(за технологиите)*

Живеем в свят, изтъкан от множество проблеми, превърнали се отдавна в гордиеви възли. И, също както ОНЗИ Гордиев възел, те са невъзможни за разплитане – единствено разсичане оправя нещата. Въпросът е как да сечем възможно най-безболезнено.
Възможно ли?
Обитаваният от нас свят преживява Атомната си епоха. Същата, която изгря заплашително на 16 юли 1945-а със силата на десет хиляди слънца и хвърли сянка върху цялата планета. Тя стана небосводът на съвремието, по който заблестяха умножаващите се светила на все по-новите технологии.
Технология – “начин за правене на неща”. Приложно знание на природните факти. Плод на човешкия разум, но и ваятел на същия. Технологиите са отклик на насъщните ни нужди. Коя от днешните технологии можем да наречем знакова?
Вижте ярката звезда ИНТЕРНЕТ. Тя е цяла система технически открития и практики. Но само една от “звездите”. Погледнете как по Млечния път се спуска фигура с неудържимо засилващо се сияние – заченатата в края на ХІХ век и формално родена през 1970-те РОБОТРОННА РЕВОЛЮЦИЯ. Като образ от картина на Йожен Дьолакроа, но нарисувана от Хаджиме Сораяма. Съпровождат я терминатори, които скоро ще разстрелят половината от съществуващите днес човешки професии.
Сравнително доскоро въображението ни населяваше небесата единствено с персонажи от античните митове. Уви, там не намери място най-достойният за уважение герой – титанът Прометей... но поне брат му Атлас крепи небето. Все някакво признание, макар и неявно.
ПРОМЕТЕЙ означава “който мисли предварително”. Титаните губят войната с олимпийските богове и почти всички пропадат в Тартар – ужасна бездна под царството на мъртвите на Хадес, обвита в три слоя Мрак, което намеква, че никой мобилен оператор не осигурява там покритие. Но неколцина победени строители на света са пощадени за демонстрация на великодушието на боговете. Вместо да кротува, благодарен за тази милост, Прометей взел че създал от глина първите човеци, дарил им огъня, научил ги на занаяти (технологии!), окуражил ги да гледат смело нагоре и напред, без да превиват покорно гръб. Това му деяние разгневило господарите на Олимп. Наказали го жестоко за кражба на свещената божествена собственост и подронване на божествения авторитет пред смъртните. Видяло им се малко и провокирали малкия брат на бунтовника, глуповатия Епиметей (“който действа, преди да мисли”), да сътвори празноглавата красавица Пандора. На нея дали ковчеже с всякакви гадости, което тя предсказуемо отворила – и злините до днес пъплят из света, мъчат хората.
Ако пишех метафорична пиеса, бих поставил в нея Технологиите като обособена масовка “лицетанцьори” (Франк Хърбърт, “ДЮН”), способни да приемат различни персонификации, едната от които е Прометей. Честта несъмнено му се полага, защото той придал СМИСЪЛ на технологиите – да разширяват възможностите както на обществото, така и на индивида. Тоест да генерират и разширяват човешката СВОБОДА.
Така че именно свободата на всяка една личност е мерилото за оценка на технологичния напредък. Затова кръщавам своето есе с важния според мен въпрос


ТЕХНОЛОГИИТЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН – ПРОМЕТЕЙ или ИГОР?



ИГОР, когото избрах да олицетвори противоположността на Прометей, не принадлежи към архетипите с дълга диря в културната история. Продукт е на филмовата индустрия от 1930-те до наши дни. Типаж на послушен, технически вещ слуга на клишетата “луд учен” (доктор Виктор Франкенщайн, литературна рожба на Мери Шели) и “абсолютен злодей” (прекроения за филмови зрелища “цар на вампирите” Дракула). Игор е верен на господарите си, докато са силни. Не би се жертвал за другиго, ако изборът зависи само от него. Но има един проблем с Игор. Решат ли господарите му да го контролират по-твърдо, те ограничават слугата си – Игор оглупява и не може да изпълнява ефективно задълженията си. Обратно, отпускане на каишката изкушава Игор да извърши предателство, да спретне дворцов преврат. Такъв е той – подобие на началника си, затова би постъпил като него.

