28 януари 2010

отговор на въпрос по предишната публикация

Първо, благодаря за добрите отзиви.

по зададения въпрос:
всъщност, естествено е хората (тъкмо поради навика, сам по себе си консервативно явление) да не избират първия срещнат, а да търсят специалист. Обаче - доказал се с дела специалист, без значение дали има диплома или не.
Всъщност, и сега в интернет-пространството съществуват форуми и клубове на специалисти (дипломирани и самоуки, ентузиасти и критици). Нивото на редица от тях никак не е за подценяване.
И всеки лаик в дадена област се обръща към тези виртуални общности за съвет. Практика, която трябва да се поощрява.

ВПРОЧЕМ, не съм отразил два важни момента, които ще напиша в продължение към публикацията. Те са:
1) финанси (предлагам модела Безпроцентни Частни Пари, който се намира в другия ми блог, посветен на анархообществото - линк в края на самата публикация; този начин на размяна ще е удобен за типа автономно производство и ще отмира с напредването и подобряването на технологията за обемно принтиране. На практика БЧП е именно програма за плавна ликвидация на парично-стоковите отношения. Схемата БЧП не предполага съществуването на банки и централен бюджет, с което подрива най-важния монопол и смисъла на държавни институции, давайки предимство на граждански инициативи, при това не само в стопанската сфера);
2) земеползване миграция).
Тук имам предвид, че всяка община има фонд от селскостопанска земя и жилищни терени. Те са разделени на парцели, които сам човек с подходяща техника може да обработи (респективно, да построи къща и да живее в нея със семейството си; или да се засели във вече построена, която не се ползва). Всеки пожелал да се засели, автоматично получава жилищен терен или къща с двор, както и земя за обработване. Условията са три:
а) да води агротехнически дневник на земята си;
б) да не използва наемен труд (има си коопериране за това), но земята му да не пустее (освен при агротехнологични експерименти за прибиране на реколта без традиционното третиране);
в) да няма възражения от страна на гражданите на общината, че се е заселил. Възражения може да възникнат относно спазването на правилника за използването на земята, както и заради личните качества на новопристигналия (например, че е скандалджия, че е прогонен заради криминални прояви от друга община). Разглеждането на спора става в местния съд, но предвиждам и съвсем неформален арбитраж, при който спорещите страни избират съвместно трети човек (или група) да ги разсъди. Арбитражът не подлежи на обжалване, изпълнението на решенията му е задължително (защото е част от свободния договор за свикване на арбитража). А пък "официалният" съд има три инстанции - община, област, федерален координатор.
По принцип аргументи, базирани върху етнос, вяра, сексуална ориентация и други лични обстоятелства, не се приемат за основателни.
По същия начин не е защитена онази частна собственост, която използва наемен труд. Един единоличник винаги може да се кооперира или да сключва договор за извършване на услуга със сезонен работник или група работници, но не според формата "работодател - служител", а като "клиент - изпълнител".
Впрочем, тези отношения също ще отмират при подобряването на технологията за обемно принтиране.
По отношение на синдикатите (екстериториалните формации) положението е подобно: общината решава дали да допусне даден синдикат да построи на нейна територия предприятие или инфраструктурен обект, според офертата на синдиката.
Предполагам, че ще възникнат и синдикати-общини (особено в градовете).
Подчертавам - общините се занимават само с въпросите на съвместното съжителство и ползването на земи и терени.
Икономиката се ръководи от федерации на синдикати, производствени и потребителски кооперации, както и от пазар на единоличници и синдикални/кооперативни звена. Търканията се изглаждат в съда или чрез арбитраж въз основа на сключените преки свободни договори.
По този начин по-консервативните и саможиви общности сами ще си патят от отказа да се включат в регионални проекти, а по-раздвижените общини ще си правят сметка за рисковете, които поемат.
Принципите на заявяване на мнение (възражение, предложение, проект, изменение на местния Правилник и Общофедералния договор) са лесни:
- даден въпрос се решава от онези, които са заинтересовани или непосредствено засегнати;
- няма пострадали - няма нарушение (и всеки прави каквото намери за добре, стига да не нарушава свободата на другите или не създава непосредствени предпоставки за щети);
- чупи - купи (или поправи);
- на действието се отвръща с противодействие.
(уместно е да добавя, че притежаването, носенето и употреба на оръжие от гражданите е важен елемент от цялата схема. Тук очаквам въпроси)
Отговорността е строго лична, груповата принадлежност нито е плюс, нито минус.
Препирните между различни групи пак могат да се решават под формата на арбитраж, като арбитрите могат да бъдат синдикати на специалисти или научни звена.
Това ще е по-особен арбитраж, който има за задача да УСТАНОВИ ФАКТИ, да очертае точно и ясно точките на съгласие и точките на несъгласие.
В повечето случаи това е достатъчно, за да се набележи път за компромис или да се отхвърли единият (че и двата) проекта.
Ако пък се установи, че и двата проекта са адекватни и перспективни, инициаторите им само трябва да се договорят как да не си пречат, реализирайки своите идеи. Нека се конкурират на практика. Може да се окаже, че не си противоречат, а се допълват и предоставят на хората възможност за избор към коя практика да се присъединят.
Отвореният код на всякакви технически и социални разработки пък ще осигурява сътрудничество в конкуренцията, конкуренция в сътрудничеството и най-важното - разнообразие, т.е. - свобода.

