23 февруари 2013

НЕпротестна ДЕКЛАРАЦИЯ

В неделя излизам на протеста – официално.
За да непротестирам. Нямам и искания.
Протестите винаги са насочени срещу някого или нещо – с подтекст НЯКОЙ (не ние) да оправи забелязаната нередност или направо безобразие. Исканията – и те предполагат НЯКОЙ външен фактор да се намеси и “да вземе мерки”. Затова не правя протест, затова не излагам искания. Привърженик съм на прякото действие. Има нередност – старая се да я поправя. Ако не мога сам, приканвам съгласните с мен да се включат в поправянето, като поправянето често иска отначало пълно разрушение на източника на белята. Иначе поправките стават хронични, мъчителни, безплодни – бутане на Сизифов камък.
И така, не протестирам, не отправям искания. Имам призив към хората, които могат да чуят и желаят да разберат какво предлагам.
Днес обществото ни се лута. Не цялото – привилегированата част от него прекрасно знае какво иска и си е утъпкала пътечки (цели магистрали) как да си го вземе, било направо и брутално, било прикрито и с измама. Останалите граждани на страната ни наистина се лутат в мъглата на когнитивния дисонанс. Казано на разбираем език – в мъглата на обърканите си мисли. Отчасти тази обърканост е “заслуга” на управниците и медиите. Отчасти – страх на всеки от нас да мисли докрай. За някои пък мисленето е трудно поради мързел.
Приносът към мисловното объркване от страна на властващите се състои в подмяна на понятията. Логично е: ако не искаш подчинените да се борят за свобода, компрометирай самия термин “свобода”. Ерик Блеър (Джордж Оруел) го е забелязал и описал в романа “1984”: свободата е робство, мирът е война, истината е лъжа. Най-широко разпространеното у нас объркване е, че смятаме “държава”, “страна”, “народ” за синоними. Те не са. Държавата е машината от бюрократични институции, които яздят народа. Страната е територията, на която народът е употребяван от държавата. Държавата служи на богатите (кой е забогатял честно?), защитава тяхното богатство, тяхното право да отнемат права на по-бедните, да ги ограбват според удобни за тях закони.
Това е главният ми призив. Нека не се подлъгваме на постлани кръгли маси, нека не храним илюзии за “граждански контрол над институции”. Партийният модел е изчерпан – казват го протестиращите днес улици и площади. Но щом е изчерпан той, значи е изчерпан и парламентът – поначало инструмент за партийни игри. Изчерпана е самата система за представително управление, ако изобщо някога е имала потенциала да защитава интересите на всички граждани. Затова аз съм за пряко самоуправление. За подобрен “Исландски модел”. За подобрен “Швейцарски модел”. Подобрен чрез социализация на собствеността. Но нека на този етап започнем с прякото самоуправление, въпросът за собствеността ще се постави сам – и то остро.
---
Сега, чисто технически. Излизам сам със своите призиви. Индивидуална изява. Не искам да крещя и скандирам – това е хлапашко. Не искам да вдигам шум, да се бия с полицаи или идеологически опоненти. Шумът не е аргумент, нито прави истината по-истинска. За бой още не е дошло време – и дано не дойде. Дано, ама надали... Нямам и особено желание да споря – за спор са необходими две съизмеримо информирани за предмета на спора страни. А повечето потенциални спорещи с мен се намират в състоянието на когнитивен дисонанс: искат хем държава, хем да е справедлива; хем самоуправление, хем правителство; хем власт, хем свобода – взаимно изключващи се неща. Коктейл-компромис между каца с мед и канче катран.
Затова (засега) просто излизам с призивите си – да ги видят. Излизам под черно знаме – защото черното е противоположно на бялото капитулантско, противоположно на цветните държавни, а и защото животът ни наистина е станал черен. Знамето на анархизма.
Който иска да се присъедини към моята акция на некреслив и ненасилствен призив, защото споделя моите възгледи, защото е съгласен с тези лозунги и този транспарант – да заповяда в градинката пред “Кристал” в 10:15 часа в неделя, 24 февруари 2013.
Който просто държи да мине да ми каже “здрасти”, без да е съгласен с мен, ще си кажем “здрасти” – и всеки по пътя си.
Благодаря за вниманието.


19 февруари 2013

ЧЕСТВАНЕ?

