революционера и учения Александър Богданов, на всичко най-оптимистично от Ефремов, Азимов, Хайнлайн, Кларк, Бредбъри, Льо Гуин, Ким Стенли Робинсън. Иска ми се да вярвам, че преди 20-25 години един развит Интернет би приел образа на Прометей, би дал на хората от Източна Европа истински огън, не онова лустросано кандилце, което ни пробутаха, а ние с възторга на Пандора приехме лъскавата опаковка, слепи за ситния шрифт в договора, който ни забраниха да разтрогнем. Проявихме глупост и се докарахме до ежедневие, в което се уплътняват сенките от антиутопиите на Оруел и Хъксли, цялата Земя се уподобява на мрачната планета Торманс (Иван Ефремов “ЧАСЪТ НА БИКА”).
Но, нейсе – невъзможно е да проверим как БИ станало. Миналото вече се е случило. Със сигурност смея да твърдя само едно – ако и след 20 или 25 години Интернет остане в същия си принципен вид, това ще означава, че Институциите са изградили Матрицата и ние вече сме в нея. Не бива да се съмняваме, че Институциите ще допускат само такива промени, които не отменят привилегиите им на неоспорими разпоредители с човешки съдби и монополни определители на вида на съществуване на Технологиите. Метафорично – Институциите на властта желаят технологии с облика на ИГОР и точно такива ще използват.
Но на човечеството са нужни технологии с персонификацията на ПРОМЕТЕЙ. И то час по-скоро. Защото Бъдещето може да настъпи внезапно, с взлом, благодарение на госпожица Роботронна Революция. Да не се лъжем – ТЯ не идва, тя ВЕЧЕ Е ДОШЛА и се разгръща. И не означава стиймпънковски свят на метални машини, над които човекът винаги щял да се извисява. Роботронната девойка включва в себе си и биологичните технологии. Учени в Китай щурмуват последните тайни на фотосинтезата. Преди няколко години международен екип създаде изцяло изкуствена жива клетка. Съвсем наскоро в Чикагския университет синтезираха изкуствена рибозома, вътрешноклетъчна молекулна машина за сглобка на белтъчни молекули според записаните в гените инструкции. Буквално тези дни в университета на Сан Диего тестват микророботи за диагностика и терапия. Тези открития носят в себе си потенциала да изтрият границата между живото и неживото. В най-простия сценарий, ако Роботронната Революция погрознее до Игор, ще се сблъскаме с нахлуване на така наречените автономни оръжия, които, според Станислав Лем (“ОРЪЖЕЙНИТЕ СИСТЕМИ НА ХХІ ВЕК”), не се нуждаят от разум, само от инстинкти на заплашено гнездо оси. Военните конструктори не гонят изкуствен интелект, те проектират високоефективни изкуствени идиоти без задръжки, сляпо изпълняващи всяка заповед. При това, ако в цивилната сфера решаваща роля играе цената на роботите спрямо заплащането на живите работници, то военните бюджети рядко търпят ограничения. Ята миниатюрни дронове съвсем ще заличат разликата между войната и мира.

Но и без военен апокалипсис вероятното бъдеще не радва. Единственият съществен фактор при капитализма е платежоспособният пазар. Следователно и занапред ще бъдат развивани провокиращи покупка глезотийки, вместо задоволяване на наистина полезни потребности. Замисляният от компаниите хардуерно зададен режим “винаги онлайн” улеснява следене и събиране на лични данни – за нуждите на полицейския надзор, за усъвършенстването на рекламни стратегии, които създават “потребности”. Оттук получаваме новия “опиум за народа”, обезболяващо средство срещу грубата действителност на битието. Илюзията за свобода във виртуалния свят като компенсация за несвободата IRL. Да повторя – Свободата означава отворен за личния избор кръг възможности. Бедното материално положение означава свиване на този кръг. Бедняците са тласнати в надпревара помежду си за доходи, и то в условия на намаляващи работни места. Руши се естествената човешка солидарност, Институциите, политическите и икономическите, успешно разделят и владеят.
Но Роботронната Революция ще постави света на ръба на оцеляването, изборът ще е съдбоносен, неизбежен и достатъчно ясен: или оцеляват Институциите, но тогава загиваме всички, или оцеляват хората, включително индивидите, принудени да напуснат службата си в Институциите – и дано регенерират в себе си човешкото след напускане.
Оптимистичното в случая е, че разхубавяването на девойката РР до Прометея, може да зависи от НАС, стига да не седим бездейни пред интересите на Институциите на властта. Тогава не ще има причини за опасенията на Стивън Хокинг от поява на истински ИИ, защото могъщ разум по-вероятно ще покаже характеристики на Прометей, отколкото да уголеми комплексите и предразсъдъци на нравствено осакатеното от Институциите човечество.
Това, което искам да внуша на читателя, е че технологиите са отворена врата към добро бъдеще. Но вратата ще остане заключена, докато ключът се намира у Институциите. Не го ли отнемем, вместо технологични чудеса ни дебнат технологични кошмари. Налага се да избираме – съратници на Прометей ли ще станем, или материал за лабораторните опити на Игор?

