***
Полицейският "бунт"
Разглезена от привилегии и от снизходително отношение към калпавата й работа, полицията се озъби на правителството, обявило намерение да затегне каишката й. Съвсем очаквано правителството отстъпи. В крайна сметка полицията достатъчно успешно защитава олигархията от недоволството на гражданите, а това е главното й предназначение. Ефективна или не, полицията е опора на властта, инструмент на държавата срещу народа - факт, независимо какво твърди официалната пропаганда.
Била е опора на царщината, била е и опора на държавния капитализъм на БКП, при все че тогава се е наричала "милиция", а самият режим - "социализъм". Тоест винаги е била част от проблема със социалната справедливост, никога част от решението му.
Следователно, ако искаме друго общество, в което да живеем достойно и човешки, не ни е нужна полиция, а милиция, но милиция в първоначалното значение на този термин, а именно - структури на поголовно въоръженото гражданство, чиято цел е реагиране при бедствия, аварии и агресия.
Милиция означава задължението всички пълнолетни и вменяеми членове на дадена общност да дават дежурства по график, изпълнявайки ролята на милиционери според индивидуалните си възможности и желания; дейността на дежурните ще се ръководи от пряко избрани местни щабове на милицията; щабовете са подчинени на местните граждански събрания и съвети; за координация и взаимодействие при задачи над локалното ниво (махала, село, градски блокови сдружения и квартали), щабовете образуват мрежа за сътрудничество (федералистичен подход).
Накратко - пряка демокрация.
За която още не са съзрели умовете, но няма и да узреят, преди да се престрашат да я приложат. Тоест чакаме не узряване, а изтръгване от лапите на насадения страх, който си служи с хитроумно изплетени лъжливи дилеми от сорта на "какво предпочитате - свобода или сигурност?".
П.П. Полицията "победи", пазете се от нарасналото й самочувствие! Само че победата й е временна - властта тихомълком пак ще й стегне каишката, включително чрез частните охранителни фирми, които дори формално не дължат на обществото "прозрачност" и са вън от всякакъв, даже илюзорен "контрол" от страна на гражданите.
За населението пак няма разлика кой кого е надмогнал - участта му е да плаща и да търпи.
Какъв е капацитетът на търпението - това е въпрос, на който всеки нека сам си отговори.
***
Имунитет
Не споделям радостта на мнозина по повод отнемането на имунитета на Волен Сидеров. Не намирам повод за възторг от това, че държавата дава или си взема една или друга привилегия. Неуравновесени персонажи следва да се натъкват на народното противодействие, вместо на репресивния валяк на държавата. Този валяк днес минава през одиозен персонаж, изгорял бушон, но иначе рутинно размазва всекиго, озовал се на пътя на олигархичните интереси. Злорадството, че сега гази някого от "висините", е краткотрайна утеха без съществени последици. А и не е сигурно доколко действително ще засегне Сидеров - опазването на авторитета на политиците е важно за държавността.
Може някой да рече, че "това е добро начало", че проблемите следва да се разгребват последователно, но реално олигархичната система подхожда избирателно - всякога.
И ако има за какво да бъде съден Сидеров, то е за лицемерието да зове към "въоръжено въстание за налагане на истинско народовластие". Първо, представите му за "народовластие" са подигравка със смисъла на понятието. Второ, бидейки човек от законотворческата секта, е съучаствал оръжието да не попада у народа, а да се концентрира у мутрите - чие ще е въстанието тогава?
Естествено, днешните съдилища надали ще го обвинят за това. Просто ще отбият номера за разтуха на електората.
***
СБЖ
На 4 ноември в сградата на Граф Игнатиев №4 се състоя пресконференция по повод 90-годишнината от убийството на анархиста Георги Шейтанов.
Обратно на декларациите си, че Съюзът на българските журналисти е "свободна трибуна на словото", публикуваните материали на пресконференцията показаха, че нищо от старите "традиции" не е забравено - цензорските рефлекси са живи и бодри.
