07 юли 2013

По повод някои коментари на "Лятна фиеста" във Фейсбук

(виж предишната статия)

за утопичността на анархическото общество:
1) всяко нещо някога е било "утопия", а и самият термин се отнася за "нещо, което ОЩЕ не съществува"; погрешно е да се влага смисъл "не съществува, защото е невъзможно" - за това си има друга дума;
2) буквално преди 10 години и на мен ми се виждаше утопично, докато не прочетох "Основи на безвластието" от Георги Хаджиев (при все маса недостатъци, основният от които е самоограничаването до националните граници на една страна, както и липсата на актуалните фактори на съвременността - глобализация, автоматизация, нееднозначната демографска ситуация в света и у нас, развитите комуникации и средства за обработка на информация) и "Федерализъм и централизъм" от Рудолф Рокер (и двете неща се намират в интернет). После се разсеяха съмненията ми относно това, че "анархизмът е възможен при масово узряло/"извисено" съзнание - след прочитането на "Нравствените начала на анархизма" от Кропоткин.
Вижте, анархическата теория не е измислена в кабинети. Тя е осмисляне на практическите проекти, на революционните борби (особено у Рокер, активист на анархосиндикалисткото движение, той обобщава полезното от делата, анализира грешките и предлага решения за избягването им). Тя е като диференциалната диагноза по доктор Хаус - установява проблема и предлага терапия, колкото и щура да е тя на пръв поглед.
Освен това, анархията РАБОТИ. Ще спомена САМО (от много други примери) опитът на Испания през 1930-те. Анархическият социален експеримент там не се проваля поради вътрешни недъзи, той е смазан насилствено с обединените сили на три тоталитарни държави (Германия, Италия, СССР) и съдействието на западните демокрации (вижте какво е писал участникът в гражданската война Джордж Оруел, отначало скептичен към анархистите). Проваля се и заради недостатъчната (само)организираност на самото движение по линия на международната солидарност: например оръжие за републиканците доставят само СССР (и той го дава само на проболшевишките партии) и Мексико (с недостатъчните си мощности за производство на муниции). При повече просветеност на пролетариата, във Франция, Великобритания и САЩ би имало масови стачки, вълнения, конфронтации - и като минимум социално ориентираните формации в Испания биха получили достатъчно средства за самозащита, ударите в гърба от буржоазните републиканци и от болшевиките не биха били фатални.
Накрая Сталин, стреснат от успехите на анархическите територии, подари на Франко победата, спогоди се с Хитлер и Мусолини (и същата 1939 година сключиха пакта Молотов-Рибентроп, като предишните договори със Запада за доставка на военно оборудване и стратегически материали не пострадаха - с една ръка Сталин формираше икономическа антигерманска коалиция, с другата - политически съюз с Райха, за да прецака всички; но прекали с игрите и самият се оказа прецакан през юни 1941).

За марксизма: полезно е да се прочете за споровете, не само идейни, но станали и лични, между Маркс и Бакунин - в същото време този момент е голям скок в анархизма, стига се до идеята, че само политическата свобода не е достатъчна, ако тя не е подплатена с икономическа, а като сума от двете - и духовна. Но икономическата свобода като конкуренция на частна собственост не е свобода, а въртележка на принудително катализирана борба на всеки срещу всеки за оцеляване.
Има и една книжка "Заблудите на марксизма". Преведена е ужасно, вкл. и името на автора - вместо Пиер Рамус, пише "Пиер Рамю"; то е псевдоним на австрийски анархосиндикалист, малко повече емоционален от необходимото, но точен в критиката си.
Основният проблем с марксизма е, че той е теория за усъвършенстване на капитализма (до държавен капитализъм в икономиката при политическата схема на партийната диктатура). Хегелианецът Маркс е решил, че това усъвършенстване е равностойно на "премахване". Сам ли се е лъгал или съзнателно е лъгал последователите си - отговорете си сами. Факт е, че не си дава труда да скицира поне на едро как би изглеждал комунизмът, но се занимава щедродумно с капитализма и тоталитарната "пролетарска диктатура" (на дело: диктатура на представителите на пролетариата! познато, нали? същото като "власт от името на народа на избраниците на народа над народа").

