Пиесата "Гео" от Иван Добчев в Народния театър

Вече изразих накратко мнението си в седмичния коментар.
Казаха ми, че темата заслужава повече "позитивизъм", че светът, особено светът на изкуството, не е черно-бял.
Признавам правотата на тази забележка.


Самочувствието ми да пиша за театър, и то толкова зъбато, не се дължи на голям стаж като зрител. Двайсетина години минаха, откакто не съм стъпвал в театрална зала, при все че изгледах доста на брой стари филмирани постановки. Имал съм късмета и удоволствието да работя в театър - сценичен работник. Да строя декорите, да наблюдавам репетициите, да виждам как се създава една пиеса "в плът и кръв". Някои режисьори дръзваха не само да дърпат конците на актьорите, но и да се съветват с тях, та дори и включват в процеса "помощния персонал" - в такъв колектив чрез спорове и подхвърляни хрумки се раждаше нещо наистина изумително - достоверно, без видима граница между сцена и зрителска зала, възнаграждавано с ръкопляскане до болка в дланите, с усещането на целия състав, от режисьора до чистачката, че сме сътворили нещо значимо заедно.
Не знам как е градена пиесата "Гео". Оценявам добрите и сложни декори, които изискват доста труд както за измисляне, така и за направа, а сетне и за обиграване от артистите. Личи колко старание е вложено.
Започва впечатляващо, отвъдно. Изпипана, с физическа дълбочина и емоционално въздействие е нямата сцена: камион в мрака, войници стоварват чували с трупове и ги хвърлят в кладенец. Силни са епизодите с балконите, от които палачи си прехвърлят отговорността или се гордеят с извършените безчинства. От самото начало действието е интензивно, грабва. И не губи темпо. Но...
Темпото би трябвало да е обвързано със съдържанието. Сериозните послания би трябвало също да вървят по възходяща, от всяка следваща сцена зрителят да научава нещо ново - не като информация, не като списък имена на поети и политически дейци, а като усет за онази епоха, за която да не се лъжем, че е останала изцяло в миналото.
Уви. Посланията не само че не следват интензивността на формата на играта, но и олекват. И по-лошо: изопачават факти.
Да, творецът е свободен да прави интерпретации, стига тези интерпретации да не обръщат истината наопаки. Или, ако държи да даде алтернативно обяснение на някой исторически факт, да се потруди с доказателство: всички си мислите, че е било еди-как-си, но в действителност се е случило еди-какво-си - кой го казва? - ето кой го казва! - и аз, авторът, заставам зад тази гледна точка! Или нека никой не го е казал, но логиката ме е убедила, че се е случило така, а не иначе!
Тц. Няма такова нещо.
Пиеса по книга, и то книга като "В една и съща нощ" (от Христо Карастоянов), не е фасулска леснина. Налага се безпощадно кълцане на първоизточника, така че да остане най-същественото, без което не може. И тук вариантите не са един или два - защото не авторът на книгата адаптира творбата си за сцена, а авторът на пиесата представя своя прочит на книгата. Показателното тук е какво именно е избрал от книгата, върху какво е обърнал своето внимание - и какво държи да фокусира в очите на зрителя.
И така, постановчикът е предпочел да ни разкаже и покаже че:
-- Гео Милев бил неврастеник. Нито думица, освен репликата за сълзящата гной изпод стъкленото око на поета, че вследствие на раната (която как е получена? Пак едно изречение, вместо одата за Вийон или сцената с Худини, би свършило работа) Гео е изпитвал ПОСТОЯННО, изтощително главоболие.
-- изпил цяла газена тенекия вино;
-- вдигнал скандал, че щели да го удавят в Тунджа;
-- написал поемата "Септември" (да, също силен момент с груповото рецитиране);
-- твърде много и откровено приказвал пред английски емисари.
Последните две обстоятелства му коствали живота.
Спомена се приятелството на Гео Милев с Георги Шейтанов. Но къде бе поне кратичък епизод, който да ПОКАЖЕ това приятелство? Само това, че накрая двамата сякаш се варят в един и същ казан в ада?
И ако за причините за убийството на Гео зрителят получи обяснението "писал поема, раздрънкал се пред чужденци", то заради какво властта изтребвала анархисти?
Ами, защото "само стреляли". Толкова безразборно, че самият Шейтанов изпаднал в съмнение относно каузата си (за същността на която - пак нищо не прозвуча от сцената). Проплъзна и внушението, че Шейтанов бил привърженик на "общ фронт" срещу... какво? с кого? с каква цел, по дяволите!
Не, не упреквам пиесата в това, че не е пропаганда на анархизма. С голямо разочарование на фона на положения труд и старание на изпълнителите констатирам, че бе заобиколена истината. Зрителите разбраха за анархистите само едно: луди безстрашни глави, които геройски загиват незнайно за какви идеали, сеейки самоцелен терор.
Нещо като джихадистите, за жертвите на които след края на пиесата залата изтрая минута мълчание.
Не исках хвалебствия към анархическите каузи. Държах само да няма лъжи - и то подлички лъжи иззад ъгъла, под маската на "уважение към романтиката и храбростта".
Но постановката даде трибуна на лъжата.
Това показва докъде се простира смелостта на пиесата. Казва "А", но смутолевя "Б", пропуска останалата азбука и кара актьорите патетично да изкрещят "Я".
Не, патетиката не ме задави. Театърът има условности, а и все пак става дума за модернизма от началото на ХХ век, арт-деко и тралала. Подчертаното рецитиране не би дошло като пресолена манджа, ако бе съдържателно, ако не пробутваше лъжи и не бе изпъстрено с недомлъвки.
Показването на капитулиралия Шейтанов бе лъжа. Изчезващата от сцената Мариола бе недомлъвка. Бяха изредени думи за множество зверства в гражданската война 1923-1925-а, но защо спестихте, пак едно изречение би било достатъчно, какви гаври е изтърпяла Мариола преди да умре!
Пък и - а как е загинал Шейтанов? Разбра ли зрителят, че и гробът му се не знае?
Да, пиесата се осмели да заклейми отделни исторически персонажи и "незнайни неотговорни фактори", да осъди безлично кланетата (ей така, изобщо, декларация "ние сме против насилието"), да пророни сълза и да надене траур за жертвите. Не посмя да каже за какво съзнателно са отивали на смърт тези жертви. Проехтя фразата, че когато държавата убива, било налагане на ред, но когато й отвръщат - наричало се терор. И? Нататък? Само още две-три думички, за да не увисне изреченото?
Няма.

Затова стигнах до този извод: жалко за старанията, жалко за труда, щом в тях, като в хубава наглед ябълка, ни поднесоха червива вътрешност. И зрителите я преглътнаха. И станаха на крака да благодарят. Не че нямаше за какво, както вече посочих. Всички актьори се справиха - според зададените им рамки, а неколцина главни изпълнители демонстрираха висш сценичен пилотаж.
Само че в името на нещо, което не е за благодарност, а за спешно повръщане с цел предпазване от отравяне.

* * *
Добре, ами какво направихме ние, сегашните анархисти?
Скромно - раздавахме на влизащите зрители извънредния брой на вестник "Свободна мисъл", с поемата на Гео Милев и изложение на идеите на Шейтанов в негови цитати. Плах опит да попълним празнините и да изправим кривините на "художествената интерпретация", в която най-сполучливите превъплъщения на българските млади актриси са ролите на курви.
А може би трябваше, рискувайки да обидим старанията на създатели и изпълнители, да напуснем демонстративно залата - заради червеите и изпражненията на червеите в сърцевината на ябълката.
За съжаление, съвременните анархисти сме далеч от Шейтанов и другарите му, които не отстъпвали от тезиса "има властници и анархисти, по средата няма място за идеи и партии". Капитулантската нотка в пиесата се отнася за нас, "анархистите" от 2015-а, но не и за АНАРХИСТИТЕ от 1925-а.
Ние се радваме на "поне ни споменаха". На "по-малкото зло" се радваме, точно като цялото българско общество. Грешка. Допуснато по-малко зло бързо става голямо, огромно. По-добре да продължава мълчанието за анархизма, отколкото да има говорене с полуистини, по-вредни от откровената лъжа.
Усещам, как някой ще ме апострофира: щом не сте на ниво, значи нямате нравствено право на възмущение от пиесата, първо поправете себе си!
Нека. С право или не, ако не забием пръст в гнилото, за да го покажем, с какви очи се мъчим да продължим делото на Шейтанов?

Украйна, Майдан 2014

Ситуацията се промени, от протести за "по-добра власт" се тръгна по пътя на по-категорична съпротива, крайно недоволство срещу системата. Днес в Украйна е актуален лозунгът "Дайте властта на народа" - тоест на майдани във всеки градски квартал, всеки град и всяко село. Разбира се, идеята за ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ има своите конкуренти всред хората, които стоят с денонощия на Майдана. Но кой друг би могъл да настоява за този лозунг, освен самият народ, разочарован от опозицията, измъчен от политиката на правителството, гневен от садизма на жандармите, тормозен от платени хулигани?
С кого трябва да са украинските безвластници? Какво чакат? Друг народ? "Правилен" начин протест? Или да направят опити да влияят на умовете именно в този (относително) благоприятен момент?

Виждам четири варианта за развитие на Майдана:

А) категорично поражение;
заинтересовани: Янукович, Кремълските му покровители, част от населението, която основателно или не смята президента за "по-малкото зло";
последици: показни "жестове на помирение", реални действия - репресии срещу всички участвали в противостоенето и сблъсъците (както и дарявали средства за това).
вероятност: малка (2 от 10), предвид факта, че потенциалните губещи са силно мотивирани за съпротива.

Б) оставка на Янукович, нови избори; (Майданът става ескалатор за нови управници)
заинтересовани: бизнес групировките, които са конкурентни на сегашната власт, или за които Янукович вече е "гърмян патрон"; м.б. САЩ и ЕС;
последици: нови "лица във властта", Майданът се разпада, селективни репресии срещу жандармите... и "екстремистите" от сблъсъците. След 5-10 години ситуацията се повтаря - пак протести и размирици;
вероятност: малко по-голяма (3 от 10), предвид влиянието на Русия;
Подвариант: начало на евроинтеграцията, която ще доведе до проумяване на истината за "европейското семейство", в което уж всички са равни, но някои "по-равни" от останалите - а това може да дестабилизира и целия ЕС, да го тласне към революционни сценарии, по-трудни за прогнозиране (поне по-трудни за мен, повече от скромен "аналитичен капацитет").