схемата в развитие е насочена към изчистване на социалните взаимодействия от принуда, от привилегии, залага се на свободния избор и доброволното асоцииране.

в публикацията-продължение ще има и пояснителни схеми.

Засега трупайте въпроси, ще ги имам предвид.

(причината за публикацията е един спор в форума на клуб "Ефремов" относно моделите на развитие на страната. Опонентът ми предлага фашистка държава като цяр за проблемите, аз пък предлагам анархообщество. Гореописаното не е точно анархообщество, това е пределът за реформиране на една държава. Реформаторите ги разглеждам като "втори фронт". Основното направление е ПАО (виж другия блог), но социалният прогрес трябва да става доброволно и според нивото на себеосъзнаване на населението. Сама по себе си гражданската инициатива е школа-практикум за упражняване на личната свобода (с присъщите й отговорности към околните), а именно в това упражняване се състои същината на анархизма. Човек става безвластник когато дозрее. Но без практика узряването не може да се случи. Само тиквите, доматите и други зарзавати зреят, без да правят нищо.

8 коментара:

  1. "...социалният прогрес трябва да става доброволно и според нивото на себеосъзнаване на населението."

    Това как да стане? Има ли механизми, които да работят в тази посока в "достатъчно голям" мащаб, че това да започне да се случва?

    Имам чувството,че в момента ако този свят съществуваше паралелно на нашия и преходът беше напълно свободен и в двете посоки, надали и една десета би преминала да пробва. А 9 от 10 биха се върнали като разберат, че друга "изгода" освен себеосъзнаването няма. А малко се тези дето точно тази "изгода" търсят?

    Под свободен преход имам предвид да е елиминирана възможността за набези, плячкосвания и др. "цивилизовани" действия. Както и да няма тормоз под каквато и да е форма за тези дето са решили да пробват или да се върнат.

    ОтговорИзтриване
  2. механизмът е един - условията, н които контролираш максимален брой фактори, са по-ИЗГОДНИ за живеене, отколкото обстановката на пълна или частична зависимост от институции, отделни държавни служители, престъпници.
    Например никой не може да те накара да плащаш данък, който ти не си признал. Нито да се подчиняваш на закон, към който имаш възражения, който е предложен, обсъден и приет без твое участие. Нито да изпълняваш повинност, която не е предмет на споразумение и с теб лично.
    Това не е ли изгода?
    Боя се, че малко грапаво съм се изразил, след като схващаш така смисъла на написаното... ще взема да бръкна да го редактирам май...

    Плячкосванията и набезите се пресичат на място. Например, ако в твоя блок нахлуят грабители, ти и съседите просто вадите пушките, а след десетина минути се обаждате в моргата да пратят кола да прибере малко леш.
    Нарочно давам екстремен пример.

    ОтговорИзтриване
  3. "условията, на които контролираш максимален брой фактори, са по-ИЗГОДНИ за живеене, отколкото обстановката на пълна или частична зависимост от институции, отделни държавни служители, престъпници."