В сговор с редица организации и лица, СБЖ "чества" гибелта на човек, нарочен за присвояване в "пантеона светци" на своите идейни врагове. СБЖ публикува без съкращения речи на сътрудници на болшевишката Държавна сигурност, но премълча възраженията на присъствалите анархисти от Редколегията на вестник "Свободна мисъл".
Кампанията по превръщането със задна дата на Шейтанов в "съюзник" на "социалистите" бе предшествана от солидна скрита подготовка и тепърва започва публично. Предстои продължение на 23 ноември.
Което ще бъде коментирано безпощадно и поименно.
***
Съжалявам, че ми се налага да коментирам именно тези "казуси", вместо надълго и нашироко да поразсъждавам над последните открития и хипотези за Марс и Плутон. Уви, мерзости определят облика на живота ни, а не мислите за космоса, за прогреса на човешкия дух и любознателност. Докато упражняваме сизифови усилия да "поправим системата", вместо да я пометем до основи, ще е така.
Показват се публикациите с етикет въпроси. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет въпроси. Показване на всички публикации
08 ноември 2015
21 октомври 2015
Данък ВРЕДНИ ХРАНИ
Наблюдавайки дебатите във виртуала по този въпрос, виждам, че някои моменти са напълно ясни на хората. С риск да бъда банален, ще повторя тези положения под формата на питанки (повечето риторични):
1) защо трябва да има вредни храни?
Защо се допуска произвождство на боклуци? Защо "отговорните лица" търпят съществуването им?
2) защо ги оставят по щандове, сергии и складове, но този път по-скъпи?
3) защо ни говорят, че мярката е за "наше добро", след като всъщност изтупва джобовете на бедните българи (а това са минимум ПОЛОВИНАТА население) в полза на все по-мошенически управляваната здравна каса (и бюджета изобщо)?
Ако биха искали "добро", биха намалили ДДС на "невредните" храни. Биха спестили от издръжката на бюрократите, парламентаристите, държавните субсидии за партиите (тези политически обръчи на бизнеса). Биха отчислявали не 1% от акцизите за здравеопазване, а поне половината.
Но не го правят. Защо ни лъжат тогава?
Защо се прикриват с "благородни каузи"?
Защо в СЪЩОТО ВРЕМЕ отпуснаха облекчения за цигареното производство - то нима хич не е вредно?
4) защо след гръмки декларации за РЕФОРМИ, реформаторите се занимават с какви ли не екстравагантни хрумки, все встрани от проблемните явления, практики и институции, с което всъщност отлагат реформирането?
(впрочем, аз в реформиране не вярвам - нужен е толкова основен ремонт, че рационално би било помитане на всичко до основи и строеж на чисто - но и с чисти принципи, а не лустросана версия на предишната мерзост!)
5) защо са толкова сигурни, че вдигането на цените на "вредните" храни няма да провокира поскъпване на всички останали продукти?
Нима разчитат на съвестта на търговците, тоест хората, на които съвестта по-скоро пречи на поминъка им? Защо ни заблуждават, че и производителите (собствениците на производствата, които не са непосредствените произвеждащи с труда си) ще престанат да затрупват търговската мрежа с "вредна" продукция?
Храната няма алтернатива - каквото и качество да е, каквато и цена да й лепнат, ще се купува. Или ще се мре. Или емигрира (в търсене на "мекото на баницата", в което разни домоизраснали ПАТРИОТИ упрекват мигрантите, които не са българи). Спасяването с връщане към прадядово земеделие иска много време... и пак разходи, които човек няма да успее да поеме, защото ще е зает със зеленчуковата си градинка, чиято продукция е храна, а не жълтици. Тоест предпоставки за неотразимо изнудване са налице. Защо вносителите на закона за този данък смятат, че при създадена благоприятна ситуация за рекет, рекетът няма да изкласи и буйно разцъфти? Та самите те, в позицията си на власт, не питат подвластните, направо ги поставят пред свършен факт ("със закона не спориш, на закона се подчиняваш"). В предизборните си обещания не са казвали, че ще въвеждат такъв данък. Значи - лъжа и изнудване. Щом те изнудват народа, защо се правят на тапи, че следващият ешелон изнудвачи не ще се възползва?
