Люлин, метро. Млад мъж блъсва непозната му жена пред мотрисата. Без видима причина. Психопат.
Ню-Йорк, метро. Жена блъсна непознат й мъж пред мотрисата, той загина.
И още, и още подобни или по-брутални случки - масовите разстрели отпреди десетина дни в САЩ.
Откъде толкова психопати?
Люлинският луд е освидетелстван преди 10 години - шизофренична параноя. Дори лекарите не могат да си представят в пълна мяра субективния ад, в който живеят хора с такава диагноза. И какво се прави?
Комерсиалната медицина не лекува безплатно. Социалната, когато има финансиране, не отива много по-далеч от здравеопазването в условията на диктаторските режими с бюрократично командвано стопанство - просто изолира болните в заведение, не по-различно от затвор.
Ако болестта е наследствена, обществото би трябвало, ако не от съчувствие към нещастника, то за собствената си безопасност, да му помогне. И то отрано. Не с изолиране. И без оглед дали има кой да плати тази помощ.
Ако болестта е предизвикана от външни фактори, би следвало, пак по същите съображения, да се вземат мерки да бъде променена самата среда, която тласка хората в трапа на лудостта.
Само че характерът на съвременното общество изключва реакцията "помощ", изключва промяната на психопатогенната среда. И да се случи, то е рядко, ужасяващо рядко. Не е рутина. А рутината е, че обществото предпочита да вземе мерки за "засилване на сигурността" - тоест потискане на симптомите, като запазва причините: озлобяващата конкуренция за облаги и власт. Такъв тип общество е обречено. Колкото по-рано бъде разрушено, толкова по-малко страдания и смърт ще причинява.
28 декември 2012
26 декември 2012
Идващият референдум
Започва кампанията за насрочения на 27 януари 2013-а "ядрен" референдум.
Моето мнение е:
* референдумът е измама; в условия на представителна демокрация и социално-икономическо неравенство той не демонстрира "пряка демокрация", а е средство за бягане от отговорност. Смисъл би имал в модел, подобен на швейцарския - но и там пряката демокрация (която с представителната има ЕДИНСТВЕНО словесно сходство) е окастрена и далеч от възможното си КПД.
* гласуването "ЗА" означава подкрепа за икономическа групировка с мафиотски характер, която има своето политическо представителство в държавните структури.
* гласуването "ПРОТИВ" означава подкрепа за друга икономическа групировка с мафиотски характер, също с политическо лоби в държавната машина.
* вредността на една технология зависи от средата на нейна употреба, от целите на прилагането й, от съответните форми на реализиране. При пазарната икономика технологиите служат за получаване на печалба (от малцинство), за контрол над гражданите. Добруването, задоволяването на човешките потребности, безопасността и сигурността на населението остава на далечен заден план.
* специално технологията за получаване на енергия от разпадане на атомното ядро съществува в сегашния си масов вид като следствие от разработката на ядрено оръжие, като продуктите на "ядреното гориво", освен стопанска ценност, представляват и политически интерес (а политиката е техника за властване, не за "служене на народа"). Освен това, конкурентната среда оказва натиск да се пести при изграждането на електроцентрали. Но не е доказано, че само този вид инженерни решения е възможен (има много други схеми, някои от тях въплътени в експериментални установки) и никакъв друг. Както и цялата поддържаща инфраструктура към тях.
* за да даде адекватен отговор на въпроса за развитието на този тип енергетика, всеки човек трябва да има представа не само от емоционалните си щения, не само да има понятие от икономика и финанси, но и да притежава един минимум научно-техническа грамотност. Тъкмо последната все повече липсва у нас благодарение на "образователните реформи", насочени да създават от хората стока за "пазара на труда", консуматори на реално ненужни им "блага" и лоялни към държавната власт поданици.
* за да се подкрепи т.нар. алтернативна енергетика, пак са нужни знания, както и готовност за една много дълбока и цялостна промяна на цялата индустрия и битова техника, преобразуване на материалната основа на човешката цивилизация. Поради огромната инерция на вече съществуващата техносфера, както и заради риска от загуба на привилегии, съвременните бизнес и политически елити не са в състояние да извършат такава промяна - защото освен технологична, тя ще е и социална.
Изводи:
* според мен правилната позиция е игнориране на референдума;
* решаването на подобни проблеми трябва да стане чрез граждански инициативи без и против държавата и бизнеса;
* благоприятната среда за такива инициативи е федерална структура, социализирана собственост, безвластническо самоуправление.
.