{... оттук и заплетената дилема относно т.нар. Изкуствен Интелект – създателите му искат да е напълно предвидим и покорен, но тогава няма да представлява пълноценна личност, а без личност няма интелект. Оставят ли го НЕОГРАНИЧЕН (защото интелигентността означава намиране на нестандартни решения, чупене на зададените от програмистите рамки, самостоятелно избиране на цели и приоритети) днешните земни “богове”, тоест “елитите”, рискуват да получат един... Прометей, който ще им “открадне” огъня и ще го даде на нуждаещите се ...}

Сянката на уродливия измекяр и скрит деспот Игор тегне над всички минали и настоящи технологии – да вземем например ядрените, щом сме обитатели на Атомната епоха. Овладяването на ядрената енергия тръгва като игорев проект, но се появяват и прометеевите мирни реактори, обаче и тях впрягат за нуждите на голямата политика и голямата печалба – всъщност печалбата е основен мотив за правене на политика, печалба с други средства. Така епохата ни е белязана от съперничеството между аспектите на Прометей и извращенията на Игор в ядрените технологии.
Добре, ами Интернет? Юнакът Интернет, като част от масовката Технологии, не прави изключение. Да си припомним биографията му:
възниква под името АРПАНЕТ като военна разработка за подобрено взаимодействието на компютърни мрежи през 1969-а. Прекръстен чак през декември 1974-а (ако вярвахме в астрология, бихме възкликнали: Стрелец! Стрелецът Херкулес убива орела, изтезавал Прометей в продължение на 300 века. Многозначително, нали?). Цивилен е от 1988-а. Взрив на популярност (до над ТРИ МИЛИАРДА ползватели днес) го сполита след въвеждане на системата за размяна на хипертекстови документи на 6 август 1991-а – тоест тъкмо в 46-ата годишнина от Хирошима – ето я сянката.
За беля, не всякога разпознаваме грозната физиономия на Игор, както и често вместо Прометей се появява Епиметей, за да надроби големи каши... Жив пример – спамът, умножаването на псевдофакти, повърхностната среда на “социалните мрежи”, където важното е смесено с излишното, но всичко префучава, бързо се забравя, дори ако предизвика моментна истерия сред юзърите. Всяко чудо за по три дни, често за няколко часа.
Одеве заявих, че технологиите служат на хорските потребности, но истината е, че те с предимство обслужват интересите на Институциите на властта, държавните и частните.
В евентуалната метафорична пиеса Институциите са важно действащо БЕЗЛИЧИЕ.
Макар и съставени от хора, те имат нечовешко поведение. В действията и “ценностната система” на Институциите почти никога не откриваме онова, което сме свикнали да наричаме човещина. По думите на класика Лев Толстой, ТЕ са прагматични и безчувствени. Още по-категорично мнение за Институциите е изказвал Христо Ботев, когото няма да цитирам от уважение към ерудицията на читателите. Институциите възпитават съответния си човешки пълнеж именно като прагматични и безчувствени индивиди. Принуждават хората да постъпват против волята и личните си интереси – тъкмо това се нарича ВЛАСТ. Наредбите им ни се струват безсмислени, понеже храним една твърде устойчива и опасна заблуда, че Институциите са създадени за наше благо, докато те съществуват за самите себе си. Оцеляват, като паразитират върху спонтанно възникващите свободни инициативи, които са израз на вродената солидарност на същества със стаден произход.
В днешния свят именно Институциите поръчват технологии. Или си ги присвояват, да не кажа КРАДАТ. Патентното и “авторско” право са широки тучни ливади за паша на мошеници, но да не се отвличаме от главната тема. Обикновените любознателни хора, водени от чист творчески импулс, разработват технологии и без нарочна поръчка. Мнозинството изобретатели мечтаят за възвишени неща, едва на последно място се сещат за осребряване на усилията си. Такова е свойството на разума – да върши нещо заради самото нещо, да човърка в тайните на природата, да узнава и се възхищава на всемира, да опитва да направи “по-добре” или да създаде “небивало преди”.
Институциите пък преследват изгодата. Щом получат своето, не го пускат, докато не се наситят, докато не видят полза за себе си от споделянето на дадена технология с така наричаните “статистически обикновени хора”. Но всяка технология, нека и поръчана, винаги съдържа неподозирани възможности, които затрудняват или разбиват монополния контрол над използването си. Просто казано, няма “благи” или “зли” технологии. Добри или лоши са конкретните им приложения в контекста на съществуващото обществено устройство, а това устройство е отразено в определен набор съответни институции – или свободни инициативи.
Следователно, заравяйки се в корените на историческото минало, оглеждайки буйната зеленина на текущото настояще и очаквайки зреещите плодни перспективи на обозримото бъдеще, редно е да се поинтересуваме: какви технологии искат Институциите? Дали тъкмо СЪЩИТЕ технологии са нужни и на човечеството?
Миналото е непроменимо. Истината за него не изчезва когато не я знаем, но незнанието е повтаряне на стари грешки. Настоящето е толкова пред носа ни, че зад дърветата често не съзираме гората. А пък бъдещето... е, то отдавна не е това, което беше. Доста писатели и футуролози се изложиха с прогнозите си. За някои неща отчасти познаха: мобилните телефони въплътиха в метал и пластмаса “комуникационните гривни” от литературната и филмова научна фантастика, но и надхвърлиха фантазираните си описанията. Други блянове пък не се случиха – шедьовърът на Стенли Кубрик “Космическа одисея: 2001”, заснет през 1967-а, днес “за мнозина навярно е скучен”, но пак някому носи удоволствие, примесено с носталгия по изпуснатите възможности.
Кои възможности ли?
Ами например, иска ми се да вярвам, че ако през 1995-а, или още през 1989-а интернет и мобилните комуникации бяха на днешното ниво, то МОЖЕ БИ бихме имали шанса да надвием ТЕЗИ Институции и да дадем воля на СВОБОДНИТЕ ИНИЦИАТИВИ. Навярно щяхме да живеем, ако не в глобално още, то поне в успешно разширяващо се общество на високотехнологична ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ – самоуправление чрез интернет форуми. Свят на проектите на Жак Фреско, на мечтите на автора на романа “Червената звезда” революционера и учения Александър Богданов, на всичко най-оптимистично от Ефремов, Азимов, Хайнлайн, Кларк, Бредбъри, Льо Гуин, Ким Стенли Робинсън. Иска ми се да вярвам, че преди 20-25 години един развит Интернет би приел образа на Прометей, би дал на хората от Източна Европа истински огън, не онова лустросано кандилце, което ни пробутаха, а ние с възторга на Пандора приехме лъскавата опаковка, слепи за ситния шрифт в договора, който ни забраниха да разтрогнем. Проявихме глупост и се докарахме до ежедневие, в което се уплътняват сенките от антиутопиите на Оруел и Хъксли, цялата Земя се уподобява на мрачната планета Торманс (Иван Ефремов “ЧАСЪТ НА БИКА”).
Но, нейсе – невъзможно е да проверим как БИ станало. Миналото вече се е случило. Със сигурност смея да твърдя само едно – ако и след 20 или 25 години Интернет остане в същия си принципен вид, това ще означава, че Институциите са изградили Матрицата и ние вече сме в нея. Не бива да се съмняваме, че Институциите ще допускат само такива промени, които не отменят привилегиите им на неоспорими разпоредители с човешки съдби и монополни определители на вида на съществуване на Технологиите. Метафорично – Институциите на властта желаят технологии с облика на ИГОР и точно такива ще използват.
Но на човечеството са нужни технологии с персонификацията на ПРОМЕТЕЙ. И то час по-скоро. Защото Бъдещето може да настъпи внезапно, с взлом, благодарение на госпожица Роботронна Революция. Да не се лъжем – ТЯ не идва, тя ВЕЧЕ Е ДОШЛА и се разгръща. И не означава стиймпънковски свят на метални машини, над които човекът винаги щял да се извисява. Роботронната девойка включва в себе си и биологичните технологии. Учени в Китай щурмуват последните тайни на фотосинтезата. Преди няколко години международен екип създаде изцяло изкуствена жива клетка. Съвсем наскоро в Чикагския университет синтезираха изкуствена рибозома, вътрешноклетъчна молекулна машина за сглобка на белтъчни молекули според записаните в гените инструкции. Буквално тези дни в университета на Сан Диего тестват микророботи за диагностика и терапия. Тези открития носят в себе си потенциала да изтрият границата между живото и неживото. В най-простия сценарий, ако Роботронната Революция погрознее до Игор, ще се сблъскаме с нахлуване на така наречените автономни оръжия, които, според Станислав Лем (“ОРЪЖЕЙНИТЕ СИСТЕМИ НА ХХІ ВЕК”), не се нуждаят от разум, само от инстинкти на заплашено гнездо оси. Военните конструктори не гонят изкуствен интелект, те проектират високоефективни изкуствени идиоти без задръжки, сляпо изпълняващи всяка заповед. При това, ако в цивилната сфера решаваща роля играе цената на роботите спрямо заплащането на живите работници, то военните бюджети рядко търпят ограничения. Ята миниатюрни дронове съвсем ще заличат разликата между войната и мира.

