статия от "Свободна мисъл" с малко съкращения, пълната версия - по линка:
Референдумите работят успешно, само когато служат за пълното решаване на някаква обществена задача с мненията и силите на максимално широк кръг хора. В условията на представителна „демокрация“ допитването до народа е измама.
За да имат хората мнение за някоя технология, както в случая – получаване на енергия от радиоактивни вещества, е необходимо да притежават поне минимум знания, за да не бъдат излъгани от рекламаджиите.
Нека помислим какви последици поемаме върху себе си, ако кажем „ДА“ или „НЕ“. И дали само това са възможните отговори?
Кастрираният вот
Прикачен към системата на представителната демокрация, референдумът не е нищо повече от „малки избори“ с цялата им лъжа и манипулации. ...
За да съществува истински контрол на населението над проблемите, които пряко ги засягат, референдумът следва да бъде с много степени. ...
Технологичната страна
Няма поначало „лоша“ технология. Вредна за обществото или опасна за околната среда я прави начинът на инженерно изпълнение, който пък зависи от социално-икономическия модел. Вредността на една технология зависи от това кой я използва, за какво и как. ...
Алтернативните на ядрените и класическите централи от своя страна изискват големи промени в цялата използвана в бита и производството техника. Капитализмът няма интерес да предприема подобни рискове, а на държавата ѝ е добре и така – тя своето си го взема.
Накрая: ядрената програма е корпоративен проект с възможности за кражба на народни пари – веднъж откраднати чрез данъци, после откраднати от пещерата на разбойника, т. е. от държавната хазна. Но и другите енергийни проекти представляват същото.
Две или повече възможности?
Можем да идем ш да кажем „ДА“.
По този начин делегираме правомощия на едната от две лобистки групировки за облажване от ядрените проекти, изпълнени от близки им предприемачи. Одобряваме остаряла схема за получаване на енергия от разпадането на атомните ядра, също както компютърната индустрия в Правец беше заложила на вече изчерпан откъм перспективи хардуер. С една дума – даваме предимство на една от двете олигархични групировки, всяка една от тях ни стриже и дере по свой начин, само че крайният резултат е един и същ – остригани и одрани.
А на какво можем да кажем „НЕ“?
На запазването на технологичното ниво на страната, на все още сравнително евтината енергия. Развързваме ръцете на технологиите, които замърсяват още повече. Добивът на въглища, петрол, газ никак не е екологичен. Подхранваме илюзията в чудодейността на други технологии, които са толкова скъпи, че убиват ефекта от спестеното замърсяване при производство на ток, защото самото производство например на слънчеви батерии никак не е екологично чисто.
Зависимостта от доставки на гориво от чужбина и в двата случая е еднаква. ...
Независимо от избрания отговор в бюлетината, с участието си в референдума даваме коз на управниците да си измият ръцете, да не поемат отговорността. Те пак ще решат подробностите така, както на тях им е изгодно, а ще развяват нашето одобрение като индулгенция.
Само прякото действие, само прякото решаване на ВСИЧКИ детайли от един толкова комплексен проект може да даде трайни и социално перспективни решения. За което е нужно вникване в същината на проблема. Нужни са научно-технически знания. Никак не е случайно, че образователното ниво запада от години наред. Властта не иска да разбираме нещата, иска само да ги одобряваме – или заклеймяваме, според сведената по медиите заповед.
Насъщният интерес на крайния потребител е да получава ток на ниска цена (или даром вследствие на победа на една социална революция), без той да върви в комплект с вредни последици върху средата на обитаване на човека. Специалистите няма да решат този проблем в полза на потребителя, защото получават заплатите си от бизнеса, от държавата, а интересите на тези два паразита с претенции да контролират градивно производителните усилия на обществото НЕ СЪВПАДАТ с това, което нормалният непривилегирован гражданин желае. Тези производителни усилия могат да бъдат координирани по друг механизъм, изгоден за всекиго и за всички наведнъж – механизмът на безвластието. Бонусът към този механизъм е солидарната и справедлива система за разпределение на благата между хората, отново чрез пряко участие на всеки. А сегашната система за разпределение е в ръцете на търговците, собственици на произведения с ръцете на потребителите продукт. Сегашната система на производство е ориентирана към печелене от предоставянето на този продукт на най-платежоспособните, не на най-нуждаещите се от него.
Участието в референдума укрепва порочното сегашно състояние на нещата.
Саботирането на референдума дава шанс, явява се първа стъпка, за изграждането на нов тип общество, което поставя на преден план личната свобода и така гарантира далеч по-сигурно както справедливостта, така и безопасността на всяко едно начинание.
Мислете как ще постъпите, използвайте свободата си да действате така, както сте убедени, че е добре. •
Васил Арапов
и някои мои коментари при Калин
Показват се публикациите с етикет технологии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет технологии. Показване на всички публикации
22 януари 2013
03 януари 2013
Радиопредаване
Приблизителен преразказ на включването в предаването "1001 защо - ефир Знание": Лабиринти на познанието на радио "Христо Ботев" около 16:00 днес.
Включването стана по повод на статия от блога ми - "Песимистична прогноза за ХХІ век".
Публикувам накуп: онова, което казах, което загатнах и за което не ми стигна време да го кажа.
___________________________________________________________
Защо твърдя, че няма истинска футурология?
Защото е дело на аматьори единаци. Вид самоизява, изкуство, не инструмент за познание на обективния свят. Така прогнозите са силно зависими от личността на твореца, повлияни от негови пристрастия и мироглед.
