26 май 2012

ПЕСИМИСТИЧНА ПРОГНОЗА ЗА ХХІ ВЕК

Хронологично ХХ век е траел от 1901 до 2000 година, но исторично започва с Балканската война – предговор към Първата световна. Титрите на този епизод от човешката история тръгват от момента на разпадането на СССР (окончателният провал на диктаторската версия на държавния монополистичен капитализъм), а надписът “КРАЙ” се появи под формата на кризата от 2008 – пукването на финансовите балони отбеляза достигането на предела на възможностите и на частния капитализъм (колкото до либералната представителна демокрация – този модел е в криза откакто започна свръхбюрократизацията на ЕС, тоест още в средата на филма, а днес проектът “социална държава” неотклонимо се свива като неизгоден за глобалните корпорации).
Двайсети век обаче в някои места още се проточва – например в Китай.
През целия този епизод (1912 – 2008) два основни лагера водеха жестока битка помежду си – силите на Рационализма и Ирационализма, но и в техните редици бушуваха вътрешните борби между прикритата с рационални одежди ирационалност и рационалността, посегнала към практиките на ирационалното. Преди това хората от ХІХ век бяха очаровани от перспективите на науката, но несбъднатите свръхочакванията повлякоха вълна на разочарование, без основната вина за излъганите надежди да лежи изцяло върху науката и техниката. Технологичните постижения, застой и провали по-скоро се дължат на социалната среда, която модулира насоките на работата на учени и инженери, задава рамките на масовизирането на успехите, а последиците от несполуките прехвърля от болната глава върху здравата. И така, в текущото столетие вярата (ирационалното) като че ли взема солиден реванш.

Три научно-технически сюжета ще доминират през ХХІ век:
* бактериалните биотехнологии и нанотехниката;
(радикални промени в начините на добив на енергия и минерални суровини, в рециклирането на отпадъците и съхранението на продуктите, неузнаваеми ще станат медицината и селското стопанство)
* автоматизация и персонализация на производството;
(още по-голямо намаление на заетостта в производствената сфера, още повече безработица и обедняване)
* комуникации и информационни технологии;
(твърдо обособяване на два паралелни свята – “реален” и “витруален”, всеки от които ще притежава както реални, т.е. действени възможности, така и виртуални, т.е. формални, изпразнени от съдържание характеристики; появата на нов тип човешка идентичност – “граждани на информационните мрежи”).

Пак три ще са и социално-културните предизвикателства:
* търсене на алтернативи на капитализма и политико-административното управление; повечето предложения ще носят “екологична” окраска – дори и най-вече новите версии на тоталитаризма;
* изборът “глобално или национално” – с вътрешен избор във всяко от тях: глобалното на корпорациите (и новия тип войни със силите на частни армии) или глобалното на народите (и пълен отказ от силово решаване на споровете), националното като инструмент на доминиране или националното като чист художествен колорит;
* конфликтът “знание или вяра” – с компромисни (нулеви) решения, с ирационализиране на науките, с опит за рационализиране на религиите.

Та песимистичното в прогнозата ми е, че търсенето на алтернативи на капитализма ще протича предимно по пътя на сляпата вяра в желаното вместо действителното; собствено науката и техниката ще се окажат в ролята на слугини на новоустановени и модернизирани стари религии; с една дума – ирационалното и псевдорационалното ще станат най-мощни фактори на влияние. Затова очаквам възход на режими, загрижени повече за екозащитата, отколкото за оцеляването на населението; корпорациите окончателно ще доминират над държавите в сферата на външната политика; стереотипите на национализма ще блокират противодействието срещу корпоративния произвол.

Остава упованието, че исторически ХХІ век няма да продължи дълго.


.

