СВЕРИ ЧАСОВНИКА
.
Показват се публикациите с етикет творчество. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет творчество. Показване на всички публикации
14 февруари 2013
16 януари 2013
казусът "Пайнър"
очевидните изводи:
1) в бизнес-отношение простотията е по-печеливша; докато добрият вкус означава духовно и интелектуално усилие.
2) поощряването на простотията е полезна за властта (на политиците и бизнесмените) инвестиция - простият и невежият индивид е по-лесно управляем, по-трудно се солидаризира с околните, за да отстоява свободата си;
3) интересът на политическата и икономическата власт е да разполага и с идеологическа (духовна, мирогледна) доминация - и тук чалгата върши идеалната работа, като набива в главата определени "ценности"; програмираното с тях съзнание е лоялно към съществуващия ред и е склонно да се движи в определените му коловози от рода на "парите не миришат", "няма безплатен обяд", "приятелството е приятелство, ама сиренето се плаща", "съседът (колегата, роднината) е конкурент", "бедни са само мързеливите", "всеки сам за себе си", "като си умен, къде са ти парите" и др. подобни бисери на дребнавия буржоазен манталитет в концентриран вид.
поводи за недоволство:
1) щом "Пайнър" е печеливша фирма (даже да се престорим, че не е пералня за мутренски пари), защо й се дават средства за "повишаване на конкурентната способност"? За да монополизира съответните пазари ли?
2) щом "Пайнър" е богат бизнес-проект, значи има ресурси да си състави конкурсната програма така, че да се хареса на спонсорите - но от същото са лишени по-бедни инициативи. Субсидирането пак ли става по принципа "пари при пари отиват"?
3) щом се твърди, че "Пайнър" е популярна с продукта си фирма, защо е нужно някакви неизвестни господа (надали повече от дузина на брой) от българските институции да решават, че заслужава отпуснатото от ЕС финансиране? Не би ли трябвало да има друг механизъм, който да отчита именно популярността сред потребителите, а не да зависи от преценката на един файтон хора?
дистанциране:
1) хленчът на оставените без копанката с помийка "дейци на културата" е жалка; те даже не могат свястно да обосноват от какво са недоволни, обидени, ощетени.
2) ако толкова силно желаят да възпитават у хората здрав вкус и чувство за естетика, трябва да действат, не да леят сълзи и сополи.
3) ако са решени да действат, трябва да им стане ясно, че от ОЧЕВИДНИТЕ ИЗВОДИ (в началото на този запис) следва: в рамките на сегашната система нямат шанс, особено след като и елитите си падат по простотията (не е като по времето на Моцарт да се радваш на царско меценатство). Значи от промяна се нуждаят всички компоненти на сегашната система, започвайки от предучилищното възпитание на децата, от възможността на родителите да обърнат на чедата си нужното внимание, както и да имат достъпа до всички плодове на местната и световна култура. Иначе културата като такава ще бъде изместена от заместващия продукт, ширещата се навред по планетата ни простотия, кухост в лъскава опаковка.
1) в бизнес-отношение простотията е по-печеливша; докато добрият вкус означава духовно и интелектуално усилие.
2) поощряването на простотията е полезна за властта (на политиците и бизнесмените) инвестиция - простият и невежият индивид е по-лесно управляем, по-трудно се солидаризира с околните, за да отстоява свободата си;
3) интересът на политическата и икономическата власт е да разполага и с идеологическа (духовна, мирогледна) доминация - и тук чалгата върши идеалната работа, като набива в главата определени "ценности"; програмираното с тях съзнание е лоялно към съществуващия ред и е склонно да се движи в определените му коловози от рода на "парите не миришат", "няма безплатен обяд", "приятелството е приятелство, ама сиренето се плаща", "съседът (колегата, роднината) е конкурент", "бедни са само мързеливите", "всеки сам за себе си", "като си умен, къде са ти парите" и др. подобни бисери на дребнавия буржоазен манталитет в концентриран вид.
поводи за недоволство:
1) щом "Пайнър" е печеливша фирма (даже да се престорим, че не е пералня за мутренски пари), защо й се дават средства за "повишаване на конкурентната способност"? За да монополизира съответните пазари ли?
2) щом "Пайнър" е богат бизнес-проект, значи има ресурси да си състави конкурсната програма така, че да се хареса на спонсорите - но от същото са лишени по-бедни инициативи. Субсидирането пак ли става по принципа "пари при пари отиват"?
3) щом се твърди, че "Пайнър" е популярна с продукта си фирма, защо е нужно някакви неизвестни господа (надали повече от дузина на брой) от българските институции да решават, че заслужава отпуснатото от ЕС финансиране? Не би ли трябвало да има друг механизъм, който да отчита именно популярността сред потребителите, а не да зависи от преценката на един файтон хора?
дистанциране:
1) хленчът на оставените без копанката с помийка "дейци на културата" е жалка; те даже не могат свястно да обосноват от какво са недоволни, обидени, ощетени.
2) ако толкова силно желаят да възпитават у хората здрав вкус и чувство за естетика, трябва да действат, не да леят сълзи и сополи.
