пояснителни схеми към "ГРАЖДАНСКА АЛТЕРНАТИВА на държавата"

представям илюстрация на разпределената енергийна мрежа, базирана върху атомни миниреактори и "домашни електроцентрали" (основно ветрогенератори и фотоволтаични слънчеви батерии; именно тях, съчетани с термоелектрични панели и слънчеви бойлери, съм маркирал със звездообразния символ).


схематично пояснение към структурата на Федерацията, която би могла да замести държавата според логиката на реформистите.
Пълното отхвърляне на държавността не се различава силно от тази схема. Един от вариантите за безвластно общество много прилича на представеното, само че вместо длъжностни лица общините и гражданските организации (ГО) излъчват по места ситуационни лидери, а съдебната институция изцяло е заместена от свободен арбитраж. Освен това, в анархообществото по-важна роля играят професионални и потребителски сдружения (синдикати, кооперации).
Картинката иска да покаже, че между либертарните модели и анархизма няма ясна граница, що се отнася до визията за бъдещото устройство на обществото.
Привидно проста, тази структура поражда голямо разнообразие от преки връзки и взаимодействия, форми и начини на асоцииране на гражданите, както и простор за индивидуална дейност.
Не е отразена подробно Мрежата за противодействие (самоотбрана).
Това ще стане в следващи публикации и/или в отговор на конкретни въпроси по този проект.


помощна илюстрация към статията за БЧП.


здравеопазване и образование.
Подробности - тук.


илюстрация към скицираното в отговора относно модела на земеползване.

отделно ще публикувам резюме-концепция за реда на Земеползването, както и за инженерно-научната дисциплина БИОНИКА (строго погледнато, позволявам си да разширявам този термин, така че той да означава копиране на природни системи не само на макро, но и на микро (клетъчо), и на нано (молекулна биохимия и биофизика) нива.

Моля, задавайте въпроси с конкретни примерни ситуации, така че да тестваме проекта поне на теория.


.

отговор на въпрос по предишната публикация

Първо, благодаря за добрите отзиви.

по зададения въпрос:
всъщност, естествено е хората (тъкмо поради навика, сам по себе си консервативно явление) да не избират първия срещнат, а да търсят специалист. Обаче - доказал се с дела специалист, без значение дали има диплома или не.
Всъщност, и сега в интернет-пространството съществуват форуми и клубове на специалисти (дипломирани и самоуки, ентузиасти и критици). Нивото на редица от тях никак не е за подценяване.
И всеки лаик в дадена област се обръща към тези виртуални общности за съвет. Практика, която трябва да се поощрява.

ВПРОЧЕМ, не съм отразил два важни момента, които ще напиша в продължение към публикацията. Те са:
1) финанси (предлагам модела Безпроцентни Частни Пари, който се намира в другия ми блог, посветен на анархообществото - линк в края на самата публикация; този начин на размяна ще е удобен за типа автономно производство и ще отмира с напредването и подобряването на технологията за обемно принтиране. На практика БЧП е именно програма за плавна ликвидация на парично-стоковите отношения. Схемата БЧП не предполага съществуването на банки и централен бюджет, с което подрива най-важния монопол и смисъла на държавни институции, давайки предимство на граждански инициативи, при това не само в стопанската сфера);
2) земеползване (и миграция).
Тук имам предвид, че всяка община има фонд от селскостопанска земя и жилищни терени. Те са разделени на парцели, които сам човек с подходяща техника може да обработи (респективно, да построи къща и да живее в нея със семейството си; или да се засели във вече построена, която не се ползва). Всеки пожелал да се засели, автоматично получава жилищен терен или къща с двор, както и земя за обработване. Условията са три:
а) да води агротехнически дневник на земята си;
б) да не използва наемен труд (има си коопериране за това), но земята му да не пустее (освен при агротехнологични експерименти за прибиране на реколта без традиционното третиране);
в) да няма възражения от страна на гражданите на общината, че се е заселил. Възражения може да възникнат относно спазването на правилника за използването на земята, както и заради личните качества на новопристигналия (например, че е скандалджия, че е прогонен заради криминални прояви от друга община). Разглеждането на спора става в местния съд, но предвиждам и съвсем неформален арбитраж, при който спорещите страни избират съвместно трети човек (или група) да ги разсъди. Арбитражът не подлежи на обжалване, изпълнението на решенията му е задължително (защото е част от свободния договор за свикване на арбитража). А пък "официалният" съд има три инстанции - община, област, федерален координатор.
По принцип аргументи, базирани върху етнос, вяра, сексуална ориентация и други лични обстоятелства, не се приемат за основателни.
По същия начин не е защитена онази частна собственост, която използва наемен труд. Един единоличник винаги може да се кооперира или да сключва договор за извършване на услуга със сезонен работник или група работници, но не според формата "работодател - служител", а като "клиент - изпълнител".
Впрочем, тези отношения също ще отмират при подобряването на технологията за обемно принтиране.
По отношение на синдикатите (екстериториалните формации) положението е подобно: общината решава дали да допусне даден синдикат да построи на нейна територия предприятие или инфраструктурен обект, според офертата на синдиката.
Предполагам, че ще възникнат и синдикати-общини (особено в градовете).
Подчертавам - общините се занимават само с въпросите на съвместното съжителство и ползването на земи и терени.
Икономиката се ръководи от федерации на синдикати, производствени и потребителски кооперации, както и от пазар на единоличници и синдикални/кооперативни звена. Търканията се изглаждат в съда или чрез арбитраж въз основа на сключените преки свободни договори.
По този начин по-консервативните и саможиви общности сами ще си патят от отказа да се включат в регионални проекти, а по-раздвижените общини ще си правят сметка за рисковете, които поемат.
Принципите на заявяване на мнение (възражение, предложение, проект, изменение на местния Правилник и Общофедералния договор) са лесни:
- даден въпрос се решава от онези, които са заинтересовани или непосредствено засегнати;
- няма пострадали - няма нарушение (и всеки прави каквото намери за добре, стига да не нарушава свободата на другите или не създава непосредствени предпоставки за щети);
- чупи - купи (или поправи);
- на действието се отвръща с противодействие.
(уместно е да добавя, че притежаването, носенето и употреба на оръжие от гражданите е важен елемент от цялата схема. Тук очаквам въпроси)
Отговорността е строго лична, груповата принадлежност нито е плюс, нито минус.
Препирните между различни групи пак могат да се решават под формата на арбитраж, като арбитрите могат да бъдат синдикати на специалисти или научни звена.
Това ще е по-особен арбитраж, който има за задача да УСТАНОВИ ФАКТИ, да очертае точно и ясно точките на съгласие и точките на несъгласие.
В повечето случаи това е достатъчно, за да се набележи път за компромис или да се отхвърли единият (че и двата) проекта.
Ако пък се установи, че и двата проекта са адекватни и перспективни, инициаторите им само трябва да се договорят как да не си пречат, реализирайки своите идеи. Нека се конкурират на практика. Може да се окаже, че не си противоречат, а се допълват и предоставят на хората възможност за избор към коя практика да се присъединят.
Отвореният код на всякакви технически и социални разработки пък ще осигурява сътрудничество в конкуренцията, конкуренция в сътрудничеството и най-важното - разнообразие, т.е. - свобода.