Но и без военен апокалипсис вероятното бъдеще не радва. Единственият съществен фактор при капитализма е платежоспособният пазар. Следователно и занапред ще бъдат развивани провокиращи покупка глезотийки, вместо задоволяване на наистина полезни потребности. Замисляният от компаниите хардуерно зададен режим “винаги онлайн” улеснява следене и събиране на лични данни – за нуждите на полицейския надзор, за усъвършенстването на рекламни стратегии, които създават “потребности”. Оттук получаваме новия “опиум за народа”, обезболяващо средство срещу грубата действителност на битието. Илюзията за свобода във виртуалния свят като компенсация за несвободата IRL. Да повторя – Свободата означава отворен за личния избор кръг възможности. Бедното материално положение означава свиване на този кръг. Бедняците са тласнати в надпревара помежду си за доходи, и то в условия на намаляващи работни места. Руши се естествената човешка солидарност, Институциите, политическите и икономическите, успешно разделят и владеят.
Но Роботронната Революция ще постави света на ръба на оцеляването, изборът ще е съдбоносен, неизбежен и достатъчно ясен: или оцеляват Институциите, но тогава загиваме всички, или оцеляват хората, включително индивидите, принудени да напуснат службата си в Институциите – и дано регенерират в себе си човешкото след напускане.
Оптимистичното в случая е, че разхубавяването на девойката РР до Прометея, може да зависи от НАС, стига да не седим бездейни пред интересите на Институциите на властта. Тогава не ще има причини за опасенията на Стивън Хокинг от поява на истински ИИ, защото могъщ разум по-вероятно ще покаже характеристики на Прометей, отколкото да уголеми комплексите и предразсъдъци на нравствено осакатеното от Институциите човечество.
Това, което искам да внуша на читателя, е че технологиите са отворена врата към добро бъдеще. Но вратата ще остане заключена, докато ключът се намира у Институциите. Не го ли отнемем, вместо технологични чудеса ни дебнат технологични кошмари. Налага се да избираме – съратници на Прометей ли ще станем, или материал за лабораторните опити на Игор?

