Нощта на Гай Фокс

Тази вечер в Лондон святкат фойерверки - в чест на Гай Фокс, в памет на неуспелия му опит от 1605 година да изпрати британския парламент в орбита върху облак пламтящи барутни газове.
Тоест и англичаните са малце като нас в Деня на народните будители - честват символично нещо, което би трябвало да е повод за сериозни прояви на недоволство, понеже БУДИТЕЛИТЕ са призовавали към непокорство спрямо несправедливостите на своето време. Хайде, британците може би нямат толкова поводи да са ядосани на парламента си, затова не го бомбят, но поне предупреждават - с фойерверки. Ама българите - и те ли нямат?
Ами, нямат. Защото притежават търпение в излишък. И, чествайки Будителите, всъщност целуват иконите на будителите, старателно забравяйки духа и смисъла на будителството. Така е безопасно - иконата не ще зашлеви шамар, не ще извади сабя или револвер, не ще халоса глупака с книга по тиквата. Българите празнуват Будителите в просъница. Наблягайки при това на православната пропаганда - тоест мракобесие вместо революционни идеи.
Тази пропаганда е особено енергична, понеже от предната вечер е загряла в попържни срещу Хелуин - един достатъчно безобиден и инфантилен празник, нито за анатема, нито за възторг. За разлика от нарастващата през годините агресивност на православието, Хелуин не се натиска за "основа на българщината", нито гледа да се намърда в училищата. Хелуин е простодушно честен: "Лакомство или пакост".
Обратно, православната вълна дудне за "мир и любов", пък само злоба и жлъч излива върху всеки несъгласен с това светът (в отделно взетата страна) да се върти около попското чувство за собствена важност - издуто като шкембе на владика и лъскаво като лимузина пред Синода. Накратко: властта, вкл "духовната", грубо обира лакомствата и продължава да върши пакости.
Но, стига за БЕЗБОЖНОТО смесване на тиквени фенери, кукери и сурвакари в "чуждия, развратен, антибългарски и сатанински" келтски празник (какво като келтите са обитавали три века Балканите, съвременните българи не помним три дни назад, камо ли за културните следи на келтското присъствие!). Темата е Гай Фокс.
Бил е млад човек, придуман от заговорници католици да запали фитила срещу "протестантската диктатура" (няма майтап, диктатура си е била). Не е кой знае колко революционен контекст, но с времето станал символ на СЪПРОТИВАТА срещу всяка тирания - най-вече благодарение на една друга "аморална мерзост", комиксите ("V като вендета"). Не е успял заради предателство (уж ТИПИЧНА само за българите, хмък), заловен е и изтезаван, а през януари екзекутиран.
Само че самият акт интригува, щом не е забравен през вековете. Акт на възставане срещу потисничеството, изправяне на преклонената главица - обратно на поговорката (която никак не говори добре за българския манталитет), твърде удобна за сечене позиция. Акт на разчистване на ТУМОР, така че да има мегдан за градене НА ЧИСТО.
Уви. Нощта на Гай Фокс няма популярност в България. Както липсва бунтовен дух в Деня на будителите. Най-много някой да е изрязал маската на несполучилия атентатор от ХVІІ век върху тиква (вместо лика на премиера ни "слънце"). И - точещи се във форумите урагани в напръстник вода заради горкия Хелуин.
Вместо това обаче имаме безобразие на капризните (разглезените винаги са капризни) полицаи. СЛУЖИТЕЛИТЕ на "реда" (реално - произвола на олигархичните ни институции) изнудват обществото с аргумента "дайте ни каквото искаме, щото ще се фръцнем, а без нас ще стане ПО-ЗЛЕ". Демек пак номерът "лакомство или пакост", обаче - виж горе: прибират лакомствата и си карат нататък пак пакостливо.
Следователно, НАКЪДЕ ПО-ЗЛЕ?
Протестът на ченгетата е доста мръснишко деяние. Те не рискуват нищо. ВСЯКА власт се опира върху тях, те съществуват, за да я пазят от "любовта народна". Никой не ще тръгне да ги млати с палки, обгазява, рита паднали, унижава и сплашва. ТЕ са тези, които правят всичко изброено.
Срещам мнения, че това били "милиционери", а не "полицаи". Глупости. И живковата милиция беше фактически полиция - обикновена подмяна на понятията, щрих от по-общата подмяна на термина "социализъм" с реално замислената и построена система на държавен капитализъм от 1944-а до обратната й трансформация след края на 1989-а (като подготовката за реставрацията на частния капитализъм бе започнала още от началото на 1980-те). МИЛИЦИЯ, вижте всезнаещата уикипедия, означава НАРОДНО ОПЪЛЧЕНИЕ. И точно от такова имаме нужда, но не като отделно пискюлче, а в контекста на системата на ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ.
А за пряка демокрация има нужда от включване на Гай Фокс в списъка актуални български Будители.

Така че, както в момента си казват лондончани, да си спомним за добрия момък Гай Фокс! Да драснем един кибрит - за свят без граници, без ченгета, без потисници, без сиромаси, без неоспорими догми!

Украйна, Майдан 2014

Ситуацията се промени, от протести за "по-добра власт" се тръгна по пътя на по-категорична съпротива, крайно недоволство срещу системата. Днес в Украйна е актуален лозунгът "Дайте властта на народа" - тоест на майдани във всеки градски квартал, всеки град и всяко село. Разбира се, идеята за ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ има своите конкуренти всред хората, които стоят с денонощия на Майдана. Но кой друг би могъл да настоява за този лозунг, освен самият народ, разочарован от опозицията, измъчен от политиката на правителството, гневен от садизма на жандармите, тормозен от платени хулигани?
С кого трябва да са украинските безвластници? Какво чакат? Друг народ? "Правилен" начин протест? Или да направят опити да влияят на умовете именно в този (относително) благоприятен момент?

Виждам четири варианта за развитие на Майдана:

А) категорично поражение;
заинтересовани: Янукович, Кремълските му покровители, част от населението, която основателно или не смята президента за "по-малкото зло";
последици: показни "жестове на помирение", реални действия - репресии срещу всички участвали в противостоенето и сблъсъците (както и дарявали средства за това).
вероятност: малка (2 от 10), предвид факта, че потенциалните губещи са силно мотивирани за съпротива.

Б) оставка на Янукович, нови избори; (Майданът става ескалатор за нови управници)
заинтересовани: бизнес групировките, които са конкурентни на сегашната власт, или за които Янукович вече е "гърмян патрон"; м.б. САЩ и ЕС;
последици: нови "лица във властта", Майданът се разпада, селективни репресии срещу жандармите... и "екстремистите" от сблъсъците. След 5-10 години ситуацията се повтаря - пак протести и размирици;
вероятност: малко по-голяма (3 от 10), предвид влиянието на Русия;
Подвариант: начало на евроинтеграцията, която ще доведе до проумяване на истината за "европейското семейство", в което уж всички са равни, но някои "по-равни" от останалите - а това може да дестабилизира и целия ЕС, да го тласне към революционни сценарии, по-трудни за прогнозиране (поне по-трудни за мен, повече от скромен "аналитичен капацитет").

В) споразумение между Янукович и опозицията, нови избори;
вариантът е приемлив за всички политически сили и "външни фактори", но неприемлив за протестиралите "радикали";
подвариант: Майданът има известни шансове да бъде запазен като "коректив на властта и на политическата опозиция" - но постепенно пак се разпада, когато изчерпи капацитета си на "отдушник" (когато стане ненужен на политическите популисти);
вероятност: (7 от 10)
След десетина или по-малко години недоволството пак ще достигне точката на кипене, възможен е по-радикален нов Майдан, освен ако не се отворят възможности за масова гурбетчийска емиграция към ЕС - тогава потенциалът просто ще липсва.
В трите варианта дотук големият губещ е "народът" - огромното мнозинство все по-бедни и безправни украински граждани.