Моето мнение е:
* референдумът е измама; в условия на представителна демокрация и социално-икономическо неравенство той не демонстрира "пряка демокрация", а е средство за бягане от отговорност. Смисъл би имал в модел, подобен на швейцарския - но и там пряката демокрация (която с представителната има ЕДИНСТВЕНО словесно сходство) е окастрена и далеч от възможното си КПД.
* гласуването "ЗА" означава подкрепа за икономическа групировка с мафиотски характер, която има своето политическо представителство в държавните структури.
* гласуването "ПРОТИВ" означава подкрепа за друга икономическа групировка с мафиотски характер, също с политическо лоби в държавната машина.
* вредността на една технология зависи от средата на нейна употреба, от целите на прилагането й, от съответните форми на реализиране. При пазарната икономика технологиите служат за получаване на печалба (от малцинство), за контрол над гражданите. Добруването, задоволяването на човешките потребности, безопасността и сигурността на населението остава на далечен заден план.
* специално технологията за получаване на енергия от разпадане на атомното ядро съществува в сегашния си масов вид като следствие от разработката на ядрено оръжие, като продуктите на "ядреното гориво", освен стопанска ценност, представляват и политически интерес (а политиката е техника за властване, не за "служене на народа"). Освен това, конкурентната среда оказва натиск да се пести при изграждането на електроцентрали. Но не е доказано, че само този вид инженерни решения е възможен (има много други схеми, някои от тях въплътени в експериментални установки) и никакъв друг. Както и цялата поддържаща инфраструктура към тях.
* за да даде адекватен отговор на въпроса за развитието на този тип енергетика, всеки човек трябва да има представа не само от емоционалните си щения, не само да има понятие от икономика и финанси, но и да притежава един минимум научно-техническа грамотност. Тъкмо последната все повече липсва у нас благодарение на "образователните реформи", насочени да създават от хората стока за "пазара на труда", консуматори на реално ненужни им "блага" и лоялни към държавната власт поданици.
* за да се подкрепи т.нар. алтернативна енергетика, пак са нужни знания, както и готовност за една много дълбока и цялостна промяна на цялата индустрия и битова техника, преобразуване на материалната основа на човешката цивилизация. Поради огромната инерция на вече съществуващата техносфера, както и заради риска от загуба на привилегии, съвременните бизнес и политически елити не са в състояние да извършат такава промяна - защото освен технологична, тя ще е и социална.
Изводи:
* според мен правилната позиция е игнориране на референдума;
* решаването на подобни проблеми трябва да стане чрез граждански инициативи без и против държавата и бизнеса;
* благоприятната среда за такива инициативи е федерална структура, социализирана собственост, безвластническо самоуправление.
.
Етикети:
анархия,
гражданско общество,
инициатива,
критика на властта,
общество,
технологии
25 декември 2012
Събитие на годината, човек на годината
Съвсем кратко: събитието пак е кризата.
Това е положението - харесва ни, не ни харесва. Общочовешко дело е. Едни я предизвикват, други я ползват (броят милионери у нас стабилно продължава да расте от 2008-а насам), а мнозинството пати от нея... ама не й се опълчва сериозно.
За човек на годината наградата си разделят безработният с престижна диплома в джоба и работникът с празен джоб заради забавена от работодателя заплата.
В дъното на всички останали събития стои или кризита, или безработният, или заробеният от работа.
И така, както беше през 2012, ще продължи и през 2013.
Освен ако на сцената не излезе, след дълго отсъствие, Бунтовникът.
Засега него здраво го държи липсата. Съжалявам, но досегашните протести пукната пара (глава, пушка) не струват.
.
Това е положението - харесва ни, не ни харесва. Общочовешко дело е. Едни я предизвикват, други я ползват (броят милионери у нас стабилно продължава да расте от 2008-а насам), а мнозинството пати от нея... ама не й се опълчва сериозно.
За човек на годината наградата си разделят безработният с престижна диплома в джоба и работникът с празен джоб заради забавена от работодателя заплата.
В дъното на всички останали събития стои или кризита, или безработният, или заробеният от работа.
И така, както беше през 2012, ще продължи и през 2013.
Освен ако на сцената не излезе, след дълго отсъствие, Бунтовникът.
Засега него здраво го държи липсата. Съжалявам, но досегашните протести пукната пара (глава, пушка) не струват.
.
Коледно
Мярнах по телевизията стар, вече гледан филм, в който арестуваха дядо Коледа. Тръгнаха да го съдят като измамник и невменяем. Но хората показаха вярата си в него, а съдията видя надписа върху доларова банкнота "Уповаваме на Бога" и разсъди, че щом правителството приема на доверие нещо невидимо, но основано върху вярата на народа, то и съдът не може да тръгне срещу убеждението на гражданите.