Между другото, знаете ли че комбайнът за прибиране на памук е изобретен (и дори построен демонстрационен екземпляр) 70 години преди масовото му използване? Заради евтиния робски труд по памуковите плантации и непоклатимото мнение, че “машините насаждат мързел”. Прометеят на селскостопанските технологии не е успял да надмогне съпротивата на тогавашните Институции и блатото масови предразсъдъци. Чак когато един насилствен, от немай-къде революционен акт отменя робството, плантаторите закупуват комбайни, доста усъвършенствани спрямо прототипа, но не чак толкова, колкото наистина би могла да е изпипана една машина за близо век активна практика. Друг е въпросът, че пушилката на расовата дискриминация и неравните възможности още виси и задушава, за разлика от разсеялият се барутен дим на Американската гражданска война.

Знам, обезкуражаващо е събирането на позитивни поуки по трошица от всяка минала революция, докато негативните последици направо ни заливат: досега няма революция, която да е избегнала насилствена поквара в контрареволюция. Но пак някакво предимство – знаем КАКВО не трябва да правим. Не трябва да събаряме едни институции, за да построим тяхно подобие, което ще ни поробва тутакси. Не трябва да позволяваме игоризиране на технологиите. Научно-техническата революция няма смисъл, ако не подпомогне Социалната, а нашето осмисляне на историческите поуки не ще струва пукната пара, ако отново (постъпвайки неразумно като Епиметей или страхливо заемайки страната на Институциите) позволим превръщането на революцията (Прометей) в нейната противоположност (Игор).

ДНЕС решаваме участта на човечеството. Утре може да стане късно.



----------
* леко разширена версия на статията, публикувана в книгата "Преплетени линии"

.

приложение "Самоотбрана" към модела "Гражданска Алтернатива на държавата"

пояснения:
един от ситуационните лидери във всяка община е командир на териториалното опълчение. Практически всички граждани на общината участват в Опълчението според способностите си. Ядрото е "боен отряд" (чета), който се обучава за водене на партизанска война срещу евентуален външен агресор.
Общинските синдикални звена съдействат за изграждане на партизанска отбранителна инфраструктура и произвеждат необходимото въоръжение и екипировка.
Отделните чети провеждат учения в съседни и по-отдалечени общини, имитирайки нападатели, при което се създават лични връзки и се осъществява опознаване на терена, за да може да се помага при нужда.
Общото ръководство е мрежово, на база общински щабове. При нужда от бърза реакция върховното командване се поема от един от щабовете, избран предварително за "челен" от местите командири с одобрението на редовите четници (по същия начин всички щабове се подреждат в "рангов списък", което периодично се актуализира). Ако "челният" щаб не е в състояние да функционира, координацията и командването се поема от следващия в списъка щаб.
Действията на щабовете са в съответствие с приетата всенародно Национална отбранителна доктрина.

мобилизационното стрелково оръжие се съхранява у дома (или в общински трезор; тежкото въоръжение като оръдия, танкове, самолети, ракети - в синдикален трезор, при производителя, който също така осигурява екипи и екипажи за тежкото въоръжение), запечатано с алармен чип, така че всяко вадене на пушките да става известно на командирите на бойния отряд от териториалното опълчение.
Личното оръжие: препоръчва се обявяването му в личния блог (отначало приложение, а после и заместител на личните документи; информацията в него се публикува от собственика и в обем, който той сметне за необходим с малки изключения, уговорени в общинското съглашение (Правилника на общината));
оръжието има вградени микрочипове:
-- за позициониране (при война може да се изключват),
-- за регистър ("черна кутия", кога е употребявано, разглобявано, кой го е пипал + сигнализация за стрелба),
-- за идентификация;
също така върху оръжието са гравирани:
* номер и идентификатор на производителя (при злополука по технически причини да е ясно кой е отговорен);
* идентификатор на вносителя (ако има такъв);
* идентификатор на продавача (при престъпление да се знае кой е дал оръжието на извършителя);
* идентификатор на собственика (чиповете са настроени към биоелектрическите данни на титуляра; сигнализират при употреба от друг човек)

оръжие без чипове и идентификатори се признава за незаконно и води до наказание;
оръжие с умишлено повредени чипове и заличени номера и идентификатори се смята за оръжие на престъпление и е основание докосвалият го човек да бъде наказан;
кражба на оръжие се смята за подготовка за извършване на предумишлено убийство.