    Така е.

    Въпросът ми е за механизми, които да работят в момента в "нашия" свят на институции и да развиват самосъзнанието на населението, за да има измеримо движение към обществото, което описваш.

    Има ли механизми развиващи атрофиралите мускули на себеосъзнаването и прилагането на свободата в условия където се стимулира лежането и отпускането.
    Не говоря за белите врани дето и сега драпат със зъби и нокти и не могат да бъдат удържани на легло и "мирни".
    Не говоря и за хроничните пациенти, които биха те застреляли ако им предложиш свобода под каквато и да е форма.
    Говоря за онези, които тези дето биха се развивали в тази посока ако имаха достатъчно приемлив начин за това. :-)

    ОтговорИзтриване
  4. референдуми и общинско самоуправление, това са механизмите.
    Уличните протести са добри за заявяване на позиция, но те РЯДКО променят (защото не се стремят, портестира се по конкретен повод, по частен случай, без ясна алтернатива на целия механизъм) системата така, че да не се налага пак да се протестира по същия или сходен повод от нулата.
    Затова протестите не бива да пропускат да поставят сред исканията повече полномощия за общините (отнемане от централната власт, което е свързано и с разпределението на бюджетните средства всъщност) и спорни наредби и закони да се препотвърждават (ратифицират) на референдум.
    Станат ли референдумите практика, веднага да се иска и диференцирането им - т.е. ратификация по региони и общини (в резултат на това един закон може да важи навсякъде по страната, освен в една или повече несъгласни общини; друг начин за мирно разбиване на унитарната държава просто не виждам).
    Учейки се от грешките си на референдумите, имайки възможност да влияят върху местната власт (избирана пряко), гражданите щат не щат свикват с повече свобода и повече отговорност за действията си.
    А пък изборността на съдии и шерифи още повече ще накара хората да мислят какво вършат.
    Правилно ли разбрах въпроса?
    Доволен ли си от отговора?

    ОтговорИзтриване
  5. Правилно си разбрал въпроса.
    За доволен - частично.
    Наскоро четох разказ където се твърдеше, че човечеството може да преглътне и да се адаптира към всякаква технология стига тя да му се предостави на достатъчно "малки и смилаеми" хапки. И че често хората, които изобретяват такива нови технологии се провалят защото те вече разбират новата технология и я предлагат на човечеството на прекалено големи за възприемане хапове.
    Същото според мен важи за почти всичко включително за настоящата тема.
    Когато започнах да пиша, без да те питам приех, че това общество, което описваш е вид цел, а не е само хипотетично разглеждане. Да?
    Ако е така за мен е любопитно имаш ли идея за път с достатъчно междинни спирки между настоящето общество и описваното от теб.
    Общинско самоуправление и редовни референдуми е добра междинна стъпка обаче хапът все още ми се вижда голям.

    Няколко важни за мен момента:
    Добре е да знаеш къде искаш да стигнеш :-)
    Където и да искаш да стигнеш можеш да тръгнеш само от там където се намираш.
    Качката. Размера го коментирах :-) Размерът плюс посоката определя междинните състояния на нещата.
    За да има разнообразие е хубаво да си развиеш повече пътища. По възможност да не са успоредни. За да не се получават дуалности поне три пътя (маршрута). ;-)
    И накрая за каквото и да става дума. Започваш да крачиш по пътя сам. :-)
    Да може да се окаже, че други вече крачат по същия път, или те са приблизително в твоята посока или ти да си в тяхната. Маршрута може да се променя и т.н. Обаче си започваш сам и това е. :-)

    Каквото и да съм подхващал тези моменти ги е имало. Като магаре съм се запъвал в някои от тях да не ги направя и резултатът винаги, винаги е бил или много мъчно стигане или нестигане изобщо.

