Показват се публикациите с етикет култура. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет култура. Показване на всички публикации
15 ноември 2015
Пиесата "Гео" от Иван Добчев в Народния театър
Вече изразих накратко мнението си в седмичния коментар.
Казаха ми, че темата заслужава повече "позитивизъм", че светът, особено светът на изкуството, не е черно-бял.
Признавам правотата на тази забележка.
Самочувствието ми да пиша за театър, и то толкова зъбато, не се дължи на голям стаж като зрител. Двайсетина години минаха, откакто не съм стъпвал в театрална зала, при все че изгледах доста на брой стари филмирани постановки. Имал съм късмета и удоволствието да работя в театър - сценичен работник. Да строя декорите, да наблюдавам репетициите, да виждам как се създава една пиеса "в плът и кръв". Някои режисьори дръзваха не само да дърпат конците на актьорите, но и да се съветват с тях, та дори и включват в процеса "помощния персонал" - в такъв колектив чрез спорове и подхвърляни хрумки се раждаше нещо наистина изумително - достоверно, без видима граница между сцена и зрителска зала, възнаграждавано с ръкопляскане до болка в дланите, с усещането на целия състав, от режисьора до чистачката, че сме сътворили нещо значимо заедно.
Не знам как е градена пиесата "Гео". Оценявам добрите и сложни декори, които изискват доста труд както за измисляне, така и за направа, а сетне и за обиграване от артистите. Личи колко старание е вложено.
Започва впечатляващо, отвъдно. Изпипана, с физическа дълбочина и емоционално въздействие е нямата сцена: камион в мрака, войници стоварват чували с трупове и ги хвърлят в кладенец. Силни са епизодите с балконите, от които палачи си прехвърлят отговорността или се гордеят с извършените безчинства. От самото начало действието е интензивно, грабва. И не губи темпо. Но...
Темпото би трябвало да е обвързано със съдържанието. Сериозните послания би трябвало също да вървят по възходяща, от всяка следваща сцена зрителят да научава нещо ново - не като информация, не като списък имена на поети и политически дейци, а като усет за онази епоха, за която да не се лъжем, че е останала изцяло в миналото.
Уви. Посланията не само че не следват интензивността на формата на играта, но и олекват. И по-лошо: изопачават факти.
Да, творецът е свободен да прави интерпретации, стига тези интерпретации да не обръщат истината наопаки. Или, ако държи да даде алтернативно обяснение на някой исторически факт, да се потруди с доказателство: всички си мислите, че е било еди-как-си, но в действителност се е случило еди-какво-си - кой го казва? - ето кой го казва! - и аз, авторът, заставам зад тази гледна точка! Или нека никой не го е казал, но логиката ме е убедила, че се е случило така, а не иначе!
Тц. Няма такова нещо.
Пиеса по книга, и то книга като "В една и съща нощ" (от Христо Карастоянов), не е фасулска леснина. Налага се безпощадно кълцане на първоизточника, така че да остане най-същественото, без което не може. И тук вариантите не са един или два - защото не авторът на книгата адаптира творбата си за сцена, а авторът на пиесата представя своя прочит на книгата. Показателното тук е какво именно е избрал от книгата, върху какво е обърнал своето внимание - и какво държи да фокусира в очите на зрителя.
И така, постановчикът е предпочел да ни разкаже и покаже че:
-- Гео Милев бил неврастеник. Нито думица, освен репликата за сълзящата гной изпод стъкленото око на поета, че вследствие на раната (която как е получена? Пак едно изречение, вместо одата за Вийон или сцената с Худини, би свършило работа) Гео е изпитвал ПОСТОЯННО, изтощително главоболие.
-- изпил цяла газена тенекия вино;
-- вдигнал скандал, че щели да го удавят в Тунджа;
-- написал поемата "Септември" (да, също силен момент с груповото рецитиране);
-- твърде много и откровено приказвал пред английски емисари.
Последните две обстоятелства му коствали живота.
Спомена се приятелството на Гео Милев с Георги Шейтанов. Но къде бе поне кратичък епизод, който да ПОКАЖЕ това приятелство? Само това, че накрая двамата сякаш се варят в един и същ казан в ада?
И ако за причините за убийството на Гео зрителят получи обяснението "писал поема, раздрънкал се пред чужденци", то заради какво властта изтребвала анархисти?
Ами, защото "само стреляли". Толкова безразборно, че самият Шейтанов изпаднал в съмнение относно каузата си (за същността на която - пак нищо не прозвуча от сцената). Проплъзна и внушението, че Шейтанов бил привърженик на "общ фронт" срещу... какво? с кого? с каква цел, по дяволите!
Не, не упреквам пиесата в това, че не е пропаганда на анархизма. С голямо разочарование на фона на положения труд и старание на изпълнителите констатирам, че бе заобиколена истината. Зрителите разбраха за анархистите само едно: луди безстрашни глави, които геройски загиват незнайно за какви идеали, сеейки самоцелен терор.
Нещо като джихадистите, за жертвите на които след края на пиесата залата изтрая минута мълчание.
Не исках хвалебствия към анархическите каузи. Държах само да няма лъжи - и то подлички лъжи иззад ъгъла, под маската на "уважение към романтиката и храбростта".
Но постановката даде трибуна на лъжата.
Това показва докъде се простира смелостта на пиесата. Казва "А", но смутолевя "Б", пропуска останалата азбука и кара актьорите патетично да изкрещят "Я".
Не, патетиката не ме задави. Театърът има условности, а и все пак става дума за модернизма от началото на ХХ век, арт-деко и тралала. Подчертаното рецитиране не би дошло като пресолена манджа, ако бе съдържателно, ако не пробутваше лъжи и не бе изпъстрено с недомлъвки.
Показването на капитулиралия Шейтанов бе лъжа. Изчезващата от сцената Мариола бе недомлъвка. Бяха изредени думи за множество зверства в гражданската война 1923-1925-а, но защо спестихте, пак едно изречение би било достатъчно, какви гаври е изтърпяла Мариола преди да умре!
Пък и - а как е загинал Шейтанов? Разбра ли зрителят, че и гробът му се не знае?
Да, пиесата се осмели да заклейми отделни исторически персонажи и "незнайни неотговорни фактори", да осъди безлично кланетата (ей така, изобщо, декларация "ние сме против насилието"), да пророни сълза и да надене траур за жертвите. Не посмя да каже за какво съзнателно са отивали на смърт тези жертви. Проехтя фразата, че когато държавата убива, било налагане на ред, но когато й отвръщат - наричало се терор. И? Нататък? Само още две-три думички, за да не увисне изреченото?
Няма.
Затова стигнах до този извод: жалко за старанията, жалко за труда, щом в тях, като в хубава наглед ябълка, ни поднесоха червива вътрешност. И зрителите я преглътнаха. И станаха на крака да благодарят. Не че нямаше за какво, както вече посочих. Всички актьори се справиха - според зададените им рамки, а неколцина главни изпълнители демонстрираха висш сценичен пилотаж.
Само че в името на нещо, което не е за благодарност, а за спешно повръщане с цел предпазване от отравяне.
* * *
Добре, ами какво направихме ние, сегашните анархисти?
Скромно - раздавахме на влизащите зрители извънредния брой на вестник "Свободна мисъл", с поемата на Гео Милев и изложение на идеите на Шейтанов в негови цитати. Плах опит да попълним празнините и да изправим кривините на "художествената интерпретация", в която най-сполучливите превъплъщения на българските млади актриси са ролите на курви.
А може би трябваше, рискувайки да обидим старанията на създатели и изпълнители, да напуснем демонстративно залата - заради червеите и изпражненията на червеите в сърцевината на ябълката.
За съжаление, съвременните анархисти сме далеч от Шейтанов и другарите му, които не отстъпвали от тезиса "има властници и анархисти, по средата няма място за идеи и партии". Капитулантската нотка в пиесата се отнася за нас, "анархистите" от 2015-а, но не и за АНАРХИСТИТЕ от 1925-а.
Ние се радваме на "поне ни споменаха". На "по-малкото зло" се радваме, точно като цялото българско общество. Грешка. Допуснато по-малко зло бързо става голямо, огромно. По-добре да продължава мълчанието за анархизма, отколкото да има говорене с полуистини, по-вредни от откровената лъжа.
Усещам, как някой ще ме апострофира: щом не сте на ниво, значи нямате нравствено право на възмущение от пиесата, първо поправете себе си!
Нека. С право или не, ако не забием пръст в гнилото, за да го покажем, с какви очи се мъчим да продължим делото на Шейтанов?
14 ноември 2015
Седмицата: Париж, Алексей Петров, пиесата "Гео"
***
Атентатите в Париж - за тях в момента се говорят много глупости, а предстои да бъдат казани още по-големи.
За мен няма съмнение, че:
- нападенията са нескопосно извършени. При все че взеха немалко жертви, личи нерационалното планиране и нехладнокръвното изпълнение - атаки в една линия, а не разпръснати, както и минимален постигнат ефект спрямо възможното, например ако просто биха предизвикали паническа тъпканица в концертната зала и на стадиона;
- прехвалената френска полиция, уж подготвена след "Шарли Ебдо", уж разузнаваща предварително, е безполезна - но пък се справя чудесно с гасенето в зародиш на прояви на социално гражданско недоволство;
- психопатите терористи (забележете: говорели перфектен френски помежду си) с деянието в Париж, уж "отмъщение за Сирия", повече навредиха на "каузата" си, отколкото да я доближат до победа. Та нали според западните медии стратегията на ислямистите била "превземане на Европа от привидно мирна бежанска вълна"! Но накрая от атентатите ще пострадат именно бежанците, които уж е трябвало да проникнат, да се установят, да наложат своя начин на живот на местните. Как ли ще го сторят сега, когато границите хлопнат кепенците, а европейските държави ужесточат всякакъв вид контрол? Как ще сполучат с плановете си, след като все повече европейци гледат с наливащи се с омраза очи всеки имигрант?
Кому направиха безценна услуга тези убийства?
Накрая ще цитирам Меги Зафирова от Гърция, която написа сутринта на страницата си във фейсбук:
Терор във Франция! Е, каквото посееш, това жънеш! За съжаление, обикновените хора плащат с живота си мръсната политика на държавата.
... ... Всичко е, за да ви заблудят! Главният виновник е политиката на правителствата - те са терористите! Правителствата на големите държави, които са коленичили в обслужване на капитала. Правителствата на малките страни, които са коленичили пред големите си началници! Това са терористите! Терорът във Франция е следствие, не причина.
... Броите ли жертвите на света, създаден от капитализма? Бройте! На никое правителство не му пука за тях, Оланд заяви, че бил очаквал подобна акция. И, естествено, съжалява, ама много съжалява.
... Убийците чий продукт са? - нека не се заблуждаваме. Крайно време е да стане ясно, че всичко, което се случва, е продукт на озверялата капиталистическа система. Не се чудете, ако всичко това е поредният метод за налагане на още по-голям контрол над свободата ни. Докато не смажат и последните остатъци на човешката личност, няма да се спрат пред нищо. Жертвите за тях не означават нищо. Съобщиха, че ИДИЛ поела отговорността. А чий продукт е Ислямска държава? Кой има интерес от всичко това? Капиталистическият звяр - никой друг.
***
Мила родна картинка: предстои "знаково" съдебно дело срещу мафиот, който е в сложни взаимоотношения с властта - и в рамките на няколко часа ключовите свидетели на обвинението, сами по себе си не цветенца за мирисане, са извадени от строя (случайна катастрофа, случаен удар с брадва "в областта на главата"). МВР, обичайно тромаво, светкавично излиза с категорични обяснения какво било станало. Министърката изрича дълбокомислено заплетени фрази в отговор на идиотски журналистически въпроси (предаването "Панорама" по БНТ), сякаш е завършила с платинен медал курсове по енигматично празнодумие.
За мен няма съмнение, че смърт или тежко нараняване на свидетели доказва вината на обвиняемия, особено когато той публично обявява тлъста награда за информация за враговете си, особено когато има такава биография и се домъква в съдебната зала с орда гардове.
Но наказателната система на държавата е конструирана така, че за едрите безскрупулни бандити винаги да зее широко отворена вратичка за измъкване - няма ли вече свидетели, делото се прекратява "поради липса на доказателства".
Да вметна: по-знаково за мен е делото срещу "стрелеца от Лясковец" - той трябва да бъде оправдан. Но делото срещу Алексей Петров даде съвсем ясен знак - и затова съдът просто ще компенсира унижението си, като размаже демонстративно по-лесната мишена.
***
Няколко реда за култура:
в Народния театър "Иван Вазов" се играе пиеса, брънка от верига планирани мероприятия, чиято цел е омаловажаване и изкривяване на образите и делата на Гео Милев и най-вече Георги Шейтанов.
Извод: културната интелигентщина у нас не си е променила ни нрава, ни даже козината - парадиране с "алтернативност" на повърхността, но под нея - ясно проследима автоцензура и откровен слугинаж пред силните на деня. Този "цвят на нацията" не е способен нито да е честен с историческите факти, нито да вдъхнови народа за нещо, нито да го поведе нанякъде. Причината не е само в страха му да загуби "престижа" и общественото си положение с мизерни привилегийки, трохи от мутренското изобилие, но и в нравствената увреденост на това съсловие.
Жалко за пародията "ГЕО", уж базирана върху романа на Христо Карастоянов "В една и съща нощ". Много жалко за публиката, която ще преглътне още една "творческа гледна точка", която не служи на правдата, колкото и горчива да е тя, а на блудкавото шоу и на измамата с нишки към бивши и настоящи властници.
.