Причината за това състояние на футурологията се крие в предмета й на дейност.
И така, какво прави тя?
Опростено: анализира какъв е светът в момента, какви са неговите възможности; каква е неговата динамика, накъде върви; и оттук - какви варианти на бъдещето са възможни да се случат.
Когато в средата на историческия ХХ век (1912 - 2008) заработиха футурологични изследователски групи, публикуваните от тях данни не се харесаха на хората с власт и богатство. Проблемът е, че елитите не искат реалната картина на света да е известна и ясна за всички.
Те искат благоприятни за себе си сценарии - публично. Искат оценки на риска, искат стратегии за завладяване и удържане на пазари, начини за манипулиране на масовото съзнание - за тяхна конфиденциална употреба.Искат наукообразно оправдаване на привилегиите, които те ползват - за да ги развяват и да демотивират желанието за промяна.
Затова инвестициите в изследване на бъдещето намаляха драстично. Това уби футурологията като научна система, като колективна работа (колективният подход елиминира субективните грешки). Останалите да съществуват днес "футурологични институти" в действителност работят като PR-агенции.
В най-добрия случай могат да прогнозират появата на технически изобретения, но възможността да се построи нещо в инженерен смисъл не означава, че то ще намери място и употреба в текущата социална обстановка.
През цялата си история, Римската империя не е реализирала сериозен технически напредък - защото е разполагала с роби, не са й били нужни машини. Комбайнът за прибиране на памук е можел да бъде изобретен в началото на ХІХ век, но даже след като се появява в метал, употребата му се спира от наличието на същия този робски, а после и наемен, нископлатен, убийствен труд.
Моята теза е, че ХХ век исторично започва в 1912 и свършва с началото на днешната финансово-икономическа криза - 2008.
Глобализацията е факт. Има ли, няма ли планове и програми за действието "глобализиране" - светът се глобализира сам по себе си. Защото са налице бързи комуникации, бързи средства за придвижване на хора, суровини и изделия, бърза обработка на информацията.
По този начин и кризата се разпространява бързо, става постоянна, глобална характеристика на ХХІ век. Лицето на столетието.
Тенденците за ХХІ век:
1) очаквам все по-забележимо присъствие на бактериалните биотехнологии и нанотехнологиите; това ще се отрази върху производството на хранителни продукти (и тяхното съхранение) и промишлени изделия, добивът на суровини и енергия, рециклирането на отпадъци и качествени промени в здравеопазването.
Петролът и природният газ обаче бавно ще губят своите позиции на енергоносители и средства в конкурентните борби в сферата на икономиката и политиката.
2) развитие на персонализираното производство на основа на обемните принтери - но и опити за ограничаване на тяхната употреба, строго регламентиране какво може да се произвежда. Трудно и бавно ще прогресират самовъзпроизвеждащите се обемни принтери, както и принтерите с висока разделителна способност, особено тези, които боравят с биологичен материал, да печатат храна и органи за трансплантация.
3) ще продължи възходът на комуникационните и информационни технологии: два паралелни свята ("виртуалният" и "реалният") с множество пресечни, а значи и конфликтни, точки. Уреждането на конфликтите отваря перспективи.
4) изброените дотук технически средства ще засилват социалните противоречия, ще нажежават стари напрежения, ще провокират нови, затова усилено ще се търсят алтернативи на господстващите днес икономически и политически модели (капитализъм, държавност). За съжаление, повече внимание ще се обръща върху лъжеалтернативите - варианти на марксизма, религиозна догматика.
5) изостряне на конфликта "глобално - регионално" или "космополитно - национално". Този конфликт има много страни, в това число и "междуособни" сблъсъци, например между глобализацията на елитите и глобализацията на народите, транснационалните корпорации и националните държави, традиционните общности и техните местни елити.
6) още един конфликт ще даде "лице" на текущия век: противоборството на вярата и знанието, ирационалното и рационалното, демагогемите срещу критичната мисъл. Сред опасните демагогеми по-често ще срещаме "екологичните" оправдания и принуда да понасяме нови неудобства, да търпим нови лишения, да даваме още жертви.
Тези тенденции ще се опитват да намерят решения (или ще се носят по течението) на трите основни мегапроблема на човечеството:
А) демогафският парадокс - в развиващите се страни местното население намалява и застарява, в останалия свят расте. Повечето родени през този век хора, поради нерационалното използване на ресурсите и незаинтересоваността на институциите, ще бъдат невежествени и податливи на манипулации.
По този мегапроблем сегашната система няма адекватни решения.
Например, не можем се откажем от ГМО - ще настъпи глад. Да се намалят гърлата бързо? Ще има съпротива.
Да се прилага дългосрочна Програма за постепенно намаляване на населението - кой ще я изпълнява, кой ще я налага? Демократичните режими не се справят с подобна задача, от мандат на мандат разни политически кланове и бизнесът зад тях дърпат в различни посоки.
Остава решението "Диктатура". То не е приемливо. Диктатурите винаги гледат да запазят облагите на своя елит, използват дългосрочните цели като залъгалки.
Б) проблемът с роботизираното производство на материални блага. Още от средата на миналия историческия век малцинство работещи започва да изхранва цялото човечество. Това е факт благодарение на постиженията на науката и техниката. Налице е изобилие, свидетелство за което са данните за изхвърлена продукция: например повече от половината произведени храни се изхвърлят, вместо да се консумират.