схемата в развитие е насочена към изчистване на социалните взаимодействия от принуда, от привилегии, залага се на свободния избор и доброволното асоцииране.

в публикацията-продължение ще има и пояснителни схеми.

Засега трупайте въпроси, ще ги имам предвид.

(причината за публикацията е един спор в форума на клуб "Ефремов" относно моделите на развитие на страната. Опонентът ми предлага фашистка държава като цяр за проблемите, аз пък предлагам анархообщество. Гореописаното не е точно анархообщество, това е пределът за реформиране на една държава. Реформаторите ги разглеждам като "втори фронт". Основното направление е ПАО (виж другия блог), но социалният прогрес трябва да става доброволно и според нивото на себеосъзнаване на населението. Сама по себе си гражданската инициатива е школа-практикум за упражняване на личната свобода (с присъщите й отговорности към околните), а именно в това упражняване се състои същината на анархизма. Човек става безвластник когато дозрее. Но без практика узряването не може да се случи. Само тиквите, доматите и други зарзавати зреят, без да правят нищо.

ГРАЖДАНСКА АЛТЕРНАТИВА на държавата

предварително пояснявам: тук ще изложа модел, който лично за мен има смисъл само в качеството му на преходна форма към по-нататъшно развитие.

* ЕНЕРГЕТИКА
--- ядрени миниреактори от типа на "Тошиба 4S" или "Хиперион" могат да осигурят на всяка община достатъчно енергия за осветление, отопление, производство и рециклиране на отпадъци.
Общинските атомни миниреактори следва да се съединяват в обща равноправна енергийна мрежа с възможност за самоизключване от нея, ако така решат жителите на общината.
Радиактивните отпадъци могат да се рециклират до безопасни изотопи в уредби от типа на "хибриден (синтез-делене) реактор" - но това е само перспектива, понеже за срок от 25-30 години миниреакторите не произвеждат "шлака", пък и компаниите-производители, според условията на офертите им, сами поемат грижата по въпроса.
Миниреакторите не са предназначени да се ползват "до века". Те само ще дадат енергийната база за създаване на ефективни уредби (апарати) за изкуствена фотосинтеза (АИФ). След появата и масовизирането на АИФ атомните миниреактори остават за ползване там, където е нужна повече концентрирана енергия (определени производства, космонавтика), или където АИФ нямат достатъчно слънчева светлина за нормално функциониране (в Антарктида например).
--- вертикални ветрогенератори с хеликоидни перки, слънчеви, водни, вълнови, геотермални, газогенераторни и други установки, както и различни комбинации на конгрегати от тях; това е "домашната енергетика" на отделен блок, кооперация, къща, хижа, ферма, малко предприятие. Тези конгрегати също се свързват в мрежа с възможност за самоизключване от нея според моментната консумация - на преки договорни начала между участниците в такива мрежи за енергосподеляне.
Конструирането на все по-икономични битови и домакински прибори и уреди, осветителни тела (на база светодиоди, а по-късно - биолуминесценция), отоплителни батерии и производствени апарати ще позволи отделните домакинства и производители да се задоволяват все повече от собствените си енергийни ПРИРОДНО ВЪЗОБНОВЯЕМИ източници.
--- (перспектива) вече писах за нея - АИФ. Изкуствената фотосинтеза може да дава:
- ток;
- кислород;
- синтезирани полимери със зададени качества (в това число и хранителна биомаса).
Последното може да се използва като основен консуматив за 3D-принтерите.
АИФ са в състояние да бъдат захранващи модули на най-различни машини и уреди - от лампи и компютри, до обемни принтери.