Г) Майданът се радикализира и натрупва самочувствие, настоява за ролята си на "единствена легитимна НАРОДНА ВЛАСТ без посредници";
вероятност: 4 от 10
федерализация на страната (лансирана през 1990-те от т.нар. "националисти"), засилен елемент на пряка демокрация... но при съхранено икономическо неравенство, което ще опорочи всичко постигнато - в най-добрия случай (2 от 10); тогава се задълбочава революционна криза, евентуално въоръжените структури на прякото самоуправление и еманципираните от профсъюзни бюрократични централи работнически сдружения ще се опитват да коригират положението, като се противопоставят на манипулативните действия на едрите бизнес групировки (самостоятелни или финансирани отвън) да влияят върху решенията на органите на самоуправлението.
Но без масови движения, които да се обърнат към модела на самоуправление И В ИКОНОМИКАТА, шансовете за успех са много малки... засега.
противници: всички политически сили, едър бизнес и "външни фактори";
Реално: 1-2 от 10, тоест претенциите на Майдана (мрежата майдани) за единствена легитимна власт няма да се наложат в крайна сметка, поради съпротива на заинтересованите в реализиране на други сценарии (и тяхното надмощие в манипулативно, огранизационно, репресивно и финансово-ресурсно отношение), както и поради липсата на достатъчно сериозно социално движение с програма в тази насока.
Но дори временна победа или установяване на елементи на пряка демокрация в бъдещата форма на управление в Украйна означава, че следващият (до 5 години) Майдан ще бъде по-категоричен в социално-революционно отношение и ще има по-добра стартова позиция. Разочарованието в партийната опозиция ще е пълно, осъзнаването на интересите всред народа ще е по-голямо, симпатиите и надеждите към и за "народна власт" ще имат по-здрава основа.

Следователно, всеки който смята себе си за "прогресивен", би трябвало да подкрепи последния вариант, без да се плаши от "нажежаване" (гражданска война фактически така и така се води, само дето бедните и средните слоеве не се съпротивляват организирано на потисничеството с измерения на геноцид от страна на олигархията; пък и засега гражданският конфликт би приел формата на война на гражданите срещу властта, не толкова между части на народа), без да си търси оправдания (сред които и например погнусата от сътрудничество с т.нар. "националисти", защото на този етап същественото противопоставяне е между етатисти и самоуправленци (недоосъзнати безвластници)).
Налагането на последователна пряка демокрация в Украйна неизбежно ще постави остро проблема с неравенството, породено от конкурентната икономика, ще създаде благоприятни (макар и навярно не много мирни) условия за нататъшен социален прогрес. А ставащото в Украйна ще се отрази върху целия регион.
Не е изключено в този случай да се стигне до "миротворческа интервенция", съвместно "възстановяване на реда" на НАТО и Русия, което би бил най-лошият вариант за интервентите, защото именно при такива условия се появи Махновщината през 1918 година. Смазана преди, този път подобна съпротива (надявам се) ще си е извадила поуки от миналото.
Опитите за подялба на Украйна няма да се възприемат добре от мнозинството население при все "семейните кавги" вътре в различните групи на украинския народ.

И така, главната задача днес е утвърждаването на майданите като единствени изразители на народната воля, без делене на "националистически" и "социални" противоборстващи крила. Повече политическа в този смисъл революция, ще повлече и социална такава. За която всички РЕАЛНО леви движения трябва да са подготвени (програмно, организационно, практически), като подготовката трябва да започне СЕГА.
Такава подготовка включва УЧАСТИЕ в събитията.
Обратното би било израз на организационно, идейно и аналитично безсилие. Би било провал на идеята, изневяра на лозунга на Нестор Махно: "Винаги с потиснатите срещу потисниците".

***
РЕЗЮМЕ НА РУСКИ:
Период прошений к власти стать "хорошей" закончились, на повестке дня стоит разгорающийся народный бунт против произвола управников.
Сегодня в Украине актуален лозунг "Вся власть майданам!"
Фактически это - народное самоуправление, майданы по городским районам, городам, селам и поселкам.
Кто другой смог бы лучше отстоять и защитить структуры ПРЯМОЙ ДЕМОКРАТИИ, чем анархисты и антиавторитарные левые?
Не надо ждать "правильных" протестов, не надо обижаться, что "народ не тот", не надо брезговать встать рядом с т.наз. "правыми" (они довольно неоднородны).
Бездействие равносильно предательству слов Нестора Ивановича Махно "Всегда с угнетенными потив угнетателей".

Возможны четыре варианта развития ситуации:
А) поражение Майдана, разгон его, репрессии против его участников и помощников;
Б) отставка Януковича и выборы - торжество политической оппозиции... и повторение Майдана через некоторое время, потому что "новая влада" будет ничем не лучше этой;
В) соглашение между Януковичем и оппозицией (и внешними факторами вне страны) - снова, как и в первых вариантах, это значит поражение народа;
Г) Майдан осознает себя как ЕДИНСТВЕННАЯ власть в стране, самоуправление народа без посредников (партий, Рады, правительства, бюрократии, олигархов).
Разумеется, одно прямой демократии в политике и администрировании мало - в этом простые граждане Украины быстро убедятся, но это уже будет следующим шагом социального прогресса.

подробности - на ЕФА.

.

Украйна, Майдан, 2013

Киевските събития според мен принципно напомнят нашенските протести. Повърхностните разлики са в мащаба и ожесточението на сблъсъците. Въпреки това, не бързайте да наричате случващото се “революция”. Не е. А какво е? Пореден опит за държавен преврат чрез уличен натиск.
Украинските граждани имат много причини да мразят тази власт – тя е нахална, безочлива, перчи се с богатството си, силовите й структури са като отвързани зли кучета, всички извън “обръчите фирми” на правителството са мачкани и оплитани в бумащина, обедняването е катастрофално. Това, което липсва у нас, е разделението по език: управниците дразнят както украиноезичните, така и рускоезичните с неграмотността си и с неопределеността за официалния език – един ли да е, два или повече да са.
Иначе, властващите и опозиционните партийци зад кулисите на видимото сучат от едни и същи финансови вимета, водят общ бизнес.
Лашкането между Митнически съюз с Русия-Беларус-Казахстан и преговорите за асоцииране с ЕС е формалният повод, иначе протестите са на вълната “стани да седна”. Естествено, властта организира контрапротести.
Социални искания и призиви за смяна на самата система се посрещат на нож както от жандармите, така и от масата протестиращи.
Говори се, че неучастието на “Майдана” е подкрепа за властите. Но миналият Майдан’2004 породи сегашното положение, каква е гаранцията, че Майдан’2013 ще доведе до нещо различно от смяната на политическите мутри в непроменимата държавна машина?
Позицията на украинските анархисти.
Позицията на други украински анархисти (т.нар. “пазарници”).
Изявление на Автономно Действия за Социална Революция (Русия).
Какво “печели” Украйна от процеса на асоцииране с ЕС?
Снимков материал с кратки пояснения “Минимум политика, максимум факти”.
Обща дискусия.

* * *
По-подробен анализ ще публикувам утре, като коментар в същата тема.

АПОСТРОФИ

Съдържание:
1. Поводът
2. Цитатите
3. Какво да се прави? ("кратко описание" по молба на читателите, страдащи от синдрома на неконцентрирано внимание)


1. ПОВОДЪТ е поредната дискусионна драма в пластмасова чаша изветряла газирана вода, а именно - запис от блога на Григор Гачев. В него е цитирано послание на Анелия Стойкова, което по технически причини не смогвам да коментирам на страницата на източника. НАКРАТКО, момичето с право се ядосва защо "старото поколение" ги дърпа назад с думите "Тихо стой". Чудесно. ОБАЧЕ следва съвсем нелогично продължение - под мотото за "смяна на системата", се повтарят исканията от актуалната тези месеци протестна мода (есенна колекция): повече морал в политиката, оставка на правителството, нови парламентарни избори. Все действия, които в никакъв случай не са антисистемни, а твърдо просистемни, в помощ на режима, който поражда недоволство. В помощ, защото му се дават поводи да си мени кожата, да отлюспва омразни персонажи от държавния етаж на обществото, но нравът на чудовището остава същият. На всичко отгоре протестиращите млади се кълнат във вярност към гадината - пеят химна, размахват символиката, приемат свободата ЕДИНСТВЕНО като право да си изберат нов "добър цар". Извинявайте, дечица, но от "Тихо стой" бягате към позицията "Шумно стой, без да правиш нищо по същество"!
Не биваше да остана безучастен към тази проява на късогледство, просто понеже преди 20 и кусур години вече съм бил в същата роля на полезен за системата идиот. Не се сдържах, не съжалявам за което, да констатирам какво поколение породи "пазарът и демокрацията", при това без да отричам, че моето поколение е наистина "похабено". Защото форматираното от "прехода" младо поколение показва симптоми на още по-голяма похабеност. То не умее дори да се бунтува, не смее да е крайно даже в отрицанието, пък конструктивизмът му се държи досущ шаранче, което кълве всяка пусната му от Системата "държава-капитализъм" примамка.
Нямах намерение да поучавам - възрастни хора! на годините на повечето апостоли на Априлското и други въстания! - но да изръмжа срещу самодоволството, с което активната част от младото поколение се самозаслепява - това наистина поисках. И го сторих.
Реакцията се оказа предсказуема.

