Впечатления от изминалата седмица

***
Полицейският "бунт"

Разглезена от привилегии и от снизходително отношение към калпавата й работа, полицията се озъби на правителството, обявило намерение да затегне каишката й. Съвсем очаквано правителството отстъпи. В крайна сметка полицията достатъчно успешно защитава олигархията от недоволството на гражданите, а това е главното й предназначение. Ефективна или не, полицията е опора на властта, инструмент на държавата срещу народа - факт, независимо какво твърди официалната пропаганда.
Била е опора на царщината, била е и опора на държавния капитализъм на БКП, при все че тогава се е наричала "милиция", а самият режим - "социализъм". Тоест винаги е била част от проблема със социалната справедливост, никога част от решението му.
Следователно, ако искаме друго общество, в което да живеем достойно и човешки, не ни е нужна полиция, а милиция, но милиция в първоначалното значение на този термин, а именно - структури на поголовно въоръженото гражданство, чиято цел е реагиране при бедствия, аварии и агресия.
Милиция означава задължението всички пълнолетни и вменяеми членове на дадена общност да дават дежурства по график, изпълнявайки ролята на милиционери според индивидуалните си възможности и желания; дейността на дежурните ще се ръководи от пряко избрани местни щабове на милицията; щабовете са подчинени на местните граждански събрания и съвети; за координация и взаимодействие при задачи над локалното ниво (махала, село, градски блокови сдружения и квартали), щабовете образуват мрежа за сътрудничество (федералистичен подход).
Накратко - пряка демокрация.
За която още не са съзрели умовете, но няма и да узреят, преди да се престрашат да я приложат. Тоест чакаме не узряване, а изтръгване от лапите на насадения страх, който си служи с хитроумно изплетени лъжливи дилеми от сорта на "какво предпочитате - свобода или сигурност?".

П.П. Полицията "победи", пазете се от нарасналото й самочувствие! Само че победата й е временна - властта тихомълком пак ще й стегне каишката, включително чрез частните охранителни фирми, които дори формално не дължат на обществото "прозрачност" и са вън от всякакъв, даже илюзорен "контрол" от страна на гражданите.
За населението пак няма разлика кой кого е надмогнал - участта му е да плаща и да търпи.
Какъв е капацитетът на търпението - това е въпрос, на който всеки нека сам си отговори.


***
Имунитет

Не споделям радостта на мнозина по повод отнемането на имунитета на Волен Сидеров. Не намирам повод за възторг от това, че държавата дава или си взема една или друга привилегия. Неуравновесени персонажи следва да се натъкват на народното противодействие, вместо на репресивния валяк на държавата. Този валяк днес минава през одиозен персонаж, изгорял бушон, но иначе рутинно размазва всекиго, озовал се на пътя на олигархичните интереси. Злорадството, че сега гази някого от "висините", е краткотрайна утеха без съществени последици. А и не е сигурно доколко действително ще засегне Сидеров - опазването на авторитета на политиците е важно за държавността.
Може някой да рече, че "това е добро начало", че проблемите следва да се разгребват последователно, но реално олигархичната система подхожда избирателно - всякога.
И ако има за какво да бъде съден Сидеров, то е за лицемерието да зове към "въоръжено въстание за налагане на истинско народовластие". Първо, представите му за "народовластие" са подигравка със смисъла на понятието. Второ, бидейки човек от законотворческата секта, е съучаствал оръжието да не попада у народа, а да се концентрира у мутрите - чие ще е въстанието тогава?
Естествено, днешните съдилища надали ще го обвинят за това. Просто ще отбият номера за разтуха на електората.


***
СБЖ

На 4 ноември в сградата на Граф Игнатиев №4 се състоя пресконференция по повод 90-годишнината от убийството на анархиста Георги Шейтанов.
Обратно на декларациите си, че Съюзът на българските журналисти е "свободна трибуна на словото", публикуваните материали на пресконференцията показаха, че нищо от старите "традиции" не е забравено - цензорските рефлекси са живи и бодри.
В сговор с редица организации и лица, СБЖ "чества" гибелта на човек, нарочен за присвояване в "пантеона светци" на своите идейни врагове. СБЖ публикува без съкращения речи на сътрудници на болшевишката Държавна сигурност, но премълча възраженията на присъствалите анархисти от Редколегията на вестник "Свободна мисъл".
Кампанията по превръщането със задна дата на Шейтанов в "съюзник" на "социалистите" бе предшествана от солидна скрита подготовка и тепърва започва публично. Предстои продължение на 23 ноември.
Което ще бъде коментирано безпощадно и поименно.


***
Съжалявам, че ми се налага да коментирам именно тези "казуси", вместо надълго и нашироко да поразсъждавам над последните открития и хипотези за Марс и Плутон. Уви, мерзости определят облика на живота ни, а не мислите за космоса, за прогреса на човешкия дух и любознателност. Докато упражняваме сизифови усилия да "поправим системата", вместо да я пометем до основи, ще е така.