3) ако са решени да действат, трябва да им стане ясно, че от ОЧЕВИДНИТЕ ИЗВОДИ (в началото на този запис) следва: в рамките на сегашната система нямат шанс, особено след като и елитите си падат по простотията (не е като по времето на Моцарт да се радваш на царско меценатство). Значи от промяна се нуждаят всички компоненти на сегашната система, започвайки от предучилищното възпитание на децата, от възможността на родителите да обърнат на чедата си нужното внимание, както и да имат достъпа до всички плодове на местната и световна култура. Иначе културата като такава ще бъде изместена от заместващия продукт, ширещата се навред по планетата ни простотия, кухост в лъскава опаковка.
05 юни 2012
ВТОРОЮНСКО
(със закъснение заради любезно некачествения трафик на “Глобул”)
Приключи и тазгодишната гавра с паметта на Христо Ботев. Като изключим изнервения Перник, в страната пак, “по традиция”, виха сирени. Доволно от себе си, гражданството се върна от походи по баири, разходки в паркове и посещения на музеи, ухаейки на бира и кебапчета, с чувството за изпълнен патриотичен дълг.
Средствата за масова дезинформация специално подчертаха участието в “честването” на политици, представители на армията и църквата. Официалните мероприятия приключиха преди обяд, като след пладне новинарските емисии почти напълно забравиха за “събитието”.
Като че ли от година на година официалните лица на Втората република се стремят да надхвърлят предишните си постижения по слово- и ръкоблудие – кухи речи за “значението” на Поета, заупокойни молитви да си остане завинаги на оня свят, махане на кандила, отдаване на жандармерийска чест и поднасяне на отчетени с фактура цветя. Ритуали и обреди, зад които личи височайшето щастие, че един жив Ботев не може да отвърне подобаващо – с куршум в тесните им чела.
Самата кауза, за която той загина, остана без коментари. А където бе бегло спомената, тя се използва като презерватив за онождане на масовото, подмито и подготвено за акта, съзнание.
Сергей Станишев, лидерът на най-буржоазната партия у нас днес, е разтревожен, че “в държавата цари страх, хората са под натиск. Това силно контрастира с мечтата и идеала на Христо Ботев за свобода”, пропущайки въпроса какви точно са били мечтите и идеалите на революционера, и дали политическото сборище БСП някак се вписва в тях. Дреме му на Станишев за мечти и идеали. Той хленчи за това как “държавата на практика не се управлявала, правителството се занимава единствено с това как да събере пари, за да излъже хората за втори път”. Здрасти. Че с какво друго се занимава кое да е правителство? Когато вие бяхте на власт – да не би да сте вършели нещо по-различно, сладури татови?
Но тази изява бледнее пред същинския рекорд по идиотизъм – не са перли средношколски туй, а цели накити:
“Ботев направи най-важната крачка за възстановяването на българската държавност ... 136 години след гибелта на Христо Ботев и неговите четници ние сме отново във Враца, за да почетем техния подвиг. В огъня на тези събития гениалният поет и революционер Христо Ботев беляза със знака на безсмъртието пътя на своята бунтовническа чета от козлодуйския бряг до Околчица. Надраснал своето време, Ботев разчете най-вярно политическите знаци и ориентири на тогавашна Европа и от висотата на своята мисия посочи точната диагноза за участта на поробените български земи”, това каза президентът на България Росен Плевнелиев. Президентът припомни думите на поета, че за свободата са достойни само тези, които са достойно да умрат в неговото име.
Същата с 2 юни седмица персонажът Плевнелиев поднесе на римския папа 200-килограмово позлатено яйце. Любителите на математиката нека сами сметнат колко пенсии чини такъв армаган, колко животоспасяващи операции, колко социални помощи или детски надбавки. Или колко чиновнически бонуси.
Някой още да се чуди поради що “първата дама” се крие от широката общественост?
Цялата измет от страната ни се нареди да бълва глупости. Мъртвият Ботев не може да им отговори.
Нима не може? Изречените на глас думи отлитат, но написаното остава. Тежко като куршум.
Надникнете в електронната библиотека Читанка.инфо и вижте какво е казвал Ботев.
После се опитайте да осмислите казаното.
Христо Ботев (1848 –1876):
Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си.
Народът ... видя, че вместо гръцкото духовенство иде друго, кое иска същите права и власт, същите привилегии ... И наистина, какво ново и полезно ще внесе в живота народен туй ново духовенство? С какво ще улесни то напредъка на тези неразвити още сили? С какво ще облекчи съдбата на поробения народ? ...
Въпросът се реши само за духовенството, а за народа ще се реши само кога остане той без духовенство. Но до тогава колко ли още време ще се мине?! Колко ли още жертви ще трябват?!
А нашето духовенство, което се счита за защитник на народът и в което между наследниците на фанариотите, т.е. между доволно калните личности се намират няколко млади и образовани хора, какво е направило за своят народ? Нашите слепорождени оптимисти искат да ни уверят, че екзархията е начало на нашето освобождение ... но ние, които имаме твърде малко вяра в калимавката, т.е. които се не надеем за мляко от козлите и които нямаме особена любов към всемирните паразити на човечеството, не можеме да видиме онова, което не съществува, и не можеме да предположиме това, което и самата история опровергава.
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството ...
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! ...
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! ...