не се препоръчва да се предоставя оръжие на:
--- малолетни; (необходимо е уточнение на понятието "малолетен", "непълнолетен", желателно да не е привързано към общо определена възраст, а към индивидуалните душевни качества и ниво на умствено развитие)
--- осъждани за насилие;
--- психически болни;
--- избухливи, безотговорни, склонни към насилие хора;
--- анонимни лица.

При извършване на престъпление от посочените категории, този, който е предоставил оръжието, се смята за съучастник.

Препоръчва се стрелбата да става на определени места (засича се с позициониращия чип), при самоотбрана, при мобилизационни и други извънредни мероприятия според Правилника на дадена община.

Когато подобен режим на притежание, носене и употреба на оръжие породи съответната културна традиция в обществото, твърдите правила и повечето ограничения ще отпадат.

разширена схема "Енергетика" към статията "Гражданска Алтернатива на държавата"

показан е начинът на акумулиране на електроенергията, произведена от атомните миниреактори и "домашните електроцентрали":
--- захранване на компресори за сгъстен въздух, който:
а) задвижва въздушен турбогенератор;
б) задвижва бутален двигател на превозно средство (за повишаване на пробега и мощността има инжектор на метанол-етанолова смес, която се получава при ферментация на растителни отпадъци).
--- електролиза на вода, при което се отделя кислород и водород, като последният отива:
а) в термогенератор за получаване на ток;
б) в резервоар на превозно средство (в резервоара се съхранява под формата на метален хидрид, ако е електромобил с термогенератор (горивна клетка)).

пояснителни схеми към "ГРАЖДАНСКА АЛТЕРНАТИВА на държавата"

представям илюстрация на разпределената енергийна мрежа, базирана върху атомни миниреактори и "домашни електроцентрали" (основно ветрогенератори и фотоволтаични слънчеви батерии; именно тях, съчетани с термоелектрични панели и слънчеви бойлери, съм маркирал със звездообразния символ).


схематично пояснение към структурата на Федерацията, която би могла да замести държавата според логиката на реформистите.
Пълното отхвърляне на държавността не се различава силно от тази схема. Един от вариантите за безвластно общество много прилича на представеното, само че вместо длъжностни лица общините и гражданските организации (ГО) излъчват по места ситуационни лидери, а съдебната институция изцяло е заместена от свободен арбитраж. Освен това, в анархообществото по-важна роля играят професионални и потребителски сдружения (синдикати, кооперации).
Картинката иска да покаже, че между либертарните модели и анархизма няма ясна граница, що се отнася до визията за бъдещото устройство на обществото.
Привидно проста, тази структура поражда голямо разнообразие от преки връзки и взаимодействия, форми и начини на асоцииране на гражданите, както и простор за индивидуална дейност.
Не е отразена подробно Мрежата за противодействие (самоотбрана).
Това ще стане в следващи публикации и/или в отговор на конкретни въпроси по този проект.


помощна илюстрация към статията за БЧП.


здравеопазване и образование.
Подробности - тук.


илюстрация към скицираното в отговора относно модела на земеползване.

отделно ще публикувам резюме-концепция за реда на Земеползването, както и за инженерно-научната дисциплина БИОНИКА (строго погледнато, позволявам си да разширявам този термин, така че той да означава копиране на природни системи не само на макро, но и на микро (клетъчо), и на нано (молекулна биохимия и биофизика) нива.

Моля, задавайте въпроси с конкретни примерни ситуации, така че да тестваме проекта поне на теория.


.

отговор на въпрос по предишната публикация

Първо, благодаря за добрите отзиви.

по зададения въпрос:
всъщност, естествено е хората (тъкмо поради навика, сам по себе си консервативно явление) да не избират първия срещнат, а да търсят специалист. Обаче - доказал се с дела специалист, без значение дали има диплома или не.
Всъщност, и сега в интернет-пространството съществуват форуми и клубове на специалисти (дипломирани и самоуки, ентузиасти и критици). Нивото на редица от тях никак не е за подценяване.
И всеки лаик в дадена област се обръща към тези виртуални общности за съвет. Практика, която трябва да се поощрява.