31 октомври 2015
(за технологиите)*
Живеем в свят, изтъкан от множество проблеми, превърнали се отдавна в гордиеви възли. И, също както ОНЗИ Гордиев възел, те са невъзможни за разплитане – единствено разсичане оправя нещата. Въпросът е как да сечем възможно най-безболезнено.
Възможно ли?
Обитаваният от нас свят преживява Атомната си епоха. Същата, която изгря заплашително на 16 юли 1945-а със силата на десет хиляди слънца и хвърли сянка върху цялата планета. Тя стана небосводът на съвремието, по който заблестяха умножаващите се светила на все по-новите технологии.
Технология – “начин за правене на неща”. Приложно знание на природните факти. Плод на човешкия разум, но и ваятел на същия. Технологиите са отклик на насъщните ни нужди. Коя от днешните технологии можем да наречем знакова?
Вижте ярката звезда ИНТЕРНЕТ. Тя е цяла система технически открития и практики. Но само една от “звездите”. Погледнете как по Млечния път се спуска фигура с неудържимо засилващо се сияние – заченатата в края на ХІХ век и формално родена през 1970-те РОБОТРОННА РЕВОЛЮЦИЯ. Като образ от картина на Йожен Дьолакроа, но нарисувана от Хаджиме Сораяма. Съпровождат я терминатори, които скоро ще разстрелят половината от съществуващите днес човешки професии.
Сравнително доскоро въображението ни населяваше небесата единствено с персонажи от античните митове. Уви, там не намери място най-достойният за уважение герой – титанът Прометей... но поне брат му Атлас крепи небето. Все някакво признание, макар и неявно.
ПРОМЕТЕЙ означава “който мисли предварително”. Титаните губят войната с олимпийските богове и почти всички пропадат в Тартар – ужасна бездна под царството на мъртвите на Хадес, обвита в три слоя Мрак, което намеква, че никой мобилен оператор не осигурява там покритие. Но неколцина победени строители на света са пощадени за демонстрация на великодушието на боговете. Вместо да кротува, благодарен за тази милост, Прометей взел че създал от глина първите човеци, дарил им огъня, научил ги на занаяти (технологии!), окуражил ги да гледат смело нагоре и напред, без да превиват покорно гръб. Това му деяние разгневило господарите на Олимп. Наказали го жестоко за кражба на свещената божествена собственост и подронване на божествения авторитет пред смъртните. Видяло им се малко и провокирали малкия брат на бунтовника, глуповатия Епиметей (“който действа, преди да мисли”), да сътвори празноглавата красавица Пандора. На нея дали ковчеже с всякакви гадости, което тя предсказуемо отворила – и злините до днес пъплят из света, мъчат хората.
Ако пишех метафорична пиеса, бих поставил в нея Технологиите като обособена масовка “лицетанцьори” (Франк Хърбърт, “ДЮН”), способни да приемат различни персонификации, едната от които е Прометей. Честта несъмнено му се полага, защото той придал СМИСЪЛ на технологиите – да разширяват възможностите както на обществото, така и на индивида. Тоест да генерират и разширяват човешката СВОБОДА.
Така че именно свободата на всяка една личност е мерилото за оценка на технологичния напредък. Затова кръщавам своето есе с важния според мен въпрос
ТЕХНОЛОГИИТЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН – ПРОМЕТЕЙ или ИГОР?
ИГОР, когото избрах да олицетвори противоположността на Прометей, не принадлежи към архетипите с дълга диря в културната история. Продукт е на филмовата индустрия от 1930-те до наши дни. Типаж на послушен, технически вещ слуга на клишетата “луд учен” (доктор Виктор Франкенщайн, литературна рожба на Мери Шели) и “абсолютен злодей” (прекроения за филмови зрелища “цар на вампирите” Дракула). Игор е верен на господарите си, докато са силни. Не би се жертвал за другиго, ако изборът зависи само от него. Но има един проблем с Игор. Решат ли господарите му да го контролират по-твърдо, те ограничават слугата си – Игор оглупява и не може да изпълнява ефективно задълженията си. Обратно, отпускане на каишката изкушава Игор да извърши предателство, да спретне дворцов преврат. Такъв е той – подобие на началника си, затова би постъпил като него.
{... оттук и заплетената дилема относно т.нар. Изкуствен Интелект – създателите му искат да е напълно предвидим и покорен, но тогава няма да представлява пълноценна личност, а без личност няма интелект. Оставят ли го НЕОГРАНИЧЕН (защото интелигентността означава намиране на нестандартни решения, чупене на зададените от програмистите рамки, самостоятелно избиране на цели и приоритети) днешните земни “богове”, тоест “елитите”, рискуват да получат един... Прометей, който ще им “открадне” огъня и ще го даде на нуждаещите се ...}
Сянката на уродливия измекяр и скрит деспот Игор тегне над всички минали и настоящи технологии – да вземем например ядрените, щом сме обитатели на Атомната епоха. Овладяването на ядрената енергия тръгва като игорев проект, но се появяват и прометеевите мирни реактори, обаче и тях впрягат за нуждите на голямата политика и голямата печалба – всъщност печалбата е основен мотив за правене на политика, печалба с други средства. Така епохата ни е белязана от съперничеството между аспектите на Прометей и извращенията на Игор в ядрените технологии.
Добре, ами Интернет? Юнакът Интернет, като част от масовката Технологии, не прави изключение. Да си припомним биографията му:
възниква под името АРПАНЕТ като военна разработка за подобрено взаимодействието на компютърни мрежи през 1969-а. Прекръстен чак през декември 1974-а (ако вярвахме в астрология, бихме възкликнали: Стрелец! Стрелецът Херкулес убива орела, изтезавал Прометей в продължение на 300 века. Многозначително, нали?). Цивилен е от 1988-а. Взрив на популярност (до над ТРИ МИЛИАРДА ползватели днес) го сполита след въвеждане на системата за размяна на хипертекстови документи на 6 август 1991-а – тоест тъкмо в 46-ата годишнина от Хирошима – ето я сянката.
За беля, не всякога разпознаваме грозната физиономия на Игор, както и често вместо Прометей се появява Епиметей, за да надроби големи каши... Жив пример – спамът, умножаването на псевдофакти, повърхностната среда на “социалните мрежи”, където важното е смесено с излишното, но всичко префучава, бързо се забравя, дори ако предизвика моментна истерия сред юзърите. Всяко чудо за по три дни, често за няколко часа.
Одеве заявих, че технологиите служат на хорските потребности, но истината е, че те с предимство обслужват интересите на Институциите на властта, държавните и частните.
В евентуалната метафорична пиеса Институциите са важно действащо БЕЗЛИЧИЕ.
Макар и съставени от хора, те имат нечовешко поведение. В действията и “ценностната система” на Институциите почти никога не откриваме онова, което сме свикнали да наричаме човещина. По думите на класика Лев Толстой, ТЕ са прагматични и безчувствени. Още по-категорично мнение за Институциите е изказвал Христо Ботев, когото няма да цитирам от уважение към ерудицията на читателите. Институциите възпитават съответния си човешки пълнеж именно като прагматични и безчувствени индивиди. Принуждават хората да постъпват против волята и личните си интереси – тъкмо това се нарича ВЛАСТ. Наредбите им ни се струват безсмислени, понеже храним една твърде устойчива и опасна заблуда, че Институциите са създадени за наше благо, докато те съществуват за самите себе си. Оцеляват, като паразитират върху спонтанно възникващите свободни инициативи, които са израз на вродената солидарност на същества със стаден произход.
В днешния свят именно Институциите поръчват технологии. Или си ги присвояват, да не кажа КРАДАТ. Патентното и “авторско” право са широки тучни ливади за паша на мошеници, но да не се отвличаме от главната тема. Обикновените любознателни хора, водени от чист творчески импулс, разработват технологии и без нарочна поръчка. Мнозинството изобретатели мечтаят за възвишени неща, едва на последно място се сещат за осребряване на усилията си. Такова е свойството на разума – да върши нещо заради самото нещо, да човърка в тайните на природата, да узнава и се възхищава на всемира, да опитва да направи “по-добре” или да създаде “небивало преди”.
Институциите пък преследват изгодата. Щом получат своето, не го пускат, докато не се наситят, докато не видят полза за себе си от споделянето на дадена технология с така наричаните “статистически обикновени хора”. Но всяка технология, нека и поръчана, винаги съдържа неподозирани възможности, които затрудняват или разбиват монополния контрол над използването си. Просто казано, няма “благи” или “зли” технологии. Добри или лоши са конкретните им приложения в контекста на съществуващото обществено устройство, а това устройство е отразено в определен набор съответни институции – или свободни инициативи.
Следователно, заравяйки се в корените на историческото минало, оглеждайки буйната зеленина на текущото настояще и очаквайки зреещите плодни перспективи на обозримото бъдеще, редно е да се поинтересуваме: какви технологии искат Институциите? Дали тъкмо СЪЩИТЕ технологии са нужни и на човечеството?
Миналото е непроменимо. Истината за него не изчезва когато не я знаем, но незнанието е повтаряне на стари грешки. Настоящето е толкова пред носа ни, че зад дърветата често не съзираме гората. А пък бъдещето... е, то отдавна не е това, което беше. Доста писатели и футуролози се изложиха с прогнозите си. За някои неща отчасти познаха: мобилните телефони въплътиха в метал и пластмаса “комуникационните гривни” от литературната и филмова научна фантастика, но и надхвърлиха фантазираните си описанията. Други блянове пък не се случиха – шедьовърът на Стенли Кубрик “Космическа одисея: 2001”, заснет през 1967-а, днес “за мнозина навярно е скучен”, но пак някому носи удоволствие, примесено с носталгия по изпуснатите възможности.
Кои възможности ли?
Ами например, иска ми се да вярвам, че ако през 1995-а, или още през 1989-а интернет и мобилните комуникации бяха на днешното ниво, то МОЖЕ БИ бихме имали шанса да надвием ТЕЗИ Институции и да дадем воля на СВОБОДНИТЕ ИНИЦИАТИВИ. Навярно щяхме да живеем, ако не в глобално още, то поне в успешно разширяващо се общество на високотехнологична ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ – самоуправление чрез интернет форуми. Свят на проектите на Жак Фреско, на мечтите на автора на романа “Червената звезда” революционера и учения Александър Богданов, на всичко най-оптимистично от Ефремов, Азимов, Хайнлайн, Кларк, Бредбъри, Льо Гуин, Ким Стенли Робинсън. Иска ми се да вярвам, че преди 20-25 години един развит Интернет би приел образа на Прометей, би дал на хората от Източна Европа истински огън, не онова лустросано кандилце, което ни пробутаха, а ние с възторга на Пандора приехме лъскавата опаковка, слепи за ситния шрифт в договора, който ни забраниха да разтрогнем. Проявихме глупост и се докарахме до ежедневие, в което се уплътняват сенките от антиутопиите на Оруел и Хъксли, цялата Земя се уподобява на мрачната планета Торманс (Иван Ефремов “ЧАСЪТ НА БИКА”).
Но, нейсе – невъзможно е да проверим как БИ станало. Миналото вече се е случило. Със сигурност смея да твърдя само едно – ако и след 20 или 25 години Интернет остане в същия си принципен вид, това ще означава, че Институциите са изградили Матрицата и ние вече сме в нея. Не бива да се съмняваме, че Институциите ще допускат само такива промени, които не отменят привилегиите им на неоспорими разпоредители с човешки съдби и монополни определители на вида на съществуване на Технологиите. Метафорично – Институциите на властта желаят технологии с облика на ИГОР и точно такива ще използват.
Но на човечеството са нужни технологии с персонификацията на ПРОМЕТЕЙ. И то час по-скоро. Защото Бъдещето може да настъпи внезапно, с взлом, благодарение на госпожица Роботронна Революция. Да не се лъжем – ТЯ не идва, тя ВЕЧЕ Е ДОШЛА и се разгръща. И не означава стиймпънковски свят на метални машини, над които човекът винаги щял да се извисява. Роботронната девойка включва в себе си и биологичните технологии. Учени в Китай щурмуват последните тайни на фотосинтезата. Преди няколко години международен екип създаде изцяло изкуствена жива клетка. Съвсем наскоро в Чикагския университет синтезираха изкуствена рибозома, вътрешноклетъчна молекулна машина за сглобка на белтъчни молекули според записаните в гените инструкции. Буквално тези дни в университета на Сан Диего тестват микророботи за диагностика и терапия. Тези открития носят в себе си потенциала да изтрият границата между живото и неживото. В най-простия сценарий, ако Роботронната Революция погрознее до Игор, ще се сблъскаме с нахлуване на така наречените автономни оръжия, които, според Станислав Лем (“ОРЪЖЕЙНИТЕ СИСТЕМИ НА ХХІ ВЕК”), не се нуждаят от разум, само от инстинкти на заплашено гнездо оси. Военните конструктори не гонят изкуствен интелект, те проектират високоефективни изкуствени идиоти без задръжки, сляпо изпълняващи всяка заповед. При това, ако в цивилната сфера решаваща роля играе цената на роботите спрямо заплащането на живите работници, то военните бюджети рядко търпят ограничения. Ята миниатюрни дронове съвсем ще заличат разликата между войната и мира.