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат — училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона — и училището житейско.
Българинът ..., каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.
Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. ... Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за сякога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси се би убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас паразити, които, за да могат да прекарват своят празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на „законите“ упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на сяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. ...
Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.
Ще да повториме: идеята за твърде близко въстание против европейските диваци е проникнала вече в сърцето както на нашето младо поколение, така и на оная маса от народът, която при днешньото свое положение не очаква друго нищо, освен глад, мор или крайна сиромашия. А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си; а у българинът сичкото това е вече отнемено, погазено, продадено и осквернено. Още една безплодна година, и той ще да издигне косата против причините на своята смърт, пък — или загинал, или оживял — той ще да турне край на своите воловски теглила.
От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията.
.
Приключи и тазгодишната гавра с паметта на Христо Ботев. Като изключим изнервения Перник, в страната пак, “по традиция”, виха сирени. Доволно от себе си, гражданството се върна от походи по баири, разходки в паркове и посещения на музеи, ухаейки на бира и кебапчета, с чувството за изпълнен патриотичен дълг.
Средствата за масова дезинформация специално подчертаха участието в “честването” на политици, представители на армията и църквата. Официалните мероприятия приключиха преди обяд, като след пладне новинарските емисии почти напълно забравиха за “събитието”.
Като че ли от година на година официалните лица на Втората република се стремят да надхвърлят предишните си постижения по слово- и ръкоблудие – кухи речи за “значението” на Поета, заупокойни молитви да си остане завинаги на оня свят, махане на кандила, отдаване на жандармерийска чест и поднасяне на отчетени с фактура цветя. Ритуали и обреди, зад които личи височайшето щастие, че един жив Ботев не може да отвърне подобаващо – с куршум в тесните им чела.
Самата кауза, за която той загина, остана без коментари. А където бе бегло спомената, тя се използва като презерватив за онождане на масовото, подмито и подготвено за акта, съзнание.
Сергей Станишев, лидерът на най-буржоазната партия у нас днес, е разтревожен, че “в държавата цари страх, хората са под натиск. Това силно контрастира с мечтата и идеала на Христо Ботев за свобода”, пропущайки въпроса какви точно са били мечтите и идеалите на революционера, и дали политическото сборище БСП някак се вписва в тях. Дреме му на Станишев за мечти и идеали. Той хленчи за това как “държавата на практика не се управлявала, правителството се занимава единствено с това как да събере пари, за да излъже хората за втори път”. Здрасти. Че с какво друго се занимава кое да е правителство? Когато вие бяхте на власт – да не би да сте вършели нещо по-различно, сладури татови?
Но тази изява бледнее пред същинския рекорд по идиотизъм – не са перли средношколски туй, а цели накити:
“Ботев направи най-важната крачка за възстановяването на българската държавност ... 136 години след гибелта на Христо Ботев и неговите четници ние сме отново във Враца, за да почетем техния подвиг. В огъня на тези събития гениалният поет и революционер Христо Ботев беляза със знака на безсмъртието пътя на своята бунтовническа чета от козлодуйския бряг до Околчица. Надраснал своето време, Ботев разчете най-вярно политическите знаци и ориентири на тогавашна Европа и от висотата на своята мисия посочи точната диагноза за участта на поробените български земи”, това каза президентът на България Росен Плевнелиев. Президентът припомни думите на поета, че за свободата са достойни само тези, които са достойно да умрат в неговото име.
Същата с 2 юни седмица персонажът Плевнелиев поднесе на римския папа 200-килограмово позлатено яйце. Любителите на математиката нека сами сметнат колко пенсии чини такъв армаган, колко животоспасяващи операции, колко социални помощи или детски надбавки. Или колко чиновнически бонуси.
Някой още да се чуди поради що “първата дама” се крие от широката общественост?
Цялата измет от страната ни се нареди да бълва глупости. Мъртвият Ботев не може да им отговори.
Нима не може? Изречените на глас думи отлитат, но написаното остава. Тежко като куршум.
Надникнете в електронната библиотека Читанка.инфо и вижте какво е казвал Ботев.
После се опитайте да осмислите казаното.
Христо Ботев (1848 –1876):
Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си.
Народът ... видя, че вместо гръцкото духовенство иде друго, кое иска същите права и власт, същите привилегии ... И наистина, какво ново и полезно ще внесе в живота народен туй ново духовенство? С какво ще улесни то напредъка на тези неразвити още сили? С какво ще облекчи съдбата на поробения народ? ...
Въпросът се реши само за духовенството, а за народа ще се реши само кога остане той без духовенство. Но до тогава колко ли още време ще се мине?! Колко ли още жертви ще трябват?!
А нашето духовенство, което се счита за защитник на народът и в което между наследниците на фанариотите, т.е. между доволно калните личности се намират няколко млади и образовани хора, какво е направило за своят народ? Нашите слепорождени оптимисти искат да ни уверят, че екзархията е начало на нашето освобождение ... но ние, които имаме твърде малко вяра в калимавката, т.е. които се не надеем за мляко от козлите и които нямаме особена любов към всемирните паразити на човечеството, не можеме да видиме онова, което не съществува, и не можеме да предположиме това, което и самата история опровергава.
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството ...
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! ...
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! ...
