мама почина
в Чернигов, Украйна, снощи
беше понякога досадна, често безпокойна, но иначе много весела жена
казваше се Теменужка
18 юни 2014
04 март 2014
Украинската революция
Това е според мен най-добрата аналитична статия за събитията от последните месеци в Украйна, наред с позицията, заета от автора.
анонс:
Украинската революция и руската интервенция (резолюция Групата Комунисти Максималисти)
03/02/2014 - 21:06
Февруарската революция 2014 в Украйна бележи началото на нов революционен цикъл, след изминалия 1789-1989 (от друга статия на автора, Марлен Инсаров).
Задушливата нощ на реакцията, пропагандата че "времето на революциите приключи" - всичко това е разбито на Киевските барикади. По примера на Париж 1871 и Петроград 1917, днешният Киев показа, че властта е силна само защото стоим пред нея на колене.
Да, тази революция не е пролетарска, нито социалистическа. Тя (засега) е общонародна, буржуазно-демократична. По този начин започва обаче всяка велика промяна. Бунт срещу мафията във властта и властта на мафията обедини всички слоеве на населението - редица олигарси (конкурентни на овластените), дребния и среден бизнес, от години рекетиран от чиновници и полиция, работниците и безработните. Общият знаменател е настояване за демокрация, за народовластие. В същото време някои леви политически среди смятат това за "неправилна революция", за "фашистки метеж", с което показват единствено собствената си политическа импотентност.
Стотиците хиляди участници в революцията не изповядват нито десни, нито нацистки убеждения.
Наистина, голяма роля изиграха националистическите организации, но това не е толкова тяхна заслуга, а симптом за мизерното състояние на левите сили. Ако не бе тяхната пасивност, авангардът би бил не "Десният сектор". Само малка част от лявото движение, другарите от «Народный набат», «Вольная земля», «Автономний Опiр», «Народная воля» и еще неколцина спасиха честта на лявата радикална идея. Само те показаха на народа, че не всички комунисти са чиновници от КПУ (като българската БСП).
Революцията започна като искания към властта да стане "правилна", но бързо надрасна тези рамки. Опозиционните парламентарни партии направиха всичко възможно народът да припознае в тях същите врагове като Янукович.
Буржоазната опозиция се държи логично - нейният най-голям страх е народното самоуправление, пряката демокрация.
Интервенцията на Путин цели единствено смазване на революцията, геополитическите игри са вторични. Руската армия с лекота ще прегази украинската държавна войска, но ще предизвика революционна партизанска война, което ще срине реставрираната Руска империя, а заедно с нея и Западните капиталистически сили.
---------------
забележка: линкът към "Автономний Опiр" е последното им заявление, написано на украински. Ползвайте гугъл преводач, имайте предвид, че най-добре от украински превежда на руски.
анонс:
Украинската революция и руската интервенция (резолюция Групата Комунисти Максималисти)
03/02/2014 - 21:06
Февруарската революция 2014 в Украйна бележи началото на нов революционен цикъл, след изминалия 1789-1989 (от друга статия на автора, Марлен Инсаров).
Задушливата нощ на реакцията, пропагандата че "времето на революциите приключи" - всичко това е разбито на Киевските барикади. По примера на Париж 1871 и Петроград 1917, днешният Киев показа, че властта е силна само защото стоим пред нея на колене.
Да, тази революция не е пролетарска, нито социалистическа. Тя (засега) е общонародна, буржуазно-демократична. По този начин започва обаче всяка велика промяна. Бунт срещу мафията във властта и властта на мафията обедини всички слоеве на населението - редица олигарси (конкурентни на овластените), дребния и среден бизнес, от години рекетиран от чиновници и полиция, работниците и безработните. Общият знаменател е настояване за демокрация, за народовластие. В същото време някои леви политически среди смятат това за "неправилна революция", за "фашистки метеж", с което показват единствено собствената си политическа импотентност.
Стотиците хиляди участници в революцията не изповядват нито десни, нито нацистки убеждения.