Данък ВРЕДНИ ХРАНИ

Наблюдавайки дебатите във виртуала по този въпрос, виждам, че някои моменти са напълно ясни на хората. С риск да бъда банален, ще повторя тези положения под формата на питанки (повечето риторични):

1) защо трябва да има вредни храни?
Защо се допуска произвождство на боклуци? Защо "отговорните лица" търпят съществуването им?

2) защо ги оставят по щандове, сергии и складове, но този път по-скъпи?

3) защо ни говорят, че мярката е за "наше добро", след като всъщност изтупва джобовете на бедните българи (а това са минимум ПОЛОВИНАТА население) в полза на все по-мошенически управляваната здравна каса (и бюджета изобщо)?
Ако биха искали "добро", биха намалили ДДС на "невредните" храни. Биха спестили от издръжката на бюрократите, парламентаристите, държавните субсидии за партиите (тези политически обръчи на бизнеса). Биха отчислявали не 1% от акцизите за здравеопазване, а поне половината.
Но не го правят. Защо ни лъжат тогава?
Защо се прикриват с "благородни каузи"?
Защо в СЪЩОТО ВРЕМЕ отпуснаха облекчения за цигареното производство - то нима хич не е вредно?

4) защо след гръмки декларации за РЕФОРМИ, реформаторите се занимават с какви ли не екстравагантни хрумки, все встрани от проблемните явления, практики и институции, с което всъщност отлагат реформирането?

(впрочем, аз в реформиране не вярвам - нужен е толкова основен ремонт, че рационално би било помитане на всичко до основи и строеж на чисто - но и с чисти принципи, а не лустросана версия на предишната мерзост!)

5) защо са толкова сигурни, че вдигането на цените на "вредните" храни няма да провокира поскъпване на всички останали продукти?
Нима разчитат на съвестта на търговците, тоест хората, на които съвестта по-скоро пречи на поминъка им? Защо ни заблуждават, че и производителите (собствениците на производствата, които не са непосредствените произвеждащи с труда си) ще престанат да затрупват търговската мрежа с "вредна" продукция?

Храната няма алтернатива - каквото и качество да е, каквато и цена да й лепнат, ще се купува. Или ще се мре. Или емигрира (в търсене на "мекото на баницата", в което разни домоизраснали ПАТРИОТИ упрекват мигрантите, които не са българи). Спасяването с връщане към прадядово земеделие иска много време... и пак разходи, които човек няма да успее да поеме, защото ще е зает със зеленчуковата си градинка, чиято продукция е храна, а не жълтици. Тоест предпоставки за неотразимо изнудване са налице. Защо вносителите на закона за този данък смятат, че при създадена благоприятна ситуация за рекет, рекетът няма да изкласи и буйно разцъфти? Та самите те, в позицията си на власт, не питат подвластните, направо ги поставят пред свършен факт ("със закона не спориш, на закона се подчиняваш"). В предизборните си обещания не са казвали, че ще въвеждат такъв данък. Значи - лъжа и изнудване. Щом те изнудват народа, защо се правят на тапи, че следващият ешелон изнудвачи не ще се възползва?

***
Това са масово задаваните въпроси и изказвани разсъждения (да, признавам, пренебрегнах одобрителните за данъка, защото НЕ СА УБЕДИТЕЛНИ, поне за мен).
Сега ще добавя две мои предположения в продължение на темата.
Първо - предвид хроничния финансов дефицит в областта на подкрепата за хората, дали не са решили просто да уморят с глад "излишните" граждани? Нека и несъзнателно, но властниците май точно това ще постигнат.
Е да вземат тогава поне евтаназията да разрешат!
Второ - този ход е странен току преди избори. Или е проява на политическа глупост, или управляващата в момента коалиция подозира доста трудни времена и си намира начин да се оттегли от формалното управление (а значи и от политическата отговорност), да прехвърли топката на опозицията, която обаче също не се натиска особено - всички отбелязват, че кампанията е вяла. Вярно е, че кокалът на властта не се пуска по принцип, но големите български партии отдавна са не само лобисти на едрия бизнес (мутренски на всички нива), но и сами по себе си бизнес групировки (тоест олигархични кланове). Така те нищо не губят - икономическата власт, а и неформалната на "бухалковото право" си остават у тях при всяко положение. Пак са силни буквално феодалните фамилии по места в провинцията - какво като кметът няма да е от тяхната партия! Ще се спазарят, както са правили досега. Накратко - управляващата класа надушва скорошни проблеми.
Тежестта на които ще падне върху нас, непривилегированите поданици на мутренската държава, по инерция наричана България...

.

Убийство на границата

Границата - свещената и неприкосновена линия на картата, вменена за ЦЕННОСТ. Бодлива тел, пазачи - все признаци на затвор. Светинята на държавността е това - затворът. На гражданите им е предписано да обичат и да се гордеят с тези символи и реалности, затворническите, като едновременно с това върви биенето в гърдите колко сме "свободолюбиви".
Граничната линия е традиционно място за убийства. Бранителите на идеята за свещеност на границата (затвора) изтъкват "прогресивни примери" от чужбина, сякаш низостта на чуждоземските властници оправдава тяхната собствена.
Но на 15 октомври разстрелът се случи на 30-40 км навътре в страната. На място, известно като сборен пункт на бежанци ли, мигранти ли, да не се хващаме за думите, откъдето ги поема транспорт, за да стигнат до другата граница.