Тъмната страна на автоматизацията: хората остават без работа, значи без доходи. Как ще купуват продукцията на автоматизираните предприятия?
Изходът е продукцията да се раздава според потребностите, не според платежоспособността, но това противоречи на капитализма с неговото заклинание, че "няма безплатен обяд".
В същото време конкуренцията между производителите мотивира развиване на техниката защото използването на низкоплатен труд става проблемно - поражда социално напрежение и правителствата на страните с евтина работна ръка се принуждават да вземат мерки за вдигане на доходите, за да избегнат бунтове. Бунтовете не могат да се смазват до безкрай, в един момент стават толкова масови, че сами смазват репресивната машина на държавата.
В) Забатачване на ресурсите (екологични кризи). Например:
* нужни са ви дърва, сечете по края на гората, задръствате си пътя навътре с високи пънове, израснали храсти, зарязани клони от сечта; схемата на добива затруднява следващото добиване;
* вадите картофи, но хвърляте изкопаната пръст върху неразровената леха; така всяко следващо вадене отнема повече време и сили;
* берете гъби, но варварски ги изтръгвате - унищожавате мицела, но на негово място поникват отровни; ресурсът "гъби" не е изчерпан, обаче без допълнителна преработка той е безполезен.
Отнесете тези примери към въздуха, водата, земята - и получавате отговор защо ресурсите уж "намаляват". Не, не намаляват. Не се изпаряват в космическото пространство. Забатачват се, защото икономическият модел на капитализма другояче не действа. Приказките за "ограничеността" и "намаляването" служат за оправдание прилагането на същите вредни икономически модели да продължава, като тези модели изискват политическата закрила и логистика на държавата.
Защо прогнозата ми е "песимистична"?
Защото масово ни се натрапва привидно лесният подход - реформиране на господстващата системата, и то от позицията на вярата (че това е възможно, че е "най-доброто"), не на трезвия анализ (че реформите винаги стигат до задънена улица, до козметика, защото привилегированите класи се стремят да запазят текущото, изгодно им състояние на системата непроменено в същността си).
Важните промени винаги стават революционно - или пред заплахата от революция.
Ако използваме методиката на Арнолд Тойнби, ще видим, че пред човечеството стои грандиозно предизвикателство (трите мегапроблема с всичките им следствия и странични гордиеви възли). Не го ли преодолеем - започва необратим упадък. Катастрофа.
Метафорично (мога да си го позволя, защото не съм учен, а писател) това предизвикателство прилича на много дълбока, но относително тясна пропаст. С препълзяване, тоест с реформиране, не става да се преодолее, нужен е скок.
Скокът е радикалната промяна. Но скок с отворени към действителността очи. Не затворени, нито замъглени от вярата в чудеса, в обещания на управници, в "нов шанс" за провалени практики.
Ала изгледите за масово осъзнаване на нуждата от такъв скок са скромни. Твърде големи сили стоят насреща, твърде силна е тяхната "пета колона" вътре в мнозинството от хората - страхът. Твърде лесно вирее ирационалното мислене, твърде грижливо се култивира да си остане такова.
Затова прогнозата е песимистична.
Но пък... кой знае?
Оптимистичната би била Програма за Социална революция с рационално и нравствено определени цели.
------------
ето това бих казал (че и отгоре), ако предаването би било само за мен, милия ;)
Какво обаче успях да кажа - чуйте записа от интернет-радио "Е.Р.А."
Благодаря за вниманието
.
Включването стана по повод на статия от блога ми - "Песимистична прогноза за ХХІ век".
Публикувам накуп: онова, което казах, което загатнах и за което не ми стигна време да го кажа.
___________________________________________________________
Защо твърдя, че няма истинска футурология?
Защото е дело на аматьори единаци. Вид самоизява, изкуство, не инструмент за познание на обективния свят. Така прогнозите са силно зависими от личността на твореца, повлияни от негови пристрастия и мироглед.
Причината за това състояние на футурологията се крие в предмета й на дейност.
И така, какво прави тя?
Опростено: анализира какъв е светът в момента, какви са неговите възможности; каква е неговата динамика, накъде върви; и оттук - какви варианти на бъдещето са възможни да се случат.
Когато в средата на историческия ХХ век (1912 - 2008) заработиха футурологични изследователски групи, публикуваните от тях данни не се харесаха на хората с власт и богатство. Проблемът е, че елитите не искат реалната картина на света да е известна и ясна за всички.
Те искат благоприятни за себе си сценарии - публично. Искат оценки на риска, искат стратегии за завладяване и удържане на пазари, начини за манипулиране на масовото съзнание - за тяхна конфиденциална употреба.Искат наукообразно оправдаване на привилегиите, които те ползват - за да ги развяват и да демотивират желанието за промяна.
Затова инвестициите в изследване на бъдещето намаляха драстично. Това уби футурологията като научна система, като колективна работа (колективният подход елиминира субективните грешки). Останалите да съществуват днес "футурологични институти" в действителност работят като PR-агенции.
В най-добрия случай могат да прогнозират появата на технически изобретения, но възможността да се построи нещо в инженерен смисъл не означава, че то ще намери място и употреба в текущата социална обстановка.
През цялата си история, Римската империя не е реализирала сериозен технически напредък - защото е разполагала с роби, не са й били нужни машини. Комбайнът за прибиране на памук е можел да бъде изобретен в началото на ХІХ век, но даже след като се появява в метал, употребата му се спира от наличието на същия този робски, а после и наемен, нископлатен, убийствен труд.