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат — училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона — и училището житейско.
Българинът ..., каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.
Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. ... Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за сякога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси се би убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас паразити, които, за да могат да прекарват своят празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на „законите“ упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на сяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. ...
Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.
Ще да повториме: идеята за твърде близко въстание против европейските диваци е проникнала вече в сърцето както на нашето младо поколение, така и на оная маса от народът, която при днешньото свое положение не очаква друго нищо, освен глад, мор или крайна сиромашия. А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си; а у българинът сичкото това е вече отнемено, погазено, продадено и осквернено. Още една безплодна година, и той ще да издигне косата против причините на своята смърт, пък — или загинал, или оживял — той ще да турне край на своите воловски теглила.
От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията.
.
19 май 2012
Новите дрешки на ACTA и старите търсения на "златна среда"
Накратко моето мнение по авторското право: всеки има свободата на достъп до всички материални и информационни блага на цивилизацията - без привилегии, без заслуги.
И веднага уточнявам - "златна среда" го пиша в най-жлъчния и презрителен смисъл, на който съм способен. Става дума за патологичното желание за компромис с неща, с които компромисът е подобен на лекуване на гангрена с аналгетици.
Прави ми впечатление, че дори най-върлите противници на копирайта и ограничителните режими, дори най-умните и уж свободолюбиви блогъри зациклят върху дилемата "как да опазим овцете (свободата) цели и вълците (корпорациите) сити".
Григор Гачев предлага ограничаване на корпоративната алчност чрез "закони, написани от бедните". Все едно сетни сиромаси пишат и приемат закони. Все едно думите на Христо Ботев относно законите са изгубили актуалността си. При все това, Григор е категоричен, че корпорациите са асоциално, социопатично явление, а държавата често е свързана с "корупционната машина" (според мен държавата и машината са едно и също).
Вени Гюрова, въпреки оптимизма си, също твърди, че изповядва "десни ценности" и рекламира "творческата сила на предприемачите и свободния пазар". Все едно пазарът може да бъде свободен, а капитализмът все някъде (дълбоко в себе си) крие "човешко лице". При все, че тя много добре вижда фактите. Кое я кара да вади неверни изводи и да се застъпва за половинчати мерки?
Проблясъци забелязах единствено у Юлий - но и той се спъва, защото не се осмелява да прекрачи границите на стереотипа "покупко-продажба", като и той негласно е убеден, че "живеем в най-добрия от всички възможни светове", че на "по-малкото сегашно зло" просто не съществува алтернатива.
Това е общото на всички борци срещу АСТА и други подобни мераци за потъпкване на човешката свобода (със съвсем очевидна печалба от това потъпкване). Всички противници на монополизма по рефрекс приемат схемите "пито-плането" и "няма безплатен обяд" за меродавни, а алтернативините идеи смятат за "утопия". Нищо, че във всекидневния си живот, особено в семейството и с приятели, постъпват точно според утопиите.
За справка: терминът "утопия" не означава "нещо невъзможно". Означава "място, което го няма". Няма го сега. Винаги обаче има първи път.
Колкото до засегнатия проблем с АСТА и други от сорта... ами 1001 пъти да режете отровното стръкче, то пак ще пониква, защото отровният корен остава. Към него не посяга ръката на противника на стръкчето. Защо? От страх? От консерватизъм? От дозата идиотизъм, полагаща се на всеки мъдрец?
Ако например Григор без колебание посяга към скалпела, когато регистрира възпален апандесит, защо веднага отдръпва ръката си от ножа, когато види още по-опасно явление в организма на обществото? Защо тутакси препоръчва терапия с илюзии? Вярно, в случая не се борим с чревен израстък, а с цяла мрежа мирогледни и институционални метастази. Отписахме ли пациента, човечеството? Сложно е да се оперира? Нека се опитаме да преговаряме с тумора? Смешно и жалко.
Според мен АСТА и всичко останало не е корен, а симптом. Истинската болест се нарича "капитализъм" - и дори защитниците му виждат неефективността на този модел взаимоотношения, стряска ги разточителството и безчовечността им. Обаче и реформаторите се въртят в порочния кръг на безалтернативността.
Съпътстващият проблем, тясно свързан с основното заболяване, е "държава" - апарат за насилствено гарантиране на привилегиите на корпоративното малцинство, което се тупа в гърдите, че създава всички блага, а когато нещо не е наред, плюе по мързеливите си подчинени.
Между другото: капитализмът е започнал своя живот като държавен корпоративизъм - Ост-Индийските компании, английската и холандската - в началото на ХVІІ век. Какво се е променило оттогава досега? Нравът на хищника е същият, ако не и по-опасен.
Е, преговаряйте с него. Който оцелее, може би ще проумее, че тук е нужна не кръгла маса, а хайка. С пушки.
.
И веднага уточнявам - "златна среда" го пиша в най-жлъчния и презрителен смисъл, на който съм способен. Става дума за патологичното желание за компромис с неща, с които компромисът е подобен на лекуване на гангрена с аналгетици.
Прави ми впечатление, че дори най-върлите противници на копирайта и ограничителните режими, дори най-умните и уж свободолюбиви блогъри зациклят върху дилемата "как да опазим овцете (свободата) цели и вълците (корпорациите) сити".
