Седмицата: Париж, Алексей Петров, пиесата "Гео"

***
Атентатите в Париж - за тях в момента се говорят много глупости, а предстои да бъдат казани още по-големи.
За мен няма съмнение, че:
- нападенията са нескопосно извършени. При все че взеха немалко жертви, личи нерационалното планиране и нехладнокръвното изпълнение - атаки в една линия, а не разпръснати, както и минимален постигнат ефект спрямо възможното, например ако просто биха предизвикали паническа тъпканица в концертната зала и на стадиона;
- прехвалената френска полиция, уж подготвена след "Шарли Ебдо", уж разузнаваща предварително, е безполезна - но пък се справя чудесно с гасенето в зародиш на прояви на социално гражданско недоволство;
- психопатите терористи (забележете: говорели перфектен френски помежду си) с деянието в Париж, уж "отмъщение за Сирия", повече навредиха на "каузата" си, отколкото да я доближат до победа. Та нали според западните медии стратегията на ислямистите била "превземане на Европа от привидно мирна бежанска вълна"! Но накрая от атентатите ще пострадат именно бежанците, които уж е трябвало да проникнат, да се установят, да наложат своя начин на живот на местните. Как ли ще го сторят сега, когато границите хлопнат кепенците, а европейските държави ужесточат всякакъв вид контрол? Как ще сполучат с плановете си, след като все повече европейци гледат с наливащи се с омраза очи всеки имигрант?
Кому направиха безценна услуга тези убийства?

Накрая ще цитирам Меги Зафирова от Гърция, която написа сутринта на страницата си във фейсбук:
Терор във Франция! Е, каквото посееш, това жънеш! За съжаление, обикновените хора плащат с живота си мръсната политика на държавата.
... ... Всичко е, за да ви заблудят! Главният виновник е политиката на правителствата - те са терористите! Правителствата на големите държави, които са коленичили в обслужване на капитала. Правителствата на малките страни, които са коленичили пред големите си началници! Това са терористите! Терорът във Франция е следствие, не причина.
... Броите ли жертвите на света, създаден от капитализма? Бройте! На никое правителство не му пука за тях, Оланд заяви, че бил очаквал подобна акция. И, естествено, съжалява, ама много съжалява.
... Убийците чий продукт са? - нека не се заблуждаваме. Крайно време е да стане ясно, че всичко, което се случва, е продукт на озверялата капиталистическа система. Не се чудете, ако всичко това е поредният метод за налагане на още по-голям контрол над свободата ни. Докато не смажат и последните остатъци на човешката личност, няма да се спрат пред нищо. Жертвите за тях не означават нищо. Съобщиха, че ИДИЛ поела отговорността. А чий продукт е Ислямска държава? Кой има интерес от всичко това? Капиталистическият звяр - никой друг.


***
Мила родна картинка: предстои "знаково" съдебно дело срещу мафиот, който е в сложни взаимоотношения с властта - и в рамките на няколко часа ключовите свидетели на обвинението, сами по себе си не цветенца за мирисане, са извадени от строя (случайна катастрофа, случаен удар с брадва "в областта на главата"). МВР, обичайно тромаво, светкавично излиза с категорични обяснения какво било станало. Министърката изрича дълбокомислено заплетени фрази в отговор на идиотски журналистически въпроси (предаването "Панорама" по БНТ), сякаш е завършила с платинен медал курсове по енигматично празнодумие.
За мен няма съмнение, че смърт или тежко нараняване на свидетели доказва вината на обвиняемия, особено когато той публично обявява тлъста награда за информация за враговете си, особено когато има такава биография и се домъква в съдебната зала с орда гардове.
Но наказателната система на държавата е конструирана така, че за едрите безскрупулни бандити винаги да зее широко отворена вратичка за измъкване - няма ли вече свидетели, делото се прекратява "поради липса на доказателства".
Да вметна: по-знаково за мен е делото срещу "стрелеца от Лясковец" - той трябва да бъде оправдан. Но делото срещу Алексей Петров даде съвсем ясен знак - и затова съдът просто ще компенсира унижението си, като размаже демонстративно по-лесната мишена.


***
Няколко реда за култура:
в Народния театър "Иван Вазов" се играе пиеса, брънка от верига планирани мероприятия, чиято цел е омаловажаване и изкривяване на образите и делата на Гео Милев и най-вече Георги Шейтанов.
Извод: културната интелигентщина у нас не си е променила ни нрава, ни даже козината - парадиране с "алтернативност" на повърхността, но под нея - ясно проследима автоцензура и откровен слугинаж пред силните на деня. Този "цвят на нацията" не е способен нито да е честен с историческите факти, нито да вдъхнови народа за нещо, нито да го поведе нанякъде. Причината не е само в страха му да загуби "престижа" и общественото си положение с мизерни привилегийки, трохи от мутренското изобилие, но и в нравствената увреденост на това съсловие.
Жалко за пародията "ГЕО", уж базирана върху романа на Христо Карастоянов "В една и съща нощ". Много жалко за публиката, която ще преглътне още една "творческа гледна точка", която не служи на правдата, колкото и горчива да е тя, а на блудкавото шоу и на измамата с нишки към бивши и настоящи властници.

.

Последната реч на правешкия крал

(по случай “съдбовната” дата 10 ноември)



В книгата “Революция менте” писателят Илия Троянов отделя една глава за изявлението на Тодор Живков пред специално поканени в резиденция Бояна журналисти на 1 ноември 1989-а.
Повечето хора, запознати с последната реч на правешкия “крал”, поставят ударение върху цитата за недоносения социализъм. И пропускат далеч по-важното, а именно: председателят на Държавния съвет и генерален секретар на Българската Комунистическа Партия, Тодор Христов Живков разкри какво планира партийната върхушка за идните поне трийсетина години.
Днес ние живеем в планирано на няколко пленума на ЦК на БКП бъдеще. Скачахме по площади, правихме се на будали с избори и митинги “против комунизъма”, ядохме бой от жандармеристи насред жълтите столични павета, заминавахме в “нормални държави”, зарязвайки всичко зад гърба си – и какво от това? Вече е било предопределено какво и как ще ни дърпа конците, предвидено било как ще реагираме. Можем с гняв да отричаме самата мисъл, че сме марионетки, да се присмиваме на “тая конспиративна глупост”... но кой се оказа глупавият?
Да, още в началото на речта си Живков изтърсва известното “социализъма е едно недоносче”. Вярно е. 130 години преди това Бакунин е убеждавал Маркс, че държавният “социализъм” е опасен мутант, а по-късно други анархисти доказаха, че правилният термин за марксовото чудовище е “държавен капитализъм”. Такъв не само е неспособен да износи социализма, но даже и да го зачене.
Партийните “комунисти”, помазани за власт от Кремъл, прекрасно разбираха що за “социализъм” са забъркали. И в речта си Живков го признава:
“Стигнахме до извода, че няма деление на знанията, на технологиите, на формите на управление на социалистически и капиталистически”.
Чистосърдечно откровение: строили сме и получихме държавен капитализъм, но поради некои пропагандни съображения му викахме социализъм... защото при какво друго положение “не би имало деление”, тоест не би имало разлика между строй с класов антагонизъм и експлоатация и строй по определение с “изчезващи” класи и уж без експлоатация?
Вицът “капитализъм е, когато има експлоатация от човека на човека, а при социализма е обратното” бе хванал лъжливата същност на болшевишките идеологеми. За съжаление, не бе разбран докрай. Или не е съдържал нарочно посланието, че СОЦИАЛИЗЪМ КАТО ПРАКТИКА не е съществувал.
Защото социализъма е и може да бъде само посткапитализъм, той не може да бъде преди капитализъм, ето това е генезисът на марксизъма ленинизма – пуска Живков оправданието за “големите трудности”. Да не обръщаме внимание на това лукавство. Главното вече го е казал: не е имало социализъм, а тромава, свърхбюрократизирана форма на капитализма.
Това обяснява лекотата, с която “комунистите” станаха капиталисти. И тук “грешката” не е в изграждането на “неправилен капитализъм”. Капитализмът никога не е “правилен”, не е благосклонен към обикновените бачкатори, които преди четвърт век притежаваха градски панелен апартамент, селска къща от дядо и лека кола, било сглобена в завод в СССР, било взета на старо западна марка. Спрямо колегите си на Запад това бе доста скромно.
Днес се “радват” на оглозки от предишното си “притежание”. И са още по-назад от западните работници, макар че и там нещата не отиват на добре.
Но да се върнем към “кралското слово”.
Нататък речта на Живков очертавала това, което се случи и продължава да ни сполита сякаш изневиделица:

... Извършихме вече работата по създаването на фирмите в областта и на промишлеността и на селското стопанство. Сега предстои фирмите да се изпълнят със съдържание. Какво може да бъде това съдържание? Само онова ... което се намира в западните фирми ... – нас напълно ни удовлетворява ...
Предстои цялото здравеопазване да мине на акционерен принцип ... Ако желае, всеки гражданин или фирма може да се включи, давайки нещо ... Ако не го задоволява лекаря или менюто в болницата – ще си доплати. Свободно частната практика. Така ще постъпим и с пенсионния фонд ...
Акционерната фирма ще обхване като ракови образования цялото общество.
... Нови промени предстоят в данъчната система. Ще въведем данък, какъвто не е имало в България. Просто е взето от западната система. Равенство в облагане във всички сфери.
... Един другар ... ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане ...
През 70-те години ние направихме голяма грешка като не довидяхме НТР ... и сега трябва да наваксваме ...
Трябва да превърнем Народното събрание в работеща корпорация. Народните представители ще работят повече, ще имат власт ...
Сега навсякъде има матриал за митингова демокрация. Ужас. Жалко че не съм млад, да развея байряка на митинговата демокрация. ...
... Най-фаталната грешка е по националния въпрос. ...
Никъде в социалистическите страни положението не е добро ... Преустройство, което няма да става под ръководството на партията, ние не можем да приемем ...
Демократизмът и гласността след пленума ще получат силно развитие. ...
Искам да Ви уверя, че ще вървим заедно напред. Имаме грешки, но избраният курс е правилен.