Наистина, голяма роля изиграха националистическите организации, но това не е толкова тяхна заслуга, а симптом за мизерното състояние на левите сили. Ако не бе тяхната пасивност, авангардът би бил не "Десният сектор". Само малка част от лявото движение, другарите от «Народный набат», «Вольная земля», «Автономний Опiр», «Народная воля» и еще неколцина спасиха честта на лявата радикална идея. Само те показаха на народа, че не всички комунисти са чиновници от КПУ (като българската БСП).
Революцията започна като искания към властта да стане "правилна", но бързо надрасна тези рамки. Опозиционните парламентарни партии направиха всичко възможно народът да припознае в тях същите врагове като Янукович.
Буржоазната опозиция се държи логично - нейният най-голям страх е народното самоуправление, пряката демокрация.
Интервенцията на Путин цели единствено смазване на революцията, геополитическите игри са вторични. Руската армия с лекота ще прегази украинската държавна войска, но ще предизвика революционна партизанска война, което ще срине реставрираната Руска империя, а заедно с нея и Западните капиталистически сили.
---------------
забележка: линкът към "Автономний Опiр" е последното им заявление, написано на украински. Ползвайте гугъл преводач, имайте предвид, че най-добре от украински превежда на руски.
27 януари 2014
Украйна, Майдан 2014
Ситуацията се промени, от протести за "по-добра власт" се тръгна по пътя на по-категорична съпротива, крайно недоволство срещу системата. Днес в Украйна е актуален лозунгът "Дайте властта на народа" - тоест на майдани във всеки градски квартал, всеки град и всяко село. Разбира се, идеята за ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ има своите конкуренти всред хората, които стоят с денонощия на Майдана. Но кой друг би могъл да настоява за този лозунг, освен самият народ, разочарован от опозицията, измъчен от политиката на правителството, гневен от садизма на жандармите, тормозен от платени хулигани?
С кого трябва да са украинските безвластници? Какво чакат? Друг народ? "Правилен" начин протест? Или да направят опити да влияят на умовете именно в този (относително) благоприятен момент?
Виждам четири варианта за развитие на Майдана:
А) категорично поражение;
заинтересовани: Янукович, Кремълските му покровители, част от населението, която основателно или не смята президента за "по-малкото зло";
последици: показни "жестове на помирение", реални действия - репресии срещу всички участвали в противостоенето и сблъсъците (както и дарявали средства за това).
вероятност: малка (2 от 10), предвид факта, че потенциалните губещи са силно мотивирани за съпротива.
Б) оставка на Янукович, нови избори; (Майданът става ескалатор за нови управници)
заинтересовани: бизнес групировките, които са конкурентни на сегашната власт, или за които Янукович вече е "гърмян патрон"; м.б. САЩ и ЕС;
последици: нови "лица във властта", Майданът се разпада, селективни репресии срещу жандармите... и "екстремистите" от сблъсъците. След 5-10 години ситуацията се повтаря - пак протести и размирици;
вероятност: малко по-голяма (3 от 10), предвид влиянието на Русия;
Подвариант: начало на евроинтеграцията, която ще доведе до проумяване на истината за "европейското семейство", в което уж всички са равни, но някои "по-равни" от останалите - а това може да дестабилизира и целия ЕС, да го тласне към революционни сценарии, по-трудни за прогнозиране (поне по-трудни за мен, повече от скромен "аналитичен капацитет").
В) споразумение между Янукович и опозицията, нови избори;
вариантът е приемлив за всички политически сили и "външни фактори", но неприемлив за протестиралите "радикали";
подвариант: Майданът има известни шансове да бъде запазен като "коректив на властта и на политическата опозиция" - но постепенно пак се разпада, когато изчерпи капацитета си на "отдушник" (когато стане ненужен на политическите популисти);
вероятност: (7 от 10)
След десетина или по-малко години недоволството пак ще достигне точката на кипене, възможен е по-радикален нов Майдан, освен ако не се отворят възможности за масова гурбетчийска емиграция към ЕС - тогава потенциалът просто ще липсва.
В трите варианта дотук големият губещ е "народът" - огромното мнозинство все по-бедни и безправни украински граждани.