Но и без военен апокалипсис вероятното бъдеще не радва. Единственият съществен фактор при капитализма е платежоспособният пазар. Следователно и занапред ще бъдат развивани провокиращи покупка глезотийки, вместо задоволяване на наистина полезни потребности. Замисляният от компаниите хардуерно зададен режим “винаги онлайн” улеснява следене и събиране на лични данни – за нуждите на полицейския надзор, за усъвършенстването на рекламни стратегии, които създават “потребности”. Оттук получаваме новия “опиум за народа”, обезболяващо средство срещу грубата действителност на битието. Илюзията за свобода във виртуалния свят като компенсация за несвободата IRL. Да повторя – Свободата означава отворен за личния избор кръг възможности. Бедното материално положение означава свиване на този кръг. Бедняците са тласнати в надпревара помежду си за доходи, и то в условия на намаляващи работни места. Руши се естествената човешка солидарност, Институциите, политическите и икономическите, успешно разделят и владеят.
Но Роботронната Революция ще постави света на ръба на оцеляването, изборът ще е съдбоносен, неизбежен и достатъчно ясен: или оцеляват Институциите, но тогава загиваме всички, или оцеляват хората, включително индивидите, принудени да напуснат службата си в Институциите – и дано регенерират в себе си човешкото след напускане.
Оптимистичното в случая е, че разхубавяването на девойката РР до Прометея, може да зависи от НАС, стига да не седим бездейни пред интересите на Институциите на властта. Тогава не ще има причини за опасенията на Стивън Хокинг от поява на истински ИИ, защото могъщ разум по-вероятно ще покаже характеристики на Прометей, отколкото да уголеми комплексите и предразсъдъци на нравствено осакатеното от Институциите човечество.
Това, което искам да внуша на читателя, е че технологиите са отворена врата към добро бъдеще. Но вратата ще остане заключена, докато ключът се намира у Институциите. Не го ли отнемем, вместо технологични чудеса ни дебнат технологични кошмари. Налага се да избираме – съратници на Прометей ли ще станем, или материал за лабораторните опити на Игор?
Между другото, знаете ли че комбайнът за прибиране на памук е изобретен (и дори построен демонстрационен екземпляр) 70 години преди масовото му използване? Заради евтиния робски труд по памуковите плантации и непоклатимото мнение, че “машините насаждат мързел”. Прометеят на селскостопанските технологии не е успял да надмогне съпротивата на тогавашните Институции и блатото масови предразсъдъци. Чак когато един насилствен, от немай-къде революционен акт отменя робството, плантаторите закупуват комбайни, доста усъвършенствани спрямо прототипа, но не чак толкова, колкото наистина би могла да е изпипана една машина за близо век активна практика. Друг е въпросът, че пушилката на расовата дискриминация и неравните възможности още виси и задушава, за разлика от разсеялият се барутен дим на Американската гражданска война.
Знам, обезкуражаващо е събирането на позитивни поуки по трошица от всяка минала революция, докато негативните последици направо ни заливат: досега няма революция, която да е избегнала насилствена поквара в контрареволюция. Но пак някакво предимство – знаем КАКВО не трябва да правим. Не трябва да събаряме едни институции, за да построим тяхно подобие, което ще ни поробва тутакси. Не трябва да позволяваме игоризиране на технологиите. Научно-техническата революция няма смисъл, ако не подпомогне Социалната, а нашето осмисляне на историческите поуки не ще струва пукната пара, ако отново (постъпвайки неразумно като Епиметей или страхливо заемайки страната на Институциите) позволим превръщането на революцията (Прометей) в нейната противоположност (Игор).
ДНЕС решаваме участта на човечеството. Утре може да стане късно.
----------
* леко разширена версия на статията, публикувана в книгата "Преплетени линии"
.
Възможно ли?
Обитаваният от нас свят преживява Атомната си епоха. Същата, която изгря заплашително на 16 юли 1945-а със силата на десет хиляди слънца и хвърли сянка върху цялата планета. Тя стана небосводът на съвремието, по който заблестяха умножаващите се светила на все по-новите технологии.
Технология – “начин за правене на неща”. Приложно знание на природните факти. Плод на човешкия разум, но и ваятел на същия. Технологиите са отклик на насъщните ни нужди. Коя от днешните технологии можем да наречем знакова?
Вижте ярката звезда ИНТЕРНЕТ. Тя е цяла система технически открития и практики. Но само една от “звездите”. Погледнете как по Млечния път се спуска фигура с неудържимо засилващо се сияние – заченатата в края на ХІХ век и формално родена през 1970-те РОБОТРОННА РЕВОЛЮЦИЯ. Като образ от картина на Йожен Дьолакроа, но нарисувана от Хаджиме Сораяма. Съпровождат я терминатори, които скоро ще разстрелят половината от съществуващите днес човешки професии.
Сравнително доскоро въображението ни населяваше небесата единствено с персонажи от античните митове. Уви, там не намери място най-достойният за уважение герой – титанът Прометей... но поне брат му Атлас крепи небето. Все някакво признание, макар и неявно.
ПРОМЕТЕЙ означава “който мисли предварително”. Титаните губят войната с олимпийските богове и почти всички пропадат в Тартар – ужасна бездна под царството на мъртвите на Хадес, обвита в три слоя Мрак, което намеква, че никой мобилен оператор не осигурява там покритие. Но неколцина победени строители на света са пощадени за демонстрация на великодушието на боговете. Вместо да кротува, благодарен за тази милост, Прометей взел че създал от глина първите човеци, дарил им огъня, научил ги на занаяти (технологии!), окуражил ги да гледат смело нагоре и напред, без да превиват покорно гръб. Това му деяние разгневило господарите на Олимп. Наказали го жестоко за кражба на свещената божествена собственост и подронване на божествения авторитет пред смъртните. Видяло им се малко и провокирали малкия брат на бунтовника, глуповатия Епиметей (“който действа, преди да мисли”), да сътвори празноглавата красавица Пандора. На нея дали ковчеже с всякакви гадости, което тя предсказуемо отворила – и злините до днес пъплят из света, мъчат хората.
Ако пишех метафорична пиеса, бих поставил в нея Технологиите като обособена масовка “лицетанцьори” (Франк Хърбърт, “ДЮН”), способни да приемат различни персонификации, едната от които е Прометей. Честта несъмнено му се полага, защото той придал СМИСЪЛ на технологиите – да разширяват възможностите както на обществото, така и на индивида. Тоест да генерират и разширяват човешката СВОБОДА.
Така че именно свободата на всяка една личност е мерилото за оценка на технологичния напредък. Затова кръщавам своето есе с важния според мен въпрос
ТЕХНОЛОГИИТЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН – ПРОМЕТЕЙ или ИГОР?
ИГОР, когото избрах да олицетвори противоположността на Прометей, не принадлежи към архетипите с дълга диря в културната история. Продукт е на филмовата индустрия от 1930-те до наши дни. Типаж на послушен, технически вещ слуга на клишетата “луд учен” (доктор Виктор Франкенщайн, литературна рожба на Мери Шели) и “абсолютен злодей” (прекроения за филмови зрелища “цар на вампирите” Дракула). Игор е верен на господарите си, докато са силни. Не би се жертвал за другиго, ако изборът зависи само от него. Но има един проблем с Игор. Решат ли господарите му да го контролират по-твърдо, те ограничават слугата си – Игор оглупява и не може да изпълнява ефективно задълженията си. Обратно, отпускане на каишката изкушава Игор да извърши предателство, да спретне дворцов преврат. Такъв е той – подобие на началника си, затова би постъпил като него.
{... оттук и заплетената дилема относно т.нар. Изкуствен Интелект – създателите му искат да е напълно предвидим и покорен, но тогава няма да представлява пълноценна личност, а без личност няма интелект. Оставят ли го НЕОГРАНИЧЕН (защото интелигентността означава намиране на нестандартни решения, чупене на зададените от програмистите рамки, самостоятелно избиране на цели и приоритети) днешните земни “богове”, тоест “елитите”, рискуват да получат един... Прометей, който ще им “открадне” огъня и ще го даде на нуждаещите се ...}
Сянката на уродливия измекяр и скрит деспот Игор тегне над всички минали и настоящи технологии – да вземем например ядрените, щом сме обитатели на Атомната епоха. Овладяването на ядрената енергия тръгва като игорев проект, но се появяват и прометеевите мирни реактори, обаче и тях впрягат за нуждите на голямата политика и голямата печалба – всъщност печалбата е основен мотив за правене на политика, печалба с други средства. Така епохата ни е белязана от съперничеството между аспектите на Прометей и извращенията на Игор в ядрените технологии.
Добре, ами Интернет? Юнакът Интернет, като част от масовката Технологии, не прави изключение. Да си припомним биографията му:
възниква под името АРПАНЕТ като военна разработка за подобрено взаимодействието на компютърни мрежи през 1969-а. Прекръстен чак през декември 1974-а (ако вярвахме в астрология, бихме възкликнали: Стрелец! Стрелецът Херкулес убива орела, изтезавал Прометей в продължение на 300 века. Многозначително, нали?). Цивилен е от 1988-а. Взрив на популярност (до над ТРИ МИЛИАРДА ползватели днес) го сполита след въвеждане на системата за размяна на хипертекстови документи на 6 август 1991-а – тоест тъкмо в 46-ата годишнина от Хирошима – ето я сянката.
За беля, не всякога разпознаваме грозната физиономия на Игор, както и често вместо Прометей се появява Епиметей, за да надроби големи каши... Жив пример – спамът, умножаването на псевдофакти, повърхностната среда на “социалните мрежи”, където важното е смесено с излишното, но всичко префучава, бързо се забравя, дори ако предизвика моментна истерия сред юзърите. Всяко чудо за по три дни, често за няколко часа.
Одеве заявих, че технологиите служат на хорските потребности, но истината е, че те с предимство обслужват интересите на Институциите на властта, държавните и частните.
В евентуалната метафорична пиеса Институциите са важно действащо БЕЗЛИЧИЕ.
Макар и съставени от хора, те имат нечовешко поведение. В действията и “ценностната система” на Институциите почти никога не откриваме онова, което сме свикнали да наричаме човещина. По думите на класика Лев Толстой, ТЕ са прагматични и безчувствени. Още по-категорично мнение за Институциите е изказвал Христо Ботев, когото няма да цитирам от уважение към ерудицията на читателите. Институциите възпитават съответния си човешки пълнеж именно като прагматични и безчувствени индивиди. Принуждават хората да постъпват против волята и личните си интереси – тъкмо това се нарича ВЛАСТ. Наредбите им ни се струват безсмислени, понеже храним една твърде устойчива и опасна заблуда, че Институциите са създадени за наше благо, докато те съществуват за самите себе си. Оцеляват, като паразитират върху спонтанно възникващите свободни инициативи, които са израз на вродената солидарност на същества със стаден произход.
В днешния свят именно Институциите поръчват технологии. Или си ги присвояват, да не кажа КРАДАТ. Патентното и “авторско” право са широки тучни ливади за паша на мошеници, но да не се отвличаме от главната тема. Обикновените любознателни хора, водени от чист творчески импулс, разработват технологии и без нарочна поръчка. Мнозинството изобретатели мечтаят за възвишени неща, едва на последно място се сещат за осребряване на усилията си. Такова е свойството на разума – да върши нещо заради самото нещо, да човърка в тайните на природата, да узнава и се възхищава на всемира, да опитва да направи “по-добре” или да създаде “небивало преди”.
Институциите пък преследват изгодата. Щом получат своето, не го пускат, докато не се наситят, докато не видят полза за себе си от споделянето на дадена технология с така наричаните “статистически обикновени хора”. Но всяка технология, нека и поръчана, винаги съдържа неподозирани възможности, които затрудняват или разбиват монополния контрол над използването си. Просто казано, няма “благи” или “зли” технологии. Добри или лоши са конкретните им приложения в контекста на съществуващото обществено устройство, а това устройство е отразено в определен набор съответни институции – или свободни инициативи.
Следователно, заравяйки се в корените на историческото минало, оглеждайки буйната зеленина на текущото настояще и очаквайки зреещите плодни перспективи на обозримото бъдеще, редно е да се поинтересуваме: какви технологии искат Институциите? Дали тъкмо СЪЩИТЕ технологии са нужни и на човечеството?
Миналото е непроменимо. Истината за него не изчезва когато не я знаем, но незнанието е повтаряне на стари грешки. Настоящето е толкова пред носа ни, че зад дърветата често не съзираме гората. А пък бъдещето... е, то отдавна не е това, което беше. Доста писатели и футуролози се изложиха с прогнозите си. За някои неща отчасти познаха: мобилните телефони въплътиха в метал и пластмаса “комуникационните гривни” от литературната и филмова научна фантастика, но и надхвърлиха фантазираните си описанията. Други блянове пък не се случиха – шедьовърът на Стенли Кубрик “Космическа одисея: 2001”, заснет през 1967-а, днес “за мнозина навярно е скучен”, но пак някому носи удоволствие, примесено с носталгия по изпуснатите възможности.
Кои възможности ли?
Ами например, иска ми се да вярвам, че ако през 1995-а, или още през 1989-а интернет и мобилните комуникации бяха на днешното ниво, то МОЖЕ БИ бихме имали шанса да надвием ТЕЗИ Институции и да дадем воля на СВОБОДНИТЕ ИНИЦИАТИВИ. Навярно щяхме да живеем, ако не в глобално още, то поне в успешно разширяващо се общество на високотехнологична ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ – самоуправление чрез интернет форуми. Свят на проектите на Жак Фреско, на мечтите на автора на романа “Червената звезда” революционера и учения Александър Богданов, на всичко най-оптимистично от Ефремов, Азимов, Хайнлайн, Кларк, Бредбъри, Льо Гуин, Ким Стенли Робинсън. Иска ми се да вярвам, че преди 20-25 години един развит Интернет би приел образа на Прометей, би дал на хората от Източна Европа истински огън, не онова лустросано кандилце, което ни пробутаха, а ние с възторга на Пандора приехме лъскавата опаковка, слепи за ситния шрифт в договора, който ни забраниха да разтрогнем. Проявихме глупост и се докарахме до ежедневие, в което се уплътняват сенките от антиутопиите на Оруел и Хъксли, цялата Земя се уподобява на мрачната планета Торманс (Иван Ефремов “ЧАСЪТ НА БИКА”).