Смущаващото, даже стряскащото в случая, са няколко съществени момента, най-вече реакциите на населението в нечистата и несвята република, управлявана от мутри, нежелано място за живеене на близо половината й собствени граждани.
Преди всичко - бурно одобрение на убийството. Налетяха и като лешояди (съжалявам за сравнението, обида е към животните) политически лидери и държавни функционери, за да се нахранят и да отровят масовото съзнание. Единици се опитаха да заемат страна на човещината, на здравия смисъл.
Докато поклонниците на свещената граница (затвора) не се притесниха, че:
- от самото начало МВР започна да лъже - къде се е случило, как се е случило, за състава и възрастта на "нарушителите", били въоръжени или не, били агресивни, как се е изразила агресията им, буквално всяка подробност прозвуча крайно неубедително, а и се променяше във времето според изявленията на официалните "лица";
- пресичане на границата, нека и "незаконно", не е повод за екзекуция;
- колко е "професионално" поведението на ченгетата (уж опитни, уж ловци, пък нямат елементарни стрелкови навици - ако версията с рикошета е истина, което е под голям въпрос, независимо от т.нар. "експертиза"), колко е адекватно действието на оперативното ръководство на граничарите (пращат трима срещу половин рота "подозрителни");
- поне милион и половина българи ИЗБЯГАХА, като през първите десетина години от "демокрацията" минимум всеки трети от тях бе "нелегален" в едно или друго отношение по пътя си към "лекия живот" в Европа или Америка - нима и тях трябваше да ги стрелят?

Първосигналната реакция на всеки човек при вест за смърт на друго човешко същество, обратно на твърденията на затворолюбците, е съчувствие - такива са инстинктите ни, наследени от животинското минало на хората. След това се включва пластът рефлекси, образуван от възпитанието и изискванията на общественото устройство спрямо индивида. В олигархичен режим, в икономическа среда на конкуренция, този пласт е егоистичен, рефлекси на комплексар, на циник. Включва се програмата "те" и "ние". Съвестта, тоест способността да различаваме доброто от злото, блокира. Или по-скоро заработва бъгаво - доброто подменяме с "полезно за мен", а злото - "вредно за мен", но вредата е ПРЕДПОЛАГАЕМА по простия механизъм "на страха очите са големи". А пък страхът се управлява от властващите, от олигархичната класа. Те създават нагласи за страх от "нашествениците", при все че хората, живущи в граничните райони, които всеки ден виждат върволиците "страшни пришълци", изпитват предимно жал към тях.

Моето детство премина в СССР. Бях там в ролята на "малцинство" и развих идеализирана представа за "българското". Не съм допускал, че близо до 50-те си лазарника ще ми се наложи да призная, че българите се оказахме народ, чиито лошотии, умело култивирани от стари и нови бейове и чорбаджии, надхвърлиха качествата му. Десетилетия се борех с този горчив извод. Но от него не може се избяга. Разбира се, това за мен, за други не знам, не е повод да вдигна ръце и да спра да се боря според възможностите си, така че този народ да получи възможност да се самоочисти от полепналите и даже поникнали навътре в него мерзости. За разлика от националистите, няма да отричам лошото у "българина". Нито по алхимичен начин ще превръщам гадостите в добродетели. Нито ще строя своята съпричастност към сънародниците ми върху фундамент от омраза към чужденците, само защото са чужденци. Нито ще боготворя ЗАКОНА, особено написния от шепа бизнесмено-политици, потисници на народа.
Затворолюбците нека се съгласяват и да приветстват практиката на МВР (и на държавата като цяло) да ги лъже, да ги пребива посред нощ за нищо, да ги стреля с рикошети, да им ЗАБРАНЯВА да се отбраняват, когато се налага, сами.
Затворолюбците нека смятат човешкия живот за нищо - това означава, че не ценят и своя, което рано или късно ще им се върне, и то от любимата им държавност.
Нека предварително и на едро обявяват мигрантите за "врагове" - и това ще им се върне, за съжаление не само на тях, защото с враждебност провокират насрещна враждебност.
Нека крещят, че "защитата на границата е ДЪЛГ" - явно не смятат за свой дълг да освободят страната от далеч по-опасните МЕСТНИ мутри.