И ето че вървим (водят ни, влачат ни като добиче към кланица) по “правилния курс” оттогава та до сега – при управление на различни партии, различни правителства, уж категорично опозиционни едно на друго. Изпълниха фирмите със съдържание. Болниците станаха търговски дружества. Въведоха плоския данък. Ракът на далавераджийството наистина обхвана цялото общество. Вълците дояждат нарочените за мърша обикновени работяги. Парламентът е главен орган на олигархията. Митинговата “демокрация” пълни главите с въздуха на илюзиите под налягане. Гласността проглушава ушите, не чуваме от нея гласа на собствения си разум. Е, с НТР стана малко гаф, производство в съвременна България практически няма, но пък има богат внос на високотехнологични дрънкулки, чрез които жилото на НТР се забива в народа все по-навътре. Говоря не само за консуматорската мания, а и за оборудването, което замества човешки труд и оставя орди безработни. И докато жилото ни трови, медът почти изцяло се лее в гърлата (не напълно буквално де) на останалите на ръководна, но вече прикрита роля кадри – бившите партийци, настоящи капиталисти и техните протежета, ортаци и близки измекяри.
Къде сме ние, народът, в цялата схема? Като какво сме в нея, освен консуматив?
Журналистите, свидетели на “пророчеството” на 1 ноември 89-а, на следващия ден не публикували нито дума. Бе нужно да си траят, докато се пече новата порция митове за фураж на стадото, в чиято кошара пуснаха вълци.
По-рано, през януари 1989-а Живков се “пошегувал” пред френски журналист, че има намерение да управлява страната до 2007-а. А на съратниците си заръчвал:
“Другари, да се снишим, докато вълните на промяната отминат, и ние отново ще се изправим невредими.”
Изправиха се. Даже не забелязахме кога, даже не усетихме, че са си седели през цялото време на гърба ни. И сега сме снишени от тежестта им.
Колко още да се снишаваме, до счупване на гръбнака ли?

НЕ ГЛАСУВАЙ!

Живеем по правилата на ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА СИСТЕМА, в която:
--- не избираме кого да изберем;
--- избраниците са вън от контрола ни;
--- неконтролируемите ни "представители" назначават длъжностни "лица", които даже от кумова срама не се чувстват задължени към избирателите.

Това означава, че представителната система, самозакичена с табелата "ДЕМОКРАЦИЯ", фактически представлява дебело гримирана с демагогия ОЛИГАРХИЧНА ДИКТАТУРА.
Тя управлява, разчитайки на страха, на предразсъдъците, на насадените навици у хората.
Една от водещите й демагогеми е ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА, без значение кои мерзавци ("избраните от народа" лобисти на бизнесгрупировките) колко калпави (калпави за НАС, уютни и изгодни за ТЯХ) закони приемат.
Тоест олигархията проповядва РОБСТВО НА ЧОВЕКА ПРЕД ЗАКОНА.
Но в същото време олигархията остава вън от същия закон (пресен пример: условна присъда на присвоител на значителна шестцифрена сума богаташ, докато дребни тарикати и направо сиромаси влизат в панделата за откраднат мобилен телефон).

РЕФЕРЕНДУМИТЕ в рамките на представителната система са ГАВРА с волята на народа. Те не постигат съгласуване на мнения и интереси, а водят до разцепване на населението на враждуващи помежду си агитки.
Електронно гласуване, даже и позитронно да го направят, то пак ще протича според ритуала на представителността, ще дава легитимност (съгласие на гражданите) на олигархичната диктатура.

Има ли алтернатива?
ДА!
Това е ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ, която е напълно различна система от представителната, за която съм писал и преди в този блог, и за която ще пиша отново.
В Пряката демокрация хората избират кому конкретно да поверят изпълнение на обществено значима задача. Избраникът е само говорител на избирателите си, на тяхната формулирана на Гражданско събрание воля, а несъгласувани импровизации на избранника просто прекратяват пълномощията му. В Пряката демокрация избраниците само предлагат решения на проблемите, а гражданите ги приемат или отхвърлят. Така се създават нужните на обществото институции, редактират се неефективните, разпускат се излишните, а вредни (паразитни) изобщо не се допускат да възникнат.
Пряката демокрация дава своя максимум възможности, когато е съюз на доброволни сдружения на личности - териториални, производствени, потребителски, културни, спортни, аварийни, научни, образователни, каквито се сетите. Така на мястото на сегашните страни, обградени с държавни граници (място на смърт от "рикошети"), чисто географски, ще възникват и ще си взаимодействат народни обединения, които плавно преливат в други обединения с друг език и други културни традиции, но поощрени да си сътрудничат, вместо да съперничат (и в това е шансът за оцеляване и здравословно развитие на култури с малоброен носител, каквито са например българите, чиято култура или се разрушава от съседите, понеже е впрегната в качеството на реклама на търговски интереси, а търговията задава политиката, а политиката лесно бива продължена с военни средства, или се мумифицира при националистическа власт).

Какъв е проблемът с гласуването обаче?
Пробремът е, че Пряката демоклация НЕ МОЖЕ да се появи и да расте, докато не започнем да я прилагаме, докато гласуваме доверието си (всеки път излъгано!) на представителната система.
Така че ОТКАЗ ОТ ГЛАСУВАНЕ е предварително условие изобщо да предприемем каквото и да било в насока на истинската промяна.
Едва когато се отърсим от илюзии като "прогрес в рамките на (олигархичния) закон", ще сме способни да подхванем (и възприемем!) просветна кампания що за чудо е Пряката демокрация, да създадем групи за съпротива срещу произвола на всяка една от главите на олигаричната ламя, да свържем тези групи в самоорганизирана мрежа, а тази мрежа да развие потенциала си на МРЕЖА ЗА САМОУПРАВЛЕНИЕ, но и самоотбрана срещу всички форми на агресия от страна на олигархичната класа (едрия бизнес, политиците, чиновниците и близкия им лакейски кръг).

Нека спрем да гълтаме стръвта "изберете по-малкото зло" - голямото зло възниква тъкмо от примирението с малкото. Навиците за подчинение, затвърждавани от участието в изборите на представителната система, не оставят място за появата на нови навици сами да се грижим за себе си, сами да пишем и променяме правила, за които всеки човек има съвест да различи правилното от грешното, тоест да постави "закона" в единствено справедливата му позиция - ДА СЛУЖИ НА ХОРАТА, не обратното, както е сега (и то само на теория, понеже, казах го вече, върхушката управници всякога е над закона).
Бойкотирането на изборите е разчупване на робските навици, началото на създаване на рефлекси на свободен човек, способен да се научи сам и заедно с околните на живот в прякодемократично общество.
Неучастието в електоралната измама ще подрони властта на олигархията, ще ги лиши от аргумента, че управляват със съгласието на народа.

(но нека не се лъжем - от изборния бойкот системата само ще се поразклати, без да рухне. И ще устоява, докато я търпим, докато спазваме правилата й, плащаме й данъците, дърляме се помежду си, докато й вярваме от страх, че без нея "ще стане по-зле".
А когато едно поколение достигне до прозрението, че е сгрешило да вярва на овластените лъжци, тогава вече му липсват чисто физически сили за борба. Идва новото поколение (което има основания да не вярва на "дъртаците", защото немалка част от тях отказват да признаят, че са сбъркали), след което и неговият живот се попилява в бавно проумяване, че "нещо не е наред".
Сизифов затворен цикъл - така олигархията оцелява отново и отново, само сменя маските и грима си... а понякога и не си дава труда да се маскира - когато народът е слаб и "прост", тогава тя е силна и зарязва преструвките)

И така:
НЕ ГЛАСУВАЙТЕ, не давайте на кариеристи и паразити правото да решават вместо вас не само как да живеете, а и кога и как да умрете!


!

Данък ВРЕДНИ ХРАНИ

Наблюдавайки дебатите във виртуала по този въпрос, виждам, че някои моменти са напълно ясни на хората. С риск да бъда банален, ще повторя тези положения под формата на питанки (повечето риторични):

1) защо трябва да има вредни храни?
Защо се допуска произвождство на боклуци? Защо "отговорните лица" търпят съществуването им?

2) защо ги оставят по щандове, сергии и складове, но този път по-скъпи?

3) защо ни говорят, че мярката е за "наше добро", след като всъщност изтупва джобовете на бедните българи (а това са минимум ПОЛОВИНАТА население) в полза на все по-мошенически управляваната здравна каса (и бюджета изобщо)?
Ако биха искали "добро", биха намалили ДДС на "невредните" храни. Биха спестили от издръжката на бюрократите, парламентаристите, държавните субсидии за партиите (тези политически обръчи на бизнеса). Биха отчислявали не 1% от акцизите за здравеопазване, а поне половината.
Но не го правят. Защо ни лъжат тогава?
Защо се прикриват с "благородни каузи"?
Защо в СЪЩОТО ВРЕМЕ отпуснаха облекчения за цигареното производство - то нима хич не е вредно?

4) защо след гръмки декларации за РЕФОРМИ, реформаторите се занимават с какви ли не екстравагантни хрумки, все встрани от проблемните явления, практики и институции, с което всъщност отлагат реформирането?

(впрочем, аз в реформиране не вярвам - нужен е толкова основен ремонт, че рационално би било помитане на всичко до основи и строеж на чисто - но и с чисти принципи, а не лустросана версия на предишната мерзост!)

5) защо са толкова сигурни, че вдигането на цените на "вредните" храни няма да провокира поскъпване на всички останали продукти?
Нима разчитат на съвестта на търговците, тоест хората, на които съвестта по-скоро пречи на поминъка им? Защо ни заблуждават, че и производителите (собствениците на производствата, които не са непосредствените произвеждащи с труда си) ще престанат да затрупват търговската мрежа с "вредна" продукция?

Храната няма алтернатива - каквото и качество да е, каквато и цена да й лепнат, ще се купува. Или ще се мре. Или емигрира (в търсене на "мекото на баницата", в което разни домоизраснали ПАТРИОТИ упрекват мигрантите, които не са българи). Спасяването с връщане към прадядово земеделие иска много време... и пак разходи, които човек няма да успее да поеме, защото ще е зает със зеленчуковата си градинка, чиято продукция е храна, а не жълтици. Тоест предпоставки за неотразимо изнудване са налице. Защо вносителите на закона за този данък смятат, че при създадена благоприятна ситуация за рекет, рекетът няма да изкласи и буйно разцъфти? Та самите те, в позицията си на власт, не питат подвластните, направо ги поставят пред свършен факт ("със закона не спориш, на закона се подчиняваш"). В предизборните си обещания не са казвали, че ще въвеждат такъв данък. Значи - лъжа и изнудване. Щом те изнудват народа, защо се правят на тапи, че следващият ешелон изнудвачи не ще се възползва?