Между другото, знаете ли че комбайнът за прибиране на памук е изобретен (и дори построен демонстрационен екземпляр) 70 години преди масовото му използване? Заради евтиния робски труд по памуковите плантации и непоклатимото мнение, че “машините насаждат мързел”. Прометеят на селскостопанските технологии не е успял да надмогне съпротивата на тогавашните Институции и блатото масови предразсъдъци. Чак когато един насилствен, от немай-къде революционен акт отменя робството, плантаторите закупуват комбайни, доста усъвършенствани спрямо прототипа, но не чак толкова, колкото наистина би могла да е изпипана една машина за близо век активна практика. Друг е въпросът, че пушилката на расовата дискриминация и неравните възможности още виси и задушава, за разлика от разсеялият се барутен дим на Американската гражданска война.

Знам, обезкуражаващо е събирането на позитивни поуки по трошица от всяка минала революция, докато негативните последици направо ни заливат: досега няма революция, която да е избегнала насилствена поквара в контрареволюция. Но пак някакво предимство – знаем КАКВО не трябва да правим. Не трябва да събаряме едни институции, за да построим тяхно подобие, което ще ни поробва тутакси. Не трябва да позволяваме игоризиране на технологиите. Научно-техническата революция няма смисъл, ако не подпомогне Социалната, а нашето осмисляне на историческите поуки не ще струва пукната пара, ако отново (постъпвайки неразумно като Епиметей или страхливо заемайки страната на Институциите) позволим превръщането на революцията (Прометей) в нейната противоположност (Игор).

ДНЕС решаваме участта на човечеството. Утре може да стане късно.



----------
* леко разширена версия на статията, публикувана в книгата "Преплетени линии"

.

Радиопредаване

Приблизителен преразказ на включването в предаването "1001 защо - ефир Знание": Лабиринти на познанието на радио "Христо Ботев" около 16:00 днес.

Включването стана по повод на статия от блога ми - "Песимистична прогноза за ХХІ век".
Публикувам накуп: онова, което казах, което загатнах и за което не ми стигна време да го кажа.

___________________________________________________________

Защо твърдя, че няма истинска футурология?
Защото е дело на аматьори единаци. Вид самоизява, изкуство, не инструмент за познание на обективния свят. Така прогнозите са силно зависими от личността на твореца, повлияни от негови пристрастия и мироглед.
Причината за това състояние на футурологията се крие в предмета й на дейност.
И така, какво прави тя?
Опростено: анализира какъв е светът в момента, какви са неговите възможности; каква е неговата динамика, накъде върви; и оттук - какви варианти на бъдещето са възможни да се случат.
Когато в средата на историческия ХХ век (1912 - 2008) заработиха футурологични изследователски групи, публикуваните от тях данни не се харесаха на хората с власт и богатство. Проблемът е, че елитите не искат реалната картина на света да е известна и ясна за всички.
Те искат благоприятни за себе си сценарии - публично. Искат оценки на риска, искат стратегии за завладяване и удържане на пазари, начини за манипулиране на масовото съзнание - за тяхна конфиденциална употреба.Искат наукообразно оправдаване на привилегиите, които те ползват - за да ги развяват и да демотивират желанието за промяна.
Затова инвестициите в изследване на бъдещето намаляха драстично. Това уби футурологията като научна система, като колективна работа (колективният подход елиминира субективните грешки). Останалите да съществуват днес "футурологични институти" в действителност работят като PR-агенции.
В най-добрия случай могат да прогнозират появата на технически изобретения, но възможността да се построи нещо в инженерен смисъл не означава, че то ще намери място и употреба в текущата социална обстановка.
През цялата си история, Римската империя не е реализирала сериозен технически напредък - защото е разполагала с роби, не са й били нужни машини. Комбайнът за прибиране на памук е можел да бъде изобретен в началото на ХІХ век, но даже след като се появява в метал, употребата му се спира от наличието на същия този робски, а после и наемен, нископлатен, убийствен труд.