В) споразумение между Янукович и опозицията, нови избори;
вариантът е приемлив за всички политически сили и "външни фактори", но неприемлив за протестиралите "радикали";
подвариант: Майданът има известни шансове да бъде запазен като "коректив на властта и на политическата опозиция" - но постепенно пак се разпада, когато изчерпи капацитета си на "отдушник" (когато стане ненужен на политическите популисти);
вероятност: (7 от 10)
След десетина или по-малко години недоволството пак ще достигне точката на кипене, възможен е по-радикален нов Майдан, освен ако не се отворят възможности за масова гурбетчийска емиграция към ЕС - тогава потенциалът просто ще липсва.
В трите варианта дотук големият губещ е "народът" - огромното мнозинство все по-бедни и безправни украински граждани.

Г) Майданът се радикализира и натрупва самочувствие, настоява за ролята си на "единствена легитимна НАРОДНА ВЛАСТ без посредници";
вероятност: 4 от 10
федерализация на страната (лансирана през 1990-те от т.нар. "националисти"), засилен елемент на пряка демокрация... но при съхранено икономическо неравенство, което ще опорочи всичко постигнато - в най-добрия случай (2 от 10); тогава се задълбочава революционна криза, евентуално въоръжените структури на прякото самоуправление и еманципираните от профсъюзни бюрократични централи работнически сдружения ще се опитват да коригират положението, като се противопоставят на манипулативните действия на едрите бизнес групировки (самостоятелни или финансирани отвън) да влияят върху решенията на органите на самоуправлението.
Но без масови движения, които да се обърнат към модела на самоуправление И В ИКОНОМИКАТА, шансовете за успех са много малки... засега.
противници: всички политически сили, едър бизнес и "външни фактори";
Реално: 1-2 от 10, тоест претенциите на Майдана (мрежата майдани) за единствена легитимна власт няма да се наложат в крайна сметка, поради съпротива на заинтересованите в реализиране на други сценарии (и тяхното надмощие в манипулативно, огранизационно, репресивно и финансово-ресурсно отношение), както и поради липсата на достатъчно сериозно социално движение с програма в тази насока.
Но дори временна победа или установяване на елементи на пряка демокрация в бъдещата форма на управление в Украйна означава, че следващият (до 5 години) Майдан ще бъде по-категоричен в социално-революционно отношение и ще има по-добра стартова позиция. Разочарованието в партийната опозиция ще е пълно, осъзнаването на интересите всред народа ще е по-голямо, симпатиите и надеждите към и за "народна власт" ще имат по-здрава основа.

Следователно, всеки който смята себе си за "прогресивен", би трябвало да подкрепи последния вариант, без да се плаши от "нажежаване" (гражданска война фактически така и така се води, само дето бедните и средните слоеве не се съпротивляват организирано на потисничеството с измерения на геноцид от страна на олигархията; пък и засега гражданският конфликт би приел формата на война на гражданите срещу властта, не толкова между части на народа), без да си търси оправдания (сред които и например погнусата от сътрудничество с т.нар. "националисти", защото на този етап същественото противопоставяне е между етатисти и самоуправленци (недоосъзнати безвластници)).
Налагането на последователна пряка демокрация в Украйна неизбежно ще постави остро проблема с неравенството, породено от конкурентната икономика, ще създаде благоприятни (макар и навярно не много мирни) условия за нататъшен социален прогрес. А ставащото в Украйна ще се отрази върху целия регион.
Не е изключено в този случай да се стигне до "миротворческа интервенция", съвместно "възстановяване на реда" на НАТО и Русия, което би бил най-лошият вариант за интервентите, защото именно при такива условия се появи Махновщината през 1918 година. Смазана преди, този път подобна съпротива (надявам се) ще си е извадила поуки от миналото.
Опитите за подялба на Украйна няма да се възприемат добре от мнозинството население при все "семейните кавги" вътре в различните групи на украинския народ.

И така, главната задача днес е утвърждаването на майданите като единствени изразители на народната воля, без делене на "националистически" и "социални" противоборстващи крила. Повече политическа в този смисъл революция, ще повлече и социална такава. За която всички РЕАЛНО леви движения трябва да са подготвени (програмно, организационно, практически), като подготовката трябва да започне СЕГА.
Такава подготовка включва УЧАСТИЕ в събитията.
Обратното би било израз на организационно, идейно и аналитично безсилие. Би било провал на идеята, изневяра на лозунга на Нестор Махно: "Винаги с потиснатите срещу потисниците".

***
РЕЗЮМЕ НА РУСКИ:
Период прошений к власти стать "хорошей" закончились, на повестке дня стоит разгорающийся народный бунт против произвола управников.
Сегодня в Украине актуален лозунг "Вся власть майданам!"
Фактически это - народное самоуправление, майданы по городским районам, городам, селам и поселкам.
Кто другой смог бы лучше отстоять и защитить структуры ПРЯМОЙ ДЕМОКРАТИИ, чем анархисты и антиавторитарные левые?
Не надо ждать "правильных" протестов, не надо обижаться, что "народ не тот", не надо брезговать встать рядом с т.наз. "правыми" (они довольно неоднородны).
Бездействие равносильно предательству слов Нестора Ивановича Махно "Всегда с угнетенными потив угнетателей".

Возможны четыре варианта развития ситуации:
А) поражение Майдана, разгон его, репрессии против его участников и помощников;
Б) отставка Януковича и выборы - торжество политической оппозиции... и повторение Майдана через некоторое время, потому что "новая влада" будет ничем не лучше этой;
В) соглашение между Януковичем и оппозицией (и внешними факторами вне страны) - снова, как и в первых вариантах, это значит поражение народа;
Г) Майдан осознает себя как ЕДИНСТВЕННАЯ власть в стране, самоуправление народа без посредников (партий, Рады, правительства, бюрократии, олигархов).
Разумеется, одно прямой демократии в политике и администрировании мало - в этом простые граждане Украины быстро убедятся, но это уже будет следующим шагом социального прогресса.

подробности - на ЕФА.

.

АПОСТРОФИ

Съдържание:
1. Поводът
2. Цитатите
3. Какво да се прави? ("кратко описание" по молба на читателите, страдащи от синдрома на неконцентрирано внимание)


1. ПОВОДЪТ е поредната дискусионна драма в пластмасова чаша изветряла газирана вода, а именно - запис от блога на Григор Гачев. В него е цитирано послание на Анелия Стойкова, което по технически причини не смогвам да коментирам на страницата на източника. НАКРАТКО, момичето с право се ядосва защо "старото поколение" ги дърпа назад с думите "Тихо стой". Чудесно. ОБАЧЕ следва съвсем нелогично продължение - под мотото за "смяна на системата", се повтарят исканията от актуалната тези месеци протестна мода (есенна колекция): повече морал в политиката, оставка на правителството, нови парламентарни избори. Все действия, които в никакъв случай не са антисистемни, а твърдо просистемни, в помощ на режима, който поражда недоволство. В помощ, защото му се дават поводи да си мени кожата, да отлюспва омразни персонажи от държавния етаж на обществото, но нравът на чудовището остава същият. На всичко отгоре протестиращите млади се кълнат във вярност към гадината - пеят химна, размахват символиката, приемат свободата ЕДИНСТВЕНО като право да си изберат нов "добър цар". Извинявайте, дечица, но от "Тихо стой" бягате към позицията "Шумно стой, без да правиш нищо по същество"!
Не биваше да остана безучастен към тази проява на късогледство, просто понеже преди 20 и кусур години вече съм бил в същата роля на полезен за системата идиот. Не се сдържах, не съжалявам за което, да констатирам какво поколение породи "пазарът и демокрацията", при това без да отричам, че моето поколение е наистина "похабено". Защото форматираното от "прехода" младо поколение показва симптоми на още по-голяма похабеност. То не умее дори да се бунтува, не смее да е крайно даже в отрицанието, пък конструктивизмът му се държи досущ шаранче, което кълве всяка пусната му от Системата "държава-капитализъм" примамка.
Нямах намерение да поучавам - възрастни хора! на годините на повечето апостоли на Априлското и други въстания! - но да изръмжа срещу самодоволството, с което активната част от младото поколение се самозаслепява - това наистина поисках. И го сторих.
Реакцията се оказа предсказуема.

2. Цитати
темата; ако в нея настъпят някакви модерации, ще се самоцитирам в автокоментари тук.
(още реплики, длъжки, за мое собствено неудовлетворение, ще намерите пак при Гачев в темите "Няма дим без огън" и "Престъпност и пострадали")
В блога на Калин Ненов също бях писал (темата "Студентска окупация – пресни впечатления"), но там ме изтриха (какво пък, блогът си е негов), затова нямам линк, само извадки от личния ми архив:
----
Григор on 2013/11/14 at 20:37 said:
Браво на Анелия!

Шаркан on 2013/11/14 at 22:15 said:
“браво”, да
толкова плам, толкова хъс – за да не се променя нищо, само да е по-лъскавко…
много тъжно
----
Ана Хелс on 2013/11/13 at 14:28 said:
И аз това питам … Хубаво е, че протестират и ще протестират младите, но има ли някаква организация от тези млади радетели за нов морал, която да подкрепя на следващите избори?Никой не казва по новините каква е алтернативата, всички искат да рушат прогнилото – което е супер, ама никой не дава ясна идея какво и как да съградим след това. ... ... ...

Шаркан on 2013/11/14 at 22:48 said:
каква е алтернативата ли?
с три тезиса:
- самоорганизация за съпротива/самозащита и самоуправление, т.е. ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ (вж. уикипедия, особено източниците от статията)
- социализиране на собствеността, която произвежда блага
(обратното както на национализация/одържавяване, така и на приватизацията);
- социализиране на системите за разпределение на произведените блага.
! всичко друго НЕ Е алтернатива, а търсене на “добър началник”, “добър политик” и други преследвания на собствената сянка. Практикува се много отдавна и вече би трябвало да е ясно, че резултатът е нулев. Което би трябвало да НАМЕКНЕ, че вариантът на “държава/капитализъм с човешко лице” обитава реалностите на споменатите тук Дядо Мраз и Гандалф.
! повече подробности – на сайта на вестник “Свободна мисъл” (издание на Федерацията на анархистите в България), пак там има и библиотека с още по-подробни материали.
Който се интересува – да заповяда. Който не припознава “своя борба” в това – да не губи моето и своето време в празни препирни.
----
avasilev on 2013/11/12 at 20:25 said:
Как промяна? Зад кого да застанем? В какво да вярваме, когато няма кого да изберем?