19 май 2012

Новите дрешки на ACTA и старите търсения на "златна среда"

Накратко моето мнение по авторското право: всеки има свободата на достъп до всички материални и информационни блага на цивилизацията - без привилегии, без заслуги.
И веднага уточнявам - "златна среда" го пиша в най-жлъчния и презрителен смисъл, на който съм способен. Става дума за патологичното желание за компромис с неща, с които компромисът е подобен на лекуване на гангрена с аналгетици.

Прави ми впечатление, че дори най-върлите противници на копирайта и ограничителните режими, дори най-умните и уж свободолюбиви блогъри зациклят върху дилемата "как да опазим овцете (свободата) цели и вълците (корпорациите) сити".

Григор Гачев предлага ограничаване на корпоративната алчност чрез "закони, написани от бедните". Все едно сетни сиромаси пишат и приемат закони. Все едно думите на Христо Ботев относно законите са изгубили актуалността си. При все това, Григор е категоричен, че корпорациите са асоциално, социопатично явление, а държавата често е свързана с "корупционната машина" (според мен държавата и машината са едно и също).

Вени Гюрова, въпреки оптимизма си, също твърди, че изповядва "десни ценности" и рекламира "творческата сила на предприемачите и свободния пазар". Все едно пазарът може да бъде свободен, а капитализмът все някъде (дълбоко в себе си) крие "човешко лице". При все, че тя много добре вижда фактите. Кое я кара да вади неверни изводи и да се застъпва за половинчати мерки?
Проблясъци забелязах единствено у Юлий - но и той се спъва, защото не се осмелява да прекрачи границите на стереотипа "покупко-продажба", като и той негласно е убеден, че "живеем в най-добрия от всички възможни светове", че на "по-малкото сегашно зло" просто не съществува алтернатива.

Това е общото на всички борци срещу АСТА и други подобни мераци за потъпкване на човешката свобода (със съвсем очевидна печалба от това потъпкване). Всички противници на монополизма по рефрекс приемат схемите "пито-плането" и "няма безплатен обяд" за меродавни, а алтернативините идеи смятат за "утопия". Нищо, че във всекидневния си живот, особено в семейството и с приятели, постъпват точно според утопиите.

За справка: терминът "утопия" не означава "нещо невъзможно". Означава "място, което го няма". Няма го сега. Винаги обаче има първи път.

Колкото до засегнатия проблем с АСТА и други от сорта... ами 1001 пъти да режете отровното стръкче, то пак ще пониква, защото отровният корен остава. Към него не посяга ръката на противника на стръкчето. Защо? От страх? От консерватизъм? От дозата идиотизъм, полагаща се на всеки мъдрец?

Ако например Григор без колебание посяга към скалпела, когато регистрира възпален апандесит, защо веднага отдръпва ръката си от ножа, когато види още по-опасно явление в организма на обществото? Защо тутакси препоръчва терапия с илюзии? Вярно, в случая не се борим с чревен израстък, а с цяла мрежа мирогледни и институционални метастази. Отписахме ли пациента, човечеството? Сложно е да се оперира? Нека се опитаме да преговаряме с тумора? Смешно и жалко.

Според мен АСТА и всичко останало не е корен, а симптом. Истинската болест се нарича "капитализъм" - и дори защитниците му виждат неефективността на този модел взаимоотношения, стряска ги разточителството и безчовечността им. Обаче и реформаторите се въртят в порочния кръг на безалтернативността.

Съпътстващият проблем, тясно свързан с основното заболяване, е "държава" - апарат за насилствено гарантиране на привилегиите на корпоративното малцинство, което се тупа в гърдите, че създава всички блага, а когато нещо не е наред, плюе по мързеливите си подчинени.

Между другото: капитализмът е започнал своя живот като държавен корпоративизъм - Ост-Индийските компании, английската и холандската - в началото на ХVІІ век. Какво се е променило оттогава досега? Нравът на хищника е същият, ако не и по-опасен.

Е, преговаряйте с него. Който оцелее, може би ще проумее, че тук е нужна не кръгла маса, а хайка. С пушки.




.