* СУРОВИНИ
Растителният свят използва общодостъпни суровини: въглероден двуокис, азот (чрез азотфиксиращите почвени бактерии), вода и накои микроелементи (магнезий, фосфор, сяра и др.) - няма причина и човешката техника да положи усилия за използването на същите, и то поначин, по който го правят живите организми - при меки условия (налягане, температура) и на молекулно или поне микро ниво.
Този подход се нарича БИОНИКА.
Естествено, това води до смяна на масово използваните досега материали, намаляване на значението на металите. Но има организми, които изграждат извънредно яки силикатни черупки, има бактерии, които извличат и натрупват метали от околната среда.
Освен това, алумосиликтните и силициево-въглеродните полимери притежават всички необходими заместващи качества и характеристики, така че металите няма силно да липсват на човечеството. Още повече, че не става дума за пълен отказ от употребата им.
Тъй като бионичните машини главно синтезират, значи на тяхната база може да се реализира по-простия процес - разграждане на вредни отпадни съединения, т.е. едно ефективно РЕЦИКЛИРАНЕ, а следователно и възпроизводство на ресурсите.

* ТРАНСПОРТ
Излишното електричество може да се "складира" - в оловни или други (в това число и органични) акумулаторни батерии с определен КПД. Но, с известна загуба и при по-малко КПД, е възможна реализацията на запасяване с енергия под формата на сгъстен въздух. Към всеки енергиен конгрегат, генератор, реактор ще има възможност (по избор) за включване на общи и частни компресори, които пълнят бутилки под налягане. При безветрие (плътна облачност) и други затруднения, сгъстенят въздух върти турбини и дава ток (напомням, КПД тук е ниско, но приемливо).
Вече е разработен пневмомобил, дори е започнато неговото производство.
Селскостопански отпадъци, поставяни в ферментационни апарати, ще дават алкохол, който, инжектиран в двигателя на пневмомобила, увеличава мощността и пробега на превозното средство.
Голяма част от въздушните превози могат да се осъществят с цепелини, а предвид променената парадигма на производството, обемът от превози на материали и стоки рязко ще намалее.

* ПРОИЗВОДСТВО
То може (и трябва) да се индивидуализира и автономизира на базата на обемните принтери, способни да се самовъзпроизвеждат, да работят с пясък и метал освен полимери (а значи ще създават керамични и метални изделия), както и да печатат с висока резолюция биологични обекти - персонални медикаменти, трансплантанти, храна (т.нар. "биопринтери").
Възпроизвеждането на принтера става като той печата пълен комплект резервни части за себе си, включително и електрониката. Този процес може да е автоматичен - точно копиране, а може и да е под контрол на оператора (потребителя), който ще внася промени в дизайна и отделните възли, сиреч ще усъвършенства наличната машина.
Естествено, това изисква технологиите и конструкторските разработки да бъдат с отворен код.
Обемните принтери са сравнително компактни машини, няма особен смисъл от създаването на гиганти, след като една кооперация между достатъчен брой собственици (потребители) на такива принтери може да произведе практически всякакво сложно изделие с неограничени габарити и най-разнообразно предназначение.

Такава схема позволява, дори инициира, грижа за околната среда.


ОБЩЕСТВО:

А. Териториални формации.
Това са общините, които вземат всички важни решения, участвайки в общински интернет-форум непосредствено, или възлагайки пълномощия на свои групови представители.
Населението на общините пряко избира с безсрочен мандат кмет (обществен координатор), шериф и съдия. Безсрочен мандат означава, че всеки момент избирателите могат да прекратят пълномощията на избранника си, ако преценят, че той не се справя или злоупотребява с пълномощията си.
Длъжностните лица работят прозрачно, заявявайки свои проекти и нужните за реализацията им средства, привличат доброволци за помощници, подчиняват се на избаботените от Форума правила (които играят ролята на закони).
На областно ниво кметовете, шерифите и съдиите си избират областни координатори, понеже те по-добре знаят с какъв началник биха работили. И също така могат да прекратят пълномощията му, ако той не ги ръководи ефективно, и ако гражданите на областта ги подкрепят.
На национално ниво общините избират нужните национални координатори, също с безсрочен мандат.
Общините се договарят помежду си за правила за погаждане и взаимодействие, които оформят ОБЩ Федерален договор (той замества конституцията на страната).
Правилникът на общината и Федералният договор подлежат на перманентно обсъждане и променяне според волята на гражданите, като промените се ратифицират на референдуми по места.

Б. Екстериториални формации
Това са виртуални форуми, клубове, настоятелства (образователни и здравни) и други, които не се ограничават в рамките на една община и играят ролята на свързващо звено на Федерацията.
Екстериториални са и синдикати, кооперации, инфраструктурни проекти и мрежи.
Тъй като общините са собственици на своята територия (а гражданите ползват земи и терени без ограничения и според вътрешните договорни правила в общината), синдикати и надобщински кооперации се споразумават за статута на своите обекти на общинска територия с населението на дадена община.
Всички формации се градят на равноправни мрежови начала, без ръкводни центрове, с автономия на отделните звена. Гражданите са свободни да формират дублиращи мрежи на вече съществуващите, ако практиките на вече наличните не ги задовояват.

Научната мрежа също е екстериториална формация с обекти (НИИ, лаборатории, опитни бази) в отделни общини. Задачата на учените е да публикуват научни статии (и да поемат обучението на свои бъдещи кадри). Задачата на инженери-конструктори и проектанти е да търсят в тези статии възможности за практическа употреба, след което да обличат идеите и знанията в плътта на машини и съоръжения. Тези машини и съоръжения се стопанисват и поддържат от инженери-технолози.
В перспектива практически всеки гражданин трябва да има някакво ниво на инженер-технолог, за да не изпада от обществения живот.
Което е доброволно дело, разбира се. Принудата на институциите като механизъм трябва да намалява с времето.