Шаркан on 2013/11/14 at 22:40 said:
ми застанете зад себе си!
----
Григор on 2013/11/14 at 20:37 said:
Чия работа е издигне тези, които да избереш, Але?
Кой взима заплата, за да ги убеди да се кандидатират, а не си върши работата? Чие задължение е да им организира кампания, да им събере пари, да им тича тичането, да събира гласове в тяхна подкрепа…?
Кой е този, дето не се е погрижил да ти ги осигури? Дядо Мраз ли е пропуснал да ги донесе в чувала си, или Гандалф да ни ги намагьоса отнякъде? Кажи кой е, че да му се накараме здраво, та друг път да си гледа работата и да не оставаме без избор!

Шаркан on 2013/11/14 at 22:39 said:
окончателната еволюция на свободата я сведохте до избор на това кой ИЗБРАННИК да заповядва.
Така въпреки големите приказки “свобода или сигурност” се оказа, че е предпочетена сигурността.
крайният резултат е предсказуем – и много печален.
----
____________________________________________
Забележка: Калин спокойно може да пише в моя блог, без опасения да бъде трит; не смятам критиката за "обида", когато наистина е критика, а не мерене на пишки, както например с един унгвент от форума на клуба "Иван Ефремов" (уви, клубът се е превърнал в скучна махленска кръчмичка с лакърдии за идеално сферична фантастика в абсолютен вакуум, фукане с дипломи, награди, публикации, чат-пат бизнес-съвети... и гордо рекламиране на фашизъм в прав текст).

3. Понеже непрекъснато ми искат "кратко описание какво да направим", при все че в същите теми съм казвал какво според мен трябва да се прави, хайде отново да го напиша. Белким го прочетат тия, които питат. Щото често питат ЕДИНСТВЕНО в името на спорта, не за да получат отговор. Или вирят нос, че "няма да ме слушат, докато не им покажа резултати". Май ме смятат за магьосник. В същото време какви резултати демонстрират доктрините, зад които опонентите ми застават? Ами същите резултати, които определят облика на нашето съвремие. Тъкмо съвремието, което непрекъснато генерира недоволство. Та? Не се ли изчерпаха възможностите за "ремонт" на системата? Или опитите трябва да продължат заради самото действие? Целта е нищо, пътят към нея е всичко, тъй ли? Ходенето, тичането и пълзенето по затворена крива откога се смята за прогресивно движение?
Риторични въпроси. Та по точката:

а) вместо студентите и други "активисти" да се друсат с естествено синтезиращ се в организма им адреналин и ендорфини по площадите, да се огледат там, където живеят и работят (които работят, разбира се, не тия, дето ги издържат мама и тате). В спокойната извънмитингова обстановка със съседи и колеги да се събират редовно и да умуват КОЕ ИМЕННО би било алтернатива на съществуващите обществени отношения, както "глобално", така и съвсем локално, в собствения им двор, вход, блок, улица, квартал, а кое е вариация на изтърканите налични практики, които очевидно са ЧАСТ от проблема и НЕ СЪДЪРЖАТ в себе си никакви ключета или щперцове за решаването на същия проблем;
(повярвайте, това е скучна рутинна дейност, троши много лично време и по принцип нейното КПД се описва с поетичния (руски) израз "грам метал от тонове руда"; къде-къде по-вълнуващи са перформансите на площада! вълнуващи и кухи, онанизъм в почти буквалното му библейско значение, т.е. пилеене на материал и енергия - чисто за лично удоволствие)

б) от дискусионни клубове да се образуват, без майтап, революционни комитети, като онези на Левски. И то със същата цел - "чиста и свята". Днес поне не бесят за това и не пращат в Диарбекир, но като нищо могат да те нападнат "хулигани", да те викат "за справки" в полицията, да те уволнят от работа и да не те вземат на друга, да те скъсат на уж перфектно издържан изпит, да те притиснат с неплатени сметки... в краен случай ще те набедят, че сестра ти е курва (на което гордо може да отвърнете: "нали не е политик!", даже и да нямате сестра).
По разбираеми причини комитетите трудно ще се задържат в трудови колективи, в работата ви бди и началникът и ревнивите към конкуренти синдикални бюрократи. Но е хубаво да спретнете поне кръжок с хора от вашето работно място, с колеги от други предприятия със сходна дейност - стига да осъзнаете, че конкуренти са работодателите ви, а не вие помежду си.
Целта на тези комитети е:
- да катализират структури на гражданско самоуправление и съпротива, които отначало внимателно и "по ръба на закона" да игнорират нарежданията на властта, претенциите на монополистите, както и да контрират наглостта на мутрите, а в перспектива все по-смело и решително да действат както намерят за добре, без оглед на антисоциални закони и интереси на потисниците;
- да контактуват помежду си, така че и катализираните инициативи за самоуправление да могат да споделят опит и да си оказват помощ в решаването на насъщните задачи и преодоляването на общите проблеми;
- да се самоограмотяват - идейно, технически, комунално, комуникативно; да постъпват според наученото; да избистрят идеите си относно "как ще живеем утре" - и да експериментират с реализацията на тези идеи.
(според мен тези идеи следва да са следствие на няколко простички принципа, не толкова социални и стопански, колкото етични: лична свобода, социални равенство, справедливост, солидарност)
- да се структурират във федеративна мрежа за координация и взаимодействие (пояснявам: така както в комитета, гръбнакът на структурата за локално гражданско самоуправление, всеки участник е равен с другите и се стреми към постигане на съгласие относно мерките, които засягат всички, така и федерацията е колектив на колективи; и обратното - комитетът е федерация на личности).

в) постигане на гражданско самоуправление в областта на комуналното взаимодействие е необходимо, но недостатъчно условие, следователно е нужно да се появят, пак имайки за гръб Комитетите, граждански съвети по въпросите на производството на блага и тяхното разпределение - със стремеж към потребление според реалните нужди на хората, а не изключително според тяхната платежоспособност и капризи, мотивирани от "престиж". Това предполага, че тези Съвети ще формират работнически ядра в предприятията и обслужващата сфера. Съветите ще изучават възможностите да поемат пълен контрол над производството, т.е. да социализират собствеността над средства за производство, инфаструктура, запаси и ресурси, информация и средства за нейното съхраняване и разпространение. Пояснение: социализацията е точно обратното както на одържавяването (национализация), така и на приватизацията. Задачите по разпределение се поемат пък от потребителски кооперации. Известно време всички тези съвети и кооперации ще съществуват като проекти, тоест клубове за проучване "как това да стане и после как да го използваме и опазваме". Макар че има мегдан отделни инициативи да се реализират, без да се иска позволение "свише" - само чрез пряк конкретен натиск върху съответните работодатели и договаряне с началните производители (но не корпоративните!), при заобикаляне на търговци, банкери и други посредници-паразити;
(малко по-специфично е положението с образованието, но схемата е приницпно същата - свободен конструктивен проект на учащи се и преводаватели + родители и/или заинтересовани от "отглеждане на кадри" кооперации, задруги, социализирани предприятия; като практически сектор на образователната мрежа следва да се разглеждат медицинските услуги - и обратно: неформалните училища-техникуми-вузове са поддържащата база на медицинските звена; тук е приложима осъвременената схема на народните школа от Възраждането - именно тя благоприятства появата на комитети за освобождение)
- Комитетите трябва да се противопоставят на партийни и други идеологии, да запазват независимостта си, да служат на интересите на всички хора, които ги съставляват, а не на външни и вътрешни малцинствени групировки.

г) всичко това е дълго, трудно и не почесва суетата, но пък е единственият останал път за промяна (щом се стряскате от по-точния термин "революция"), понеже всички други са изчерпани (а и поначало са били ялови, ако седнете да помислите логично). Участието в избори, преговори, съглашения и сделки с властта, било държавна, било партийно-идеологическа, било икономическа не е давало и няма да дава резултати, но подлъгването да се играе по правилата на Системата е първата и единствена фатална грешка - също като грешката на някой нахакан новак да сяда да играе покер с изпечени мошеници.
(и, внимание! търсете социални контакти с малцинства, както "традиционни", така и "придошли". Човек е свестен или не без никаква зависимост от етническия си произход. Не стъпвайте на наклонената плоскост на национализма, който, колкото и "правилен" да е в горната точка, все се хлъзга към примитивна ксенофобия - защото наистина е хлъзгав, защото изопачава идеята за солидарност, превръща я в оксиморон, а в крайна сметка отдолу, в корена, непременно "става дума за пари" - за контрол над ресурси, на територия. Никакви национал-патриотични лозунги не прикриват простата истина, че "своята" мутра се прокламира като "добро", а като зло ни сочат не само "чуждата" мутра, но и нейните жертви.)

Това е, което ТРЯБВА да се прави, само това заслужава наливане на социална енергия и време, които от четвърт век поощрявано (от властимащите) се попиляват без никакви изгледи за подобряване на условията на живот.
Разбира се, можете да продължавате "в рамките на закона" и "запазвайки социалния мир" (който нанася повече поражения от гражданска война; пък и тя е налице такава война - просто едната страна не се съпротивлява), но после се сърдете на себе си, че животът е минал, а системата е останала същата, освен може би малко по-различно нашарена отвън, преминала от класическа чалга към нелеп рап, от политкоректност към ПОВЕЧЕ политкоректност (ескалация на лицемерието), от едни стари демагогеми към други, по-"пресни", ама пак мухлясали отвътре, пак гаранции днешните мутробогаташи (вчерашни партийно-комсолоски функционери плюс широка кална палитра сътрудници на ДС) да останат в рахатлък до уши и утре.
Или промяна - радикална, или имитация на промени с частни уреждания на топло местенце в системата, от което тя НИКАК не се променя, но преформатира уреждачите по своя си калъп.