2. Цитати
темата; ако в нея настъпят някакви модерации, ще се самоцитирам в автокоментари тук.
(още реплики, длъжки, за мое собствено неудовлетворение, ще намерите пак при Гачев в темите "Няма дим без огън" и "Престъпност и пострадали")
В блога на Калин Ненов също бях писал (темата "Студентска окупация – пресни впечатления"), но там ме изтриха (какво пък, блогът си е негов), затова нямам линк, само извадки от личния ми архив:
----
Григор on 2013/11/14 at 20:37 said:
Браво на Анелия!

Шаркан on 2013/11/14 at 22:15 said:
“браво”, да
толкова плам, толкова хъс – за да не се променя нищо, само да е по-лъскавко…
много тъжно
----
Ана Хелс on 2013/11/13 at 14:28 said:
И аз това питам … Хубаво е, че протестират и ще протестират младите, но има ли някаква организация от тези млади радетели за нов морал, която да подкрепя на следващите избори?Никой не казва по новините каква е алтернативата, всички искат да рушат прогнилото – което е супер, ама никой не дава ясна идея какво и как да съградим след това. ... ... ...

Шаркан on 2013/11/14 at 22:48 said:
каква е алтернативата ли?
с три тезиса:
- самоорганизация за съпротива/самозащита и самоуправление, т.е. ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ (вж. уикипедия, особено източниците от статията)
- социализиране на собствеността, която произвежда блага
(обратното както на национализация/одържавяване, така и на приватизацията);
- социализиране на системите за разпределение на произведените блага.
! всичко друго НЕ Е алтернатива, а търсене на “добър началник”, “добър политик” и други преследвания на собствената сянка. Практикува се много отдавна и вече би трябвало да е ясно, че резултатът е нулев. Което би трябвало да НАМЕКНЕ, че вариантът на “държава/капитализъм с човешко лице” обитава реалностите на споменатите тук Дядо Мраз и Гандалф.
! повече подробности – на сайта на вестник “Свободна мисъл” (издание на Федерацията на анархистите в България), пак там има и библиотека с още по-подробни материали.
Който се интересува – да заповяда. Който не припознава “своя борба” в това – да не губи моето и своето време в празни препирни.
----
avasilev on 2013/11/12 at 20:25 said:
Как промяна? Зад кого да застанем? В какво да вярваме, когато няма кого да изберем?

Шаркан on 2013/11/14 at 22:40 said:
ми застанете зад себе си!
----
Григор on 2013/11/14 at 20:37 said:
Чия работа е издигне тези, които да избереш, Але?
Кой взима заплата, за да ги убеди да се кандидатират, а не си върши работата? Чие задължение е да им организира кампания, да им събере пари, да им тича тичането, да събира гласове в тяхна подкрепа…?
Кой е този, дето не се е погрижил да ти ги осигури? Дядо Мраз ли е пропуснал да ги донесе в чувала си, или Гандалф да ни ги намагьоса отнякъде? Кажи кой е, че да му се накараме здраво, та друг път да си гледа работата и да не оставаме без избор!

Шаркан on 2013/11/14 at 22:39 said:
окончателната еволюция на свободата я сведохте до избор на това кой ИЗБРАННИК да заповядва.
Така въпреки големите приказки “свобода или сигурност” се оказа, че е предпочетена сигурността.
крайният резултат е предсказуем – и много печален.
----
____________________________________________
Забележка: Калин спокойно може да пише в моя блог, без опасения да бъде трит; не смятам критиката за "обида", когато наистина е критика, а не мерене на пишки, както например с един унгвент от форума на клуба "Иван Ефремов" (уви, клубът се е превърнал в скучна махленска кръчмичка с лакърдии за идеално сферична фантастика в абсолютен вакуум, фукане с дипломи, награди, публикации, чат-пат бизнес-съвети... и гордо рекламиране на фашизъм в прав текст).

3. Понеже непрекъснато ми искат "кратко описание какво да направим", при все че в същите теми съм казвал какво според мен трябва да се прави, хайде отново да го напиша. Белким го прочетат тия, които питат. Щото често питат ЕДИНСТВЕНО в името на спорта, не за да получат отговор. Или вирят нос, че "няма да ме слушат, докато не им покажа резултати". Май ме смятат за магьосник. В същото време какви резултати демонстрират доктрините, зад които опонентите ми застават? Ами същите резултати, които определят облика на нашето съвремие. Тъкмо съвремието, което непрекъснато генерира недоволство. Та? Не се ли изчерпаха възможностите за "ремонт" на системата? Или опитите трябва да продължат заради самото действие? Целта е нищо, пътят към нея е всичко, тъй ли? Ходенето, тичането и пълзенето по затворена крива откога се смята за прогресивно движение?
Риторични въпроси. Та по точката:

а) вместо студентите и други "активисти" да се друсат с естествено синтезиращ се в организма им адреналин и ендорфини по площадите, да се огледат там, където живеят и работят (които работят, разбира се, не тия, дето ги издържат мама и тате). В спокойната извънмитингова обстановка със съседи и колеги да се събират редовно и да умуват КОЕ ИМЕННО би било алтернатива на съществуващите обществени отношения, както "глобално", така и съвсем локално, в собствения им двор, вход, блок, улица, квартал, а кое е вариация на изтърканите налични практики, които очевидно са ЧАСТ от проблема и НЕ СЪДЪРЖАТ в себе си никакви ключета или щперцове за решаването на същия проблем;
(повярвайте, това е скучна рутинна дейност, троши много лично време и по принцип нейното КПД се описва с поетичния (руски) израз "грам метал от тонове руда"; къде-къде по-вълнуващи са перформансите на площада! вълнуващи и кухи, онанизъм в почти буквалното му библейско значение, т.е. пилеене на материал и енергия - чисто за лично удоволствие)

б) от дискусионни клубове да се образуват, без майтап, революционни комитети, като онези на Левски. И то със същата цел - "чиста и свята". Днес поне не бесят за това и не пращат в Диарбекир, но като нищо могат да те нападнат "хулигани", да те викат "за справки" в полицията, да те уволнят от работа и да не те вземат на друга, да те скъсат на уж перфектно издържан изпит, да те притиснат с неплатени сметки... в краен случай ще те набедят, че сестра ти е курва (на което гордо може да отвърнете: "нали не е политик!", даже и да нямате сестра).
По разбираеми причини комитетите трудно ще се задържат в трудови колективи, в работата ви бди и началникът и ревнивите към конкуренти синдикални бюрократи. Но е хубаво да спретнете поне кръжок с хора от вашето работно място, с колеги от други предприятия със сходна дейност - стига да осъзнаете, че конкуренти са работодателите ви, а не вие помежду си.
Целта на тези комитети е:
- да катализират структури на гражданско самоуправление и съпротива, които отначало внимателно и "по ръба на закона" да игнорират нарежданията на властта, претенциите на монополистите, както и да контрират наглостта на мутрите, а в перспектива все по-смело и решително да действат както намерят за добре, без оглед на антисоциални закони и интереси на потисниците;
- да контактуват помежду си, така че и катализираните инициативи за самоуправление да могат да споделят опит и да си оказват помощ в решаването на насъщните задачи и преодоляването на общите проблеми;
- да се самоограмотяват - идейно, технически, комунално, комуникативно; да постъпват според наученото; да избистрят идеите си относно "как ще живеем утре" - и да експериментират с реализацията на тези идеи.
(според мен тези идеи следва да са следствие на няколко простички принципа, не толкова социални и стопански, колкото етични: лична свобода, социални равенство, справедливост, солидарност)
- да се структурират във федеративна мрежа за координация и взаимодействие (пояснявам: така както в комитета, гръбнакът на структурата за локално гражданско самоуправление, всеки участник е равен с другите и се стреми към постигане на съгласие относно мерките, които засягат всички, така и федерацията е колектив на колективи; и обратното - комитетът е федерация на личности).