Моята теза е, че ХХ век исторично започва в 1912 и свършва с началото на днешната финансово-икономическа криза - 2008.
Глобализацията е факт. Има ли, няма ли планове и програми за действието "глобализиране" - светът се глобализира сам по себе си. Защото са налице бързи комуникации, бързи средства за придвижване на хора, суровини и изделия, бърза обработка на информацията.
По този начин и кризата се разпространява бързо, става постоянна, глобална характеристика на ХХІ век. Лицето на столетието.
Тенденците за ХХІ век:
1) очаквам все по-забележимо присъствие на бактериалните биотехнологии и нанотехнологиите; това ще се отрази върху производството на хранителни продукти (и тяхното съхранение) и промишлени изделия, добивът на суровини и енергия, рециклирането на отпадъци и качествени промени в здравеопазването.
Петролът и природният газ обаче бавно ще губят своите позиции на енергоносители и средства в конкурентните борби в сферата на икономиката и политиката.
2) развитие на персонализираното производство на основа на обемните принтери - но и опити за ограничаване на тяхната употреба, строго регламентиране какво може да се произвежда. Трудно и бавно ще прогресират самовъзпроизвеждащите се обемни принтери, както и принтерите с висока разделителна способност, особено тези, които боравят с биологичен материал, да печатат храна и органи за трансплантация.
3) ще продължи възходът на комуникационните и информационни технологии: два паралелни свята ("виртуалният" и "реалният") с множество пресечни, а значи и конфликтни, точки. Уреждането на конфликтите отваря перспективи.
4) изброените дотук технически средства ще засилват социалните противоречия, ще нажежават стари напрежения, ще провокират нови, затова усилено ще се търсят алтернативи на господстващите днес икономически и политически модели (капитализъм, държавност). За съжаление, повече внимание ще се обръща върху лъжеалтернативите - варианти на марксизма, религиозна догматика.
5) изостряне на конфликта "глобално - регионално" или "космополитно - национално". Този конфликт има много страни, в това число и "междуособни" сблъсъци, например между глобализацията на елитите и глобализацията на народите, транснационалните корпорации и националните държави, традиционните общности и техните местни елити.
6) още един конфликт ще даде "лице" на текущия век: противоборството на вярата и знанието, ирационалното и рационалното, демагогемите срещу критичната мисъл. Сред опасните демагогеми по-често ще срещаме "екологичните" оправдания и принуда да понасяме нови неудобства, да търпим нови лишения, да даваме още жертви.

Тези тенденции ще се опитват да намерят решения (или ще се носят по течението) на трите основни мегапроблема на човечеството:
А) демогафският парадокс - в развиващите се страни местното население намалява и застарява, в останалия свят расте. Повечето родени през този век хора, поради нерационалното използване на ресурсите и незаинтересоваността на институциите, ще бъдат невежествени и податливи на манипулации.
По този мегапроблем сегашната система няма адекватни решения.
Например, не можем се откажем от ГМО - ще настъпи глад. Да се намалят гърлата бързо? Ще има съпротива.
Да се прилага дългосрочна Програма за постепенно намаляване на населението - кой ще я изпълнява, кой ще я налага? Демократичните режими не се справят с подобна задача, от мандат на мандат разни политически кланове и бизнесът зад тях дърпат в различни посоки.
Остава решението "Диктатура". То не е приемливо. Диктатурите винаги гледат да запазят облагите на своя елит, използват дългосрочните цели като залъгалки.
Б) проблемът с роботизираното производство на материални блага. Още от средата на миналия историческия век малцинство работещи започва да изхранва цялото човечество. Това е факт благодарение на постиженията на науката и техниката. Налице е изобилие, свидетелство за което са данните за изхвърлена продукция: например повече от половината произведени храни се изхвърлят, вместо да се консумират.
Тъмната страна на автоматизацията: хората остават без работа, значи без доходи. Как ще купуват продукцията на автоматизираните предприятия?
Изходът е продукцията да се раздава според потребностите, не според платежоспособността, но това противоречи на капитализма с неговото заклинание, че "няма безплатен обяд".
В същото време конкуренцията между производителите мотивира развиване на техниката защото използването на низкоплатен труд става проблемно - поражда социално напрежение и правителствата на страните с евтина работна ръка се принуждават да вземат мерки за вдигане на доходите, за да избегнат бунтове. Бунтовете не могат да се смазват до безкрай, в един момент стават толкова масови, че сами смазват репресивната машина на държавата.
В) Забатачване на ресурсите (екологични кризи). Например:
* нужни са ви дърва, сечете по края на гората, задръствате си пътя навътре с високи пънове, израснали храсти, зарязани клони от сечта; схемата на добива затруднява следващото добиване;
* вадите картофи, но хвърляте изкопаната пръст върху неразровената леха; така всяко следващо вадене отнема повече време и сили;
* берете гъби, но варварски ги изтръгвате - унищожавате мицела, но на негово място поникват отровни; ресурсът "гъби" не е изчерпан, обаче без допълнителна преработка той е безполезен.
Отнесете тези примери към въздуха, водата, земята - и получавате отговор защо ресурсите уж "намаляват". Не, не намаляват. Не се изпаряват в космическото пространство. Забатачват се, защото икономическият модел на капитализма другояче не действа. Приказките за "ограничеността" и "намаляването" служат за оправдание прилагането на същите вредни икономически модели да продължава, като тези модели изискват политическата закрила и логистика на държавата.