Днес официална България чества годишнина от екзекуцията на Левски.
С други думи - радва се, че днес няма друг като него.
А кой скърби?
Кой смята, че делото на Левски още не е довършено?

18 февруари 2013

След Дянков - и останалите

статия по въпроса от колегата Хасан Девринджи, откъс:

министър Дянков е институционално мъртъв. Покойният остави богато материално и духовно наследство: финансова стабилност и редица изключително точни изказвания. Например, че академиците от БАН били феодални старчета. Лъжа ли е? ... Или фразата, че опозицията е “пяна, неспособна на каквото и да е”? Нима е далеч от истината? Опозицията едно време беше на власт. Резултати?
...
... на господин Симеон Дянков – искрените ми поздравления. Щом неговата зла институционална половина умря, значи човешкото у него има шанс да се пребори и с останалите социопатични наклонности в себе си. Да се зарадва на живота. Да обърне повече внимание на семейството си. Да, труден и дълъг е пътят към Светлата страна на Силата, ама щом и Дарт Вейдър се справи в последния епизод, Дянков ли няма да успее!
Не, уважаеми читатели, тези ми слова не са подигравка. Като анархист, аз наистина съм убеден, че всеки човек заслужава да е свободен, в това число и от фаталния натиск на социалната среда (морал, традиции, предразсъдъци) да върши зло, да избира или да бъде телето, или касапина, без никаква трета възможност. Като анархист, аз съм готов да воювам за всяка личност – против нейните антисоциални действия, против нейната ролята на потисник, насилник, грабител… абе Дянков. Макар че надали той е най-лошият от всички останали. Лоша и вредна е властта. Тя мачка управляваните и превръща управляващите в изроди.
Нека бъдем човечни – и изродите заслужават избавление. Щото ако ги утрепем всички, има опасност тая планета да опустее…

12 февруари 2013

Електрически протести

май ще стане горещо в темата за "електро"-листовките...

накратко позицията ми:
- държавата изнася ток;
- вътрешното потребление е скъпо;
- сметките са безочливо надути и обосновани с лъжи и увъртания.
Извод: НЕ ПЛАЩАЙТЕ. Нека плащат онези, които години наред ни ограбват и удушват с бесилото на мизерията.
Не давайте да ви изключват от мрежата. Само не забравяйте, че редовите служители на енергийните монополисти не са по-цъфнали от нас. Затова - разберете се с тях, дайте им оправдание за пред началниците за "неизпълнение на служебните задължения". Не е нужно пострадалите от държавния и капиталистически произвол да се дърлят помежду си, а същинските виновници да минават метър - и без това чувството за солидарност в нашето общество е доста смазано.

един цитат от Ерих Фром:
Съвременният капитал се нуждае от хора, които се чувстват свободни и независими, не са подчинени на някакъв авторитет, принцип или съвест — и въпреки това имат желание да бъдат командвани, да правят онова, което се очаква от тях, да се вместват в социалната машина без сътресения. Хора, които могат да бъдат управлявани без употреба на сила, ръководени без лидер, насочвани без определена цел, с изключение на една: да работят добре, да не спират, да действат, да напредват.
Какъв е резултатът? Съвременният човек е отчужден от себе си, от своите събратя, от природата.
Той е превърнат в стока, оценява житейската си енергия като капиталовложение, което трябва да му донесе максимална печалба в рамките на съществуващите пазарни условия. Човешките отношения са предимно отношения между отчуждени един от друг автомати, всеки от които се грижи за сигурността си, не се отделя от стадото, не се различава от него по мисъл, чувство и действие.
Докато се стреми да бъде по-близо до останалите, всеки си остава изключително самотен, обзет от дълбоко чувство на несигурност, тревога и вина, което се проявява винаги, щом не може да се преодолее самотата.
...
Днешното щастие на човека се състои в „уреждане на забавления“. То се свежда до потребителско задоволяване и „вкарване“ на стоки, пейзажи, храна, напитки, цигари, хора, беседи, книги, филми — всичко се консумира, поглъща. Светът представлява огромен обект за нашите апетити — голяма ябълка, голяма бутилка, голяма гръд; ние сме кърмачета, вечно очакващи, надяващи се — и вечно разочаровани. Нашият характер е инсталиран да обменя, да получава, да прави разменна търговия и да консумира; всичко, духовните и материалните ценности, стават обект на размяна и на потребление.

още материал по въпроса - в Седмичника на "СМ".

.