***
Това са масово задаваните въпроси и изказвани разсъждения (да, признавам, пренебрегнах одобрителните за данъка, защото НЕ СА УБЕДИТЕЛНИ, поне за мен).
Сега ще добавя две мои предположения в продължение на темата.
Първо - предвид хроничния финансов дефицит в областта на подкрепата за хората, дали не са решили просто да уморят с глад "излишните" граждани? Нека и несъзнателно, но властниците май точно това ще постигнат.
Е да вземат тогава поне евтаназията да разрешат!
Второ - този ход е странен току преди избори. Или е проява на политическа глупост, или управляващата в момента коалиция подозира доста трудни времена и си намира начин да се оттегли от формалното управление (а значи и от политическата отговорност), да прехвърли топката на опозицията, която обаче също не се натиска особено - всички отбелязват, че кампанията е вяла. Вярно е, че кокалът на властта не се пуска по принцип, но големите български партии отдавна са не само лобисти на едрия бизнес (мутренски на всички нива), но и сами по себе си бизнес групировки (тоест олигархични кланове). Така те нищо не губят - икономическата власт, а и неформалната на "бухалковото право" си остават у тях при всяко положение. Пак са силни буквално феодалните фамилии по места в провинцията - какво като кметът няма да е от тяхната партия! Ще се спазарят, както са правили досега. Накратко - управляващата класа надушва скорошни проблеми.
Тежестта на които ще падне върху нас, непривилегированите поданици на мутренската държава, по инерция наричана България...
.
19 декември 2013
Въпросник - Отговорник
(нещо става с блога, не мога да отговоря на коментар в темата "Апострофи". Е, така или иначе то си беше за нова тема)
walker
19 декември 2013, 21:09
Благодаря, за поканата да коментирам (btw аз съм и Анонимен от по-горе). Та, темата от блога на Григор беше пряката демокрация. Аз не виждам проблем пряката демокрация да работи (доста) по-добре от представителния модел, с който разполагаме в момента при условия на "пазарна" икономика.
Слагам кавички около "пазарна", понеже това е възприетият термин. На мен ми изглежда просто като честна икономика - хората са свободни да разменят плодовете на своя труд, използвайки парите като обща скала. Комуналния модел на собственост (както аз го възприемам) предполага отхвърляне на всичко това. Той "осъжда" по-производителните да плащат за неспособността на по-непроизводителните в името на общата посредственост.
Тук е важно да отбележа, че производителността, изобщо казано не се мери с усилията които даден индивид полага. Тя се мери с желанието на другите индивиди да придобият по някакъв начин услугите и продуктите които предлага този индивид. Кристиано Роналдо получава 200 пъти повече от Гонзо, не защото се старае 200 пъти повече, или се поти двеста пъти повече, или е 200 пъти по-бърз и техничен - получава ги защото много повече хора *искат* да го гледат, и защото ако клуба купи 200 Гонзовци, те няма да направят разликата, която прави Кристиано. С други думи, това че 20% повече качества са съсредоточени в един човек може да прави огромна разлика, и далеч не означава, че този трябва да получи максимум 20% другия. В този смисъл CEO-тата с многомилионни заплати са напълно справедливи, щом има акционери/собственици които са съгласни да платят милиони за техните услуги (имайки честно представена информация). Да кажеш, че дадено възнаграждение не е справедливо (при пълна и обективна информация за предмета на възнаграждение), означава да кажеш, че хората искат грешните неща. Което не е чудно, ако всички искахме еднакви неща в еднаква степен, тогава нямаше да сме хора. Paul Graham го е описал доста по-добре отколкото аз бих могъл - http://www.paulgraham.com/wealth.html
И не, не мисля, че конкуренцията задушава солидарността. Конкуренцията е стремежа към по-добра производителност. При по-добра производителност ще има много повече блага, и дори при по-ниска степен на солидарност, нуждаещият се вероятно ще има повече блага на разположение, от спъната икономика и задължителна солидарност.