В. Отбранителна мрежа
Шерифите разчитат за съдействие от страна на въоръжените граждани. Но при опасност от външна агресия, при бедствия и аварии, при вътрешни обществени проблеми те не могат да реагират адекватно в рамките на пълномощията си. Затова се формират всеобхватни бойни дружини с изборни ситуационни командири. Командирите избират областни щабове, а на национално ниво гражданите утвърждават национален координационен щаб на страната. Мрежата щабове и командири обаче е устроена така, че всяко едно звено при нужда да може да функционира като ръкводно.
Отбранителната доктрина на Федерацията е насочена към унищожаване на агресора с партизански средства и методи.
По този начин цялото население при определени обстоятелства се превръща в милиция, в армия, в спасителни подразделения и пожарни команди. И така никаква въоръжена формация не може да бъде използвана срещу народа от страна на малцинство, или от една част на народа срещу друга.

(повече за мрежите - тук)


.

по повод забрана на протестите около сградите на някои държавни институции

ето тук (Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента? - статия в Е-ВЕСТНИК.бг) публикувах следния коментар, понеже някои изявяваха желание да се "борят против анархията за държавата":
***
..., ти като си "против анархията" барем случайно да знаеш що е "анархия"? Питай хора от БЗНС, ама по-стари, те ще ти обяснят популярно кой заедно с тях се вдигна против преврата срещу Стамболийски през 1923 година.
А докато сколасаш да питаш умни хора, ето ти едно определение на либерално-демократичен език: анархия е такова състояние на самоорганизирано ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, при което от държавни институции НЯМА НУЖДА, а вместо закони съществува система от преки свободни споразумения между свободни граждански асоциации и отделни личности.

Примери за анархистки практики:
1. СИНДИКАЛИЗЪМ;
2. ЗЕМЕДЕЛСКИ КООПЕРАЦИИ (не болшевишките ТКЗС-та);
3. народните училища и читалищата по време на Възраждането са били АНАРХИСТКИ практики (безвластни, антидържавни - нали се сещата коя е била тогава държавата?); и неслучайно възпитават цяло поколение революционери;
4. самата мрежа комитети на БРЦК е било АНАРХИСТКА самоорганизация (още повече, че Уставът на БРЦК е писан по чернова от Михаил Бакунин, в което няма нищо чудно - ХРИСТО БОТЕВ е бил анархист);
5. пряката демокрация (със съвсем малко особености, отличаващи я от референдумите; анархисткото вишегласие е федеративно действие и със стремеж съм консенсус) - също е един от анархистките методи за вземане на общественозначими решения.

накрая - отношенията в едно дружно и уважаващо се помежду си семейство, в приятелски кръг, самият интернет до голяма степен - това също е АНАРХИЯ, където няма началници, които да ти нареждат какво да правиш и как да мислиш, където хората се договарят и зачитат свободата на ближния. Позамисли се над това.

думата "анархия" е гръцка. Гръцка е и думата "хаос". И те не са синоними. Това, че ги бъркаш, не те извинява, понеже явно претендираш за някаква обща култура. Язък за нея.

Държавата е НАВИК. Втълпили са ви, че инак не може, държавата ви е създала зависимост и неверие в себе си. Държавата има СОБСТВЕНИ интереси и те в крайна сметка никак не се припокриват с интересите на гражданите. Държавата иска едно - данъчни приходи и привилегии за чиновници и политици. А вие послушно им ги делегирате. И те харчат вашите пари както им скимне и за каквото им текне.
Стиска ли им да утвърдят бюджета на референдум? Ами данъчното облагане? Ами всички други жезненоважни въпроси, от които после си патите вие, законопокорното население българско?
Ядец.

та за Бате Бойко - е, от микро-Мусолини той вече скочи на санти-дуче. И ще расте нагоре.
А послушните гласоподаватели и данъкоплатци ще му аплодират.

за медиите, които страхливо премълчаха: не съм учуден. Журналистиката ни отдавна е пожълтяла, отдавна е купена. Навремето нали ви казаха нагло и самодоволно самите те: "вестник не се печата, за да се чете, а за да се продава"
Сърбайте.

и хайде да не пишете простотии "народа си го е заслужил". Народът не е някакъв единен свръхорганизъм. Има бая несъгласни, но техните гласове се разпиляха по партийни листи. По възпроизвеждане на държавата, която с нищо не прилича на "святата и чиста република" на Левски, който е гледал към Швейцария за модел.
Естествено, Швейцария не е анархия. Но в сравнение с практически почти всички държави по света е ГОЛЯМА крачка към гражданско безвластно самоуправление. Швейцарският модел е застинал, защото няма конкурентен нему. Защо да го подобряват и развиват?

А тук - тук си имате НОРМАЛНА държава. По-нормална е само тоталитарната - логическият завършек на самата идея за държавност. Та, пишете занапред "заслужих си го", защото можете да отговаряте само за себе си, не за "целия народ". Щом сте гласували и щом имате илюзии, че държавата е "ваша" - заслужили сте я. Ама само вие, а не ВСИЧКИ. Вие, послушните гласоподаватели и изрядни данъкоплатци. Не вие притежавате държавата, ТЯ ви притежава. Започвайки от собствените ви мисли.

Въпроси?

.......................................
(няколко коментара по-долу някакъв персонаж се изцепи, че ето докъде се е стигнало, анархия и свободия да искаме...
НАРОДЕ???!!!

.
и да добавя нещо встрани от основната тема. На този ден през 1873 година султанът е утвърдил смъртната присъда на Васил ЛЕВСКИ.
Защо ли не помним това?

нов сайт за клуба "Иван Ефремов", ето така си го представям

.
Отделните блокове:

.