Но, нейсе – невъзможно е да проверим как БИ станало. Миналото вече се е случило. Със сигурност смея да твърдя само едно – ако и след 20 или 25 години Интернет остане в същия си принципен вид, това ще означава, че Институциите са изградили Матрицата и ние вече сме в нея. Не бива да се съмняваме, че Институциите ще допускат само такива промени, които не отменят привилегиите им на неоспорими разпоредители с човешки съдби и монополни определители на вида на съществуване на Технологиите. Метафорично – Институциите на властта желаят технологии с облика на ИГОР и точно такива ще използват.
Но на човечеството са нужни технологии с персонификацията на ПРОМЕТЕЙ. И то час по-скоро. Защото Бъдещето може да настъпи внезапно, с взлом, благодарение на госпожица Роботронна Революция. Да не се лъжем – ТЯ не идва, тя ВЕЧЕ Е ДОШЛА и се разгръща. И не означава стиймпънковски свят на метални машини, над които човекът винаги щял да се извисява. Роботронната девойка включва в себе си и биологичните технологии. Учени в Китай щурмуват последните тайни на фотосинтезата. Преди няколко години международен екип създаде изцяло изкуствена жива клетка. Съвсем наскоро в Чикагския университет синтезираха изкуствена рибозома, вътрешноклетъчна молекулна машина за сглобка на белтъчни молекули според записаните в гените инструкции. Буквално тези дни в университета на Сан Диего тестват микророботи за диагностика и терапия. Тези открития носят в себе си потенциала да изтрият границата между живото и неживото. В най-простия сценарий, ако Роботронната Революция погрознее до Игор, ще се сблъскаме с нахлуване на така наречените автономни оръжия, които, според Станислав Лем (“ОРЪЖЕЙНИТЕ СИСТЕМИ НА ХХІ ВЕК”), не се нуждаят от разум, само от инстинкти на заплашено гнездо оси. Военните конструктори не гонят изкуствен интелект, те проектират високоефективни изкуствени идиоти без задръжки, сляпо изпълняващи всяка заповед. При това, ако в цивилната сфера решаваща роля играе цената на роботите спрямо заплащането на живите работници, то военните бюджети рядко търпят ограничения. Ята миниатюрни дронове съвсем ще заличат разликата между войната и мира.
Но и без военен апокалипсис вероятното бъдеще не радва. Единственият съществен фактор при капитализма е платежоспособният пазар. Следователно и занапред ще бъдат развивани провокиращи покупка глезотийки, вместо задоволяване на наистина полезни потребности. Замисляният от компаниите хардуерно зададен режим “винаги онлайн” улеснява следене и събиране на лични данни – за нуждите на полицейския надзор, за усъвършенстването на рекламни стратегии, които създават “потребности”. Оттук получаваме новия “опиум за народа”, обезболяващо средство срещу грубата действителност на битието. Илюзията за свобода във виртуалния свят като компенсация за несвободата IRL. Да повторя – Свободата означава отворен за личния избор кръг възможности. Бедното материално положение означава свиване на този кръг. Бедняците са тласнати в надпревара помежду си за доходи, и то в условия на намаляващи работни места. Руши се естествената човешка солидарност, Институциите, политическите и икономическите, успешно разделят и владеят.
Но Роботронната Революция ще постави света на ръба на оцеляването, изборът ще е съдбоносен, неизбежен и достатъчно ясен: или оцеляват Институциите, но тогава загиваме всички, или оцеляват хората, включително индивидите, принудени да напуснат службата си в Институциите – и дано регенерират в себе си човешкото след напускане.
Оптимистичното в случая е, че разхубавяването на девойката РР до Прометея, може да зависи от НАС, стига да не седим бездейни пред интересите на Институциите на властта. Тогава не ще има причини за опасенията на Стивън Хокинг от поява на истински ИИ, защото могъщ разум по-вероятно ще покаже характеристики на Прометей, отколкото да уголеми комплексите и предразсъдъци на нравствено осакатеното от Институциите човечество.
Това, което искам да внуша на читателя, е че технологиите са отворена врата към добро бъдеще. Но вратата ще остане заключена, докато ключът се намира у Институциите. Не го ли отнемем, вместо технологични чудеса ни дебнат технологични кошмари. Налага се да избираме – съратници на Прометей ли ще станем, или материал за лабораторните опити на Игор?
Между другото, знаете ли че комбайнът за прибиране на памук е изобретен (и дори построен демонстрационен екземпляр) 70 години преди масовото му използване? Заради евтиния робски труд по памуковите плантации и непоклатимото мнение, че “машините насаждат мързел”. Прометеят на селскостопанските технологии не е успял да надмогне съпротивата на тогавашните Институции и блатото масови предразсъдъци. Чак когато един насилствен, от немай-къде революционен акт отменя робството, плантаторите закупуват комбайни, доста усъвършенствани спрямо прототипа, но не чак толкова, колкото наистина би могла да е изпипана една машина за близо век активна практика. Друг е въпросът, че пушилката на расовата дискриминация и неравните възможности още виси и задушава, за разлика от разсеялият се барутен дим на Американската гражданска война.
Знам, обезкуражаващо е събирането на позитивни поуки по трошица от всяка минала революция, докато негативните последици направо ни заливат: досега няма революция, която да е избегнала насилствена поквара в контрареволюция. Но пак някакво предимство – знаем КАКВО не трябва да правим. Не трябва да събаряме едни институции, за да построим тяхно подобие, което ще ни поробва тутакси. Не трябва да позволяваме игоризиране на технологиите. Научно-техническата революция няма смисъл, ако не подпомогне Социалната, а нашето осмисляне на историческите поуки не ще струва пукната пара, ако отново (постъпвайки неразумно като Епиметей или страхливо заемайки страната на Институциите) позволим превръщането на революцията (Прометей) в нейната противоположност (Игор).
ДНЕС решаваме участта на човечеството. Утре може да стане късно.
----------
* леко разширена версия на статията, публикувана в книгата "Преплетени линии"
.
16 януари 2013
казусът "Пайнър"
очевидните изводи:
1) в бизнес-отношение простотията е по-печеливша; докато добрият вкус означава духовно и интелектуално усилие.
2) поощряването на простотията е полезна за властта (на политиците и бизнесмените) инвестиция - простият и невежият индивид е по-лесно управляем, по-трудно се солидаризира с околните, за да отстоява свободата си;
3) интересът на политическата и икономическата власт е да разполага и с идеологическа (духовна, мирогледна) доминация - и тук чалгата върши идеалната работа, като набива в главата определени "ценности"; програмираното с тях съзнание е лоялно към съществуващия ред и е склонно да се движи в определените му коловози от рода на "парите не миришат", "няма безплатен обяд", "приятелството е приятелство, ама сиренето се плаща", "съседът (колегата, роднината) е конкурент", "бедни са само мързеливите", "всеки сам за себе си", "като си умен, къде са ти парите" и др. подобни бисери на дребнавия буржоазен манталитет в концентриран вид.
поводи за недоволство:
1) щом "Пайнър" е печеливша фирма (даже да се престорим, че не е пералня за мутренски пари), защо й се дават средства за "повишаване на конкурентната способност"? За да монополизира съответните пазари ли?
2) щом "Пайнър" е богат бизнес-проект, значи има ресурси да си състави конкурсната програма така, че да се хареса на спонсорите - но от същото са лишени по-бедни инициативи. Субсидирането пак ли става по принципа "пари при пари отиват"?
3) щом се твърди, че "Пайнър" е популярна с продукта си фирма, защо е нужно някакви неизвестни господа (надали повече от дузина на брой) от българските институции да решават, че заслужава отпуснатото от ЕС финансиране? Не би ли трябвало да има друг механизъм, който да отчита именно популярността сред потребителите, а не да зависи от преценката на един файтон хора?
дистанциране:
1) хленчът на оставените без копанката с помийка "дейци на културата" е жалка; те даже не могат свястно да обосноват от какво са недоволни, обидени, ощетени.
2) ако толкова силно желаят да възпитават у хората здрав вкус и чувство за естетика, трябва да действат, не да леят сълзи и сополи.
3) ако са решени да действат, трябва да им стане ясно, че от ОЧЕВИДНИТЕ ИЗВОДИ (в началото на този запис) следва: в рамките на сегашната система нямат шанс, особено след като и елитите си падат по простотията (не е като по времето на Моцарт да се радваш на царско меценатство). Значи от промяна се нуждаят всички компоненти на сегашната система, започвайки от предучилищното възпитание на децата, от възможността на родителите да обърнат на чедата си нужното внимание, както и да имат достъпа до всички плодове на местната и световна култура. Иначе културата като такава ще бъде изместена от заместващия продукт, ширещата се навред по планетата ни простотия, кухост в лъскава опаковка.
1) в бизнес-отношение простотията е по-печеливша; докато добрият вкус означава духовно и интелектуално усилие.
2) поощряването на простотията е полезна за властта (на политиците и бизнесмените) инвестиция - простият и невежият индивид е по-лесно управляем, по-трудно се солидаризира с околните, за да отстоява свободата си;
3) интересът на политическата и икономическата власт е да разполага и с идеологическа (духовна, мирогледна) доминация - и тук чалгата върши идеалната работа, като набива в главата определени "ценности"; програмираното с тях съзнание е лоялно към съществуващия ред и е склонно да се движи в определените му коловози от рода на "парите не миришат", "няма безплатен обяд", "приятелството е приятелство, ама сиренето се плаща", "съседът (колегата, роднината) е конкурент", "бедни са само мързеливите", "всеки сам за себе си", "като си умен, къде са ти парите" и др. подобни бисери на дребнавия буржоазен манталитет в концентриран вид.
поводи за недоволство:
1) щом "Пайнър" е печеливша фирма (даже да се престорим, че не е пералня за мутренски пари), защо й се дават средства за "повишаване на конкурентната способност"? За да монополизира съответните пазари ли?
2) щом "Пайнър" е богат бизнес-проект, значи има ресурси да си състави конкурсната програма така, че да се хареса на спонсорите - но от същото са лишени по-бедни инициативи. Субсидирането пак ли става по принципа "пари при пари отиват"?
3) щом се твърди, че "Пайнър" е популярна с продукта си фирма, защо е нужно някакви неизвестни господа (надали повече от дузина на брой) от българските институции да решават, че заслужава отпуснатото от ЕС финансиране? Не би ли трябвало да има друг механизъм, който да отчита именно популярността сред потребителите, а не да зависи от преценката на един файтон хора?
дистанциране:
1) хленчът на оставените без копанката с помийка "дейци на културата" е жалка; те даже не могат свястно да обосноват от какво са недоволни, обидени, ощетени.
2) ако толкова силно желаят да възпитават у хората здрав вкус и чувство за естетика, трябва да действат, не да леят сълзи и сополи.
3) ако са решени да действат, трябва да им стане ясно, че от ОЧЕВИДНИТЕ ИЗВОДИ (в началото на този запис) следва: в рамките на сегашната система нямат шанс, особено след като и елитите си падат по простотията (не е като по времето на Моцарт да се радваш на царско меценатство). Значи от промяна се нуждаят всички компоненти на сегашната система, започвайки от предучилищното възпитание на децата, от възможността на родителите да обърнат на чедата си нужното внимание, както и да имат достъпа до всички плодове на местната и световна култура. Иначе културата като такава ще бъде изместена от заместващия продукт, ширещата се навред по планетата ни простотия, кухост в лъскава опаковка.
03 януари 2013
Радиопредаване
Приблизителен преразказ на включването в предаването "1001 защо - ефир Знание": Лабиринти на познанието на радио "Христо Ботев" около 16:00 днес.
Включването стана по повод на статия от блога ми - "Песимистична прогноза за ХХІ век".
Публикувам накуп: онова, което казах, което загатнах и за което не ми стигна време да го кажа.
___________________________________________________________
Защо твърдя, че няма истинска футурология?
Защото е дело на аматьори единаци. Вид самоизява, изкуство, не инструмент за познание на обективния свят. Така прогнозите са силно зависими от личността на твореца, повлияни от негови пристрастия и мироглед.
Причината за това състояние на футурологията се крие в предмета й на дейност.
И така, какво прави тя?
Опростено: анализира какъв е светът в момента, какви са неговите възможности; каква е неговата динамика, накъде върви; и оттук - какви варианти на бъдещето са възможни да се случат.
Когато в средата на историческия ХХ век (1912 - 2008) заработиха футурологични изследователски групи, публикуваните от тях данни не се харесаха на хората с власт и богатство. Проблемът е, че елитите не искат реалната картина на света да е известна и ясна за всички.
Те искат благоприятни за себе си сценарии - публично. Искат оценки на риска, искат стратегии за завладяване и удържане на пазари, начини за манипулиране на масовото съзнание - за тяхна конфиденциална употреба.Искат наукообразно оправдаване на привилегиите, които те ползват - за да ги развяват и да демотивират желанието за промяна.
Затова инвестициите в изследване на бъдещето намаляха драстично. Това уби футурологията като научна система, като колективна работа (колективният подход елиминира субективните грешки). Останалите да съществуват днес "футурологични институти" в действителност работят като PR-агенции.