Григор Гачев предлага ограничаване на корпоративната алчност чрез "закони, написани от бедните". Все едно сетни сиромаси пишат и приемат закони. Все едно думите на Христо Ботев относно законите са изгубили актуалността си. При все това, Григор е категоричен, че корпорациите са асоциално, социопатично явление, а държавата често е свързана с "корупционната машина" (според мен държавата и машината са едно и също).
Вени Гюрова, въпреки оптимизма си, също твърди, че изповядва "десни ценности" и рекламира "творческата сила на предприемачите и свободния пазар". Все едно пазарът може да бъде свободен, а капитализмът все някъде (дълбоко в себе си) крие "човешко лице". При все, че тя много добре вижда фактите. Кое я кара да вади неверни изводи и да се застъпва за половинчати мерки?
Проблясъци забелязах единствено у Юлий - но и той се спъва, защото не се осмелява да прекрачи границите на стереотипа "покупко-продажба", като и той негласно е убеден, че "живеем в най-добрия от всички възможни светове", че на "по-малкото сегашно зло" просто не съществува алтернатива.
Това е общото на всички борци срещу АСТА и други подобни мераци за потъпкване на човешката свобода (със съвсем очевидна печалба от това потъпкване). Всички противници на монополизма по рефрекс приемат схемите "пито-плането" и "няма безплатен обяд" за меродавни, а алтернативините идеи смятат за "утопия". Нищо, че във всекидневния си живот, особено в семейството и с приятели, постъпват точно според утопиите.
За справка: терминът "утопия" не означава "нещо невъзможно". Означава "място, което го няма". Няма го сега. Винаги обаче има първи път.
Колкото до засегнатия проблем с АСТА и други от сорта... ами 1001 пъти да режете отровното стръкче, то пак ще пониква, защото отровният корен остава. Към него не посяга ръката на противника на стръкчето. Защо? От страх? От консерватизъм? От дозата идиотизъм, полагаща се на всеки мъдрец?
Ако например Григор без колебание посяга към скалпела, когато регистрира възпален апандесит, защо веднага отдръпва ръката си от ножа, когато види още по-опасно явление в организма на обществото? Защо тутакси препоръчва терапия с илюзии? Вярно, в случая не се борим с чревен израстък, а с цяла мрежа мирогледни и институционални метастази. Отписахме ли пациента, човечеството? Сложно е да се оперира? Нека се опитаме да преговаряме с тумора? Смешно и жалко.
Според мен АСТА и всичко останало не е корен, а симптом. Истинската болест се нарича "капитализъм" - и дори защитниците му виждат неефективността на този модел взаимоотношения, стряска ги разточителството и безчовечността им. Обаче и реформаторите се въртят в порочния кръг на безалтернативността.
Съпътстващият проблем, тясно свързан с основното заболяване, е "държава" - апарат за насилствено гарантиране на привилегиите на корпоративното малцинство, което се тупа в гърдите, че създава всички блага, а когато нещо не е наред, плюе по мързеливите си подчинени.
Между другото: капитализмът е започнал своя живот като държавен корпоративизъм - Ост-Индийските компании, английската и холандската - в началото на ХVІІ век. Какво се е променило оттогава досега? Нравът на хищника е същият, ако не и по-опасен.
Е, преговаряйте с него. Който оцелее, може би ще проумее, че тук е нужна не кръгла маса, а хайка. С пушки.
.
14 ноември 2010
ХУДОЖНИЦИ
. Вчера ние с Лора се запознахме с една забележителна двойка - Лидия Глускина и Юрий Зеленый.
. Художници, пътешественици, светло и стилно сдържани хора.
. Понеже рисуват и с думи, бих могъл да ги нарека поети, но предпочитам думата "художници", защото рисуването можело, за моя изненада, да се осъществява и със слова.
. Те носят, излъчват нещо от най-добрите герои на Чехов и Булгаков. Призна го и котешкият народ, който обитава двора. Даже нашите най-дивите котаранки и котараци се примъкнаха, настаниха се, позволиха да ги погалят и замъркаха кротко.
. Лидия обясни как рисуват заедно: Аз съм нисичка, той е висок, затова делим платното по диагонал, аз рисувам долната част, той - горната.
;-)
. Е, рисуването им със слова става малко по-сложно, не толкова геометрично. Имах удоволствието (бледа дума в случая!) да присъствам на раждането на един стих. Лора много по-тънко и дълбоко се наслади на това събитие, аз съм много повече на "ВИЕ" с поезията. Надявам се скоро това стихотворение да бъде публикувано.
. Юрий казва: Пиша "от натура", не измислям, само фиксирам видяното и усетеното.
. Засега си позволявам да сложа тук нещо негово/тяхно, взето почти наслука:
.
.
___ Оно увидело меня, заволновалось.
______ Блеснуло брызгами и пеной чистой.
_________ Под ноги бросилось, ласкаясь.
____________ Изгибом волн заулыбалось.
_______________ Святыми водами смеялось искренне
__________________ И в глубину игриво звало,
_____________________ И расцветало искрами,
________________________ И о любви шептало,
___________________________ И о счастье
______________________________ Близком...
____________________________
______________________________ А я пришел прощаться.
22.09.2010. Населённый пункт Бяла (България).