Какво не е наред тогава, защо все още губим?
1) променен е пролетариатът, производителят, който не е собственик на плодовете на труда си; преди много хора знаеха и умееха да произвеждат материални блага; днес преобладават онези, които умеят да преразпределят и да надграждат тези блага - машинното производство е причината. Освен това, днешните фактически пролетарии (продават труда си) се подлъгват да изповядват нетипично за обективното им положение в пирамидата на производството и управлението класово самосъзнание (класите не са измислени от Маркс, констатирано е тяхното съществуване доста преди него). Човек, който фактически е пролетарий, но много му се иска да е нещо друго, само че няма възможност да стане "другото" - това е класическото определение за лумпен ("изпаднал от класата си").
2) някои пишман-анархисти панически бягат от повече организираност на движението, не искат да създават организация и да работят в нея - било "болшевизъм". Характерът на една организация се определя от нейните цели (действителните, не камуфлажните), а целите определят (не оправдават!) средствата.
Целта на болшевиките бе да установят собствена държава и да я ползват за партийни интереси, като камуфлажно крещяха за комунизъм (но ни казваха как държавните чиновници сами ще се откажат от привилегиите си и обществото ще премине към комунизма, нито как изглежда този комунизъм - с това дръзваха да се занимават писателите фантасти, практически всички те са имали неприятности заради това).
Проблемът с неорганизираността (на фона на испанските анархисти от 1930-те днешното е катастрофално, макар че и те допускат грешки - съгласяват се на компромис с контрареволюционери) е следствие от недостатъчната идейна грамотност на хората, които се назовават анархисти. Ама да си анархист "теоретично" е смешно. Повечето човешки идентичности не им достига да се окичиш със значка - трябва и да мислиш и действаш според нея.
За какво е нужна тази организация?
Ами първоначално - за просвета, за ограмотяване на хората. Така че не само да се множат симпатиите към анархическата идея (и да се разсеят заблудите наред с нарочните дезинформации), но и да се преодолява спънката "хубаво е, ама утопично" (защото не е утопично, стига да се видят историческите факти и тяхното философско обобщение от Кропоткин, Рокер, Георги Константинов). Систематичната просвета изисква организираност - преди всичко за нуждите на самите просветители (да изгонят бръмбарите от главата си), за достигане до ушите на хората (за да се изпъдят бръмбарите и от техните глави), а последното не е лесно, предвид организираното оглупяване и заблуждаване на народа от държавата и апологетите на капитализма.
Никоя революционна ситуация (у нас имаше 4 за последните 25 години) не се случва без подготвено съзнание на хората (не непременно мнозинство изобщо, но мнозинство от по-активните и решителните, които стават катализатор в среда, която си има понятие какви решения съществуват за удовлетворяване на техните трайни потребности и интереси). Дори напротив - всяка революционна ситуация е давала шансове на все по-нагли бандити да се закрепват във властта, принуждавайки "старите" властници да делят с тях копанята и камшика за контрол над напълвачите на копанята. Защо са успявали? Защото лесно са използвали масите хора за свои цели - пробутат им красив, но кух или направо лъжовен лозунг, след което задкулисно се пазарят или натискат моментните управници: "стани да седна, или поне направи място до теб". Обърканите в понятията и неграмотни идейно хора се връзват. И даже не се замислят "ама наистина ли без власт не може? наистина ли без частна собственост нищо не става? наистина ли ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА е толкова калпава?" - въпреки че фактите оборват изброените демагогеми (у дома, с приятели, с роднини - не става ли без власт? общата собственост при наистина солидарни отношения нима не дава благоденствие? ако човешката природа е толкова зла, как изобщо е възникнало обществото? жалко само, че после го е яхнала държавата - преди 6000 години се е случило, но на държавността още й се налага на носи шпори и маха с камшика, да побутва по малко захарчета, за да се удържи в седлото! след толкова стотици векове дресировка!), уви, илюзиите умират последни. Пардон, надеждите умират. Илюзиите надживяват носителите си, досущ бактериалните инфекции: убият заразения, изпаднат в околната среда като спори и чакат някой да ги погълне, за да уморят и него. А става и още по-зле, защото привилегированото властническо малцинство ИЗПОЛЗВА тези инфекции, съдейства на заразата, само е неин източник - просто разполага със силни животоподдържащи средства, в това число цинизма и лицемерието.

Вметка: по протестите (но и в кабинетите на властта!) често се говори за "разпад на държавността"... разбирам от това да са разтревожени властниците. Но да кършат ръце и "борците за промени"?! Където държавната принуда се разпада, остава самото гражданско общество - толкова ли е смачкано и зомбирано, че е неспособно да се самоуправлява?!

И последно: моля, позамислете се, като размахвате държавни символики, знамената. Постоянното внушение "да се обединим" е мозъчен вирус. С кого ще се обединявате? С олигарсите? Или само искате да махнете ТЕЗИ, за да качите на гърба си ДРУГИ?


Към Ангел Златков:
Непременно ще видя курсовата работа в най-скоро време; засега ме смути само оскъдният списък източници. "Проектът за социална революция" на ФАФ страда от вкоренилия се сред френските активисти реформизъм. Добросъвестното представяне на ЧАСТ от теоретиците на анархизма все пак остава непълно и с погрешни акценти.
А дали има почва у нас... кооперативното движение как така имаше? То си е анархизъм - най-вече по Прудон. Възрожденските училища? Самите освободителни движения, заразени с идеите на Бакунин?

04 юли 2013

ЛЯТНАТА ФИЕСТА

От настоящите протести си вадя печални изводи.