толкоз. Ако има нещо неясно - вижте други записи в блога (или сайта на вестника, или същото място за баталии при Григор Гачев), за да не питате неща, на които вече съм отговарял с нарастващо раздразнение и досада.
Тук ще реагирам само на реално съдържателни въпроси и наистина състоятелни критики. Останалите коментари говорят за своите автори, не за тезисите от тази публикация.

благодаря за вниманието.

По повод някои коментари на "Лятна фиеста" във Фейсбук

(виж предишната статия)

за утопичността на анархическото общество:
1) всяко нещо някога е било "утопия", а и самият термин се отнася за "нещо, което ОЩЕ не съществува"; погрешно е да се влага смисъл "не съществува, защото е невъзможно" - за това си има друга дума;
2) буквално преди 10 години и на мен ми се виждаше утопично, докато не прочетох "Основи на безвластието" от Георги Хаджиев (при все маса недостатъци, основният от които е самоограничаването до националните граници на една страна, както и липсата на актуалните фактори на съвременността - глобализация, автоматизация, нееднозначната демографска ситуация в света и у нас, развитите комуникации и средства за обработка на информация) и "Федерализъм и централизъм" от Рудолф Рокер (и двете неща се намират в интернет). После се разсеяха съмненията ми относно това, че "анархизмът е възможен при масово узряло/"извисено" съзнание - след прочитането на "Нравствените начала на анархизма" от Кропоткин.
Вижте, анархическата теория не е измислена в кабинети. Тя е осмисляне на практическите проекти, на революционните борби (особено у Рокер, активист на анархосиндикалисткото движение, той обобщава полезното от делата, анализира грешките и предлага решения за избягването им). Тя е като диференциалната диагноза по доктор Хаус - установява проблема и предлага терапия, колкото и щура да е тя на пръв поглед.
Освен това, анархията РАБОТИ. Ще спомена САМО (от много други примери) опитът на Испания през 1930-те. Анархическият социален експеримент там не се проваля поради вътрешни недъзи, той е смазан насилствено с обединените сили на три тоталитарни държави (Германия, Италия, СССР) и съдействието на западните демокрации (вижте какво е писал участникът в гражданската война Джордж Оруел, отначало скептичен към анархистите). Проваля се и заради недостатъчната (само)организираност на самото движение по линия на международната солидарност: например оръжие за републиканците доставят само СССР (и той го дава само на проболшевишките партии) и Мексико (с недостатъчните си мощности за производство на муниции). При повече просветеност на пролетариата, във Франция, Великобритания и САЩ би имало масови стачки, вълнения, конфронтации - и като минимум социално ориентираните формации в Испания биха получили достатъчно средства за самозащита, ударите в гърба от буржоазните републиканци и от болшевиките не биха били фатални.
Накрая Сталин, стреснат от успехите на анархическите територии, подари на Франко победата, спогоди се с Хитлер и Мусолини (и същата 1939 година сключиха пакта Молотов-Рибентроп, като предишните договори със Запада за доставка на военно оборудване и стратегически материали не пострадаха - с една ръка Сталин формираше икономическа антигерманска коалиция, с другата - политически съюз с Райха, за да прецака всички; но прекали с игрите и самият се оказа прецакан през юни 1941).

За марксизма: полезно е да се прочете за споровете, не само идейни, но станали и лични, между Маркс и Бакунин - в същото време този момент е голям скок в анархизма, стига се до идеята, че само политическата свобода не е достатъчна, ако тя не е подплатена с икономическа, а като сума от двете - и духовна. Но икономическата свобода като конкуренция на частна собственост не е свобода, а въртележка на принудително катализирана борба на всеки срещу всеки за оцеляване.
Има и една книжка "Заблудите на марксизма". Преведена е ужасно, вкл. и името на автора - вместо Пиер Рамус, пише "Пиер Рамю"; то е псевдоним на австрийски анархосиндикалист, малко повече емоционален от необходимото, но точен в критиката си.
Основният проблем с марксизма е, че той е теория за усъвършенстване на капитализма (до държавен капитализъм в икономиката при политическата схема на партийната диктатура). Хегелианецът Маркс е решил, че това усъвършенстване е равностойно на "премахване". Сам ли се е лъгал или съзнателно е лъгал последователите си - отговорете си сами. Факт е, че не си дава труда да скицира поне на едро как би изглеждал комунизмът, но се занимава щедродумно с капитализма и тоталитарната "пролетарска диктатура" (на дело: диктатура на представителите на пролетариата! познато, нали? същото като "власт от името на народа на избраниците на народа над народа").

Какво не е наред тогава, защо все още губим?
1) променен е пролетариатът, производителят, който не е собственик на плодовете на труда си; преди много хора знаеха и умееха да произвеждат материални блага; днес преобладават онези, които умеят да преразпределят и да надграждат тези блага - машинното производство е причината. Освен това, днешните фактически пролетарии (продават труда си) се подлъгват да изповядват нетипично за обективното им положение в пирамидата на производството и управлението класово самосъзнание (класите не са измислени от Маркс, констатирано е тяхното съществуване доста преди него). Човек, който фактически е пролетарий, но много му се иска да е нещо друго, само че няма възможност да стане "другото" - това е класическото определение за лумпен ("изпаднал от класата си").
2) някои пишман-анархисти панически бягат от повече организираност на движението, не искат да създават организация и да работят в нея - било "болшевизъм". Характерът на една организация се определя от нейните цели (действителните, не камуфлажните), а целите определят (не оправдават!) средствата.
Целта на болшевиките бе да установят собствена държава и да я ползват за партийни интереси, като камуфлажно крещяха за комунизъм (но ни казваха как държавните чиновници сами ще се откажат от привилегиите си и обществото ще премине към комунизма, нито как изглежда този комунизъм - с това дръзваха да се занимават писателите фантасти, практически всички те са имали неприятности заради това).
Проблемът с неорганизираността (на фона на испанските анархисти от 1930-те днешното е катастрофално, макар че и те допускат грешки - съгласяват се на компромис с контрареволюционери) е следствие от недостатъчната идейна грамотност на хората, които се назовават анархисти. Ама да си анархист "теоретично" е смешно. Повечето човешки идентичности не им достига да се окичиш със значка - трябва и да мислиш и действаш според нея.
За какво е нужна тази организация?
Ами първоначално - за просвета, за ограмотяване на хората. Така че не само да се множат симпатиите към анархическата идея (и да се разсеят заблудите наред с нарочните дезинформации), но и да се преодолява спънката "хубаво е, ама утопично" (защото не е утопично, стига да се видят историческите факти и тяхното философско обобщение от Кропоткин, Рокер, Георги Константинов). Систематичната просвета изисква организираност - преди всичко за нуждите на самите просветители (да изгонят бръмбарите от главата си), за достигане до ушите на хората (за да се изпъдят бръмбарите и от техните глави), а последното не е лесно, предвид организираното оглупяване и заблуждаване на народа от държавата и апологетите на капитализма.
Никоя революционна ситуация (у нас имаше 4 за последните 25 години) не се случва без подготвено съзнание на хората (не непременно мнозинство изобщо, но мнозинство от по-активните и решителните, които стават катализатор в среда, която си има понятие какви решения съществуват за удовлетворяване на техните трайни потребности и интереси). Дори напротив - всяка революционна ситуация е давала шансове на все по-нагли бандити да се закрепват във властта, принуждавайки "старите" властници да делят с тях копанята и камшика за контрол над напълвачите на копанята. Защо са успявали? Защото лесно са използвали масите хора за свои цели - пробутат им красив, но кух или направо лъжовен лозунг, след което задкулисно се пазарят или натискат моментните управници: "стани да седна, или поне направи място до теб". Обърканите в понятията и неграмотни идейно хора се връзват. И даже не се замислят "ама наистина ли без власт не може? наистина ли без частна собственост нищо не става? наистина ли ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА е толкова калпава?" - въпреки че фактите оборват изброените демагогеми (у дома, с приятели, с роднини - не става ли без власт? общата собственост при наистина солидарни отношения нима не дава благоденствие? ако човешката природа е толкова зла, как изобщо е възникнало обществото? жалко само, че после го е яхнала държавата - преди 6000 години се е случило, но на държавността още й се налага на носи шпори и маха с камшика, да побутва по малко захарчета, за да се удържи в седлото! след толкова стотици векове дресировка!), уви, илюзиите умират последни. Пардон, надеждите умират. Илюзиите надживяват носителите си, досущ бактериалните инфекции: убият заразения, изпаднат в околната среда като спори и чакат някой да ги погълне, за да уморят и него. А става и още по-зле, защото привилегированото властническо малцинство ИЗПОЛЗВА тези инфекции, съдейства на заразата, само е неин източник - просто разполага със силни животоподдържащи средства, в това число цинизма и лицемерието.

Вметка: по протестите (но и в кабинетите на властта!) често се говори за "разпад на държавността"... разбирам от това да са разтревожени властниците. Но да кършат ръце и "борците за промени"?! Където държавната принуда се разпада, остава самото гражданско общество - толкова ли е смачкано и зомбирано, че е неспособно да се самоуправлява?!

И последно: моля, позамислете се, като размахвате държавни символики, знамената. Постоянното внушение "да се обединим" е мозъчен вирус. С кого ще се обединявате? С олигарсите? Или само искате да махнете ТЕЗИ, за да качите на гърба си ДРУГИ?


Към Ангел Златков:
Непременно ще видя курсовата работа в най-скоро време; засега ме смути само оскъдният списък източници. "Проектът за социална революция" на ФАФ страда от вкоренилия се сред френските активисти реформизъм. Добросъвестното представяне на ЧАСТ от теоретиците на анархизма все пак остава непълно и с погрешни акценти.
А дали има почва у нас... кооперативното движение как така имаше? То си е анархизъм - най-вече по Прудон. Възрожденските училища? Самите освободителни движения, заразени с идеите на Бакунин?

ЛЯТНАТА ФИЕСТА

От настоящите протести си вадя печални изводи.