В най-добрия случай могат да прогнозират появата на технически изобретения, но възможността да се построи нещо в инженерен смисъл не означава, че то ще намери място и употреба в текущата социална обстановка.
През цялата си история, Римската империя не е реализирала сериозен технически напредък - защото е разполагала с роби, не са й били нужни машини. Комбайнът за прибиране на памук е можел да бъде изобретен в началото на ХІХ век, но даже след като се появява в метал, употребата му се спира от наличието на същия този робски, а после и наемен, нископлатен, убийствен труд.
Моята теза е, че ХХ век исторично започва в 1912 и свършва с началото на днешната финансово-икономическа криза - 2008.
Глобализацията е факт. Има ли, няма ли планове и програми за действието "глобализиране" - светът се глобализира сам по себе си. Защото са налице бързи комуникации, бързи средства за придвижване на хора, суровини и изделия, бърза обработка на информацията.
По този начин и кризата се разпространява бързо, става постоянна, глобална характеристика на ХХІ век. Лицето на столетието.
Тенденците за ХХІ век:
1) очаквам все по-забележимо присъствие на бактериалните биотехнологии и нанотехнологиите; това ще се отрази върху производството на хранителни продукти (и тяхното съхранение) и промишлени изделия, добивът на суровини и енергия, рециклирането на отпадъци и качествени промени в здравеопазването.
Петролът и природният газ обаче бавно ще губят своите позиции на енергоносители и средства в конкурентните борби в сферата на икономиката и политиката.
2) развитие на персонализираното производство на основа на обемните принтери - но и опити за ограничаване на тяхната употреба, строго регламентиране какво може да се произвежда. Трудно и бавно ще прогресират самовъзпроизвеждащите се обемни принтери, както и принтерите с висока разделителна способност, особено тези, които боравят с биологичен материал, да печатат храна и органи за трансплантация.
3) ще продължи възходът на комуникационните и информационни технологии: два паралелни свята ("виртуалният" и "реалният") с множество пресечни, а значи и конфликтни, точки. Уреждането на конфликтите отваря перспективи.
4) изброените дотук технически средства ще засилват социалните противоречия, ще нажежават стари напрежения, ще провокират нови, затова усилено ще се търсят алтернативи на господстващите днес икономически и политически модели (капитализъм, държавност). За съжаление, повече внимание ще се обръща върху лъжеалтернативите - варианти на марксизма, религиозна догматика.
5) изостряне на конфликта "глобално - регионално" или "космополитно - национално". Този конфликт има много страни, в това число и "междуособни" сблъсъци, например между глобализацията на елитите и глобализацията на народите, транснационалните корпорации и националните държави, традиционните общности и техните местни елити.
6) още един конфликт ще даде "лице" на текущия век: противоборството на вярата и знанието, ирационалното и рационалното, демагогемите срещу критичната мисъл. Сред опасните демагогеми по-често ще срещаме "екологичните" оправдания и принуда да понасяме нови неудобства, да търпим нови лишения, да даваме още жертви.
Тези тенденции ще се опитват да намерят решения (или ще се носят по течението) на трите основни мегапроблема на човечеството:
А) демогафският парадокс - в развиващите се страни местното население намалява и застарява, в останалия свят расте. Повечето родени през този век хора, поради нерационалното използване на ресурсите и незаинтересоваността на институциите, ще бъдат невежествени и податливи на манипулации.
По този мегапроблем сегашната система няма адекватни решения.
Например, не можем се откажем от ГМО - ще настъпи глад. Да се намалят гърлата бързо? Ще има съпротива.
Да се прилага дългосрочна Програма за постепенно намаляване на населението - кой ще я изпълнява, кой ще я налага? Демократичните режими не се справят с подобна задача, от мандат на мандат разни политически кланове и бизнесът зад тях дърпат в различни посоки.
Остава решението "Диктатура". То не е приемливо. Диктатурите винаги гледат да запазят облагите на своя елит, използват дългосрочните цели като залъгалки.
Б) проблемът с роботизираното производство на материални блага. Още от средата на миналия историческия век малцинство работещи започва да изхранва цялото човечество. Това е факт благодарение на постиженията на науката и техниката. Налице е изобилие, свидетелство за което са данните за изхвърлена продукция: например повече от половината произведени храни се изхвърлят, вместо да се консумират.
Тъмната страна на автоматизацията: хората остават без работа, значи без доходи. Как ще купуват продукцията на автоматизираните предприятия?
Изходът е продукцията да се раздава според потребностите, не според платежоспособността, но това противоречи на капитализма с неговото заклинание, че "няма безплатен обяд".
В същото време конкуренцията между производителите мотивира развиване на техниката защото използването на низкоплатен труд става проблемно - поражда социално напрежение и правителствата на страните с евтина работна ръка се принуждават да вземат мерки за вдигане на доходите, за да избегнат бунтове. Бунтовете не могат да се смазват до безкрай, в един момент стават толкова масови, че сами смазват репресивната машина на държавата.
В) Забатачване на ресурсите (екологични кризи). Например:
* нужни са ви дърва, сечете по края на гората, задръствате си пътя навътре с високи пънове, израснали храсти, зарязани клони от сечта; схемата на добива затруднява следващото добиване;
* вадите картофи, но хвърляте изкопаната пръст върху неразровената леха; така всяко следващо вадене отнема повече време и сили;
* берете гъби, но варварски ги изтръгвате - унищожавате мицела, но на негово място поникват отровни; ресурсът "гъби" не е изчерпан, обаче без допълнителна преработка той е безполезен.
Отнесете тези примери към въздуха, водата, земята - и получавате отговор защо ресурсите уж "намаляват". Не, не намаляват. Не се изпаряват в космическото пространство. Забатачват се, защото икономическият модел на капитализма другояче не действа. Приказките за "ограничеността" и "намаляването" служат за оправдание прилагането на същите вредни икономически модели да продължава, като тези модели изискват политическата закрила и логистика на държавата.
Защо прогнозата ми е "песимистична"?
Защото масово ни се натрапва привидно лесният подход - реформиране на господстващата системата, и то от позицията на вярата (че това е възможно, че е "най-доброто"), не на трезвия анализ (че реформите винаги стигат до задънена улица, до козметика, защото привилегированите класи се стремят да запазят текущото, изгодно им състояние на системата непроменено в същността си).
Важните промени винаги стават революционно - или пред заплахата от революция.
Ако използваме методиката на Арнолд Тойнби, ще видим, че пред човечеството стои грандиозно предизвикателство (трите мегапроблема с всичките им следствия и странични гордиеви възли). Не го ли преодолеем - започва необратим упадък. Катастрофа.
Метафорично (мога да си го позволя, защото не съм учен, а писател) това предизвикателство прилича на много дълбока, но относително тясна пропаст. С препълзяване, тоест с реформиране, не става да се преодолее, нужен е скок.
Скокът е радикалната промяна. Но скок с отворени към действителността очи. Не затворени, нито замъглени от вярата в чудеса, в обещания на управници, в "нов шанс" за провалени практики.
Ала изгледите за масово осъзнаване на нуждата от такъв скок са скромни. Твърде големи сили стоят насреща, твърде силна е тяхната "пета колона" вътре в мнозинството от хората - страхът. Твърде лесно вирее ирационалното мислене, твърде грижливо се култивира да си остане такова.
Затова прогнозата е песимистична.
Но пък... кой знае?
Оптимистичната би била Програма за Социална революция с рационално и нравствено определени цели.
------------
ето това бих казал (че и отгоре), ако предаването би било само за мен, милия ;)
Какво обаче успях да кажа - чуйте записа от интернет-радио "Е.Р.А."
Благодаря за вниманието
.
Включването стана по повод на статия от блога ми - "Песимистична прогноза за ХХІ век".
Публикувам накуп: онова, което казах, което загатнах и за което не ми стигна време да го кажа.
___________________________________________________________
Защо твърдя, че няма истинска футурология?
Защото е дело на аматьори единаци. Вид самоизява, изкуство, не инструмент за познание на обективния свят. Така прогнозите са силно зависими от личността на твореца, повлияни от негови пристрастия и мироглед.
Причината за това състояние на футурологията се крие в предмета й на дейност.
И така, какво прави тя?
Опростено: анализира какъв е светът в момента, какви са неговите възможности; каква е неговата динамика, накъде върви; и оттук - какви варианти на бъдещето са възможни да се случат.
Когато в средата на историческия ХХ век (1912 - 2008) заработиха футурологични изследователски групи, публикуваните от тях данни не се харесаха на хората с власт и богатство. Проблемът е, че елитите не искат реалната картина на света да е известна и ясна за всички.
Те искат благоприятни за себе си сценарии - публично. Искат оценки на риска, искат стратегии за завладяване и удържане на пазари, начини за манипулиране на масовото съзнание - за тяхна конфиденциална употреба.Искат наукообразно оправдаване на привилегиите, които те ползват - за да ги развяват и да демотивират желанието за промяна.
Затова инвестициите в изследване на бъдещето намаляха драстично. Това уби футурологията като научна система, като колективна работа (колективният подход елиминира субективните грешки). Останалите да съществуват днес "футурологични институти" в действителност работят като PR-агенции.
В най-добрия случай могат да прогнозират появата на технически изобретения, но възможността да се построи нещо в инженерен смисъл не означава, че то ще намери място и употреба в текущата социална обстановка.
През цялата си история, Римската империя не е реализирала сериозен технически напредък - защото е разполагала с роби, не са й били нужни машини. Комбайнът за прибиране на памук е можел да бъде изобретен в началото на ХІХ век, но даже след като се появява в метал, употребата му се спира от наличието на същия този робски, а после и наемен, нископлатен, убийствен труд.
Моята теза е, че ХХ век исторично започва в 1912 и свършва с началото на днешната финансово-икономическа криза - 2008.
Глобализацията е факт. Има ли, няма ли планове и програми за действието "глобализиране" - светът се глобализира сам по себе си. Защото са налице бързи комуникации, бързи средства за придвижване на хора, суровини и изделия, бърза обработка на информацията.
По този начин и кризата се разпространява бързо, става постоянна, глобална характеристика на ХХІ век. Лицето на столетието.
Тенденците за ХХІ век:
1) очаквам все по-забележимо присъствие на бактериалните биотехнологии и нанотехнологиите; това ще се отрази върху производството на хранителни продукти (и тяхното съхранение) и промишлени изделия, добивът на суровини и енергия, рециклирането на отпадъци и качествени промени в здравеопазването.
Петролът и природният газ обаче бавно ще губят своите позиции на енергоносители и средства в конкурентните борби в сферата на икономиката и политиката.
2) развитие на персонализираното производство на основа на обемните принтери - но и опити за ограничаване на тяхната употреба, строго регламентиране какво може да се произвежда. Трудно и бавно ще прогресират самовъзпроизвеждащите се обемни принтери, както и принтерите с висока разделителна способност, особено тези, които боравят с биологичен материал, да печатат храна и органи за трансплантация.
3) ще продължи възходът на комуникационните и информационни технологии: два паралелни свята ("виртуалният" и "реалният") с множество пресечни, а значи и конфликтни, точки. Уреждането на конфликтите отваря перспективи.
4) изброените дотук технически средства ще засилват социалните противоречия, ще нажежават стари напрежения, ще провокират нови, затова усилено ще се търсят алтернативи на господстващите днес икономически и политически модели (капитализъм, държавност). За съжаление, повече внимание ще се обръща върху лъжеалтернативите - варианти на марксизма, религиозна догматика.
5) изостряне на конфликта "глобално - регионално" или "космополитно - национално". Този конфликт има много страни, в това число и "междуособни" сблъсъци, например между глобализацията на елитите и глобализацията на народите, транснационалните корпорации и националните държави, традиционните общности и техните местни елити.
6) още един конфликт ще даде "лице" на текущия век: противоборството на вярата и знанието, ирационалното и рационалното, демагогемите срещу критичната мисъл. Сред опасните демагогеми по-често ще срещаме "екологичните" оправдания и принуда да понасяме нови неудобства, да търпим нови лишения, да даваме още жертви.
Тези тенденции ще се опитват да намерят решения (или ще се носят по течението) на трите основни мегапроблема на човечеството:
А) демогафският парадокс - в развиващите се страни местното население намалява и застарява, в останалия свят расте. Повечето родени през този век хора, поради нерационалното използване на ресурсите и незаинтересоваността на институциите, ще бъдат невежествени и податливи на манипулации.
По този мегапроблем сегашната система няма адекватни решения.
Например, не можем се откажем от ГМО - ще настъпи глад. Да се намалят гърлата бързо? Ще има съпротива.
Да се прилага дългосрочна Програма за постепенно намаляване на населението - кой ще я изпълнява, кой ще я налага? Демократичните режими не се справят с подобна задача, от мандат на мандат разни политически кланове и бизнесът зад тях дърпат в различни посоки.
Остава решението "Диктатура". То не е приемливо. Диктатурите винаги гледат да запазят облагите на своя елит, използват дългосрочните цели като залъгалки.
Б) проблемът с роботизираното производство на материални блага. Още от средата на миналия историческия век малцинство работещи започва да изхранва цялото човечество. Това е факт благодарение на постиженията на науката и техниката. Налице е изобилие, свидетелство за което са данните за изхвърлена продукция: например повече от половината произведени храни се изхвърлят, вместо да се консумират.
Тъмната страна на автоматизацията: хората остават без работа, значи без доходи. Как ще купуват продукцията на автоматизираните предприятия?
Изходът е продукцията да се раздава според потребностите, не според платежоспособността, но това противоречи на капитализма с неговото заклинание, че "няма безплатен обяд".