Проблемът на текущата система според мен не е толкова в икономическия модел, колкото в управленския такъв, и този проблем би могъл да се разреши с въвеждането на пряка демокрация. Под това нямам предвид свикване на ВНС и гласуване на нова конституция. Ако пряката демокрация е животоспособен модел, то няма да има нужда от насилствено налагане, особено в текущата ситуация на откровено изкривяване на представителността. Имам някой мисли по-въпроса, които ще се радвам да споделя, само да "узреят" още малко.
П.С. Интересната статия за солидароността, която цитира е изключително добра. Като цяло солидарността не е в противовес на пазарния принцип, по-скоро са ортогонални двете концепции. *Задължението* за солидарност обаче е, както е всяко задължние за отнемане на рзултатите от труда на индивида.ортогонална
.
моят отговор:
няма за какво да благодариш, тук всеки е самопоканен
теоретично, при "пазар" както ти го описваш, и представителната би трябвало да работи ИДЕАЛНО.
Но не би.
Защото капитализмът е всичко друго, но но и "честна икономика" - хората НЕ са свободни да разменят плодовете на своя труд. Наемният работник не контролира плодовете на труда си. Парите също не са адекватно мерило, защото измерването на труда е невъзможно.
Комуналният модел на собственост (както го наричаш) предполага само едно: всеки дава колкото може и иска, а взема колкото има нужда. Естествено, че отхвърля пазара, който е разточителен, прахоснически, ориентиран не на потребности, а на платежоспособност.
Пък и твърдението ти се нуждае не само от деклариране, но и от обосновка. По-производителните в едно са непроизводителни в друго - и така нещата се напасват, стига човек да има РЕАЛЕН избор какво да работи.
Многомилионните заплати може и да са справедливи, понеже много хора ходят по мачове и плащат билети.
Но дали получаваното зрелище наистина струва толкова? С какво храни децата на запалянковците гледането на мача?
Да, хората искат да гледат какво прави на терена някоя футболна звезда. Толкоз. Погрешно е да се мисли, че те искат той (и сума ти още хора около него) непременно да вземат огромни пари. Биха желали любимецът им да е задоволен, за да тренира и да не ги разочарова. Но същото биха могли да ме осигурят и в условия на солидарна икономика, без самите те да се лишават от нещо.
(пък и даваш неподходящ пример; кои хора искат банкерите да вземат милионни заплати? или съдиите-изпълнители? или мутрите на легална служба? ами заплатите на бюрокрацията в спортния бизнес?)
не мога да прочета Paul Graham, не знам английски толкова добре.
Конкуренцията, ако беше само "стремеж към по-добра производителност", не би водела до войни, в които се похабяват блага. При по-добра производителност наистина ще има много повече блага (и ги има), само че начинът на разпределение (определен от конкуренцията) не води до задоволяване на потребностите на истински нуждаещите се.
Ярък пример за това е фактът, че ПОЛОВИНАТА от произведените храни отиват на боклука - при наличие на гладуващи и недояждащи.
Така че "спъната икономика" е тъкмо пазарната. В нея водещ мотив е извличане на максимум печалба при минимум вложения. И например заради това между появата на комбайн за прибиране на памук и масовата му употреба минават 40 години.
Повече производителност имаме при автоматизираните производства. Къде ги сега, след като тук, в България, през 1980-те се произвеждаха роботи за автоматизирани линии - за износ в Австрия (работил съм в такова предприятие преди да ме вземат войник: Опитна база към Института по кибернетика при БАН - до поликлиниката на Гара Искър)?
Относно фразата "задължителна солидарност" - първо че е абсурд, и второ - погледни пак какво съм написал в блога на Гачев, за да не буксуваме в недоразумения. Задължителна солидарност е нещо като "задължителна спонтанност" - т.е. абсурд.
Текущата система пък според мен (и не само според мен) е производна именно от икономическия модел.
Представи си как може да функционира прякодемократична система, в която едни (малцинство) разполагат с повече ресурси от останалите.
Ами те просто ще влияят върху решенията, вярно, с повече "инвестиране" (и затова повече после ще изстискват възвръщаемост). Ако са работодатели, просто ще уволняват тази, които приемат решения в техен ущърб. Те могат да си позволят финансови загуби, докато уволненият, който няма собственост, колко ще издържи? Ако са банкери, няма да финансират кооперациите на своите едиологически противници - или ще им налагат заробващи условия.