Г) Майданът се радикализира и натрупва самочувствие, настоява за ролята си на "единствена легитимна НАРОДНА ВЛАСТ без посредници";
вероятност: 4 от 10
федерализация на страната (лансирана през 1990-те от т.нар. "националисти"), засилен елемент на пряка демокрация... но при съхранено икономическо неравенство, което ще опорочи всичко постигнато - в най-добрия случай (2 от 10); тогава се задълбочава революционна криза, евентуално въоръжените структури на прякото самоуправление и еманципираните от профсъюзни бюрократични централи работнически сдружения ще се опитват да коригират положението, като се противопоставят на манипулативните действия на едрите бизнес групировки (самостоятелни или финансирани отвън) да влияят върху решенията на органите на самоуправлението.
Но без масови движения, които да се обърнат към модела на самоуправление И В ИКОНОМИКАТА, шансовете за успех са много малки... засега.
противници: всички политически сили, едър бизнес и "външни фактори";
Реално: 1-2 от 10, тоест претенциите на Майдана (мрежата майдани) за единствена легитимна власт няма да се наложат в крайна сметка, поради съпротива на заинтересованите в реализиране на други сценарии (и тяхното надмощие в манипулативно, огранизационно, репресивно и финансово-ресурсно отношение), както и поради липсата на достатъчно сериозно социално движение с програма в тази насока.
Но дори временна победа или установяване на елементи на пряка демокрация в бъдещата форма на управление в Украйна означава, че следващият (до 5 години) Майдан ще бъде по-категоричен в социално-революционно отношение и ще има по-добра стартова позиция. Разочарованието в партийната опозиция ще е пълно, осъзнаването на интересите всред народа ще е по-голямо, симпатиите и надеждите към и за "народна власт" ще имат по-здрава основа.
Следователно, всеки който смята себе си за "прогресивен", би трябвало да подкрепи последния вариант, без да се плаши от "нажежаване" (гражданска война фактически така и така се води, само дето бедните и средните слоеве не се съпротивляват организирано на потисничеството с измерения на геноцид от страна на олигархията; пък и засега гражданският конфликт би приел формата на война на гражданите срещу властта, не толкова между части на народа), без да си търси оправдания (сред които и например погнусата от сътрудничество с т.нар. "националисти", защото на този етап същественото противопоставяне е между етатисти и самоуправленци (недоосъзнати безвластници)).
Налагането на последователна пряка демокрация в Украйна неизбежно ще постави остро проблема с неравенството, породено от конкурентната икономика, ще създаде благоприятни (макар и навярно не много мирни) условия за нататъшен социален прогрес. А ставащото в Украйна ще се отрази върху целия регион.
Не е изключено в този случай да се стигне до "миротворческа интервенция", съвместно "възстановяване на реда" на НАТО и Русия, което би бил най-лошият вариант за интервентите, защото именно при такива условия се появи Махновщината през 1918 година. Смазана преди, този път подобна съпротива (надявам се) ще си е извадила поуки от миналото.
Опитите за подялба на Украйна няма да се възприемат добре от мнозинството население при все "семейните кавги" вътре в различните групи на украинския народ.
И така, главната задача днес е утвърждаването на майданите като единствени изразители на народната воля, без делене на "националистически" и "социални" противоборстващи крила. Повече политическа в този смисъл революция, ще повлече и социална такава. За която всички РЕАЛНО леви движения трябва да са подготвени (програмно, организационно, практически), като подготовката трябва да започне СЕГА.
Такава подготовка включва УЧАСТИЕ в събитията.
Обратното би било израз на организационно, идейно и аналитично безсилие. Би било провал на идеята, изневяра на лозунга на Нестор Махно: "Винаги с потиснатите срещу потисниците".
***
РЕЗЮМЕ НА РУСКИ:
Период прошений к власти стать "хорошей" закончились, на повестке дня стоит разгорающийся народный бунт против произвола управников.
Сегодня в Украине актуален лозунг "Вся власть майданам!"
Фактически это - народное самоуправление, майданы по городским районам, городам, селам и поселкам.
Кто другой смог бы лучше отстоять и защитить структуры ПРЯМОЙ ДЕМОКРАТИИ, чем анархисты и антиавторитарные левые?
Не надо ждать "правильных" протестов, не надо обижаться, что "народ не тот", не надо брезговать встать рядом с т.наз. "правыми" (они довольно неоднородны).
Бездействие равносильно предательству слов Нестора Ивановича Махно "Всегда с угнетенными потив угнетателей".