в) постигане на гражданско самоуправление в областта на комуналното взаимодействие е необходимо, но недостатъчно условие, следователно е нужно да се появят, пак имайки за гръб Комитетите, граждански съвети по въпросите на производството на блага и тяхното разпределение - със стремеж към потребление според реалните нужди на хората, а не изключително според тяхната платежоспособност и капризи, мотивирани от "престиж". Това предполага, че тези Съвети ще формират работнически ядра в предприятията и обслужващата сфера. Съветите ще изучават възможностите да поемат пълен контрол над производството, т.е. да социализират собствеността над средства за производство, инфаструктура, запаси и ресурси, информация и средства за нейното съхраняване и разпространение. Пояснение: социализацията е точно обратното както на одържавяването (национализация), така и на приватизацията. Задачите по разпределение се поемат пък от потребителски кооперации. Известно време всички тези съвети и кооперации ще съществуват като проекти, тоест клубове за проучване "как това да стане и после как да го използваме и опазваме". Макар че има мегдан отделни инициативи да се реализират, без да се иска позволение "свише" - само чрез пряк конкретен натиск върху съответните работодатели и договаряне с началните производители (но не корпоративните!), при заобикаляне на търговци, банкери и други посредници-паразити;
(малко по-специфично е положението с образованието, но схемата е приницпно същата - свободен конструктивен проект на учащи се и преводаватели + родители и/или заинтересовани от "отглеждане на кадри" кооперации, задруги, социализирани предприятия; като практически сектор на образователната мрежа следва да се разглеждат медицинските услуги - и обратно: неформалните училища-техникуми-вузове са поддържащата база на медицинските звена; тук е приложима осъвременената схема на народните школа от Възраждането - именно тя благоприятства появата на комитети за освобождение)
- Комитетите трябва да се противопоставят на партийни и други идеологии, да запазват независимостта си, да служат на интересите на всички хора, които ги съставляват, а не на външни и вътрешни малцинствени групировки.

г) всичко това е дълго, трудно и не почесва суетата, но пък е единственият останал път за промяна (щом се стряскате от по-точния термин "революция"), понеже всички други са изчерпани (а и поначало са били ялови, ако седнете да помислите логично). Участието в избори, преговори, съглашения и сделки с властта, било държавна, било партийно-идеологическа, било икономическа не е давало и няма да дава резултати, но подлъгването да се играе по правилата на Системата е първата и единствена фатална грешка - също като грешката на някой нахакан новак да сяда да играе покер с изпечени мошеници.
(и, внимание! търсете социални контакти с малцинства, както "традиционни", така и "придошли". Човек е свестен или не без никаква зависимост от етническия си произход. Не стъпвайте на наклонената плоскост на национализма, който, колкото и "правилен" да е в горната точка, все се хлъзга към примитивна ксенофобия - защото наистина е хлъзгав, защото изопачава идеята за солидарност, превръща я в оксиморон, а в крайна сметка отдолу, в корена, непременно "става дума за пари" - за контрол над ресурси, на територия. Никакви национал-патриотични лозунги не прикриват простата истина, че "своята" мутра се прокламира като "добро", а като зло ни сочат не само "чуждата" мутра, но и нейните жертви.)

Това е, което ТРЯБВА да се прави, само това заслужава наливане на социална енергия и време, които от четвърт век поощрявано (от властимащите) се попиляват без никакви изгледи за подобряване на условията на живот.
Разбира се, можете да продължавате "в рамките на закона" и "запазвайки социалния мир" (който нанася повече поражения от гражданска война; пък и тя е налице такава война - просто едната страна не се съпротивлява), но после се сърдете на себе си, че животът е минал, а системата е останала същата, освен може би малко по-различно нашарена отвън, преминала от класическа чалга към нелеп рап, от политкоректност към ПОВЕЧЕ политкоректност (ескалация на лицемерието), от едни стари демагогеми към други, по-"пресни", ама пак мухлясали отвътре, пак гаранции днешните мутробогаташи (вчерашни партийно-комсолоски функционери плюс широка кална палитра сътрудници на ДС) да останат в рахатлък до уши и утре.
Или промяна - радикална, или имитация на промени с частни уреждания на топло местенце в системата, от което тя НИКАК не се променя, но преформатира уреждачите по своя си калъп.

толкоз. Ако има нещо неясно - вижте други записи в блога (или сайта на вестника, или същото място за баталии при Григор Гачев), за да не питате неща, на които вече съм отговарял с нарастващо раздразнение и досада.
Тук ще реагирам само на реално съдържателни въпроси и наистина състоятелни критики. Останалите коментари говорят за своите автори, не за тезисите от тази публикация.

благодаря за вниманието.

ЛЯТНАТА ФИЕСТА

От настоящите протести си вадя печални изводи.

Три основни момента, по мое мнение, провокират да ги виждам като безплодни:
Първо, протестите не са антисистемни. Лозунгите "системата е наред, за подмяна са политическите лица" и "да освободим държавата от превзелата я мафия" са от една страна крачка назад спрямо вълненията от февруари-март (там, макар и плахо, макар и за кратко благодарение на мутренските агитки, имаше нагласа "против партийната система"), а от друга - легитимират всичко порочно от политическата и стопанската практика от 20 и повече години насам.
"Система", която поражда и поддържа неравенство и привилегии, изкривява усета за справедливост до банална завист, потребностите - до консуматорство, не може да е "наред". Оттук тя и подбира съответните "лица" да й служат, с изгода за себе си, разбира се. Каквито и лица да се натикат в нея, те бързо ще се превърнат в мутри. Промяната й "отвътре"? Древна като света заблуда; по правилата на една система не се получава нейна коренна промяна.
Държава и мафия - не са жертва и хищник. Те са партньори, при това естествени, защото си приличат по същност, цели, структура, начини на функциониране.
ДЪРЖАВАТА Е МАФИЯ, МАФИЯТА Е ДЪРЖАВА.
Докато в масовото съзнание се поставя знак на равенство между държава и общество, между властови институции и страна, масите ще се движат в кръг, начертан им отгоре.
Второ, мнението "да се обединим", както и "не е модерно да се делим на богати и бедни", е глупаво мнение. Самозаблуда в най-добрия случай. Или прикритие на манипулация.
Кой с кого да се обединява? На каква основа? Под знамето "анти"? Неконструктивен подход. Хората лесно се обединяват "против нещо" - но кавгите започват веднага, щом стане дума "за какво конкретно се борим". Защо? Тъкмо заради най-основното обективно разделение на богати и бедни, на управлявани и управляващи.
Който не иска да бъде управляван, потискан, пренебрегван, той не се държи като такъв, не проси от институциите "да вземат мерки", а действа.
У нас "действието" обаче не минава етапа "надуване на свирката", налягането на парата така и не стига до буталата. Получаваме отражения на отражения, самоцелни перформанси, претенциозност до абсурд.
Чух и прочетох, как някои "лица на протеста" заявяват гордо, че на площадите не са заради "битовизми", а заради "принципи".
Веднага питам: кои принципи? тези на държавността? на икономическата власт? на изтърканите "морални ценности"? И откога битовизмите, елементарният минимум за съществуване, станаха толкова маловажни? та животът е изтъкан от битовизми!
Трето, формата на протестите. Граждани създават неудобства на други граждани. Губят собственото си време в деклариране на недоволство... и очакване някой друг да "вземе мерки". "Спазвайки законите" и "благодарейки на полицията". Защо не притискат пряко политиците, мутрите, работодателите, банкерите и цялата глутница техни измекяри? Знае се къде живеят, знае се къде работят. Хоровите викове, транспарантите и замерянията с храна (за някои този битовизъм е буквално мъчителен, след като не може да си купи тази храна) от улицата не ги трогват. Е?