    И цялата тая триада понеже се зачетох в мястото дето искаш да стигнеш. Да?
    И ми хареса :-)
    И започнах да питам по другите "моменти".
    :-)

    ОтговорИзтриване
  6. първо, описваното общество за мен също е междинна спирка.
    Да, имам идея за поредица от малки стъпки, макар че може да се дискутира за последователността им.
    Преди всичко - реформа на войската: преминаване към швейцарски тип (което повлича и реорганизацията на здравеопазването).
    Нататък - пряка изборност на съдии.
    Малко след това - изборност на квартални ченгета (шерифи).
    Тези неща вървят заедно с ново териториално-административно делене. Как да стане то? Ами чрез референдуми по места. Така ще се оформят новите общини, а те ще се групират в области и региони. Т.е. имаме процес, траещ поне две-три години.
    По време на който се подхваща опростяване на законодателството.
    След това е уместна данъчна реформа (данъците се превръщат в преки доброволни дарения и/или пряко гласуване на местни обществени разходи).
    Реалната самостоятелност на общините не е възможна без енергийна зависимост - предложението за миниреактори е налице, "домашните електроцентрали" - и тях ги има като модели и технологии. Достатъчно е да се закупуват или копират (работил съм достатъчно в промишлени предприятия и в институт на БАН, за да имам представа какви чудеса могат да направят хората, ако им се даде свобода на инициативата).
    Нататък крайният модел се постига "от само себе си" - техническите нововъведения и новата инфраструктура логично най приляга на федеративна организация.
    "Крайният модел" (описаният и илюстрираният) обаче не е краен. Той не е цел, а средство. Още повече, че дава възможност за реализиране на гражданска самоорганизация с още повече свобода.
    В крайна сметка ЦЕЛТА е именно СВОБОДАТА на личността (заедно с отговорностите и погаждането с околните; "общество" всъщност не е нищо друго, освен взаимовръзките между отделните индивиди). Затова този модел е само средство за упражняване на личната свобода.
    ...
    Но инерцията на реформите ще ни отведе до анархично самоуправление - ето към това се стремя.
    То е развитие на изложения модел в посока към повече гъвкавост и разнообразие.

    ОтговорИзтриване
  7. за неуспоредните пътища:
    има два снопа от такива пътища за постигане на маркираната цел.
    Едното е реформи на институциите (цялостна тяхна трансформация), другото - самоорганизация без легалистки санкции, игнориране на държавата.
    Но дори в дублиращите се пътища не виждам нищо лошо. Когато две конструкторски бюра имат една и съща поръчка, лошо няма, получава се по-добър краен продукт.

    ОтговорИзтриване
  8. между другото, предложеният модел не е чак такава "голяма хапка". Всъщност, повечето неща хората така и така са свикнали да ги правят помежду си.
    Това, с което не са свикнали, е да имат контрол над държавата. Който контрол е практически невъзможен при сегашната организация и статус на институциите, сложните процедури за такъв контрол и откъснатостта на държавата от "бита".
    Виж обаче отношенията на жителите на едно село с кмета си. Виждаш го всеки ден, по всяко време можеш да му се изтресеш пред къщата и да го питаш или да искаш съдействие, да даваш предложения и да критикуваш.
    Засечката иде от там, че на всеки упрек или съвет кметът съвсем резонно ти казва: "а откъде пари?" или "съжалявам, ама законът не ми дава право да реша това".
    Та на "домашно" равнище властта може да бъде контролирана и коригирана (донякъде), стига тази власт да разполага с пълномощия и да не е оплетена от наредбите и системата идеща от по-горните нива.
    Основният двигател на промяната (по-точно - наклонът на терена) обаче си остават средствата, техниката, технологиите. Масовото прилагане на обемното принтиране и автономните източници на енергия ще тласне обществото към повече динамика, отколкото това сториха компютрите, интернет и мобилните телефони. Обстановката ще се промени, адекватността на сегашната (традиционна) система (държавата) драстично ще намалее, тя поначало е тромава и създава повече хаос и проблеми, отколкото въвежда ред и решава проблеми.
    Тогава големината на хапките няма да е от значение, понеже ще се НАЛОЖИ да се правят промени. Промени в структурата и функциите, а не просто избор на машинисти и стрелочници, от които малко неща зависят на практика, защото те са подчинени на логиката на обслужвания от тях институционален апарат.
    Именно заради това промените ще носят повече революционен, отколкото еволюционен характер.
    А революция и еволюция - тези неща се различават само в скоростта на настъпващите радикални промени.

    ОтговорИзтриване