Три основни момента, по мое мнение, провокират да ги виждам като безплодни:
Първо, протестите не са антисистемни. Лозунгите "системата е наред, за подмяна са политическите лица" и "да освободим държавата от превзелата я мафия" са от една страна крачка назад спрямо вълненията от февруари-март (там, макар и плахо, макар и за кратко благодарение на мутренските агитки, имаше нагласа "против партийната система"), а от друга - легитимират всичко порочно от политическата и стопанската практика от 20 и повече години насам.
"Система", която поражда и поддържа неравенство и привилегии, изкривява усета за справедливост до банална завист, потребностите - до консуматорство, не може да е "наред". Оттук тя и подбира съответните "лица" да й служат, с изгода за себе си, разбира се. Каквито и лица да се натикат в нея, те бързо ще се превърнат в мутри. Промяната й "отвътре"? Древна като света заблуда; по правилата на една система не се получава нейна коренна промяна.
Държава и мафия - не са жертва и хищник. Те са партньори, при това естествени, защото си приличат по същност, цели, структура, начини на функциониране.
ДЪРЖАВАТА Е МАФИЯ, МАФИЯТА Е ДЪРЖАВА.
Докато в масовото съзнание се поставя знак на равенство между държава и общество, между властови институции и страна, масите ще се движат в кръг, начертан им отгоре.
Второ, мнението "да се обединим", както и "не е модерно да се делим на богати и бедни", е глупаво мнение. Самозаблуда в най-добрия случай. Или прикритие на манипулация.
Кой с кого да се обединява? На каква основа? Под знамето "анти"? Неконструктивен подход. Хората лесно се обединяват "против нещо" - но кавгите започват веднага, щом стане дума "за какво конкретно се борим". Защо? Тъкмо заради най-основното обективно разделение на богати и бедни, на управлявани и управляващи.
Който не иска да бъде управляван, потискан, пренебрегван, той не се държи като такъв, не проси от институциите "да вземат мерки", а действа.
У нас "действието" обаче не минава етапа "надуване на свирката", налягането на парата така и не стига до буталата. Получаваме отражения на отражения, самоцелни перформанси, претенциозност до абсурд.
Чух и прочетох, как някои "лица на протеста" заявяват гордо, че на площадите не са заради "битовизми", а заради "принципи".
Веднага питам: кои принципи? тези на държавността? на икономическата власт? на изтърканите "морални ценности"? И откога битовизмите, елементарният минимум за съществуване, станаха толкова маловажни? та животът е изтъкан от битовизми!
Трето, формата на протестите. Граждани създават неудобства на други граждани. Губят собственото си време в деклариране на недоволство... и очакване някой друг да "вземе мерки". "Спазвайки законите" и "благодарейки на полицията". Защо не притискат пряко политиците, мутрите, работодателите, банкерите и цялата глутница техни измекяри? Знае се къде живеят, знае се къде работят. Хоровите викове, транспарантите и замерянията с храна (за някои този битовизъм е буквално мъчителен, след като не може да си купи тази храна) от улицата не ги трогват. Е?

След такава критика е редно да се предложи "какво да се прави". И как именно да се направи.
Има една ужасна българска поговорка: залудо работи, залудо не стой. Все си мисля, че работата залудо е престъпление срещу себе си - да работиш и да се примиряваш, че някаква необорима природна стихия ("властта") ще ти прибере каймака, ако не и всичко. Както и да вършиш нещо, без да се замислиш какво искаш да постигнеш - а тъкмо за помислянето е нужно да се постои малко ("залудо", от гледна точка на някои).
Много пъти съм предлагал тъкмо да постоим, да помислим. Да прочетем някои неща: Михаил Бакунин, Пьотр Кропоткин, Рудолф Рокер, Георги Хаджиев (при все недостатъците на последния), Георги Константинов. По себе си знам, колко мъчно, на диви криволици излизат набитите ни в главата предразсъдъци. Но тръгнат ли, нека не ги спираме, не да зацикляме върху авторитетни афоризми (подхвърляни ни от раждането до смъртта пак отгоре), а да подкрепим освобождаването на умовете си с дела. Неслучайно в даскалото, като ни изпишат формулите на дъската, ни дават и задачи, някои абстрактни, други с практическо приложение - за да могат тия формули да се осмислят надълбоко. Никой не кара учениците да назубрят всички природни факти (закони), а чак след това да правят нещо. Всяка теоретична хапка (опитът на миналите поколения) се закрепва със стъпка на реални дела.
Властта "не работи"? (това е заблуда - тя винаги работи, винаги за себе си) Изземваме тогава нейните функции, вършим това, което ни се струва редно.
Има проблеми в квартала, в жилищния блок? Събираме се, намираме съгласие, правим каквото е нужно сами. Но как да намерим съгласие с местния хулиган, чорбаджия, чиновник, мутра? Няма как. Принуждаваме ги да спрат да принуждават хората да се съобразяват с тях.
Това трябва да се прави. Съпротива, самоорганизация, самоуправление. Според принципите на личната свобода, социалното равенство, солидарността и справедливостта. В малки общности - трудов колектив, съседи, приятели, хора с общи културни интереси. Постигнатото на локално ниво се разширява по механизма и структурата на федерализма.
Само така ще има шанс нещата да не останат "залудо".

Опасявам се обаче, че скоро няма да стане така. Инерцията влече протестиращите към старите коловози, вмества ги в старите калъпи: избори, представителство... но кой може да представи народа по-добре от самия народ?

.

ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

Пряката демокрация означава, че гражданите сами, изключително по своя воля и инициатива, без диктат отгоре или “отстрани”, без съобразяване с външни норми и интереси, заедно преодоляват възникнали проблеми, решават засягащите ги като общност задачи, регулират нормите на отношенията помежду си. За целта те създават временни или постоянни институции, чиято дейност контролират, чийто състав всеки момент могат да сменят, които след решаване на поставените им от Общо гражданско събрание (то може да функционира и като интернет-форум) задачи или при незадоволителна работа се разпускат. Общото гражданско събрание определя правилата на съвместно погаждане, рамките на допустимото поведение, насоките за развитие.
Пряката демокрация най-добре работи в малки групи - 50, 200, 1000 души. В такива групи по-лесно се постига консенсус или наистина приемлив за всеки индивид компромис. Лесна е и процедурата по общо гласуване, резултатите са прозрачни и се знаят мотивите, целите и последиците от приетото решение. Когато има консенсус, логично е да няма нарушения, следователно липсва необходимост от нарочна принуда, от институции за надзор и репресии. Тоест “демо-крацията” (власт на народа) се превръща в НАРОДНО САМОУПРАВЛЕНИЕ, практика, различна от властта, винаги изискваща принуда. Намалява или на дело изчезва “вечното” противопоставяне между личността и обществото, защото 1) никой не говори от името на групата, освен самата нея; 2) всичко, което засяга един-двама души, се решава лично от тях и никой друг. Още повече, че самото понятие “общество” означава повече ВРЪЗКИТЕ, отношенията между личностите, отколкото механичното название на голяма група хора.
И понеже мащабите на най-висок социален и всякакъв друг КПД (коефициент на полезно действие) на пряката демокрация (народното самоуправление) са малки, работещият структурен модел за една област, страна, регион, континент и целия свят е ФЕДЕРАЛИЗМЪТ. Така както в самоуправляваща се общност колективът (групата) е съставен от еднакво свободни във волеизявлението и действията си личности, така и федерацията представлява колектив от еднакво свободни колективи (групи). Спойката между общностите в една федерация е Свободният договор: основните принципи на взаимодействие, конкретни локални особености, преки връзки между отделни групи, както и самостоятелно федериране на части от тези групи. Общностите тогава не са изолирани помежду си, а се припокриват, но всяка съхранява своята автономност относно избора как да живее, без това да води до конфликти. Конфликтите се изглаждат и дори предотвратяват на Общи граждански събрания или чрез преки споразумения между опонентите, а на федеративно ниво - на Общи събрания на регионални и по-широки федеративни съвети. Постоянните задачи изискват координационни институции, които пак не са власт, защото стриктно изпълняват волята на своите общности (иначе ги сменят начаса) и предлагат решения, които се одобряват пак от същите общности - пряко и без привилегировани посредници (било те специалисти, било просто амбициозни лидери с претенции за всичкологична компетентност). Разбира се, мнението на специалисти в дадена област (тези специалисти са пак една общност или федерация от групи съмишленици, школи ако щете) се взема под внимание, но решението винаги трябва да е колективно, доколкото то засяга колективни интереси и начин на живот. Което е и силен мотив за самообразование, за разширяване на мирогледа на всеки отделен човек - и щом такава потребност има, федерациите ще се погрижат да създават благоприятни условия за това, осигурявайки свободно време, инструктори, материална база, нужните информационни масиви.
Последица от федерирането в мащаба на цели народи е обезсмислянето на държавните граници, защото човешките и природните проблеми и предизвикателства не се разделят от линии по картата. Мястото на съседство на различни езиково-културни групи е място на общи проблеми, които трябва да се решават на място, а общите усилия ще спомагат за реално добросъседство, ще намалят напреженията, ще излекуват историческите рани, на които кой знае защо ни задължават да сме “верни” (т.е. да мразим съседа си за причинени от неговия дядо на нашия дядо обиди, притеснения, щети, я реални, я измислени).
Всичко това звучи прекрасно, но има едно обстоятелство, което “сипва пясък в механизма” на пряката демокрация. Народното самоуправление се затруднява от стопанската конкуренция (кой печели), от правото на собственост (кой владее), от начина на производство на блага (кой работи, кой командва), от схемата на разпределение на тези блага (кой колко и какво получава). Тези фактори, които всъщност са един (моделът “капитализъм”), неизбежно ще препятстват консенсуса. Социално разслоеното по доходи, начин за получаването им и притежавано имущество гражданство не може да се споразумее, освен по най-най-общи неща, изразени с често кухи лозунги, които на всичко отгоре се възприемат по различен начин от различните слоеве.
(Например “свобода, равенство, братство” се тълкува по най-противоречиви начини от работник, селянин, полицай, бизнесмен, чиновник, политик)
Именно поради несъвместимостта на интереси възниква нужда от упълномощен арбитър, който обаче има собствени интереси като обществен слой и затова не е безпристрастен - държавата. Комплекс от институции, на теория създаден да принуждава различните слоеве да правят взаимни отстъпки с цел избягване на конфликти, а на практика заемащ страната на по-имотните, по-богатите, по-агресивните, защото техните данъци и подкупи хранят служителите в институциите. Хем заема страна, хем не забравя и себе си, за да не се превръща в съвсем покорен слуга на богатите (от което идва практиката на бюрократичните диктатури). И след като в модела на пряката демокрация се появява държава, колкото и ограничена да е тя в пълномощията си, народовластието вече е кастрирано. Богатите имат всички възможности (даже и при хипотетичното отсъствие на държавен апарат) да осъществят със средствата си манипулиране на обществените решения, да окажат икономическа принуда, да подкупят, да финансират репресивни мерки. Дори да липсва официална държава, налице е ефективна власт (собственичеството), която свежда предимствата на прякото самоуправление до минимум. И само от традициите и сдържаността на имотните групи зависи добруването на мнозинството от гражданите.
Утре ако им скимне, могат да уморят от глад “излишните” (безработните, инвалидите, малцинствата).
Затова пряката демокрация е длъжна да контролира самата собственост, производството и разпределението, също както взема другите решения - чрез общи събрания, федериране на сдружения на производителите и на потребителите. Съвместно владеене на собствеността в интерес на всеки и всички, без привилегии, без дискриминация, с оглед на реалните индивидуални нужди. По този начин рязко намаляват или изчезват поводите за противопоставяне между хората, консенсусът става възможен, атмосферата на солидарност и взаимопомощ позволява всекиму да бъде свободен, без да накърнява свободата на ближни и далечни му люде. Конкуренцията остава единствено в сферата на идеите и мненията, които се борят да убедят гражданите в своята полезност и необходимост, вместо да се налагат чрез сила или нагласени обстоятелства. Такъв модел на владеене и стопанисване на територия, ресурси, инфраструктура, средства за производство, съхранение и рециклиране, мрежа за разпределение, предоставяне на услуги (включително здравни и образователни), информационни масиви - този модел е бил възможен с технологичната база още преди 100 години, камо ли сега с напредналите автоматизация, комуникации и обработка на информация. Липсата на конкуренция (борба за пазари) води до икономисване на ресурси, дава възможност за планирано производство без огромни излишъци (днес в света се похабява повече от половината произведена храна, като при това стотици милиони недояждат, а милиони умират от глад), за които после да се търси начин за рециклиране или да се отделя място за изхвърляне. Планирането, както всичко друго в “света на пряката демокрация”, става отдолу нагоре: общностите потребители поръчват нужните изделия, поддръжка и услуги, федерациите на производителите си разпределят работата и я извършват с поисканото качество, количество и в заявения срок. При това между производители и потребители се води постоянен диалог по въпросите на оптимизиране, замяна, съобразяване с обективни ограничения. И понеже производителите на едно са потребители на друго и обратно, съществува взаимно разбиране и обвързаност без използвачество.
Естествено, когато някакъв потребителски продукт или услуга е в изобилие, разпределянето му става безусловно и без ограничения (освен доброволните, по лично убеждение или предпочитание) на индивидуалната консумация.
(Сравнете днешната ситуация с електроенергията в България: свръхпроизводство на ток... и високи сметки, ограничено потребление, като мярка за “стабилизиране” - изключване на скъпо построени и модернизирани генераторни мощности. От гледна точка на капиталистическите икономисти всичко е наред, те и либерализация на цените даже искат, но по логиката на здравия разум - апотеоз на абсурда.)