И накрая, когато им писне да им пречат да печелят, ще купят най-гладните и най-безсъвестните, ще ги въоръжат - и със силите на своите частни полиции... е, може и да не реставрират представителната демокрация, нито да обявят формално диктатура, но ще налагат със сила решения в рамките на обезсмислената фактически "пряка демокрация" (което вече е ставало в античния свят).
Какво би им попречило? Морал? Съвест?
Убеден съм, че пряката демокрация е жизнеспособен модел, но именно тези, които днес са собственици и властници, насилствено препятстват тя да се пребори за място под слънцето.
(надявам се блогър.ком да престане с тия номера, за да продължим диалога; последните му ъпгрейди ми блокират браузърите при опит за качване на изображения)
walker
19 декември 2013, 21:09
Благодаря, за поканата да коментирам (btw аз съм и Анонимен от по-горе). Та, темата от блога на Григор беше пряката демокрация. Аз не виждам проблем пряката демокрация да работи (доста) по-добре от представителния модел, с който разполагаме в момента при условия на "пазарна" икономика.
Слагам кавички около "пазарна", понеже това е възприетият термин. На мен ми изглежда просто като честна икономика - хората са свободни да разменят плодовете на своя труд, използвайки парите като обща скала. Комуналния модел на собственост (както аз го възприемам) предполага отхвърляне на всичко това. Той "осъжда" по-производителните да плащат за неспособността на по-непроизводителните в името на общата посредственост.
Тук е важно да отбележа, че производителността, изобщо казано не се мери с усилията които даден индивид полага. Тя се мери с желанието на другите индивиди да придобият по някакъв начин услугите и продуктите които предлага този индивид. Кристиано Роналдо получава 200 пъти повече от Гонзо, не защото се старае 200 пъти повече, или се поти двеста пъти повече, или е 200 пъти по-бърз и техничен - получава ги защото много повече хора *искат* да го гледат, и защото ако клуба купи 200 Гонзовци, те няма да направят разликата, която прави Кристиано. С други думи, това че 20% повече качества са съсредоточени в един човек може да прави огромна разлика, и далеч не означава, че този трябва да получи максимум 20% другия. В този смисъл CEO-тата с многомилионни заплати са напълно справедливи, щом има акционери/собственици които са съгласни да платят милиони за техните услуги (имайки честно представена информация). Да кажеш, че дадено възнаграждение не е справедливо (при пълна и обективна информация за предмета на възнаграждение), означава да кажеш, че хората искат грешните неща. Което не е чудно, ако всички искахме еднакви неща в еднаква степен, тогава нямаше да сме хора. Paul Graham го е описал доста по-добре отколкото аз бих могъл - http://www.paulgraham.com/wealth.html
И не, не мисля, че конкуренцията задушава солидарността. Конкуренцията е стремежа към по-добра производителност. При по-добра производителност ще има много повече блага, и дори при по-ниска степен на солидарност, нуждаещият се вероятно ще има повече блага на разположение, от спъната икономика и задължителна солидарност.
Проблемът на текущата система според мен не е толкова в икономическия модел, колкото в управленския такъв, и този проблем би могъл да се разреши с въвеждането на пряка демокрация. Под това нямам предвид свикване на ВНС и гласуване на нова конституция. Ако пряката демокрация е животоспособен модел, то няма да има нужда от насилствено налагане, особено в текущата ситуация на откровено изкривяване на представителността. Имам някой мисли по-въпроса, които ще се радвам да споделя, само да "узреят" още малко.
П.С. Интересната статия за солидароността, която цитира е изключително добра. Като цяло солидарността не е в противовес на пазарния принцип, по-скоро са ортогонални двете концепции. *Задължението* за солидарност обаче е, както е всяко задължние за отнемане на рзултатите от труда на индивида.ортогонална
.
моят отговор:
няма за какво да благодариш, тук всеки е самопоканен
теоретично, при "пазар" както ти го описваш, и представителната би трябвало да работи ИДЕАЛНО.
Но не би.