След такава критика е редно да се предложи "какво да се прави". И как именно да се направи.
Има една ужасна българска поговорка: залудо работи, залудо не стой. Все си мисля, че работата залудо е престъпление срещу себе си - да работиш и да се примиряваш, че някаква необорима природна стихия ("властта") ще ти прибере каймака, ако не и всичко. Както и да вършиш нещо, без да се замислиш какво искаш да постигнеш - а тъкмо за помислянето е нужно да се постои малко ("залудо", от гледна точка на някои).
Много пъти съм предлагал тъкмо да постоим, да помислим. Да прочетем някои неща: Михаил Бакунин, Пьотр Кропоткин, Рудолф Рокер, Георги Хаджиев (при все недостатъците на последния), Георги Константинов. По себе си знам, колко мъчно, на диви криволици излизат набитите ни в главата предразсъдъци. Но тръгнат ли, нека не ги спираме, не да зацикляме върху авторитетни афоризми (подхвърляни ни от раждането до смъртта пак отгоре), а да подкрепим освобождаването на умовете си с дела. Неслучайно в даскалото, като ни изпишат формулите на дъската, ни дават и задачи, някои абстрактни, други с практическо приложение - за да могат тия формули да се осмислят надълбоко. Никой не кара учениците да назубрят всички природни факти (закони), а чак след това да правят нещо. Всяка теоретична хапка (опитът на миналите поколения) се закрепва със стъпка на реални дела.
Властта "не работи"? (това е заблуда - тя винаги работи, винаги за себе си) Изземваме тогава нейните функции, вършим това, което ни се струва редно.
Има проблеми в квартала, в жилищния блок? Събираме се, намираме съгласие, правим каквото е нужно сами. Но как да намерим съгласие с местния хулиган, чорбаджия, чиновник, мутра? Няма как. Принуждаваме ги да спрат да принуждават хората да се съобразяват с тях.
Това трябва да се прави. Съпротива, самоорганизация, самоуправление. Според принципите на личната свобода, социалното равенство, солидарността и справедливостта. В малки общности - трудов колектив, съседи, приятели, хора с общи културни интереси. Постигнатото на локално ниво се разширява по механизма и структурата на федерализма.
Само така ще има шанс нещата да не останат "залудо".

Опасявам се обаче, че скоро няма да стане така. Инерцията влече протестиращите към старите коловози, вмества ги в старите калъпи: избори, представителство... но кой може да представи народа по-добре от самия народ?

.

НЕпротестна ДЕКЛАРАЦИЯ

В неделя излизам на протеста – официално.
За да непротестирам. Нямам и искания.
Протестите винаги са насочени срещу някого или нещо – с подтекст НЯКОЙ (не ние) да оправи забелязаната нередност или направо безобразие. Исканията – и те предполагат НЯКОЙ външен фактор да се намеси и “да вземе мерки”. Затова не правя протест, затова не излагам искания. Привърженик съм на прякото действие. Има нередност – старая се да я поправя. Ако не мога сам, приканвам съгласните с мен да се включат в поправянето, като поправянето често иска отначало пълно разрушение на източника на белята. Иначе поправките стават хронични, мъчителни, безплодни – бутане на Сизифов камък.
И така, не протестирам, не отправям искания. Имам призив към хората, които могат да чуят и желаят да разберат какво предлагам.
Днес обществото ни се лута. Не цялото – привилегированата част от него прекрасно знае какво иска и си е утъпкала пътечки (цели магистрали) как да си го вземе, било направо и брутално, било прикрито и с измама. Останалите граждани на страната ни наистина се лутат в мъглата на когнитивния дисонанс. Казано на разбираем език – в мъглата на обърканите си мисли. Отчасти тази обърканост е “заслуга” на управниците и медиите. Отчасти – страх на всеки от нас да мисли докрай. За някои пък мисленето е трудно поради мързел.
Приносът към мисловното объркване от страна на властващите се състои в подмяна на понятията. Логично е: ако не искаш подчинените да се борят за свобода, компрометирай самия термин “свобода”. Ерик Блеър (Джордж Оруел) го е забелязал и описал в романа “1984”: свободата е робство, мирът е война, истината е лъжа. Най-широко разпространеното у нас объркване е, че смятаме “държава”, “страна”, “народ” за синоними. Те не са. Държавата е машината от бюрократични институции, които яздят народа. Страната е територията, на която народът е употребяван от държавата. Държавата служи на богатите (кой е забогатял честно?), защитава тяхното богатство, тяхното право да отнемат права на по-бедните, да ги ограбват според удобни за тях закони.
Това е главният ми призив. Нека не се подлъгваме на постлани кръгли маси, нека не храним илюзии за “граждански контрол над институции”. Партийният модел е изчерпан – казват го протестиращите днес улици и площади. Но щом е изчерпан той, значи е изчерпан и парламентът – поначало инструмент за партийни игри. Изчерпана е самата система за представително управление, ако изобщо някога е имала потенциала да защитава интересите на всички граждани. Затова аз съм за пряко самоуправление. За подобрен “Исландски модел”. За подобрен “Швейцарски модел”. Подобрен чрез социализация на собствеността. Но нека на този етап започнем с прякото самоуправление, въпросът за собствеността ще се постави сам – и то остро.
---
Сега, чисто технически. Излизам сам със своите призиви. Индивидуална изява. Не искам да крещя и скандирам – това е хлапашко. Не искам да вдигам шум, да се бия с полицаи или идеологически опоненти. Шумът не е аргумент, нито прави истината по-истинска. За бой още не е дошло време – и дано не дойде. Дано, ама надали... Нямам и особено желание да споря – за спор са необходими две съизмеримо информирани за предмета на спора страни. А повечето потенциални спорещи с мен се намират в състоянието на когнитивен дисонанс: искат хем държава, хем да е справедлива; хем самоуправление, хем правителство; хем власт, хем свобода – взаимно изключващи се неща. Коктейл-компромис между каца с мед и канче катран.
Затова (засега) просто излизам с призивите си – да ги видят. Излизам под черно знаме – защото черното е противоположно на бялото капитулантско, противоположно на цветните държавни, а и защото животът ни наистина е станал черен. Знамето на анархизма.
Който иска да се присъедини към моята акция на некреслив и ненасилствен призив, защото споделя моите възгледи, защото е съгласен с тези лозунги и този транспарант – да заповяда в градинката пред “Кристал” в 10:15 часа в неделя, 24 февруари 2013.
Който просто държи да мине да ми каже “здрасти”, без да е съгласен с мен, ще си кажем “здрасти” – и всеки по пътя си.
Благодаря за вниманието.

След Дянков - и останалите

статия по въпроса от колегата Хасан Девринджи, откъс:

министър Дянков е институционално мъртъв. Покойният остави богато материално и духовно наследство: финансова стабилност и редица изключително точни изказвания. Например, че академиците от БАН били феодални старчета. Лъжа ли е? ... Или фразата, че опозицията е “пяна, неспособна на каквото и да е”? Нима е далеч от истината? Опозицията едно време беше на власт. Резултати?
...
... на господин Симеон Дянков – искрените ми поздравления. Щом неговата зла институционална половина умря, значи човешкото у него има шанс да се пребори и с останалите социопатични наклонности в себе си. Да се зарадва на живота. Да обърне повече внимание на семейството си. Да, труден и дълъг е пътят към Светлата страна на Силата, ама щом и Дарт Вейдър се справи в последния епизод, Дянков ли няма да успее!
Не, уважаеми читатели, тези ми слова не са подигравка. Като анархист, аз наистина съм убеден, че всеки човек заслужава да е свободен, в това число и от фаталния натиск на социалната среда (морал, традиции, предразсъдъци) да върши зло, да избира или да бъде телето, или касапина, без никаква трета възможност. Като анархист, аз съм готов да воювам за всяка личност – против нейните антисоциални действия, против нейната ролята на потисник, насилник, грабител… абе Дянков. Макар че надали той е най-лошият от всички останали. Лоша и вредна е властта. Тя мачка управляваните и превръща управляващите в изроди.
Нека бъдем човечни – и изродите заслужават избавление. Щото ако ги утрепем всички, има опасност тая планета да опустее…

Листовка за "Електрическите протести"

СВЕРИ ЧАСОВНИКА

.

Електрически протести

май ще стане горещо в темата за "електро"-листовките...

накратко позицията ми:
- държавата изнася ток;
- вътрешното потребление е скъпо;
- сметките са безочливо надути и обосновани с лъжи и увъртания.
Извод: НЕ ПЛАЩАЙТЕ. Нека плащат онези, които години наред ни ограбват и удушват с бесилото на мизерията.
Не давайте да ви изключват от мрежата. Само не забравяйте, че редовите служители на енергийните монополисти не са по-цъфнали от нас. Затова - разберете се с тях, дайте им оправдание за пред началниците за "неизпълнение на служебните задължения". Не е нужно пострадалите от държавния и капиталистически произвол да се дърлят помежду си, а същинските виновници да минават метър - и без това чувството за солидарност в нашето общество е доста смазано.