Моят избор е друг, анархическия - в пълно съзвучие с идеалите на възрожденските революционери, с които идеали днешните затворолюбци проституират - честват включване в самоубийствени войни от миналото, нахъсват се за нови самоубийствени авантюри в бъдеще, надъхват с омраза, карат ни да се помиряваме с това, че всеки втори гражданин на тази пропадаща наша страна не е в състояние на поеме непредвидени разходи, че гине по пътища и тунели не само заради собствено нехайство, но и заради безобразно състояние на пътната инфраструктура, че мре без време заради отъргашването на медицината, че затъпява заради безкрайните експерименти с образованието (прицелено да произвежда послушни невежи и материал за "пазара на труда", все повече свиващ се под натиска на технологиите).
Бежанската криза не може да се реши в рамките на днешната капиталистическа държавност, капитализъм+държава е причинител на същата криза. Не знам дали някому е направило впечатление, че тъкмо "десните" европейски партийно-корпоративни формации канят бежанците (за черна работа, естествено) в момент на подем на т.нар. "леви" движения (също сбъркани, понеже залагат източникът на проблеми, държавността, да реши тези проблеми) - мащабна игра за пресичане на революционни настроения, надуване на популисткото влияние на профашисти, замяната на социалните искания с дребнав национализъм - тоест сме свидетели (и потърпевши) на нов проект за превантивна контрареволюция след съветската "перестройка".
За елитите е важно да насъскат народите помежду си, да си укрепят ГРАНИЦИТЕ, иначе напълно проницаеми за далаверите на едрия бизнес и правителствените картели. За властващата малобройна сган е въпрос на оцеляване да внесе страх и вражда между подвластните им електорални, данъчни и консуматорски единици - нека се избиват с бомби, с рикошети, в пиянски свади, нека се гордеят с извършвани от репресивните органи убийства, може и малко да мрънкат и "протестират" за дреболии, стига да спазват законите, за плащат данъците (или перат после парите), но не и да видят КАКВО е виновно за нещастията, не и да предприемат нещо в своя защита, не и да променят принципите на обществените отношения.

Електрически протести

май ще стане горещо в темата за "електро"-листовките...

накратко позицията ми:
- държавата изнася ток;
- вътрешното потребление е скъпо;
- сметките са безочливо надути и обосновани с лъжи и увъртания.
Извод: НЕ ПЛАЩАЙТЕ. Нека плащат онези, които години наред ни ограбват и удушват с бесилото на мизерията.
Не давайте да ви изключват от мрежата. Само не забравяйте, че редовите служители на енергийните монополисти не са по-цъфнали от нас. Затова - разберете се с тях, дайте им оправдание за пред началниците за "неизпълнение на служебните задължения". Не е нужно пострадалите от държавния и капиталистически произвол да се дърлят помежду си, а същинските виновници да минават метър - и без това чувството за солидарност в нашето общество е доста смазано.

един цитат от Ерих Фром:

Съвременният капитал се нуждае от хора, които се чувстват свободни и независими, не са подчинени на някакъв авторитет, принцип или съвест — и въпреки това имат желание да бъдат командвани, да правят онова, което се очаква от тях, да се вместват в социалната машина без сътресения. Хора, които могат да бъдат управлявани без употреба на сила, ръководени без лидер, насочвани без определена цел, с изключение на една: да работят добре, да не спират, да действат, да напредват.
Какъв е резултатът? Съвременният човек е отчужден от себе си, от своите събратя, от природата.
Той е превърнат в стока, оценява житейската си енергия като капиталовложение, което трябва да му донесе максимална печалба в рамките на съществуващите пазарни условия. Човешките отношения са предимно отношения между отчуждени един от друг автомати, всеки от които се грижи за сигурността си, не се отделя от стадото, не се различава от него по мисъл, чувство и действие.
Докато се стреми да бъде по-близо до останалите, всеки си остава изключително самотен, обзет от дълбоко чувство на несигурност, тревога и вина, което се проявява винаги, щом не може да се преодолее самотата.
...
Днешното щастие на човека се състои в „уреждане на забавления“. То се свежда до потребителско задоволяване и „вкарване“ на стоки, пейзажи, храна, напитки, цигари, хора, беседи, книги, филми — всичко се консумира, поглъща. Светът представлява огромен обект за нашите апетити — голяма ябълка, голяма бутилка, голяма гръд; ние сме кърмачета, вечно очакващи, надяващи се — и вечно разочаровани. Нашият характер е инсталиран да обменя, да получава, да прави разменна търговия и да консумира; всичко, духовните и материалните ценности, стават обект на размяна и на потребление.

още материал по въпроса - в Седмичника на "СМ".

.

ГЛАСОПОДАВАНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Купуването и продаването на гласове било престъпление? А бирата и кебапчетта на срещите на кандидатите с избирателите какво е? Героизъм, достоен за награда? На Кандидата – орден, на почерпващите се Избиратели – по медал „Сачи“!
Купуването и продаването на гласове е повече от естествено за капитализма, в рамките на който ВСИЧКО се купува и продава – от баничките до съвестта. Друг е въпросът, че като позволяваме да ни въвличат в тази далавера, какво печелим? Нищо не печелим, само още повече свикваме на дребни хитринки, а всъщност укрепваме системата на политическа и икономическа далаверщина. А тя ни се отплаща с кризи и ни обира до шушка.
Купуването и продаването на гласове съвсем гладко си пасва в правилата (позволено е всичко, целта оправдава средствата) на политическата конкуренция на партиите кой ще се добере до мястото, откъде ще дои пари. Досещаме ли се кой е дойната крава? Субсидираните от държавата и бизнеса партии вадят пари и си плащат на нас да им дадем правото да ни вземат „инвестицията“ си обратно с тлъста лихва.