Мило. Като на филм.
Кое куца? Много неща. Обърнах внимание обаче само на един момент. Обвиненият дядо Коледа каза: аз съм символ на това, че човекът е способен да преодолее своята себичност и да бъде добър с околните.
Ето това, също по форма мило изказване, ми приседна с основата, върху която лежи. Всичко друго криво-ляво се преглъща с малко повече ирония вместо чаша вода.
Само не и неявното твърдение, че човек трябва волево да потиска "природата" си, за да бъде добър. От което следва, че май е лош. По "природа".
Не, човек нито е лош, нито добър. Само че "доброто" мъъъъъничко преобладава - както някога частиците вещество се оказали повече (на всеки милиард една отгоре) от античастиците, та затова новородената Вселена не анихилирала напълно.
Тъкмо незначителният излишък "добро" е причината човешкото общество да съществува, да се развие, да изгради от инстинктите на стадно животно сложни етични конструкции. Инстинкти за помощ на себеподобни, потребност да общува с тях, не винаги с определена цел и изгода, готовност да се жертва и да страда за чуждо добруване - без да го мисли като жертва и без да проклина причината за страданието. Инстинкти като софтуер. Той най-добре работи на подходящ хардуер - човешкия мозък. А това вече е наследственост, гени. Зрънцето добро е имало еволюционното предимство, затова се е оказало в повече.
Защо тогава толкова е нужно да се набива този "символ" на усилието да бъдем поносими за околните и да се погаждаме с тях? Именно солидарността е естествена, не другото, не споменатата "себичност" (един щрих от комплекта антиподи на еволюционно закрепените у нас инстинкти). Изградената за 6000 години социална система на насилие, окончателно победила едва преди 100-200 години, но така и не успяла да смаже съпротивата срещу себе си, е причина натрапените в съзнанието клишета да потискат естествените импулси. И колкото и мил и трогателен да е начинът, по който се отрича този съвсем лек превес на доброто у човека, пак си остава поощряване на една заблуда, да не кажем подкрепа на мракобесието - догмата за лошотата на човека.
Та честита ви Коледа, от която всъщност не се нуждаем ние, но се нуждаят те - апологетите на изгодната за тях измама, че властта и неравенството са направили от звяра човек. Уви, в повечето случаи се е получил по-голям "звяр", при все че зверовете не постъпват толкова "зверски", колкото са ни свикнали да мислим.
Честито ви празнуване на липсата на вяра в човешкото добро - неспособно да оцелее без външна (божествена) намеса.
Хмък.
.
Мило. Като на филм.
Кое куца? Много неща. Обърнах внимание обаче само на един момент. Обвиненият дядо Коледа каза: аз съм символ на това, че човекът е способен да преодолее своята себичност и да бъде добър с околните.
Ето това, също по форма мило изказване, ми приседна с основата, върху която лежи. Всичко друго криво-ляво се преглъща с малко повече ирония вместо чаша вода.
Само не и неявното твърдение, че човек трябва волево да потиска "природата" си, за да бъде добър. От което следва, че май е лош. По "природа".
Не, човек нито е лош, нито добър. Само че "доброто" мъъъъъничко преобладава - както някога частиците вещество се оказали повече (на всеки милиард една отгоре) от античастиците, та затова новородената Вселена не анихилирала напълно.
Тъкмо незначителният излишък "добро" е причината човешкото общество да съществува, да се развие, да изгради от инстинктите на стадно животно сложни етични конструкции. Инстинкти за помощ на себеподобни, потребност да общува с тях, не винаги с определена цел и изгода, готовност да се жертва и да страда за чуждо добруване - без да го мисли като жертва и без да проклина причината за страданието. Инстинкти като софтуер. Той най-добре работи на подходящ хардуер - човешкия мозък. А това вече е наследственост, гени. Зрънцето добро е имало еволюционното предимство, затова се е оказало в повече.
Защо тогава толкова е нужно да се набива този "символ" на усилието да бъдем поносими за околните и да се погаждаме с тях? Именно солидарността е естествена, не другото, не споменатата "себичност" (един щрих от комплекта антиподи на еволюционно закрепените у нас инстинкти). Изградената за 6000 години социална система на насилие, окончателно победила едва преди 100-200 години, но така и не успяла да смаже съпротивата срещу себе си, е причина натрапените в съзнанието клишета да потискат естествените импулси. И колкото и мил и трогателен да е начинът, по който се отрича този съвсем лек превес на доброто у човека, пак си остава поощряване на една заблуда, да не кажем подкрепа на мракобесието - догмата за лошотата на човека.