един цитат от Ерих Фром:

Съвременният капитал се нуждае от хора, които се чувстват свободни и независими, не са подчинени на някакъв авторитет, принцип или съвест — и въпреки това имат желание да бъдат командвани, да правят онова, което се очаква от тях, да се вместват в социалната машина без сътресения. Хора, които могат да бъдат управлявани без употреба на сила, ръководени без лидер, насочвани без определена цел, с изключение на една: да работят добре, да не спират, да действат, да напредват.
Какъв е резултатът? Съвременният човек е отчужден от себе си, от своите събратя, от природата.
Той е превърнат в стока, оценява житейската си енергия като капиталовложение, което трябва да му донесе максимална печалба в рамките на съществуващите пазарни условия. Човешките отношения са предимно отношения между отчуждени един от друг автомати, всеки от които се грижи за сигурността си, не се отделя от стадото, не се различава от него по мисъл, чувство и действие.
Докато се стреми да бъде по-близо до останалите, всеки си остава изключително самотен, обзет от дълбоко чувство на несигурност, тревога и вина, което се проявява винаги, щом не може да се преодолее самотата.
...
Днешното щастие на човека се състои в „уреждане на забавления“. То се свежда до потребителско задоволяване и „вкарване“ на стоки, пейзажи, храна, напитки, цигари, хора, беседи, книги, филми — всичко се консумира, поглъща. Светът представлява огромен обект за нашите апетити — голяма ябълка, голяма бутилка, голяма гръд; ние сме кърмачета, вечно очакващи, надяващи се — и вечно разочаровани. Нашият характер е инсталиран да обменя, да получава, да прави разменна търговия и да консумира; всичко, духовните и материалните ценности, стават обект на размяна и на потребление.

още материал по въпроса - в Седмичника на "СМ".

.

Събитие на годината, човек на годината

Съвсем кратко: събитието пак е кризата.
Това е положението - харесва ни, не ни харесва. Общочовешко дело е. Едни я предизвикват, други я ползват (броят милионери у нас стабилно продължава да расте от 2008-а насам), а мнозинството пати от нея... ама не й се опълчва сериозно.

За човек на годината наградата си разделят безработният с престижна диплома в джоба и работникът с празен джоб заради забавена от работодателя заплата.

В дъното на всички останали събития стои или кризита, или безработният, или заробеният от работа.
И така, както беше през 2012, ще продължи и през 2013.
Освен ако на сцената не излезе, след дълго отсъствие, Бунтовникът.
Засега него здраво го държи липсата. Съжалявам, но досегашните протести пукната пара (глава, пушка) не струват.

.

Новите дрешки на ACTA и старите търсения на "златна среда"

Накратко моето мнение по авторското право: всеки има свободата на достъп до всички материални и информационни блага на цивилизацията - без привилегии, без заслуги.
И веднага уточнявам - "златна среда" го пиша в най-жлъчния и презрителен смисъл, на който съм способен. Става дума за патологичното желание за компромис с неща, с които компромисът е подобен на лекуване на гангрена с аналгетици.

Прави ми впечатление, че дори най-върлите противници на копирайта и ограничителните режими, дори най-умните и уж свободолюбиви блогъри зациклят върху дилемата "как да опазим овцете (свободата) цели и вълците (корпорациите) сити".

Григор Гачев предлага ограничаване на корпоративната алчност чрез "закони, написани от бедните". Все едно сетни сиромаси пишат и приемат закони. Все едно думите на Христо Ботев относно законите са изгубили актуалността си. При все това, Григор е категоричен, че корпорациите са асоциално, социопатично явление, а държавата често е свързана с "корупционната машина" (според мен държавата и машината са едно и също).

Вени Гюрова, въпреки оптимизма си, също твърди, че изповядва "десни ценности" и рекламира "творческата сила на предприемачите и свободния пазар". Все едно пазарът може да бъде свободен, а капитализмът все някъде (дълбоко в себе си) крие "човешко лице". При все, че тя много добре вижда фактите. Кое я кара да вади неверни изводи и да се застъпва за половинчати мерки?
Проблясъци забелязах единствено у Юлий - но и той се спъва, защото не се осмелява да прекрачи границите на стереотипа "покупко-продажба", като и той негласно е убеден, че "живеем в най-добрия от всички възможни светове", че на "по-малкото сегашно зло" просто не съществува алтернатива.

Това е общото на всички борци срещу АСТА и други подобни мераци за потъпкване на човешката свобода (със съвсем очевидна печалба от това потъпкване). Всички противници на монополизма по рефрекс приемат схемите "пито-плането" и "няма безплатен обяд" за меродавни, а алтернативините идеи смятат за "утопия". Нищо, че във всекидневния си живот, особено в семейството и с приятели, постъпват точно според утопиите.

За справка: терминът "утопия" не означава "нещо невъзможно". Означава "място, което го няма". Няма го сега. Винаги обаче има първи път.

Колкото до засегнатия проблем с АСТА и други от сорта... ами 1001 пъти да режете отровното стръкче, то пак ще пониква, защото отровният корен остава. Към него не посяга ръката на противника на стръкчето. Защо? От страх? От консерватизъм? От дозата идиотизъм, полагаща се на всеки мъдрец?

Ако например Григор без колебание посяга към скалпела, когато регистрира възпален апандесит, защо веднага отдръпва ръката си от ножа, когато види още по-опасно явление в организма на обществото? Защо тутакси препоръчва терапия с илюзии? Вярно, в случая не се борим с чревен израстък, а с цяла мрежа мирогледни и институционални метастази. Отписахме ли пациента, човечеството? Сложно е да се оперира? Нека се опитаме да преговаряме с тумора? Смешно и жалко.

Според мен АСТА и всичко останало не е корен, а симптом. Истинската болест се нарича "капитализъм" - и дори защитниците му виждат неефективността на този модел взаимоотношения, стряска ги разточителството и безчовечността им. Обаче и реформаторите се въртят в порочния кръг на безалтернативността.

Съпътстващият проблем, тясно свързан с основното заболяване, е "държава" - апарат за насилствено гарантиране на привилегиите на корпоративното малцинство, което се тупа в гърдите, че създава всички блага, а когато нещо не е наред, плюе по мързеливите си подчинени.

Между другото: капитализмът е започнал своя живот като държавен корпоративизъм - Ост-Индийските компании, английската и холандската - в началото на ХVІІ век. Какво се е променило оттогава досега? Нравът на хищника е същият, ако не и по-опасен.

Е, преговаряйте с него. Който оцелее, може би ще проумее, че тук е нужна не кръгла маса, а хайка. С пушки.




.

СТАЧКАТА

Подробно развих тази тема в "Форумът", искам само да добавя няколко думи:
1) стачката в БДЖ започна и, надявам се, ще се разраства;
2) уви, държавата + работодателите имат право, че на синдикатите им липсва ясна представа за какво стачкуват;
3) уви, забелязва се (и това се поощрява от легалните синдикалисти) упование във вълшебната и всесилна воля на цар Бойко. Колкото по-скоро работниците проумеят, че нещата са в техни ръце и колкото по-рано теглят майната и на профсъюзните централи, и на "отговорните държавници", толкова по-бързо ще разберат какво трябва да се прави.

Натискът от страна на управниците на БДЖ обаче е силен... но забелязвам и паника, тиха истерия. Поради която си поволяват приказки, с които само ще ядосат железничарите.
Е, това не е толкова зле.

Впрочем, радикалните ПРЕКИ действия могат да отпушат решенията не само по въпроса с железниците, но и с проблема пенсионна възраст, и с произвола на лекарите-касапи (а те не са само в болницата "Шейново").

ГЛАСОПОДАВАНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Купуването и продаването на гласове било престъпление? А бирата и кебапчетта на срещите на кандидатите с избирателите какво е? Героизъм, достоен за награда? На Кандидата – орден, на почерпващите се Избиратели – по медал „Сачи“!
Купуването и продаването на гласове е повече от естествено за капитализма, в рамките на който ВСИЧКО се купува и продава – от баничките до съвестта. Друг е въпросът, че като позволяваме да ни въвличат в тази далавера, какво печелим? Нищо не печелим, само още повече свикваме на дребни хитринки, а всъщност укрепваме системата на политическа и икономическа далаверщина. А тя ни се отплаща с кризи и ни обира до шушка.
Купуването и продаването на гласове съвсем гладко си пасва в правилата (позволено е всичко, целта оправдава средствата) на политическата конкуренция на партиите кой ще се добере до мястото, откъде ще дои пари. Досещаме ли се кой е дойната крава? Субсидираните от държавата и бизнеса партии вадят пари и си плащат на нас да им дадем правото да ни вземат „инвестицията“ си обратно с тлъста лихва.