Това е пряката демокрация + обществена собственост. Накратко - АНАРХИЯ. Именно такова устройство на обществото предлага анархизмът. Прудон преди повече от 150 години е заложил на сътрудничеството, свободния договор и федерализма; Бакунин (съавтор на програмата на БРЦК) повече е обръщал внимание на начините за построяване на такова общество по революционен път (защото еволюционният дава предимство на привържениците на съществуващия строй, който им предоставя облаги тук и веднага, сред тези облаги е и психологическото усещане за собствена важност, превъзходство над останалите хора - избиване на комплекси с една дума), пак той решително откъсва анархизма от доктрините на Маркс, според който “социализмът” е просто държавен капитализъм (всесилна социална държава, която е собственик на всички ресурси, включително трудовите - тоест населението); Кропоткин довършва модела към началото на ХХ век и го формулира като “анархически комунизъм” (самият Маркс и марксистите не са описали как би могло да изглежда комунистическото общество, просто защото държавният капитализъм им е бил напълно достатъчен и партийно изгоден). През изминалия вече век други теоретици на анархизма са доказали принципната приложимост на модела на Кропоткин в съвремието, защото модерните технологии само улесняват реализацията му.
Единствената пречка пред тази реализация е капитализмът с нужната му като бияч и администратор държава (партии, бюрократични институции, репресивен апарат). Както и пречката, заложена от идеолозите на капитализма и държавността в масовото съзнание, че "нищо по-добро не е измислено". При това държавата и бизнесът активно се съпротивляват на промените – било като действие, било като мислене, без да се колебаят прилагат официални и мутренски репресии, засипват хората с лъжи и полуистини (една от които е представянето на сегашната “демокрация” като нещо повече от фактическото “народът царува на хартия, управляват го неговите самонатрапени избраници, при това без да го питат за нищо – само му искат гласа на изборите”).
И сега, след поредните избори, гледайки какво е станало и какво предстои, страхувайки се да си признаеш колко сили и надежди си похабил напразно, помисли за какво си струва наистина да пожертваш времето си и какво да предпочетеш, което е полезно ЛИЧНО за теб и за твоите емоционално и интелектуално близки хора.

.

След Дянков - и останалите

статия по въпроса от колегата Хасан Девринджи, откъс:

министър Дянков е институционално мъртъв. Покойният остави богато материално и духовно наследство: финансова стабилност и редица изключително точни изказвания. Например, че академиците от БАН били феодални старчета. Лъжа ли е? ... Или фразата, че опозицията е “пяна, неспособна на каквото и да е”? Нима е далеч от истината? Опозицията едно време беше на власт. Резултати?
...
... на господин Симеон Дянков – искрените ми поздравления. Щом неговата зла институционална половина умря, значи човешкото у него има шанс да се пребори и с останалите социопатични наклонности в себе си. Да се зарадва на живота. Да обърне повече внимание на семейството си. Да, труден и дълъг е пътят към Светлата страна на Силата, ама щом и Дарт Вейдър се справи в последния епизод, Дянков ли няма да успее!
Не, уважаеми читатели, тези ми слова не са подигравка. Като анархист, аз наистина съм убеден, че всеки човек заслужава да е свободен, в това число и от фаталния натиск на социалната среда (морал, традиции, предразсъдъци) да върши зло, да избира или да бъде телето, или касапина, без никаква трета възможност. Като анархист, аз съм готов да воювам за всяка личност – против нейните антисоциални действия, против нейната ролята на потисник, насилник, грабител… абе Дянков. Макар че надали той е най-лошият от всички останали. Лоша и вредна е властта. Тя мачка управляваните и превръща управляващите в изроди.
Нека бъдем човечни – и изродите заслужават избавление. Щото ако ги утрепем всички, има опасност тая планета да опустее…

Идващият референдум

Започва кампанията за насрочения на 27 януари 2013-а "ядрен" референдум.

Моето мнение е:
* референдумът е измама; в условия на представителна демокрация и социално-икономическо неравенство той не демонстрира "пряка демокрация", а е средство за бягане от отговорност. Смисъл би имал в модел, подобен на швейцарския - но и там пряката демокрация (която с представителната има ЕДИНСТВЕНО словесно сходство) е окастрена и далеч от възможното си КПД.
* гласуването "ЗА" означава подкрепа за икономическа групировка с мафиотски характер, която има своето политическо представителство в държавните структури.
* гласуването "ПРОТИВ" означава подкрепа за друга икономическа групировка с мафиотски характер, също с политическо лоби в държавната машина.
* вредността на една технология зависи от средата на нейна употреба, от целите на прилагането й, от съответните форми на реализиране. При пазарната икономика технологиите служат за получаване на печалба (от малцинство), за контрол над гражданите. Добруването, задоволяването на човешките потребности, безопасността и сигурността на населението остава на далечен заден план.
* специално технологията за получаване на енергия от разпадане на атомното ядро съществува в сегашния си масов вид като следствие от разработката на ядрено оръжие, като продуктите на "ядреното гориво", освен стопанска ценност, представляват и политически интерес (а политиката е техника за властване, не за "служене на народа"). Освен това, конкурентната среда оказва натиск да се пести при изграждането на електроцентрали. Но не е доказано, че само този вид инженерни решения е възможен (има много други схеми, някои от тях въплътени в експериментални установки) и никакъв друг. Както и цялата поддържаща инфраструктура към тях.
* за да даде адекватен отговор на въпроса за развитието на този тип енергетика, всеки човек трябва да има представа не само от емоционалните си щения, не само да има понятие от икономика и финанси, но и да притежава един минимум научно-техническа грамотност. Тъкмо последната все повече липсва у нас благодарение на "образователните реформи", насочени да създават от хората стока за "пазара на труда", консуматори на реално ненужни им "блага" и лоялни към държавната власт поданици.
* за да се подкрепи т.нар. алтернативна енергетика, пак са нужни знания, както и готовност за една много дълбока и цялостна промяна на цялата индустрия и битова техника, преобразуване на материалната основа на човешката цивилизация. Поради огромната инерция на вече съществуващата техносфера, както и заради риска от загуба на привилегии, съвременните бизнес и политически елити не са в състояние да извършат такава промяна - защото освен технологична, тя ще е и социална.

Изводи:
* според мен правилната позиция е игнориране на референдума;
* решаването на подобни проблеми трябва да стане чрез граждански инициативи без и против държавата и бизнеса;
* благоприятната среда за такива инициативи е федерална структура, социализирана собственост, безвластническо самоуправление.

.