Возможны четыре варианта развития ситуации:
А) поражение Майдана, разгон его, репрессии против его участников и помощников;
Б) отставка Януковича и выборы - торжество политической оппозиции... и повторение Майдана через некоторое время, потому что "новая влада" будет ничем не лучше этой;
В) соглашение между Януковичем и оппозицией (и внешними факторами вне страны) - снова, как и в первых вариантах, это значит поражение народа;
Г) Майдан осознает себя как ЕДИНСТВЕННАЯ власть в стране, самоуправление народа без посредников (партий, Рады, правительства, бюрократии, олигархов).
Разумеется, одно прямой демократии в политике и администрировании мало - в этом простые граждане Украины быстро убедятся, но это уже будет следующим шагом социального прогресса.
подробности - на ЕФА.
.
С кого трябва да са украинските безвластници? Какво чакат? Друг народ? "Правилен" начин протест? Или да направят опити да влияят на умовете именно в този (относително) благоприятен момент?
Виждам четири варианта за развитие на Майдана:
А) категорично поражение;
заинтересовани: Янукович, Кремълските му покровители, част от населението, която основателно или не смята президента за "по-малкото зло";
последици: показни "жестове на помирение", реални действия - репресии срещу всички участвали в противостоенето и сблъсъците (както и дарявали средства за това).
вероятност: малка (2 от 10), предвид факта, че потенциалните губещи са силно мотивирани за съпротива.
Б) оставка на Янукович, нови избори; (Майданът става ескалатор за нови управници)
заинтересовани: бизнес групировките, които са конкурентни на сегашната власт, или за които Янукович вече е "гърмян патрон"; м.б. САЩ и ЕС;
последици: нови "лица във властта", Майданът се разпада, селективни репресии срещу жандармите... и "екстремистите" от сблъсъците. След 5-10 години ситуацията се повтаря - пак протести и размирици;
вероятност: малко по-голяма (3 от 10), предвид влиянието на Русия;
Подвариант: начало на евроинтеграцията, която ще доведе до проумяване на истината за "европейското семейство", в което уж всички са равни, но някои "по-равни" от останалите - а това може да дестабилизира и целия ЕС, да го тласне към революционни сценарии, по-трудни за прогнозиране (поне по-трудни за мен, повече от скромен "аналитичен капацитет").
В) споразумение между Янукович и опозицията, нови избори;
вариантът е приемлив за всички политически сили и "външни фактори", но неприемлив за протестиралите "радикали";
подвариант: Майданът има известни шансове да бъде запазен като "коректив на властта и на политическата опозиция" - но постепенно пак се разпада, когато изчерпи капацитета си на "отдушник" (когато стане ненужен на политическите популисти);
вероятност: (7 от 10)
След десетина или по-малко години недоволството пак ще достигне точката на кипене, възможен е по-радикален нов Майдан, освен ако не се отворят възможности за масова гурбетчийска емиграция към ЕС - тогава потенциалът просто ще липсва.
В трите варианта дотук големият губещ е "народът" - огромното мнозинство все по-бедни и безправни украински граждани.
Г) Майданът се радикализира и натрупва самочувствие, настоява за ролята си на "единствена легитимна НАРОДНА ВЛАСТ без посредници";
вероятност: 4 от 10
федерализация на страната (лансирана през 1990-те от т.нар. "националисти"), засилен елемент на пряка демокрация... но при съхранено икономическо неравенство, което ще опорочи всичко постигнато - в най-добрия случай (2 от 10); тогава се задълбочава революционна криза, евентуално въоръжените структури на прякото самоуправление и еманципираните от профсъюзни бюрократични централи работнически сдружения ще се опитват да коригират положението, като се противопоставят на манипулативните действия на едрите бизнес групировки (самостоятелни или финансирани отвън) да влияят върху решенията на органите на самоуправлението.
Но без масови движения, които да се обърнат към модела на самоуправление И В ИКОНОМИКАТА, шансовете за успех са много малки... засега.