.

.

.
примерен изглед на облика на постингите:

.
ПОЯСНЕНИЯ:
(!) - протест против съобщението, уведомяване на модератора;
(+) - одобрявам казаното в постинга;
(?) - недоумявам какво е искал да каже авторът на постинга;
(-) - не съм съгласен с мнението на автора на постинга;
(цитиране на пасаж) - цитира се само избрана с мишката част от текста на постинга;
(личен маркер) - всеки сам си дава характеристика с една-две думи;
(статус) - клубар, модератор, редактор, админ.

Блоговете са нужни за изразяване на принципно становище, за да не се повтаря едно и също в темите, за публикуване на материали напук на редакторите и други такива. На блоговете се прикачват публични коментари и лични съобщения. Всеки, който има блог, е пълен модератор на коментарите, без да дава обяснения.
Също така в блога се слагат статии за раздели (което изрично се споменава от автора), преди редакторите да ги одобрят и да ги преместят в съответния раздел на сайта.

Общоклубните модератори изнасят предупреждения на нарушителите на правилата, пренасят неуместни теми и съобщения в Кошчето, като предварително уведомяват нарушителите в подфорума "Технически". Пак там преместените могат да възразяват на модерирането.

Часовнико-датникът, където има "събитие" показва събития свързани с фантастиката (например 112 години от издаването на "Войната на световете") или вътрешноклубни юбилеи (ЧРД еди-кой-си)

sysadmin е връзка с администратора при възникнали проблеми.

"НОВО НА САЙТА" според мен трябва да "тече", съобщавайки за последни (от посещението на даден регистриран участник) публикации във всички раздели на сайта. За нерегистрирани просто тече списък с обновленията от последните 24 часа.

форумът е хубаво да има опция "преход към първото непрочетено мнение" в дадена тема, както и "покажи обновените теми"

ПОНЕ ЕДИН от блоговете на редакторите трябва да представлява каталог на раздела, за който редакторът отговаря.

Кошчето се архивира през определен срок.
Някакви въпроси?

(картинките само илюстрират концепцията)




.

ПРЕДСТОЯЩО

фото

42

доживях

ФПФ - лого

или


направено е в КорелДроу; чакам отзиви от готовите да се включат в проекта.
Надявам се скоро да го има и самият Форум, където да започнем работа.

Ф.П.Ф. (Б)

Колеги, посестрими и събратя по перо (и клавиатура),

. Разбирам, че всеки е сам в творчеството си, освен ако понякога няма редактор.
. Разбирам, че ни е много по-лесно да пишем, отколкото после да търсим кой ще ни издаде, или да се издаваме сами за едната слава (което все пак е нещо, дори може би основното, което ни мотивира, без да броим вътрешната потребност от творчество), да продаваме книгите си – тоест да се правим на универсални разбирачи и майстори на услугата “пиша-печатам-продавам”.
. Разбирам също, че всеки има базовото изискване към себе си да пише по-оригинално, по-интересно, по-качествено.
. Има обаче и нещо, което искаме от “външния свят”, което не зависи от волята и способностите ни. То е общо за нас и сигурно отдавна му е времето да направим ПОНЕ ОПИТ да обединим усилията си в тази насока.
. За какво става дума?

. Форум на Писателите Фантасти (България), в който:
--- да общуваме пряко без читатели, издатели, почитатели, недоброжелатели, критици (каквито сериозни всъщност няма);
(всички изброени дотук категории също би трябвало да помислят за подобни клубове, особено издателите и критиците; издателите или ще се решат да се преборят с диктата на разпространителите, или ще продължат странното си и унизително съществуване; критиците или ще се научат как се прави критика, или ще продължат да не отделят автора от книгата, нито своя личен вкус, предпочитания и невежество от анализа на една творба)
--- да си изясним какво искаме от издателите (без които сами ще се четем или ще се публикуваме в интернет) и критиците (без които повечето от нас ще си останат надарени аматьори);
(какво искаме от самите себе си – то е ясно за всеки един от нас без обсъждане, но е възможно СПОДЕЛЯНЕ – пак в същия ЗАТВОРЕН за не-писатели форум)
--- да осъществим проекти от рода на “издаване на зелено” (печатаме книга според заявили и платили я предварително читатели). Това не е алтернатива на “нормалното” публикуване чрез издателства, но е СИГНАЛ, че ние без тях можем, но те без нас – хич (разбира се, освен ако не питаят широко разпространеното от много години насам пренебрежение към български автори). Това е възможно чрез сътрудничество с не съвсем (и не само) издателски организации и редколегии;
--- да осъществим проекти от рода на сборници на участниците във ФПФ – сборник разкази, романи с обща тематика;
--- да помислим за начини за проникване на чуждоезични пазари (например: превод и печатане на сборник наши разкази на чужд език в България и предлагането на “стоката” по местата, където се въдят чужди туристи); също така – доставка на книги на български общности в чужбина;
--- всичко друго каквото ни хрумне като полезно и конструктивно.

. Давам си сметка, че занаятът ни е предимно занаят на единаци. Има и една поговорка за дебелия врат на Кумчо Вълчо. Само че при неблагоприятни условия вълците се събират в глутници. През зимата, за да оцелеят. От много време у нас, въпреки спорадични щастливи изключения, цари литературна зима. Да не говорим за рекламата.