Защо прогнозата ми е "песимистична"?
Защото масово ни се натрапва привидно лесният подход - реформиране на господстващата системата, и то от позицията на вярата (че това е възможно, че е "най-доброто"), не на трезвия анализ (че реформите винаги стигат до задънена улица, до козметика, защото привилегированите класи се стремят да запазят текущото, изгодно им състояние на системата непроменено в същността си).
Важните промени винаги стават революционно - или пред заплахата от революция.
Ако използваме методиката на Арнолд Тойнби, ще видим, че пред човечеството стои грандиозно предизвикателство (трите мегапроблема с всичките им следствия и странични гордиеви възли). Не го ли преодолеем - започва необратим упадък. Катастрофа.
Метафорично (мога да си го позволя, защото не съм учен, а писател) това предизвикателство прилича на много дълбока, но относително тясна пропаст. С препълзяване, тоест с реформиране, не става да се преодолее, нужен е скок.
Скокът е радикалната промяна. Но скок с отворени към действителността очи. Не затворени, нито замъглени от вярата в чудеса, в обещания на управници, в "нов шанс" за провалени практики.
Ала изгледите за масово осъзнаване на нуждата от такъв скок са скромни. Твърде големи сили стоят насреща, твърде силна е тяхната "пета колона" вътре в мнозинството от хората - страхът. Твърде лесно вирее ирационалното мислене, твърде грижливо се култивира да си остане такова.
Затова прогнозата е песимистична.
Но пък... кой знае?
Оптимистичната би била Програма за Социална революция с рационално и нравствено определени цели.

------------
ето това бих казал (че и отгоре), ако предаването би било само за мен, милия ;)
Какво обаче успях да кажа - чуйте записа от интернет-радио "Е.Р.А."
Благодаря за вниманието

.

Статия

"Безвластна алтернатива на държавата"
пускам линк, вместо да я публикувам тук, защото там е много хубаво оформена (за което благодаря на човека, който поддържа сайта).
Тук можете да пишете отзиви (хвалби и хули) за нея.

благодаря

.

Мисли от една книга

В своята “В защита на поезията” английският поет романтик Пърси Биши Шели твърди, че е една от свещените задачи на човека на изкуството е да “поглъща новите знания от науките и да ги усвоява за нуждите на човека, да ги оцветява с човешки страсти, да ги превръща в плътта и кръвта на човешката природа”.
Не са много поетите романтици, които са се втурнали да приемат предизвикателството на Шели и това може би донякъде обяснява сегашното печално състояние на нашата нация и нашата планета. Ако ние разполагахме с Байрон, Кийтс, Шели и техните френски, италиански и урду еквиваленти, които да тълкуват науката, научната грамотност на широката публика би била далеч по-висока от днешната. ...
Хората, които измерват научната грамотност, ни уверяват, че само един от трима души може да дефинира какво е молекула или да назове името на някой жив учен. ...
...
Но сериозно казано, тревогата за научната неграмотност е оправдана между другото и заради все по-засилващата се връзка между науката, техниката и общественото благоденствие. Освен това е много жалко да се изтърве този възглед за света, който се опитах да представя в тази книга. Макар и да е все още непълен, той се отличава с величественост, красота и очертаваща се простота. Както се изрази Яков Броновски:
“...Красотата, по думите на Коулридж, е единство в многообразието. Науката не е нищо друго освен търсене на единството в потресаващото разнообразие на природата – или по-точно в многообразието на нашия опит”.

цитат от девета глава на книгата “Частицата Бог” на физика и нобелов лауреат Леон Ледерман, издадена през 1993 (българското издание е от 1997 г. с преводач Кънчо Кожухаров)

.