противници: всички политически сили, едър бизнес и "външни фактори";
Реално: 1-2 от 10, тоест претенциите на Майдана (мрежата майдани) за единствена легитимна власт няма да се наложат в крайна сметка, поради съпротива на заинтересованите в реализиране на други сценарии (и тяхното надмощие в манипулативно, огранизационно, репресивно и финансово-ресурсно отношение), както и поради липсата на достатъчно сериозно социално движение с програма в тази насока.
Но дори временна победа или установяване на елементи на пряка демокрация в бъдещата форма на управление в Украйна означава, че следващият (до 5 години) Майдан ще бъде по-категоричен в социално-революционно отношение и ще има по-добра стартова позиция. Разочарованието в партийната опозиция ще е пълно, осъзнаването на интересите всред народа ще е по-голямо, симпатиите и надеждите към и за "народна власт" ще имат по-здрава основа.
Следователно, всеки който смята себе си за "прогресивен", би трябвало да подкрепи последния вариант, без да се плаши от "нажежаване" (гражданска война фактически така и така се води, само дето бедните и средните слоеве не се съпротивляват организирано на потисничеството с измерения на геноцид от страна на олигархията; пък и засега гражданският конфликт би приел формата на война на гражданите срещу властта, не толкова между части на народа), без да си търси оправдания (сред които и например погнусата от сътрудничество с т.нар. "националисти", защото на този етап същественото противопоставяне е между етатисти и самоуправленци (недоосъзнати безвластници)).
Налагането на последователна пряка демокрация в Украйна неизбежно ще постави остро проблема с неравенството, породено от конкурентната икономика, ще създаде благоприятни (макар и навярно не много мирни) условия за нататъшен социален прогрес. А ставащото в Украйна ще се отрази върху целия регион.
Не е изключено в този случай да се стигне до "миротворческа интервенция", съвместно "възстановяване на реда" на НАТО и Русия, което би бил най-лошият вариант за интервентите, защото именно при такива условия се появи Махновщината през 1918 година. Смазана преди, този път подобна съпротива (надявам се) ще си е извадила поуки от миналото.
Опитите за подялба на Украйна няма да се възприемат добре от мнозинството население при все "семейните кавги" вътре в различните групи на украинския народ.
И така, главната задача днес е утвърждаването на майданите като единствени изразители на народната воля, без делене на "националистически" и "социални" противоборстващи крила. Повече политическа в този смисъл революция, ще повлече и социална такава. За която всички РЕАЛНО леви движения трябва да са подготвени (програмно, организационно, практически), като подготовката трябва да започне СЕГА.
Такава подготовка включва УЧАСТИЕ в събитията.
Обратното би било израз на организационно, идейно и аналитично безсилие. Би било провал на идеята, изневяра на лозунга на Нестор Махно: "Винаги с потиснатите срещу потисниците".
***
РЕЗЮМЕ НА РУСКИ:
Период прошений к власти стать "хорошей" закончились, на повестке дня стоит разгорающийся народный бунт против произвола управников.
Сегодня в Украине актуален лозунг "Вся власть майданам!"
Фактически это - народное самоуправление, майданы по городским районам, городам, селам и поселкам.
Кто другой смог бы лучше отстоять и защитить структуры ПРЯМОЙ ДЕМОКРАТИИ, чем анархисты и антиавторитарные левые?
Не надо ждать "правильных" протестов, не надо обижаться, что "народ не тот", не надо брезговать встать рядом с т.наз. "правыми" (они довольно неоднородны).
Бездействие равносильно предательству слов Нестора Ивановича Махно "Всегда с угнетенными потив угнетателей".
Возможны четыре варианта развития ситуации:
А) поражение Майдана, разгон его, репрессии против его участников и помощников;
Б) отставка Януковича и выборы - торжество политической оппозиции... и повторение Майдана через некоторое время, потому что "новая влада" будет ничем не лучше этой;
В) соглашение между Януковичем и оппозицией (и внешними факторами вне страны) - снова, как и в первых вариантах, это значит поражение народа;
Г) Майдан осознает себя как ЕДИНСТВЕННАЯ власть в стране, самоуправление народа без посредников (партий, Рады, правительства, бюрократии, олигархов).
Разумеется, одно прямой демократии в политике и администрировании мало - в этом простые граждане Украины быстро убедятся, но это уже будет следующим шагом социального прогресса.
подробности - на ЕФА.
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)