Мисли от една книга

В своята “В защита на поезията” английският поет романтик Пърси Биши Шели твърди, че е една от свещените задачи на човека на изкуството е да “поглъща новите знания от науките и да ги усвоява за нуждите на човека, да ги оцветява с човешки страсти, да ги превръща в плътта и кръвта на човешката природа”.
Не са много поетите романтици, които са се втурнали да приемат предизвикателството на Шели и това може би донякъде обяснява сегашното печално състояние на нашата нация и нашата планета. Ако ние разполагахме с Байрон, Кийтс, Шели и техните френски, италиански и урду еквиваленти, които да тълкуват науката, научната грамотност на широката публика би била далеч по-висока от днешната. ...
Хората, които измерват научната грамотност, ни уверяват, че само един от трима души може да дефинира какво е молекула или да назове името на някой жив учен. ...
...
Но сериозно казано, тревогата за научната неграмотност е оправдана между другото и заради все по-засилващата се връзка между науката, техниката и общественото благоденствие. Освен това е много жалко да се изтърве този възглед за света, който се опитах да представя в тази книга. Макар и да е все още непълен, той се отличава с величественост, красота и очертаваща се простота. Както се изрази Яков Броновски:
“...Красотата, по думите на Коулридж, е единство в многообразието. Науката не е нищо друго освен търсене на единството в потресаващото разнообразие на природата – или по-точно в многообразието на нашия опит”.

цитат от девета глава на книгата “Частицата Бог” на физика и нобелов лауреат Леон Ледерман, издадена през 1993 (българското издание е от 1997 г. с преводач Кънчо Кожухаров)

.