.
.
Благодаря на Лида и Юра, че ми гостуваха!
Благодаря на Христина и Федята (Тодор Ялъмов), че ги докараха в мрачната пещера на шарканите!
П.П. Виждам, че и Григор е писал за тях.
.
. Художници, пътешественици, светло и стилно сдържани хора.
. Понеже рисуват и с думи, бих могъл да ги нарека поети, но предпочитам думата "художници", защото рисуването можело, за моя изненада, да се осъществява и със слова.
. Те носят, излъчват нещо от най-добрите герои на Чехов и Булгаков. Призна го и котешкият народ, който обитава двора. Даже нашите най-дивите котаранки и котараци се примъкнаха, настаниха се, позволиха да ги погалят и замъркаха кротко.
. Лидия обясни как рисуват заедно: Аз съм нисичка, той е висок, затова делим платното по диагонал, аз рисувам долната част, той - горната.
;-)
. Е, рисуването им със слова става малко по-сложно, не толкова геометрично. Имах удоволствието (бледа дума в случая!) да присъствам на раждането на един стих. Лора много по-тънко и дълбоко се наслади на това събитие, аз съм много повече на "ВИЕ" с поезията. Надявам се скоро това стихотворение да бъде публикувано.
. Юрий казва: Пиша "от натура", не измислям, само фиксирам видяното и усетеното.
. Засега си позволявам да сложа тук нещо негово/тяхно, взето почти наслука:
.
.
___ Оно увидело меня, заволновалось.
______ Блеснуло брызгами и пеной чистой.
_________ Под ноги бросилось, ласкаясь.
____________ Изгибом волн заулыбалось.
_______________ Святыми водами смеялось искренне
__________________ И в глубину игриво звало,
_____________________ И расцветало искрами,
________________________ И о любви шептало,
___________________________ И о счастье
______________________________ Близком...
____________________________
______________________________ А я пришел прощаться.
22.09.2010. Населённый пункт Бяла (България).
.
.
Благодаря на Лида и Юра, че ми гостуваха!
Благодаря на Христина и Федята (Тодор Ялъмов), че ги докараха в мрачната пещера на шарканите!
П.П. Виждам, че и Григор е писал за тях.
.
06 юли 2010
Ф.П.Ф. - размразяване на проекта
Започна се така.
Междувременно Григор Гачев направи един стряскащ анализ на тенденциите в праводържателството.
В тема от форума на клуб "Ефремов" се изказаха следните мисли:
както и това...
та ето в този дух бих искал да подновя призива си към събратята по перо за създаване на писателски клуб, защото ако сами не защитим интересите си, а най-вече ПОТРЕБНОСТТА да творим, никой друг няма да го направи.
Дори нещо повече - ще ни притиснат ДА НЕ ГО ПРАВИМ.
.
Междувременно Григор Гачев направи един стряскащ анализ на тенденциите в праводържателството.
В тема от форума на клуб "Ефремов" се изказаха следните мисли:
от vstoykov » 27 Юни 2010, 01:51
Чел съм Николай Теллалов и Калин Ненов какво са писали, но мисля, че може да се напише в няколко реда по-просто.
1) Авторът пише книгата.
2) Намира си редактор, който да я редактира - това може да стане и на бартер - двама автора да си редактират взаимно книгите.
3) Книгата се оформя като за четене с подходящ софтуер. Може да се ползва даже и OpenOffice.org + Gimp за кориците.
4) Авторът публикува книгата на сайта си като посочва начин за плащане (PayPal, ePay.bg, банкова сметка, MoneyBookers - не е сложно отварянето на такива сметки).
5) За да задоволи потребностите на всички читатели може да поръча на някоя печатница да напечата някакво количество книги. Това може да стане и след като спечели нещо от разпространението на цифровите книги (ако няма пари да го направи заедно с пускането на електронното издание)
Обърнете внимание, че не се ползва DRM. И няма изискване за плащане преди теглене на книгата. Книгите са примерно във формат PDF или ODT (без пароли и други "защити"; а най-добре да са в няколко формата - вкл. HTML, FB2 и други формати, подходящи за четене от електронни четци). И въпреки това читателите ще плащат за тях. И даже някои читатели ще си поръчват хартиени копия на книгите.
Защо читателите ще плащат след като могат и да не плащат няма да обяснявам - това е работа на психолозите. Факт е обаче, че те го правят!
Разбира се това ще работи само, ако книгите са качествени. Ако се харесват от читателите.
Това, което написах вероятно ще хвърли в ужас много издатели. Със сигурност има такива в този форум.
А това, че българите били авантаджии и този метод не работи в България не е вярно.
Шаркан » 27 Юни 2010, 09:09
една мааааалка редакцийка в изложението:
1) Авторът пише книгата.
2) Намира си редактор, който да я редактира - това може да стане и на бартер - двама автора да си редактират взаимно книгите.
3) Книгата се оформя като за четене с подходящ софтуер. Може да се ползва даже и OpenOffice.org + Gimp за кориците.
4) Авторът публикува книгата на сайта си като посочва начин за плащане (PayPal, ePay.bg, банкова сметка, MoneyBookers - не е сложно отварянето на такива сметки).