***
Това са масово задаваните въпроси и изказвани разсъждения (да, признавам, пренебрегнах одобрителните за данъка, защото НЕ СА УБЕДИТЕЛНИ, поне за мен).
Сега ще добавя две мои предположения в продължение на темата.
Първо - предвид хроничния финансов дефицит в областта на подкрепата за хората, дали не са решили просто да уморят с глад "излишните" граждани? Нека и несъзнателно, но властниците май точно това ще постигнат.
Е да вземат тогава поне евтаназията да разрешат!
Второ - този ход е странен току преди избори. Или е проява на политическа глупост, или управляващата в момента коалиция подозира доста трудни времена и си намира начин да се оттегли от формалното управление (а значи и от политическата отговорност), да прехвърли топката на опозицията, която обаче също не се натиска особено - всички отбелязват, че кампанията е вяла. Вярно е, че кокалът на властта не се пуска по принцип, но големите български партии отдавна са не само лобисти на едрия бизнес (мутренски на всички нива), но и сами по себе си бизнес групировки (тоест олигархични кланове). Така те нищо не губят - икономическата власт, а и неформалната на "бухалковото право" си остават у тях при всяко положение. Пак са силни буквално феодалните фамилии по места в провинцията - какво като кметът няма да е от тяхната партия! Ще се спазарят, както са правили досега. Накратко - управляващата класа надушва скорошни проблеми.
Тежестта на които ще падне върху нас, непривилегированите поданици на мутренската държава, по инерция наричана България...

.

Убийство на границата

Границата - свещената и неприкосновена линия на картата, вменена за ЦЕННОСТ. Бодлива тел, пазачи - все признаци на затвор. Светинята на държавността е това - затворът. На гражданите им е предписано да обичат и да се гордеят с тези символи и реалности, затворническите, като едновременно с това върви биенето в гърдите колко сме "свободолюбиви".
Граничната линия е традиционно място за убийства. Бранителите на идеята за свещеност на границата (затвора) изтъкват "прогресивни примери" от чужбина, сякаш низостта на чуждоземските властници оправдава тяхната собствена.
Но на 15 октомври разстрелът се случи на 30-40 км навътре в страната. На място, известно като сборен пункт на бежанци ли, мигранти ли, да не се хващаме за думите, откъдето ги поема транспорт, за да стигнат до другата граница.

Смущаващото, даже стряскащото в случая, са няколко съществени момента, най-вече реакциите на населението в нечистата и несвята република, управлявана от мутри, нежелано място за живеене на близо половината й собствени граждани.
Преди всичко - бурно одобрение на убийството. Налетяха и като лешояди (съжалявам за сравнението, обида е към животните) политически лидери и държавни функционери, за да се нахранят и да отровят масовото съзнание. Единици се опитаха да заемат страна на човещината, на здравия смисъл.
Докато поклонниците на свещената граница (затвора) не се притесниха, че:
- от самото начало МВР започна да лъже - къде се е случило, как се е случило, за състава и възрастта на "нарушителите", били въоръжени или не, били агресивни, как се е изразила агресията им, буквално всяка подробност прозвуча крайно неубедително, а и се променяше във времето според изявленията на официалните "лица";
- пресичане на границата, нека и "незаконно", не е повод за екзекуция;
- колко е "професионално" поведението на ченгетата (уж опитни, уж ловци, пък нямат елементарни стрелкови навици - ако версията с рикошета е истина, което е под голям въпрос, независимо от т.нар. "експертиза"), колко е адекватно действието на оперативното ръководство на граничарите (пращат трима срещу половин рота "подозрителни");
- поне милион и половина българи ИЗБЯГАХА, като през първите десетина години от "демокрацията" минимум всеки трети от тях бе "нелегален" в едно или друго отношение по пътя си към "лекия живот" в Европа или Америка - нима и тях трябваше да ги стрелят?

Първосигналната реакция на всеки човек при вест за смърт на друго човешко същество, обратно на твърденията на затворолюбците, е съчувствие - такива са инстинктите ни, наследени от животинското минало на хората. След това се включва пластът рефлекси, образуван от възпитанието и изискванията на общественото устройство спрямо индивида. В олигархичен режим, в икономическа среда на конкуренция, този пласт е егоистичен, рефлекси на комплексар, на циник. Включва се програмата "те" и "ние". Съвестта, тоест способността да различаваме доброто от злото, блокира. Или по-скоро заработва бъгаво - доброто подменяме с "полезно за мен", а злото - "вредно за мен", но вредата е ПРЕДПОЛАГАЕМА по простия механизъм "на страха очите са големи". А пък страхът се управлява от властващите, от олигархичната класа. Те създават нагласи за страх от "нашествениците", при все че хората, живущи в граничните райони, които всеки ден виждат върволиците "страшни пришълци", изпитват предимно жал към тях.

Моето детство премина в СССР. Бях там в ролята на "малцинство" и развих идеализирана представа за "българското". Не съм допускал, че близо до 50-те си лазарника ще ми се наложи да призная, че българите се оказахме народ, чиито лошотии, умело култивирани от стари и нови бейове и чорбаджии, надхвърлиха качествата му. Десетилетия се борех с този горчив извод. Но от него не може се избяга. Разбира се, това за мен, за други не знам, не е повод да вдигна ръце и да спра да се боря според възможностите си, така че този народ да получи възможност да се самоочисти от полепналите и даже поникнали навътре в него мерзости. За разлика от националистите, няма да отричам лошото у "българина". Нито по алхимичен начин ще превръщам гадостите в добродетели. Нито ще строя своята съпричастност към сънародниците ми върху фундамент от омраза към чужденците, само защото са чужденци. Нито ще боготворя ЗАКОНА, особено написния от шепа бизнесмено-политици, потисници на народа.
Затворолюбците нека се съгласяват и да приветстват практиката на МВР (и на държавата като цяло) да ги лъже, да ги пребива посред нощ за нищо, да ги стреля с рикошети, да им ЗАБРАНЯВА да се отбраняват, когато се налага, сами.
Затворолюбците нека смятат човешкия живот за нищо - това означава, че не ценят и своя, което рано или късно ще им се върне, и то от любимата им държавност.
Нека предварително и на едро обявяват мигрантите за "врагове" - и това ще им се върне, за съжаление не само на тях, защото с враждебност провокират насрещна враждебност.
Нека крещят, че "защитата на границата е ДЪЛГ" - явно не смятат за свой дълг да освободят страната от далеч по-опасните МЕСТНИ мутри.

Моят избор е друг, анархическия - в пълно съзвучие с идеалите на възрожденските революционери, с които идеали днешните затворолюбци проституират - честват включване в самоубийствени войни от миналото, нахъсват се за нови самоубийствени авантюри в бъдеще, надъхват с омраза, карат ни да се помиряваме с това, че всеки втори гражданин на тази пропадаща наша страна не е в състояние на поеме непредвидени разходи, че гине по пътища и тунели не само заради собствено нехайство, но и заради безобразно състояние на пътната инфраструктура, че мре без време заради отъргашването на медицината, че затъпява заради безкрайните експерименти с образованието (прицелено да произвежда послушни невежи и материал за "пазара на труда", все повече свиващ се под натиска на технологиите).
Бежанската криза не може да се реши в рамките на днешната капиталистическа държавност, капитализъм+държава е причинител на същата криза. Не знам дали някому е направило впечатление, че тъкмо "десните" европейски партийно-корпоративни формации канят бежанците (за черна работа, естествено) в момент на подем на т.нар. "леви" движения (също сбъркани, понеже залагат източникът на проблеми, държавността, да реши тези проблеми) - мащабна игра за пресичане на революционни настроения, надуване на популисткото влияние на профашисти, замяната на социалните искания с дребнав национализъм - тоест сме свидетели (и потърпевши) на нов проект за превантивна контрареволюция след съветската "перестройка".
За елитите е важно да насъскат народите помежду си, да си укрепят ГРАНИЦИТЕ, иначе напълно проницаеми за далаверите на едрия бизнес и правителствените картели. За властващата малобройна сган е въпрос на оцеляване да внесе страх и вражда между подвластните им електорални, данъчни и консуматорски единици - нека се избиват с бомби, с рикошети, в пиянски свади, нека се гордеят с извършвани от репресивните органи убийства, може и малко да мрънкат и "протестират" за дреболии, стига да спазват законите, за плащат данъците (или перат после парите), но не и да видят КАКВО е виновно за нещастията, не и да предприемат нещо в своя защита, не и да променят принципите на обществените отношения.

След Дянков - и останалите

статия по въпроса от колегата Хасан Девринджи, откъс:

министър Дянков е институционално мъртъв. Покойният остави богато материално и духовно наследство: финансова стабилност и редица изключително точни изказвания. Например, че академиците от БАН били феодални старчета. Лъжа ли е? ... Или фразата, че опозицията е “пяна, неспособна на каквото и да е”? Нима е далеч от истината? Опозицията едно време беше на власт. Резултати?
...
... на господин Симеон Дянков – искрените ми поздравления. Щом неговата зла институционална половина умря, значи човешкото у него има шанс да се пребори и с останалите социопатични наклонности в себе си. Да се зарадва на живота. Да обърне повече внимание на семейството си. Да, труден и дълъг е пътят към Светлата страна на Силата, ама щом и Дарт Вейдър се справи в последния епизод, Дянков ли няма да успее!
Не, уважаеми читатели, тези ми слова не са подигравка. Като анархист, аз наистина съм убеден, че всеки човек заслужава да е свободен, в това число и от фаталния натиск на социалната среда (морал, традиции, предразсъдъци) да върши зло, да избира или да бъде телето, или касапина, без никаква трета възможност. Като анархист, аз съм готов да воювам за всяка личност – против нейните антисоциални действия, против нейната ролята на потисник, насилник, грабител… абе Дянков. Макар че надали той е най-лошият от всички останали. Лоша и вредна е властта. Тя мачка управляваните и превръща управляващите в изроди.
Нека бъдем човечни – и изродите заслужават избавление. Щото ако ги утрепем всички, има опасност тая планета да опустее…

пак за Референдума

статия от "Свободна мисъл" с малко съкращения, пълната версия - по линка:
Референдумите работят успешно, само когато служат за пълното решаване на някаква обществена задача с мненията и силите на максимално широк кръг хора. В условията на представителна „демокрация“ допитването до народа е измама.
За да имат хората мнение за някоя технология, както в случая – получаване на енергия от радиоактивни вещества, е необходимо да притежават поне минимум знания, за да не бъдат излъгани от рекламаджиите.
Нека помислим какви последици поемаме върху себе си, ако кажем „ДА“ или „НЕ“. И дали само това са възможните отговори?