Защото капитализмът е всичко друго, но но и "честна икономика" - хората НЕ са свободни да разменят плодовете на своя труд. Наемният работник не контролира плодовете на труда си. Парите също не са адекватно мерило, защото измерването на труда е невъзможно.
Комуналният модел на собственост (както го наричаш) предполага само едно: всеки дава колкото може и иска, а взема колкото има нужда. Естествено, че отхвърля пазара, който е разточителен, прахоснически, ориентиран не на потребности, а на платежоспособност.
Пък и твърдението ти се нуждае не само от деклариране, но и от обосновка. По-производителните в едно са непроизводителни в друго - и така нещата се напасват, стига човек да има РЕАЛЕН избор какво да работи.
Многомилионните заплати може и да са справедливи, понеже много хора ходят по мачове и плащат билети.
Но дали получаваното зрелище наистина струва толкова? С какво храни децата на запалянковците гледането на мача?
Да, хората искат да гледат какво прави на терена някоя футболна звезда. Толкоз. Погрешно е да се мисли, че те искат той (и сума ти още хора около него) непременно да вземат огромни пари. Биха желали любимецът им да е задоволен, за да тренира и да не ги разочарова. Но същото биха могли да ме осигурят и в условия на солидарна икономика, без самите те да се лишават от нещо.
(пък и даваш неподходящ пример; кои хора искат банкерите да вземат милионни заплати? или съдиите-изпълнители? или мутрите на легална служба? ами заплатите на бюрокрацията в спортния бизнес?)
не мога да прочета Paul Graham, не знам английски толкова добре.
Конкуренцията, ако беше само "стремеж към по-добра производителност", не би водела до войни, в които се похабяват блага. При по-добра производителност наистина ще има много повече блага (и ги има), само че начинът на разпределение (определен от конкуренцията) не води до задоволяване на потребностите на истински нуждаещите се.
Ярък пример за това е фактът, че ПОЛОВИНАТА от произведените храни отиват на боклука - при наличие на гладуващи и недояждащи.
Така че "спъната икономика" е тъкмо пазарната. В нея водещ мотив е извличане на максимум печалба при минимум вложения. И например заради това между появата на комбайн за прибиране на памук и масовата му употреба минават 40 години.
Повече производителност имаме при автоматизираните производства. Къде ги сега, след като тук, в България, през 1980-те се произвеждаха роботи за автоматизирани линии - за износ в Австрия (работил съм в такова предприятие преди да ме вземат войник: Опитна база към Института по кибернетика при БАН - до поликлиниката на Гара Искър)?
Относно фразата "задължителна солидарност" - първо че е абсурд, и второ - погледни пак какво съм написал в блога на Гачев, за да не буксуваме в недоразумения. Задължителна солидарност е нещо като "задължителна спонтанност" - т.е. абсурд.
Текущата система пък според мен (и не само според мен) е производна именно от икономическия модел.
Представи си как може да функционира прякодемократична система, в която едни (малцинство) разполагат с повече ресурси от останалите.
Ами те просто ще влияят върху решенията, вярно, с повече "инвестиране" (и затова повече после ще изстискват възвръщаемост). Ако са работодатели, просто ще уволняват тази, които приемат решения в техен ущърб. Те могат да си позволят финансови загуби, докато уволненият, който няма собственост, колко ще издържи? Ако са банкери, няма да финансират кооперациите на своите едиологически противници - или ще им налагат заробващи условия.
И накрая, когато им писне да им пречат да печелят, ще купят най-гладните и най-безсъвестните, ще ги въоръжат - и със силите на своите частни полиции... е, може и да не реставрират представителната демокрация, нито да обявят формално диктатура, но ще налагат със сила решения в рамките на обезсмислената фактически "пряка демокрация" (което вече е ставало в античния свят).
Какво би им попречило? Морал? Съвест?
Убеден съм, че пряката демокрация е жизнеспособен модел, но именно тези, които днес са собственици и властници, насилствено препятстват тя да се пребори за място под слънцето.
(надявам се блогър.ком да престане с тия номера, за да продължим диалога; последните му ъпгрейди ми блокират браузърите при опит за качване на изображения)
Абонамент за:
Публикации (Atom)