Моята теза е, че ХХ век исторично започва в 1912 и свършва с началото на днешната финансово-икономическа криза - 2008.
Глобализацията е факт. Има ли, няма ли планове и програми за действието "глобализиране" - светът се глобализира сам по себе си. Защото са налице бързи комуникации, бързи средства за придвижване на хора, суровини и изделия, бърза обработка на информацията.
По този начин и кризата се разпространява бързо, става постоянна, глобална характеристика на ХХІ век. Лицето на столетието.
Тенденците за ХХІ век:
1) очаквам все по-забележимо присъствие на бактериалните биотехнологии и нанотехнологиите; това ще се отрази върху производството на хранителни продукти (и тяхното съхранение) и промишлени изделия, добивът на суровини и енергия, рециклирането на отпадъци и качествени промени в здравеопазването.
Петролът и природният газ обаче бавно ще губят своите позиции на енергоносители и средства в конкурентните борби в сферата на икономиката и политиката.
2) развитие на персонализираното производство на основа на обемните принтери - но и опити за ограничаване на тяхната употреба, строго регламентиране какво може да се произвежда. Трудно и бавно ще прогресират самовъзпроизвеждащите се обемни принтери, както и принтерите с висока разделителна способност, особено тези, които боравят с биологичен материал, да печатат храна и органи за трансплантация.
3) ще продължи възходът на комуникационните и информационни технологии: два паралелни свята ("виртуалният" и "реалният") с множество пресечни, а значи и конфликтни, точки. Уреждането на конфликтите отваря перспективи.
4) изброените дотук технически средства ще засилват социалните противоречия, ще нажежават стари напрежения, ще провокират нови, затова усилено ще се търсят алтернативи на господстващите днес икономически и политически модели (капитализъм, държавност). За съжаление, повече внимание ще се обръща върху лъжеалтернативите - варианти на марксизма, религиозна догматика.
5) изостряне на конфликта "глобално - регионално" или "космополитно - национално". Този конфликт има много страни, в това число и "междуособни" сблъсъци, например между глобализацията на елитите и глобализацията на народите, транснационалните корпорации и националните държави, традиционните общности и техните местни елити.
6) още един конфликт ще даде "лице" на текущия век: противоборството на вярата и знанието, ирационалното и рационалното, демагогемите срещу критичната мисъл. Сред опасните демагогеми по-често ще срещаме "екологичните" оправдания и принуда да понасяме нови неудобства, да търпим нови лишения, да даваме още жертви.
Тези тенденции ще се опитват да намерят решения (или ще се носят по течението) на трите основни мегапроблема на човечеството:
А) демогафският парадокс - в развиващите се страни местното население намалява и застарява, в останалия свят расте. Повечето родени през този век хора, поради нерационалното използване на ресурсите и незаинтересоваността на институциите, ще бъдат невежествени и податливи на манипулации.
По този мегапроблем сегашната система няма адекватни решения.
Например, не можем се откажем от ГМО - ще настъпи глад. Да се намалят гърлата бързо? Ще има съпротива.
Да се прилага дългосрочна Програма за постепенно намаляване на населението - кой ще я изпълнява, кой ще я налага? Демократичните режими не се справят с подобна задача, от мандат на мандат разни политически кланове и бизнесът зад тях дърпат в различни посоки.
Остава решението "Диктатура". То не е приемливо. Диктатурите винаги гледат да запазят облагите на своя елит, използват дългосрочните цели като залъгалки.
Б) проблемът с роботизираното производство на материални блага. Още от средата на миналия историческия век малцинство работещи започва да изхранва цялото човечество. Това е факт благодарение на постиженията на науката и техниката. Налице е изобилие, свидетелство за което са данните за изхвърлена продукция: например повече от половината произведени храни се изхвърлят, вместо да се консумират.
Тъмната страна на автоматизацията: хората остават без работа, значи без доходи. Как ще купуват продукцията на автоматизираните предприятия?
Изходът е продукцията да се раздава според потребностите, не според платежоспособността, но това противоречи на капитализма с неговото заклинание, че "няма безплатен обяд".
В същото време конкуренцията между производителите мотивира развиване на техниката защото използването на низкоплатен труд става проблемно - поражда социално напрежение и правителствата на страните с евтина работна ръка се принуждават да вземат мерки за вдигане на доходите, за да избегнат бунтове. Бунтовете не могат да се смазват до безкрай, в един момент стават толкова масови, че сами смазват репресивната машина на държавата.
В) Забатачване на ресурсите (екологични кризи). Например:
* нужни са ви дърва, сечете по края на гората, задръствате си пътя навътре с високи пънове, израснали храсти, зарязани клони от сечта; схемата на добива затруднява следващото добиване;
* вадите картофи, но хвърляте изкопаната пръст върху неразровената леха; така всяко следващо вадене отнема повече време и сили;
* берете гъби, но варварски ги изтръгвате - унищожавате мицела, но на негово място поникват отровни; ресурсът "гъби" не е изчерпан, обаче без допълнителна преработка той е безполезен.
Отнесете тези примери към въздуха, водата, земята - и получавате отговор защо ресурсите уж "намаляват". Не, не намаляват. Не се изпаряват в космическото пространство. Забатачват се, защото икономическият модел на капитализма другояче не действа. Приказките за "ограничеността" и "намаляването" служат за оправдание прилагането на същите вредни икономически модели да продължава, като тези модели изискват политическата закрила и логистика на държавата.