ВПРОЧЕМ, не съм отразил два важни момента, които ще напиша в продължение към публикацията. Те са:
1) финанси (предлагам модела Безпроцентни Частни Пари, който се намира в другия ми блог, посветен на анархообществото - линк в края на самата публикация; този начин на размяна ще е удобен за типа автономно производство и ще отмира с напредването и подобряването на технологията за обемно принтиране. На практика БЧП е именно програма за плавна ликвидация на парично-стоковите отношения. Схемата БЧП не предполага съществуването на банки и централен бюджет, с което подрива най-важния монопол и смисъла на държавни институции, давайки предимство на граждански инициативи, при това не само в стопанската сфера);
2) земеползване (и миграция).
Тук имам предвид, че всяка община има фонд от селскостопанска земя и жилищни терени. Те са разделени на парцели, които сам човек с подходяща техника може да обработи (респективно, да построи къща и да живее в нея със семейството си; или да се засели във вече построена, която не се ползва). Всеки пожелал да се засели, автоматично получава жилищен терен или къща с двор, както и земя за обработване. Условията са три:
а) да води агротехнически дневник на земята си;
б) да не използва наемен труд (има си коопериране за това), но земята му да не пустее (освен при агротехнологични експерименти за прибиране на реколта без традиционното третиране);
в) да няма възражения от страна на гражданите на общината, че се е заселил. Възражения може да възникнат относно спазването на правилника за използването на земята, както и заради личните качества на новопристигналия (например, че е скандалджия, че е прогонен заради криминални прояви от друга община). Разглеждането на спора става в местния съд, но предвиждам и съвсем неформален арбитраж, при който спорещите страни избират съвместно трети човек (или група) да ги разсъди. Арбитражът не подлежи на обжалване, изпълнението на решенията му е задължително (защото е част от свободния договор за свикване на арбитража). А пък "официалният" съд има три инстанции - община, област, федерален координатор.
По принцип аргументи, базирани върху етнос, вяра, сексуална ориентация и други лични обстоятелства, не се приемат за основателни.
По същия начин не е защитена онази частна собственост, която използва наемен труд. Един единоличник винаги може да се кооперира или да сключва договор за извършване на услуга със сезонен работник или група работници, но не според формата "работодател - служител", а като "клиент - изпълнител".
Впрочем, тези отношения също ще отмират при подобряването на технологията за обемно принтиране.
По отношение на синдикатите (екстериториалните формации) положението е подобно: общината решава дали да допусне даден синдикат да построи на нейна територия предприятие или инфраструктурен обект, според офертата на синдиката.
Предполагам, че ще възникнат и синдикати-общини (особено в градовете).
Подчертавам - общините се занимават само с въпросите на съвместното съжителство и ползването на земи и терени.
Икономиката се ръководи от федерации на синдикати, производствени и потребителски кооперации, както и от пазар на единоличници и синдикални/кооперативни звена. Търканията се изглаждат в съда или чрез арбитраж въз основа на сключените преки свободни договори.
По този начин по-консервативните и саможиви общности сами ще си патят от отказа да се включат в регионални проекти, а по-раздвижените общини ще си правят сметка за рисковете, които поемат.
Принципите на заявяване на мнение (възражение, предложение, проект, изменение на местния Правилник и Общофедералния договор) са лесни:
- даден въпрос се решава от онези, които са заинтересовани или непосредствено засегнати;
- няма пострадали - няма нарушение (и всеки прави каквото намери за добре, стига да не нарушава свободата на другите или не създава непосредствени предпоставки за щети);
- чупи - купи (или поправи);
- на действието се отвръща с противодействие.
(уместно е да добавя, че притежаването, носенето и употреба на оръжие от гражданите е важен елемент от цялата схема. Тук очаквам въпроси)
Отговорността е строго лична, груповата принадлежност нито е плюс, нито минус.
Препирните между различни групи пак могат да се решават под формата на арбитраж, като арбитрите могат да бъдат синдикати на специалисти или научни звена.
Това ще е по-особен арбитраж, който има за задача да УСТАНОВИ ФАКТИ, да очертае точно и ясно точките на съгласие и точките на несъгласие.
В повечето случаи това е достатъчно, за да се набележи път за компромис или да се отхвърли единият (че и двата) проекта.
Ако пък се установи, че и двата проекта са адекватни и перспективни, инициаторите им само трябва да се договорят как да не си пречат, реализирайки своите идеи. Нека се конкурират на практика. Може да се окаже, че не си противоречат, а се допълват и предоставят на хората възможност за избор към коя практика да се присъединят.
Отвореният код на всякакви технически и социални разработки пък ще осигурява сътрудничество в конкуренцията, конкуренция в сътрудничеството и най-важното - разнообразие, т.е. - свобода.

схемата в развитие е насочена към изчистване на социалните взаимодействия от принуда, от привилегии, залага се на свободния избор и доброволното асоцииране.

в публикацията-продължение ще има и пояснителни схеми.

Засега трупайте въпроси, ще ги имам предвид.