Кастрираният вот
Прикачен към системата на представителната демокрация, референдумът не е нищо повече от „малки избори“ с цялата им лъжа и манипулации. ...
За да съществува истински контрол на населението над проблемите, които пряко ги засягат, референдумът следва да бъде с много степени. ...

Технологичната страна
Няма поначало „лоша“ технология. Вредна за обществото или опасна за околната среда я прави начинът на инженерно изпълнение, който пък зависи от социално-икономическия модел. Вредността на една технология зависи от това кой я използва, за какво и как. ...
Алтернативните на ядрените и класическите централи от своя страна изискват големи промени в цялата използвана в бита и производството техника. Капитализмът няма интерес да предприема подобни рискове, а на държавата ѝ е добре и така – тя своето си го взема.
Накрая: ядрената програма е корпоративен проект с възможности за кражба на народни пари – веднъж откраднати чрез данъци, после откраднати от пещерата на разбойника, т. е. от държавната хазна. Но и другите енергийни проекти представляват същото.

Две или повече възможности?
Можем да идем ш да кажем „ДА“.
По този начин делегираме правомощия на едната от две лобистки групировки за облажване от ядрените проекти, изпълнени от близки им предприемачи. Одобряваме остаряла схема за получаване на енергия от разпадането на атомните ядра, също както компютърната индустрия в Правец беше заложила на вече изчерпан откъм перспективи хардуер. С една дума – даваме предимство на една от двете олигархични групировки, всяка една от тях ни стриже и дере по свой начин, само че крайният резултат е един и същ – остригани и одрани.
А на какво можем да кажем „НЕ“?
На запазването на технологичното ниво на страната, на все още сравнително евтината енергия. Развързваме ръцете на технологиите, които замърсяват още повече. Добивът на въглища, петрол, газ никак не е екологичен. Подхранваме илюзията в чудодейността на други технологии, които са толкова скъпи, че убиват ефекта от спестеното замърсяване при производство на ток, защото самото производство например на слънчеви батерии никак не е екологично чисто.
Зависимостта от доставки на гориво от чужбина и в двата случая е еднаква. ...
Независимо от избрания отговор в бюлетината, с участието си в референдума даваме коз на управниците да си измият ръцете, да не поемат отговорността. Те пак ще решат подробностите така, както на тях им е изгодно, а ще развяват нашето одобрение като индулгенция.

Само прякото действие, само прякото решаване на ВСИЧКИ детайли от един толкова комплексен проект може да даде трайни и социално перспективни решения. За което е нужно вникване в същината на проблема. Нужни са научно-технически знания. Никак не е случайно, че образователното ниво запада от години наред. Властта не иска да разбираме нещата, иска само да ги одобряваме – или заклеймяваме, според сведената по медиите заповед.

Насъщният интерес на крайния потребител е да получава ток на ниска цена (или даром вследствие на победа на една социална революция), без той да върви в комплект с вредни последици върху средата на обитаване на човека. Специалистите няма да решат този проблем в полза на потребителя, защото получават заплатите си от бизнеса, от държавата, а интересите на тези два паразита с претенции да контролират градивно производителните усилия на обществото НЕ СЪВПАДАТ с това, което нормалният непривилегирован гражданин желае. Тези производителни усилия могат да бъдат координирани по друг механизъм, изгоден за всекиго и за всички наведнъж – механизмът на безвластието. Бонусът към този механизъм е солидарната и справедлива система за разпределение на благата между хората, отново чрез пряко участие на всеки. А сегашната система за разпределение е в ръцете на търговците, собственици на произведения с ръцете на потребителите продукт. Сегашната система на производство е ориентирана към печелене от предоставянето на този продукт на най-платежоспособните, не на най-нуждаещите се от него.

Участието в референдума укрепва порочното сегашно състояние на нещата.

Саботирането на референдума дава шанс, явява се първа стъпка, за изграждането на нов тип общество, което поставя на преден план личната свобода и така гарантира далеч по-сигурно както справедливостта, така и безопасността на всяко едно начинание.

Мислете как ще постъпите, използвайте свободата си да действате така, както сте убедени, че е добре. •

Васил Арапов

и някои мои коментари при Калин

Президентско

От позицията на анархизма длъжността президент е излишна, както и всяка друга властническа длъжност. Личността на персонажа, заемащ този пост, няма никакво значение. Като личност този човек има пълната свобода да върши каквото му се струва правилно и справедливо. Но не и да натрапва своята воля на другите хора без тяхното съгласие. И така се връщаме към отричането на пълномощията му в контекста на държавния апарат, отричаме неговия авторитет на властник, връщаме се към отричане на необходимостта този апарат да съществува и да изисква от нас подчинение.
Чисто човешки, лицето Росен Плевнелиев ми е безразлично. Въпреки че имам основания за неприязън заради изказването му за разказа на Елин Пелин “Андрешко” – господинът или не е чел творбата, но осъжда главния й герой, или е чел, но съзнателно заема страната на отрицателния персонаж. В първия случай е глупак, при все формалната му образованост. Във втория – мръсник. Дали обаче президентът е умен мръсник или свестен глупак – с какво се променят нещата?
През последните дни широко се коментират "гафовете" в Новогодишното обръщение на Плевнелиев. Оставам с впечатление, че нарочно се обръща внимание на несъществени неща, за да не се коментира самата реч, която сама по себе си е гаф. В предаване на Дарик радио нарекоха политиката в страната “имитиращ продукт”, казаха, че “това трябва да се промени”, че “трябва да настояваме за промени”.
Не, политиката си е такава. Политика значи завземане, удържане и упражняване на власт. Това винаги става с насилие, включително с лъжи и преструвки – насилие над истината. Образи като министърът на земеделието, който е зает да замазва скандала с една очевидно антисоциална сделка, не са отклонения от нормата. Те са нормата. Няма накъде да се промени, без да престане да бъде това, което е. Чакането на промени, както и настояването (пред кого?!) да станат факт – моля ви се, стига глупости. Политиците няма да променят нищо. Заблудата “да изберем истински слуги на народа” не издържа на критика нито теоретично, нито на практика - откакто съществува представителната демокрация, как така досега никъде не са били избрани “правилните” държавници? Не, промяната е наше пряко дело. Иначе ще има да чакаме до свършека на света, който пропусна да настъпи миналата година.
Затова обсъждането на “гафове” е безплодно занимание. Клюкарско развлечение. Разумното е да се види самата реч.
Водещите в Дарик радио също смятат така. Искат да се коментира самото обръщение. Уви, останаха си с пожеланието. И с патетичната реплика, че “когато президентът говори, слушателите трябва да замръзнем”.
Аз не искам да замръзвам, нито буквално, нито в преносен смисъл. Не страдам от робско почитане на авторитети, при това авторитети поради заеманата от тях длъжност. И не съветвам никого да култивира в себе си нагласа за такова почитание.
Сега да видим какво е рекъл президентът.
Ами... нищо.
Съобщи ни, че “изтичат последните минути на настоящата година”. После направи преглед на отминалите събития – това по-добре го свършиха новинарите и медийните коментатори. Прегледът бе наситен със заклинания от рода на “...трудностите ни направиха по-силни и по-сплотени като народ. На това ни учеше и патриарх Максим, с когото се простихме!”
Дрън-дрън.
“Не трябва да чакаме да свърши кризата или на поредните избори да ни обещаят всичко, а да запретнем ръкави и да си подредим държавата и собствения живот. Ден по ден, заедно и в правилната посока! Защото всички ние искаме да живеем достойно в една уютна и модерна България. Това може да се постигне само със съвместните усилия на милиони българи, които гледат в една посока и споделят общи ценности.”
Колко повече да запретваме тия ръкави (и затягаме колани)? Държавата си я подреждат държавните служители – и тя им осигурява уютен живот. Какви общи ценности можем да имаме с мутри, с лъжци, с крадци на едро? В каква посока имаме да гледаме заедно с тях?!
Президентът не излезе от рамките на баналностите и демагогемите.
“Нека през 2013 г. бъдем по-активни и отстояваме своето право на справедливост и солидарност”.
Ами да го отстояваме я. Ама не “правото”, записано в закони, приети от мерзавци, а свободата си.
Президентът почеса и “националното самочувствие”:
“България е една от най-старите държави в Европа, страна с древна култура, богата история, неповторима природа.”
Олеле. Кой познава дори тази, украсена с митове, история? Къде отива тази култура, къде я има в градския транспорт например, къде личи в опашките и край боклукчийските кофи? На какво заприличва природата? Мъка, мъка, мъка...
“Общества, основани на доверие между хората, в които се помага на тези в нужда, но и се създават възможности за всеки да успее. Нека бъдем трудолюбиви и честни в ежедневието си, да загърбим лошото и самосъжалението, да търсим смисъла и позитивното ... Да обясним на нашите деца, че парите не са цел, а средство за човешко развитие и достоен живот.”
Този човек (милионер, да не забравяме) вярва ли си?
И накрая, когато поздрави избягалите от прелестите на “Родината” сънародници, както и военнослужещите на мисии в чужбина – не му ли хрумна, че и той е съучаствал в създаването на същата обстановка, която породи емигранти и пушечно месо за износ?

Събитие на годината, човек на годината

Съвсем кратко: събитието пак е кризата.
Това е положението - харесва ни, не ни харесва. Общочовешко дело е. Едни я предизвикват, други я ползват (броят милионери у нас стабилно продължава да расте от 2008-а насам), а мнозинството пати от нея... ама не й се опълчва сериозно.

За човек на годината наградата си разделят безработният с престижна диплома в джоба и работникът с празен джоб заради забавена от работодателя заплата.