Който участва в изборите, той дава легитимност на система, която погазва свободата.
Който участва в изборите, сам си е враг.

Който не е участвал в изборите поради споделяне на горните мотиви, той спокойно може да тегли майна на властта.
Който е постъпил така може да каже: нека на властта се подчиняват онези, които са я избрали – и тъкмо законопослушните нека не мрънкат против нея, защото няма никакво значение кой е на власт, „лица“ и задници се сменят зад държавното кормило, а животът на огромното мнозинство е все тъй шибан.

Добрият кмет е мъртвият (несъществуващият) кмет.
Добрият президент е мъртвият президент.
Добрата държава е мъртвата държава.
„Добрият“ капитализъм е добър само в буркан с формалин в природонаучния музей, отдел „Паразити“ (до чучелата на кмета, министъра, премиера и държавата).

Гласувайте със шпрей и шаблон върху предизборните плакати.
Свободата не ще Екзархия, иска Караджа.

Катуница - опит за анализ

Не мога да проумея по силата на каква логика деянията на един богаташ и потисник “от ромски произход” станаха повод за желание да бъдат нападнати бедняшките цигански квартали.
Не проумявам защо един социално-криминален конфликт между обикновени жители на едно село и процъфтяващ 22 години цигански барон повдигна въпроса за “ромската интеграция”. Та тъкмо бароните много добре са интегрирани в капиталистическата система и от гледна точка на държавата единственият им “грях” е неплащане на данъци, но по редица причини държавата не е предприела нищо срещу тях. Етнически “чистите” български бизнес-групировки също нарушават законите, също заграбват имоти, също подкупват политици и чиновници, също упражняват насилие спрямо неимущите. И те са блъскали хора с коли, пребивали са ги с бухалки, изхвърляли са ги от жилищата им, заробвали са ги с дългове.
Не кой знае колко различно от това върши и самата държава.
Не проумявам също така защо се говори за безсилието на държавата. Тя изобщо не е безсилна, тя прави само това, което й е изгодно. Не й е изгодно на тъпче дейци като Кирил Рашков, самото му съществуване върви като позитивен пример за успяващ бизнесмен. Ама забогатял незаконно? Че кой е забогатял законно, освен спечелилите от тото или малцина късметлии в други сфери? Не за безсилие на институциите става дума, а за СИСТЕМНО действие в защита на едни определени “ценности” (печалба, конкуренция, йерархия) и потискане на други (свобода, солидарност, социална справедливост).

Нека още веднъж погледнем какво стана в село Катуница.
Убийство. Изблик на възмущение. Палеж. Апели към държавата за помощ и упреци към нея, че не си върши работа.
Възмущението на хората е справедливо, но начинът им на реагиране е неадекватен.
Първо – палежите. Разбирам да се подпали нещо ненужно и вредно. Но една читава къща с размерите и облика на малко НДК? Толкова ли няма нуждаещи се от покрив над главата си в тази страна!
Естествено и адекватно решение би било формиране на селски Съвет, който да поеме стопанисването на отнетия от разбойника имот. Радикално ли ви се струва? Да, така е. Но само радикалните решения успяват. Широк трап се прескача с (радикален) дълъг скок, не с пълзене по дъното на ямата.
Второ – искането за съдействие от държавата да изсели и осъди клана на цар Киро. Сякаш хората се уплашиха от себе си, след като вече го бяха изселили, излизайки на улицата. Нима не са те стопаните на своето село? Нима тяхната воля не важи? Изпъждат изедника, хвърлят му един хубав бой на изпроводяк и му обещават да увисне на бесило насред мегдана, ако посмее да се върне. Заедно със съучастниците си.
Последното неизбежно ще накара държавата да настръхне (и тя настръхна). От една страна, единствена тя има (присвоила си е) монопола върху упражняване на репресии; от друга, след като справедливата закана засяга и съучастниците, не един или двама държавници съвсем правилно ще възприемат по свой адрес обещанието да намажат въжето, за заслуги, така за се каже, те добре си знаят.
Затова държавата се юрна (след като убийството получи широк отзвук) тя да накаже цар Киро (но 22 години преди това не го правеше, защото НЕ БЕШЕ В КОНФЛИКТ с такива цар-кировци, а в пълна хармония с тях). Да речем, ще го накаже. Ще му отнеме имотите. И? Те ще преминат в държавна собственост, изгодата остава за държавата. За пострадалото население – морално удовлетворение. Потупване по рамото. Почетна грамота. Усмивка пред строя, както имаше един казармен лаф. А на мястото на цар Киро ще довтаса друг изедник – може би българин, може би малко по-умен, по-приветлив, но – изедник. Чорбаджия. Бей. С по-здрави и тънки връзки с официалната власт.
И след време пак ще направи някоя дивотия, отново ще избухне безформен бунт, може би злосторникът ще си получи възмездие, но ГЛАВНОТО зло отново ще е на далавера.

Понеже стана дума за “ромската интеграция”, няколко изречения по въпроса.
Преди това нека да подчертая, че “държава”, “страна”, “народ” не са синоними
Циганските общности представляват системи с твърда йерархия и сурови традиции. Повече или по-малко всички цигани са въвлечени в схеми, квалифицирани и от официалния закон, и от здравия смисъл като “престъпни”. На върха на пирамидата са бароните като цар Киро, а почти всички останали хора са техни роби. Затова решението лежи в освобождаването на робите от техните господари, разбиването на властовите пирамиди. Нещо, което държавата не може (не иска) да прави, защото самата тя е йерархична пирамида. Нещо повече, държавата поощрява запазване на това положение. Следователно, интеграцията може да се осъществи единствено чрез освобождаването на ЦЯЛОТО общество, освобождение от властта (власт политическа, власт административна, власт икономическа, власт духовна/идеологическа).
Стабилността на робството в циганската общност се държи не само на страха на сиромасите от бароните – враждебността на етническите българи (и турци) към циганите е най-добрата спойка на порочната система. Започнах статията с това – деянието на богаташа предизвиква агресия не към другите богаташи, а към подчинените му бедняци. По този начин бароните винаги имат силен коз: ако не сме ние, българите ще ви изколят. Същият “аргумент” използват и партии (част от държавната система) от рода на ДПС, а с обратен знак – Атака, ВМРО, БНС.

Накрая, няколко апела.
Към бароните: БЯГАЙТЕ, щото въжета има МНОГО!
Към бъдещите социални бунтове: стига сте се занимавали с глупости, удряйте корените на проблема. Щом отначало сте ревнали като ранени лъвове, не блейте веднага след това като овце!
Към циганите: тия сатъри, тояги и пушки, които размахвате като уплашени сополанковци пред телевизионните камери, ги насочете срещу собствените си тартори!
Към националистите: докато крещите за “силна държава”, спомнете си за социализЪма – вече сме го гледали този филм...
Към полицаите: помислете хубаво на чия страна сте. Жокер – не човекът е за законите, законите са за човека.
Към политиците: сутрин, на гладно, чаша чай с цианкалий. И почивайте в мир.
Към бизнесмените: същото, но може с малко уиски. Като тор ще сте по-полезни.
Към свестните българи, турци и цигани: само ЗАЕДНО и СОЛИДАРНО можем да смачкаме всички мафии! Човек се оценява по неговите лични дела, не по дивотиите на други хора, дето говорят един и същ език с него.

За капак:
Между другото, наближават избори. Всяка пусната бюлетина е глас за държавата, която поражда уроди като цар Киро. Всяка пусната бюлетина е доказателство за гражданско безсилие, за капитулация пред властта, за отказ от лична свобода и воля.

Такса електромер?!

Имаш електромер, плащаш такса
Дарина Черкезова

09.03.2010 16:50

Предложението на EVN е за 15 лв. годишна цена за мощност, като тя следва да се заплаща за потребление до 15 киловата.

Дори и да не сте потребявали ток през последния месец, да плащате специална такса за поддръжката на електроразпределителната мрежа или т.нар. цена за мощност на доставчика на електричество. Това предложение на енергийното дружество EVN се обсъжда в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и в петък ще бъде дискутирано с представителите и на трите електроразпределителни компании у нас. Към момента предложението на EVN е за 15 лв. годишна цена за мощност, като тя следва да се заплаща за потребление до 15 киловата.
Собствениците на вили например не винаги имат месечни сметки за ток, но все пак са свързани към мрежата, а за поддръжката й енергийната компания прави разходи. Затова те трябва да платят поне цена мощност, е доводът на EVN. В момента с нулева консумация на енергия са около 20% от всички потребители, отчитат от ДКЕВР. Ако те започнат да плащат цена мощност, може да се намали размера на таксата, която ще се дължи от потребителите със средна консумация на електроенергия, т.е. сметката им за ток да стане по-малка. Няма да бъдат ощетени хората с ниска консумация или които пестят енергия, тъй като ще бъде въведена скала за плащането на таксата според консумацията, казват от ДКЕВР.