(причината за публикацията е един спор в форума на клуб "Ефремов" относно моделите на развитие на страната. Опонентът ми предлага фашистка държава като цяр за проблемите, аз пък предлагам анархообщество. Гореописаното не е точно анархообщество, това е пределът за реформиране на една държава. Реформаторите ги разглеждам като "втори фронт". Основното направление е ПАО (виж другия блог), но социалният прогрес трябва да става доброволно и според нивото на себеосъзнаване на населението. Сама по себе си гражданската инициатива е школа-практикум за упражняване на личната свобода (с присъщите й отговорности към околните), а именно в това упражняване се състои същината на анархизма. Човек става безвластник когато дозрее. Но без практика узряването не може да се случи. Само тиквите, доматите и други зарзавати зреят, без да правят нищо.

ГРАЖДАНСКА АЛТЕРНАТИВА на държавата

предварително пояснявам: тук ще изложа модел, който лично за мен има смисъл само в качеството му на преходна форма към по-нататъшно развитие.

* ЕНЕРГЕТИКА
--- ядрени миниреактори от типа на "Тошиба 4S" или "Хиперион" могат да осигурят на всяка община достатъчно енергия за осветление, отопление, производство и рециклиране на отпадъци.
Общинските атомни миниреактори следва да се съединяват в обща равноправна енергийна мрежа с възможност за самоизключване от нея, ако така решат жителите на общината.
Радиактивните отпадъци могат да се рециклират до безопасни изотопи в уредби от типа на "хибриден (синтез-делене) реактор" - но това е само перспектива, понеже за срок от 25-30 години миниреакторите не произвеждат "шлака", пък и компаниите-производители, според условията на офертите им, сами поемат грижата по въпроса.
Миниреакторите не са предназначени да се ползват "до века". Те само ще дадат енергийната база за създаване на ефективни уредби (апарати) за изкуствена фотосинтеза (АИФ). След появата и масовизирането на АИФ атомните миниреактори остават за ползване там, където е нужна повече концентрирана енергия (определени производства, космонавтика), или където АИФ нямат достатъчно слънчева светлина за нормално функциониране (в Антарктида например).
--- вертикални ветрогенератори с хеликоидни перки, слънчеви, водни, вълнови, геотермални, газогенераторни и други установки, както и различни комбинации на конгрегати от тях; това е "домашната енергетика" на отделен блок, кооперация, къща, хижа, ферма, малко предприятие. Тези конгрегати също се свързват в мрежа с възможност за самоизключване от нея според моментната консумация - на преки договорни начала между участниците в такива мрежи за енергосподеляне.
Конструирането на все по-икономични битови и домакински прибори и уреди, осветителни тела (на база светодиоди, а по-късно - биолуминесценция), отоплителни батерии и производствени апарати ще позволи отделните домакинства и производители да се задоволяват все повече от собствените си енергийни ПРИРОДНО ВЪЗОБНОВЯЕМИ източници.
--- (перспектива) вече писах за нея - АИФ. Изкуствената фотосинтеза може да дава:
- ток;
- кислород;
- синтезирани полимери със зададени качества (в това число и хранителна биомаса).
Последното може да се използва като основен консуматив за 3D-принтерите.
АИФ са в състояние да бъдат захранващи модули на най-различни машини и уреди - от лампи и компютри, до обемни принтери.

* СУРОВИНИ
Растителният свят използва общодостъпни суровини: въглероден двуокис, азот (чрез азотфиксиращите почвени бактерии), вода и накои микроелементи (магнезий, фосфор, сяра и др.) - няма причина и човешката техника да положи усилия за използването на същите, и то поначин, по който го правят живите организми - при меки условия (налягане, температура) и на молекулно или поне микро ниво.
Този подход се нарича БИОНИКА.
Естествено, това води до смяна на масово използваните досега материали, намаляване на значението на металите. Но има организми, които изграждат извънредно яки силикатни черупки, има бактерии, които извличат и натрупват метали от околната среда.
Освен това, алумосиликтните и силициево-въглеродните полимери притежават всички необходими заместващи качества и характеристики, така че металите няма силно да липсват на човечеството. Още повече, че не става дума за пълен отказ от употребата им.
Тъй като бионичните машини главно синтезират, значи на тяхната база може да се реализира по-простия процес - разграждане на вредни отпадни съединения, т.е. едно ефективно РЕЦИКЛИРАНЕ, а следователно и възпроизводство на ресурсите.

* ТРАНСПОРТ
Излишното електричество може да се "складира" - в оловни или други (в това число и органични) акумулаторни батерии с определен КПД. Но, с известна загуба и при по-малко КПД, е възможна реализацията на запасяване с енергия под формата на сгъстен въздух. Към всеки енергиен конгрегат, генератор, реактор ще има възможност (по избор) за включване на общи и частни компресори, които пълнят бутилки под налягане. При безветрие (плътна облачност) и други затруднения, сгъстенят въздух върти турбини и дава ток (напомням, КПД тук е ниско, но приемливо).
Вече е разработен пневмомобил, дори е започнато неговото производство.
Селскостопански отпадъци, поставяни в ферментационни апарати, ще дават алкохол, който, инжектиран в двигателя на пневмомобила, увеличава мощността и пробега на превозното средство.
Голяма част от въздушните превози могат да се осъществят с цепелини, а предвид променената парадигма на производството, обемът от превози на материали и стоки рязко ще намалее.