ВТОРОЮНСКО

(със закъснение заради любезно некачествения трафик на “Глобул”)


Приключи и тазгодишната гавра с паметта на Христо Ботев. Като изключим изнервения Перник, в страната пак, “по традиция”, виха сирени. Доволно от себе си, гражданството се върна от походи по баири, разходки в паркове и посещения на музеи, ухаейки на бира и кебапчета, с чувството за изпълнен патриотичен дълг.
Средствата за масова дезинформация специално подчертаха участието в “честването” на политици, представители на армията и църквата. Официалните мероприятия приключиха преди обяд, като след пладне новинарските емисии почти напълно забравиха за “събитието”.
Като че ли от година на година официалните лица на Втората република се стремят да надхвърлят предишните си постижения по слово- и ръкоблудие – кухи речи за “значението” на Поета, заупокойни молитви да си остане завинаги на оня свят, махане на кандила, отдаване на жандармерийска чест и поднасяне на отчетени с фактура цветя. Ритуали и обреди, зад които личи височайшето щастие, че един жив Ботев не може да отвърне подобаващо – с куршум в тесните им чела.
Самата кауза, за която той загина, остана без коментари. А където бе бегло спомената, тя се използва като презерватив за онождане на масовото, подмито и подготвено за акта, съзнание.

Сергей Станишев, лидерът на най-буржоазната партия у нас днес, е разтревожен, че “в държавата цари страх, хората са под натиск. Това силно контрастира с мечтата и идеала на Христо Ботев за свобода”, пропущайки въпроса какви точно са били мечтите и идеалите на революционера, и дали политическото сборище БСП някак се вписва в тях. Дреме му на Станишев за мечти и идеали. Той хленчи за това как “държавата на практика не се управлявала, правителството се занимава единствено с това как да събере пари, за да излъже хората за втори път”. Здрасти. Че с какво друго се занимава кое да е правителство? Когато вие бяхте на власт – да не би да сте вършели нещо по-различно, сладури татови?
Но тази изява бледнее пред същинския рекорд по идиотизъм – не са перли средношколски туй, а цели накити:
“Ботев направи най-важната крачка за възстановяването на българската държавност ... 136 години след гибелта на Христо Ботев и неговите четници ние сме отново във Враца, за да почетем техния подвиг. В огъня на тези събития гениалният поет и революционер Христо Ботев беляза със знака на безсмъртието пътя на своята бунтовническа чета от козлодуйския бряг до Околчица. Надраснал своето време, Ботев разчете най-вярно политическите знаци и ориентири на тогавашна Европа и от висотата на своята мисия посочи точната диагноза за участта на поробените български земи”, това каза президентът на България Росен Плевнелиев. Президентът припомни думите на поета, че за свободата са достойни само тези, които са достойно да умрат в неговото име.
Същата с 2 юни седмица персонажът Плевнелиев поднесе на римския папа 200-килограмово позлатено яйце. Любителите на математиката нека сами сметнат колко пенсии чини такъв армаган, колко животоспасяващи операции, колко социални помощи или детски надбавки. Или колко чиновнически бонуси.
Някой още да се чуди поради що “първата дама” се крие от широката общественост?

Цялата измет от страната ни се нареди да бълва глупости. Мъртвият Ботев не може да им отговори.
Нима не може? Изречените на глас думи отлитат, но написаното остава. Тежко като куршум.
Надникнете в електронната библиотека Читанка.инфо и вижте какво е казвал Ботев.
После се опитайте да осмислите казаното.


Христо Ботев (1848 –1876):

Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си.

Народът ... видя, че вместо гръцкото духовенство иде друго, кое иска същите права и власт, същите привилегии ... И наистина, какво ново и полезно ще внесе в живота народен туй ново духовенство? С какво ще улесни то напредъка на тези неразвити още сили? С какво ще облекчи съдбата на поробения народ? ...
Въпросът се реши само за духовенството, а за народа ще се реши само кога остане той без духовенство. Но до тогава колко ли още време ще се мине?! Колко ли още жертви ще трябват?!

А нашето духовенство, което се счита за защитник на народът и в което между наследниците на фанариотите, т.е. между доволно калните личности се намират няколко млади и образовани хора, какво е направило за своят народ? Нашите слепорождени оптимисти искат да ни уверят, че екзархията е начало на нашето освобождение ... но ние, които имаме твърде малко вяра в калимавката, т.е. които се не надеем за мляко от козлите и които нямаме особена любов към всемирните паразити на човечеството, не можеме да видиме онова, което не съществува, и не можеме да предположиме това, което и самата история опровергава.

Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството ...
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! ...
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! ...
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат — училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона — и училището житейско.

Българинът ..., каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.

Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. ... Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за сякога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси се би убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас паразити, които, за да могат да прекарват своят празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на „законите“ упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на сяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. ...
Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.

Ще да повториме: идеята за твърде близко въстание против европейските диваци е проникнала вече в сърцето както на нашето младо поколение, така и на оная маса от народът, която при днешньото свое положение не очаква друго нищо, освен глад, мор или крайна сиромашия. А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си; а у българинът сичкото това е вече отнемено, погазено, продадено и осквернено. Още една безплодна година, и той ще да издигне косата против причините на своята смърт, пък — или загинал, или оживял — той ще да турне край на своите воловски теглила.

От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията.

.

СТАЧКАТА

Подробно развих тази тема в "Форумът", искам само да добавя няколко думи:
1) стачката в БДЖ започна и, надявам се, ще се разраства;
2) уви, държавата + работодателите имат право, че на синдикатите им липсва ясна представа за какво стачкуват;
3) уви, забелязва се (и това се поощрява от легалните синдикалисти) упование във вълшебната и всесилна воля на цар Бойко. Колкото по-скоро работниците проумеят, че нещата са в техни ръце и колкото по-рано теглят майната и на профсъюзните централи, и на "отговорните държавници", толкова по-бързо ще разберат какво трябва да се прави.

Натискът от страна на управниците на БДЖ обаче е силен... но забелязвам и паника, тиха истерия. Поради която си поволяват приказки, с които само ще ядосат железничарите.
Е, това не е толкова зле.

Впрочем, радикалните ПРЕКИ действия могат да отпушат решенията не само по въпроса с железниците, но и с проблема пенсионна възраст, и с произвола на лекарите-касапи (а те не са само в болницата "Шейново").

ГЛАСОПОДАВАНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Купуването и продаването на гласове било престъпление? А бирата и кебапчетта на срещите на кандидатите с избирателите какво е? Героизъм, достоен за награда? На Кандидата – орден, на почерпващите се Избиратели – по медал „Сачи“!
Купуването и продаването на гласове е повече от естествено за капитализма, в рамките на който ВСИЧКО се купува и продава – от баничките до съвестта. Друг е въпросът, че като позволяваме да ни въвличат в тази далавера, какво печелим? Нищо не печелим, само още повече свикваме на дребни хитринки, а всъщност укрепваме системата на политическа и икономическа далаверщина. А тя ни се отплаща с кризи и ни обира до шушка.
Купуването и продаването на гласове съвсем гладко си пасва в правилата (позволено е всичко, целта оправдава средствата) на политическата конкуренция на партиите кой ще се добере до мястото, откъде ще дои пари. Досещаме ли се кой е дойната крава? Субсидираните от държавата и бизнеса партии вадят пари и си плащат на нас да им дадем правото да ни вземат „инвестицията“ си обратно с тлъста лихва.

Който участва в изборите, той дава легитимност на система, която погазва свободата.
Който участва в изборите, сам си е враг.

Който не е участвал в изборите поради споделяне на горните мотиви, той спокойно може да тегли майна на властта.
Който е постъпил така може да каже: нека на властта се подчиняват онези, които са я избрали – и тъкмо законопослушните нека не мрънкат против нея, защото няма никакво значение кой е на власт, „лица“ и задници се сменят зад държавното кормило, а животът на огромното мнозинство е все тъй шибан.

Добрият кмет е мъртвият (несъществуващият) кмет.
Добрият президент е мъртвият президент.
Добрата държава е мъртвата държава.
„Добрият“ капитализъм е добър само в буркан с формалин в природонаучния музей, отдел „Паразити“ (до чучелата на кмета, министъра, премиера и държавата).

Гласувайте със шпрей и шаблон върху предизборните плакати.
Свободата не ще Екзархия, иска Караджа.

Статия

"Безвластна алтернатива на държавата"
пускам линк, вместо да я публикувам тук, защото там е много хубаво оформена (за което благодаря на човека, който поддържа сайта).
Тук можете да пишете отзиви (хвалби и хули) за нея.

благодаря

.

приложение "Самоотбрана" към модела "Гражданска Алтернатива на държавата"

пояснения:
един от ситуационните лидери във всяка община е командир на териториалното опълчение. Практически всички граждани на общината участват в Опълчението според способностите си. Ядрото е "боен отряд" (чета), който се обучава за водене на партизанска война срещу евентуален външен агресор.
Общинските синдикални звена съдействат за изграждане на партизанска отбранителна инфраструктура и произвеждат необходимото въоръжение и екипировка.
Отделните чети провеждат учения в съседни и по-отдалечени общини, имитирайки нападатели, при което се създават лични връзки и се осъществява опознаване на терена, за да може да се помага при нужда.
Общото ръководство е мрежово, на база общински щабове. При нужда от бърза реакция върховното командване се поема от един от щабовете, избран предварително за "челен" от местите командири с одобрението на редовите четници (по същия начин всички щабове се подреждат в "рангов списък", което периодично се актуализира). Ако "челният" щаб не е в състояние да функционира, координацията и командването се поема от следващия в списъка щаб.
Действията на щабовете са в съответствие с приетата всенародно Национална отбранителна доктрина.

мобилизационното стрелково оръжие се съхранява у дома (или в общински трезор; тежкото въоръжение като оръдия, танкове, самолети, ракети - в синдикален трезор, при производителя, който също така осигурява екипи и екипажи за тежкото въоръжение), запечатано с алармен чип, така че всяко вадене на пушките да става известно на командирите на бойния отряд от териториалното опълчение.
Личното оръжие: препоръчва се обявяването му в личния блог (отначало приложение, а после и заместител на личните документи; информацията в него се публикува от собственика и в обем, който той сметне за необходим с малки изключения, уговорени в общинското съглашение (Правилника на общината));
оръжието има вградени микрочипове:
-- за позициониране (при война може да се изключват),
-- за регистър ("черна кутия", кога е употребявано, разглобявано, кой го е пипал + сигнализация за стрелба),
-- за идентификация;
също така върху оръжието са гравирани:
* номер и идентификатор на производителя (при злополука по технически причини да е ясно кой е отговорен);
* идентификатор на вносителя (ако има такъв);
* идентификатор на продавача (при престъпление да се знае кой е дал оръжието на извършителя);
* идентификатор на собственика (чиповете са настроени към биоелектрическите данни на титуляра; сигнализират при употреба от друг човек)

оръжие без чипове и идентификатори се признава за незаконно и води до наказание;
оръжие с умишлено повредени чипове и заличени номера и идентификатори се смята за оръжие на престъпление и е основание докосвалият го човек да бъде наказан;
кражба на оръжие се смята за подготовка за извършване на предумишлено убийство.