В дъното на всички останали събития стои или кризита, или безработният, или заробеният от работа.
И така, както беше през 2012, ще продължи и през 2013.
Освен ако на сцената не излезе, след дълго отсъствие, Бунтовникът.
Засега него здраво го държи липсата. Съжалявам, но досегашните протести пукната пара (глава, пушка) не струват.

.

ГЛАСОПОДАВАНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Купуването и продаването на гласове било престъпление? А бирата и кебапчетта на срещите на кандидатите с избирателите какво е? Героизъм, достоен за награда? На Кандидата – орден, на почерпващите се Избиратели – по медал „Сачи“!
Купуването и продаването на гласове е повече от естествено за капитализма, в рамките на който ВСИЧКО се купува и продава – от баничките до съвестта. Друг е въпросът, че като позволяваме да ни въвличат в тази далавера, какво печелим? Нищо не печелим, само още повече свикваме на дребни хитринки, а всъщност укрепваме системата на политическа и икономическа далаверщина. А тя ни се отплаща с кризи и ни обира до шушка.
Купуването и продаването на гласове съвсем гладко си пасва в правилата (позволено е всичко, целта оправдава средствата) на политическата конкуренция на партиите кой ще се добере до мястото, откъде ще дои пари. Досещаме ли се кой е дойната крава? Субсидираните от държавата и бизнеса партии вадят пари и си плащат на нас да им дадем правото да ни вземат „инвестицията“ си обратно с тлъста лихва.

Който участва в изборите, той дава легитимност на система, която погазва свободата.
Който участва в изборите, сам си е враг.

Който не е участвал в изборите поради споделяне на горните мотиви, той спокойно може да тегли майна на властта.
Който е постъпил така може да каже: нека на властта се подчиняват онези, които са я избрали – и тъкмо законопослушните нека не мрънкат против нея, защото няма никакво значение кой е на власт, „лица“ и задници се сменят зад държавното кормило, а животът на огромното мнозинство е все тъй шибан.

Добрият кмет е мъртвият (несъществуващият) кмет.
Добрият президент е мъртвият президент.
Добрата държава е мъртвата държава.
„Добрият“ капитализъм е добър само в буркан с формалин в природонаучния музей, отдел „Паразити“ (до чучелата на кмета, министъра, премиера и държавата).

Гласувайте със шпрей и шаблон върху предизборните плакати.
Свободата не ще Екзархия, иска Караджа.

Катуница - опит за анализ

Не мога да проумея по силата на каква логика деянията на един богаташ и потисник “от ромски произход” станаха повод за желание да бъдат нападнати бедняшките цигански квартали.
Не проумявам защо един социално-криминален конфликт между обикновени жители на едно село и процъфтяващ 22 години цигански барон повдигна въпроса за “ромската интеграция”. Та тъкмо бароните много добре са интегрирани в капиталистическата система и от гледна точка на държавата единственият им “грях” е неплащане на данъци, но по редица причини държавата не е предприела нищо срещу тях. Етнически “чистите” български бизнес-групировки също нарушават законите, също заграбват имоти, също подкупват политици и чиновници, също упражняват насилие спрямо неимущите. И те са блъскали хора с коли, пребивали са ги с бухалки, изхвърляли са ги от жилищата им, заробвали са ги с дългове.
Не кой знае колко различно от това върши и самата държава.
Не проумявам също така защо се говори за безсилието на държавата. Тя изобщо не е безсилна, тя прави само това, което й е изгодно. Не й е изгодно на тъпче дейци като Кирил Рашков, самото му съществуване върви като позитивен пример за успяващ бизнесмен. Ама забогатял незаконно? Че кой е забогатял законно, освен спечелилите от тото или малцина късметлии в други сфери? Не за безсилие на институциите става дума, а за СИСТЕМНО действие в защита на едни определени “ценности” (печалба, конкуренция, йерархия) и потискане на други (свобода, солидарност, социална справедливост).

Нека още веднъж погледнем какво стана в село Катуница.
Убийство. Изблик на възмущение. Палеж. Апели към държавата за помощ и упреци към нея, че не си върши работа.
Възмущението на хората е справедливо, но начинът им на реагиране е неадекватен.
Първо – палежите. Разбирам да се подпали нещо ненужно и вредно. Но една читава къща с размерите и облика на малко НДК? Толкова ли няма нуждаещи се от покрив над главата си в тази страна!
Естествено и адекватно решение би било формиране на селски Съвет, който да поеме стопанисването на отнетия от разбойника имот. Радикално ли ви се струва? Да, така е. Но само радикалните решения успяват. Широк трап се прескача с (радикален) дълъг скок, не с пълзене по дъното на ямата.
Второ – искането за съдействие от държавата да изсели и осъди клана на цар Киро. Сякаш хората се уплашиха от себе си, след като вече го бяха изселили, излизайки на улицата. Нима не са те стопаните на своето село? Нима тяхната воля не важи? Изпъждат изедника, хвърлят му един хубав бой на изпроводяк и му обещават да увисне на бесило насред мегдана, ако посмее да се върне. Заедно със съучастниците си.
Последното неизбежно ще накара държавата да настръхне (и тя настръхна). От една страна, единствена тя има (присвоила си е) монопола върху упражняване на репресии; от друга, след като справедливата закана засяга и съучастниците, не един или двама държавници съвсем правилно ще възприемат по свой адрес обещанието да намажат въжето, за заслуги, така за се каже, те добре си знаят.
Затова държавата се юрна (след като убийството получи широк отзвук) тя да накаже цар Киро (но 22 години преди това не го правеше, защото НЕ БЕШЕ В КОНФЛИКТ с такива цар-кировци, а в пълна хармония с тях). Да речем, ще го накаже. Ще му отнеме имотите. И? Те ще преминат в държавна собственост, изгодата остава за държавата. За пострадалото население – морално удовлетворение. Потупване по рамото. Почетна грамота. Усмивка пред строя, както имаше един казармен лаф. А на мястото на цар Киро ще довтаса друг изедник – може би българин, може би малко по-умен, по-приветлив, но – изедник. Чорбаджия. Бей. С по-здрави и тънки връзки с официалната власт.
И след време пак ще направи някоя дивотия, отново ще избухне безформен бунт, може би злосторникът ще си получи възмездие, но ГЛАВНОТО зло отново ще е на далавера.

Понеже стана дума за “ромската интеграция”, няколко изречения по въпроса.
Преди това нека да подчертая, че “държава”, “страна”, “народ” не са синоними
Циганските общности представляват системи с твърда йерархия и сурови традиции. Повече или по-малко всички цигани са въвлечени в схеми, квалифицирани и от официалния закон, и от здравия смисъл като “престъпни”. На върха на пирамидата са бароните като цар Киро, а почти всички останали хора са техни роби. Затова решението лежи в освобождаването на робите от техните господари, разбиването на властовите пирамиди. Нещо, което държавата не може (не иска) да прави, защото самата тя е йерархична пирамида. Нещо повече, държавата поощрява запазване на това положение. Следователно, интеграцията може да се осъществи единствено чрез освобождаването на ЦЯЛОТО общество, освобождение от властта (власт политическа, власт административна, власт икономическа, власт духовна/идеологическа).
Стабилността на робството в циганската общност се държи не само на страха на сиромасите от бароните – враждебността на етническите българи (и турци) към циганите е най-добрата спойка на порочната система. Започнах статията с това – деянието на богаташа предизвиква агресия не към другите богаташи, а към подчинените му бедняци. По този начин бароните винаги имат силен коз: ако не сме ние, българите ще ви изколят. Същият “аргумент” използват и партии (част от държавната система) от рода на ДПС, а с обратен знак – Атака, ВМРО, БНС.

Накрая, няколко апела.
Към бароните: БЯГАЙТЕ, щото въжета има МНОГО!
Към бъдещите социални бунтове: стига сте се занимавали с глупости, удряйте корените на проблема. Щом отначало сте ревнали като ранени лъвове, не блейте веднага след това като овце!
Към циганите: тия сатъри, тояги и пушки, които размахвате като уплашени сополанковци пред телевизионните камери, ги насочете срещу собствените си тартори!
Към националистите: докато крещите за “силна държава”, спомнете си за социализЪма – вече сме го гледали този филм...
Към полицаите: помислете хубаво на чия страна сте. Жокер – не човекът е за законите, законите са за човека.
Към политиците: сутрин, на гладно, чаша чай с цианкалий. И почивайте в мир.
Към бизнесмените: същото, но може с малко уиски. Като тор ще сте по-полезни.
Към свестните българи, турци и цигани: само ЗАЕДНО и СОЛИДАРНО можем да смачкаме всички мафии! Човек се оценява по неговите лични дела, не по дивотиите на други хора, дето говорят един и същ език с него.

За капак:
Между другото, наближават избори. Всяка пусната бюлетина е глас за държавата, която поражда уроди като цар Киро. Всяка пусната бюлетина е доказателство за гражданско безсилие, за капитулация пред властта, за отказ от лична свобода и воля.

Статия

"Безвластна алтернатива на държавата"
пускам линк, вместо да я публикувам тук, защото там е много хубаво оформена (за което благодаря на човека, който поддържа сайта).
Тук можете да пишете отзиви (хвалби и хули) за нея.

благодаря

.