В същото време конкуренцията между производителите мотивира развиване на техниката защото използването на низкоплатен труд става проблемно - поражда социално напрежение и правителствата на страните с евтина работна ръка се принуждават да вземат мерки за вдигане на доходите, за да избегнат бунтове. Бунтовете не могат да се смазват до безкрай, в един момент стават толкова масови, че сами смазват репресивната машина на държавата.
В) Забатачване на ресурсите (екологични кризи). Например:
* нужни са ви дърва, сечете по края на гората, задръствате си пътя навътре с високи пънове, израснали храсти, зарязани клони от сечта; схемата на добива затруднява следващото добиване;
* вадите картофи, но хвърляте изкопаната пръст върху неразровената леха; така всяко следващо вадене отнема повече време и сили;
* берете гъби, но варварски ги изтръгвате - унищожавате мицела, но на негово място поникват отровни; ресурсът "гъби" не е изчерпан, обаче без допълнителна преработка той е безполезен.
Отнесете тези примери към въздуха, водата, земята - и получавате отговор защо ресурсите уж "намаляват". Не, не намаляват. Не се изпаряват в космическото пространство. Забатачват се, защото икономическият модел на капитализма другояче не действа. Приказките за "ограничеността" и "намаляването" служат за оправдание прилагането на същите вредни икономически модели да продължава, като тези модели изискват политическата закрила и логистика на държавата.
Защо прогнозата ми е "песимистична"?
Защото масово ни се натрапва привидно лесният подход - реформиране на господстващата системата, и то от позицията на вярата (че това е възможно, че е "най-доброто"), не на трезвия анализ (че реформите винаги стигат до задънена улица, до козметика, защото привилегированите класи се стремят да запазят текущото, изгодно им състояние на системата непроменено в същността си).
Важните промени винаги стават революционно - или пред заплахата от революция.
Ако използваме методиката на Арнолд Тойнби, ще видим, че пред човечеството стои грандиозно предизвикателство (трите мегапроблема с всичките им следствия и странични гордиеви възли). Не го ли преодолеем - започва необратим упадък. Катастрофа.
Метафорично (мога да си го позволя, защото не съм учен, а писател) това предизвикателство прилича на много дълбока, но относително тясна пропаст. С препълзяване, тоест с реформиране, не става да се преодолее, нужен е скок.
Скокът е радикалната промяна. Но скок с отворени към действителността очи. Не затворени, нито замъглени от вярата в чудеса, в обещания на управници, в "нов шанс" за провалени практики.
Ала изгледите за масово осъзнаване на нуждата от такъв скок са скромни. Твърде големи сили стоят насреща, твърде силна е тяхната "пета колона" вътре в мнозинството от хората - страхът. Твърде лесно вирее ирационалното мислене, твърде грижливо се култивира да си остане такова.
Затова прогнозата е песимистична.
Но пък... кой знае?
Оптимистичната би била Програма за Социална революция с рационално и нравствено определени цели.
------------
ето това бих казал (че и отгоре), ако предаването би било само за мен, милия ;)
Какво обаче успях да кажа - чуйте записа от интернет-радио "Е.Р.А."
Благодаря за вниманието
.
21 декември 2012
Я виж как си знаеш
Рекламите и изобщо маркетинговите продукти, като например фирмено лого, без да искат казват истината, макар по принцип ролята на рекламата е да прикрива и разкрасява.
Ето рекламата с Жорж Ганчев, който навлечен като дядо Коледа дрънчи на китара и представя една стока, послушно изреждайки името, модела, а гласът зад кадъра го потупва снизходително по рамото: “Я виж как си знаеш!”
Толкова снизходително, толкова господарски, толкова в стил “добро куче Шаро, добро”, че чак унизително.
Жорж обаче не се чувства унизен, а дори и джафка радостно на похвалата, че си е научил репликите.
Нявгашният лидер на партията “Бизнес блок”, кандидат за президент и автор на гафолафове е отдавна бита карта, изгърмян патрон от пълнителя на политическата класа. Но така, както се държи той в телевизионната реклама, така се държат и действащите политици в живота, а гласът на икономическите групировки зад кадъра благосклонно ги поощрява да се правят на палячовци. Ще се правят я, нари пари за това вземат. Нали това им е ролята – да лаят според командите на техния господар – едрия бизнес.
Уж гаф, път то – откровение. Не гледай тъпо, българино! А запомняй какво виждаш. Ето това е то политиката – няма морал, няма принципи, няма програми. Има обслужване, наистина добре платено обслужване на интересите на онези с най-дебелите кемери. Ефикасна техника за масово онождане, а за да не прилича на грубо е*ане, ползва лъскавия презерватив на рекламите (разновидност на идеоло(демаго)гемите).
Добре, изяснихме що е политика. А бизнесът какво е? Непълен, но красноречив отговор на това намираме в два простодушно откровени “гафа”: названието на руско издателство, специализирано да публикува “делова” литература, и българска верига аптеки.
Издателството се казва (в оригинално изписване) “Эрида Бизнес”. Аптеките – “Медея”.
Древногръцката Ерида е богиня на раздора. Медея пък, от същите древногръцки митове, се е прославила като отровителка. Което ще рече – бизнесът е раздор между хората, бизнесът трови живота.
Ето, уважаеми читатели, вече си знаете – и две, и двеста, и две хиляди – най-малко.
Само да не го забравите. Освен ако не ви харесва да ви лъжат и онождат.
-----------------------------
за справка: кемер – кесия
-----------------------------
публикувано още в Седмичника на вестник "Свободна мисъл"
.
Ето рекламата с Жорж Ганчев, който навлечен като дядо Коледа дрънчи на китара и представя една стока, послушно изреждайки името, модела, а гласът зад кадъра го потупва снизходително по рамото: “Я виж как си знаеш!”
Толкова снизходително, толкова господарски, толкова в стил “добро куче Шаро, добро”, че чак унизително.
Жорж обаче не се чувства унизен, а дори и джафка радостно на похвалата, че си е научил репликите.
Нявгашният лидер на партията “Бизнес блок”, кандидат за президент и автор на гафолафове е отдавна бита карта, изгърмян патрон от пълнителя на политическата класа. Но така, както се държи той в телевизионната реклама, така се държат и действащите политици в живота, а гласът на икономическите групировки зад кадъра благосклонно ги поощрява да се правят на палячовци. Ще се правят я, нари пари за това вземат. Нали това им е ролята – да лаят според командите на техния господар – едрия бизнес.
Уж гаф, път то – откровение. Не гледай тъпо, българино! А запомняй какво виждаш. Ето това е то политиката – няма морал, няма принципи, няма програми. Има обслужване, наистина добре платено обслужване на интересите на онези с най-дебелите кемери. Ефикасна техника за масово онождане, а за да не прилича на грубо е*ане, ползва лъскавия презерватив на рекламите (разновидност на идеоло(демаго)гемите).
Добре, изяснихме що е политика. А бизнесът какво е? Непълен, но красноречив отговор на това намираме в два простодушно откровени “гафа”: названието на руско издателство, специализирано да публикува “делова” литература, и българска верига аптеки.
Издателството се казва (в оригинално изписване) “Эрида Бизнес”. Аптеките – “Медея”.
Древногръцката Ерида е богиня на раздора. Медея пък, от същите древногръцки митове, се е прославила като отровителка. Което ще рече – бизнесът е раздор между хората, бизнесът трови живота.
Ето, уважаеми читатели, вече си знаете – и две, и двеста, и две хиляди – най-малко.
Само да не го забравите. Освен ако не ви харесва да ви лъжат и онождат.
-----------------------------
за справка: кемер – кесия
-----------------------------
публикувано още в Седмичника на вестник "Свободна мисъл"
.
05 юни 2012
ВТОРОЮНСКО
(със закъснение заради любезно некачествения трафик на “Глобул”)
Приключи и тазгодишната гавра с паметта на Христо Ботев. Като изключим изнервения Перник, в страната пак, “по традиция”, виха сирени. Доволно от себе си, гражданството се върна от походи по баири, разходки в паркове и посещения на музеи, ухаейки на бира и кебапчета, с чувството за изпълнен патриотичен дълг.
Средствата за масова дезинформация специално подчертаха участието в “честването” на политици, представители на армията и църквата. Официалните мероприятия приключиха преди обяд, като след пладне новинарските емисии почти напълно забравиха за “събитието”.
Като че ли от година на година официалните лица на Втората република се стремят да надхвърлят предишните си постижения по слово- и ръкоблудие – кухи речи за “значението” на Поета, заупокойни молитви да си остане завинаги на оня свят, махане на кандила, отдаване на жандармерийска чест и поднасяне на отчетени с фактура цветя. Ритуали и обреди, зад които личи височайшето щастие, че един жив Ботев не може да отвърне подобаващо – с куршум в тесните им чела.
Самата кауза, за която той загина, остана без коментари. А където бе бегло спомената, тя се използва като презерватив за онождане на масовото, подмито и подготвено за акта, съзнание.
Сергей Станишев, лидерът на най-буржоазната партия у нас днес, е разтревожен, че “в държавата цари страх, хората са под натиск. Това силно контрастира с мечтата и идеала на Христо Ботев за свобода”, пропущайки въпроса какви точно са били мечтите и идеалите на революционера, и дали политическото сборище БСП някак се вписва в тях. Дреме му на Станишев за мечти и идеали. Той хленчи за това как “държавата на практика не се управлявала, правителството се занимава единствено с това как да събере пари, за да излъже хората за втори път”. Здрасти. Че с какво друго се занимава кое да е правителство? Когато вие бяхте на власт – да не би да сте вършели нещо по-различно, сладури татови?
Но тази изява бледнее пред същинския рекорд по идиотизъм – не са перли средношколски туй, а цели накити:
“Ботев направи най-важната крачка за възстановяването на българската държавност ... 136 години след гибелта на Христо Ботев и неговите четници ние сме отново във Враца, за да почетем техния подвиг. В огъня на тези събития гениалният поет и революционер Христо Ботев беляза със знака на безсмъртието пътя на своята бунтовническа чета от козлодуйския бряг до Околчица. Надраснал своето време, Ботев разчете най-вярно политическите знаци и ориентири на тогавашна Европа и от висотата на своята мисия посочи точната диагноза за участта на поробените български земи”, това каза президентът на България Росен Плевнелиев. Президентът припомни думите на поета, че за свободата са достойни само тези, които са достойно да умрат в неговото име.
Същата с 2 юни седмица персонажът Плевнелиев поднесе на римския папа 200-килограмово позлатено яйце. Любителите на математиката нека сами сметнат колко пенсии чини такъв армаган, колко животоспасяващи операции, колко социални помощи или детски надбавки. Или колко чиновнически бонуси.
Някой още да се чуди поради що “първата дама” се крие от широката общественост?
Цялата измет от страната ни се нареди да бълва глупости. Мъртвият Ботев не може да им отговори.
Нима не може? Изречените на глас думи отлитат, но написаното остава. Тежко като куршум.
Надникнете в електронната библиотека Читанка.инфо и вижте какво е казвал Ботев.
После се опитайте да осмислите казаното.
Христо Ботев (1848 –1876):
Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си.
Народът ... видя, че вместо гръцкото духовенство иде друго, кое иска същите права и власт, същите привилегии ... И наистина, какво ново и полезно ще внесе в живота народен туй ново духовенство? С какво ще улесни то напредъка на тези неразвити още сили? С какво ще облекчи съдбата на поробения народ? ...
Въпросът се реши само за духовенството, а за народа ще се реши само кога остане той без духовенство. Но до тогава колко ли още време ще се мине?! Колко ли още жертви ще трябват?!
А нашето духовенство, което се счита за защитник на народът и в което между наследниците на фанариотите, т.е. между доволно калните личности се намират няколко млади и образовани хора, какво е направило за своят народ? Нашите слепорождени оптимисти искат да ни уверят, че екзархията е начало на нашето освобождение ... но ние, които имаме твърде малко вяра в калимавката, т.е. които се не надеем за мляко от козлите и които нямаме особена любов към всемирните паразити на човечеството, не можеме да видиме онова, което не съществува, и не можеме да предположиме това, което и самата история опровергава.
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството ...
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! ...
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! ...
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат — училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона — и училището житейско.
Българинът ..., каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.
Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. ... Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за сякога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси се би убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас паразити, които, за да могат да прекарват своят празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на „законите“ упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на сяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. ...
Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.
Ще да повториме: идеята за твърде близко въстание против европейските диваци е проникнала вече в сърцето както на нашето младо поколение, така и на оная маса от народът, която при днешньото свое положение не очаква друго нищо, освен глад, мор или крайна сиромашия. А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си; а у българинът сичкото това е вече отнемено, погазено, продадено и осквернено. Още една безплодна година, и той ще да издигне косата против причините на своята смърт, пък — или загинал, или оживял — той ще да турне край на своите воловски теглила.
От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията.
.
Приключи и тазгодишната гавра с паметта на Христо Ботев. Като изключим изнервения Перник, в страната пак, “по традиция”, виха сирени. Доволно от себе си, гражданството се върна от походи по баири, разходки в паркове и посещения на музеи, ухаейки на бира и кебапчета, с чувството за изпълнен патриотичен дълг.
Средствата за масова дезинформация специално подчертаха участието в “честването” на политици, представители на армията и църквата. Официалните мероприятия приключиха преди обяд, като след пладне новинарските емисии почти напълно забравиха за “събитието”.
Като че ли от година на година официалните лица на Втората република се стремят да надхвърлят предишните си постижения по слово- и ръкоблудие – кухи речи за “значението” на Поета, заупокойни молитви да си остане завинаги на оня свят, махане на кандила, отдаване на жандармерийска чест и поднасяне на отчетени с фактура цветя. Ритуали и обреди, зад които личи височайшето щастие, че един жив Ботев не може да отвърне подобаващо – с куршум в тесните им чела.