Защо прогнозата ми е "песимистична"?
Защото масово ни се натрапва привидно лесният подход - реформиране на господстващата системата, и то от позицията на вярата (че това е възможно, че е "най-доброто"), не на трезвия анализ (че реформите винаги стигат до задънена улица, до козметика, защото привилегированите класи се стремят да запазят текущото, изгодно им състояние на системата непроменено в същността си).
Важните промени винаги стават революционно - или пред заплахата от революция.
Ако използваме методиката на Арнолд Тойнби, ще видим, че пред човечеството стои грандиозно предизвикателство (трите мегапроблема с всичките им следствия и странични гордиеви възли). Не го ли преодолеем - започва необратим упадък. Катастрофа.
Метафорично (мога да си го позволя, защото не съм учен, а писател) това предизвикателство прилича на много дълбока, но относително тясна пропаст. С препълзяване, тоест с реформиране, не става да се преодолее, нужен е скок.
Скокът е радикалната промяна. Но скок с отворени към действителността очи. Не затворени, нито замъглени от вярата в чудеса, в обещания на управници, в "нов шанс" за провалени практики.
Ала изгледите за масово осъзнаване на нуждата от такъв скок са скромни. Твърде големи сили стоят насреща, твърде силна е тяхната "пета колона" вътре в мнозинството от хората - страхът. Твърде лесно вирее ирационалното мислене, твърде грижливо се култивира да си остане такова.
Затова прогнозата е песимистична.
Но пък... кой знае?
Оптимистичната би била Програма за Социална революция с рационално и нравствено определени цели.
------------
ето това бих казал (че и отгоре), ако предаването би било само за мен, милия ;)
Какво обаче успях да кажа - чуйте записа от интернет-радио "Е.Р.А."
Благодаря за вниманието
.
26 декември 2012
Идващият референдум
Започва кампанията за насрочения на 27 януари 2013-а "ядрен" референдум.
Моето мнение е:
* референдумът е измама; в условия на представителна демокрация и социално-икономическо неравенство той не демонстрира "пряка демокрация", а е средство за бягане от отговорност. Смисъл би имал в модел, подобен на швейцарския - но и там пряката демокрация (която с представителната има ЕДИНСТВЕНО словесно сходство) е окастрена и далеч от възможното си КПД.
* гласуването "ЗА" означава подкрепа за икономическа групировка с мафиотски характер, която има своето политическо представителство в държавните структури.
* гласуването "ПРОТИВ" означава подкрепа за друга икономическа групировка с мафиотски характер, също с политическо лоби в държавната машина.
* вредността на една технология зависи от средата на нейна употреба, от целите на прилагането й, от съответните форми на реализиране. При пазарната икономика технологиите служат за получаване на печалба (от малцинство), за контрол над гражданите. Добруването, задоволяването на човешките потребности, безопасността и сигурността на населението остава на далечен заден план.
* специално технологията за получаване на енергия от разпадане на атомното ядро съществува в сегашния си масов вид като следствие от разработката на ядрено оръжие, като продуктите на "ядреното гориво", освен стопанска ценност, представляват и политически интерес (а политиката е техника за властване, не за "служене на народа"). Освен това, конкурентната среда оказва натиск да се пести при изграждането на електроцентрали. Но не е доказано, че само този вид инженерни решения е възможен (има много други схеми, някои от тях въплътени в експериментални установки) и никакъв друг. Както и цялата поддържаща инфраструктура към тях.
* за да даде адекватен отговор на въпроса за развитието на този тип енергетика, всеки човек трябва да има представа не само от емоционалните си щения, не само да има понятие от икономика и финанси, но и да притежава един минимум научно-техническа грамотност. Тъкмо последната все повече липсва у нас благодарение на "образователните реформи", насочени да създават от хората стока за "пазара на труда", консуматори на реално ненужни им "блага" и лоялни към държавната власт поданици.
* за да се подкрепи т.нар. алтернативна енергетика, пак са нужни знания, както и готовност за една много дълбока и цялостна промяна на цялата индустрия и битова техника, преобразуване на материалната основа на човешката цивилизация. Поради огромната инерция на вече съществуващата техносфера, както и заради риска от загуба на привилегии, съвременните бизнес и политически елити не са в състояние да извършат такава промяна - защото освен технологична, тя ще е и социална.
Изводи:
* според мен правилната позиция е игнориране на референдума;
* решаването на подобни проблеми трябва да стане чрез граждански инициативи без и против държавата и бизнеса;
* благоприятната среда за такива инициативи е федерална структура, социализирана собственост, безвластническо самоуправление.
.
Моето мнение е:
* референдумът е измама; в условия на представителна демокрация и социално-икономическо неравенство той не демонстрира "пряка демокрация", а е средство за бягане от отговорност. Смисъл би имал в модел, подобен на швейцарския - но и там пряката демокрация (която с представителната има ЕДИНСТВЕНО словесно сходство) е окастрена и далеч от възможното си КПД.
* гласуването "ЗА" означава подкрепа за икономическа групировка с мафиотски характер, която има своето политическо представителство в държавните структури.
* гласуването "ПРОТИВ" означава подкрепа за друга икономическа групировка с мафиотски характер, също с политическо лоби в държавната машина.