Та честита ви Коледа, от която всъщност не се нуждаем ние, но се нуждаят те - апологетите на изгодната за тях измама, че властта и неравенството са направили от звяра човек. Уви, в повечето случаи се е получил по-голям "звяр", при все че зверовете не постъпват толкова "зверски", колкото са ни свикнали да мислим.
Честито ви празнуване на липсата на вяра в човешкото добро - неспособно да оцелее без външна (божествена) намеса.
Хмък.
.
24 декември 2012
Такива бяха времената
често срещана фраза, нали? Универсално оправдание за постъпки, които вече не са повод за гордост, облаги, какво ли не друго.
Само че времената всякога са НЯКАКВИ. Такива. Онакива. Според координатната система. Според гледната точка.
Ами принципите? Ами убежденията? Така наречените "непреходни ценности"? Те се променят. Вчерашното верую се отчита като днешна грешка. Или обратното.
Само че какво общо тук имат "времената"! Човешката личност ветропоказател ли е, та се върти според движението на въздуха? Барометър ли е, та реагира на колебанията на атмосферното налягане? Кое "прави" прословутите времена? Ей така си възникват от само себе си, или все пак е някаква сума от човешката воля!?
И щом човешката воля е създателят на онова, което подразбираме под "времето", нареждат ли се в списъка на творците хората, които се държат като ветропоказатели? А и ветропоказателят има ос, около нея се върти - пак някакъв "принцип", метафорично казано. Нали?
Но огъването според натиска на чужда воля, примирението с ролята на изпълнител, не и създател - ами не върви тук оправданието "такива бяха времената". По-добре да се каже: "сбърках". Още повече, че в "онези" или "тези" времена е имало кой, пак неизбежно повлияван от "натиска на времето", да му се опъне, да отстоява своята ос, своите принципи. И да плати за това. Включително и с осъзнаването, че може да е бил на грешната страна.
Ето така се променят убежденията - с осъзнаване на грешките. С понасяне на последиците, нека и чисто емоционални, нека и без публика.
Другото, оправданието с "времето", е признание за пълна липса на собствена воля. Ветропоказателят направо печели награда за принципност на такъв фон. Той не се подмята като хартийка от бонбон, или, по-грубо, парче употребена тоалетна хартия. Не и преди да го прекършат.
Вярно е казано, че времето е в нас и ние сме във времето. Значи: ние сме гръбнакът на времето, ние сме и неговите рожби, но не и негови захвърляни играчки, не и негови отпадъци. Може да сме развяващи се от ветровете на времето коси... но не и пърхот, разпръскван от тези ветрове накъдето падне.
.
Само че времената всякога са НЯКАКВИ. Такива. Онакива. Според координатната система. Според гледната точка.
Ами принципите? Ами убежденията? Така наречените "непреходни ценности"? Те се променят. Вчерашното верую се отчита като днешна грешка. Или обратното.
Само че какво общо тук имат "времената"! Човешката личност ветропоказател ли е, та се върти според движението на въздуха? Барометър ли е, та реагира на колебанията на атмосферното налягане? Кое "прави" прословутите времена? Ей така си възникват от само себе си, или все пак е някаква сума от човешката воля!?
И щом човешката воля е създателят на онова, което подразбираме под "времето", нареждат ли се в списъка на творците хората, които се държат като ветропоказатели? А и ветропоказателят има ос, около нея се върти - пак някакъв "принцип", метафорично казано. Нали?
Но огъването според натиска на чужда воля, примирението с ролята на изпълнител, не и създател - ами не върви тук оправданието "такива бяха времената". По-добре да се каже: "сбърках". Още повече, че в "онези" или "тези" времена е имало кой, пак неизбежно повлияван от "натиска на времето", да му се опъне, да отстоява своята ос, своите принципи. И да плати за това. Включително и с осъзнаването, че може да е бил на грешната страна.
Ето така се променят убежденията - с осъзнаване на грешките. С понасяне на последиците, нека и чисто емоционални, нека и без публика.
Другото, оправданието с "времето", е признание за пълна липса на собствена воля. Ветропоказателят направо печели награда за принципност на такъв фон. Той не се подмята като хартийка от бонбон, или, по-грубо, парче употребена тоалетна хартия. Не и преди да го прекършат.
Вярно е казано, че времето е в нас и ние сме във времето. Значи: ние сме гръбнакът на времето, ние сме и неговите рожби, но не и негови захвърляни играчки, не и негови отпадъци. Може да сме развяващи се от ветровете на времето коси... но не и пърхот, разпръскван от тези ветрове накъдето падне.
.
21 декември 2012
Я виж как си знаеш
Рекламите и изобщо маркетинговите продукти, като например фирмено лого, без да искат казват истината, макар по принцип ролята на рекламата е да прикрива и разкрасява.