5) За да задоволи потребностите на всички читатели може да поръча на някоя печатница да напечата някакво количество книги. Това може да стане:
. а) след като спечели нещо от разпространението на цифровите книги;
. б) ако разполага с пари за печатница (или е намерил/отвлякъл срещу откуп спонсор) и така пуска електронно и хартиено издание наведнъж;
. в) като пусне подписка за набиране на средства за хартиени екземпляри от страна на желаещи да имат произведението в такъв формат.
остава това да се комбинира със следните идеи (1, 2) и получаваме НОВ СВЯТ. НЕ идеален, но далеч по-уютен за живеене от сегашния.
както и това...
та ето в този дух бих искал да подновя призива си към събратята по перо за създаване на писателски клуб, защото ако сами не защитим интересите си, а най-вече ПОТРЕБНОСТТА да творим, никой друг няма да го направи.
Дори нещо повече - ще ни притиснат ДА НЕ ГО ПРАВИМ.
.
24 ноември 2009
08 март 2009
ФПФ - лого
или 
направено е в КорелДроу; чакам отзиви от готовите да се включат в проекта.
Надявам се скоро да го има и самият Форум, където да започнем работа.
19 декември 2008
Публикуване на моите книги
До този момент имам пет издадени книги:
В различни сборници съм публикувал следните разкази:
Участие в съвместни издания:
Предстоеше издаване на романа "Слънце недосегаемо" - продължение на "Драконче", "Заръка" и "Пълноземие".
Но отказах предложението да бъде напечатан като книга. Основният ми мотив е, че издателствата като цяло са приели диктата на книготърговците, които им искат 40% отстъпка, тоест печелят от продукция, към създаването на която нямат никакво отношение. Едно произведение в първият си етап се пише от автора, следва редактиране, оформление и реклама, които се поемат от издателствата, накрая книгата влиза в печатница - край на производството.
За да стигне произведеното до читателя обаче, трябва да се мине през търговците, които осъществяват истински шантаж и на практика определят кое ще се продава и кое ще се чете.
Смятам това за ненормално.
Вярно, възникнаха и разногласия между мен и издателството относно формата на книгата, но не те са най-съществени като мотивация да откажа издаване.
В цялата ни икономика се наблюдава едно порочно явление, цял синдром - най-неизгодно е да произвеждаш, най-ощетен си и като потребител. Печелившите в тази игра са търговците, прекупвачите. Те постигат висока норма на печалба, без да полагат същия труд, който полагат производителите.
Едно време това се е наричало "спекула".
Не мисля, че нещата трябва да продължават така. Не е реално, а дори и не е редно да се изсква от държавата да "взема мерки". Не е реално, защото търговията е стопанска активност, най-изгодна за държавата в ролята й на заинтересован бирник. А не е редно, защото това противоречи на принципите на свободния (тоест изчистен от монополи и картели) пазар, обезсмисля конкуренцията и убива частната инициатива - в това число и творческата дейност като източник на някакви доходи.
Именно на разпространителите дължим шантавата практика авторът ДА СИ ПЛАЩА за публикуване... за да спечелят насетне най-вече търговците.
При мен въпросът не стоеше така, издателството беше готово да ми плати и хонорар... но аз не искам да храня кърлежи, съжалявам, гнуслив съм в това отношение.
По мои груби сметки, аз бих взел 10%, издателството - 20-25%, печатницата 25-30%, а прекупвачите - 40% от коричната цена на книгата.
Има ли нужда от коментари?
Затова имам намерението да пусна всички свои вече публикувани неща (с няколко ВРЕМЕННИ изключения) за свободно сваляне в интернет според условията на лиценза, известен като CC-BY-SA.
Както и да пускам написаните романи и разкази под същия лиценз.
Специално за "Слънце недосегаемо" една добавка - ако се съберат 500 души, желаещи да имат книгата на хартия, мисля, че може да се осъществи печатането на съответните бройки. В печатницата за тях ще поискат около 6000 лева.
Надали издателите ще се трогнат от тази моя постъпка, те и без това в масата си не тачат особено българските автори. Но рано или късно и на тях ще им дотегне да им смучат кръвчицата.
(Дано не им хрумне сами да се превърнат в монополисти-кръвопийци. В крайна сметка, един известен бизнесмен, свързан с издателска дейност, беше заявил, че вестниците не се печатат, за да се четат, а за да се продават. Това даже не е цинизъм, а самодоволна наглост. С подобно верую нека не се учудваме на разцвета на чалгата във всички сфери на нашия живот.)
Ако след издателствата се разбунтуват и други производители, може би тогава ще секнат чудатостите на българската икономика, при която крайните цени се вдигат даже когато пада цената на ценообразуващи суровини, или пък намалява търсенето на пазара. Но докато се примиряват с диктата на търговците, положението ще остава същото, абсурдите ще се множат и вече никой няма да различава нормалното от извратеното.
- Да пробудиш драконче, Първо издание Светра, 1998 г.; Второ издание ИК Квазар, 2001 г.
- Царска заръка, ИК Квазар, 2001 г.
- Пълноземие, ИК Квазар, 2002 г.
- Десет на минус девета (10-9), Издателство Весела Люцканова, 2007 г.