не се препоръчва да се предоставя оръжие на:
--- малолетни; (необходимо е уточнение на понятието "малолетен", "непълнолетен", желателно да не е привързано към общо определена възраст, а към индивидуалните душевни качества и ниво на умствено развитие)
--- осъждани за насилие;
--- психически болни;
--- избухливи, безотговорни, склонни към насилие хора;
--- анонимни лица.

При извършване на престъпление от посочените категории, този, който е предоставил оръжието, се смята за съучастник.

Препоръчва се стрелбата да става на определени места (засича се с позициониращия чип), при самоотбрана, при мобилизационни и други извънредни мероприятия според Правилника на дадена община.

Когато подобен режим на притежание, носене и употреба на оръжие породи съответната културна традиция в обществото, твърдите правила и повечето ограничения ще отпадат.

разширена схема "Енергетика" към статията "Гражданска Алтернатива на държавата"

показан е начинът на акумулиране на електроенергията, произведена от атомните миниреактори и "домашните електроцентрали":
--- захранване на компресори за сгъстен въздух, който:
а) задвижва въздушен турбогенератор;
б) задвижва бутален двигател на превозно средство (за повишаване на пробега и мощността има инжектор на метанол-етанолова смес, която се получава при ферментация на растителни отпадъци).
--- електролиза на вода, при което се отделя кислород и водород, като последният отива:
а) в термогенератор за получаване на ток;
б) в резервоар на превозно средство (в резервоара се съхранява под формата на метален хидрид, ако е електромобил с термогенератор (горивна клетка)).

пояснителни схеми към "ГРАЖДАНСКА АЛТЕРНАТИВА на държавата"

представям илюстрация на разпределената енергийна мрежа, базирана върху атомни миниреактори и "домашни електроцентрали" (основно ветрогенератори и фотоволтаични слънчеви батерии; именно тях, съчетани с термоелектрични панели и слънчеви бойлери, съм маркирал със звездообразния символ).


схематично пояснение към структурата на Федерацията, която би могла да замести държавата според логиката на реформистите.
Пълното отхвърляне на държавността не се различава силно от тази схема. Един от вариантите за безвластно общество много прилича на представеното, само че вместо длъжностни лица общините и гражданските организации (ГО) излъчват по места ситуационни лидери, а съдебната институция изцяло е заместена от свободен арбитраж. Освен това, в анархообществото по-важна роля играят професионални и потребителски сдружения (синдикати, кооперации).
Картинката иска да покаже, че между либертарните модели и анархизма няма ясна граница, що се отнася до визията за бъдещото устройство на обществото.
Привидно проста, тази структура поражда голямо разнообразие от преки връзки и взаимодействия, форми и начини на асоцииране на гражданите, както и простор за индивидуална дейност.
Не е отразена подробно Мрежата за противодействие (самоотбрана).
Това ще стане в следващи публикации и/или в отговор на конкретни въпроси по този проект.


помощна илюстрация към статията за БЧП.


здравеопазване и образование.
Подробности - тук.


илюстрация към скицираното в отговора относно модела на земеползване.

отделно ще публикувам резюме-концепция за реда на Земеползването, както и за инженерно-научната дисциплина БИОНИКА (строго погледнато, позволявам си да разширявам този термин, така че той да означава копиране на природни системи не само на макро, но и на микро (клетъчо), и на нано (молекулна биохимия и биофизика) нива.

Моля, задавайте въпроси с конкретни примерни ситуации, така че да тестваме проекта поне на теория.


.

отговор на въпрос по предишната публикация

Първо, благодаря за добрите отзиви.

по зададения въпрос:
всъщност, естествено е хората (тъкмо поради навика, сам по себе си консервативно явление) да не избират първия срещнат, а да търсят специалист. Обаче - доказал се с дела специалист, без значение дали има диплома или не.
Всъщност, и сега в интернет-пространството съществуват форуми и клубове на специалисти (дипломирани и самоуки, ентузиасти и критици). Нивото на редица от тях никак не е за подценяване.
И всеки лаик в дадена област се обръща към тези виртуални общности за съвет. Практика, която трябва да се поощрява.

ВПРОЧЕМ, не съм отразил два важни момента, които ще напиша в продължение към публикацията. Те са:
1) финанси (предлагам модела Безпроцентни Частни Пари, който се намира в другия ми блог, посветен на анархообществото - линк в края на самата публикация; този начин на размяна ще е удобен за типа автономно производство и ще отмира с напредването и подобряването на технологията за обемно принтиране. На практика БЧП е именно програма за плавна ликвидация на парично-стоковите отношения. Схемата БЧП не предполага съществуването на банки и централен бюджет, с което подрива най-важния монопол и смисъла на държавни институции, давайки предимство на граждански инициативи, при това не само в стопанската сфера);
2) земеползване (и миграция).
Тук имам предвид, че всяка община има фонд от селскостопанска земя и жилищни терени. Те са разделени на парцели, които сам човек с подходяща техника може да обработи (респективно, да построи къща и да живее в нея със семейството си; или да се засели във вече построена, която не се ползва). Всеки пожелал да се засели, автоматично получава жилищен терен или къща с двор, както и земя за обработване. Условията са три:
а) да води агротехнически дневник на земята си;
б) да не използва наемен труд (има си коопериране за това), но земята му да не пустее (освен при агротехнологични експерименти за прибиране на реколта без традиционното третиране);
в) да няма възражения от страна на гражданите на общината, че се е заселил. Възражения може да възникнат относно спазването на правилника за използването на земята, както и заради личните качества на новопристигналия (например, че е скандалджия, че е прогонен заради криминални прояви от друга община). Разглеждането на спора става в местния съд, но предвиждам и съвсем неформален арбитраж, при който спорещите страни избират съвместно трети човек (или група) да ги разсъди. Арбитражът не подлежи на обжалване, изпълнението на решенията му е задължително (защото е част от свободния договор за свикване на арбитража). А пък "официалният" съд има три инстанции - община, област, федерален координатор.
По принцип аргументи, базирани върху етнос, вяра, сексуална ориентация и други лични обстоятелства, не се приемат за основателни.
По същия начин не е защитена онази частна собственост, която използва наемен труд. Един единоличник винаги може да се кооперира или да сключва договор за извършване на услуга със сезонен работник или група работници, но не според формата "работодател - служител", а като "клиент - изпълнител".
Впрочем, тези отношения също ще отмират при подобряването на технологията за обемно принтиране.
По отношение на синдикатите (екстериториалните формации) положението е подобно: общината решава дали да допусне даден синдикат да построи на нейна територия предприятие или инфраструктурен обект, според офертата на синдиката.
Предполагам, че ще възникнат и синдикати-общини (особено в градовете).
Подчертавам - общините се занимават само с въпросите на съвместното съжителство и ползването на земи и терени.
Икономиката се ръководи от федерации на синдикати, производствени и потребителски кооперации, както и от пазар на единоличници и синдикални/кооперативни звена. Търканията се изглаждат в съда или чрез арбитраж въз основа на сключените преки свободни договори.
По този начин по-консервативните и саможиви общности сами ще си патят от отказа да се включат в регионални проекти, а по-раздвижените общини ще си правят сметка за рисковете, които поемат.
Принципите на заявяване на мнение (възражение, предложение, проект, изменение на местния Правилник и Общофедералния договор) са лесни:
- даден въпрос се решава от онези, които са заинтересовани или непосредствено засегнати;
- няма пострадали - няма нарушение (и всеки прави каквото намери за добре, стига да не нарушава свободата на другите или не създава непосредствени предпоставки за щети);
- чупи - купи (или поправи);
- на действието се отвръща с противодействие.
(уместно е да добавя, че притежаването, носенето и употреба на оръжие от гражданите е важен елемент от цялата схема. Тук очаквам въпроси)
Отговорността е строго лична, груповата принадлежност нито е плюс, нито минус.
Препирните между различни групи пак могат да се решават под формата на арбитраж, като арбитрите могат да бъдат синдикати на специалисти или научни звена.
Това ще е по-особен арбитраж, който има за задача да УСТАНОВИ ФАКТИ, да очертае точно и ясно точките на съгласие и точките на несъгласие.
В повечето случаи това е достатъчно, за да се набележи път за компромис или да се отхвърли единият (че и двата) проекта.
Ако пък се установи, че и двата проекта са адекватни и перспективни, инициаторите им само трябва да се договорят как да не си пречат, реализирайки своите идеи. Нека се конкурират на практика. Може да се окаже, че не си противоречат, а се допълват и предоставят на хората възможност за избор към коя практика да се присъединят.
Отвореният код на всякакви технически и социални разработки пък ще осигурява сътрудничество в конкуренцията, конкуренция в сътрудничеството и най-важното - разнообразие, т.е. - свобода.

схемата в развитие е насочена към изчистване на социалните взаимодействия от принуда, от привилегии, залага се на свободния избор и доброволното асоцииране.

в публикацията-продължение ще има и пояснителни схеми.

Засега трупайте въпроси, ще ги имам предвид.

(причината за публикацията е един спор в форума на клуб "Ефремов" относно моделите на развитие на страната. Опонентът ми предлага фашистка държава като цяр за проблемите, аз пък предлагам анархообщество. Гореописаното не е точно анархообщество, това е пределът за реформиране на една държава. Реформаторите ги разглеждам като "втори фронт". Основното направление е ПАО (виж другия блог), но социалният прогрес трябва да става доброволно и според нивото на себеосъзнаване на населението. Сама по себе си гражданската инициатива е школа-практикум за упражняване на личната свобода (с присъщите й отговорности към околните), а именно в това упражняване се състои същината на анархизма. Човек става безвластник когато дозрее. Но без практика узряването не може да се случи. Само тиквите, доматите и други зарзавати зреят, без да правят нищо.