Който участва в изборите, той дава легитимност на система, която погазва свободата.
Който участва в изборите, сам си е враг.

Който не е участвал в изборите поради споделяне на горните мотиви, той спокойно може да тегли майна на властта.
Който е постъпил така може да каже: нека на властта се подчиняват онези, които са я избрали – и тъкмо законопослушните нека не мрънкат против нея, защото няма никакво значение кой е на власт, „лица“ и задници се сменят зад държавното кормило, а животът на огромното мнозинство е все тъй шибан.

Добрият кмет е мъртвият (несъществуващият) кмет.
Добрият президент е мъртвият президент.
Добрата държава е мъртвата държава.
„Добрият“ капитализъм е добър само в буркан с формалин в природонаучния музей, отдел „Паразити“ (до чучелата на кмета, министъра, премиера и държавата).

Гласувайте със шпрей и шаблон върху предизборните плакати.
Свободата не ще Екзархия, иска Караджа.

Катуница - опит за анализ

Не мога да проумея по силата на каква логика деянията на един богаташ и потисник “от ромски произход” станаха повод за желание да бъдат нападнати бедняшките цигански квартали.
Не проумявам защо един социално-криминален конфликт между обикновени жители на едно село и процъфтяващ 22 години цигански барон повдигна въпроса за “ромската интеграция”. Та тъкмо бароните много добре са интегрирани в капиталистическата система и от гледна точка на държавата единственият им “грях” е неплащане на данъци, но по редица причини държавата не е предприела нищо срещу тях. Етнически “чистите” български бизнес-групировки също нарушават законите, също заграбват имоти, също подкупват политици и чиновници, също упражняват насилие спрямо неимущите. И те са блъскали хора с коли, пребивали са ги с бухалки, изхвърляли са ги от жилищата им, заробвали са ги с дългове.
Не кой знае колко различно от това върши и самата държава.
Не проумявам също така защо се говори за безсилието на държавата. Тя изобщо не е безсилна, тя прави само това, което й е изгодно. Не й е изгодно на тъпче дейци като Кирил Рашков, самото му съществуване върви като позитивен пример за успяващ бизнесмен. Ама забогатял незаконно? Че кой е забогатял законно, освен спечелилите от тото или малцина късметлии в други сфери? Не за безсилие на институциите става дума, а за СИСТЕМНО действие в защита на едни определени “ценности” (печалба, конкуренция, йерархия) и потискане на други (свобода, солидарност, социална справедливост).

Нека още веднъж погледнем какво стана в село Катуница.
Убийство. Изблик на възмущение. Палеж. Апели към държавата за помощ и упреци към нея, че не си върши работа.
Възмущението на хората е справедливо, но начинът им на реагиране е неадекватен.
Първо – палежите. Разбирам да се подпали нещо ненужно и вредно. Но една читава къща с размерите и облика на малко НДК? Толкова ли няма нуждаещи се от покрив над главата си в тази страна!
Естествено и адекватно решение би било формиране на селски Съвет, който да поеме стопанисването на отнетия от разбойника имот. Радикално ли ви се струва? Да, така е. Но само радикалните решения успяват. Широк трап се прескача с (радикален) дълъг скок, не с пълзене по дъното на ямата.
Второ – искането за съдействие от държавата да изсели и осъди клана на цар Киро. Сякаш хората се уплашиха от себе си, след като вече го бяха изселили, излизайки на улицата. Нима не са те стопаните на своето село? Нима тяхната воля не важи? Изпъждат изедника, хвърлят му един хубав бой на изпроводяк и му обещават да увисне на бесило насред мегдана, ако посмее да се върне. Заедно със съучастниците си.
Последното неизбежно ще накара държавата да настръхне (и тя настръхна). От една страна, единствена тя има (присвоила си е) монопола върху упражняване на репресии; от друга, след като справедливата закана засяга и съучастниците, не един или двама държавници съвсем правилно ще възприемат по свой адрес обещанието да намажат въжето, за заслуги, така за се каже, те добре си знаят.
Затова държавата се юрна (след като убийството получи широк отзвук) тя да накаже цар Киро (но 22 години преди това не го правеше, защото НЕ БЕШЕ В КОНФЛИКТ с такива цар-кировци, а в пълна хармония с тях). Да речем, ще го накаже. Ще му отнеме имотите. И? Те ще преминат в държавна собственост, изгодата остава за държавата. За пострадалото население – морално удовлетворение. Потупване по рамото. Почетна грамота. Усмивка пред строя, както имаше един казармен лаф. А на мястото на цар Киро ще довтаса друг изедник – може би българин, може би малко по-умен, по-приветлив, но – изедник. Чорбаджия. Бей. С по-здрави и тънки връзки с официалната власт.
И след време пак ще направи някоя дивотия, отново ще избухне безформен бунт, може би злосторникът ще си получи възмездие, но ГЛАВНОТО зло отново ще е на далавера.