КОНЦЕНТРАЦИЯ

След закриването на училища и медицински заведения в малки населени пунктове дойде редът и на пощите. Там, където има под 800 души жители, няма вече да има пощенска станция.
Честито!
Учил съм в паралелки от по 45 хлапета. Учил съм и в клас, който наброяваше едва 7 (СЕДЕМ) ученика. От голямата паралелка нямам спомени за нещо интересно, което и е било преподавано. В малкия клас имах най-висок успех и реални знания. Защото в часовете имаше време за препитване, за излагане на нов материал, а после – за ВЪПРОСИ по него, за допълнителни данни. Не бих казал, че имахме тогава перфектните учители, но те нямаха друг изход, освен да се подготвят добре, за да могат да захранват любопитството ни. Помня, че в час по химия ни четяха (или разказваха) интересни случки с известни учени, историята на едно или друго откритие, практическата употреба на различни вещества. Същото ставаше и в час по математика – именно тогава за първи път чух за философските възгледи на Питагор и Рене Декарт, за това как се е появило интегралното смятане, за начините да се избегнат безплодни експерименти, като се направят “изпитания на хартиен полигон”. Да не говорим пък колко богати и завладяващи бяха уроците по география, история, физика. Почти всеки час по руски език (учех в бившия СССР) завършваше с разходки из Тълковния речник на Владимир Даль, бивш флотски офицер, който на смъртно легло чува от прислугата непозната му дума и става да я запише. Тъкмо тогава минавахме “Как закалялась сталь” на Николай Островски – получилият се спор за образа на Рита Устинович (нарекох я “революционна дама с леко поведение”) ми даде повече, отколкото всички часове в следващия клас.
Имал съм вземане-даване с болници и здравни пунктове (в България). Опитът с големите болници е предимно негативен. Разбира се, далеч съм от халби по адрес на един селски здравен пункт. Но тъкмо в здравния пункт пациентите получаваха ЦЯЛОТО внимание на лекаря, още повече, че той познаваше някои от тях едва ли не от пеленачета, а други познаваха него по същия начин. Наред с официалните здравни картони държеше едни тетрадки с анамнези ЗА ВСЕКИ човек, писани лично от него. Помня, че отбягваше да предписва веднага лекарства, беше страстен почитател на народната медицина. Обаче при най-малко съмнение, че няма да се справи, този човек пишеше направление до една или друга софийска болница, като при това СЕ ОБАЖДАШЕ по телефона: “Здрасти, Петров, как си? Ами к’во правя, остарявам... (следваше някаква шега или спомен за студентски подвизи) Виж какво, ще ти пратя една баба, има ... ... ... Утре по обяд ли да дойде? Чудесно! И, нали знаеш, след месец у наше село варим ракията!... До чуване” След това даваше бележка на бабата (или на придружаващия я внук/внучка, син/дъщеря): “Ето с това отиваш при професор Петров в “Пирогов”, ще те оправи, ще живееш до 101 години”.
Да, селски здравен пункт трудно се сдобива с томограф или със система за роботизирани операции, няма пълен набор специалисти, не винаги притежава дори оборудвана като линейка кола за спешно транспортиране на болни и пострадали при злополука. Обаче там има ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАЦИЕНТА.
А и томографът, роботите, специалистите НАВСЯКЪДЕ не са лукс, а развитие на цивилизацията, бъдещето.

(сега, с новата “рейтингова система” на висшето образование, при която ще се закриват специалности, ако те не показват някакво ниво на трудова заетост и добро заплащане, НАДАЛИ ще възпитават отношение на професионалистите към хората и към работата изобщо!)

Сега премахват пощите... Може да се спори за тяхната ефективност във века на съвременните комуникации. Ток и вода се плащат чрез интернет. Пенсиите се получават от банкомат. Обаче остават колетите, препоръчаните писма с документи, паричните записи извън банковата система. Остават и малцината любители, които държат на хартиените писма. И, вместо модернизиране на тази мрежа, се пристъпва към нейното кастриране, към концентрирането й в гарантирано бездушна машина БЕЗ ОТНОШЕНИЕ към хората, които я ползват.
С каква цел? Икономии? Хайде холан! Преследват се интереси. На банките. На държавата. На работодателите. Когато от едно градче изтръгнат без упойка училището (с практически традиционното читалище към него), поликлиниката, пощата (преди време някои пощи направиха опит да отворят интернет-клубчета; тая инициатива беше посечена от законодателите) – какво ще държи човек в такъв градец или в такова село? Той продава имота си и се премества в големия град.
Право в лапите на работодатели, които не желаят да му признават социалните права. В лапите на монополисти, които предоставят жизненоважни услуги при условия, които изнасят само на тях. В лапите на политици, които му налагат правила, изгодни пак преди всичко на тях. В големия град човек по-лесно бива манипулиран, потискан, принуждаван. Управляващата класа си получава своето, а т.нар. “обикновен човек” – малко повече от нищо, ако не броим илюзиите му за “просперитет”.
Какво се получава?
Концентрация на несправедливост се получава.

Настъплението на държавата срещу малките градчета е логична. Ако те имат повече самостоятелност и възможности за достойно живеене, по-трудно ще им се натрапват партии, бизнеси, идеологии (църквите не ги закриват, нали?). Предполагам, че скоро ще уедрят и администрирането – ще бъдат премахнати и малките кметства. Инфраструктурната зависимост от “центрове” отдава е факт, защото е правена преднамерено.
Концентрация на власт.

Честито, българино.
Свободата – това е възможност за избор, избор измежду много алтернативи. Какъв избор имаш след всички тези уедрявания и закривания?
В навечерието на 135 години от Априлското въстание късат от теб свободата – парче по парче.
Не се ли усещаш?




.

Путин, Бойко, Гоце

Първанов учредява “политически проект” АБВ. Срамежливо не го нарича “партия”, за да се заблудят избирателите, че това не е поредната лидерска формация, която да се изстреля нагоре, към пулта за управление на страната, та като се настанят пред копчетата и лостовете, да си преследват тесните групови интереси – за чия сметка?
Досетете се от три пъти.
Любопитното тук иде от факта, че навремето Владимир Путин създаде свой политически проект, чрез който да пусне корени във властта, която му беше подарена от Борис Елцин. Как използва тази власт Путин? Проведе победоносна (втора) война в Чечения. Отмени изборността на губернаторите, дисциплинира богаташите да работят само за неговата мелница, инак ще гният в затвора или ще станат емигранти, въведе понятия като “вертикал на властта” и “суверенна демокрация”. Закла неколцина известни правозащитници (и мнозина не толкова знакови). Спретна една газова търговска война с Украйна. Залости още по-здраво съветските архиви. Обяви Сталин за “ефективен мениджър”. Върна съветския химн. И много други мероприятия, достойни за един Мусолини, например, но само изброяването на всички му подвизи ще отнеме МНОГО място.
Първанов, известен още като авджията Гоце, честичко ходеше на гости при Путин. Това е нормално – работил е за Държавна сигурност, дори го смята за правилно, защо да не се съветва с човек, възпитан в недрата на съветското КГБ?
Обаче против инициативата АБВ на Първанов надигна глас Бойко Борисов. Сигурно защото се притеснява за популярността на своя ПП – ГЕРБ, за щуротиите на който просто място няма да стигне да говорим. И понеже Путин е нещо като неявен ментор на Гоце, бате Бойко излезе с един бляскав според него ход: покани ментора да му дойде на крак...
Та след два дни Путин идва в София на работно посещение. Уж ще става дума за проектите като Южен поток и АЕЦ “Белене”. Вероятно за това наистина ще говорят. Газопроводът е в интерес на Путиновата клика – хем ще печели, за да може да се задържа на власт, хем ЕС остава зависим от доставките, та ще се въздържа остро да критикува всичко онова, което е за критикуване в Русия. Атомната централа – също е изгоден обект.
Отделен е въпросът защо страната ни трябва да става посредник в едното и “собственик” на другото. Новата АЕЦ ще е още един монополист. Токът му няма да намали нашите сметки. Ще пълни държавната хазна, към която достъп има политическата класа и едрия бизнес (тези две неща, тясно сплетени, се наричат с общото наименование “олигархия”). Изгарянето на изкопаеми горива пък е дивотия, технологично варварство.
Но за бате ни Бойко и за авджията Гоце по-важно е кого от тях ще благослови Путин. Това е ключовото. Сигурно трябва да гадаем кой ще се сложи по-атрактивно на Кремълския диктатор.
(да, президент сега е Медведев... някой прави ли си илюзията обаче КОЙ всъщност управлява?)
СТОП.
Наистина ли ТОВА Е ВЪПРОСЪТ? Наистина ли има значение кой ще ни яхне за следващия мандат? И Първанов, и Борисов са привърженици на тезата, че народът не е дорасъл до пряка демокрация. Същото е и становището на Путин, който даже избирането на регионални управници го е сметнал за непосилно усилие за своите граждани, та им го е “спестил”.
Така че – какво ни дреме? Султанът на една империя идва при бившия си васал, за да разреши един спор между местните князчета. Едното князче е било сътрудник на тайната полиция, другото е възпитаник на явната. Единият говори за положителните страни на социализма, другият само дето не се покланя, споменавайки Тодор Живков. Султанът пък е в кръв до ушите – кръв на чеченци, грузинци, кръв на собствените му сънародници...

Някога Левски е писал, че който иска да натрапи на народа деспотизъм, заслужава да се накаже със смърт. Уви, Святата и Чиста република на Апостола не се състоя в нито един момент от следосвобожденската ни история. Свободата и справедливостта също така подминаха и Русия – след царя дойдоха болшевиките, сега на власт е олигархията (бившата съветска номенклатура + по-късметлиите от тамошните мутри... абе, като у нас, същото). Путин, Бойко, Гоце – все деспоти, различни по калибър и темперамент, все чорбаджии и изедници. Народни душмани.
Та истинският въпрос е:
какво се прави с ДУШМАНИ?


.

Такса електромер?!

Имаш електромер, плащаш такса
Дарина Черкезова

09.03.2010 16:50

Предложението на EVN е за 15 лв. годишна цена за мощност, като тя следва да се заплаща за потребление до 15 киловата.

Дори и да не сте потребявали ток през последния месец, да плащате специална такса за поддръжката на електроразпределителната мрежа или т.нар. цена за мощност на доставчика на електричество. Това предложение на енергийното дружество EVN се обсъжда в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и в петък ще бъде дискутирано с представителите и на трите електроразпределителни компании у нас. Към момента предложението на EVN е за 15 лв. годишна цена за мощност, като тя следва да се заплаща за потребление до 15 киловата.
Собствениците на вили например не винаги имат месечни сметки за ток, но все пак са свързани към мрежата, а за поддръжката й енергийната компания прави разходи. Затова те трябва да платят поне цена мощност, е доводът на EVN. В момента с нулева консумация на енергия са около 20% от всички потребители, отчитат от ДКЕВР. Ако те започнат да плащат цена мощност, може да се намали размера на таксата, която ще се дължи от потребителите със средна консумация на електроенергия, т.е. сметката им за ток да стане по-малка. Няма да бъдат ощетени хората с ниска консумация или които пестят енергия, тъй като ще бъде въведена скала за плащането на таксата според консумацията, казват от ДКЕВР.

Току-що по Нова ТВ от ДКЕВР потвърдиха, че ще подкрепят искането на електроразпределителните дружества.