* вредността на една технология зависи от средата на нейна употреба, от целите на прилагането й, от съответните форми на реализиране. При пазарната икономика технологиите служат за получаване на печалба (от малцинство), за контрол над гражданите. Добруването, задоволяването на човешките потребности, безопасността и сигурността на населението остава на далечен заден план.
* специално технологията за получаване на енергия от разпадане на атомното ядро съществува в сегашния си масов вид като следствие от разработката на ядрено оръжие, като продуктите на "ядреното гориво", освен стопанска ценност, представляват и политически интерес (а политиката е техника за властване, не за "служене на народа"). Освен това, конкурентната среда оказва натиск да се пести при изграждането на електроцентрали. Но не е доказано, че само този вид инженерни решения е възможен (има много други схеми, някои от тях въплътени в експериментални установки) и никакъв друг. Както и цялата поддържаща инфраструктура към тях.
* за да даде адекватен отговор на въпроса за развитието на този тип енергетика, всеки човек трябва да има представа не само от емоционалните си щения, не само да има понятие от икономика и финанси, но и да притежава един минимум научно-техническа грамотност. Тъкмо последната все повече липсва у нас благодарение на "образователните реформи", насочени да създават от хората стока за "пазара на труда", консуматори на реално ненужни им "блага" и лоялни към държавната власт поданици.
* за да се подкрепи т.нар. алтернативна енергетика, пак са нужни знания, както и готовност за една много дълбока и цялостна промяна на цялата индустрия и битова техника, преобразуване на материалната основа на човешката цивилизация. Поради огромната инерция на вече съществуващата техносфера, както и заради риска от загуба на привилегии, съвременните бизнес и политически елити не са в състояние да извършат такава промяна - защото освен технологична, тя ще е и социална.
Изводи:
* според мен правилната позиция е игнориране на референдума;
* решаването на подобни проблеми трябва да стане чрез граждански инициативи без и против държавата и бизнеса;
* благоприятната среда за такива инициативи е федерална структура, социализирана собственост, безвластническо самоуправление.
.
19 май 2012
Новите дрешки на ACTA и старите търсения на "златна среда"
Накратко моето мнение по авторското право: всеки има свободата на достъп до всички материални и информационни блага на цивилизацията - без привилегии, без заслуги.
И веднага уточнявам - "златна среда" го пиша в най-жлъчния и презрителен смисъл, на който съм способен. Става дума за патологичното желание за компромис с неща, с които компромисът е подобен на лекуване на гангрена с аналгетици.
Прави ми впечатление, че дори най-върлите противници на копирайта и ограничителните режими, дори най-умните и уж свободолюбиви блогъри зациклят върху дилемата "как да опазим овцете (свободата) цели и вълците (корпорациите) сити".
Григор Гачев предлага ограничаване на корпоративната алчност чрез "закони, написани от бедните". Все едно сетни сиромаси пишат и приемат закони. Все едно думите на Христо Ботев относно законите са изгубили актуалността си. При все това, Григор е категоричен, че корпорациите са асоциално, социопатично явление, а държавата често е свързана с "корупционната машина" (според мен държавата и машината са едно и също).
Вени Гюрова, въпреки оптимизма си, също твърди, че изповядва "десни ценности" и рекламира "творческата сила на предприемачите и свободния пазар". Все едно пазарът може да бъде свободен, а капитализмът все някъде (дълбоко в себе си) крие "човешко лице". При все, че тя много добре вижда фактите. Кое я кара да вади неверни изводи и да се застъпва за половинчати мерки?
Проблясъци забелязах единствено у Юлий - но и той се спъва, защото не се осмелява да прекрачи границите на стереотипа "покупко-продажба", като и той негласно е убеден, че "живеем в най-добрия от всички възможни светове", че на "по-малкото сегашно зло" просто не съществува алтернатива.
Това е общото на всички борци срещу АСТА и други подобни мераци за потъпкване на човешката свобода (със съвсем очевидна печалба от това потъпкване). Всички противници на монополизма по рефрекс приемат схемите "пито-плането" и "няма безплатен обяд" за меродавни, а алтернативините идеи смятат за "утопия". Нищо, че във всекидневния си живот, особено в семейството и с приятели, постъпват точно според утопиите.
За справка: терминът "утопия" не означава "нещо невъзможно". Означава "място, което го няма". Няма го сега. Винаги обаче има първи път.
Колкото до засегнатия проблем с АСТА и други от сорта... ами 1001 пъти да режете отровното стръкче, то пак ще пониква, защото отровният корен остава. Към него не посяга ръката на противника на стръкчето. Защо? От страх? От консерватизъм? От дозата идиотизъм, полагаща се на всеки мъдрец?
Ако например Григор без колебание посяга към скалпела, когато регистрира възпален апандесит, защо веднага отдръпва ръката си от ножа, когато види още по-опасно явление в организма на обществото? Защо тутакси препоръчва терапия с илюзии? Вярно, в случая не се борим с чревен израстък, а с цяла мрежа мирогледни и институционални метастази. Отписахме ли пациента, човечеството? Сложно е да се оперира? Нека се опитаме да преговаряме с тумора? Смешно и жалко.
Според мен АСТА и всичко останало не е корен, а симптом. Истинската болест се нарича "капитализъм" - и дори защитниците му виждат неефективността на този модел взаимоотношения, стряска ги разточителството и безчовечността им. Обаче и реформаторите се въртят в порочния кръг на безалтернативността.