Самата кауза, за която той загина, остана без коментари. А където бе бегло спомената, тя се използва като презерватив за онождане на масовото, подмито и подготвено за акта, съзнание.
Сергей Станишев, лидерът на най-буржоазната партия у нас днес, е разтревожен, че “в държавата цари страх, хората са под натиск. Това силно контрастира с мечтата и идеала на Христо Ботев за свобода”, пропущайки въпроса какви точно са били мечтите и идеалите на революционера, и дали политическото сборище БСП някак се вписва в тях. Дреме му на Станишев за мечти и идеали. Той хленчи за това как “държавата на практика не се управлявала, правителството се занимава единствено с това как да събере пари, за да излъже хората за втори път”. Здрасти. Че с какво друго се занимава кое да е правителство? Когато вие бяхте на власт – да не би да сте вършели нещо по-различно, сладури татови?
Но тази изява бледнее пред същинския рекорд по идиотизъм – не са перли средношколски туй, а цели накити:
“Ботев направи най-важната крачка за възстановяването на българската държавност ... 136 години след гибелта на Христо Ботев и неговите четници ние сме отново във Враца, за да почетем техния подвиг. В огъня на тези събития гениалният поет и революционер Христо Ботев беляза със знака на безсмъртието пътя на своята бунтовническа чета от козлодуйския бряг до Околчица. Надраснал своето време, Ботев разчете най-вярно политическите знаци и ориентири на тогавашна Европа и от висотата на своята мисия посочи точната диагноза за участта на поробените български земи”, това каза президентът на България Росен Плевнелиев. Президентът припомни думите на поета, че за свободата са достойни само тези, които са достойно да умрат в неговото име.
Същата с 2 юни седмица персонажът Плевнелиев поднесе на римския папа 200-килограмово позлатено яйце. Любителите на математиката нека сами сметнат колко пенсии чини такъв армаган, колко животоспасяващи операции, колко социални помощи или детски надбавки. Или колко чиновнически бонуси.
Някой още да се чуди поради що “първата дама” се крие от широката общественост?
Цялата измет от страната ни се нареди да бълва глупости. Мъртвият Ботев не може да им отговори.
Нима не може? Изречените на глас думи отлитат, но написаното остава. Тежко като куршум.
Надникнете в електронната библиотека Читанка.инфо и вижте какво е казвал Ботев.
После се опитайте да осмислите казаното.
Христо Ботев (1848 –1876):
Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си.
Народът ... видя, че вместо гръцкото духовенство иде друго, кое иска същите права и власт, същите привилегии ... И наистина, какво ново и полезно ще внесе в живота народен туй ново духовенство? С какво ще улесни то напредъка на тези неразвити още сили? С какво ще облекчи съдбата на поробения народ? ...
Въпросът се реши само за духовенството, а за народа ще се реши само кога остане той без духовенство. Но до тогава колко ли още време ще се мине?! Колко ли още жертви ще трябват?!
А нашето духовенство, което се счита за защитник на народът и в което между наследниците на фанариотите, т.е. между доволно калните личности се намират няколко млади и образовани хора, какво е направило за своят народ? Нашите слепорождени оптимисти искат да ни уверят, че екзархията е начало на нашето освобождение ... но ние, които имаме твърде малко вяра в калимавката, т.е. които се не надеем за мляко от козлите и които нямаме особена любов към всемирните паразити на човечеството, не можеме да видиме онова, което не съществува, и не можеме да предположиме това, което и самата история опровергава.
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството ...
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! ...
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! ...
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат — училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона — и училището житейско.
Българинът ..., каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.
Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. ... Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за сякога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси се би убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас паразити, които, за да могат да прекарват своят празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на „законите“ упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на сяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. ...
Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.
Ще да повториме: идеята за твърде близко въстание против европейските диваци е проникнала вече в сърцето както на нашето младо поколение, така и на оная маса от народът, която при днешньото свое положение не очаква друго нищо, освен глад, мор или крайна сиромашия. А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си; а у българинът сичкото това е вече отнемено, погазено, продадено и осквернено. Още една безплодна година, и той ще да издигне косата против причините на своята смърт, пък — или загинал, или оживял — той ще да турне край на своите воловски теглила.
От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията.
.
14 ноември 2010
ХУДОЖНИЦИ
. Вчера ние с Лора се запознахме с една забележителна двойка - Лидия Глускина и Юрий Зеленый.
. Художници, пътешественици, светло и стилно сдържани хора.
. Понеже рисуват и с думи, бих могъл да ги нарека поети, но предпочитам думата "художници", защото рисуването можело, за моя изненада, да се осъществява и със слова.
. Те носят, излъчват нещо от най-добрите герои на Чехов и Булгаков. Призна го и котешкият народ, който обитава двора. Даже нашите най-дивите котаранки и котараци се примъкнаха, настаниха се, позволиха да ги погалят и замъркаха кротко.
. Лидия обясни как рисуват заедно: Аз съм нисичка, той е висок, затова делим платното по диагонал, аз рисувам долната част, той - горната.
;-)
. Е, рисуването им със слова става малко по-сложно, не толкова геометрично. Имах удоволствието (бледа дума в случая!) да присъствам на раждането на един стих. Лора много по-тънко и дълбоко се наслади на това събитие, аз съм много повече на "ВИЕ" с поезията. Надявам се скоро това стихотворение да бъде публикувано.
. Юрий казва: Пиша "от натура", не измислям, само фиксирам видяното и усетеното.
. Засега си позволявам да сложа тук нещо негово/тяхно, взето почти наслука:
.
.
___ Оно увидело меня, заволновалось.
______ Блеснуло брызгами и пеной чистой.
_________ Под ноги бросилось, ласкаясь.
____________ Изгибом волн заулыбалось.
_______________ Святыми водами смеялось искренне
__________________ И в глубину игриво звало,
_____________________ И расцветало искрами,
________________________ И о любви шептало,
___________________________ И о счастье
______________________________ Близком...
____________________________
______________________________ А я пришел прощаться.
22.09.2010. Населённый пункт Бяла (България).
.
.
Благодаря на Лида и Юра, че ми гостуваха!
Благодаря на Христина и Федята (Тодор Ялъмов), че ги докараха в мрачната пещера на шарканите!
П.П. Виждам, че и Григор е писал за тях.
.
. Художници, пътешественици, светло и стилно сдържани хора.
. Понеже рисуват и с думи, бих могъл да ги нарека поети, но предпочитам думата "художници", защото рисуването можело, за моя изненада, да се осъществява и със слова.
. Те носят, излъчват нещо от най-добрите герои на Чехов и Булгаков. Призна го и котешкият народ, който обитава двора. Даже нашите най-дивите котаранки и котараци се примъкнаха, настаниха се, позволиха да ги погалят и замъркаха кротко.
. Лидия обясни как рисуват заедно: Аз съм нисичка, той е висок, затова делим платното по диагонал, аз рисувам долната част, той - горната.
;-)
. Е, рисуването им със слова става малко по-сложно, не толкова геометрично. Имах удоволствието (бледа дума в случая!) да присъствам на раждането на един стих. Лора много по-тънко и дълбоко се наслади на това събитие, аз съм много повече на "ВИЕ" с поезията. Надявам се скоро това стихотворение да бъде публикувано.
. Юрий казва: Пиша "от натура", не измислям, само фиксирам видяното и усетеното.
. Засега си позволявам да сложа тук нещо негово/тяхно, взето почти наслука:
.
.
___ Оно увидело меня, заволновалось.
______ Блеснуло брызгами и пеной чистой.
_________ Под ноги бросилось, ласкаясь.
____________ Изгибом волн заулыбалось.
_______________ Святыми водами смеялось искренне
__________________ И в глубину игриво звало,
_____________________ И расцветало искрами,
________________________ И о любви шептало,
___________________________ И о счастье
______________________________ Близком...
____________________________
______________________________ А я пришел прощаться.
22.09.2010. Населённый пункт Бяла (България).
.
.
Благодаря на Лида и Юра, че ми гостуваха!
Благодаря на Христина и Федята (Тодор Ялъмов), че ги докараха в мрачната пещера на шарканите!
П.П. Виждам, че и Григор е писал за тях.
.
24 септември 2010
ВЕРОУЧЕНИЕ
първо, малко линкове:
вероучение;
пак за него;
теистична еволюция;
обърнете внимание на името "Ричард Докинз". Горещо препоръчвам книгата му "The God Delusion". Още по-горещо - "Егоистичният ген"
И така...
Нямам нищо против хората да вярват в свръхестественото. Очевидно това е духовна потребност на определен тип умствена нагласа.
При все това, вярването под формата на теизъм го смятам за вредно и реакционно явление, което не допринася с нищо за мирно и конструктивно съжителство на хората. Точно обратното.
Приемам практически без забележки и опасенията вярванията във формата деизъм ("вселената има създател, но той се е ограничил само със стратирането й, като не се намесва в процесите след акта на сътворение") и пантеизъм (на практика - метафоричен атеизъм, поетично разбиране на естествените процеси)
Уважавам позицията на агностиците, макар да не я смятам за адекватна форма на мироглед, прилича ми на стратегия на въздържане от мнение по принцип, а не конкретно отношение към даден въпрос, за изводи по който няма достатъчно данни.
Да добавя, че не съм привърженик и на атеизма като богоборчество - това е излишна патетика. Защо да воюваш с нещо, което не съществува?
Убеден съм обаче, че разумната позиция на един човек би трябвало да бъде скептично отношение към религията като обществен фактор.
Религията е институционализирана вяра, организирана в йерархична структура вяра. И това е ВРЕДНО. За доказателство на вредата няма защо да привеждам пространни примери, нека посоча само общественият строй в Иран, пълната зависимост на реда там от написаното в едно конкретно свещено писание.
Знаете, че съм против закони, които не са получили пряка обществена подкрепа. Но даже гласуваните по механизма на либералната представителна демокрация закони са ПО-ДОБРИ от едни нередактируеми и неприкосновенни писани ДОГМИ, на които дадено общество робува, а нарушилите тези до голяма степен обезсмислени от времето предписания индивиди понасят сурови наказания.
Затова смятам, че религията НЕ БИВА да бъде значим обществен фактор (а в перспектива - да изчезне съвсем). Религията не бива да се намесва в обществения живот, не бива да налага свои норми дори на вярващите (огромна част от които са доста антиклерикално настроени според моите лични впечатления, сиреч те не приемат нито йерархията на БПЦ, нито са съгласни да ги водят пастори, на които те вече нямат или никога не са имали доверие), камо ли на всички граждани.
Въпреки това, религиозни общности правят опити да се налагат и обезпокоително често постигат успех. Например, религиозен натиск е причината Народното събрание да не приеме изравняване на правата на официалния брак и фактическото съжителство. Което си е една дискриминация на двойките, живеещи без подпис от съответната институция.
И ето че сега се провежда нов агресивен акт - пробутване на вероучение в училищата. За атеистите било предвидено "благонравие".
Хмък.
Вместо повече часове по естествени науки, математика, дори икономика (която не е наука) - вероучение.
Андрей Райчев миналия петък рече, че образованието има за цел да произвежда квалифицирана работна сила.
Хм...
За мен не е учудващо схващането на марксисти (както и неолиберали), че човекът е само консуматив за "пазара на труда". Аз мисля, че образованието е нещо САМОЦЕННО. То преди всичко трябва да обогатява духовно и умствено личността. И чак на втори план е практическият ефект - успешното представяне на "пазара на труда".
Впрочем, и за труда съм на мнние, че той трябва да бъде свободен, не подневолен, не стока на пазара, досущ като проститутките (нищо против вас нямам, момичета, само против сутеньорите ви. Тях бих ги бесил на вашите жартиери; ако ви харесва да се продавате - ваша си работа. Въпросът е да НЕ СТЕ ПРИНУДЕНИ да го правите).
Та (отплеснах се, прощавайте) даже разглеждайки образованието като процес на произвеждане на квалифицирана работна ръка, вероучението каква квалификация дава? Никаква. То налага един морален модел, който е антинаучен (а трудовата квалификация е свързана с техника, която техника е продукт на науката) и архаичен (от времената, когато в Европа и у нас са изгаряли еретици на клада).
това е моето мнение.
Накрая имам само няколко въпроса към поддръжниците на вероучението като задължителен предмет за изучаване от децата ни:
1) защо църквата се опитва да се намъкне в бюджетната сфера, след като е отделена от държавата?
(за учителите ще плащат всички с данъците си)
Нима са й малко имотите (на обща стойност над 4 МИЛИАРДА лева)?
2) защо църквата сама не отвори училища, щом толкова напира да "просвещава", за своя сметка?
защо не подпомага болните, сираците? В момента в страната се строят над 300 (ТРИСТА!) църкви, докато хлапета в "институциите" умират от глад.
3) какво ВСЪЩНОСТ цели въвеждане на такъв предмет в училище? Повече образованост? Повече "успех на пазара на труда"?
Лафовете, че децата щели да научат що е добро и що е зло - дрън-дрън. Нима няма съвестни атеисти? Нима човек трябва да се въздържа от вършене на зло само поради "страх от бога", а не по вътрешна убеденост?
4) защо църквата смята, че само вярващите имат права? Атеистите нямат ли права?