Понеже стана дума за “ромската интеграция”, няколко изречения по въпроса.
Преди това нека да подчертая, че “държава”, “страна”, “народ” не са синоними
Циганските общности представляват системи с твърда йерархия и сурови традиции. Повече или по-малко всички цигани са въвлечени в схеми, квалифицирани и от официалния закон, и от здравия смисъл като “престъпни”. На върха на пирамидата са бароните като цар Киро, а почти всички останали хора са техни роби. Затова решението лежи в освобождаването на робите от техните господари, разбиването на властовите пирамиди. Нещо, което държавата не може (не иска) да прави, защото самата тя е йерархична пирамида. Нещо повече, държавата поощрява запазване на това положение. Следователно, интеграцията може да се осъществи единствено чрез освобождаването на ЦЯЛОТО общество, освобождение от властта (власт политическа, власт административна, власт икономическа, власт духовна/идеологическа).
Стабилността на робството в циганската общност се държи не само на страха на сиромасите от бароните – враждебността на етническите българи (и турци) към циганите е най-добрата спойка на порочната система. Започнах статията с това – деянието на богаташа предизвиква агресия не към другите богаташи, а към подчинените му бедняци. По този начин бароните винаги имат силен коз: ако не сме ние, българите ще ви изколят. Същият “аргумент” използват и партии (част от държавната система) от рода на ДПС, а с обратен знак – Атака, ВМРО, БНС.

Накрая, няколко апела.
Към бароните: БЯГАЙТЕ, щото въжета има МНОГО!
Към бъдещите социални бунтове: стига сте се занимавали с глупости, удряйте корените на проблема. Щом отначало сте ревнали като ранени лъвове, не блейте веднага след това като овце!
Към циганите: тия сатъри, тояги и пушки, които размахвате като уплашени сополанковци пред телевизионните камери, ги насочете срещу собствените си тартори!
Към националистите: докато крещите за “силна държава”, спомнете си за социализЪма – вече сме го гледали този филм...
Към полицаите: помислете хубаво на чия страна сте. Жокер – не човекът е за законите, законите са за човека.
Към политиците: сутрин, на гладно, чаша чай с цианкалий. И почивайте в мир.
Към бизнесмените: същото, но може с малко уиски. Като тор ще сте по-полезни.
Към свестните българи, турци и цигани: само ЗАЕДНО и СОЛИДАРНО можем да смачкаме всички мафии! Човек се оценява по неговите лични дела, не по дивотиите на други хора, дето говорят един и същ език с него.

За капак:
Между другото, наближават избори. Всяка пусната бюлетина е глас за държавата, която поражда уроди като цар Киро. Всяка пусната бюлетина е доказателство за гражданско безсилие, за капитулация пред властта, за отказ от лична свобода и воля.

Ток, централи, сметки...

* Атомната електроцентрала “Белене” ще струва минимум 10 милиарда евро (колко точно - никой не може да каже). Проектна мощност – 2000 мегавата.
* Ядрен миниреактор “Тошиба”-4S, мощност 10 мегавата, срок на използване 30 години (в автоматичен режим на работа), безплатна доставка и монтаж.

€ 10 млрд = 500 мини-АЕЦ от типа на "Тошиба".

Изгодно? Зависи за кого...

------------------------------------
Какво плащаме сега, преди увеличението?

* на всеки 10,00 лв. консумация по електромер (при дневна тарифа от 0,08003 лв./кВтч и 0,03602 лв./кВтч нощна) ни начисляват отгоре:
0,48 лв. — добавка за зелена енергия
1,52 лв. — пренос по електропреносната мрежа
1,40 лв. — достъп до електропреносната мрежа
0,35 лв. — високоефективно комбинирано производство (?)
0,88 лв. — достъп до разпределителната мрежа
5,52 лв. — пренос по разпределителната мрежа
2,00 лв. — ДДС

разходите за зелена енергия са сред мотивите за вдигането на цените, освен дежурното "ами толкова струва токът в Европа".
Но излиза, че ние вече си ги плащаме тези "зелени" разходи...

Друго:
* у нас има 264 общини;
* Произведената електроенергия през 2008 година – 44,83 млрд квч, от нея е консумирана 29,9 млрд.
Износ на електроенергия през 2008 - 5,407 млрд квч, внос 3,097 млрд квч.
* през 2009-а е произведено 43 ТВтч, търговският износ на електрическа енергия е 5,1 ТВтч.
* данни за 2010-а не намерих.
* производството у нас е свито драстично, по-ниска консумация има и от транспорта.

------------------------------------


-------------------------------------

Изводи?
Направете си ги сами.


.