Съпътстващият проблем, тясно свързан с основното заболяване, е "държава" - апарат за насилствено гарантиране на привилегиите на корпоративното малцинство, което се тупа в гърдите, че създава всички блага, а когато нещо не е наред, плюе по мързеливите си подчинени.
Между другото: капитализмът е започнал своя живот като държавен корпоративизъм - Ост-Индийските компании, английската и холандската - в началото на ХVІІ век. Какво се е променило оттогава досега? Нравът на хищника е същият, ако не и по-опасен.
Е, преговаряйте с него. Който оцелее, може би ще проумее, че тук е нужна не кръгла маса, а хайка. С пушки.
.
И веднага уточнявам - "златна среда" го пиша в най-жлъчния и презрителен смисъл, на който съм способен. Става дума за патологичното желание за компромис с неща, с които компромисът е подобен на лекуване на гангрена с аналгетици.
Прави ми впечатление, че дори най-върлите противници на копирайта и ограничителните режими, дори най-умните и уж свободолюбиви блогъри зациклят върху дилемата "как да опазим овцете (свободата) цели и вълците (корпорациите) сити".
Григор Гачев предлага ограничаване на корпоративната алчност чрез "закони, написани от бедните". Все едно сетни сиромаси пишат и приемат закони. Все едно думите на Христо Ботев относно законите са изгубили актуалността си. При все това, Григор е категоричен, че корпорациите са асоциално, социопатично явление, а държавата често е свързана с "корупционната машина" (според мен държавата и машината са едно и също).
Вени Гюрова, въпреки оптимизма си, също твърди, че изповядва "десни ценности" и рекламира "творческата сила на предприемачите и свободния пазар". Все едно пазарът може да бъде свободен, а капитализмът все някъде (дълбоко в себе си) крие "човешко лице". При все, че тя много добре вижда фактите. Кое я кара да вади неверни изводи и да се застъпва за половинчати мерки?
Проблясъци забелязах единствено у Юлий - но и той се спъва, защото не се осмелява да прекрачи границите на стереотипа "покупко-продажба", като и той негласно е убеден, че "живеем в най-добрия от всички възможни светове", че на "по-малкото сегашно зло" просто не съществува алтернатива.
Това е общото на всички борци срещу АСТА и други подобни мераци за потъпкване на човешката свобода (със съвсем очевидна печалба от това потъпкване). Всички противници на монополизма по рефрекс приемат схемите "пито-плането" и "няма безплатен обяд" за меродавни, а алтернативините идеи смятат за "утопия". Нищо, че във всекидневния си живот, особено в семейството и с приятели, постъпват точно според утопиите.
За справка: терминът "утопия" не означава "нещо невъзможно". Означава "място, което го няма". Няма го сега. Винаги обаче има първи път.
Колкото до засегнатия проблем с АСТА и други от сорта... ами 1001 пъти да режете отровното стръкче, то пак ще пониква, защото отровният корен остава. Към него не посяга ръката на противника на стръкчето. Защо? От страх? От консерватизъм? От дозата идиотизъм, полагаща се на всеки мъдрец?
Ако например Григор без колебание посяга към скалпела, когато регистрира възпален апандесит, защо веднага отдръпва ръката си от ножа, когато види още по-опасно явление в организма на обществото? Защо тутакси препоръчва терапия с илюзии? Вярно, в случая не се борим с чревен израстък, а с цяла мрежа мирогледни и институционални метастази. Отписахме ли пациента, човечеството? Сложно е да се оперира? Нека се опитаме да преговаряме с тумора? Смешно и жалко.
Според мен АСТА и всичко останало не е корен, а симптом. Истинската болест се нарича "капитализъм" - и дори защитниците му виждат неефективността на този модел взаимоотношения, стряска ги разточителството и безчовечността им. Обаче и реформаторите се въртят в порочния кръг на безалтернативността.
Съпътстващият проблем, тясно свързан с основното заболяване, е "държава" - апарат за насилствено гарантиране на привилегиите на корпоративното малцинство, което се тупа в гърдите, че създава всички блага, а когато нещо не е наред, плюе по мързеливите си подчинени.
Между другото: капитализмът е започнал своя живот като държавен корпоративизъм - Ост-Индийските компании, английската и холандската - в началото на ХVІІ век. Какво се е променило оттогава досега? Нравът на хищника е същият, ако не и по-опасен.
Е, преговаряйте с него. Който оцелее, може би ще проумее, че тук е нужна не кръгла маса, а хайка. С пушки.
.
10 юни 2011
Ток, централи, сметки...
* Атомната електроцентрала “Белене” ще струва минимум 10 милиарда евро (колко точно - никой не може да каже). Проектна мощност – 2000 мегавата.
* Ядрен миниреактор “Тошиба”-4S, мощност 10 мегавата, срок на използване 30 години (в автоматичен режим на работа), безплатна доставка и монтаж.
€ 10 млрд = 500 мини-АЕЦ от типа на "Тошиба".
Изгодно? Зависи за кого...
------------------------------------
Какво плащаме сега, преди увеличението?
* на всеки 10,00 лв. консумация по електромер (при дневна тарифа от 0,08003 лв./кВтч и 0,03602 лв./кВтч нощна) ни начисляват отгоре:
0,48 лв. — добавка за зелена енергия
1,52 лв. — пренос по електропреносната мрежа
1,40 лв. — достъп до електропреносната мрежа
0,35 лв. — високоефективно комбинирано производство (?)