Три основни момента, по мое мнение, провокират да ги виждам като безплодни:
Първо, протестите не са антисистемни. Лозунгите "системата е наред, за подмяна са политическите лица" и "да освободим държавата от превзелата я мафия" са от една страна крачка назад спрямо вълненията от февруари-март (там, макар и плахо, макар и за кратко благодарение на мутренските агитки, имаше нагласа "против партийната система"), а от друга - легитимират всичко порочно от политическата и стопанската практика от 20 и повече години насам.
"Система", която поражда и поддържа неравенство и привилегии, изкривява усета за справедливост до банална завист, потребностите - до консуматорство, не може да е "наред". Оттук тя и подбира съответните "лица" да й служат, с изгода за себе си, разбира се. Каквито и лица да се натикат в нея, те бързо ще се превърнат в мутри. Промяната й "отвътре"? Древна като света заблуда; по правилата на една система не се получава нейна коренна промяна.
Държава и мафия - не са жертва и хищник. Те са партньори, при това естествени, защото си приличат по същност, цели, структура, начини на функциониране.
ДЪРЖАВАТА Е МАФИЯ, МАФИЯТА Е ДЪРЖАВА.
Докато в масовото съзнание се поставя знак на равенство между държава и общество, между властови институции и страна, масите ще се движат в кръг, начертан им отгоре.
Второ, мнението "да се обединим", както и "не е модерно да се делим на богати и бедни", е глупаво мнение. Самозаблуда в най-добрия случай. Или прикритие на манипулация.
Кой с кого да се обединява? На каква основа? Под знамето "анти"? Неконструктивен подход. Хората лесно се обединяват "против нещо" - но кавгите започват веднага, щом стане дума "за какво конкретно се борим". Защо? Тъкмо заради най-основното обективно разделение на богати и бедни, на управлявани и управляващи.
Който не иска да бъде управляван, потискан, пренебрегван, той не се държи като такъв, не проси от институциите "да вземат мерки", а действа.
У нас "действието" обаче не минава етапа "надуване на свирката", налягането на парата така и не стига до буталата. Получаваме отражения на отражения, самоцелни перформанси, претенциозност до абсурд.
Чух и прочетох, как някои "лица на протеста" заявяват гордо, че на площадите не са заради "битовизми", а заради "принципи".
Веднага питам: кои принципи? тези на държавността? на икономическата власт? на изтърканите "морални ценности"? И откога битовизмите, елементарният минимум за съществуване, станаха толкова маловажни? та животът е изтъкан от битовизми!
Трето, формата на протестите. Граждани създават неудобства на други граждани. Губят собственото си време в деклариране на недоволство... и очакване някой друг да "вземе мерки". "Спазвайки законите" и "благодарейки на полицията". Защо не притискат пряко политиците, мутрите, работодателите, банкерите и цялата глутница техни измекяри? Знае се къде живеят, знае се къде работят. Хоровите викове, транспарантите и замерянията с храна (за някои този битовизъм е буквално мъчителен, след като не може да си купи тази храна) от улицата не ги трогват. Е?

След такава критика е редно да се предложи "какво да се прави". И как именно да се направи.
Има една ужасна българска поговорка: залудо работи, залудо не стой. Все си мисля, че работата залудо е престъпление срещу себе си - да работиш и да се примиряваш, че някаква необорима природна стихия ("властта") ще ти прибере каймака, ако не и всичко. Както и да вършиш нещо, без да се замислиш какво искаш да постигнеш - а тъкмо за помислянето е нужно да се постои малко ("залудо", от гледна точка на някои).
Много пъти съм предлагал тъкмо да постоим, да помислим. Да прочетем някои неща: Михаил Бакунин, Пьотр Кропоткин, Рудолф Рокер, Георги Хаджиев (при все недостатъците на последния), Георги Константинов. По себе си знам, колко мъчно, на диви криволици излизат набитите ни в главата предразсъдъци. Но тръгнат ли, нека не ги спираме, не да зацикляме върху авторитетни афоризми (подхвърляни ни от раждането до смъртта пак отгоре), а да подкрепим освобождаването на умовете си с дела. Неслучайно в даскалото, като ни изпишат формулите на дъската, ни дават и задачи, някои абстрактни, други с практическо приложение - за да могат тия формули да се осмислят надълбоко. Никой не кара учениците да назубрят всички природни факти (закони), а чак след това да правят нещо. Всяка теоретична хапка (опитът на миналите поколения) се закрепва със стъпка на реални дела.
Властта "не работи"? (това е заблуда - тя винаги работи, винаги за себе си) Изземваме тогава нейните функции, вършим това, което ни се струва редно.
Има проблеми в квартала, в жилищния блок? Събираме се, намираме съгласие, правим каквото е нужно сами. Но как да намерим съгласие с местния хулиган, чорбаджия, чиновник, мутра? Няма как. Принуждаваме ги да спрат да принуждават хората да се съобразяват с тях.
Това трябва да се прави. Съпротива, самоорганизация, самоуправление. Според принципите на личната свобода, социалното равенство, солидарността и справедливостта. В малки общности - трудов колектив, съседи, приятели, хора с общи културни интереси. Постигнатото на локално ниво се разширява по механизма и структурата на федерализма.
Само така ще има шанс нещата да не останат "залудо".

Опасявам се обаче, че скоро няма да стане така. Инерцията влече протестиращите към старите коловози, вмества ги в старите калъпи: избори, представителство... но кой може да представи народа по-добре от самия народ?

.