Форумът НЯМА да има водачи на глутницата, няма да има модератори, надявам се на един много семпъл и функционален дизайн и хостинг при Гриша Гачев. ПОВЕЧЕТО теми в него няма да бъдат достъпни за четене, регистрацията в тях е редно да зависи от наше общо решение, след като научим кой именно се стреми да влезе при нас. Ако не е писател (нека и неиздаден) – моля да пише и чете ОТВОРЕНИТЕ за гости теми. Именно в отворените теми ще излагаме общи наши становища и ще приемаме съвети (здравомислието е стока, която никога не е в оскъдица, понеже всеки смята, че е пребогат на нея), критики, предложения.
В откритите теми могат да се регистрират (подчертавам – без достъп до строго вътрешните въпроси на писателите) редактори, издатели и критици, могат да образуват свои клубчета за конструктивно сътрудничество с авторите... а дори и разпространители, готови да нарушат картелното споразумение, чрез което сега ограбват с 40%-отстъпки онези, които произвеждат стоката, наречена “книга”.
На ФПФ всеки от нас, независимо дали има собствени сайтове и блогове, може по своя добра воля да оставя които пожелае свои произведения за сваляне и четене, при посочени условия на свободен лиценз (Григор Гачев ще обясни съвсем точно този въпрос, стига да има желание да се включи в инициативата).
Категорично съм ПРОТИВ предложеният Форум да се превърне в йерархична организация с председатели и секретари. Моето виждане е решенията да вземаме с консенсус, без НИКАКВИ налагания на каквото и да е мнозинство над каквото и да е малцинство. В краен случай – консенсус с особено мнение.
Надявам се да се включите ПОНЕ В ОБСЪЖДАНЕТО на тази моя идея.

. ПОСЛЕДНО: не държа форумът да се нарича ФПФ. Това СЪЩО, както и всичко изписано дотук, подлежи на прецизиране, обсъждане, променяне, докато не задоволи всички ни.

Благодаря за вниманието.

!

Лъжливото овчарче

Имаме си интересни министерства.
Например, министерството на обещанията и съчувствията. Шефката му редовно нещо обещава, след което изразява своето съчувствие към повярвалите й хора, задето не е в състояние да си изпълни обещанията.
По находчивото определение на журналиста Иво Инджев, имаме си и министерство на оптимистичните работи (МОР). От главата на това ведомство току излизат оптимистични изказвания - за кризата, за електрокарите, за защитените национални интереси в областта на енергетиката и икономиката... След което парното и токът поскъпват. Изненада!...
Сещате ли се за приказката за лъжливото овчарче?
Е, на МОС и на МОР не е фатално да се довериш. Ако останеш излъган, в повечето случаи няма нищо страшно, не си излагаш живота на пряк риск, проявявайки доверчивост.
Не е същото положение с МПП - министерството на паниката и предупрежденията.
Наглед, то е на поста си и бди. Ето, одеве предупреди народа, че ни чакат бури и бедствия - точно преди празниците. Но къде ще се вихрят бурите и бедствията - мълчи. Не знае. Защо тогава тръби да внимаваме? Защо не отиде там, където е ВЪЗМОЖНО да се случи беля и да отстрани предпоставките за белята? Даже да сбърка, ще има после основание да рече с чиста съвест: постарахме се, но сбъркахме мястото. Съжаляваме.

Какво ти място, твърде често и за самото събитие не познават, ама ХИЧ.
Ами - да вземат да млъкнат тогава! Или да си траят и да си вършат работата, да оправдаят излапаните народни парички!...
Тц. Предупрежденията се правят и паниката се вдига с една цел - да се осигури алиби: ето, ние казвахме, ама кой да ни слуша...

Че кой ли ще ви слуша! Кой ви взема насериозно, след като дори след бедствие и авария не пристигате, а се обяснявате, че ДРУГ е трябвало да реагира, ДРУГ е бил длъжен да взема мерки и теглилки - само не и вие, милите, служителите на славното МПП... И затуй не слуша народът гласа Касандрин.
Хмък.

Представете си обаче, че един ден щатните паникьори от МПП ще познаят. Наистина ще се зададе нещо голямо и страшно. Но... кой ще им повярва? Те самите надали наистина ще хукнат да укрепват и обезопасяват, да евакуират, да координират... че защо са хукнат, след като не са го правели преди? Защото дори да го сторят - хората ще рекат, че се играе някаква постановка, оправдават се бюджетни разходи.
Но да допуснем, че един ден познаят - и времето, и мястото.
Леле...
И ето, ще се случи най-лошото. Рано или късно - не може да не се случи. Вече се случиха всякакви непоправими случки: на моста над река Бяла, в София с рухналата сграда, наводненията две лета подред, та чак тогава се взеха и мерките, и теглилките, после и влак изгоря... Така че, ще се случи. Ще връхлети. Ще се разрази. Ще избухне като ограбен оръжеен склад. И?
Кого насетне ще обвиним, че не сме били предпазени, че не сме били предупредени?
МПП ли ще обвиним?
Не, те ще кажат: ама ние ви предупредихме... Всеки път ви предупреждавахме! Най-редовно! Трябваше да сте готови!
Е, какво може да се възрази, а?

Лъжливото овчарче само си изпатило от лъжите си. Защото е на приказка. А в реалността най-често лъжат едни, ала патят други.
Дано не се случи... но няма как да не се случи. Всичко се случва.
Та така, българино. Как да разчиташ на някого, за когото не си сигурен кога те предупреждава, а кога отбива номера?
Интересни министерства си имаме. И шефовете им интересни, и шефът на шефовете - и той... интересен.

.

Публикуване на моите книги

До този момент имам пет издадени книги:

• Да пробудиш драконче, Първо издание Светра, 1998 г.; Второ издание ИК Квазар, 2001 г.
• Царска заръка, ИК Квазар, 2001 г.
• Пълноземие, ИК Квазар, 2002 г.
• Десет на минус девета (10^-9), Издателство Весела Люцканова, 2007 г.
• Ангели пазители, Издателство Аргус, 2007 г.