ето и от "Дарик Ньюз"

Постоянна такса „Мощност" да плащат всички абонати на ток още от 1 юли. Това обсъждат в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съобщи председателят й Агнел Семерджиев. Въвеждането на таксата засега е по предложение само на едно от електроразпределителните дружества - EVN, което доставя ток за Пловдив и Югоизточна България. До няколко дни идеята ще се обсъди и с другите две енергийни компании - ЧЕЗ и Е.ОN. Междувременно Ангел Семерджиев потвърди прогнозите си за скок в цената на топлоенергията от април. По думите му обаче повишението няма да е драстично.

Идеята за постоянна такса за абонатите на ток досега беше позната като „такса електромер". Ангел Семерджиев и колегите му от енергийния регулатор обаче настояват тя да се нарича „цена за мощност". Семерджиев обясни, че ако бъде въведено, изискването ще важи за всички абонати в страната. „Не е такса „електромер". Въведена е цена за достъп вече и тя работи, но тази цена за достъп ще я разпределим като цена за мощност и останалата за достъп", обясни шефът на регулатора.

Предложението на ЕVN е за месечна такса от 1,80 лв., а според Семерджиев - обсъжданият размер е около 15 лева на година. Мотивите на енергото да поиска такава постоянна такса са свързани с разходите за поддържане на мрежата, включително и за абонатите с нулево потребление през цялата година. „Разходите ти да бъдеш в мрежата и да можеш да си включиш лампата един път в годината вече са направени, жилища, които в момента не се обитаеми например, но са присъединени към мрежата, а такива в България има. Не само вили, има и апартаменти, които не се обитават, но те са с партиди и всички разходи за тях вече са направени", обясни Семерджиев.

Около 20 процента към момента са електромерите с нулево потребление, съобщиха от комисията. Обсъжда се потребителите с инсталирана мощност до 15 киловата да плащат фиксирана такса мощност, например по 1,80 лв. месечно, а за останалите сумата да бъде по-висока.

(запомнете хубаво името, което съм подчертал в текста. Да знаете кого да псувате. Впрочем - избирали ли сте този господин за чорбаджия на вашите разходи за ток? НЕ? Бре, че нали имало демокрация, ъ?)

Ха честито.
За да бъдем последователни, трябва да приемем и такса "пазаруване" - нали и магазините поддържат някаква инфраструктура, независимо дали пазаруваме там или не (но евентуално бихме могли).
Или такса "ДДС" - да ни вземат този данък независимо дали сме купили нещо, та нали и държавата поддържа цяла армия чиновници, към които ЕВЕНТУАЛНО може да се обърнем за някой документ (дето звучи гордо).
Ще се изразя възпитано, понеже ме е срам да пиша вулгарни думички: АБЕ, ХОРА! Опитват се да ви наебат в гъза, без да ви свалят гащите даже!
Е, това беше МАКСИМАЛНО възпитаното в случая.

Я да видим дали някой ще се сети да протестира или тихичко и кротичко ще го поемем до сливиците...

И само една последна вметка: нали се сещате, че И ДЪРЖАВАТА има келепир от това? Повече приходи за доставчиците - повече приходи в държавната хазна.
Само не се поддавайте на неизбежното изпускане на парата, като ви накарат да мразите циганите, че не си плащали тока. По-добре вземайте пример от тях.


.

пояснителни схеми към "ГРАЖДАНСКА АЛТЕРНАТИВА на държавата"

представям илюстрация на разпределената енергийна мрежа, базирана върху атомни миниреактори и "домашни електроцентрали" (основно ветрогенератори и фотоволтаични слънчеви батерии; именно тях, съчетани с термоелектрични панели и слънчеви бойлери, съм маркирал със звездообразния символ).


схематично пояснение към структурата на Федерацията, която би могла да замести държавата според логиката на реформистите.
Пълното отхвърляне на държавността не се различава силно от тази схема. Един от вариантите за безвластно общество много прилича на представеното, само че вместо длъжностни лица общините и гражданските организации (ГО) излъчват по места ситуационни лидери, а съдебната институция изцяло е заместена от свободен арбитраж. Освен това, в анархообществото по-важна роля играят професионални и потребителски сдружения (синдикати, кооперации).
Картинката иска да покаже, че между либертарните модели и анархизма няма ясна граница, що се отнася до визията за бъдещото устройство на обществото.
Привидно проста, тази структура поражда голямо разнообразие от преки връзки и взаимодействия, форми и начини на асоцииране на гражданите, както и простор за индивидуална дейност.
Не е отразена подробно Мрежата за противодействие (самоотбрана).
Това ще стане в следващи публикации и/или в отговор на конкретни въпроси по този проект.


помощна илюстрация към статията за БЧП.


здравеопазване и образование.
Подробности - тук.


илюстрация към скицираното в отговора относно модела на земеползване.

отделно ще публикувам резюме-концепция за реда на Земеползването, както и за инженерно-научната дисциплина БИОНИКА (строго погледнато, позволявам си да разширявам този термин, така че той да означава копиране на природни системи не само на макро, но и на микро (клетъчо), и на нано (молекулна биохимия и биофизика) нива.

Моля, задавайте въпроси с конкретни примерни ситуации, така че да тестваме проекта поне на теория.


.

отговор на въпрос по предишната публикация

Първо, благодаря за добрите отзиви.

по зададения въпрос:
всъщност, естествено е хората (тъкмо поради навика, сам по себе си консервативно явление) да не избират първия срещнат, а да търсят специалист. Обаче - доказал се с дела специалист, без значение дали има диплома или не.
Всъщност, и сега в интернет-пространството съществуват форуми и клубове на специалисти (дипломирани и самоуки, ентузиасти и критици). Нивото на редица от тях никак не е за подценяване.
И всеки лаик в дадена област се обръща към тези виртуални общности за съвет. Практика, която трябва да се поощрява.

ВПРОЧЕМ, не съм отразил два важни момента, които ще напиша в продължение към публикацията. Те са:
1) финанси (предлагам модела Безпроцентни Частни Пари, който се намира в другия ми блог, посветен на анархообществото - линк в края на самата публикация; този начин на размяна ще е удобен за типа автономно производство и ще отмира с напредването и подобряването на технологията за обемно принтиране. На практика БЧП е именно програма за плавна ликвидация на парично-стоковите отношения. Схемата БЧП не предполага съществуването на банки и централен бюджет, с което подрива най-важния монопол и смисъла на държавни институции, давайки предимство на граждански инициативи, при това не само в стопанската сфера);
2) земеползване (и миграция).
Тук имам предвид, че всяка община има фонд от селскостопанска земя и жилищни терени. Те са разделени на парцели, които сам човек с подходяща техника може да обработи (респективно, да построи къща и да живее в нея със семейството си; или да се засели във вече построена, която не се ползва). Всеки пожелал да се засели, автоматично получава жилищен терен или къща с двор, както и земя за обработване. Условията са три:
а) да води агротехнически дневник на земята си;
б) да не използва наемен труд (има си коопериране за това), но земята му да не пустее (освен при агротехнологични експерименти за прибиране на реколта без традиционното третиране);
в) да няма възражения от страна на гражданите на общината, че се е заселил. Възражения може да възникнат относно спазването на правилника за използването на земята, както и заради личните качества на новопристигналия (например, че е скандалджия, че е прогонен заради криминални прояви от друга община). Разглеждането на спора става в местния съд, но предвиждам и съвсем неформален арбитраж, при който спорещите страни избират съвместно трети човек (или група) да ги разсъди. Арбитражът не подлежи на обжалване, изпълнението на решенията му е задължително (защото е част от свободния договор за свикване на арбитража). А пък "официалният" съд има три инстанции - община, област, федерален координатор.
По принцип аргументи, базирани върху етнос, вяра, сексуална ориентация и други лични обстоятелства, не се приемат за основателни.
По същия начин не е защитена онази частна собственост, която използва наемен труд. Един единоличник винаги може да се кооперира или да сключва договор за извършване на услуга със сезонен работник или група работници, но не според формата "работодател - служител", а като "клиент - изпълнител".
Впрочем, тези отношения също ще отмират при подобряването на технологията за обемно принтиране.
По отношение на синдикатите (екстериториалните формации) положението е подобно: общината решава дали да допусне даден синдикат да построи на нейна територия предприятие или инфраструктурен обект, според офертата на синдиката.
Предполагам, че ще възникнат и синдикати-общини (особено в градовете).
Подчертавам - общините се занимават само с въпросите на съвместното съжителство и ползването на земи и терени.
Икономиката се ръководи от федерации на синдикати, производствени и потребителски кооперации, както и от пазар на единоличници и синдикални/кооперативни звена. Търканията се изглаждат в съда или чрез арбитраж въз основа на сключените преки свободни договори.
По този начин по-консервативните и саможиви общности сами ще си патят от отказа да се включат в регионални проекти, а по-раздвижените общини ще си правят сметка за рисковете, които поемат.
Принципите на заявяване на мнение (възражение, предложение, проект, изменение на местния Правилник и Общофедералния договор) са лесни:
- даден въпрос се решава от онези, които са заинтересовани или непосредствено засегнати;
- няма пострадали - няма нарушение (и всеки прави каквото намери за добре, стига да не нарушава свободата на другите или не създава непосредствени предпоставки за щети);
- чупи - купи (или поправи);
- на действието се отвръща с противодействие.
(уместно е да добавя, че притежаването, носенето и употреба на оръжие от гражданите е важен елемент от цялата схема. Тук очаквам въпроси)
Отговорността е строго лична, груповата принадлежност нито е плюс, нито минус.
Препирните между различни групи пак могат да се решават под формата на арбитраж, като арбитрите могат да бъдат синдикати на специалисти или научни звена.
Това ще е по-особен арбитраж, който има за задача да УСТАНОВИ ФАКТИ, да очертае точно и ясно точките на съгласие и точките на несъгласие.
В повечето случаи това е достатъчно, за да се набележи път за компромис или да се отхвърли единият (че и двата) проекта.
Ако пък се установи, че и двата проекта са адекватни и перспективни, инициаторите им само трябва да се договорят как да не си пречат, реализирайки своите идеи. Нека се конкурират на практика. Може да се окаже, че не си противоречат, а се допълват и предоставят на хората възможност за избор към коя практика да се присъединят.
Отвореният код на всякакви технически и социални разработки пък ще осигурява сътрудничество в конкуренцията, конкуренция в сътрудничеството и най-важното - разнообразие, т.е. - свобода.