- Ангели пазители, Издателство Аргус, 2007 г.
- Гривната
- Всичко коз!
- Щастливият шанс
- Контакт
- Войната на боговете
- Страшен съд за всеки
- Последен ден в неведение
В различни сборници съм публикувал следните разкази:
- Змейкиня (влиза като епизод в "Слънце недосегаемо")
- Легенда за жестоките дракони (пак там)
- Среща (целият разказ)
- Слънце за зимнина (целият разказ)
- Талисман на борда (целият разказ)
- Животинчето (целият разказ)
- Истината за Златната ябълка (целият разказ)
- Монетата на Идун (целият разказ)
- Кукувиче (целият разказ)
- Небесни рудници (целият разказ)
- Черно небе (целият разказ)
- Короната на мравките (целият разказ)
- Европолис: БИТАКЪТ (целият разказ)
- Твърди криле (целият разказ)
Участие в съвместни издания:
- 2002 г. - Точка на пристигане (сборник), ИК Квазар
- разказите "Змейкиня" и "Среща"
- 2002 г. - Вирт (антология), ИК Квазар
- повестта "Короната на мравките"
- 2002 г. - Таласъмия 2002 (сборник), ИК Квазар
- разказът "Слънце за зимнина"
- 2003 г. - Звяр незнаен (антология), Издателство Елф
- разказа "Легенда за жестоките дракони"
- 2005 г. - Списание Усури
- поощрителна награда за разказа "Щастливият шанс" (целият разказ)
- 2006 г. - Знойни хоризонти (антология), Издателство Аргус
- разказ "Истината за Златната ябълка"
Предстоеше издаване на романа "Слънце недосегаемо" - продължение на "Драконче", "Заръка" и "Пълноземие".
Но отказах предложението да бъде напечатан като книга. Основният ми мотив е, че издателствата като цяло са приели диктата на книготърговците, които им искат 40% отстъпка, тоест печелят от продукция, към създаването на която нямат никакво отношение. Едно произведение в първият си етап се пише от автора, следва редактиране, оформление и реклама, които се поемат от издателствата, накрая книгата влиза в печатница - край на производството.
За да стигне произведеното до читателя обаче, трябва да се мине през търговците, които осъществяват истински шантаж и на практика определят кое ще се продава и кое ще се чете.
Смятам това за ненормално.
Вярно, възникнаха и разногласия между мен и издателството относно формата на книгата, но не те са най-съществени като мотивация да откажа издаване.
В цялата ни икономика се наблюдава едно порочно явление, цял синдром - най-неизгодно е да произвеждаш, най-ощетен си и като потребител. Печелившите в тази игра са търговците, прекупвачите. Те постигат висока норма на печалба, без да полагат същия труд, който полагат производителите.
Едно време това се е наричало "спекула".
Не мисля, че нещата трябва да продължават така. Не е реално, а дори и не е редно да се изсква от държавата да "взема мерки". Не е реално, защото търговията е стопанска активност, най-изгодна за държавата в ролята й на заинтересован бирник. А не е редно, защото това противоречи на принципите на свободния (тоест изчистен от монополи и картели) пазар, обезсмисля конкуренцията и убива частната инициатива - в това число и творческата дейност като източник на някакви доходи.
Именно на разпространителите дължим шантавата практика авторът ДА СИ ПЛАЩА за публикуване... за да спечелят насетне най-вече търговците.
При мен въпросът не стоеше така, издателството беше готово да ми плати и хонорар... но аз не искам да храня кърлежи, съжалявам, гнуслив съм в това отношение.
По мои груби сметки, аз бих взел 10%, издателството - 20-25%, печатницата 25-30%, а прекупвачите - 40% от коричната цена на книгата.
Има ли нужда от коментари?
Затова имам намерението да пусна всички свои вече публикувани неща (с няколко ВРЕМЕННИ изключения) за свободно сваляне в интернет според условията на лиценза, известен като CC-BY-SA.
Както и да пускам написаните романи и разкази под същия лиценз.
Специално за "Слънце недосегаемо" една добавка - ако се съберат 500 души, желаещи да имат книгата на хартия, мисля, че може да се осъществи печатането на съответните бройки. В печатницата за тях ще поискат около 6000 лева.
Надали издателите ще се трогнат от тази моя постъпка, те и без това в масата си не тачат особено българските автори. Но рано или късно и на тях ще им дотегне да им смучат кръвчицата.
(Дано не им хрумне сами да се превърнат в монополисти-кръвопийци. В крайна сметка, един известен бизнесмен, свързан с издателска дейност, беше заявил, че вестниците не се печатат, за да се четат, а за да се продават. Това даже не е цинизъм, а самодоволна наглост. С подобно верую нека не се учудваме на разцвета на чалгата във всички сфери на нашия живот.)
Ако след издателствата се разбунтуват и други производители, може би тогава ще секнат чудатостите на българската икономика, при която крайните цени се вдигат даже когато пада цената на ценообразуващи суровини, или пък намалява търсенето на пазара. Но докато се примиряват с диктата на търговците, положението ще остава същото, абсурдите ще се множат и вече никой няма да различава нормалното от извратеното.
Абонамент за:
Публикации (Atom)