книгата "Ангели-пазители" съдържа следните разкази освен едноименния роман:

• Гривната
• Всичко коз!
• Щастливият шанс
• Контакт
• Войната на боговете
• Страшен съд за всеки
• Последен ден в неведение

В различни сборници съм публикувал следните разкази:

• Змейкиня (влиза като епизод в "Слънце недосегаемо")
  
• Легенда за жестоките дракони (пак там)
  
• Среща (целият разказ)
• Слънце за зимнина (целият разказ)
• Талисман на борда (целият разказ)
• Животинчето (целият разказ)
• Истината за Златната ябълка (целият разказ)
• Монетата на Идун (целият разказ)
• Кукувиче (целият разказ)
• Небесни рудници (целият разказ)
• Черно небе (целият разказ)
• Короната на мравките (целият разказ)
• Европолис: БИТАКЪТ (целият разказ)
• Твърди криле (целият разказ)

Участие в съвместни издания:

• 2002 г. - Точка на пристигане (сборник), ИК Квазар
  • разказите "Змейкиня" и "Среща"
• 2002 г. - Вирт (антология), ИК Квазар
  • повестта "Короната на мравките"
• 2002 г. - Таласъмия 2002 (сборник), ИК Квазар
  • разказът "Слънце за зимнина"
• 2003 г. - Звяр незнаен (антология), Издателство Елф
  • разказа "Легенда за жестоките дракони"
• 2005 г. - Списание Усури
  • поощрителна награда за разказа "Щастливият шанс" (целият разказ)
• 2006 г. - Знойни хоризонти (антология), Издателство Аргус
  • разказ "Истината за Златната ябълка"

Предстоеше издаване на романа "Слънце недосегаемо" - продължение на "Драконче", "Заръка" и "Пълноземие".
Но отказах предложението да бъде напечатан като книга. Основният ми мотив е, че издателствата като цяло са приели диктата на книготърговците, които им искат 40% отстъпка, тоест печелят от продукция, към създаването на която нямат никакво отношение. Едно произведение в първият си етап се пише от автора, следва редактиране, оформление и реклама, които се поемат от издателствата, накрая книгата влиза в печатница - край на производството.
За да стигне произведеното до читателя обаче, трябва да се мине през търговците, които осъществяват истински шантаж и на практика определят кое ще се продава и кое ще се чете.
Смятам това за ненормално.
Вярно, възникнаха и разногласия между мен и издателството относно формата на книгата, но не те са най-съществени като мотивация да откажа издаване.
В цялата ни икономика се наблюдава едно порочно явление, цял синдром - най-неизгодно е да произвеждаш, най-ощетен си и като потребител. Печелившите в тази игра са търговците, прекупвачите. Те постигат висока норма на печалба, без да полагат същия труд, който полагат производителите.
Едно време това се е наричало "спекула".

Не мисля, че нещата трябва да продължават така. Не е реално, а дори и не е редно да се изсква от държавата да "взема мерки". Не е реално, защото търговията е стопанска активност, най-изгодна за държавата в ролята й на заинтересован бирник. А не е редно, защото това противоречи на принципите на свободния (тоест изчистен от монополи и картели) пазар, обезсмисля конкуренцията и убива частната инициатива - в това число и творческата дейност като източник на някакви доходи.
Именно на разпространителите дължим шантавата практика авторът ДА СИ ПЛАЩА за публикуване... за да спечелят насетне най-вече търговците.
При мен въпросът не стоеше така, издателството беше готово да ми плати и хонорар... но аз не искам да храня кърлежи, съжалявам, гнуслив съм в това отношение.
По мои груби сметки, аз бих взел 10%, издателството - 20-25%, печатницата 25-30%, а прекупвачите - 40% от коричната цена на книгата.
Има ли нужда от коментари?

Затова имам намерението да пусна всички свои вече публикувани неща (с няколко ВРЕМЕННИ изключения) за свободно сваляне в интернет според условията на лиценза, известен като CC-BY-SA.
Както и да пускам написаните романи и разкази под същия лиценз.

Специално за "Слънце недосегаемо" една добавка - ако се съберат 500 души, желаещи да имат книгата на хартия, мисля, че може да се осъществи печатането на съответните бройки. В печатницата за тях ще поискат около 6000 лева.

Надали издателите ще се трогнат от тази моя постъпка, те и без това в масата си не тачат особено българските автори. Но рано или късно и на тях ще им дотегне да им смучат кръвчицата.

(Дано не им хрумне сами да се превърнат в монополисти-кръвопийци. В крайна сметка, един известен бизнесмен, свързан с издателска дейност, беше заявил, че вестниците не се печатат, за да се четат, а за да се продават. Това даже не е цинизъм, а самодоволна наглост. С подобно верую нека не се учудваме на разцвета на чалгата във всички сфери на нашия живот.)

Ако след издателствата се разбунтуват и други производители, може би тогава ще секнат чудатостите на българската икономика, при която крайните цени се вдигат даже когато пада цената на ценообразуващи суровини, или пък намалява търсенето на пазара. Но докато се примиряват с диктата на търговците, положението ще остава същото, абсурдите ще се множат и вече никой няма да различава нормалното от извратеното.