схемата в развитие е насочена към изчистване на социалните взаимодействия от принуда, от привилегии, залага се на свободния избор и доброволното асоцииране.

в публикацията-продължение ще има и пояснителни схеми.

Засега трупайте въпроси, ще ги имам предвид.

(причината за публикацията е един спор в форума на клуб "Ефремов" относно моделите на развитие на страната. Опонентът ми предлага фашистка държава като цяр за проблемите, аз пък предлагам анархообщество. Гореописаното не е точно анархообщество, това е пределът за реформиране на една държава. Реформаторите ги разглеждам като "втори фронт". Основното направление е ПАО (виж другия блог), но социалният прогрес трябва да става доброволно и според нивото на себеосъзнаване на населението. Сама по себе си гражданската инициатива е школа-практикум за упражняване на личната свобода (с присъщите й отговорности към околните), а именно в това упражняване се състои същината на анархизма. Човек става безвластник когато дозрее. Но без практика узряването не може да се случи. Само тиквите, доматите и други зарзавати зреят, без да правят нищо.

ГРАЖДАНСКА АЛТЕРНАТИВА на държавата

предварително пояснявам: тук ще изложа модел, който лично за мен има смисъл само в качеството му на преходна форма към по-нататъшно развитие.

* ЕНЕРГЕТИКА
--- ядрени миниреактори от типа на "Тошиба 4S" или "Хиперион" могат да осигурят на всяка община достатъчно енергия за осветление, отопление, производство и рециклиране на отпадъци.
Общинските атомни миниреактори следва да се съединяват в обща равноправна енергийна мрежа с възможност за самоизключване от нея, ако така решат жителите на общината.
Радиактивните отпадъци могат да се рециклират до безопасни изотопи в уредби от типа на "хибриден (синтез-делене) реактор" - но това е само перспектива, понеже за срок от 25-30 години миниреакторите не произвеждат "шлака", пък и компаниите-производители, според условията на офертите им, сами поемат грижата по въпроса.
Миниреакторите не са предназначени да се ползват "до века". Те само ще дадат енергийната база за създаване на ефективни уредби (апарати) за изкуствена фотосинтеза (АИФ). След появата и масовизирането на АИФ атомните миниреактори остават за ползване там, където е нужна повече концентрирана енергия (определени производства, космонавтика), или където АИФ нямат достатъчно слънчева светлина за нормално функциониране (в Антарктида например).
--- вертикални ветрогенератори с хеликоидни перки, слънчеви, водни, вълнови, геотермални, газогенераторни и други установки, както и различни комбинации на конгрегати от тях; това е "домашната енергетика" на отделен блок, кооперация, къща, хижа, ферма, малко предприятие. Тези конгрегати също се свързват в мрежа с възможност за самоизключване от нея според моментната консумация - на преки договорни начала между участниците в такива мрежи за енергосподеляне.
Конструирането на все по-икономични битови и домакински прибори и уреди, осветителни тела (на база светодиоди, а по-късно - биолуминесценция), отоплителни батерии и производствени апарати ще позволи отделните домакинства и производители да се задоволяват все повече от собствените си енергийни ПРИРОДНО ВЪЗОБНОВЯЕМИ източници.
--- (перспектива) вече писах за нея - АИФ. Изкуствената фотосинтеза може да дава:
- ток;
- кислород;
- синтезирани полимери със зададени качества (в това число и хранителна биомаса).
Последното може да се използва като основен консуматив за 3D-принтерите.
АИФ са в състояние да бъдат захранващи модули на най-различни машини и уреди - от лампи и компютри, до обемни принтери.

* СУРОВИНИ
Растителният свят използва общодостъпни суровини: въглероден двуокис, азот (чрез азотфиксиращите почвени бактерии), вода и накои микроелементи (магнезий, фосфор, сяра и др.) - няма причина и човешката техника да положи усилия за използването на същите, и то поначин, по който го правят живите организми - при меки условия (налягане, температура) и на молекулно или поне микро ниво.
Този подход се нарича БИОНИКА.
Естествено, това води до смяна на масово използваните досега материали, намаляване на значението на металите. Но има организми, които изграждат извънредно яки силикатни черупки, има бактерии, които извличат и натрупват метали от околната среда.
Освен това, алумосиликтните и силициево-въглеродните полимери притежават всички необходими заместващи качества и характеристики, така че металите няма силно да липсват на човечеството. Още повече, че не става дума за пълен отказ от употребата им.
Тъй като бионичните машини главно синтезират, значи на тяхната база може да се реализира по-простия процес - разграждане на вредни отпадни съединения, т.е. едно ефективно РЕЦИКЛИРАНЕ, а следователно и възпроизводство на ресурсите.

* ТРАНСПОРТ
Излишното електричество може да се "складира" - в оловни или други (в това число и органични) акумулаторни батерии с определен КПД. Но, с известна загуба и при по-малко КПД, е възможна реализацията на запасяване с енергия под формата на сгъстен въздух. Към всеки енергиен конгрегат, генератор, реактор ще има възможност (по избор) за включване на общи и частни компресори, които пълнят бутилки под налягане. При безветрие (плътна облачност) и други затруднения, сгъстенят въздух върти турбини и дава ток (напомням, КПД тук е ниско, но приемливо).
Вече е разработен пневмомобил, дори е започнато неговото производство.
Селскостопански отпадъци, поставяни в ферментационни апарати, ще дават алкохол, който, инжектиран в двигателя на пневмомобила, увеличава мощността и пробега на превозното средство.
Голяма част от въздушните превози могат да се осъществят с цепелини, а предвид променената парадигма на производството, обемът от превози на материали и стоки рязко ще намалее.

* ПРОИЗВОДСТВО
То може (и трябва) да се индивидуализира и автономизира на базата на обемните принтери, способни да се самовъзпроизвеждат, да работят с пясък и метал освен полимери (а значи ще създават керамични и метални изделия), както и да печатат с висока резолюция биологични обекти - персонални медикаменти, трансплантанти, храна (т.нар. "биопринтери").
Възпроизвеждането на принтера става като той печата пълен комплект резервни части за себе си, включително и електрониката. Този процес може да е автоматичен - точно копиране, а може и да е под контрол на оператора (потребителя), който ще внася промени в дизайна и отделните възли, сиреч ще усъвършенства наличната машина.
Естествено, това изисква технологиите и конструкторските разработки да бъдат с отворен код.
Обемните принтери са сравнително компактни машини, няма особен смисъл от създаването на гиганти, след като една кооперация между достатъчен брой собственици (потребители) на такива принтери може да произведе практически всякакво сложно изделие с неограничени габарити и най-разнообразно предназначение.

Такава схема позволява, дори инициира, грижа за околната среда.


ОБЩЕСТВО:

А. Териториални формации.
Това са общините, които вземат всички важни решения, участвайки в общински интернет-форум непосредствено, или възлагайки пълномощия на свои групови представители.
Населението на общините пряко избира с безсрочен мандат кмет (обществен координатор), шериф и съдия. Безсрочен мандат означава, че всеки момент избирателите могат да прекратят пълномощията на избранника си, ако преценят, че той не се справя или злоупотребява с пълномощията си.
Длъжностните лица работят прозрачно, заявявайки свои проекти и нужните за реализацията им средства, привличат доброволци за помощници, подчиняват се на избаботените от Форума правила (които играят ролята на закони).
На областно ниво кметовете, шерифите и съдиите си избират областни координатори, понеже те по-добре знаят с какъв началник биха работили. И също така могат да прекратят пълномощията му, ако той не ги ръководи ефективно, и ако гражданите на областта ги подкрепят.
На национално ниво общините избират нужните национални координатори, също с безсрочен мандат.
Общините се договарят помежду си за правила за погаждане и взаимодействие, които оформят ОБЩ Федерален договор (той замества конституцията на страната).
Правилникът на общината и Федералният договор подлежат на перманентно обсъждане и променяне според волята на гражданите, като промените се ратифицират на референдуми по места.

Б. Екстериториални формации
Това са виртуални форуми, клубове, настоятелства (образователни и здравни) и други, които не се ограничават в рамките на една община и играят ролята на свързващо звено на Федерацията.
Екстериториални са и синдикати, кооперации, инфраструктурни проекти и мрежи.
Тъй като общините са собственици на своята територия (а гражданите ползват земи и терени без ограничения и според вътрешните договорни правила в общината), синдикати и надобщински кооперации се споразумават за статута на своите обекти на общинска територия с населението на дадена община.
Всички формации се градят на равноправни мрежови начала, без ръкводни центрове, с автономия на отделните звена. Гражданите са свободни да формират дублиращи мрежи на вече съществуващите, ако практиките на вече наличните не ги задовояват.

Научната мрежа също е екстериториална формация с обекти (НИИ, лаборатории, опитни бази) в отделни общини. Задачата на учените е да публикуват научни статии (и да поемат обучението на свои бъдещи кадри). Задачата на инженери-конструктори и проектанти е да търсят в тези статии възможности за практическа употреба, след което да обличат идеите и знанията в плътта на машини и съоръжения. Тези машини и съоръжения се стопанисват и поддържат от инженери-технолози.
В перспектива практически всеки гражданин трябва да има някакво ниво на инженер-технолог, за да не изпада от обществения живот.
Което е доброволно дело, разбира се. Принудата на институциите като механизъм трябва да намалява с времето.

В. Отбранителна мрежа
Шерифите разчитат за съдействие от страна на въоръжените граждани. Но при опасност от външна агресия, при бедствия и аварии, при вътрешни обществени проблеми те не могат да реагират адекватно в рамките на пълномощията си. Затова се формират всеобхватни бойни дружини с изборни ситуационни командири. Командирите избират областни щабове, а на национално ниво гражданите утвърждават национален координационен щаб на страната. Мрежата щабове и командири обаче е устроена така, че всяко едно звено при нужда да може да функционира като ръкводно.
Отбранителната доктрина на Федерацията е насочена към унищожаване на агресора с партизански средства и методи.
По този начин цялото население при определени обстоятелства се превръща в милиция, в армия, в спасителни подразделения и пожарни команди. И така никаква въоръжена формация не може да бъде използвана срещу народа от страна на малцинство, или от една част на народа срещу друга.

(повече за мрежите - тук)


.