0,88 лв. — достъп до разпределителната мрежа
5,52 лв. — пренос по разпределителната мрежа
2,00 лв. — ДДС
разходите за зелена енергия са сред мотивите за вдигането на цените, освен дежурното "ами толкова струва токът в Европа".
Но излиза, че ние вече си ги плащаме тези "зелени" разходи...
Друго:
* у нас има 264 общини;
* Произведената електроенергия през 2008 година – 44,83 млрд квч, от нея е консумирана 29,9 млрд.
Износ на електроенергия през 2008 - 5,407 млрд квч, внос 3,097 млрд квч.
* през 2009-а е произведено 43 ТВтч, търговският износ на електрическа енергия е 5,1 ТВтч.
* данни за 2010-а не намерих.
* производството у нас е свито драстично, по-ниска консумация има и от транспорта.
------------------------------------
-------------------------------------
Изводи?
Направете си ги сами.
.
* Ядрен миниреактор “Тошиба”-4S, мощност 10 мегавата, срок на използване 30 години (в автоматичен режим на работа), безплатна доставка и монтаж.
€ 10 млрд = 500 мини-АЕЦ от типа на "Тошиба".
Изгодно? Зависи за кого...
------------------------------------
Какво плащаме сега, преди увеличението?
* на всеки 10,00 лв. консумация по електромер (при дневна тарифа от 0,08003 лв./кВтч и 0,03602 лв./кВтч нощна) ни начисляват отгоре:
0,48 лв. — добавка за зелена енергия
1,52 лв. — пренос по електропреносната мрежа
1,40 лв. — достъп до електропреносната мрежа
0,35 лв. — високоефективно комбинирано производство (?)
0,88 лв. — достъп до разпределителната мрежа
5,52 лв. — пренос по разпределителната мрежа
2,00 лв. — ДДС
разходите за зелена енергия са сред мотивите за вдигането на цените, освен дежурното "ами толкова струва токът в Европа".
Но излиза, че ние вече си ги плащаме тези "зелени" разходи...
Друго:
* у нас има 264 общини;
* Произведената електроенергия през 2008 година – 44,83 млрд квч, от нея е консумирана 29,9 млрд.
Износ на електроенергия през 2008 - 5,407 млрд квч, внос 3,097 млрд квч.
* през 2009-а е произведено 43 ТВтч, търговският износ на електрическа енергия е 5,1 ТВтч.
* данни за 2010-а не намерих.
* производството у нас е свито драстично, по-ниска консумация има и от транспорта.
------------------------------------
-------------------------------------
Изводи?
Направете си ги сами.
.
01 април 2010
Мисли от една книга
В своята “В защита на поезията” английският поет романтик Пърси Биши Шели твърди, че е една от свещените задачи на човека на изкуството е да “поглъща новите знания от науките и да ги усвоява за нуждите на човека, да ги оцветява с човешки страсти, да ги превръща в плътта и кръвта на човешката природа”.
Не са много поетите романтици, които са се втурнали да приемат предизвикателството на Шели и това може би донякъде обяснява сегашното печално състояние на нашата нация и нашата планета. Ако ние разполагахме с Байрон, Кийтс, Шели и техните френски, италиански и урду еквиваленти, които да тълкуват науката, научната грамотност на широката публика би била далеч по-висока от днешната. ...
Хората, които измерват научната грамотност, ни уверяват, че само един от трима души може да дефинира какво е молекула или да назове името на някой жив учен. ...
...
Но сериозно казано, тревогата за научната неграмотност е оправдана между другото и заради все по-засилващата се връзка между науката, техниката и общественото благоденствие. Освен това е много жалко да се изтърве този възглед за света, който се опитах да представя в тази книга. Макар и да е все още непълен, той се отличава с величественост, красота и очертаваща се простота. Както се изрази Яков Броновски:
“...Красотата, по думите на Коулридж, е единство в многообразието. Науката не е нищо друго освен търсене на единството в потресаващото разнообразие на природата – или по-точно в многообразието на нашия опит”.
цитат от девета глава на книгата “Частицата Бог” на физика и нобелов лауреат Леон Ледерман, издадена през 1993 (българското издание е от 1997 г. с преводач Кънчо Кожухаров)
.
Не са много поетите романтици, които са се втурнали да приемат предизвикателството на Шели и това може би донякъде обяснява сегашното печално състояние на нашата нация и нашата планета. Ако ние разполагахме с Байрон, Кийтс, Шели и техните френски, италиански и урду еквиваленти, които да тълкуват науката, научната грамотност на широката публика би била далеч по-висока от днешната. ...
Хората, които измерват научната грамотност, ни уверяват, че само един от трима души може да дефинира какво е молекула или да назове името на някой жив учен. ...
...
Но сериозно казано, тревогата за научната неграмотност е оправдана между другото и заради все по-засилващата се връзка между науката, техниката и общественото благоденствие. Освен това е много жалко да се изтърве този възглед за света, който се опитах да представя в тази книга. Макар и да е все още непълен, той се отличава с величественост, красота и очертаваща се простота. Както се изрази Яков Броновски:
“...Красотата, по думите на Коулридж, е единство в многообразието. Науката не е нищо друго освен търсене на единството в потресаващото разнообразие на природата – или по-точно в многообразието на нашия опит”.
цитат от девета глава на книгата “Частицата Бог” на физика и нобелов лауреат Леон Ледерман, издадена през 1993 (българското издание е от 1997 г. с преводач Кънчо Кожухаров)
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)