Току-що по Нова ТВ от ДКЕВР потвърдиха, че ще подкрепят искането на електроразпределителните дружества.

ето и от "Дарик Ньюз"

Постоянна такса „Мощност" да плащат всички абонати на ток още от 1 юли. Това обсъждат в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съобщи председателят й Агнел Семерджиев. Въвеждането на таксата засега е по предложение само на едно от електроразпределителните дружества - EVN, което доставя ток за Пловдив и Югоизточна България. До няколко дни идеята ще се обсъди и с другите две енергийни компании - ЧЕЗ и Е.ОN. Междувременно Ангел Семерджиев потвърди прогнозите си за скок в цената на топлоенергията от април. По думите му обаче повишението няма да е драстично.

Идеята за постоянна такса за абонатите на ток досега беше позната като „такса електромер". Ангел Семерджиев и колегите му от енергийния регулатор обаче настояват тя да се нарича „цена за мощност". Семерджиев обясни, че ако бъде въведено, изискването ще важи за всички абонати в страната. „Не е такса „електромер". Въведена е цена за достъп вече и тя работи, но тази цена за достъп ще я разпределим като цена за мощност и останалата за достъп", обясни шефът на регулатора.

Предложението на ЕVN е за месечна такса от 1,80 лв., а според Семерджиев - обсъжданият размер е около 15 лева на година. Мотивите на енергото да поиска такава постоянна такса са свързани с разходите за поддържане на мрежата, включително и за абонатите с нулево потребление през цялата година. „Разходите ти да бъдеш в мрежата и да можеш да си включиш лампата един път в годината вече са направени, жилища, които в момента не се обитаеми например, но са присъединени към мрежата, а такива в България има. Не само вили, има и апартаменти, които не се обитават, но те са с партиди и всички разходи за тях вече са направени", обясни Семерджиев.

Около 20 процента към момента са електромерите с нулево потребление, съобщиха от комисията. Обсъжда се потребителите с инсталирана мощност до 15 киловата да плащат фиксирана такса мощност, например по 1,80 лв. месечно, а за останалите сумата да бъде по-висока.

(запомнете хубаво името, което съм подчертал в текста. Да знаете кого да псувате. Впрочем - избирали ли сте този господин за чорбаджия на вашите разходи за ток? НЕ? Бре, че нали имало демокрация, ъ?)

Ха честито.
За да бъдем последователни, трябва да приемем и такса "пазаруване" - нали и магазините поддържат някаква инфраструктура, независимо дали пазаруваме там или не (но евентуално бихме могли).
Или такса "ДДС" - да ни вземат този данък независимо дали сме купили нещо, та нали и държавата поддържа цяла армия чиновници, към които ЕВЕНТУАЛНО може да се обърнем за някой документ (дето звучи гордо).
Ще се изразя възпитано, понеже ме е срам да пиша вулгарни думички: АБЕ, ХОРА! Опитват се да ви наебат в гъза, без да ви свалят гащите даже!
Е, това беше МАКСИМАЛНО възпитаното в случая.

Я да видим дали някой ще се сети да протестира или тихичко и кротичко ще го поемем до сливиците...

И само една последна вметка: нали се сещате, че И ДЪРЖАВАТА има келепир от това? Повече приходи за доставчиците - повече приходи в държавната хазна.
Само не се поддавайте на неизбежното изпускане на парата, като ви накарат да мразите циганите, че не си плащали тока. По-добре вземайте пример от тях.


.

по повод забрана на протестите около сградите на някои държавни институции

ето тук (Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента? - статия в Е-ВЕСТНИК.бг) публикувах следния коментар, понеже някои изявяваха желание да се "борят против анархията за държавата":
***
..., ти като си "против анархията" барем случайно да знаеш що е "анархия"? Питай хора от БЗНС, ама по-стари, те ще ти обяснят популярно кой заедно с тях се вдигна против преврата срещу Стамболийски през 1923 година.
А докато сколасаш да питаш умни хора, ето ти едно определение на либерално-демократичен език: анархия е такова състояние на самоорганизирано ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, при което от държавни институции НЯМА НУЖДА, а вместо закони съществува система от преки свободни споразумения между свободни граждански асоциации и отделни личности.

Примери за анархистки практики:
1. СИНДИКАЛИЗЪМ;
2. ЗЕМЕДЕЛСКИ КООПЕРАЦИИ (не болшевишките ТКЗС-та);
3. народните училища и читалищата по време на Възраждането са били АНАРХИСТКИ практики (безвластни, антидържавни - нали се сещата коя е била тогава държавата?); и неслучайно възпитават цяло поколение революционери;
4. самата мрежа комитети на БРЦК е било АНАРХИСТКА самоорганизация (още повече, че Уставът на БРЦК е писан по чернова от Михаил Бакунин, в което няма нищо чудно - ХРИСТО БОТЕВ е бил анархист);
5. пряката демокрация (със съвсем малко особености, отличаващи я от референдумите; анархисткото вишегласие е федеративно действие и със стремеж съм консенсус) - също е един от анархистките методи за вземане на общественозначими решения.

накрая - отношенията в едно дружно и уважаващо се помежду си семейство, в приятелски кръг, самият интернет до голяма степен - това също е АНАРХИЯ, където няма началници, които да ти нареждат какво да правиш и как да мислиш, където хората се договарят и зачитат свободата на ближния. Позамисли се над това.

думата "анархия" е гръцка. Гръцка е и думата "хаос". И те не са синоними. Това, че ги бъркаш, не те извинява, понеже явно претендираш за някаква обща култура. Язък за нея.

Държавата е НАВИК. Втълпили са ви, че инак не може, държавата ви е създала зависимост и неверие в себе си. Държавата има СОБСТВЕНИ интереси и те в крайна сметка никак не се припокриват с интересите на гражданите. Държавата иска едно - данъчни приходи и привилегии за чиновници и политици. А вие послушно им ги делегирате. И те харчат вашите пари както им скимне и за каквото им текне.
Стиска ли им да утвърдят бюджета на референдум? Ами данъчното облагане? Ами всички други жезненоважни въпроси, от които после си патите вие, законопокорното население българско?
Ядец.

та за Бате Бойко - е, от микро-Мусолини той вече скочи на санти-дуче. И ще расте нагоре.
А послушните гласоподаватели и данъкоплатци ще му аплодират.

за медиите, които страхливо премълчаха: не съм учуден. Журналистиката ни отдавна е пожълтяла, отдавна е купена. Навремето нали ви казаха нагло и самодоволно самите те: "вестник не се печата, за да се чете, а за да се продава"
Сърбайте.

и хайде да не пишете простотии "народа си го е заслужил". Народът не е някакъв единен свръхорганизъм. Има бая несъгласни, но техните гласове се разпиляха по партийни листи. По възпроизвеждане на държавата, която с нищо не прилича на "святата и чиста република" на Левски, който е гледал към Швейцария за модел.
Естествено, Швейцария не е анархия. Но в сравнение с практически почти всички държави по света е ГОЛЯМА крачка към гражданско безвластно самоуправление. Швейцарският модел е застинал, защото няма конкурентен нему. Защо да го подобряват и развиват?

А тук - тук си имате НОРМАЛНА държава. По-нормална е само тоталитарната - логическият завършек на самата идея за държавност. Та, пишете занапред "заслужих си го", защото можете да отговаряте само за себе си, не за "целия народ". Щом сте гласували и щом имате илюзии, че държавата е "ваша" - заслужили сте я. Ама само вие, а не ВСИЧКИ. Вие, послушните гласоподаватели и изрядни данъкоплатци. Не вие притежавате държавата, ТЯ ви притежава. Започвайки от собствените ви мисли.

Въпроси?

.......................................
(няколко коментара по-долу някакъв персонаж се изцепи, че ето докъде се е стигнало, анархия и свободия да искаме...
НАРОДЕ???!!!

.
и да добавя нещо встрани от основната тема. На този ден през 1873 година султанът е утвърдил смъртната присъда на Васил ЛЕВСКИ.
Защо ли не помним това?