КОНЦЕНТРАЦИЯ

След закриването на училища и медицински заведения в малки населени пунктове дойде редът и на пощите. Там, където има под 800 души жители, няма вече да има пощенска станция.
Честито!
Учил съм в паралелки от по 45 хлапета. Учил съм и в клас, който наброяваше едва 7 (СЕДЕМ) ученика. От голямата паралелка нямам спомени за нещо интересно, което и е било преподавано. В малкия клас имах най-висок успех и реални знания. Защото в часовете имаше време за препитване, за излагане на нов материал, а после – за ВЪПРОСИ по него, за допълнителни данни. Не бих казал, че имахме тогава перфектните учители, но те нямаха друг изход, освен да се подготвят добре, за да могат да захранват любопитството ни. Помня, че в час по химия ни четяха (или разказваха) интересни случки с известни учени, историята на едно или друго откритие, практическата употреба на различни вещества. Същото ставаше и в час по математика – именно тогава за първи път чух за философските възгледи на Питагор и Рене Декарт, за това как се е появило интегралното смятане, за начините да се избегнат безплодни експерименти, като се направят “изпитания на хартиен полигон”. Да не говорим пък колко богати и завладяващи бяха уроците по география, история, физика. Почти всеки час по руски език (учех в бившия СССР) завършваше с разходки из Тълковния речник на Владимир Даль, бивш флотски офицер, който на смъртно легло чува от прислугата непозната му дума и става да я запише. Тъкмо тогава минавахме “Как закалялась сталь” на Николай Островски – получилият се спор за образа на Рита Устинович (нарекох я “революционна дама с леко поведение”) ми даде повече, отколкото всички часове в следващия клас.
Имал съм вземане-даване с болници и здравни пунктове (в България). Опитът с големите болници е предимно негативен. Разбира се, далеч съм от халби по адрес на един селски здравен пункт. Но тъкмо в здравния пункт пациентите получаваха ЦЯЛОТО внимание на лекаря, още повече, че той познаваше някои от тях едва ли не от пеленачета, а други познаваха него по същия начин. Наред с официалните здравни картони държеше едни тетрадки с анамнези ЗА ВСЕКИ човек, писани лично от него. Помня, че отбягваше да предписва веднага лекарства, беше страстен почитател на народната медицина. Обаче при най-малко съмнение, че няма да се справи, този човек пишеше направление до една или друга софийска болница, като при това СЕ ОБАЖДАШЕ по телефона: “Здрасти, Петров, как си? Ами к’во правя, остарявам... (следваше някаква шега или спомен за студентски подвизи) Виж какво, ще ти пратя една баба, има ... ... ... Утре по обяд ли да дойде? Чудесно! И, нали знаеш, след месец у наше село варим ракията!... До чуване” След това даваше бележка на бабата (или на придружаващия я внук/внучка, син/дъщеря): “Ето с това отиваш при професор Петров в “Пирогов”, ще те оправи, ще живееш до 101 години”.
Да, селски здравен пункт трудно се сдобива с томограф или със система за роботизирани операции, няма пълен набор специалисти, не винаги притежава дори оборудвана като линейка кола за спешно транспортиране на болни и пострадали при злополука. Обаче там има ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАЦИЕНТА.
А и томографът, роботите, специалистите НАВСЯКЪДЕ не са лукс, а развитие на цивилизацията, бъдещето.

(сега, с новата “рейтингова система” на висшето образование, при която ще се закриват специалности, ако те не показват някакво ниво на трудова заетост и добро заплащане, НАДАЛИ ще възпитават отношение на професионалистите към хората и към работата изобщо!)

Сега премахват пощите... Може да се спори за тяхната ефективност във века на съвременните комуникации. Ток и вода се плащат чрез интернет. Пенсиите се получават от банкомат. Обаче остават колетите, препоръчаните писма с документи, паричните записи извън банковата система. Остават и малцината любители, които държат на хартиените писма. И, вместо модернизиране на тази мрежа, се пристъпва към нейното кастриране, към концентрирането й в гарантирано бездушна машина БЕЗ ОТНОШЕНИЕ към хората, които я ползват.
С каква цел? Икономии? Хайде холан! Преследват се интереси. На банките. На държавата. На работодателите. Когато от едно градче изтръгнат без упойка училището (с практически традиционното читалище към него), поликлиниката, пощата (преди време някои пощи направиха опит да отворят интернет-клубчета; тая инициатива беше посечена от законодателите) – какво ще държи човек в такъв градец или в такова село? Той продава имота си и се премества в големия град.
Право в лапите на работодатели, които не желаят да му признават социалните права. В лапите на монополисти, които предоставят жизненоважни услуги при условия, които изнасят само на тях. В лапите на политици, които му налагат правила, изгодни пак преди всичко на тях. В големия град човек по-лесно бива манипулиран, потискан, принуждаван. Управляващата класа си получава своето, а т.нар. “обикновен човек” – малко повече от нищо, ако не броим илюзиите му за “просперитет”.
Какво се получава?
Концентрация на несправедливост се получава.

Настъплението на държавата срещу малките градчета е логична. Ако те имат повече самостоятелност и възможности за достойно живеене, по-трудно ще им се натрапват партии, бизнеси, идеологии (църквите не ги закриват, нали?). Предполагам, че скоро ще уедрят и администрирането – ще бъдат премахнати и малките кметства. Инфраструктурната зависимост от “центрове” отдава е факт, защото е правена преднамерено.
Концентрация на власт.