МАРСИАНСКИ КАЛЕНДАР

Независимо от причината, рано или късно на Марс ще има човешки селища. Защото само по себе си колонизирането на Червената планета има далечен стратегически, дори екзистенциален смисъл за човечеството. Но извън Земята ще се наложи да се разделим с доста земни навици, в това число да се откажем и от познатите ни мерни единици. Защото ако в открития космос, в условия на орбитални станции-градове, все още може да се използват условните деления на времето като ЧАС, ДЕНОНОЩИЕ, ГОДИНА, та даже и КИЛОМЕТЪР, заедно с производните им, то в една колония на повърхността на ЧУЖДА планета, струва ми се, е наложително да се съобразим с времеви цикли и пространствени разстояния, характерни за колонизирания свят. Не е нужно да носим със себе си багаж от предразсъдъци. В проекта използвам вече утвърдените, доколкото ми е известно, понятия “сол” и “орбитал”, които означават марсианско денонощие и марсианска година.

Марсианската слънчева година (ОРБИТАЛ) трае 668,5921 собствени денонощия (СОЛА). Което прави 1,8808 земни години. Марсианското слънчево денонощие продължава 24 часа 39 минути 35,244 секунди (24,66 часа) или 88775,244 секунди. Което е 1,0275 земни денонощия. На Марс не съществуват обективни причини за въвеждане на понятие като “месец”. Важни за бъдещите колонисти ще бъдат сезоните, тъй като с тях е свързана общата температурна промяна, моментите на възникване на прашни бури, нивата на инсолация на терена. Последното е от голямо значение за произвеждането на електроенергия с помощта на фотоклетки и за отглеждането на растения в оранжерии без изкуствено осветление. Също така 24-часовият земен часовник не може механично да се приложи на Марс. Запазването му чрез дефиниране на екзотични по размер часове, състоящи се от минути с нестандартен брой секунди, ми се струва непродуктивно.

И така, календарът се състои от четири сезона, всеки от които съдържа различен брой сола. Названията на сезоните са абстрактни: АЛФА (193 сола = 198 земни денонощия), БЕТА (178 или 179 сола – за “нисокосен” и нормален орбитал), ГАМА (143 сола) и ДЕЛТА (154 сола) Началото на марсианското летоброене все още е открит въпрос, но според мен е оправдано да се съобразим с първото меко кацане на повърхността на Червената планета, осъществено от земен космически апарат. И това е автоматичната междупланетна станция Марс-3 (СССР), а датата – 2 декември 1971. Отбележете, че този ден не се превръща автоматично в първи сол от орбитал първи, тъй като естествено е марсианската година да започва от Първо Равноденствие или Сол 1 Алфа. Затова става дума за съобразяване на марсианския календар с датата на човешкия успех в изследването на Марс, но не и твърдото му привързване към земния. Водейки се по схемата на Опростената версия на Календара, дефинираме същия ден 2.12.1971 като Сол 54 Делта, Орбитал минус Първи (54Δ–1).

повече - тук

.

продължаване на един спор

Съжалявам, че заспамих блога на Григор Гачев в коментарите към неговата публикация "Държавата - нужна или не?", превърна се във форум... ето така

Гриша, прощавай.
Моля Зелен бетон и всички, които имат реплики към мен, нека продължим дискусията тук.

Преповтарям своите аргументи:
1) държавата е съвкупност от институции, на които гражданите делегират за изпълнение определени свои права (говорим за демократична държава);
2) държавната машина се състои от хора (бюрократи), които имат интереси, различни от това само да оказват административни услуги на гражданите. В този смисъл държавата не играе ролята на "рефер" на футболното поле, а е "трети играч на терена" (сравнението с футболния съдия принадлежи на Зелен бетон);
3) колкото и да е демократична една държава, тя не осигурява пълната свобода и справедливост на гражданите си, именно защото има собствени интереси;
4) самоорганизирането на гражданското общество в групи, които се създават за решаване на конкретни проблеми и за задоволяване на конкретни потребности прави тези групи автономни от държавата в сферата на тяхната дейност;
5) свързването на групите в равноправни хоризонтални мрежи (през интернет) пък иззема от държавата определени функции (социални, например);
6) развитието на тези мрежи и тяхното взаимодействие свива базата на държавата за намеса и контрол над гражданите, тоест държавата търпи редукция както институционално, така и функционално. По думите на математика Иван Попов, получава се Вторично опростяване на системата - изчезват структури, но функциите им се запазват на едно по-гъвкаво и разпределено (децентрализирано) ниво.
7) свиването на държавата води до нейното отмиране, получава се безвластническо общество, в което липсва държавна принуда, няма апарат за репресии, няма закони. Такова общество се базира върху свободния договор, доброволното участие в структури и мероприятия, спазва като водещ принцип опростените версии на Кантовия категоричен императив.

забележка: (цитат от Зелен бетон) структурите на гражданското общество са свободни и неокончателни; те могат да се създават “в движение”, да прекратяват съществуването си при постигане на целите или изчерпване на възможностите за действие, и да действат както самостоятелно, така и паралелно, без твърд регламент. Ако им се вменят или делегират управленски функции (пък било то и само локални или временни), вече става дума за нещо коренно различно: за промяна на принципите на обществено устройство. А това според мен в настоящия момент е недопустимо, по този въпрос съм категоричен.

именно тази особеност, много стегнато формулирана от опонента ми, дава основание да се смята, че структурите на гражданското общество не се превръщат в институции, които да се домогват до власт и да потъпкват индивидуалната свобода. От цитата също така се разбира къде се разминаваме със Зеления бетон и за какво се води спорът всъщност, а именно:
нужна ли е държавата и състоятелно ли е да се смята, че функциите на гражданското общество следва да са регламентирани до "наблюдателни" спрямо това как държавата си върши работата?