* ПРОИЗВОДСТВО
То може (и трябва) да се индивидуализира и автономизира на базата на обемните принтери, способни да се самовъзпроизвеждат, да работят с пясък и метал освен полимери (а значи ще създават керамични и метални изделия), както и да печатат с висока резолюция биологични обекти - персонални медикаменти, трансплантанти, храна (т.нар. "биопринтери").
Възпроизвеждането на принтера става като той печата пълен комплект резервни части за себе си, включително и електрониката. Този процес може да е автоматичен - точно копиране, а може и да е под контрол на оператора (потребителя), който ще внася промени в дизайна и отделните възли, сиреч ще усъвършенства наличната машина.
Естествено, това изисква технологиите и конструкторските разработки да бъдат с отворен код.
Обемните принтери са сравнително компактни машини, няма особен смисъл от създаването на гиганти, след като една кооперация между достатъчен брой собственици (потребители) на такива принтери може да произведе практически всякакво сложно изделие с неограничени габарити и най-разнообразно предназначение.

Такава схема позволява, дори инициира, грижа за околната среда.


ОБЩЕСТВО:

А. Териториални формации.
Това са общините, които вземат всички важни решения, участвайки в общински интернет-форум непосредствено, или възлагайки пълномощия на свои групови представители.
Населението на общините пряко избира с безсрочен мандат кмет (обществен координатор), шериф и съдия. Безсрочен мандат означава, че всеки момент избирателите могат да прекратят пълномощията на избранника си, ако преценят, че той не се справя или злоупотребява с пълномощията си.
Длъжностните лица работят прозрачно, заявявайки свои проекти и нужните за реализацията им средства, привличат доброволци за помощници, подчиняват се на избаботените от Форума правила (които играят ролята на закони).
На областно ниво кметовете, шерифите и съдиите си избират областни координатори, понеже те по-добре знаят с какъв началник биха работили. И също така могат да прекратят пълномощията му, ако той не ги ръководи ефективно, и ако гражданите на областта ги подкрепят.
На национално ниво общините избират нужните национални координатори, също с безсрочен мандат.
Общините се договарят помежду си за правила за погаждане и взаимодействие, които оформят ОБЩ Федерален договор (той замества конституцията на страната).
Правилникът на общината и Федералният договор подлежат на перманентно обсъждане и променяне според волята на гражданите, като промените се ратифицират на референдуми по места.

Б. Екстериториални формации
Това са виртуални форуми, клубове, настоятелства (образователни и здравни) и други, които не се ограничават в рамките на една община и играят ролята на свързващо звено на Федерацията.
Екстериториални са и синдикати, кооперации, инфраструктурни проекти и мрежи.
Тъй като общините са собственици на своята територия (а гражданите ползват земи и терени без ограничения и според вътрешните договорни правила в общината), синдикати и надобщински кооперации се споразумават за статута на своите обекти на общинска територия с населението на дадена община.
Всички формации се градят на равноправни мрежови начала, без ръкводни центрове, с автономия на отделните звена. Гражданите са свободни да формират дублиращи мрежи на вече съществуващите, ако практиките на вече наличните не ги задовояват.

Научната мрежа също е екстериториална формация с обекти (НИИ, лаборатории, опитни бази) в отделни общини. Задачата на учените е да публикуват научни статии (и да поемат обучението на свои бъдещи кадри). Задачата на инженери-конструктори и проектанти е да търсят в тези статии възможности за практическа употреба, след което да обличат идеите и знанията в плътта на машини и съоръжения. Тези машини и съоръжения се стопанисват и поддържат от инженери-технолози.
В перспектива практически всеки гражданин трябва да има някакво ниво на инженер-технолог, за да не изпада от обществения живот.
Което е доброволно дело, разбира се. Принудата на институциите като механизъм трябва да намалява с времето.

В. Отбранителна мрежа
Шерифите разчитат за съдействие от страна на въоръжените граждани. Но при опасност от външна агресия, при бедствия и аварии, при вътрешни обществени проблеми те не могат да реагират адекватно в рамките на пълномощията си. Затова се формират всеобхватни бойни дружини с изборни ситуационни командири. Командирите избират областни щабове, а на национално ниво гражданите утвърждават национален координационен щаб на страната. Мрежата щабове и командири обаче е устроена така, че всяко едно звено при нужда да може да функционира като ръкводно.
Отбранителната доктрина на Федерацията е насочена към унищожаване на агресора с партизански средства и методи.
По този начин цялото население при определени обстоятелства се превръща в милиция, в армия, в спасителни подразделения и пожарни команди. И така никаква въоръжена формация не може да бъде използвана срещу народа от страна на малцинство, или от една част на народа срещу друга.

(повече за мрежите - тук)


.