5) с църквата е ясно, сега да питаме държавата - защо образованието е институционализирано до такава степен, че хората нямат глас за облика му? Стиска ли ви да поставите на референдум поредните си планове за "реформи"? Стиска ли ви да признаете за легитимно свободното домашно образование? Имате ли разбирането, че образованието е САМОЦЕННО, а не средство за дресиране на "работна ръка за пазара на труда"? Защо изобщо църквата събра нахалство да претендира за право да зомбира децата? Нима държавата не й е дала повод? Какво цели държавата, като изобщо допуска абсурдната дискусия за вероучението? Не е ли България светска страна според собствените ви закони?
и освен въпросите бих дал едно градивно предложение от три точки:
І. Да се разпусне министерството на образованието, училищата да се стопанисват от избрани от родителите настоятелства.
ІІ. Да се конфискува половината от имотите на БПЦ в полза на тези настоятелства - за развитие на образователната база.
ІІІ. Да се разпусне Народното събрание и министерския съвет, да се отмени Конституцията и всички други закони, като остане само един обществен принцип: "Не прави на другите това, което не искаш да сторят на теб; постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб".
В рамките на тази точка също така оръжието на полицията и армията да се даде на гражданите.
Ефектът от тези мерки ще бъде далеч по-градивен от въвеждане на вероучение.
.
вероучение;
пак за него;
теистична еволюция;
обърнете внимание на името "Ричард Докинз". Горещо препоръчвам книгата му "The God Delusion". Още по-горещо - "Егоистичният ген"
И така...
Нямам нищо против хората да вярват в свръхестественото. Очевидно това е духовна потребност на определен тип умствена нагласа.
При все това, вярването под формата на теизъм го смятам за вредно и реакционно явление, което не допринася с нищо за мирно и конструктивно съжителство на хората. Точно обратното.
Приемам практически без забележки и опасенията вярванията във формата деизъм ("вселената има създател, но той се е ограничил само със стратирането й, като не се намесва в процесите след акта на сътворение") и пантеизъм (на практика - метафоричен атеизъм, поетично разбиране на естествените процеси)
Уважавам позицията на агностиците, макар да не я смятам за адекватна форма на мироглед, прилича ми на стратегия на въздържане от мнение по принцип, а не конкретно отношение към даден въпрос, за изводи по който няма достатъчно данни.
Да добавя, че не съм привърженик и на атеизма като богоборчество - това е излишна патетика. Защо да воюваш с нещо, което не съществува?
Убеден съм обаче, че разумната позиция на един човек би трябвало да бъде скептично отношение към религията като обществен фактор.
Религията е институционализирана вяра, организирана в йерархична структура вяра. И това е ВРЕДНО. За доказателство на вредата няма защо да привеждам пространни примери, нека посоча само общественият строй в Иран, пълната зависимост на реда там от написаното в едно конкретно свещено писание.
Знаете, че съм против закони, които не са получили пряка обществена подкрепа. Но даже гласуваните по механизма на либералната представителна демокрация закони са ПО-ДОБРИ от едни нередактируеми и неприкосновенни писани ДОГМИ, на които дадено общество робува, а нарушилите тези до голяма степен обезсмислени от времето предписания индивиди понасят сурови наказания.
Затова смятам, че религията НЕ БИВА да бъде значим обществен фактор (а в перспектива - да изчезне съвсем). Религията не бива да се намесва в обществения живот, не бива да налага свои норми дори на вярващите (огромна част от които са доста антиклерикално настроени според моите лични впечатления, сиреч те не приемат нито йерархията на БПЦ, нито са съгласни да ги водят пастори, на които те вече нямат или никога не са имали доверие), камо ли на всички граждани.
Въпреки това, религиозни общности правят опити да се налагат и обезпокоително често постигат успех. Например, религиозен натиск е причината Народното събрание да не приеме изравняване на правата на официалния брак и фактическото съжителство. Което си е една дискриминация на двойките, живеещи без подпис от съответната институция.
И ето че сега се провежда нов агресивен акт - пробутване на вероучение в училищата. За атеистите било предвидено "благонравие".
Хмък.
Вместо повече часове по естествени науки, математика, дори икономика (която не е наука) - вероучение.
Андрей Райчев миналия петък рече, че образованието има за цел да произвежда квалифицирана работна сила.
Хм...
За мен не е учудващо схващането на марксисти (както и неолиберали), че човекът е само консуматив за "пазара на труда". Аз мисля, че образованието е нещо САМОЦЕННО. То преди всичко трябва да обогатява духовно и умствено личността. И чак на втори план е практическият ефект - успешното представяне на "пазара на труда".
Впрочем, и за труда съм на мнние, че той трябва да бъде свободен, не подневолен, не стока на пазара, досущ като проститутките (нищо против вас нямам, момичета, само против сутеньорите ви. Тях бих ги бесил на вашите жартиери; ако ви харесва да се продавате - ваша си работа. Въпросът е да НЕ СТЕ ПРИНУДЕНИ да го правите).
Та (отплеснах се, прощавайте) даже разглеждайки образованието като процес на произвеждане на квалифицирана работна ръка, вероучението каква квалификация дава? Никаква. То налага един морален модел, който е антинаучен (а трудовата квалификация е свързана с техника, която техника е продукт на науката) и архаичен (от времената, когато в Европа и у нас са изгаряли еретици на клада).
това е моето мнение.
Накрая имам само няколко въпроса към поддръжниците на вероучението като задължителен предмет за изучаване от децата ни:
1) защо църквата се опитва да се намъкне в бюджетната сфера, след като е отделена от държавата?
(за учителите ще плащат всички с данъците си)
Нима са й малко имотите (на обща стойност над 4 МИЛИАРДА лева)?
2) защо църквата сама не отвори училища, щом толкова напира да "просвещава", за своя сметка?
защо не подпомага болните, сираците? В момента в страната се строят над 300 (ТРИСТА!) църкви, докато хлапета в "институциите" умират от глад.
3) какво ВСЪЩНОСТ цели въвеждане на такъв предмет в училище? Повече образованост? Повече "успех на пазара на труда"?
Лафовете, че децата щели да научат що е добро и що е зло - дрън-дрън. Нима няма съвестни атеисти? Нима човек трябва да се въздържа от вършене на зло само поради "страх от бога", а не по вътрешна убеденост?
4) защо църквата смята, че само вярващите имат права? Атеистите нямат ли права?
5) с църквата е ясно, сега да питаме държавата - защо образованието е институционализирано до такава степен, че хората нямат глас за облика му? Стиска ли ви да поставите на референдум поредните си планове за "реформи"? Стиска ли ви да признаете за легитимно свободното домашно образование? Имате ли разбирането, че образованието е САМОЦЕННО, а не средство за дресиране на "работна ръка за пазара на труда"? Защо изобщо църквата събра нахалство да претендира за право да зомбира децата? Нима държавата не й е дала повод? Какво цели държавата, като изобщо допуска абсурдната дискусия за вероучението? Не е ли България светска страна според собствените ви закони?
и освен въпросите бих дал едно градивно предложение от три точки:
І. Да се разпусне министерството на образованието, училищата да се стопанисват от избрани от родителите настоятелства.
ІІ. Да се конфискува половината от имотите на БПЦ в полза на тези настоятелства - за развитие на образователната база.
ІІІ. Да се разпусне Народното събрание и министерския съвет, да се отмени Конституцията и всички други закони, като остане само един обществен принцип: "Не прави на другите това, което не искаш да сторят на теб; постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб".
В рамките на тази точка също така оръжието на полицията и армията да се даде на гражданите.
Ефектът от тези мерки ще бъде далеч по-градивен от въвеждане на вероучение.
.
06 юли 2010
Ф.П.Ф. - размразяване на проекта
Започна се така.
Междувременно Григор Гачев направи един стряскащ анализ на тенденциите в праводържателството.
В тема от форума на клуб "Ефремов" се изказаха следните мисли:
както и това...
та ето в този дух бих искал да подновя призива си към събратята по перо за създаване на писателски клуб, защото ако сами не защитим интересите си, а най-вече ПОТРЕБНОСТТА да творим, никой друг няма да го направи.
Дори нещо повече - ще ни притиснат ДА НЕ ГО ПРАВИМ.
.
Междувременно Григор Гачев направи един стряскащ анализ на тенденциите в праводържателството.
В тема от форума на клуб "Ефремов" се изказаха следните мисли:
от vstoykov » 27 Юни 2010, 01:51
Чел съм Николай Теллалов и Калин Ненов какво са писали, но мисля, че може да се напише в няколко реда по-просто.
1) Авторът пише книгата.
2) Намира си редактор, който да я редактира - това може да стане и на бартер - двама автора да си редактират взаимно книгите.
3) Книгата се оформя като за четене с подходящ софтуер. Може да се ползва даже и OpenOffice.org + Gimp за кориците.
4) Авторът публикува книгата на сайта си като посочва начин за плащане (PayPal, ePay.bg, банкова сметка, MoneyBookers - не е сложно отварянето на такива сметки).
5) За да задоволи потребностите на всички читатели може да поръча на някоя печатница да напечата някакво количество книги. Това може да стане и след като спечели нещо от разпространението на цифровите книги (ако няма пари да го направи заедно с пускането на електронното издание)
Обърнете внимание, че не се ползва DRM. И няма изискване за плащане преди теглене на книгата. Книгите са примерно във формат PDF или ODT (без пароли и други "защити"; а най-добре да са в няколко формата - вкл. HTML, FB2 и други формати, подходящи за четене от електронни четци). И въпреки това читателите ще плащат за тях. И даже някои читатели ще си поръчват хартиени копия на книгите.
Защо читателите ще плащат след като могат и да не плащат няма да обяснявам - това е работа на психолозите. Факт е обаче, че те го правят!
Разбира се това ще работи само, ако книгите са качествени. Ако се харесват от читателите.
Това, което написах вероятно ще хвърли в ужас много издатели. Със сигурност има такива в този форум.
А това, че българите били авантаджии и този метод не работи в България не е вярно.
Шаркан » 27 Юни 2010, 09:09
една мааааалка редакцийка в изложението:
1) Авторът пише книгата.
2) Намира си редактор, който да я редактира - това може да стане и на бартер - двама автора да си редактират взаимно книгите.
3) Книгата се оформя като за четене с подходящ софтуер. Може да се ползва даже и OpenOffice.org + Gimp за кориците.
4) Авторът публикува книгата на сайта си като посочва начин за плащане (PayPal, ePay.bg, банкова сметка, MoneyBookers - не е сложно отварянето на такива сметки).
5) За да задоволи потребностите на всички читатели може да поръча на някоя печатница да напечата някакво количество книги. Това може да стане:
. а) след като спечели нещо от разпространението на цифровите книги;
. б) ако разполага с пари за печатница (или е намерил/отвлякъл срещу откуп спонсор) и така пуска електронно и хартиено издание наведнъж;
. в) като пусне подписка за набиране на средства за хартиени екземпляри от страна на желаещи да имат произведението в такъв формат.
остава това да се комбинира със следните идеи (1, 2) и получаваме НОВ СВЯТ. НЕ идеален, но далеч по-уютен за живеене от сегашния.
както и това...
та ето в този дух бих искал да подновя призива си към събратята по перо за създаване на писателски клуб, защото ако сами не защитим интересите си, а най-вече ПОТРЕБНОСТТА да творим, никой друг няма да го направи.
Дори нещо повече - ще ни притиснат ДА НЕ ГО ПРАВИМ.
.
22 юни 2010
"престъпната" Читанка
Антимафиоти затвориха виртуална библиотека
...
Операцията на сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБО е проведена под ръководството на прокуратурата. Тя е реализирана след разследване по сигнали на ощетени - Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. В хода му е установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България.
...
Всеки месец престъпната група добавяла над 600 нови заглавия на книги от български и чуждестранни автори, речници, учебници и др. По данни на спецполицаите чрез нелегалния сайт, който е действал повече от 2 години, са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове.
Това е поредната успешна операция на ГДБОП в изпълнение на Стратегията на МВР и плана за действие, приет от Съвета за защита на интелектуалната собственост към министъра на културата, за ограничаване на интелектуалното пиратство, се казва още в съобщението.
Източник: http://dnes.dir.bg/news/knigi-internet-gdbop-sit%D0%B5-antimafioti-6608637&fp=1
така... дойдоха ми на ум купища шопски попържни и проклетии по адрес на "антимафиотите" (голеееми герои) и доносниците (асоциацията “Българска книга”, Съюза на преводачите и особено редицата издателски къщи), но ще се въздържа. Гневът ми вече избликна тук.
и само ще добавя с печатни букви:
ЕДНА КУЛТУРА Е ОЩЕТЕНА САМО КОГАТО ПРОИЗВЕДЕНИЯТА Й НЕ СА СВОБОДНО И НЕОГРАНИЧЕНО ДОСТЪПНИ ЗА ВСЕКИ ЖЕЛАЕЩ.
Ако някой е ощетил културата, то това е държавата (министерството на Рашидов) и въоръжените й измекяри (МВР) - тъкмо ТЕЗИ отрепки ЗАТВАРЯТ достъпа на хората до литературните творби.
Истинският писък тук е по повод на "милионите левове", от които ламята-държава няма да си вземе данък. Дреме й на тая ламя за културата като такава.
Много показателно. Иво Инджев буквално вчера писа за намеренията на правителството да обяви блогосферата и социалните мрежи за медии, за да ги РЕГУЛИРА и САНКЦИОНИРА когато на властта й скимне да го стори.
Колко гладко и приятно милата ни демокрация се хлъзва към фашистки тип държавност.
Да ни е честито.
ето тук БЕШЕ прекрасната виртуална библиотека "Читанка": http://chitanka.info
запомнете я.
Запомнете и кой ви лиши от нея.
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)