Честито, българино.
Свободата – това е възможност за избор, избор измежду много алтернативи. Какъв избор имаш след всички тези уедрявания и закривания?
В навечерието на 135 години от Априлското въстание късат от теб свободата – парче по парче.
Не се ли усещаш?




.

Такса електромер?!

Имаш електромер, плащаш такса
Дарина Черкезова

09.03.2010 16:50

Предложението на EVN е за 15 лв. годишна цена за мощност, като тя следва да се заплаща за потребление до 15 киловата.

Дори и да не сте потребявали ток през последния месец, да плащате специална такса за поддръжката на електроразпределителната мрежа или т.нар. цена за мощност на доставчика на електричество. Това предложение на енергийното дружество EVN се обсъжда в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и в петък ще бъде дискутирано с представителите и на трите електроразпределителни компании у нас. Към момента предложението на EVN е за 15 лв. годишна цена за мощност, като тя следва да се заплаща за потребление до 15 киловата.
Собствениците на вили например не винаги имат месечни сметки за ток, но все пак са свързани към мрежата, а за поддръжката й енергийната компания прави разходи. Затова те трябва да платят поне цена мощност, е доводът на EVN. В момента с нулева консумация на енергия са около 20% от всички потребители, отчитат от ДКЕВР. Ако те започнат да плащат цена мощност, може да се намали размера на таксата, която ще се дължи от потребителите със средна консумация на електроенергия, т.е. сметката им за ток да стане по-малка. Няма да бъдат ощетени хората с ниска консумация или които пестят енергия, тъй като ще бъде въведена скала за плащането на таксата според консумацията, казват от ДКЕВР.

Току-що по Нова ТВ от ДКЕВР потвърдиха, че ще подкрепят искането на електроразпределителните дружества.

ето и от "Дарик Ньюз"

Постоянна такса „Мощност" да плащат всички абонати на ток още от 1 юли. Това обсъждат в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съобщи председателят й Агнел Семерджиев. Въвеждането на таксата засега е по предложение само на едно от електроразпределителните дружества - EVN, което доставя ток за Пловдив и Югоизточна България. До няколко дни идеята ще се обсъди и с другите две енергийни компании - ЧЕЗ и Е.ОN. Междувременно Ангел Семерджиев потвърди прогнозите си за скок в цената на топлоенергията от април. По думите му обаче повишението няма да е драстично.

Идеята за постоянна такса за абонатите на ток досега беше позната като „такса електромер". Ангел Семерджиев и колегите му от енергийния регулатор обаче настояват тя да се нарича „цена за мощност". Семерджиев обясни, че ако бъде въведено, изискването ще важи за всички абонати в страната. „Не е такса „електромер". Въведена е цена за достъп вече и тя работи, но тази цена за достъп ще я разпределим като цена за мощност и останалата за достъп", обясни шефът на регулатора.

Предложението на ЕVN е за месечна такса от 1,80 лв., а според Семерджиев - обсъжданият размер е около 15 лева на година. Мотивите на енергото да поиска такава постоянна такса са свързани с разходите за поддържане на мрежата, включително и за абонатите с нулево потребление през цялата година. „Разходите ти да бъдеш в мрежата и да можеш да си включиш лампата един път в годината вече са направени, жилища, които в момента не се обитаеми например, но са присъединени към мрежата, а такива в България има. Не само вили, има и апартаменти, които не се обитават, но те са с партиди и всички разходи за тях вече са направени", обясни Семерджиев.

Около 20 процента към момента са електромерите с нулево потребление, съобщиха от комисията. Обсъжда се потребителите с инсталирана мощност до 15 киловата да плащат фиксирана такса мощност, например по 1,80 лв. месечно, а за останалите сумата да бъде по-висока.

(запомнете хубаво името, което съм подчертал в текста. Да знаете кого да псувате. Впрочем - избирали ли сте този господин за чорбаджия на вашите разходи за ток? НЕ? Бре, че нали имало демокрация, ъ?)

Ха честито.
За да бъдем последователни, трябва да приемем и такса "пазаруване" - нали и магазините поддържат някаква инфраструктура, независимо дали пазаруваме там или не (но евентуално бихме могли).
Или такса "ДДС" - да ни вземат този данък независимо дали сме купили нещо, та нали и държавата поддържа цяла армия чиновници, към които ЕВЕНТУАЛНО може да се обърнем за някой документ (дето звучи гордо).
Ще се изразя възпитано, понеже ме е срам да пиша вулгарни думички: АБЕ, ХОРА! Опитват се да ви наебат в гъза, без да ви свалят гащите даже!
Е, това беше МАКСИМАЛНО възпитаното в случая.

Я да видим дали някой ще се сети да протестира или тихичко и кротичко ще го поемем до сливиците...

И само една последна вметка: нали се сещате, че И ДЪРЖАВАТА има келепир от това? Повече приходи за доставчиците - повече приходи в държавната хазна.
Само не се поддавайте на неизбежното изпускане на парата, като ви накарат да мразите циганите, че не си плащали тока. По-добре вземайте пример от тях.


.