Ето рекламата с Жорж Ганчев, който навлечен като дядо Коледа дрънчи на китара и представя една стока, послушно изреждайки името, модела, а гласът зад кадъра го потупва снизходително по рамото: “Я виж как си знаеш!”
Толкова снизходително, толкова господарски, толкова в стил “добро куче Шаро, добро”, че чак унизително.
Жорж обаче не се чувства унизен, а дори и джафка радостно на похвалата, че си е научил репликите.
Нявгашният лидер на партията “Бизнес блок”, кандидат за президент и автор на гафолафове е отдавна бита карта, изгърмян патрон от пълнителя на политическата класа. Но така, както се държи той в телевизионната реклама, така се държат и действащите политици в живота, а гласът на икономическите групировки зад кадъра благосклонно ги поощрява да се правят на палячовци. Ще се правят я, нари пари за това вземат. Нали това им е ролята – да лаят според командите на техния господар – едрия бизнес.
Уж гаф, път то – откровение. Не гледай тъпо, българино! А запомняй какво виждаш. Ето това е то политиката – няма морал, няма принципи, няма програми. Има обслужване, наистина добре платено обслужване на интересите на онези с най-дебелите кемери. Ефикасна техника за масово онождане, а за да не прилича на грубо е*ане, ползва лъскавия презерватив на рекламите (разновидност на идеоло(демаго)гемите).
Добре, изяснихме що е политика. А бизнесът какво е? Непълен, но красноречив отговор на това намираме в два простодушно откровени “гафа”: названието на руско издателство, специализирано да публикува “делова” литература, и българска верига аптеки.
Издателството се казва (в оригинално изписване) “Эрида Бизнес”. Аптеките – “Медея”.
Древногръцката Ерида е богиня на раздора. Медея пък, от същите древногръцки митове, се е прославила като отровителка. Което ще рече – бизнесът е раздор между хората, бизнесът трови живота.
Ето, уважаеми читатели, вече си знаете – и две, и двеста, и две хиляди – най-малко.
Само да не го забравите. Освен ако не ви харесва да ви лъжат и онождат.
-----------------------------
за справка: кемер – кесия
-----------------------------
публикувано още в Седмичника на вестник "Свободна мисъл"
.
Ето рекламата с Жорж Ганчев, който навлечен като дядо Коледа дрънчи на китара и представя една стока, послушно изреждайки името, модела, а гласът зад кадъра го потупва снизходително по рамото: “Я виж как си знаеш!”
Толкова снизходително, толкова господарски, толкова в стил “добро куче Шаро, добро”, че чак унизително.
Жорж обаче не се чувства унизен, а дори и джафка радостно на похвалата, че си е научил репликите.
Нявгашният лидер на партията “Бизнес блок”, кандидат за президент и автор на гафолафове е отдавна бита карта, изгърмян патрон от пълнителя на политическата класа. Но така, както се държи той в телевизионната реклама, така се държат и действащите политици в живота, а гласът на икономическите групировки зад кадъра благосклонно ги поощрява да се правят на палячовци. Ще се правят я, нари пари за това вземат. Нали това им е ролята – да лаят според командите на техния господар – едрия бизнес.
Уж гаф, път то – откровение. Не гледай тъпо, българино! А запомняй какво виждаш. Ето това е то политиката – няма морал, няма принципи, няма програми. Има обслужване, наистина добре платено обслужване на интересите на онези с най-дебелите кемери. Ефикасна техника за масово онождане, а за да не прилича на грубо е*ане, ползва лъскавия презерватив на рекламите (разновидност на идеоло(демаго)гемите).
Добре, изяснихме що е политика. А бизнесът какво е? Непълен, но красноречив отговор на това намираме в два простодушно откровени “гафа”: названието на руско издателство, специализирано да публикува “делова” литература, и българска верига аптеки.
Издателството се казва (в оригинално изписване) “Эрида Бизнес”. Аптеките – “Медея”.
Древногръцката Ерида е богиня на раздора. Медея пък, от същите древногръцки митове, се е прославила като отровителка. Което ще рече – бизнесът е раздор между хората, бизнесът трови живота.
Ето, уважаеми читатели, вече си знаете – и две, и двеста, и две хиляди – най-малко.
Само да не го забравите. Освен ако не ви харесва да ви лъжат и онождат.
-----------------------------
за справка: кемер – кесия
-----------------------------
публикувано още в Седмичника на вестник "Свободна мисъл"
.
Етикети:
критика на властта,
култура,
общество
Абонамент за:
Публикации (Atom)